Решение по дело №79/2025 на Административен съд - Монтана

Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 247 от 23.12.2024 г., постановено по АНД № 1111/2024 г. Районен съд – Монтана е потвърдил Наказателно постановление № 24-0996-001386 от 16.07.2024 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Монтана, с което на К. К. М. от [населено място], са наложени административни наказания - глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, за административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, и на водача са отнети 10 контролни точки на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1з-2539/2012 г. на МВР, във вр. с чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

Недоволен от така постановеното решение, касатора го обжалва и моли да бъде отменено поради нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения, като поддържа, че решението е необосновано. Твърди, че районният съд не се е произнесъл в мотивите на обжалваното решение по заявените конкретни оплаквания за нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 3, 5, 6 и 8 от ЗАНН, допуснати от административния орган при издаването на НП. Сочи, че в НП не е посочен като основание за издаването му АУАН от 18.02.2024 г., който му бил съставен при проверка от органите на „Пътна полиция“ и счита, че цитираното в НП Постановление за отказ да се образува досъдебно производство на РП – Монтана не е основание за издаване на наказателното постановление, нито установява осъществяването на административно нарушение, за което е наказан. В касационната жалба се поддържа, че в НП не са посочени отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, които са взети предвид при определяне вида и размера на наказанието, както и такива, които да доказват виновното извършване на нарушението, с което твърди, че е нарушено правото му на защита. Сочи също, че в нарушение на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН в НП липсва ясно и категорично посочване на правната норма, която забранява използването на процесните транзитни номера на територията на страната, което счита, че представлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото ми на защита, тъй като не позволява да разбере в какво точно се състои обвинението и коя правна норма е нарушена. Излага, че в мотивите на обжалваното решение също не е цитирана конкретна законова разпоредба, а се основава на административни писма и вътрешни указания, които не създават задължения за гражданите и нямат правнообвързващ характер за тях. В касационната жалба се поддържа, че липсва субективна страна за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – не е налице умисъл за нарушение от негова страна. Сочи за невярно твърдението на актосъставителя, че МПС е преминало ГКПП на платформа. Моли касационната инстанция да изиска видеозаписите от камерите на ГКПП в доказателство, че процесното МПС е преминало на 18.02.2024 г. граничния пункт на собствен ход, а не на платформа. В съдебно заседание, касатора редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, чрез пълномощника си юрисконсулт Д., оспорва касационната жалба. Счита, че от въззивният съд са събрани безспорни писмени и гласни доказателства, от които се установява извършеното виновно нарушение. Също така правилно е прието, че не са допуснати съществени нарушения при съставяне на акта и издаването на НП, като правилно е приложена и санкционната разпоредба. Моли касационната инстанция да остави в сила оспореното въззивно решение като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като е правилно.

Настоящият състав на Административен съд – Монтана, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна въззивният съд е възприел, че на 18.02.2024 г., 13:50 часа по РП I-1 в района на км 115+500, отбивката за [населено място], област Монтана, с посока на движение от гр. Монтана към гр. Враца, служителите на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Монтана спрели МПС „Форд“ с немски транзитни табели с жълт панел с № [Наименование], които са невалидни за движение на територията на РБ, от което следвало, че управляваното МПС не е регистрирано по надлежен ред. Според актосъставителя, водачът М. казал, че знае, че не може да управлява с подобни табели, бил преминал ГКПП превозвайки МПС на платформа и след това бил тръгнал на самоход. М. знаейки, че не може да управлява с подобни табели, сам ги свалил по време на проверка. За констатираното административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП от В. М. В., в присъствието на П. Д. Л. – и двамата мл. автоконтрольори към Сектор ПП на ОДМВР – Монтана, съставил спрямо водача К. К. М. АУАН серия GA, № 1386, бл. № 1126784/18.02.2024 г. По случая били образувани преписка № УРИ 1808 ЗМ-206/24 г. по описа на РУ - Монтана, респ. пр. преписка № 2540/24 г. по описа на РП - Монтана. РП - Монтана чрез постановление от 10.07.2024 г. приела, че поради явно незначителна обществена опасност, деянието не съставлява престъпление, а следва да се реализира административнонаказателна отговорност спрямо М., поради което отказала да образува наказателно производство и прекратила преписка № УРИ 808 ЗМ - 206/24 г. по описа на РУ – Монтана, пр. преписка № 2540/24 г. по описа на РП - Монтана. Въз основа на разпореждането на РП – Монтана, Началник Сектор ПП към ОДМВР – Монтана, в качеството си на административнонаказващ орган оправомощен със Заповед № 8121з-1632/21 г. на МВР, издал обжалваното НП.

