Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 22.12.2015г. гр.Т.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ІІІ състав на двадесет и
шести ноември 2015
година В публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
Секретар С.Ж.
разгледа докладваното от
Председателя
Търговско дело № 76 по описа на съда за 2015г.,
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по чл.625 и сл. от ТЗ.
Образувано е по молба на Корпоративна търговска банка АД (в
несъстоятелност), ЕИК *********, представлявано от
синдиците Л.П.И. и Р.И.А., за откриване производство по несъстоятелност на
ответника „Т Х.“ АД с ЕИК ххххх, адрес на управление ***.
В молбата се твърди, че на 27.07.2011г. между страните е сключен Договор за
банков кредит, по който ответникът, като кредитополучател, е получил сума в
размер на 1 600 000евро. С Анекс №1/23.03.2012г., Анекс № 2/27.12.2012r.; Анекс
№3/14.11.201Зг. и Анекс №4/14.05.2014г. е променен погасителният план и
крайните срокове за погасяване на банковия кредит. Към настоящия момент
дължимите суми по Договора за кредит не са заплатени. Плащането на кредита е в
забава от 26.05.2014г. Ищецът твърди, че ответникът има изискуеми и неплатени
задължения към него, произтичащи от търговска сделка, включващи главница,
лихва, наказателни лихви и неустойка, възлизащи общо на EUR 1 894 984.33, от
които: EUR 1 597 385.89- главница; EUR 55 850.70 евро - лихви; EUR 160 182.30- падежирала наказателна надбавка върху просрочената главница
за периода 25.08.2014г. до 25.03.2015г., EUR 22 762.75-натрупана, но непадежирала просрочена лихва върху просрочена главница за
периода 25.03.2015г.-22.04.2015г., EUR 10 880.69- неустойка съгл.чл. 13 от
Договора, за периода 26.05.2014г,- 22.04.2015г., EUR 47 922.00- дължимата
комисиона (такса) за разходите по управление и обработка на кредита за периода
25.02.2013г.-22.04.2015г., съгласно чл.14.1 от Договора, за което представя
Извлечение от сметката на кредитополучателя по Договор за банков кредит от
27.07.2011г. Позовавайки се на твърдението, че посочените суми представляват
ликвидно и изискуемо вземане, произтичащо от търговска сделка и на разпоредбата
на чл. 608, ал. 2 от ТЗ /неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът
е спрял плащанията/, ищецът сочи, че
видно от представените документи ответното дружество не изпълнява свои възникнали
от търговски сделки, изискуеми и ликвидни вземания към кредитора КТБ АД(в
несъстоятелност), поради което ответникът е неплатежоспособен. По изложените
съображения ищецът моли съда да постанови решение по чл. 630, ал. 1 от ТЗ, с
което да обяви неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността
/за което са изложени съображения в уточнителната
молба, в изпълнение на указанията на съда с определението по чл. 140 ГПК- вх.№
2888/ 03.08.15г./, на „Т Х.” АД, ЕИК131448718, като определи началната дата и
открие производството по несъстоятелност.
В писмения си отговор, постъпил в указания едномесечен срок, ответникът
счита молбата за неоснователна, като моли на осн.чл.631 ТЗ искането за обявяването му в несъстоятелност да бъде отхвърлено като
неоснователно и недоказано. Излага следните доводи: Не оспорва сключването на
посочения Договор за банков кредит ДБК/, но счита, че следва да се има предвид
целта на сключването на договора за кредит и ролята на страните по него; По
отношение на дейността и активите на дружеството–счита, че при определяне
финансовата стабилност и преценка на общото състояние на дружеството следва да
се вземат под внимание освен активите на дружеството и дейността, и
постигнатото от него до момента по отношение на развитието на проекта за
реконструкция и модернизация на Т Х., като сочи, че до преди възникването на
ликвидната криза в ищцовото дружество, страните са
били в преговори за преструктуриране на отпуснатия кредит, вкл.и чрез
еднократното му погасяване. След възникналата тежка криза в ’’Корпоративна
търговска банка” АД, контактите между страните са прекратени, а в ответника е
оставено убеждението, че договореното преструктуриране се отлага, но не и че се
отменя; Възразява да са налице законовите предпоставки, обуславящи състояние на
неплатежоспособност, т.к. твърдението на ищеца за неплатежоспособност се базира
единствено на обстоятелството, че към момента ответникът не е погасил
задължение по ДБК, което обаче не означава, че не е в състояние да погасява
задълженията си изобщо. Визираната в чл.608, ал.2 от ТЗ презумпция не следва да
се приема безкритично, тя е и неприложима в случая- в хипотезата на
единственото закъсняло плащане към ищеца. Спирането на плащането по договора за
кредит е продиктувано от сложната ситуация с кредитодателя,
генерирана до голяма степен от поведението на самия кредитор и ищец по
настоящото производство. Твърди, че не е спрял плащанията си, нито има
неизпълнение на падежирали задължения, даващи
основание да се приеме, че е изпаднал в неплатежоспособност на база
разпоредбата на чл.608, ал.2 от ТЗ; Оспорва всички претендирани
и начислени върху главницата по договора за кредит от 27.07.2011г. / 1 597
385.89 евро/ суми за наказателни надбавки, неустойки, включително и претендирани такси за обслужване по сключеният договор за
кредит, като счита същите за недължими.
