Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 28.05.2019
год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на седми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Дияна Димитрова разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 16457
по описа на ВРС за 2018 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на „, със седалище и адрес на управление *** срещу „” , със седалище и адрес на управление ***
по реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането, Заповед . за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № . по описа на ВРС
за следните суми: сумата от 5624.76 лева, представляваща стойността на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.12.2015г. до
м.04.2017г. на обект – магазин, находящ се в гр, сумата от 100.97
лева – за дялово разпределение в същия период и обект, ведно със законната
лихва за забава върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението
– 10.08.2018г. до окончателното плащане; сумата от 890.31 лева, представляваща
лихва за забава върху главниците в общ размер от 5624.76 лева за периода
31.01.2016г. до 10.07.2018г. и сумата от 19.45 лева, представляваща лихва за
забава върху главниците в общ размер от 100.97 лева за периода 31.01.2016г. до
10.07.2018г. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата
молба са изложени твърдения, че ищеца е потребител на топлинна енергия за
стопански нужди съгласно пар.1, т.43 от ДР на ЗЕ за
обект магазин, находящ се в гр
за периода м.12.2015г. до м.04.2017г. Сочи се, че продажбата на топлинна
енергия за стопански нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия, които се изготвят от ищцовото дружество и се
одобряват от ДКЕВР. Ответникът бил потребител на топлинна енергия, който не изпълнил
изискуемото от закона задължение за сключване на договор при Общи условия с ищеца. Твърди се,
че по този начин ответното дружество се е обогатило неоснователно за сметка на
ищцовото. За сградата-етажна собственост бил сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „. Сумите за
процесния имот били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след
края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение на база реален отчет на уредите. За имота на
ответника са издадени изравнителни сметки. Съгласно ОУ купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в срок до 20-то
число на месеца, следващ доставката, след получаване на данъчна фактура. Всеки
месец ответното дружество е имало възможност да предяви възражение относно
стойността на начислената сума, но не е направило такова, нито е заплатило в
срока ползваната топлинна енергия.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който предявените искове се оспорват като недопустими и
неоснователни. Не се оспорва, че ответното дружество е собственик на процесния
обект. Твърди се, че между страните е бил сключен договор за за доставка на топлинна енергия от 15.06.2010г. за срок от
5 години, като срокът е изтекъл на 15.06.2015г., а за процесния период не бил
подновен. Твърди се, че топлинна енергия в имота не е потребявана,
както и че поради липса на радиатори не е възможно начисленото количество
да е постъпило в обекта. Сочи се, че
начисленото количество е служебно и към него ответникът няма касателство. Твърди се още, че инкасаторите винаги имат
достъп до имота, но не идват, а показанията се пишат формално. Оспорват се
сумите за предоставяне на топлинна енергия и дяловото разпределение. Твърди се,
че процесният обект е самостоятелен такъв и не е част от сградата на бл.207а,
съответно не следва да се начисляват суми за дялово разпределение. По иска за
лихва за забава се сочи, че същата се дължи от падежа на всяка фактура.
С писмена молба депозирана преди съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на
ответника оспорва исковете и поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че ответното дружество е собственик на обект – магазин, находящ се в гр.
Представен от ищеца е договор от 01.11.2007г., сключен между „Топлофикация
София” АД и в качеството му на възложител и „ в качеството му на изпълнител, с
който на последното дружество е възложено да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградите етажна
собственост по адреси, описани в
Приложение 1 към Договора.
Съгласно договор от 20.09.2002г., сключен между „ в качеството му на изпълнител и Етажна собственост с адрес грв качеството й на възложител „ следва да извършва
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на
обща и индивидуални сметки. Договорът е сключен за срок от три години при
уговорка за автоматично удължаване на срока с още една календарна година в
случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено предизвестие, дадено един
месец преди изтичането на срока му.
Представен е протокол от 10.07.2002г. от ОС на горепосочената етажна
собственост, в който е обективирано решение на ЕС за
сключване на договор за извършване на услугата „Топлинно счетоводство” с „.
Видно от Договор № 7209/342740/1396 от 15.06.2010г.
при Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, сключен
между страните по делото, ответникът е абонат на ищцовото дружество за процесния
имот. Договорът е сключен за срок от пет години, като купувачът е декларирал,
че е запознат с Общите условия. Последните също са представени от ищеца по
делото.
От ответника са представени 2 броя бележки от главен отчет за процесния
обект за периода от 01.05.2014г. до 30.05.2015г., в които е отбелязано, по
отношение на някои от уредите, че са демонтирани.
Представено е и известие за прекратяване на договор от 30.01.2017г.,
отправено от управителя на „до „, с което заявява, че на основание чл.62а, ал.1
от Закона за защита на потребителите отправя едномесечно предизвестие за
прекратяване на договора за доставка на топлинна енергия за процесния обект,
считано от 01.02.2017г., входирано в Централно
управление на „ с рег. /31.01.2017г.
Представен е констативен протокол
от 09.02.2017г. от извършена проверка на процесния обект по повод
предизвестието за прекратяване на договора, с който са направени констатации,
че част от центъра се намира в контурите на блока, в санитарните преминават щрангове за отопление и топла вода, захранващи
апартаментите на вх.А.
От заключението на назначената от съда съдебно-техническа експертиза, което
съдът намира за компетентно и обективно изготвено, се установява, че технологичните
разходи на топлоенергия в абонатната станция са изчислявани по реда на чл.58,
ал.2 на Наредба № 16-334/06.04.2007г. на МИЕ. Технологичните
разходи са отчислявани за сметка на „Топлофикация-София“. Количеството
топлоенергия, отдадено от сградната инсталация е
изчислено правилно. Няма монтирано средство средство
за контролно измерване на отклонението от абонатната станция към магазина на
ответника. При посещение на служител – топлинен счетоводител е констатиран
демонтаж на 8 отоплителни радиатора, като не е било възможно отчитане на новото
показание на топлинните разпределители, намиращи се по демонтираните радиатори.
Не е документиран с констативен протокол моментът на демонтаж на радиаторите.
Ситуацията е като при неосигурен достъп за отчет на показанията на топлинните
разпределители и е процедирано в съответствие с
т.7,3,2 на Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради –
етажна собственост”. Няма връзка между топлоенергията за битова гореща вода,
топлоенергията отдадена от отоплителните радиатори и отопляемия обем на имот в
сградата – етажна собственост. Топлоенергията за отопление, отдадена от сградната инсталация, се разпределя пропорционално на
отопляемите обеми на имотите. В случая отопляемият обем на процесния имот е
определен на 1201 куб.м., а на процесната сграда –
8228 куб.м. Общият топломер в абонатната станция е преминавал периодично и в
срок последващи проверки. През 2015г. е направената последна подмяна на общия
топломера, а след това и през 2017г. . За сметка на са отчислявани технологични
разходи ма топлинна енергия в абонатната станция. При изслушването си в съдебно
заседание вещото лице е пояснило, че процесният обект е долепен до калкана на
жилищния блок, като е налице констатирано проникване през калкана в два
апартамента, като в част от помещенията през тоалетни преминават щранговете и се ползва топла вода. Вещото лице сочи, че това
е дало основание на топлинния
счетоводител да начисли топлоенергия за отопление, отдадено в сградната инсталация на процесния център за осветителни
тела. Въпреки това при разпределяне на топлоенергията в сградната
инсталация е приет целия отопляем обем на всички помещения, което не е коректно
и увеличава значително размера на сметката за топлоенергия. Вещото лице посочва
още, че в обекта има демонтирани радиатори, но няма констативен протокол за
демонтажа. Свалени са и топлинните разпределители и няма данни за отчет на
демонтираните радиатори, в който случай се процедирало все не е осигурен достъп
за отчет, в който случай се начисляват максимално възможните отклонения, които
могат да дадат тези радиатори.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът също кредитира като компетентно и
обективно дадено, се установява, че точният размер на дължимите суми за
процесния период са: главница – 4232.81 лева, за дялово разпределение – 70.24 лева Общият размер
на законната лихва върху всяка главница, считано от падежа на всяка от
фактурите ди 10.07.2018г. е 824.88 лева. Към датата на завеждане на исковата
молба сумите не са заплатени.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание по чл.422 вр. с чл.415 ГПК във вр. с чл.59
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Исковете са предявени след успешно провеждане на
производство по чл.410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по
реда на чл.414, ал.1 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1
от ГПК и са процесуално допустими.
Разгледани по същество, исковете са основателни.
Съгласно правилото за разпределение на
доказателствената тежест ищецът следва да докаже, че неговото имущество се е
намалило, а имущественото състояние на ответника се е увеличило, както и че
намаляването и увеличаването произтичат от общи факти, като докаже твърденията
си, че ответникът е ползвал топлинна енергия за процесния период, че му е
предоставено твърдяното количество топлинна енергия, както и че същото е на претендираната стойност. Ответникът следва да докаже правопогасяващ факт по отношение на задължението (плащане,
давност и др.).
С доклада по делото съдът погрешно е вписал
квалификация на иска по чл.422 вр. с чл.415 ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и е разпределил доказателствена тежест
по този иск. Въпреки това, съдът намира, че със съдебното решение следва да се
произнесе по действително предявения от ищеца съобразно твърденията му иск. В
конкретния случай разпределението на
доказателствена тежест по същество не се различава значително, като за
ищеца отново е налице задължение за доказване, че е предоставил определено
количество топлинна енергия до процесня имот, което е
потребено от ответника и неговата стойност. Разликата
е в отпадането на задължението за доказване на сключен договор при общи
условия. Така или иначе се установи, че сключеният между страните договор,
сключен на 15.06.2010г., е изтекъл с изтичане на петгодишния срок преди
процесния период. Следователно между страните не е налице сключен договор.
От представения по делото главен отчет за периода от
01.05.2014-30.04.2015г. се установява, че още преди процесния период 9 от
радиаторите в обекта са демонтирани, като същите представляват по-голямата част
от отоплителните уреди. Това обстоятелство се потвърждава и от заключението на
вещото лице, което сочи, че предвид липсата на топлинни разпределители за
демонтираните радиатори е начислено служебно количество енергия, като при
неосигурен достъп, при което се начисляват максимално възможните отклонения. В
този смисъл съдът намира, че безспорно установено е, че процесното
количество топлинна енергия не съставлява реален отчет, а се касае до служебно
начисляване. Доколкото искът е заявен на основание неоснователно обогатяване, а
не договорно такова, необходимо е да се докаже реалното потребление на
определено количество енергия от страна на ответника, незаплащането на което
именно ще съставлява обогатяването на ответника за сметка на обедняването на
ищеца. Още повече безспорно в настоящия случай се установи, че е начислявано максимално
количество за радиатори, които са демонтирани преди процесния период.
По гореизложените съображения съдът намира, че
предявеният иск за главницата за топлинна енергия е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
С оглед неоснователността на иска за главница
неоснователен се явява и иска за лихва за забава.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. От ищеца
е направено възражение за прекомерност на заплатения от ответника адвокатски
хонорар, което съдът намира за неоснователно с оглед предвидения минимален
хонорар по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 2004г.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „, със седалище и адрес на управление *** срещу „” , със
седалище и адрес на управление *** искове с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК за признаване за установено, че „” ,
със седалище и адрес на управление *** дължи на „, със седалище и адрес на
управление *** следните суми: сумата от 5624.76 лева, представляваща
стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от
м.12.2015г. до м.04.2017г. на обект –
магазин, находящ се в гр,
сумата от 100.97 лева – за дялово разпределение в същия период и обект, ведно
със законната лихва за забава върху главниците, считано от датата на подаване
на заявлението – 10.08.2018г. до окончателното плащане; сумата от 890.31 лева,
представляваща лихва за забава върху главниците в общ размер от 5624.76 лева за
периода 31.01.2016г. до 10.07.2018г. и сумата от 19.45 лева, представляваща
лихва за забава върху главниците в общ размер от 100.97 лева за периода
31.01.2016г. до 10.07.2018г., за които суми е издадена Заповед . за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № . по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на „” , със седалище и адрес
на управление *** сумата от 500 лева, представляваща направени в настоящото
производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: