Решение по дело №7537/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 123
Дата: 13 януари 2022 г. (в сила от 27 май 2022 г.)
Съдия: Доника Илиева Тарева Пехливанова
Дело: 20215330207537
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Пловдив, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. ДЖЕНЕВА
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20215330207537 по описа за 2021
година

взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е НП № 21-3389-000294/22.10.2021 г., издадено от Началник
Сектор при ОД на МВР-Пловдив, 06 РУ, с което Р. Г. Ф., с ЕГН: ********** е
санкциониран с административно наказание глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца - за нарушение на
чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

Жалбоподателят, Р. Г. Ф., представляван от адв. И. К., оспорва
цитираното НП и моли същото, като неправилно и незаконосъобразно, да
бъде отменено.

Въззиваемата страна, 06 РУ при ОД на МВР, оспорва така депозираната
1
жалба и моли НП да бъде потвърдено.

От фактическа страна се установява следното:
На 17.10.2021 г., около 09.10 ч. жалбоподателят Ф. управлявал л.а.
„Фиат Пунто“ с рег. № ..., когато бил спрян в град Пловдив, на бул. „Марица“
№ 192, посока Изток за проверка от служители на 06 РУ при ОД на МВР. Тъй
като обстановката в автомобила, управляван от жалбоподателя се сторила
съмнително на полицейските служители (в колата имало разпилени фасове и
„атрибути“ за пушене), същите решили да тестват същия за употреба на
наркотични вещества. Тъй като тестовете изисквали специфични условия на
съхранение, същите се съхранявали в сградата на 06 РУ, където бил отведен и
жалбоподателят с цел да бъде тестван. При покана да бъде тестван
жалбоподателят категорично отказал да бъде тестван с Драг чек за употреба
на наркотични вещества. Предвид това и след проведен разговор с дежурен
прокурор, било взето решение за ангажиране административно-наказателната
отговорност на водача. Предвид това спрямо същия бил съставен АУАН за
извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, а въз основа на него е било
издадено и процесното НП, с което същият е бил санкциониран с глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца - за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Недоволен от този резултат е останал жалбоподателят, който е
депозирал жалба срещу съставеното срещу него НП. В жалбата и в съдебно
заседание се навеждат доводи за отмяна на процесното НП на формални
основания, макар нарушението по същество да не се оспорва. В тази връзка се
твърди, че нарушението е неточно и неясно описано, че е налице некоректно
посочване на мястото на извършването му, както и че липсва посочване на
начинът, по който е обективиран отказът на водача да бъде тестван за
употреба на наркотични вещества. Отделно от всичко гореизложено, като
нарушение е посочено и липсата на посочване на заповедта, с която
наказващият орган е бил оправомощен от Министъра на вътрешните работи.
Предвид това се претендира за отмяната на НП.
В хода на проведеното съдебно следствие като свидетел е бил разпитан
актосъставителят – свид. С.С., който в своите показания изцяло е потвърдил
изложените в АУАН и НП фактически констатации. Съдът кредитира
2
показанията на свидетеля, доколкото същите се явяват обективни и съответни
на останалите доказателства, в това число на приложения по преписката
Талон за изследване.

Тази фактическа обстановка и анализът на събраните поделото
доказателства обосновават следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
В конкретния случай отговорността на жалб. Ф. е била ангажира за
това, че при извършена проверка на посочените в АУАН и НП дата и място, е
било установено, че същият е отказал да бъде подложен на тест за употреба
на наркотични вещества или техни аналози, с което в действителност е
нарушил състава на чл. 174, ал.3 ЗДвП. Съгласно визираната разпоредба,
водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или
упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване
на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право
да управлява МПС за срок от 2 години и глоба 2000 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай се
установява по несъмнен начин, че с действията си жалбоподателят е
осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му
административно нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. По категоричен начин бе
установено от доказателствата по делото (показанията на разпитания като
свидетел актосъставител и приложения Талон за медицинско изследване), че
на процесната дата жалбоподателят е бил обект на извършена проверка за
наркотични вещества, в хода на която същият категорично е отказал да бъде
тестван посредством Драг чек, което обстоятелство не се оспорва. Горното
обосновава и извода, че правилно в случая е била ангажирана отговорността
на жалбоподателя за извършеното нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. В тази
връзка съдът оцени като неоснователно възражението за неустановеност на
нарушението, доколкото точно обратният извод се обосновава от целокупния
анализ на събраните по делото доказателства.
3
Като неоснователно се оцени и възражението за некоректно посочване на
мястото на извършване на нарушението, доколкото, за да е съставомерно
нарушението, е необходимо освен да е налице отказ за извършване на
тестване, преди всичко качеството на тестваното лице да е водач на МПС, в
противен случай, същият не би бил длъжен да се подлага на проверка и
поведението му (отказът му) не би бил неправомерн. В тази връзка правилно
в конкретния случай като място на извършване на нарушението е посочено
именно мястото, където водачът е спрян за проверка, респ. мястото, където е
установено качеството му на водач, което е предпоставка проверяващите
органи да имат право да изискват извършване на визираната проверка с
Драгчек, която жалбоподателят категорично е отказал.
Съдът не възприе като допуснато нарушение и липсата на посочване на
оправомощителната заповед. Същата е налична по преписката и
непосочването й в НП по никакъв начин не се отразява на неговата
правилност, доколкото не накърнява правото на защита.
Що се касае до установяването на отказът от тестване – за същия са
налице категорични доказателства в показанията на разпитания
актосъставител, чиито показания съдът няма причина да не кредитира.
Не са налице основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, защото
конкретното нарушение не разкрива признаци, които да го отличават по
степен на обществена опасност от типичната в сравнение с други нарушения
от същия вид. Напротив, касае се за умишлено нарушение, което се
характеризира с висока степен на обществена опасност, поради което
правилно в случая наказващият орган не е квалифицирал същото като
маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице
формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП е
обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без
4
уважение.

По изложените съображения, Пловдивският районен съд, 25 н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-3389-000294/22.10.2021 г., издадено от
Началник Сектор при ОД на МВР-Пловдив, 06 РУ, с което Р. Г. Ф., с ЕГН:
********** е санкциониран с административно наказание глоба в размер на
2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца - за
нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5