Присъединеният на осн.чл. 629
ал.4 от ТЗ с протоколно определение от първото по делото съдебно заседание кредитор
„Ф.И.“ АД г. твърди, че ответникът му е длъжник по сключен договор за счетоводно-консултантски
услуги от 01.07.2011г., по който е спрял плащанията от февруари 2015г. Поради неизвършване
на дължимите плащания, след отправена нот.покана, на
08.06.2015г. между страните било подписано споразумение за прекратяване на договора. Излагат се доводи
за изпадане в неплатежоспособност на ответника, т.к. последният не е в
състояние да генерира приходи от собствена стопанска дейност, както и че не
разполага с имущество, извън апортирания в капитала
му недвижим имот, затрудненията му в изплащане на задълженията не са временни,
предвид трайната тенденция на увеличаване на финансовата му задлъжнялост. В
условията на евентуалност- твърди че ответното дружество е свръхзадължено
- имуществото му не е достатъчно за покриване на задълженията му.
В с.з. ищецът поддържа молбата си, претендира разноски, в
т.ч. и юрисконсултско възнаграждение, по представен
списък по чл. 80 ГПК. Процесуалният представител на ответника поддържа
становището за неоснователност на искането, като при преценка за основателност -
счита, че следва да бъде дадена възможност дружеството да проведе оздравително
производство.
Съдът, след като се запозна с твърденията по молбата,
съобрази събраните писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната
експертиза /ССЕ/, прие за установено следното:
Ответникът е търговец – акционерно дружество, пререгистрирано
в ТР на 10.04.2008г., със седалище ***, поради което и съгласно чл.613 ТЗ, ОС-Т.
се явява компетентният съд да разгледа
молбите по чл.625 ТЗ.
По легитимацията на ищците:
Въз основа на приетите по делото
писмени доказателства, както и въз основа на заключението на вещото лице, неоспорено
от страните, съдът приема за установено наличие на неизпълнение на изискуеми
парични задължения по търговски сделки, сключени между всеки един от ищците и
ответника. Исковата молбата е предявена надлежно от лица по чл. 625 ТЗ.
Представено е уведомление по чл.78 ДОПК.
Към ИМ е представен Договор за банков кредит от
27.07.2011 г. (овърдрафт) сключен между КТБ АД и Т.Х. АД с разрешен размер 1
600 000 евро, както и анекси за промяна на договорните условия, с които е
определен краен срок за издължаване на кредита 15.10.2014 г. Падежната дата на
месечните вноски за лихва е 25-то число на месеца. Договорена е лихва от 9 %,
която се начислява върху фактически ползваните суми от кредита. Договорът е
сключен първоначално за срок от 2 години, като Т Х. АД се задължава да погаси
главницата на дванадесет погасителни вноски, първата от които е платима на
15.02.2012 г., а последната на 15.07.2014 г. С допълнително сключените четири
анекса срокът на договора и падежните дати за главницата са изменяни. За
обезпечение по кредита е учреден втори по ред особен залог върху настоящите и
бъдещи вземания на дружеството и втора по ред договорна ипотека върху
недвижимите имоти собственост на същото. Съгласно приетата ССЕ, видно от
записванията в банковите регистри, последното погашение по кредита е от
31.05.2014 г., при което от разплащателната банкова сметка *** *** размер 12 000 евро (23 469.96 лв), с които частично е погасена просрочена лихва за
редовна главница, дължима към 26.05.2014 г. Към дата 30.09.2015 г. се водят
вземания на банката от кредитополучателя в общ размер 2 041 040.37 евро (3 991
928 лв.), които са подробно посочени от вещото лице в табл.1-2 от заключението.
Във финансовите отчети на длъжника главницата на задълженията по договора за
кредит от 27.07.2011г. съответства с описаните вземания на банката по кредита.
Към датата на изготвяне на заключението не са представени данни за извършени
погашения на задълженията към кредитора.
По отношение на присъединения
кредитор „Ф.И.“ АД- същият черпи правата си на кредитор от сключен с ответника
договор за финансово-счетоводни услуги от 01.07.2011 г., прекратен на
08.06.2015 г. /съгл.представено споразумение/, поради неплатени задължения от
страна на възложителя /ответника/. Съгласно ССЕ длъжникът води задължения към „Ф.И.”
АД в същия размер, претендиран с молбата за
присъединяване по представените 4 фактури /4 800 лв./. Към датата на изготвяне на
заключението не са представени данни за извършени погашения на задълженията към
кредитора.