Районният съд е проявил процесуална активност, като в хода на съдебното производство е събрал множество относими към спора писмени доказателства от съответните административни органи. Установената фактическа обстановка, районният съд приема, че се доказва и от събраните по делото гласни доказателства, които е кредирал напълно на фона на наличните писмени такива.

Въззивният съд е приел за доказано, че жалбоподателят е нарушил разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – водачът е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежен ред. В тази насока районният съд сочи приетото по делото писмо peг. № 328600-72838/15.11.2024 г. Зам.-директор на ГД „НП“ - гр. София, с което се дава сведение, че временните регистрационни табели са валидни 5 дни на територията на Федерална република Германия (ФРГ) и са предназначени да се използват за движение на територията на ФРГ за техническо одобрение, сервиз и придвижване до службата по регистрация и не могат да се използват за износ. Същото районният съд е приел, че се потвърждава и от приложено копие на писмо peг. № OB-1852/17.02.2012 г. на Зам.- директор на ГД „Охранителна полиция“ при МВР - вх. № 2101/21.02.2012 г. по описа на ОДМВР – Монтана. Въззивният съд приема, че тази писмена информация не е посочена в АУАН и НП, но не е налице ограничение в правото на защита на жалбоподателя, а на практика се потвърждава посоченото в АУАН и НП. Съдът сочи, че незнанието на закона не е освобождаващо от отговорност обстоятелство и в тази връзка представеното по делото писмо, нито има силата на нормативен документ, нито дава информация за нововъведени нормативни правила, които по някакъв начин да са довели до обективната невъзможност за узнаване от административнонаказаното лице. Сочи, че единствено обстоятелството за наличието на регистрационни табели не е достатъчно, след като същите са ограничени от една страна със срок на действие, а от друга страна - имат териториален обхват, т.е. същите са валидни единствено на територията на Германия, не и на територията на Република България, където е констатирано нарушението. В заключение първоинстанционният съд установява, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, в т.ч. такива по смисъла на чл. 42, чл. 52, ал. 4 и чл. 57 от ЗАНН. Изложени са мотиви, че не са налице данни за приложение на чл. 28 от ЗАНН, с оглед действащата забрана по чл. 189з от ЗДвП, както и приложена по делото справка за нарушител/водач относно М., съгласно която спрямо последния има издадени 50 бр. НП и 12 бр. фишове, т.е. налице е водач със завишена степен на опасност. Съдът е посочил в решението си и, че не са налице и условия за изменение на НП, тъй като са наложени минимално предвидените административни наказания по вид и размер съгласно чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

Касационният състав с определение в о.с.з. от 28.03.2025 г. оставя без уважение искането в касационната жалба за отвод на настоящия съдебен състав на Административен съд – Монтана, тъй като двете дела не са обвързани с предмета на спора, който да е еднакъв.

С определение от о.с.з. касационният състав е оставил без уважение и направенот искането за събиране на видеозаписи от камери на ГКПП, като доказателства по делото за установяване на обстоятелства, че процесното МПС е преминало на 18.02.2024 г. граничен пункт на собствен ход, а не на платформа, като приема, че в настоящото съдебно производство е допустимо събирането само на писмени доказателства, които установяват касационни основания, но не и служебно събиране на писмени доказателства от касационния състав – доказателства, които е следвало да бъдат изискани от касатора пред въззивния съд.

Настоящата съдебна инстанция, счита въззивното решение за правилно и законосъобразно, при следните доводи:

Неоснователно в касационната жалбата се поддържа, че въззвното решение е неправилно.

При постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на материалния закон, изразяващи се в неправилното прилагане на същия, в каквато насока са възраженията на касатора.

На следващо място, настоящият съдебен състав достига до аналогичен на обективирания от районния съд правен извод относно безспорната установеност на деянието.

Въззивният съд е обсъдил възраженията по жалбата, аналогични на изложените в КЖ, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационната инстанция възприема изцяло мотивите на въззивното решение и препраща към тях за да мотивира настоящето съдебно решение.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. първо от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Съгласно чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

По делото от събраните гласни доказателствени средства от актосъставителя и свидетеля по АУАН безспорно се установява, че касаторът е е управлявал МПС „Форд“ с немски транзитни табели с жълт панел с № [Наименование]Същото не се отрича от страна на административнонаказаното лице и по него няма спор.

От представените пред въззивната инстанция доказателства, а именно писма peг. № 328600-72838/15.11.2024 г. Зам.-директор на ГД „НП“ - гр. София и peг. № OB-1852/17.02.2012 г. на Зам.-директор на ГД „Охранителна полиция“ при МВР - вх. № 2101/21.02.2012 г. по описа на ОДМВР – Монтана се установява конкретното предназначение на сочените регистрационни табели, а именно същите се използват за движение на територията на Германия и не могат да служат за транспортиране на МПС на територията на чужда държава. В тази посока въззивният съд е изложил подробни съображения, като също така правилно е посочил и, че писмата нямат характер на административен акт, нито създават нови правила за движение по пътищата. С оглед изложеното, касационната инстанция намира, че позовавайки се на същите в мотивите си, въззиният съд по никакъв начин не ограничава правото на защита на административнонаказаното лице. За да постанови наложеното административно наказание АНО е посочил законовата разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, не на сочените писма. Съответно неоснователно е наведеното в касационната жалба твърдение, че както от АНО, така и от въззивната инстанция, не се посочва правната норма, която е нарушена.

Относно соченото от касатора, че в НП не е посочен като основание за издаването му АУАН от 18.02.2024 г., съставен при проверка от органите на „Пътна полиция“ и, че цитираното в НП Постановление за отказ да се образува досъдебно производство на РП – Монтана не е основание за издаване на наказателното постановление, настоящия касационен състав намира за неоснователно. В случая следва да се има предвид нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, която предвижда отклонение от принципното положение, че административнонаказателното производство се образува със съставяне на АУАН. За да се приложи чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, следва производството (наказателно) да е прекратено от съда или прокурора и да е препратено на наказващия орган или прокурорът да е отказал да образува наказателно производство и е препратил на наказващия орган. Именно от момента, в който събраните доказателства, имащи отношение към реализиране на административнонаказателна отговорност, бъдат изпратени и получени от административнонаказващия орган, започва да тече срокът, предвиден в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за реализиране на административнонаказателната отговорност, чрез издаване на наказателно постановление. Видно от приложеното постановление от 10.07.2024 г. по образуваното досъдебно производство срещу К. К. М. за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК е прекратена прокурорска преписка № 2540/2024 г. и същата е изпратена на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Монтана по компетентност, с оглед наличие на данни за административно нарушение. Без значение в случая е обстоятелството, че на 18.02.2024 г. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение. Както беше казано по-горе, касае се за административнонаказателен процес, който не стартира с акт за установяване на административно нарушение при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, т.е. съставеният акт е без значение. С оглед изложеното следва, че правилно АНО при издаването на НП е посочил Постановление за отказ да се образува досъдебно производство на РП – Монтана, което му е дало основание за налагане на административна санкция спрямо лицето.

Касационният състав приема за неоснователни и твърденията на касатора, че в НП не са посочени отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, които са взети предвид при определяне вида и размера на наказанието, както и такива, които да доказват виновното извършване на нарушението. НП съдържа необходимите реквизити, като установеното нарушение е описано ясно, точно и изчерпателно, респективно правото на защита на административнонаказаното лице не е нарушено. При спазване чл. 27, ал. 2 ЗАНН, като е определил административно наказание в минималния определен от закона размер - глоба от 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца, АНО е взел предвид, че не са налице отегчаващи обстоятелства, въз основа на които би могъл да определи по-тежко, допустимо от закона, наказание.

Правилно въззивният съд е установил, че не са налице предпоставки за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за маловажен случай с оглед чл. 189з от ЗДвП, забраняващ за нарушенията по този закон да се прилагат л. 28 и чл. 58г от ЗАНН.

Липсват основания да се приеме, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд е събрал относимите за делото доказателства и предоставил възможност на касатора да участва в съдебно производство и да защитата правата си. Въззивният съд е изслушал актосъставителят и свидетелят при установяване на нарушението и е кредитирал техните показания не едностранно, а след анализ на останалите доказателства по делото, като въз основа на тях е обосновал и мотивирал отхвърлянето на жалбата.

Настоящият съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл. 218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.

На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила, предвид което на основание чл. 221 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд – Монтана

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 247 от 23.12.2024 г., постановено по АНД № 1111/2024 г. Районен съд – Монтана.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.