Р Е Ш Е Н И Е
Номер
2405 23.11.2018 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
двадесет и четвърти октомври
Година 2018
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар:
Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 6589 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявените от Д.Л.Б. против Военно формирование
32890-Бургас искове за осъждане на ответника да му заплати сумата от 11 544,00
лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за 2 960 часа положен от
ищеца извънреден труд през периода 01.04.2001 г. - 31.05.2007 г. вследствие на
полагащите му се и неизползвани почивки след изпълнявано от него дежурство по
график и др. във военно формирование 18360-В-Бургас и военно формирование
32890-Бургас, когато даваните от него дежурства не са изпълнение на основната
му служебна функция, както и сумата от 800 лв., представляваща общо дължима
мораторна лихва от падежа на всяко месечно задължение до предявяването на иска,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до
окончателното й изплащане; сумата от 4 680,00 лв., представляваща
неплатено трудово възнаграждение за 1 200 часа положен от ищеца извънреден труд
през периода 01.06.2007 г. - 30.08.2013 г. вследствие на полагащите му се и
неизползвани почивки след изпълнявано от него дежурство по график и др. във
военно формирование 18360-В-Бургас и военно формирование 32890-Бургас, когато
даваните от него дежурства са изпълнение на основната му служебна функция,
както и сумата от 200 лв., представляваща
общо дължима мораторна лихва от падежа на всяко месечно задължение до
предявяването на иска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяването на иска до окончателното й изплащане; сумата от 2 418,60
лв., представляваща дължимо и неплатено трудово възнаграждение за периода
12.05.2009 г. - 31.12.2012 г., както и сумата от 150 лв., представляваща общо
дължима мораторна лихва от падежа на всяко месечно задължение до предявяването
на иска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването
на иска до окончателното й изплащане; сумата от 667,20 лв., представляваща
дължимо и неплатено обезщетение по чл. 227, ал. 1 от ЗОВСРБ за прослужени 12
години, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на
иска до окончателното й изплащане; сумата от 483,72 лв., представляваща дължимо
и неплатено обезщетение по чл. 199 от ЗОВСРБ за неизползвани 174 дни платен
годишен отпуск, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяването на иска до окончателното й изплащане; направените
съдебно-деловодни разноски. Ищецът твърди, че през периода 17.08.2000 г. -
01.06.2007 г. е бил назначен на кадрова военна служба в поделение 18360-В-Бургас,
а след това е бил преназначен в поделение 32890-Бургас, като е бил освободен от
длъжност и от военна служба със заповед от 27.08.2013 г., а считано от
02.09.2013 г. е бил отчислен от списъчния състав на ответното военно
формирование. Твърди също така, че по време на кадровата му военна служба не му
е било разрешено ползването на 520 дни почивки след изпълнявани от него
дежурства по график, вахтен, камбуз и др., равняващи се на 4 160 часа,
които е следвало да му бъдат отчетени като извънреден труд и за които му се
дължи претендираното възнаграждение. На следващо място ищецът твърди, че с ПМС
№ 54/06.03.2009 г. са били утвърдени нови размери на основните заплати на
военнослужещите, като за заеманата от него длъжност „*****” основната заплата е
била в размер на 546 лв., считано от 01.01.2009 г. Същевременно с влизане в
сила на ЗОВСРБ на 12.05.2009 г. и съгласно чл. 212, ал. 3 от закона минималното
основно възнаграждение за матроси е следвало да бъде в размер на 601,60 лв., но
до 30.06.2012 г. неговата основна месечна заплата е останала непроменена - 546
лв., с което за периода 12.05.2009 г. - 30.06.2012 г. ищецът е бил ощетен от
ответника с основно трудово възнаграждение в размер на 55,60 лв. месечно или
общо 2 418,60 лв., съответно и с размерите на дължимите му обезщетения при
прекратяване на служебното му правоотношение.
В
съдебно заседание на 24.10.2018 г. е направено изменение на първите два иска и
мораторните лихви върху тях, частично оттегляне на третия иск, както и пълно
оттегляне на четвъртия и петия иск, което е прието от съда и производството по
делото е частично прекратено.
След
така предприетите от ищеца процесуални действия висящи по делото са
останали следните негови претенции:
1/
13 648,71 лв. – неплатено
трудово възнаграждение за 5 016 часа (627 дни) положен извънреден труд през
периода 01.04.2001 г. - 30.08.2013 г. вследствие на полагащи се и неизползвани
почивки след изпълнявани от ищеца дежурства по график и др. във военно
формирование 18360-В-Бургас и военно формирование 32890-Бургас, ведно със
законната лихва, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на
сумата (при първоначално предявен общ размер на този иск от 16 224 лв.
(11 544 лв. + 4 680 лв.), както и 13 305,87 лв. (при
първоначално предявен размер от общо 1 000 лв.) - общо дължима мораторна лихва от падежа на всяко месечно
задължение по главницата до предявяването на иска, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й
изплащане;
2/ 889,60 лв. - дължима неплатена част от трудовото възнаграждение на
ищеца за периода 01.09.2011 г. - 31.12.2012 г., както и 211,30 лв. -
общо дължима мораторна лихва от падежа на всяко месечно задължение до
предявяването на иска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяването на иска до окончателното й изплащане.
Изцяло оттеглени са исковете за сумата
от 667,20 лв. - неплатено обезщетение по чл. 227, ал. 1 от ЗОВСРБ за прослужени
12 години, както и за сумата от 483,72 лв. - неплатено обезщетение по чл. 199
от ЗОВСРБ за неизползвани 174 дни платен годишен отпуск, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от предявяването на иска до окончателното им
изплащане.
Ищецът не се явява лично в съдебно
заседание, но изпраща процесуален представител, който поддържа исковете,
ангажирани са доказателства.
Така
предявените и висящи към момента главни искове са с правни основания чл. 203,
ал. 3 от ЗОВСРБ (отм.) - за периода до 12.05.2009 г., чл. 194, ал. 3 от ЗОВСРБ -
след тази дата и чл. 212, ал. 1 от ЗОВСРБ, а исковете за лихви са с правно
основание чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими.
Ответникът оспорва исковете изцяло по
основание и по размер. Оспорва се твърдението на ищеца, че му се дължи
обезщетение за положени дежурства, които не са били компенсирани с почивки,
като се твърди, че същите не могат да бъдат компенсирани с паричен еквивалент,
а освен това ищецът е ползвал отредените му почивки по график. Твърди се, че за
положените дежурства по график на ищеца е било платено допълнително
възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ, поради което същото време не
следва да се заплаща повторно. Твърди се също така, че ищецът не е полагал труд
извън установеното работно време за процесния период. Оспорени са и претенциите
за заплащане на разликата от неизплатеното трудово възнаграждение, тъй като в
пар. 3, ал. 5 на ПЗР на ЗОВСРБ изрично е посочено, че до влизане в сила на акта
по чл. 212, ал. 2 от закона се заплащат досегашните възнаграждения, а такъв акт
е липсвал през процесния период. В отговора е направено
и възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, б.
„а” от ЗЗД, уточнено със становище от 20.01.2015 г. и в съдебно заседания на
23.03.2015 г., като се твърди, че погасени по давност са исковите претенции за
вземания, възникнали преди 16.09.2011 г., а за периода след тази дата се
твърди, че няма положен от ищеца и некомпенсиран труд над максималната
продължителност на служебното време. Ответникът моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни и недоказани, както и да му бъдат присъдени направените разноски
по делото и ЮК възнаграждение, включително и за оттеглената част от исковете.
Ангажира доказателства.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между
страните по делото не се спори, а това се установява и от представените по делото
писмени доказателства и от ангажираната експертиза, че през процесния период 01.04.2001
г. - 30.08.2013 г. ищецът
е бил кадрови военнослужещ във военно формирование 18360-Бургас
и военно формирование 32890-Бургас.