За да бъде открито производство по несъстоятелност,
следва да са налице всички предпоставки на сложния фактически състав, установен
от разпоредбите на чл.608, чл.625 ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от ТЗ, а именно: 1.Да е подадена до компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд молба
от някое от лицата, посочени в чл.625 от ТЗ, съответно чл.742 ал.2 от ТЗ; 2.
Длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3.Да е налице „парично
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително
нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или
задължение по частно държавно вземане”; 4. Да е налице неплатежоспособност на
длъжника по смисъла на чл.608 ал.1 и ал.3 от ТЗ /евентуално да се установи свръхзадължеността
му съгласно чл.742 ал.1 от ТЗ/; 5. Затрудненията на длъжника да не са временни,
а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно /аргумент от
чл.631 от ТЗ/.
По наличие на предпоставките по чл. 608 ТЗ:
Неплатежоспособността е налице при наличието на
визираните в чл.608 ал.1 ТЗ материалноправните
предпоставки, съгласно които релевантни за неплатежоспособността са качеството
на длъжника като търговец и търговския характер на сделката, от която произтича
вземането, съответно публично правно задължение, свързано с търговската му
дейност или частно държавно вземане. Тези две предпоставки са налице: длъжникът
има качеството търговец, задължението му произтича от търговска сделка /договор
за кредит, съответно договор за финансово-счетоводно обслужване/, като същото е
изискуемо и непогасено парично задължение. От доказателствата по делото се
доказва и следващите признаци на неплатежоспособността, а именно: обективна и
трайна невъзможност на търговеца да изпълни задълженията с горните
характеристики, чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.
При преценката на имущественото състояние на длъжника и
преди всичко неговите краткотрайни активи и съпоставката им с краткосрочните
задължения, на осъществяваната от ответника дейност и приходите от нея, съдът
изхожда от констатациите по назначената ССЕ и събраните писмени доказателства.
Ответникът не се е позовал на извършени плащания по претендираните като изискуеми вземания. Не е оспорил факта,
че е в затруднено финансово положение.
Ответникът е търговско дружество, чийто
предмет на дейност е производство на
електрическа и топлинна енергия, пренос и разпределение на топлинна енергия,
строителна и ремонтна дейност в областта на електроенергетиката
и топлоенергетиката, строителна и ремонтна дейност в областта на
електропроизводството и топлопроизводството,
инвестиционна дейност, придобиване и разпореждане с авторски права, права върху изобретения, търговски марки и промишлени
образци, ноу-хау и други обекти на интелектуалната
собственост, както и всякаква друга дейност, незабранена със закон или друг
нормативен акт. Съгласно вписването в ТР основната му икономическа дейност от
КИД е „производство, разпределение и пренос на ел.енергия“.
Към датата на изготвяне на
заключението, съгласно представената Справка-Приложение № 1 ответникът има задължения към кредитори в общ
размер 20 680 551.60 лв. (20 681 х.лв.) главници и лихви. Най-рано възникналото
необслужено задължение е това към КТБ АД -в несъстоятелност по договор за
кредит от 27.07.2011 г., за неиздължени просрочени лихви върху редовна главница
– остатък в размер на 109 234.47лв. /55
850.70 евро/ с падеж 26.05.2014 г. Към 30.06.2015 г., съгласно последния
представен баланс, „Т Х.” АД има задължения към кредитори в общ размер 19 995 000
лв., като вещото лице е посочило, че въз основа на разполагаемите данни не може
да се установи на какво се дължи разликата от 686 000 лв.
От допълнително представения баланс
към 30.06.2015 г. се установява, че дружеството води общ размер на активите 25
416 х.лв., в това число: нетекущи активи – 22 210 х.лв.: имоти на стойност – 22 191 х.лв.; нематериални
дълготрайни активи – 19 х.лв.; текущи активи 3 206 х.лв.: материални
запаси – 169 х.лв.; авансови плащания – 15 х.лв.; вземания от свързани лица – 2
899 х.лв.; пари и парични еквиваленти – 123 х.лв. Водените в
баланса нематериални активи представляват лиценз за производство на
електрическа енергия, с балансова стойност 19 х.лв
към всяка от изследваните дати. Видно от пояснителните бележки към финансовия
отчет дружеството притежава Лицензия за производство на електрическа енергия с
№ Л-297-01/04.03.2009 г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране на основание чл.39, ал.1, т.1 във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 1 от
Закона за енергетиката. Последното
изменение на лицензията е с Решение № И2-Л-297 от 31.10.2011 г., издадено от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Лицензията е валидна от датата на издаване за
срок от 35 години. Дружеството не е отчело разходи за амортизация на
нематериалните активи, тъй като е посочено, че от тях все още не се реализират
икономически ползи. От доказателствата по делото се установява, че с решение от
28.08.2015г. на КЕВР е открита процедура за установяване на публично държавно
вземане от лицензионни такси и лихви- касаещо
неплатена главница, представляваща втора вноска от годишната лицензионна такса
за 2014г. и лихва. Това не се и оспорва от ответника.
