Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 08.02.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет и шести
ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен
Димитров
при секретаря Вяра Баева като
разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 6564 по описа за 2019
год., за да се произнесе, взе пред вид:
Ищецът от „Е.Т.“ ООД, ЕИК:********е предявил обективно
съединени установителни и осъдителни искове срещу „С. - Б.“ ООД, ЕИК ******** с правно основание
чл.124,ал.1 ГПК,чл.109 ЗС,чл.55,ал.1 ЗЗД,чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че притежава по силата
на чл. 38, ал. 1 от ЗС и разширеното тълкуване на разпоредбата на чл. 17, ал. 4 ЗУЕС правото на собственост върху 3 % и.ч. от МСТИ / мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура/ изградени в имот с
идентификатор 68134.706.347.4, тъй като е собственик на две отделни
сгради в този имот/ Столова и Битовата сграда/ и част от функцията на тези
съоръжения е да обслужват тези сгради. Евентуално твърди,че е придобил
собствеността върху горните идеални части от съоръженията по силата на
Договорът от 04.08.1999 г. за приватизационна продажба на обособена част от
имуществото на „Б. - Б.“ ЕАД или по силата на изтекла придобивна давност.
Въпреки горното от началото на
2019 г. ответникът препятства нормалното упражняване на правото му на
собственост на сградите,като е спрял електроподаването до тях и също
водоподаването. Отделно ограничава достъпа на ищеца до имотите, чрез анулиране пропуските
на представителите, служителите и клиентите на ищцовото дружество и изграждане
на ограда,като е допуснал достъпът им до гореописаните сгради да се осъществява
само през бариера, чрез заплащане на входна такса в размер на 2 лв. В тази
връзка е предложил премахване на въведения ограничителен режим след заплащане на
сервитутна такса в размер на 25 000
лв.
Твърди също,че по силата на
сключен Договора за наем от 19.05.2009 до 2019 год. е плащал на ответника суми
за ползването на МСТИ, но според ищеца този договор е нищожен поради липса на предмет/на практика
е плащал за ползване на съоръжения,на които и той е бил собственик/ и
противоречие на Закона,поради факта,че е плащал на ответника за публична услуга
и ползване на публични съоръжения. По тази причина ответника се е обогатил за
негова сметка без основание.
Твърди също,че е претърпял и
вреди от неправомерното поведение на ответното дружество изразяващо се в
спиране на тока и водата за двете сгради под формата на пропуснати ползи,
изразяващи се в нереализирани приходи по прекратени договори за наем на помещения
от наематели в тези сгради.
Тъй като и понастоящем
противоправните действия и бездействия на ответника не са преустановени и
последния продължава да пречи на ищеца да ползва собствените си сгради в пълен
обем моли съдът да постанови решение с което:
Да признае за установено по
отношение на „С. - Б.“ ООД,че „Е.Т.“ ООД е собственик на по 3 %
идеални части от електропреносната
и канализационната мрежа в поземлен имот с идентификатор
68134.706.347, тъй като горните инфраструктури представляват общи части по
смисъла на чл. 38, ал. 1 от Закона за собствеността.Тази претенция обосновава
евентуално с правата си по договора за покупка от 04.08.1999 г. и евентуално като
собственик по давност.
Претендира същевременно да бъде установено,че
ответникът не е изключителен собственик
на МСТИ в поземлен имот с идентификатор 68134.706.347.
На основание чл.109 ЗС моли съдът да осъди
ответника да преустанови незабавно
неоснователните си действия и бездействия, с които пречи на ищеца да упражнява
правото си на собственост върху сграда идентификатор 68134.706.347.4 и сграда с
идентификатор 68134.706.347.13, разположени в поземлен имот с идентификатор
68134.706.347, изразяващи се в прекъсване
на електроснабдяването и водоснабдяването на Столовата и Битовата сграда, ограничаване на достъпа до Столовата и
битовата сграда чрез искане за заплащане на входна такса за преминаване
през бариерата, монтирана пред входа на Битовата сграда, искане за заплащане на
цена от 25 000 лева за учредяване на
„право на преминаване“ през Поземления имот по реда на чл. 192 ЗУТ и издигане на ограда около сграда с
идентификатор 68134.706.347.13 (“Столова”).
Претендира на основание
чл.55,ал.1,предл. І ЗЗД ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 50
960 лв., с която неоснователно се е обогатил получавайки плащания в периода от
месец май 2014 г. до месец януари 2019 г. на основание нищожен Договора за наем
от 19.05.2009 година.
Претендира също ответникът да
му заплати обезщетение за претърпени вреди-пропуснатите ползи от прекратяване
на три отделни договора за наем,поради факта,че сградите са останали без ток и
вода,съответно и лихви върху главниците, в следните размери:
- обезщетение за пропусната
полза от отдаване под наем на 250 кв. м. от втори етаж на Сграда с идентификатор
68134.706.347.13 , претърпяна от 01.03.2019 година до 17.05.2019 година в
размер на 5000 лева ,ведно със
законната лихва върху тази сума за същия период в размер на 108.33 лева;
- обезщетение за пропусната
полза от отдаване под наем на втори и трети етаж от сграда с идентификатор
68134.706.347.4 (“Битова сграда”), претърпяна от 18.04.2019 до 17.05.2019
година в размер на 1349.51 лева
заедно със законната лихва върху обезщетението за същия период в размер на
11.25 лева,
- обезщетение за пропусната
полза от отдаване под наем на партерен етаж от сграда с идентификатор
68134.706.347.13 (“Столова”), претърпяна от 18.02.2019 година, до
17.05.2019 година в размер на 3000
лева, ведно със законната лихва върху обезщетението за същия период в
размер на 74.17 лева,
както и заедно със законната
лихва върху главниците от датата на предявяване на иска до датата окончателното
плащане.
Моли съдът да уважи така предявените искове и
да отхвърли насрещния иск, както и разноските по делото.
Ответникът С.”
ООД с ЕИК ******** оспорва
исковете като недопустими, а по съществото им като неоснователни,с
възражения,че при установителните искове/положителни и отрицателни/ липсва правен интерес от предявяването им.
Възразява,че
по силата на приватизационна сделка е собственик на 100% на терена, вкл. и
върху съществуващата в него ВиК и Електро инфраструктура, тъй като последните
са изграждани в периода 1982 г. - 1984 г. Оспорва приложимостта пряко или
косвено,по аналогия,на разпоредби от ЗУЕС,тъй като в случая етажна
съсобственост изобщо няма. Оспорва претенциите на ищеца за придобиване по
давност на процесните права, доколкото никога не е бил владелец,а само държател
на същите.
Претенцията с правно основание
чл. 55, ал.1 ЗЗД за връщане на сумата 50 960 лв. е неоснователна според
ответника,тъй като плащанията са извършени въз основа на валиден договор с
продължително и периодично действие и развалянето му не може да има обратно
действие съгласно чл. 88 ЗЗД, поради което даденото не подлежи на връщане.
Претенциите по чл. 45 ЗЗД не са основателни,тъй като като
правоотношенията между страните са възникнала въз основа на договор и
ангажирането на деликтната отговорност е недопустимо,а по същоство липсват
доказателства за противоправно поведение на ответника и на виновни действия или
бездействия.
Предявил е насрещен иск против „Е.Т.“ ООД
с основание чл.228 и сл. във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сума
от 3 724.36 лв. - неплатен наем за ползване на мощностите /ВиК и електро/
за м.януари 2019 год. и такъв на
основание чл.92,ал.1 ЗЗД – заплащане на неустойка за периода от 14.01.2019 г.
до 13.08.2019 г. в размер на 3947.82 лв.
Моли съдът да отхвърли
обективно съединените искове, прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, моли съдът да уважи така предявените от него насрещни искове,
претендира разноски.
Доказателствата по делото са
гласни и писмени.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно между страните, а и
видно от представените писмени доказателства, ответникът е собственик на ПИ с
идентификатор 68134.706.347, върху който са разположени двете сградите,
собственост на ищеца, а именно- Сграда с идентификатор 68134.706.347.4,
наричана „Битова сграда“ със застроена площ от 392 кв.м., на 3 етажа,
разположена в ПИ с идентификатор 68134.706.347, както и на Сграда с
идентификатор 68134.706.347.13, със застроена площ от 1099 кв.м., на два етажа, разположена в ПИ с
идентификатор 68134.706.347, с предназначение „сграда за обществено хранене“, наричана
„Столова“.
Собствеността
върху описаните сгради е придобита от ищеца по силата на Договор от 04.08.1999
г. за приватизационна продажба на обособена част от имуществото на „Б.-Б.“ ЕАД/л.51-53/,
сключен с министъра на търговията и туризма в качеството си на продавач.