Със
Заповед № ЛС-01-50/27.08.2013 г. на командира на Военно формирование 32890-Бургас
е прекратен договорът за военна служба на ищеца, същият е освободен от длъжност
и от военна служба и е зачислен в запаса, а със Заповед № ЛС-01-51/30.08.2013
г. ищецът е отчислен от списъчния състав на военното формирование и са му
определени обезщетения по чл. 227, ал. 1, чл. 199, чл. 224, ал. 1, т. 1 и чл.
227, ал. 5 от ЗОВСРБ.
Видно
е от относимата нормативна уредба, че през част от процесния период са
действали Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ (обн.
ДВ, бр. 112/1995 г.) -
до 12.05.2009 г., Правилникът
за кадровата военна служба - до 12.06.2009 г., както и ППЗОВСРБ (обн. ДВ, бр. 44/2009 г.) -
до 30.03.2010 г., а след тези дати и до настоящия момент действащи са ЗОВСРБ
(обн. ДВ, бр. 35/2009 г.) и ППЗОВСРБ (обн. ДВ, бр. 25/2010 г.).
Съгласно
чл. 203, ал. 1 и 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ (отм.)
седмичната продължителност на служебното време на кадровите военнослужещи е 40
часа, като общата продължителност на служебното време в денонощие не може да
надвишава с повече от ½ максималната продължителност на работното време,
установена с трудовото законодателство. В ал. 3 на същия член е предвидено, че
в случаите на превишаване на продължителността на служебното време извън посоченото
в ал. 2, на кадровия военнослужещ се заплаща възнаграждение за извънреден труд
в размер, определен от Министерския съвет.
Аналогични са и разпоредбите на сега действащия ЗОВСРБ - чл. 194, ал. 1 и
ал. 2, които предвиждат, че нормалната продължителност на служебното
време на военнослужещите е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица, както и че общата продължителност на служебното време на
военнослужещия в денонощие не може да надвишава с повече от една втора
нормалната дневна продължителност на служебното време. В ал. 3 е посочено, че в случаите на превишаване общата продължителност на
служебното време по ал. 2 на военнослужещия се заплаща допълнително
възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 3 от закона.
В случая ищецът твърди, че не му е било разрешено
ползването на полагащите му се почивки след изпълнявани дежурства, т.е.
претендира заплащане на възнаграждение за неползвани почивки за положен труд над нормативно определената норма, но в
границите на увеличената продължителност на служебното време, а не
възнаграждение за положен труд над максималната
продължителност на служебното време, който подлежи на заплащане като
извънреден.
Видно
от заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, през
процесния период ищецът е полагал труд над нормативно определената
продължителност на работното време, част от който е бил компенсиран с почивки
или със заплащане, като некомпенсирани са останали общо 5 016 часа за
целия период, разпределени както следва: 3 232 часа – положени през периода
01.04.2001 г. – 31.05.2007 г. и 1 784 часа – през периода 01.06.2007 г. –
30.08.2013 г. По искане на ответника вещото лице е изследвало и дали е налице
такъв положен труд през периода 16.09.2011 г. – 16.09.2014 г., като е
установило, че за този период ищецът е положил по-малко часове труд от
нормативно определения за съответните шестмесечия, т.е. през този период няма
положен труд над нормалната продължителност, който да подлежи на компенсация. Вещото
лице също така е остойностило горепосочените некомпенсирани часове положен от
ищеца труд над нормативно определената продължителност на работното време и е
установило, че дължимото за тях възнаграждение
е в общ размер от 13 636,70 лв., а мораторната лихва върху него е в общ размер
на 13 287,72 лв.