Общата стойност на пасива в баланса
към 30.06.2015 г. възлиза на 25 416 х.лв., формиран от задължения в размер 19
995 х.лв. и собствен капитал 5 421 х.лв.
Въз основа на данните от ГФО за
2010, 2011, 2012, 2013 и 2014 г. и до 30.06.2015г., в табл. 7-2 от заключението,
вещото лице е определило коефициентите за финансово-икономически анализ на
дружеството, видно от които рентабилността и ефективността през целия изследван
период са под референтните стойности, предвид отчитаните отрицателни финансови
резултати от търговската дейност през изследвания период /таблица 8-1/.
Изключение прави 2013 г., когато е отчетен положителен финансов резултат,
предвид което показателите за рентабилност и ефективност са над референтната
стойност. Според експертизата печалбата в този отчетен период не се дължи на
реализирани приходи от дейността, а е в резултат на отписване на задължения към
НАП на стойност 1 219 х.лв. Ако бъде елиминиран този друг приход, финансовият
резултат за годината ще бъде загуба. Посочената сума през 2010 г. /при
получаване на Ревизионен акт № *********/19.07.2010 г., който в хода на
административното обжалване е отменен с Решение № 2966/10.12.2012 г. по адм. дело № 4131/2010 г. на Адм.съд-Варна,
потвърдено от Върховен адм.съд с решение от 21.11.2013г./
е била отчетена като счетоводен разход и правилно през 2013 г. /след
окончателната отмяна на акта/ е извършено увеличение на приходите. Според ССЕ за
правилното разчитане на стойностите на изчислените показатели следва да се има
предвид обстоятелството, че отчетеният положителен финансов резултат за 2013 г.
/само за този отчетен период, за разлика от останалите/ се дължи изцяло на това
компенсаторно записване и няма за източник приходи от действителна стопанска
дейност.
По отношение на показателите за
ликвидност:
През целия изследван период
показателите за абсолютна и незабавна ликвидност са под препоръчителните
стойности, което означава, че паричните средства и бързоликвидните активи на
дружеството не са били достатъчни за покриване на текущите задължения. Тоест,
за погасяване на всички текущи задължения дружеството е следвало да привлече
допълнителни средства или да осребри единствения си дълготраен материален актив
или да извърши продажба на притежавания нематериален актив – лиценз, което би
довело до невъзможност за осъществяване на дейността му.
Коефициентите на бърза и обща
ликвидност през периода 2010-2013 г. са близки до препоръчителните стойности.
През 2014 г. това състояние рязко се влошава, което се дължи изцяло на факта,
че посочените от в.л. по т.4 от ССЕ задължения за провизии в размер 13 112 х.лв.
в пасива на баланса са класифицирани като текущи задължения, а съответното
отразяване в актива на баланса – увеличение на стойността на разходите за
придобиване на активи в размер 10 878 х.лв., е класифицирано като нетекущ
актив.
Направените изводи по отношение на
ликвидността се подкрепят и от съпоставката на величините на активи и
задължения /табл. 8-2 от ССЕ/, от която е видно, че разликата между
краткотрайни активи и краткосрочни задължения е отрицателна величина през целия
изследван период.
Показателите за финансова
автономност и задлъжнялост са в рамките на препоръчителните стойности за
периода 2010-2013 г., което се дължи на високата стойност на собствения
капитал. При анализа на структурата на собствения капитал за периода /табл. 7-3/,
ССЕ е установила, че основен дял в него има записания акционерен капитал – 18
900 х.лв. Същият е формиран от апортирани активи в
предходен период. В ГФО на длъжника за периода е записано, че не са извършвани
преоценки на притежаваните активи, т.е. не са налице данни доколко тази
стойност е действителна към настоящия момент. През 2014 г. показателите за
финансова автономност и задлъжнялост се влошават рязко, което се дължи на
увеличената стойност на текущите задължения
Коефициентът за обща ликвидност е
показателят с най-висока информационна стойност за платежоспособността на
предприятието, доколкото определя съотношението на краткотрайните активи спрямо
краткосрочните задължения на дружеството. Според съдебната теория и практика
дружеството е платежоспособно, когато е в състояние да обслужва текущите си
задължения с всички налични ликвидни средства. Нарушаването на това съотношение
индикира неплатежоспособност по чл. 608 ал.1 от ТЗ.
Приема се, че коефициентът за обща ликвидност е в норма, когато варира между 1-2.
Видно от изчисленията по табл.7-2 през целия изследван период /2010г. - 30.06.2015г./
показателят за обща ликвидност не е в посочените референтни граници /съответно:
0.2359, 0.9045, 0.7012, 07006, 0.1773/, като пада далеч под тях през 2014г. и
2015 г. /съответно 0.1773 за 2014г., 0,1786 – 2015г./.
Влошени са и останалите
финансово-икономически показатели, като това влошаване определено е основно
през 2014г. и след това.
Видно от обясненията на вещото лице
в о.с.з. същото не е установило наличие на данни за реферетни
стойности на показателите в бранша, в който е предмета на дейност на ответното
дружеството, поради което и следва да намерят приложение и бъдат съобразявани
референтните стойности на показателите
съобразно икономическата теория и утвърдената съдебна практика.
Както само паричните средства, така
и общо текущите активи по баланс не са достатъчни за покриване на текущите
задължения през всички изследвани периоди. Т.е. за погасяване на задълженията си
дружеството би трябвало да пристъпи към осребряване на нетекущите си активи. От
анализа на показателите е видно, че е налице състояние на финансово затруднение
още през 2010 г., което през 2014 година придобива траен характер. В подкрепа
на направения извод са и поясненията към финансовия отчет за 2014 г., където е
записано, че дружеството отчита общо натрупана загуба в размер на 13 507 000 лв.
и текущите пасиви надвишават текущите активи с 14 748 000 лв. Предприятието
отчита положителен паричен поток от 107 000 лв., но се установява, че
същият се дължи на допълнителни привлечени средства – други получени заеми в
размер 106 х.лв. Както е записано в поясненията към отчета, тези обстоятелства
показват наличието на значителна несигурност, която може да породи съществено
съмнение относно възможността на дружеството да продължи да функционира като
действащо предприятие без подкрепата на собствениците и други източници на
финансиране.
При преценка на платежосопособността
на търговеца следва да се има предвид разполага ли същият с достатъчно
имущество за покриване на задълженията си , без да се поставят в опасност
интересите на кредиторите. С оглед на това при преценката относно размера на
имуществото на длъжника и неговата стойност не следва да се вземат под внимание
ДМА, с които длъжникът разполага, каквато е и трайната съдебна практика. Това е
така, тъй като евентуалната продажба на ДМА за удовлетворяване на текущи
задължения би затруднила бъдещата му търговска дейност, съответно би довела на
практика до нейното преустановяване, с което се постига ефекта на всяко едно
производство по несъстоятелност във фазата на осребряване на имуществото.
Поради изложеното и при преценката на финансовото състояние на длъжника не
следва да се имат предвид притежаваните от него ДМА, а само краткотрайните
такива. /в този смисъл са и решения № 795/04.04.2006г.
по т.д.№ 489/2005г. на ВКС, І т.о.; решение № 98/10.03.2008г. по т.д.№ 647/07г.
на ВКС, І т.о./.
С оглед изложените съображения, съдът намира,
че е налице състояние на неплатежоспособност на ответника. Съгласно съдебната
практика това състояние следва да е налице към момента на последните устни
състезания по делото /решение № 54/08.09.2014г. на ВКС по т.д.№ 3035/2013г. ,
ТК, II т.о./, предхождано от цялостния финансово-икономически анализ на дейността
на дружеството-длъжник в достатъчно продължителен период от време. По-горе бе анализирано това състояние, предвид
установените от ССЕ показатели, като безспорно е установено, че през
2014г. състоянието на показателите за
ликвидност рязко се влошава. Не са събрани доказателства /това обстоятелство не
се и твърди от ответника/ впоследствие да е настъпило подобрение на финансовото
състояние на ответника, дори и след отчетените продажби в размер на
25 035,87лв. – м.март 2015 г. / табл.9-2 от доп.заключение/. При
изслушване на вещото лице в съдебно заседание на 26.11.2015г. /л.560/, същото е
пояснило, че така посочената сума представлява начислени лихви от договори за заем, които са
включени в дневниците за продажби на ответника, подадени в НАП за данъчния
период м.март 2015г.
Ответникът не е в състояние да
генерира приходи от собствена стопанска дейност.
Съдът намира за неоснователни
възраженията на ответника относно размера на вземанията на двамата кредитори.
Съгласно трайно установената съдебна практика постановеният съдебен акт по чл.
630 от ТЗ не формира сила на пресъдено нещо нито
относно съществуването на вземания на отделните кредитори, нито относно тяхната
изискуемост и размер. Тези факти са предмет на установяване в производството по
несъстоятелност на един по-късен етап – след постановяване на решението по чл.
630 ал.1 от ТЗ - по реда на глава 43 от ТЗ „Предявяване на вземанията“ /чл.
685-чл. 695 от ТЗ/. В случая безспорно е установено, че ответникът има изискуеми
задължения към двамата кредитори, произтичащи от търговски сделки, и това към
настоящия момент е достатъчно, като определящо тяхната активна легитимация в
производството.
Неоснователно е и възражението на
ответника, че причина за влошеното му финансово състояние е единствено финансовата
криза на КТБ от 2014г. Ноторно е обстоятелството, че банката-ищец
затвори и беше поставена под специален надзор 20 юни 2014 г.. Както бе
установено по-горе обаче показателите за финасово
икономическото състояние и в частност за ликвидност на ответника са под референтните
стойности през целия изследван период, както и затрудненото му финансово
състояние.
Съгласно правната теория и
установената съдебна практика в производството по чл. 625 ТЗ молителят-кредитор
следва да установи, че притежава непогасено изискуемо парично задължение по
търговска сделка, по което длъжникът не извършва плащане. В тежест на
длъжника-ответник по молбата е да докаже, че е изпълнил задължението или че
разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му без опасност
за интересите на кредиторите. Длъжникът трябва чрез пълно обратно доказване да
обори установената от закона презумпция, като докаже, че е платежоспособен и е
в състояние да изпълни задълженията си. За да се прецени дали е оборена от длъжника
презумпцията по чл. 608, ал. 2 и ал. 3 ТЗ, установяваща, че
неплатежоспособността се предполага, по делото следва да се установи какво е
било икономическото и финансово състояние на длъжника с оглед коефициентите за
обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, дали са под единица и какво е
съотношението им, както и моментът на спиране на плащанията на длъжника с оглед
определянето на началната дата на неплатежоспособността – решение №
64/23.03.2010г. на ВКС по т.д.№
959/2009г., ТК, II т.о., постановеното по реда на чл. 290 ГПК,
представляващо задължителна съдебна практика. Указания в тази насока бяха
дадени към ответника. Позоваването от страна на ответника, че присъединеният
кредитор „Ф.И.“ АД не е изпълнило задължението си да представи надлежната
финансова информация на ССЕ, е неоснователно. В негова тежест /на ответника/ е
да установи, че затрудненията му са временни или че разполага с имущество,
достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на
кредиторите / чл. 631 от ТЗ/, които обстоятелства не бяха доказани от
ответника. Представеният от процесуалния му представител „Идеен проект за разширение на инвестиционното
предложение за реконструкция и модернизация на ТЕЦ“Хасково“ от 2010г. /л.391
и сл., л. 541-552/ - в идейна фаза, както сам процесуалният представител заяви
в с.з., не се преценява от съда като доказателство в тази насока.
По отношение на началната дата на
неплатежоспособност:
Началната дата се определя съобразно
приетото от съда материално-правно основание за откриване на производството по
несъстоятелност и съставлява най-ранната дата, от която длъжникът е станал
неплатежоспособен според дефиницията и законоустановените
презумпции в разпоредбата на чл. 608 от ТЗ.
Предвид горното преценката относно изпадането на длъжника в
неплатежоспособност и нейната начална дата следва да бъде направена при
съпоставката на установеното от икономическата експертиза финансово състояние, проследено
в периода 2010-2015 г. и погасяването на установените задължения към кредиторите
на дружеството, съответно тяхното спиране.
Съгласно установената съдебна практика началната дата на
неплатежоспособност следва да се определи според най-ранния падеж на изискуемо
непогасено задължение с характеристиките по чл.608 ал.1 от ТЗ. Кумулативно към
сочената дата следва да са налице и всички признаци, които характеризират
неплатежоспособността по смисъла на чл.608 от ТЗ, т.е. според обективното си
финансово състояние, преценено с оглед коефициентите за ликвидност и финансова
автономност, длъжникът да е изпаднал в невъзможност
да изпълнява паричните си задължения по търговски сделки и своите задължения
към държавата, свързани с търговската му дейност. Посоченият негативен състав
следва да е изразен като трайно, обективно и необратимо състояние на търговеца /решение
№ 115/25.06.2010г. на ВКС, т.д.№ 169/2010г.,ІІт.о.,ТК;
Решение № 90/20.07.2012г. на ВКС по т.д.№ 1152/2011г.,І т.о.,ТК, - решения,
постановени по реда на чл.290 ГПК; Определение № 680/10.09.2012г.на ВКС по
т.д.№ 272/2012г. на ВКС, ІІ т.о., ТК/.
С оглед изложеното, предвид установените
показатели, както и установените последни плащания /съгл.Приложение №1 към ССЕ
–л. 218 от делото/ настоящият съдебен състав намира, че за начална дата на
неплатежоспособност следва да бъде приетата датата 31.05.2014г.- датата на
последното погашение по кредита към КТБ. Извършените след това плащания към
други кредитори /НАП-т.1 от ССЕ, към „Ф.И. -15.01.2015г., по трудови договори
-10.02.2015г./ предвид минималните им размери и частично плащане на някои от
тях, очевидно избирателно, следва да бъдат съобразявани съгласно разпоредбата
на чл. 608 ал.3 от ТЗ, и не водят до друг извод както относно обективното
състояние на неплатежоспособност, така и относно определената начална дата на неплатежоспобността.
Предвид констатациите относно
неплатежоспособност на ответника, съдът не следва да се произнася по въведеното
в условията на евентуалност основание – свръхзадълженост.
Въз основа на горните съображения, производството по несъстоятелност следва
да бъде открито при хипотезата на чл. 630 ал.1 от ТЗ, с начална дата 31.05.2014
г., да бъде назначен временен синдик, да се определи дата на първото събрание
на кредиторите. Не е посочено имущество, по отношение на което да се наложат съответните
обезпечителни мерки /които в тази фаза могат да бъдат само конкретни, а не
постановяване на обща възбрана и запор, които се налагат едва с решението за
обявяване на длъжника в несъстоятелност/, съответно не е поискано да бъдат
наложени такива на осн.чл.630 ал.1 т.4 ТЗ.
На осн.чл.630 ал.1 т.3 от ТЗ за временен синдик
следва да бъде назначен Т.И.С.. Приложени са необходимите документи съгласно
разпоредбата на чл.656 ТЗ. Т.Ставрев е включен в списъка на синдиците към
Министерство на правосъдието. Отговаря на изискванията за заемане на длъжността
и е изразил изрично писмено съгласие за назначаването му за временен синдик на
дружеството, представен е образец от подписа - нотариално заверени. На осн.чл.623 от ТЗ името, телефонът и адресът на назначения
временен синдик следва да се впишат в търговския регистър. Съдът определя
възнаграждението му в размер на 850.00лв. месечно.
На осн.чл.630 ал.1 т.5 във вр. с чл.668 и
чл.672 от ТЗ съдът определя за дата на първото събрание на кредиторите 26.01.2016г.
– 11.00ч. в съдебна зала № 4 на Търговищкия окръжен съд при дневен ред,
съгласно чл.672 ТЗ.
На осн.чл.640 ал.1 от ТЗ следва да бъде задължен
длъжника да представи посочената в разпоредбата информация.
По разноските:
Искане за присъждане на разноски е направил единствено ищеца
КТБ /н/, който, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, претендира сумата
от 400.00лв.-заплатено възнаграждение за в.лице и 120 287.83лв.- юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.7
ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАС за минималните размери на адв.възнаграждения. С оглед изхода на спора и на осн.чл.621 от ТЗ във вр. с чл.78
ал.1 и ал.8 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати направените
разноски в производството в размер на 700.00лв., от които 400.00лв.-заплатено
възнаграждение за вещо лице и 300.00лв.-юрисконсултско
възнаграждение - за сметка на масата на несъстоятелността, при разпределение по
реда на чл.723 т.1 от ТЗ.
Присъждането на юриск.възнаграждение
по чл. 78 ал.8 от ГПК /съобразно препращащата норма на чл. 621 ТЗ/ съставлява
компенсация на предприятието за вложените разходи за заплащане на текущо
възнаграждение на специалист с юридическо образование и по време, когато не се
разглеждат правни спорове. Размерът на това възнаграждение е нормативно
определен и не подлежи на доказване. Съгласно установената съдебна практика в
тази насока, при определяне на дължимите разноски във фазата на откриване на
производството по несъстоятелност участващите кредитори не се ползват с правата
по чл. 7 ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, тъй като подаването на молба по чл. 625 от ТЗ не
представлява предявяване на вземане по смисъла на чл. 568 и сл. от ТЗ. Постановеният
съдебен акт, както бе посочено и по-горе в мотивите на решението, не формира
сила на пресъдено нещо нито относно съществуването на
вземания на отделните кредитори, нито относно тяхната изискуемост и размер. Тези
факти са предмет на установяване в производството по несъстоятелност на един
по-късен етап – след постановяване на решението по чл. 630 ал.1 от ТЗ - по реда
на глава 43 от ТЗ „Предявяване на вземанията“ /чл. 685-чл. 695 от ТЗ/.
„Наличието на вземане е релевантно само с оглед обосноваването на качеството
кредитор на лицето, подало молба за откриване на производство по несъстоятелност
и ли молба по чл. 629 ал.4 от ТЗ. Предметът на спора е сведен до състоянието на
неплатежоспособност и началната му дата и предполага квалифициране на
предявения иск като неоценяем такъв. На осн.чл. 7 ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004г.минималното
адвокатско възнаграждение, респ.нормативно определения размер на юрисконсултското възнаграждение възлиза на 300.00лв. /в
този смисъл решение № 17/10.01.2014г. по В.т.д. 474/2013г.на Апелативен
съд-Варна/.
На осн.чл. 77 от ГПК във вр. с чл. 621 от ТЗ „Ф.И.“ АД следва да бъде осъдено да
заплати по набирателната сметка на съда по
несъстоятелността сумата от 100.00лв.- за което е задължен с протоколно
определение от 16.10.2015г. /невнесени/- за доп.възнаграждение на вещото лице.
Ответникът следва да заплати по сметка на ТОС д.т. в
размер на 250лв.
Водим от горното и
на осн.чл.630 ал.1 във вр.
с чл.608 от ТЗ, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Т Х.“ АД с ЕИК ххххх, адрес на управление:*** - на осн.чл.630 ал.1 във вр.
с чл.608 от ТЗ,
с НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността- 31.05.2014 година.
ОТКРИВА производство по
несъстоятелност на „Т Х.“ АД с
ЕИК ххххх гр.Т..
НАЗНАЧАВА за временен синдик Т.И.С. от гр.Т., „ул.Г.С.” № 6, ап.2, тел........., с текущо месечно възнаграждение в размер на 850.00лв.
ОПРЕДЕЛЯ за дата на встъпване на
временния синдик 28.12.2015г.
ЗАДЪЛЖАВА временния синдик с встъпването си в длъжност да предприеме необходимите
действия по спиране на съдебните и изпълнителни производства на осн.чл.637 и чл.638 ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ за дата на Първото събрание
на кредиторите 26.01.2016г. от 11.00ч. в съдебна зала № 4 на
Търговищкия окръжен съд, при ДНЕВЕН РЕД:
1.изслушване доклада на временния синдик по чл.668 т.3 от ТЗ, 2.избор на
постоянен синдик, определяне на възнаграждението му и 3.избор на комитет на
кредиторите.
На осн.чл.669 ал.2 от ТЗ в Първото събрание на
кредиторите участват кредиторите, включени в списъка по чл.668 т.1 ТЗ и в
извлеченията от търговските книги на длъжника, които временният синдик
представя на първото събрание. Участието на кредиторите в първото събрание е
лично или чрез представител с изрично писмено пълномощно. Когато
кредиторът е физическо лице, пълномощното трябва да бъде с нотариална
заверка на подписа. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от размера
на вземанията на кредиторите по списъка по чл.668т.1 от ТЗ. Представителите
на юридическите лица и ЕТ представят удостоверение за актуално състояние.
ЗАДЪЛЖАВА на осн.чл.668
от ТЗ временния синдик в 14-дневен срок от датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност да ИЗГОТВИ: 1.Списък на кредиторите по
данни от търговските книги на длъжника, в който посочва размера на техните
вземания, 2. Заверено от него извлечение от търговските книги; 3. Писмен доклад
за причините за неплатежоспособността, състоянието на имуществото и взетите
мерки за неговото запазване и за възможностите за оздравяване на предприятието,
които списъци и доклад да представи в съда на разположение на кредиторите.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника „Т Х.“ АД с ЕИК ххххх,на осн.чл.640 ал.1 от ТЗ в 14-дневен срок от
откриване на производството по несъстоятелност /чл.634а ТЗ/ ДА ПРЕДОСТАВИ на
съда по несъстоятелността и на синдика: 1. Необходимата информация във
връзка с дейността на предприятието и за имуществото на дружеството, 2.Списък
на плащанията в брой или чрез банков превод, които надвишават 1200лв. и са
извършени в срок от 6 месеца преди началната дата на неплатежоспособността; 3.Списък
на извършените от дружеството плащания на свързани с него лица за срок от една
година преди началната дата на неплатежоспособността, 4.Нотариално заверена
декларация, в която да посочи отделните вещи, имуществени права и вземания,
имената и адресите на длъжниците на дружеството. В
съобщението до длъжника да се впише, че
при неизпълнение на горното задължение ще бъде приложена разпоредбата на осн.чл.640 ал.3 пр.1-во ТЗ, предвиждаща глоба в посочените
размери.
ОСЪЖДА „Т Х.“ АД с ЕИК ххххх, със седалище и адрес на
управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на „Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност) с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, при разпределение
по реда на чл. 723 т.1 от ТЗ за сметка на масата на несъстоятелността, сумата
от 700.00лв /400лв. възн.за вещо лице и 300лв. ю.к.възнаграждение/.- разноски в производството на осн.чл.78
ал.1 и ал.8 от ГПК във вр. с чл.621 ТЗ., като оставя
без уважение искането за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение над 300лв.до претендирания размер от
120 287,83лв.
ОСЪЖДА „Т Х.“ АД с ЕИК ххххх, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Търговищки окръжен съд държавна такса в размер на 250.00лв.- от масата на
несъстоятелността.
ОСЪЖДА „Ф.И.“ АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ по набирателната сметка на Търговищки окръжен съд
сумата от 100.00лв.- възнаграждение за вещо лице – на осн.чл.
77 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд, в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър -на осн.чл.613а
ал.1 и чл.633 ал.1 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на вписване в
съответния съдебен регистър и в търговския регистър на осн.чл.622 ТЗ.
На осн. чл.622 от ТЗ и чл.14 от
ЗТР препис от решението да се изпрати незабавно за вписване в търговския
регистър на Агенцията по вписванията.
Назначеният
временен синдик да се уведоми незабавно, като му се връчи препис от решението.
Съобщение за
решението да се изпрати на страните по делото - на осн.чл.634в
ал.2 ТЗ.
Решението да се
впише в книгата по чл.634в ал.1 от ТЗ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: