№ 6664
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110122133 по описа за 2024 година
Предявени са от „Т.С.“ ЕАД срещу Н. Х. Ц. обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в размер на 1077,92 лв. за топлоснабден имот находящ се в
***, аб. № *** за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., мораторна лихва в размер на
176,14лв. за периода от 15.09.2021г. до 22.11.2023г., сумата от 12,62лв. – цена на услугата за
дялово разпределение за периода от 01.08.2021г. до 30.04.2022г., и сумата от 2,45лв. –
мораторна лихва, дължима върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от
16.10.2021г. до 22.11.2023г., ведно със законна лихва върху главниците за периода от
07.12.2023г. до изплащане на вземането за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 67416/2023 г. на СРС, 179-ти с-в. Претендира разноски за исковото и
заповедното производство. В исковата молба се твърди, че е налице облигационно
отношение между него и ответникът по силата на сключен договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил
за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. топлинна енергия, а потребителите не я заплатили,
в 45-дневен срок от датата на публикуването на месечните фактури на интернет страницата
на дружеството, дължимата цена, поради което е изпаднал в забава. Искането към съда е да
уважи предявените искове. Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответникът дава становище за недопустмост и,
неоснователност на предявените искове. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
В тежест на всяка от страните е доказването на твърдяните от нея положителни
факти, както и оборването на оспорените от нея и твърдяни от другата страна отрицателни
факти, в частност: в тежест на ищеца е доказването на валидно правоотношение между
страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, размера на
претендираните лихви, истинността на представените доказателства, а на ответника –
1
извършени плащания за потребена енергия и евентуално – демонтаж на радиатори с
документи.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топплопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от страна на клиентите. Според чл. 153, ал. 1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. С оглед изложеното следва изводът, че
потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или
титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, намиращи се в сгради в
режим на етажна собственост, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения
имот.
Установява се от приетият като писмено доказателство Нотариален акт за продажба
на право на строеж №167, том I, рег. №3492, дело 155/2007г. че ответницата е придобила
право на строеж върху процесния имот, като с Нотариален акт за покупко-проджба на
недвижим имот № 28, томVI, рег №14208, дело №892/2022, че на 05.05.2022г. е продала
имота на трети лица.
Представено по делото е удостоверение от Столична община Район С. видно от което
Н. Х. Х. и Н. Х. Ц. са имена на едно и също лице.
С оглед описаното съдът достига до извода, че собственик на процесния имот през
процесния период е ответницата. Следователно същата се явява купувач на топлинна
енергия по договор за доставка на топлинна енергия с „Т.С.” ЕАД, като правоотношението
между тях е възникнало по силата на закона, без да е било необходимо изрично
волеизявление в тази насока от негова страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост
се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано
по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
2
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на ищцовото дружество.
От представените писмени доказателства, се установява, че са ползвани услугите за
доставка на топлинна енергия и дялово разпределение.
От заключението на вещото лице по съдебно–техническата експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че количеството ТЕ за
абонатната станция се измерва и отчита съгласно ЗЕ от СТИ – общ топломер, монтиран в
абонатната станция. Посочено е, че топломерът в АС се отчита от служители на ищеца в
началото на всеки месец по ел. път чрез преносим терминал, с който се снема показанието на
ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. Според експерта технологичните разходи в АС за
целия процесен период са изчислявани ежемесечно по Наредбата и са отчислявани от ТЕ
преди нейното разпределение между абонатите съгласно действаща нормативна уредба.
Експертът е изложил, че ищцовото дружество е извършвало разпределение на ТЕ в блока
след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в
имотите на абонатите в СЕС. За процесният период от 01.05.2020-30.04.2022г. , „Т.С.“ЕАД е
отчитала топломерите, но не е осигурен достъп за отчет на водомерите в имота. В имота се
ползва топла вода и има 2 водомера за топла вода, но поради липса на осигурен достъп
разходът за топла вода се изчислява на 2 броя потребители при норма 140 литра на потребител за
едно денонощие, съгласно НТ чл. 69 ал. 2.. Относно ТЕ, отдадена от сградна инсталация е
изложено, че изчисленията са извършени съгласно методиката за дялово разпределение към
действащата наредба за топлоснабдяването. Според експерта общият размер на
фактурираните суми за процесния период възлиза на 1877,33 лева, Съгласно заключението,
сумите за ТЕ са начислявани в съответствие с действащата нормативна уредба, като са
извършвани и периодични проверки на топломера отново в съответствие с нормативната
уредба.
Съгласно заключението на вещото лице по СсЧе, което съдът също кредитира като
обективно и компетентно изготвено се установява, че за процесния период дължимите, но
неплатени суми възлизат на 1077,92 лева – главница за ТЕ; 12,62 лева – главница за дялово
разпределение. Според експерта дължимата лихва върху главницата за ТЕ възлиза на 167,66
лева, а на лихвата върху главницата за дялово разпределение – 2,56 лева.
С оглед гореизложеното съдът достига до извода, че за процесния имот са дължими
суми за ТЕ, като на ищеца обаче следва да се присъди сумата от 1077,92 лева – главница за
ТЕ, доколкото според експертизата това е стойността на доставената и неплатена ТЕ.
По отношение претенцията за заплащане на стойността на дяловото разпределение,
съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ, услугата е действително предоставена,
поради което се дължи и заплащането на нейната цена. Видно от заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза размерът на начислената сума за
дялово разпределение за процесния период е 12,62 лева.
При формиран извод за частична основателност на главния иск, следва да бъде
разгледано възражението за давност. Задълженията за заплащане стойността на топлинна
енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен
период еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищеца, като не
е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Същите се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване
на иск относно вземането, като според чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. В случая заявлението е подадено на 07.05.2023 г., когато е прекъснат
давностният срок. С решение по протокол №7/23.10.2014 г. на съвета на директорите на
„Т.С.“ ЕАД са приети нови ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в
сила през м.08.2016 г. Според чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
3
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 (приложим в настоящия
случай) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тоест по отношение
на тях е приложима нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В случая процесният период обхваща
м.04.2020 г. до м.04.2022 г. Съдът приема вариант 2 от заключението по допусната ССЕ, като
приема че погасени по давност са вземанията за периода от м.05.2020г. до м.09.2020г.
включително. След преизчисления направени от вещото лице съдът приема, че ищцата
дължи сумата от106,29лв. за периода от 01.10.2020г. до 30.04.2022г., дължими и непогасени
от тригодишната давност са претендираните суми за дялово разпределение. Размерът на
мораторната лихва възлиза на 164,08лв.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал. 4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Съгласно заключението на вещото
лице по СсЧе, размерът на законната лихва върху главницата за ТЕ възлиза на сумата от
164,08 лв., до който размер искът следва да се уважи, а за горницата над него и до пълния
предявен размер от 176,14лв. подлежи на отхвърляне.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен искът за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36 от ОУ не се установява уреден ред и начин за
заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски за заповедното производство: 25,38 лева за заплатена
държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение; за исковото производство:
25,38 лева за държавна такса по исковото производство, 100,00 лева юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство /определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК/,
600,00 лева за депозит по допуснатата съдебно счетоводна експертиза и съдебно техническа
експертиза, както и 10 лв. държавна такса за съдебни удостоверенияи 450 лева за особен
представител.
Съобразно уважената част на исковете и на основание чл. 78 , ал. 1 ГПК на ищеца се
дължи сумата от 1157,23лева разноски в исковото производство и сумата от 73,59 лв. –
разноски в заповедното производство.
Ответникът не претендира разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, срещу Н. Х. Х., с ЕГН: ********** с правно основание
чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че ответникът дължи
на „Т.С.” ЕАД следните суми: сумите 1062,29 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.
№*** за период от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 07.12.2023 г.
до изплащане на вземането, сумата 164,08 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2021 г. до 22.11.2023 г., 12,62лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за
4
дялово разпределение за период от 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период
от 07.12.2023 г. до изплащане на вземането,., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 67146/2023 г. на СРС, 179-ти с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за иска
главница за доставена ТЕ за сумата над 1062,29 до пълния предявен размер от 1077,92 и за
периода от 01.05.2020 до 30.09.2020г., за мораторна лихва върху главницата за ТЕ за сумата
над 164,08 лева до пълния предявен размер от 176,14 лева и иска за сумата 2,45 лева,
представляваща мораторна лихва, дължима върху цената на услугата за дялово разпределение за
период от 16.10.2021 г. до 22.11.2023 г.
ОСЪЖДА Н. Х. Х., с ЕГН: ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1157,23лева
разноски в исковото производство и сумата от 73,59 лв. – разноски в заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5