Неразделна част от сключения договор е Приложение 3 „Информационен меморандум“,
представляващо Информационен проспект на
обособените две сгради и описание на техническата инфраструктура, която ги
обслужва.Горното се установява и от представените Констативен нотариален акт с
№ 174 от 19.11.2001 година, том 1,
peг. № 12763, дело № 153 от 2001 г. и Констативен нотариален акт с № 175 от
19.11.2001 година, том 1, peг. № 12764, дело № 154 от 2001 г.
Няма спор също,а и се
установява от представените по делото доказателства,че изключителен собственик
на ПИ с идентификатор 68134.706.347 е ответното дружество С.” ООД-
От представения Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти № 59, том
I, per. № 2761, дело № 46/2016 г. се установява,че е собственик на множество
сгради в горния терен,вкл. и сграда за електропроизводство /трафопост/с площ от
110 кв.м.
От представен договор от 19.05.2009
г. се установява,че между ищеца и ответната страна е сключен договор за наем,
по силата на който ответника предоставя на ищеца ползването на технически
съоръжения- трансформаторни мощности
и комутационни апаратура, разположена в трафопост, както и водопреносна и
канализационни мрежа в базата гр. София, район С., бул. „**********срещу
заплащане на наемна цена на обща стойност от 910 лв./660 лв. за ел инсталациите
и 250 лв. за ВиК/. Действието на договора
е продължило до 31.05.2019 г. , когато е прекратен едностранно от ответното
дружество-писмо на л.262 от делото. Със
същото е предложено на ищеца да заплати сервитутна такса за правото на преминаване в размер на
25 000 лв.
Представени са доказателства
относно сключени договори за наем между ищеца и трети лица, като обект на
договорите за наем са части от гореописаните сгради, собственост на ищеца- Договор
за наем от 01.05.2003 г., сключени от ищцовото дружество с „Б.“ ООД , с „П.А.“
ООД,със „С.***“ ЕООД.
С нотариална покана, връчена на
ответника на 25.01.2019 г., ищецът е оспорил изключителното правото на
собственост на ответника над Техническите съоръжения, обект на Договора за
наем, релевирал е доводи за нищожност на същия и е поискал да му бъдат
възстановени платените по договора за наем суми поради тяхната недължимост.
По делото е прието заключение
по Комплексна Съдебно - техническа екпертиза,което съдът възприема като
обективно и професионално. От заключението в по електротехническа част е видно,
че електроснабдяването за сгради „Столова“ и „Битова сграда“ се извършва от
трансформаторен пост/ТП/ № 5, намиращ се на територията на ответника и
констатирано на място - във владение на същия чрез кабелни линии /КЛ/ НН 0,4 kV
от ТП № 5 до съответните сгради, преминаващи през терена. Констатирано е, че
МСТИ са изграждани в периода 1982 г.-1983 г. от ДСО „Б.“-ДИК, София. Консумираната
от ищеца електрическа енергия се измерва чрез електромери инсталирани в
разпределителното табло НН 0,4 kV на ТП № 5 (10/0,4 kV), като експертизата
констатира,че към момента на огледа електроснабдяването на „Битова сграда"
и „Столова" е прекъснато от съответните ел. прекъсвачи в РТ на ТП № 5
(окачени са табели „Не включвай! Работят хора") и съответните електромери
не са под напрежение.Според експертите Електроснабдяването на процесните сгради
се извършва от ПС110/10 kV на мрежовия оператор „ЧЕЗ РБ" АД, където е
границата на собственост между него и ответника и където са инсталирани
електромерите.
В част ВиК на заключението се
установява,че в ПИ с идентификатор 68134.706.347 поетапно в периода 1982-1983г са изграждани вътрешните площадкови мрежи и
съоръжения на техническа инфраструктура /МСТИ/ - централна водомерна шахта,
площадков водопровод за питейна вода, площадков противопожарен водопровод,
площадков водопровод за условно чисти води, всеки един с диаметър от 2” до
Ф125, площадкова канализация за битови и дъждовни води с диаметри от Ф250 до
1500/1000, както и други съоръжения необходими за нормалното функциониране на
обекта.Всичките изброени съоръжения са подземни. Всяка една от изброените мрежи
има определени функции свързани с изискванията към отделните сгради, които
обслужват и цялата площадка като цялостен обект. Всички сгради разположени в
поземления имот (вкл. „Битова сграда”и „Столова”), в които има санитарно-битови
възли, са присъединени към водопровода за питейна вода , а отпадните фекално -
битови води са заустени в битовата канализация.
В миналото и понастоящем при
ответника „С.” ООД, има звено „Технически отдел”, което отговаря за
поддръжката, управлението и експлоатацията на площадковата ВиК
инфракструктурата /МСТИ/.
От заключението се установява
още,че около сграда с идентификатор 68134.706.347.13, - „Столова" през
2019 год. е изградена телена ограда с височина два метра,от три страни на
сградата с обща дължина 121 м., тъй като лицевата страна на сградата е на
северозападната улична регулация - бул. Проф. Ц.Л.. Отстоянието от сградата е 3
м. с изключение на зона от 27 м. по задната фасада на сградата,където
отстоянието е около 90 см. И от другата страна има тротоар и улица.
От показанията на св.К. се
установява,че потребяваното от ищцовото дружество количество ел.енергия е
заплащан на ответното дружество,а не на мрежови оператор.Така е било от 1999
год.,но след приватизацията на ответника е поставено като изискване ищецът да
плаща наем за съоръженията и е подписан нарочен договор за това.В годините са
правени опити да се свържат сградите директно с оператори/Софийска вода и ЧЕЗ/,
но оттам им заявявали,че трябва разрешение от собственика на земята.Не са
правени постъпки,просто са плащали определения наем.Случило се е преди време да
платят част от глоба/заедно с ответника/ за прекомерно замърсяване на отходните
води.Според свидетеля от закупуването на сградите,собственикът и негови
служители влизат в поземления имот с нарочни пропусквателни карти,но всички
клиенти и наематели са си плащали пропусквателна такса.
Св.Г. установява,че всички
съоръжения на и под терена на имота се поддържат от ответното дружество и
когато се е налагало спешни или планови ремонти са извършвани от хора наети от
ответника.Други лица не са допускани да стопанисват тези съоръжения,вкл. и
измервателните уреди.Уточнява,че в поземления имот има и други собственици на
обособени обекти.
С
оглед горната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявените от ищеца
положителни установителни искове за установяване право на собственост върху 3%
идеални части от мрежи и съоръжения на техническа инфраструктура /МСТИ/ в ПИ с
идентификатор 68134.706.347 според съда са допустими,но неоснователни и на
трите заявени в условия на евентуалност от ищеца основания-по силата на
Закона,по силата на договор за продажба и по силата на придобивна давност.
Според настоящия състав няма
пречка ищецът да претендира горното положително установяване на абсолютно право
спрямо ответника,тъй като ако установи да е съсобственик по отношение на
съоръженията,това би променило правното му положение от досегашното на
ползвател и съответно би повлияло на правоотношенията с другите съсобственици.Поради
това има правен интерес от предявените претенции.
Исковете обаче са категорично
неоснователни.
Съоръженията от техническата
инфраструктура на терена, които в значителната си част се установи да са
подземни,т.е. трайно прикрепени към главната вещ - ПИ с идентификатор
68134.706.347 , следват собствеността на терена. Техен изключителен собственик
е ответното дружество, с изключение на трафопоста за преминаване от средно към
ниско напрежение, който по силата на чл.31,ал.1 НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи, могат да бъдат
собственост и да се експлоатират само от мрежови оператор на енергопреносната и
разпределителна мрежа.Този факт обаче е ирелевантен с оглед предмета на делото.
Не може да съществуват
отношения подобни на тези регламентирани от правилата за етажната
собственост,тъй като страните по делото не са съсобственици по отношение на
никой от процесните имоти,нито по отношение на поземления имот. Ищецът не може
да придобие части от тези мрежи и по силата на приватизационния договор,с оглед
факта,че по този договор не му е прехвърлено право на собственост върху
съоръженията в поземления имот,нито право на строеж върху него.
Невъзможно е такава собственост
да се придобие по давност, доколкото ищецът е ползвал съоръженията ,но никога
не ги е владял.
Горните искове са неоснователни
,поради което съдът следва да ги отхвърли.
С оглед спецификата на
предявените отрицателни установителни искове и предвид задължителната практика посочена
в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, ищецът няма правен интерес от тези
искове,тъй като дори да отрече правата на ответника,това автоматично няма да
доведе до установяване на права за него самия.
По отношение на тези искове
производството по делото следва да се прекрати.
По отношение на негаторните искове с правна
квалификация чл. 109 от ЗС:
Негаторният иск, като иск за защита на
собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко
пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно
отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото
пълноценно ползване на имота според неговото предназначение, но без да отнема
владението на собственика. С осъдителния негаторен иск ищецът иска нарушителят да бъде осъден да преустанови това си поведение, респ. да
отстрани и премахне вече създаденото от него противоправно състояние по
отношение на имота.
За уважаването на иск с правно основание чл. 109 от ЗС ищецът следва да докаже, че е собственик на имота, че върху този
имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или
бездействие/, както и че това действие или бездействие създава за ищеца пречки
за използване на собствения му имот, по- големи от обикновените.
Осъдителния негаторен иск за
преустановяване неоснователното действие, изразяващо се в прекъсване на
електрозахранването и ВиК на сгради „Столова“ и „Битова сграда“ е основателен.
Ищцовата
страна доказа чрез свидетелски показания, че ответната е прекъснала
електрозахранването на сградите, собственост на ищеца чрез механична
интервенция върху електросъоръженията, които ги захранват. Това се установи и
от експертизата и не се оспорва от ответника.
Независимо
от споровете между страните относно собствеността и ползването на съоръженията
възникнали през 2019 год. и становището на съда, че ищецът няма никакви права
на собственост върху ел.съоръженията и ВиК мрежата, ответникът няма право да предприема
действия по прекъсване на електроснадяването и водоснабдяването на двата имота.
Прекъсването на горните услуги се извършва по нормативен ред и предпоставки от
съответен оператор на съответната услуга,но не и от лица в чието държане са
техническите инсталации позволяващи подобно прекъсване. Според съда факта,че
имотите на ищеца се обслужват от съоръжения,който са собственост на
ответника,дава право на последния да претендира съответното обезщетение за това,но
не и да го лишава от услугата. Дали обезщетението /сервитутна такса/ следва да
е в размерите определени в договора за наем между страните от 2009 год. или
като обща сума или по друг начин, е технически въпрос. Факт е,че ответникът е
не само собственик на тези съоръжения,но и в годините и понастоящем има
специално техническа звено по ремонта и поддръжката им,т.е.извършва разхода в
това отношение. Липсата на доброволно възмездяване на тези разходи от страна на
ищеца може да се преодолее по съдебен ред-става въпрос за облигационни
вземания,но не обосновава самоволните действия по прекъсване на доставката на
ток и вода за сградите.
Ето
защо в тази част искът е основателен и следва да се уважи,като ответникът бъде
осъден да преустанови незабавно действията си по прекъсване на електроснабдяването и водоснабдяването
на сграда идентификатор 68134.706.347.4 и сграда с идентификатор
68134.706.347.13 , които сгради са собственост на ищеца и са разположени в
поземлен имот с идентификатор 68134.706.347.
В тази връзка
следва да се подчертае,че според съда при ситуацията на сграда в чужд
имот,собственика на сградата категорично има право на достъп до имота си,а също
и да осигури захранването му с електричество и ВиК.Налични са два легални
подхода-собственика на сградата да изгради и прокара за своя сметка такива
мрежи,като собственика на имота не може да му пречи за това.Втория начин е
собственика на сградата да ползва съществуващите мрежи за обслужване на
сградата си,но в този случай следва да заплаща съответно обезщетение.Ако във
втората хипотеза страните не постигнат доброволно съгласие има административен
ред по ЗУТ за определяне на сервитута,неговите технически параметри и таксата.
Останалите негаторни претенции касаещи
ограничаване достъпа на ищеца до собствените му сгради, а именно поставянето на
ограда, таксата вход, са неоснователни. Същите могат да се обобщят като
нарушаването на сервитутно му право на преминаване и достъп до сградите.
Според съда
правото на ищеца по чл.
64 ЗС включва ползването на такава част от терена, която му осигурява
нормален достъп до входа на сградата и прилежаща към нея площ, необходима за
извършването на евентуални ремонтни работи с оглед поддържането й в нормално и
годно за ползване по предназначение състояние.От друга страна собственика на
земята има право да ползва терена както намери за добре и неговото задължение
се свежда до това да не извършва действия, които лишават собственика на
постройката от достъп до нея и да не създава пречки да осъществява правата си.
На първо място евентуален
спор относно ползването и достъпа до сграда построена в чужд поземлен имот
следва да се реши по съдебен ред чрез определяне параметрите на сервитута и
неговата цена. Едва след изясняването на тези два въпроса може да се претендира
нарушаване на сервитутното право.
Въпреки горното и
доколкото е факт,че независимо от конкретните параметри ищецът има права по
чл.64 ЗС съдът намира,че претенцията за нарушаването им от ответника следва да
се разгледа.
Посочените
претенции са неоснователни.
От експертизата е
видно,че около единия от имотите действително ответникът е изградил ограда,но с
отстояние от 3м от сградата,което според съда осигурява правото му да я ползва
спокойно,а само в малка част това отстояние е 9 м. На това място обаче е налице
обективна невъзможност за осигуряване на по-голямо разстояние,тъй като оградата
поставена в края на тротоара като елемент от улично платно. Дължината на тази
част е 27 м. и се намира към задната фасада на сградата.
На следващо място
няма данни ответникът да е ограничил достъпа на ищеца/съответно негови
служители,клиенти,наематели и т.н./до сградите,а има въведен режим за навлизане
на автомобили в района около въпросните сгради,чрез заплащане на такса.По
делото няма данни,че за дейността на ищеца е наложително до сградите да
достигат превозни сродства,за да се приеме,че е препятстван достъпа до тях с
оглед предназначението им.
Очевидно
неоснователна е претенцията да за преустановяване действието на ответника
свързано с отправено предложение за сключване на договор за заплащане на
сервитут.Очевидно съдът не може да забрани на ответника да прави предложения.
При липса на съгласие за регулиране на такъв тип правоотношение е налице
специален ред в чл.192 и сл. ЗУТ.
Неоснователна е и претенцията
на ищеца за осъждането на ответника за връщане на 50 960 лв., с която последния
неоснователно се е обогатил получавайки плащания в периода от месец май 2014 г.
до месец януари 2019 г. на основание нищожен Договора за наем от 19.05.2009
година.
Както бе спомената по-горе според съда
пред алтернативата да изгради за своя сметка мрежи за свързване с електро и ВиК
операторите, ищецът е предпочел да ползва съществуващите такива,който както се
посочи са собственост на последния и той е в правото си да претендира цена за
ползването им.Ето защо според съда договорът има реален предмет и не нарушава Закона,тъй
като с изключение на трафопоста за преминаване от средно към ниско
напрежение,всички останали мрежи са собственост на ответника,а не публична или
друга собственост.Ето защо този иск като неоснователен следва да се отхвърли.
Претенциите на ищеца за обезщетяване на
вреди от непозволено увреждане изразяващо се в пропуснати ползи от несъбрани
наеми,поради прекратяване на договорите в следствие спиране на електро и ВиК
захранването на сградите са неоснователни,тъй като не се доказа твърдението на
ищеца,че въпросните трима наематели,първо са имали валидни действащи договора
към датата на прекъсване на захранването и също,че въпросните договори са били
прекратени след тази дата,поради невъзможност на ищеца,като наемодател да
изпълнява задълженията си по договорите.Като неоснователни тези искове също
подлежат на отхвърляне,а също и аксесорните такива за мораторна лихва.
Предявените от ответника
насрещни искове за заплащане на суми по силата на договора за наем от 2009 год.
–с основание чл.228 и сл. във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сума от
3 724.36 лв. - неплатен наем за ползване на мощности /ВиК и електро/ за
м.януари 2019 год. и такъв на основание
чл.92,ал.1 ЗЗД - неустойка върху горната главница за периода от 14.01.2019 г.
до 13.08.2019 г. в размер на 3947.82 лв. са частично основателни.С оглед
факта,че се претендира вземане за един месец и предвид уговорената наемна цена
в договора за наем от 910 лв.,първият иск е основателен до този размер,а над
него следва да се отхвърли като неоснователен.Претенцията за неустойка следва
да се уважи до размер от 955 лв. изчислена съобразно чл.10 от договора за наем
и претендирания период,като над тази кума искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
От предявените над 15 отделни иска, на
ищеца са уважени само два. Ето защо на последния следва да се присъдят разноски
в размер на 14% от направените такива,като с оглед възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение намалява същото от 17 000 лв.
на 8000 лв. При това положение разноските на ищеца са 14559 лв. и следва да му
се присъдят 2038 лв.
Ответникът е направил разноски поделото
вкл. и насрещните искове в размер на 2760 лв. и следва да му се присъди сума
равна на 86 % от нея или 2318 лв.
По компенсация на разноските
ищецът следва да заплати на ответника
сумата от 280 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ хода по същество и ПРЕКРАТЯВА производството относно предявените от „Е.Т.“ ООД, ЕИК:********против „С.
- Б.“ ООД, ЕИК ******** два отрицателни
иска с правно основание чл.124 ГПК за установяване, че ответникът не е
изключителен собственик на електропреносната и канализационната мрежа в
поземлен имот с идентификатор 68134.706.347 като недопустими.
ОСЪЖДА
на основание
чл.109 ЗС „С. - Б.“ ООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:***
да преустанови незабавно
неоснователните си действия и бездействия, с които пречи на „Е.Т.“ ООД, ЕИК:********гр.
София, бул. „********, чрез адв. М.Н.В. - САК да упражнява правото си на
собственост върху две негови сгради, разположени в поземлен имот с
идентификатор 68134.706.347, изразяващи се в прекъсване на електроснабдяването
и водоснабдяването на разположени в горния имот сгради с идентификатори
68134.706.347.4 и 68134.706.347.13.
ОТХВЪРЛЯ
всички
останали искове предявени от „Е.Т.“
ООД, ЕИК:********против „С. - Б.“ ООД, ЕИК ******** ,а именно:
1.два главни иска с правно
основание чл.124 ГПК за установяване спрямо ответника,че ищецът е собственик на
по 3 % идеални части от електропреносната
и от канализационната мрежа в поземлен имот с идентификатор 68134.706.347, тъй
като горните инфраструктури представляват общи части по смисъла на чл. 38, ал.
1 от Закона за собствеността както и евентуалните искове със същия петитум , но
различно основание- Договор от 04.08.1999 год. за приватизационна продажба на
обособена част от имуществото на „Б. - Б.“ ЕАД или евентуално поради придобивна давност.
2. два отрицателни иска с
правно основание чл.124 ГПК за установяване, че ответникът не е изключителен собственик
на електропреносната и канализационната мрежа в поземлен имот с идентификатор
68134.706.347
3. негаторен иск с правно
основание чл.109 ЗС с искане ответникът да преустанови незабавно
неоснователните си действия и бездействия, с които пречи на ищеца да упражнява
правото си на собственост върху две негови сгради, разположени в поземлен имот
с идентификатор 68134.706.347, изразяващи се в
-ограничаване на достъпа до
Столовата и Битовата сграда чрез искане за заплащане на входна такса за
преминаване през бариерата, монтирана пред входа на Битовата сграда;
-искане за заплащане на цена от
25 000 лева за учредяване на „право на преминаване“ през Поземления имот по
реда на чл. 192 ЗУТ;
-издигане на ограда около
сграда с идентификатор 68134.706.347.13 (“Столова”).
4. иск с основание чл. 55, ал.
1, пред. първо от Закона за задълженията и договорите за заплащане сума в
размер на 50 960 лв. с която ответникът неоснователно се е обогатил от всички
плащания на „постоянна наемна цена“, извършени от ищеца в периода от месец май
2014 г. до месец януари 2019 г. на основание нищожен Договора за наем от
19.05.2009 година.
5.Три иска на основание чл. 45 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи за от 01.03.2019 година до 17.05.2019 година, изразяващи се в
нереализирани приходи по прекратени договори за наем на помещения в сграда
идентификатор 68134.706.347.4 и сграда с идентификатор 68134.706.347.13, както
следва: 5000 лева без ДДС, 1349.51 лева без ДДС и 3000 лева без ДДС.
6.Три иска с правно основание
чл.86 ЗЗД за лихви върху главниците по исковете с основание чл.45 ЗЗД за
периода от 01.03.2019 година до 17.05.2019 година в размер както следва-108.33
лева, 11.25 лева и 74.17 лева.
ОСЪЖДА
на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК „Е.Т.“ ООД, ЕИК:********да заплати на „С. - Б.“ ООД, ЕИК ******** разноски по делото в размер на 280 лв. по
компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС, а в
частта, в която е прекратено производството по делото със значението на
определение - в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: