ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 39137
гр. С., 27.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело №
20241110109407 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на Ф. Г. Г. срещу „И.А.М“ АД и „Ф.Б“
ЕООД, с която са предявени претенции за признаване за установено по
отношение на първия ответник ответника, че сключения между него и ищеца
Договор за паричен заем № ********** г. е нищожен поради противоречие
със закона – неправилно посочване на годишния процент на разходите (ГПР),
което се приравнява на липса на реквизит, евентуално – че клаузата на чл. 4 от
договора, която предвижда задължение за предоставяне на обезпечение е
нищожна поради противоречие със закона като неравноправна, а по
отношение на втория ответник – че е нищожен сключения между последния и
ищеца Договор за предоставяне на гаранция № ********** г., по който
вторият ответник се е задължил да стане поръчител на ищеца по описания
договор за заем с първия ответник срещу възнаграждение поради липса на
основание, противоречие със закона – неравноправност, или противоречие на
добрите нрави, а евентуално – че клаузата на чл. 3, ал. 1 от същия договор,
която предвижда възмездно учредяване на поръчителството е нищожна като
неравноправна.
В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил с първия ответник
Договор за паричен заем № ********** г., по който последният се задължил
да отпусне на ищеца 3500 лева за срок до 18.06.2023 г. при годишен лихвен
процент 35 %, в който е посочен ГПР 40,84 %. Като общи разходи по кредита
са посочени 4119,12 лева, но в чл. 4 от договора е предвидено, че в 3-дневен
срок от сключването му ищецът следвало да намери поръчител, който да
отговаря на определени условия за доходи и дълг, да предостави банкова
гаранция, или да се съгласи кредиторът да му определи поръчител. В
изпълнение на последната хипотеза ищецът сключил Договор за предоставяне
на гаранция № ********** г., по силата на който вторият ответник се
1
задължил да поръчителства за задълженията на ищеца към първия срещу
възнаграждение от 3080,88 лева. Поддържа се, че доколкото това е било
условие за отпускане на кредита, тази такса е следвало да се вземе предвид
при изчисляване на ГПР по кредита, а това на било направено, което парвело
целия договор за кредит нищожен, или поне клаузата, която въвеждала
задължение за осигуряване на обезпечение, като на практика поради
затруднения да намери такова поради непосилни условия принуждавала
ищеца да избере да плати таксата. По отношение на договора с втория
ответник се твърди, че същият е нищожен, понеже лицето, приело да стане
поръчител, било свързано с първоначалния кредитодател и на практика
липсвало обезпечение като основание за сключване на договора. Евентуално
се поддържа, че подобна практика противоречи на закона, тъй като увеличава
разходите по кредита над максимално допустимия ГПР, и евентуално
противоречи на добрите нрави по същата причина. При условия на
евентуалност се поддържа, че понеже клаузата за платено поръчителство
всъщност скривала от ищеца като потребител реалните икономически
последици на договора била нищожна като неравноправна. Иска се обявяване
на нищожността на договорите или клаузи от тях. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника „И.А.М“ АД,
с който предявеният иск се оспорва като недопустим, евентуално – като
неоснователен. Поддържа се, че ответникът нямал вземане към ищеца, тъй
като то било платено от поръчителя, поради което искът бил недопустим. По
основателността се поддържа, че ищецът сам бил избрал да сключи договора
за поръчителство и се бил съгласил с разходите, което означава, че договорът
бил действителен. Поради това, че договорът за поръчителство бил свободно
допълнително сключен, разходите по него не следвало да се ползват при
пресмятане на ГПР. Ищецът можел само да проучи откъде да потърси
обезпечение и да си осигури такова, като това не било трудно. Определеният
ГПР бил в рамките на законовия и не можело да се смята, че противоречи на
добрите нрави. Признава, че ако при изчисляване на ГПР се включи
възнаграждението за поръчител, той би бил по-висок, но намира, че това е в
противоречие с формулата в закона. Иска да се задължи ищецът да посочи
банкова сметка за евентуални разноски по делото. Иска отхвърляне на иска,
претендира разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника „Ф.Б“ ЕООД,
с който предявеният иск се оспорва като недопустим, нередовен, евентуално –
като неоснователен. Поддържа се, че ответникът нямал вземане към ищеца,
тъй като го бил прехвърлил с цесия на трето лице – „АКПЗ“ ООД. Исковата
молба не била редовна, защото за оспорване на договора за поръчителство се
сочели пороци на договора за кредит. Поддържа, че искът е неоснователен,
защото ищецът валидно и доброволно е сключил договор за поръчителство, с
лице, различно от основния кредитор, като сам е изявил желание за това, за да
си осигури по-бързо кредит и трябва да заплати за тази услуга. Иска
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правна
квалификация с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ЗЗД във
2
връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД; чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД;
чл. 22 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр; чл. 146, ал. 1 ЗЗД и чл. 143, ал. 2, т. 3,
10, 11 и 19 ЗЗП, като разпределя доказателствената тежест по исковете в
съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да
докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина,
описан в диспозитива на настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: че ищецът е сключил с първия ответник Договор за
паричен заем № ********** г., в който като размер на ГПР е посочен 4084 % и
не е включено възнаграждението за поръчител, а с втория ответник – Договор
за предоставяне на гаранция № ********** г., по който вторият ответник се е
задължил да стане поръчител на ищеца по договора с първия ответник срещу
възнаграждение от 3080,88 лева.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените
доказателства, представени с исковата молба.
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК
следните доказателства: поисканата от ищеца счетоводна експертиза, тъй като
същите не са относими към предмета на спора (оспорените факти) между
страните.
Отговорите на исковата молба са подадени по електронен път, поради
което ответникът следва да бъде осъден да плати на съда невнесените от него
разходи за копиране – 0,20 лева за първа страница, и 0,10 лева за всяка
следваща.
Възраженията на ответниците за недопустимост на исковете са
неоснователни, доколкото и двамата твърдят, че отношенията по договора за
кредит продължават и вземанията са прехвърлени, като до приключването на
тези отношения и доколкото ищецът може да оспорва извършени
прехвърляния и плащания, същият има интерес да води установителен иск за
потребителските си права, вкл. съгласно практиката на Съда на Европейския
съюз – т. 2 от Решение от 23.11.2023 г. по дело C-321/22 Provident Polska
установителни искове за установяване на неравноправност на договорни
клаузи, предявени от потребител, са допустими и няма основание за частично
прекратяване на производството. Въпросът дали ответникът е прехвърлил
правата си по договорите за поръчителство на друго лице, и на коя дата, е
въпрос на основателност на исковете, а не на допустимостта им – тъй като не
се оспорва съществуването на договорите по силата на цитираното по-горе
решение на СЕС ищецът ще има винаги интерес да води иска. Не е
основателно и възражението на втория ответник за нередовност на исковата
молба – доколкото претенцията на този ответник към ищеца е регресна и
зависи от обезпечаването на договора за кредит, валидността на последния е
основание за възникване на права на втория ответник, които ищецът оспорва и
това е очевидно от исковата молба.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответниците за прекратяване
на производството поради недопустимост на предявените искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК и чл. 102з, ал. 3 ГПК ответника
„И.А.М“ АД, с ЕИК: **********, и адрес на управление: С., бул. „Д.Н“ № 28,
да плати по бюджетна сметка на Софийския районен съд с IBAN:
BG**********, сумата от 1,20 лева (един лев и 20 стотинки) – разходи за
изготвяне на препис от подаден по електронен път отговор на искова молба.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК и чл. 102з, ал. 3 ГПК ответника
„Ф.Б“ ЕООД, с ЕИК: ********* , и адрес на управление: С., бул. „Д.Н“ № 28,
да плати по бюджетна сметка на Софийския районен съд с IBAN:
BG***************, сумата от 0,90 лева (деветдесет стотинки) – разходи за
изготвяне на препис от подаден по електронен път отговор на искова молба.
УКАЗВА на основание чл. 124, ал. 4 ГПК на ищеца Ф. Г. Г. да посочи в
едноседмичен срок от получаване на препис от определението с писмена
молба данни за банкова сметка, по която да получи евентуални разноски по
делото, или друг начин на плащане с конкретни данни, които позволяват на
ответниците да платят на точно определено място или по точно определена
сметка в посочено ясно време.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ съдът може да наложи глоба на основание чл.
89, т. 2 ГПК.
ПРЕПИС от отговорите на исковата молба да се изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА гражданско дело 9407 по описа за 2024 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 23
октомври 2024 г. от 15:20 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявени са при обективно съединяване две групи отрицателни
установителни искове. В първата група има два иска – за установяване на
това, че ищецът и първия ответник не са обвързани от договор за кредит
поради неговата нищожност поради противоречие със закона – липса на
реквизит, с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ЗЗД във връзка с
чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, а при
условия на евентуалност – за нищожност само на клаузата, която обвързва
отпускането на кредита с предоставяне на поръчителство от посочено от
кредитодателя лице – положителен установителен иск за установяване на
действителното съдържание на договора с правна квалификация чл. 124, ал. 1,
предл. второ ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ГПК и чл. 143,
ал. 2, т. 3, 10 и 11 ЗЗП. Втората група искове е срещу втория ответник, като
включва главен иск за признаване за установено, че страните не са обвързани
от договор за поръчка за осигуряване на поръчителство поради неговата
нищожност поради липса на основание, сключен в нарушение на закона и
добрите нрави – с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ЗЗД във
4
връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД; чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД;
чл. 146, ал. 1 ЗЗД и чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, или за нищожност само на
клаузата за определяне на възнаграждение – отново положителен
установителен иск за установяване на реално съдържание на договора поради
частична нищожност – с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ЗЗД
във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ГПК и чл. 143, ал. 2, т. 3, 10 и 11
ЗЗП.
Първият иск се уважава, ако съдът установи, че между страните е
сключен договор за кредит, по който годишният процент на разходите (ГПР)
не е правилно посочен поради невключване на задължителни компоненти от
формулата на закона в същия. Евентуалният иск се уважава, ако се установи,
че изборът на поръчител е направен от първия ответник по начин, който е
несъвместим с изискванията за добросъвестност и справедливост, като
клаузата се презумира, че е част от типов договор.
Главният иск от втората група се уважава, ако се установи нищожност на
обезпечения договор за кредит (уважаване на първия иск), съответно – при
установяване, че възнаграждението по договора е уговорено така, че да скрива
истинското му икономическо предназначение поради свързаност между
кредитодател и поръчител.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че ищецът е сключил с първия ответник Договор за
паричен заем № ********** г., в който като размер на ГПР е посочен 4084 % и
не е включено възнаграждението за поръчител, а с втория ответник – Договор
за предоставяне на гаранция № ********** г., по който вторият ответник се е
задължил да стане поръчител на ищеца по договора с първия ответник срещу
възнаграждение от 3080,88 лева.
ОБЯВЯВА на основание чл. 155 ГПК за СЛУЖЕБНО ИЗВЕСТНИ НА
СЪДА следните обстоятелства, които не се нуждаят от доказване съгласно чл.
23, ал. 5 ЗТРРЮЛЦ: че вторият ответникът е еднолично търговско дружество,
в което капиталът се притежава от първия ответник.
УКАЗВА на ответниците, че в тяхна доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: доброволно, свободно и при индивидуални преговори съгласие
на ищеца да сключи договора за осигуряване на поръчител; че посочения в
договора ГПР отговаря на действителните разходи по кредита.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
УКАЗВА на страните, че в случай, че имат нови доказателствени
искания във връзка с указанията на съда следва да направят същите в дадения
от съда достатъчен срок – до 18 октомври 2024 г., като срокът не е
преклузивен, но при неспазването му съдът ще приеме, че страните стават
5
причина за забавяне на производството и ще им наложи глоба съгласно чл. 92а
ГПК, освен ако не посочат доказателства за основателни причини за забавяне
на представянето на доказателства по делото.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 146, ал. 4 ГПК искането
на ищеца за счетоводна експертиза.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – Ф. Г. Г., че ако
нито изпрати представител, нито се яви в първото съдебно заседание, без да
посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на
исковата молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати
разноски на ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено
решение за отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда
електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6