При
тези доказателства от правна страна съдът намира следното:
Съгласно
трайната практика на ВКС (обективирана в Решение № 390/ 31.05.2010
г. по гр.д. № 249/2009 г., III г.о., Решение № 389/31.05.2010 г. по
гр.д. № 194/2009 г. на III г.о., Решение № 128/26.05.2010 г. по
гр.д. № 282/2009 г., IV г.о., Решение № 437/01.07.2010 г. по
гр.д. № 1333/2009 г. на III г.о., Решение № 439/01.07.2010 г. по
гр.д. № 1733/2009 г. на III г.о., Решение № 454/11.06.2010 г. по
гр.д. № 342/2009 г. на III г.о., Решение № 455/11.06.2010 г. по гр.д. № 706/2009
г. на III г.о., Решение № 127/18.05.2011
г. по
гр.д. № 1123/2010 г., III г.о и др.), за
положен труд над нормалната, но в границата на увеличената продължителност на
служебното време, каквато е службата при дежурство до 24 часа, се дължи
компенсация чрез осигуряване ползването на намалено работно време в рамките на
общата продължителност на служебното време за месеца и само ако
до прекратяване на правоотношението с военнослужещия положената от него служба при
увеличено работно време не е била компенсирана, то тя
следва да му бъде заплатена като извънреден труд по аналогия с чл. 136а, ал. 5
от КТ, съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗНА; удълженото служебно време
при дежурства до 24 часа не е извънреден труд по смисъла на чл.
203, ал. 3 от ЗОВСРБ (отм.); в
този случай не
се касае до същински извънреден труд по смисъла на специалния закон, а до
приравнен на него труд, чието възмездяване се дължи „като извънреден труд” в
случай на прекратяване на правоотношението преди компенсирането му с почивка. Прието е също така, че поради наличие на непълнота в
специалния закон относно реда и начина на компенсиране на удълженото служебно
време приложение следва да намери чл. 136а от КТ.
Съгласно
чл. 136а, ал. 4 от КТ, работодателят е длъжен да компенсира удължаването на
работното време чрез съответното му намаляване в срок до 4 месеца за всеки
удължен работен ден, а когато работодателят не направи това в горепосочения
срок, работникът или служителят има право сам да определи времето, през което
ще се компенсира удължаването на работното време чрез съответното му
намаляване, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици
предварително, т.е. след изтичането на 4-месечния срок за работника/служителя
възниква право да компенсира с почивка удълженото си работно време, след като е
уведомил писмено работодателя си поне 2 седмици предварително. ВКС също така
приема, че това право на служителя се погасява с 3-годишна давност, която
започва да тече от възникването му, т.е. след изтичане на 4-месечния срок след
полагане на дежурството, а при прекратяване на трудовото/служебното
правоотношение единствено непогасеното право на компенсации се трансформира в
парично вземане на осн. чл. 136а, ал. 5 от КТ.
Предвид
горното и тъй като в случая договорът за военна служба на ищеца е прекратен на 30.08.2013 г., то следва да се приеме, че на
тази дата правото му да извърши компенсация с почивка се е трансформирало в
парично вземане. Това нововъзникнало право за ищеца също се погасява с
тригодишна давност, която е започнала да тече от датата на прекратяване на
договора за военна служба на 30.08.2013 г. и до датата на предявяването на иска
– 16.09.2014 г. – тази давност не е изтекла.
По направеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на част от исковите претенции, както и с оглед
горецитираната практика на ВКС, че преобразуващото право на служителя да посочи
кога ще ползва компенсации се погасява с 3-годишна давност, съдът намира, че в
случая не е погасено това право на ищеца единствено за 3-годишния период преди
прекратяване на договора му за кадрова военна служба или за периода 30.08.2010
г. - 30.08.2013 г. За периода преди 30.08.2010 г. преобразуващото право на
ищеца е погасено по давност, поради което след прекратяване на договора му той няма
право да получи възнаграждение като за извънреден труд за този период, дори
през него да е имало положен от ищеца над нормата и некомпенсиран труд. Ето
защо за периода 01.04.2001 г. – 29.04.2010 г. предявеният
главен иск е неоснователен.
Видно от заключението
на вещото лице (таблицата на л. 9 -10 от основното заключение), за периода 30.08.2010
г. - 30.08.2013 г., през който изчисляването на фактически отработеното време
се е извършвало на шестмесечие, ищецът няма положен труд над нормативно
определената продължителност, а напротив – отработеното от него време сумарно е
под нормата. Поради това съдът намира, че ищецът не е имал право да ползва
компенсации за този период, съответно след прекратяване на договора за кадрова
военна служба не е налице преобразуващо право на ищеца, което да се е
трансформирало в парично вземане.
С оглед на
горното съдът счита, че предявеният главен иск за присъждане на възнаграждение като
за извънреден труд в размер на 13 648,71
лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като за периода 01.04.2001
г. – 29.04.2010 г. вземанията на ищеца са погасени по давност, а за периода 30.08.2010
г. - 30.08.2013 г. такива вземания не са налице.
Предвид неоснователността на главния
иск, неоснователен се явява и акцесорният иск за заплащане на сумата от 13 305,87 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата, поради което и този иск следва
да бъде отхвърлен.
По
отношение на предявените искове за заплащане на сумата от 889,60 лв., представляваща неплатена част от дължимото трудово
възнаграждение на ищеца за периода 01.09.2011 г. - 31.12.2012 г., както и на
сумата от 211,30 лв. - общо дължима мораторна лихва от падежа на всяко месечно
задължение до предявяването на иска, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане,
съдът намира същите за неоснователни по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.
212, ал. 1 от ЗОВСРБ военнослужещите имат право на основно месечно
възнаграждение в съответствие с присвоеното им военно звание и степента в
обхвата на военното звание. В ал. 2 (в редакцията й към процесния период) е
посочено, че размерите на основното месечно възнаграждение
по ал. 1 се определят с акт на Министерския съвет по предложение на
министъра на отбраната. В случая обаче не се твърди и не се установи такъв акт
на МС да е бил постановяван за процесния период, поради което следва да се
приеме, че липсва основание на ищеца да бъде присъждано възнаграждение в по-висок
размер от полученото от него. В случая не може да бъде приложено правилото на чл.
15, ал. 3 от ЗНА, съгласно който ако постановление, правилник, наредба или
инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните
органи следва да приложат по-високия по степен акт, тъй като специалният закон
не предвижда конкретен размер на основното възнаграждение на военнослужещите,
което съдът да приложи, ако установи такова противоречие. Ето защо главният иск
за присъждане на неплатена част от дължимо трудово възнаграждение е
неоснователен, съответно неоснователни са и акцесорните искове за присъждане на
мораторна лихва, както и на законната лихва, считано от предявяването на иска
до окончателното изплащане на главницата.
Предвид отхвърлянето на предявените
искове, както и с оглед оттеглянето на част от първоначално предявените искове,
на осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски
в размер на 896 лв., от които 696
лв. – платени депозити за вещо лице и 200 лв. - юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл.
78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.
23, т. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Л.Б., ЕГН **********, съдебен адрес *** -
чрез адв. М. П.,
против Военно формирование 32890-Бургас, с адрес: гр. Бургас, м. „Атия”, като част от структурата на
Министерството на отбраната на Република България, искове за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 13 648,71 лв., представляваща
неплатено трудово възнаграждение за 5
016 часа (627 дни) положен извънреден труд през периода 01.04.2001 г. -
30.08.2013 г. вследствие на полагащите му се и неизползвани почивки след
изпълнявани от ищеца дежурства по график и др., сумата от 13 305,87
лв.,
представляваща общо дължима мораторна лихва, считано
от падежа на всяко месечно задължение по горната главница до предявяването на
иска, сумата от 889,60 лв., представляваща неплатена част от дължимо трудово възнаграждение на ищеца за
периода 01.09.2011 г. - 31.12.2012 г., сумата от 211,30 лв., представляваща
общо дължима мораторна лихва от падежа на всяко месечно задължение за трудово
възнаграждение до предявяването на иска, ведно със законната лихва върху двете главници,
считано от предявяването на иска до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА
Д.Л.Б., ЕГН **********, съдебен
адрес *** - чрез адв. М. П., да заплати на Военно формирование 32890 - Бургас, с адрес гр. Бургас, м. „Атия”, като част от
структурата на Министерството на отбраната на Република България, съдебно-деловодни
разноски в размер на 896,00 лв. (осемстотин деветдесет и шест лв.).
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала:
СА