№ 15507
гр. София, 12.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Гражданско дело №
20221110100974 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е частичен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
Ищецът ... в подадената искова молба излага твърдения, че на 20.07.2016 г. в
гр. --- е настъпило ПТП между комбайн марка „....”, модел „---“ с рег. №---“,
собственост на --- и т.а. „---“ с рег. №----, собственост на ----. При настъпилия между
двете МПС-та инцидент на комбайна били нанесени имуществени вреди. Ищецът
твърди, че увреденото МПС било обект на застраховка „Каско на МПС“, като бил
сключен договор с ищеца, по силата на който последният изплатил на собственика на
комбайна сумата от общо 7 446,83 лв. представляваща стойността на извършения
ремонт на увреденото МПС. Ищецът сочи, че е предявил вземането си към ответника
...., с който собственика на т.а. „---“ имал сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, но от застрахователното дружество постъпил отказ за изплащане на
претендираната сума. Ищецът излага съображения, че за сумата от 3 113,73 лв. е
налице влязло в сила съдебно решение, с което предявеният иск е уважен. Предвид на
това, същият моли, ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 4 333,10 лв.,
представляваща част от изплатено обезщетение за нанесените имуществени вреди,
ведно със законната лихва. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на
исковата молба, в който е посочено, че не оспорва наличието на валиден договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на т.а. „---“ с рег. №----. Същият обаче
е изложил съображения, че не е отказано заплащане на претендираното вземане, а че
не са представени всички необходими документи, за да бъде изплатено същото.
Оспорва вината на лицето, което е управлявало т.а. „---“ с рег. №----. Прави
възражение за съпричиняване на нанесените вреди. Излага твърдения, че
претендираният размер на частите е завишен и не отговаря на средните пазарни цени.
Съдът, като обсъди събраните доказателства, достигна до следните
1
фактически и правни изводи:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие, на който и вследствие виновно и
протИ.правно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
С определение, постановено по реда на чл. 140 ГПК, съдът е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към датата на
твърдяното ПТП между ищеца и собственика на увреденото МПС е съществувало
валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ на
МПС; че ответникът е бил застраховател на гражданската отговорност на сочения за
виновен водач на МПС, както и факта на изплащане на застрахователно обезщетение
от страна на ищеца в полза на собственика на увреденото МПС. Всички останали
обстоятелства подлежат на доказване от страна на ищеца. От страна на ответника
подлежат на доказване обстоятелствата, че е налице съпричиняване, както и
евентуално плащане на дълга.
С влязло в сила решение , постановено на 23.03.2023 г. по в.г. д. № 13996/2021
г. по описа на СГС, възз. II-Е състав е потвърдено решение постановено по гр. дело №
43080/2020г. на СРС, 168 състав и ответникът .... е осъден да заплати на ищеца ...
сумата от 3 113,73 лв. - частичен иск от сумата от 7446,83 лв., представляваща
регресно вземане на платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на
МПС“ за същото събитие, предмет на настоящото дело.
На основание чл. 298, ал. 1 и ал. 4 и чл. 299, ал. 1 от ГПК решението влиза в
сила между същите страни, на същото основание и по отношение на разрешените с
него искания и възражения, като спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да
бъде пререшаван.
В т. 2 на тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г., постановено по т.д. № 3/2016
г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че решението по уважен частичен иск за парично
вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на
спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за
защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо
от същото право. В мотивите по тази точна на тълкувателното решение е посочено, че
предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на силата на пресъдено
нещо, е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се
спори относно основанието на вземането, както и че е недопустимо да се разглеждат
правоизключващи и правоунищожаващи възражения на ответника. В последващия
процес е допустимо да се разглеждат единствено правопогасяващите и правоотлагащи
възражения на ответника, касаещи останалата част от вземането.
2
В случая такива възражения не са направени, поради което в настоящия процес
следва да се съобрази силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по
частичния иск, като се приеме за установено със сила на пресъдено нещо между
страните, че са налице всички факти, включени във фактическия състав на вземането,
в това число и относно размера на претенцията.
Искът е изцяло основателен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер от 273,32 лв.,
представляваща сбор от сторените от последния съдебно - деловодни разноски в
настоящото производство, от които за държавна такса 173,32 лв. и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв.
Ответникът няма право на разноски за настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411, ал. 1 от КЗ ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление гр. ...., да заплати на ...., ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр.
...., сумата от 4 333,10 лв. - частичен иск от 7 446,83 лв., представляваща регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по
щета №...., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда - 11.01.2022 до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ...., ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление гр. ...., да заплати на ...., ЕИК .... със седалище и адрес на управление
гр. ...., сумата от 273,32 лв.- разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3