Решение по дело №11797/2017 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 27.04.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

при участието на секретаря МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11797/2017 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба с вх.№45958/14.08.2017г. от „И.А." ЕАД ***, ЕИК ****, представлявано от ****- управител, чрез ****от ШАК, гр.Шумен, ул."****" №9-13, кантора №25 / в хода на процеса променено на ****, АД София, бул."****№135А, представлявано от ****и ****– управители/, срещу В.Г.Н., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва:

- сумата от 1 024.18 евро (хиляда двадесет и четири евро и осемнадесет евроцента), представляваща лизингови вноски под № 69, № 70, № 71, № 72, за месеците март, април, май и юни 2014 г., дължими на основание чл. 7.1. вр. с чл. 7 от Общите условия по Договор за финансов лизинг на автомобил на ****в сила от 15.01.2008 г., при които е сключен Договор за финансов лизинг на Автомобил № ****auto/03.06.2008 г. („Договор за лизинг"), като Лизинговите вноски включват задължение за заплащане на разсрочена главница и лихва за съответния период.

- сумата от 160,62 евро /сто и шестдесет евро и 62 евроцента/, представляваща вноски за заплащане на разсрочен ДДС лизингови вноски под № 70, № 71, № 72, за месеците април, май и юни 2014г., дължими на основание чл. X. във връзка с IX от Договора за финансов лизинг на Автомобил № ****auto/03.06.2008 г. във връзка с чл. 7.6.1.1. връзка с чл. 7.6.1.2 от Общите условия по Договор за финансов лизинг на автомобил на ****в сила от 15.01.2008 г., при които е сключен Договор за финансов лизинг на Автомобил № ****auto/03.06.2008 г., ведно със законната лихва за съответния париод.

- сумата от 803.20 евро (осемстотин и три евро и двадесет евроцента), представляваща дължима, на основание чл. 15.6. от Общите условия по Договор за финансов лизинг на автомобил на ****в сила от 15.01.2008 г., при които е сключен Договор за финансов лизинг на Автомобил № ****auto/03.06.2008 г., неустойка при прекратяване на Договора за лизинг, в размер на 3/три/ лизингови вноски. За целите на изчисляване на неустойката се ползват последните З/три/лизингови вноски с настъпил падеж преди прекратяване на Договора за лизинг;

- сумата от 211.55 евро (двеста и единадесет евро и петдесет и пет евроцента), представляваща неустойка за забавено плащане на лизингови вноски за месеците февруари, март, април и юни 2014г., дължими съответно на основание чл. 7.5.1 и 7.7.1.4 вр. с чл. 7.5.1. от Общите условия по Договор за финансов лизинг на автомобил на ****в сила от 15.01.2008 г., при които е сключен Договор за финансов лизинг на Автомобил № ****auto/03.06.2008 г. Неустойката за забавено плащане е в размер на 0.1% (нула цяло и една десета процента) от неизплатената част на дължимата сума за всеки просрочен ден (изчислена от датата, на която сумата първоначално е станала изискуема), но не повече общо 20% (двадесет процента) от размера на съответното закъсняло плащане, както е посочено в чл.7.5.1 от Общите условия по Договор за финансов лизинг на автомобил за „И.А." ЕАД, в сила от 15.01.2008г, при които е сключен Договор за финансов лизинг на Автомобил ****/A-auto/03.06.2008r.

- сумата от 32.13 евро (тридесет и две евро и тринадесет евроцента), представляваща неустойка за забавено плащане на вноски по разсрочен ДДС за месеците март, април и юни по лизингови вноски за съответните месеци и дължими съответно на основание чл. 7.5.1 и 7.7.1.4 вр. с чл. 7.5.1. от Общите условия по Договор за финансов лизинг на автомобил на ****в сила от 15.01.2008 г., при които е сключен Договор за финансов лизинг на Автомобил № ****auto/03.06.2008 г. Неустойката за забавено плащане е в размер на 0.1% (нула цяло и една десета процента) от неизплатената част на дължимата сума за всеки просрочен ден (изчислена от датата, на която сумата първоначално е станала изискуема), но не повече общо 20% (двадесет процента) от размера на съответното закъсняло плащане, както е посочено в чл.7.5.1 от Общите условия по Договор за финансов лизинг на автомобил за „И.А." ЕАД, в сила от 15.01.2008г, при които е сключен Договор за финансов лизинг на Автомобил ****/A-auto/03.06.2008r.

- сумата от 281.14 лева (двеста осемдесет и един лева и четиринадесет стотинки), представляваща заплатена от Лизингодателя и подлежаща на възстановяване от Лизингополучателя, на основание чл. 10.3.5 от Общите условия по Договор за финансов лизинг на автомобил на ****в сила от 15.01.2008г., при които е сключен Договор за финансов лизинг на Автомобил № ****auto/03.06.2008 г., 1 брой застрахователна премия по застрахователна полица каско № 1711 IS/1 по отношение на Автомобила, описан в Приложение А -неразделна част от Договора за лизинг;

- сумата от 212.38 лева (двеста и дванадесет лева и тридесет и осем стотинки), представляваща данък моторни превозни средства за 2014г., платен от Лизингодателя и подлежащ на възстановяване от Лизингополучателя, на основание чл. 10.3.3 от Общите условия по Договор за финансов лизинг на автомобил на ****в сила от 15.01.2008 г., при които е сключен Договор за финансов лизинг на Автомобил № ****auto/03.06.2008 г., за което вземане по ч .гр. д. № 7545 по описа на ВРС за 2017 год. е издадена Заповед №4002/08.06.2017 год. за изпълнение на парично задължение. Претендират се и направените съдебно - деловодни разноски.

В исковата молба се излага, че по Договор за финансов лизинг на автомобил № ****auto/03.06.2008r, сключен при Общите условия по Договор за финансов лизинг на автомобили на „И.А." ЕАД /в сила от 15.01.2008г/, /Договор за лизинг/, ответникът В.Г.Н. е поел задължения като „Солидарен длъжник", наред с „Лизингополучателя" „****ЕООД, /в несъстоятелност/, седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ЕИК ****, представлявано от В.Г.Н., за изплащане на лизинговите вноски за лек автомобил модел ****. Твърди се, че към договора за лизинг е подписано Допълнително споразумение №1 от 08.04.2011г, между същите страни, с което са променени срока, лихвата по Договора за лизинг, както и Погасителния план за изплащане на лизинговите вноски по него. Твърди се, че поради неизпълнение от страна на длъжниците, „И.А." ЕАД е изпратило нотариална покана №31, том III, вх.рег. № 13063 от 21.11.2013г, чрез нотариус ****, с per. № 160, на Нотариалната камара, с която е даден седемдневен срок за доброволно изпълнение на изискуемите суми по Договор за лизинг, след което ще се счита същия за прекратен. Твърди се, че страните са постигнали съгласие, обективирано в Договор за спогодба от 14.12.2013г, срокът за доброволно изпълнение, даден с нотариалната покана, да бъде удължен, като при плащане на дължимите суми в този срок, Договорът за лизинг продължава своето действие, в противен случай същият се счита за прекратен. Длъжниците са платили просрочените вноски Договорът за лизинг е продължил своето действие. Твърди се, че поради повторно, трайно неизпълнение от страна на Лизингополучателя и Солидарния длъжник на задължението за плащане на лизингови вноски и други дължими суми по Договор за лизинг, „И.А." ЕАД е изпратило отново предизвестие с нотариална покана №187, том I, вх.р. №5023 от 27.05.2014г, на нотариус ****, с per. № 160 на Нотариалната камара, с която указва на длъжниците, че ако не изплатят просрочените вноски в седмодневен срок, Договорът за лизинг прекратява своето действие. Твърди се, че след получаване на поканата длъжниците не са заплатили задълженията си и на основание чл.15,2, във вр. чл. 14.2, Договорът за лизинг е прекратен, считано от 19.06.2014г, като държането на автомобила е възстановено от Лизингополучателя на Лизингодателя, съгласно Протокол от 03.06.2014г.

В открито съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск. Претендира сторени разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез надлежно упълномощен процесуален представител е депозирал в съда отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Приема, че между страните в производството не е налице валидно облигационно правоотношение, поради което искът срещу ответника е недопустим. На следващо място възразява и по отношение основателността на претенцията, като приема, че част от претенцията е погасена по давност, а останалите претенции приема, че са недължими, поради ненастъпване на техния падеж.

В открито съдебно заседание ответникът поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от присъединеното ч.гр.д. №7545 по описа за 2017г. на ВРС, 17-ти състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумата, предмет на установителния иск, като срещу нея е постъпило в срока по чл.414 ГПК възражение от ответното дружество и искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК.

Между страните не е спорно, а и се установява от представените доказателства, че ищецът и третото неучастващо по делото юридическо лице „****ЕООД, /в несъстоятелност/, седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ЕИК ****, представлявано от В.Г.Н. са страни по сключен на 03.06.2008 год. Договор за финансов лизинг на автомобил № ****auto/03.06.2008г., сключен при Общите условия по Договор за финансов лизинг на автомобили на „И.А." ЕАД /в сила от 15.01.2008г/. Със същия ищецът, в качеството на лизингодател, се е задължил да придобие лек автомобил, описан в приложение А към договора и да го предостави за ползване на третото, неучастващо в делото юридическо лице - „****ЕООД, в качеството му на лизингополучател, срещу възнаграждение, заплащано от лизингополуателя и съставляващо лизингова цена, включваща цена на автомобила, ДДС върху нея и договорна лихва, 10 % от която цена платима при сключване на договора и следващи месечни лизингови вноски, определени по брой, размер и график на плащане в приложение Б /приложено на л. 10-11 от делото/. С подписването на Приложение В, страните са удостоверили, че автомобила е предаден на лизингополучателя, който го е приел на 09.06.2008г.

Със сключено между страните допълнително споразумение № 1 от 08.04.2011 год. към договора от 03.06.2008 год., страните са договорили изменение на срока на Договора, който е увеличен с 12 месеца – от 60 на 72 месеца, изменение на чл. V и VІ от договора, изменяйки и погасителния план. Съобразно изменение погасителен план, приложен на л. 27-28 от делото.

От текста на Договора за финансов лизинг на автомобил от 03.06.2008г., Приложение А, Приложение Б към договора, Погасителен план за разсрочения ДДС, Допълнително споразумение №1 от 08.04.2011г. към Договора, Приложение Б към Допълнителното споразумение №1, Погасителен план за разсрочения ДДС към Допълнително споразумение №1 е видно, че по всички тези документи, като Солидарен длъжник е вписано лицето В.Г.Н., който е положил подписи под документите, именно в качеството си на солидарен длъжник.

Ответната страна не оспорва размерите на исковите претенции, а тяхната дължимост.

Представени по делото са и Условия по договор за финансов лизинг на автомобил на „И.а.” ЕАД, прието от ответника, в качеството му на Солидарен длъжник с подписването именно в това му качество и на Договора за финансов лизинг. Според последните основно задължение на лизингополучателя е да заплаща в предвидените срокове и начин лизинговите вноски, данъка върху добавената стойност и всички други плащания, дължими по силата на договора и условията. Предвидено е, че при кражба на автомобила или при неговото погиване, лизингополучателят не се освобождава от задължението си за плащане на лизинговите вноски с настъпил падеж до датата на изплащане на застрахователното обезщетение. Уговорено е, че лизингополучателят дължи на лизингодателя заплатените от последния данъци в срок от 5 дни от издаване на съответния счетоводен документ. Наред с последното задължение, е предвидено задължение за лизингополучателя да застрахова за своя сметка автомобила със застраховка „Пълно автокаско”, включително „Кражба”, при застрахователна компания и със съдействието на застрахователен брокер/агент, посочени в договора – чл.10.9 и чл.12. Лизингополучателят подновява застраховката през целия срок на договора при същия застраховател и чрез същия застрахователен брокер/агент, освен ако не бъде уведомен писмено от лизингодателя за пренасочване към друг застраховател или застрахователен брокер/агент. В срок до 5 работни дни след подновяване на застраховката лизингополучетелят следва да заплати дължимите застрахователни премии и при поискване от страна на лизингодателя да представи копие от платежен документ, удостоверяващ плащането. Предвидено е в същата клауза на договора, че ако застрахователната премия не бъде платена от лизингополучателя, лизингодателят има право да я заплати на застрахователя и да удържи дължимата сума от другите плащания на лизингополучателя по договора и условията, като издаде съответен счетоводен документ. Уговорени в условията по договор за финансов лизинг и хипотезите, при които се дължи неустойка, като е предвидена в случай на забава в плащанията от страна на лизингополучателя на дължимите лизингови вноски неустойка за забава в размер на 0.1% от неизплатената част на дължимата сума за всеки просрочен ден /изчислена от датата, на която сумата първоначално е станала изискуема/, но не повече от общо 20% от размера на съответното плащане – чл.7.4.1 от Общите условия. Уговорено е заплащане от страна на лизингополучателя на неустойка при прекратяване на Договора поради прекратяване на юридическото лице на лизингополучателя, както и при неплащане на лизингови вноски, ДДС, или други плащания по Договора и ОУ, когато те са изискуеми и това неизпълнение продължи 5 работни дни след падежа, като дължимата неустойка е в размер на 3 лизингови вноски, като базата за изчисляването им следва да бъде последните три лизингови вноски с настъпил падеж, преди прекратяване на договора, като тя е дължима в срок до 5 работни дни от получаването на издаден от лизингодателя счетоводен документ – чл.15.6 от ОУ.

Не се спори между страните и относно обстоятелството, че лизингодателят е изпълнил задължението си по договора и е предал лизинговия обект на лизингополучателя, съгласно договора. Представен по делото е и приемо-предавателния протокол за лизинговия обект /л. 17/.

От представеното по делото и прието като доказателство Приложение Б към Допълнително Споразумение №1 към Договор за финансов лизинг на автомобил № ****auto/03.06.2008г. е видно, че страните: лизингодател, лизингополучател и Солидарен длъжник са се споразумели, че лизингополучателя и Солидарния длъжник дължат конкретно определени по размер лизингови вноски на ищцовото дружество, разпределени според погасителния план на месечни вноски, като процесните вноски-предмет на исковата претенция, съответно №69-та, 70-та, 71-ва и 72-ра, съответно дължими за м.март 2014г., м.април 2014г., м.май 2014г. и м.юни 2014г. са в размер на 262,72 евро за всяка вноска.

По делото от ответната страна не бяха наведени твърдения за заплащане на тези лизингови вноски.

Представени по делото е копие от застрахователна полица /л. 49-50/ № 14053171113 от 03.06.2014 год., от която се установява, че ищцовото дружество е сключило със ЗД „Уника” АД договор за застраховка „Автокаско” за периода 05.06.2014г. до 04.06.2015г. за лизинговия обект. Дължимата по договора застрахователна премия е в размер на 1102,52 лева, платима на четири вноски всяка от които по 248 лева, а тази по договора от 2011 год. е в размер на 906 лева, платима също на четири вноски, всяка от по 281.14 лева. По делото е са представено доказателство за заплащане от ищцовата страна на сума в размер на 461,48лв в полза ва ЗК“Уника“. Като основание за превод е вписана „****ЕООД, посочен е номера на сключения с това дружество Договор за финансов лизинг. Макар и от платежното нареждане да не личи датата на извършване на плащането, то предвид вписването в графа „още пояснения“ на номера на сключената за лизинговия автомобил застрахователна полица № 14053171113 от 03.06.2014 год., с период на покритие 05.06.2014г. до 04.06.2015г., съдът приема, че плащането касае именно лизинговия автомобил, ползван от дружество „****ЕООД по договор за лизинг, по който ответника е бил Солидарен длъжник.

По делото е представено преводно нареждане от 28.04.2014г. за извършено от ищцовото дружество плащане на Данък върху превозни средства на стойност 166969,74 лева /л.52/ по приложен от ищцовото дружество списък с превозни средства. Предвид неоспорването от ответната страна, че действително претендираната от ищеца сума от 212,38лв. е част от общо заплатената сума за заплащане на данък върху всички собствени на ищеца МПС е платена, съдът приема, че действително тази сума е била надлежно заплатена от ищеца в полза на бюджета.

Приобщена към доказателствата по делото е и нотариална покана, изходяща от „И.а.” ЕАД и адресирана до „****ЕООД и В.Г.Н. като Солидарен длъжник, с която лизингодателят уведомява лизингополучателя и солидарния длъжник за дължимите по договора за финансов лизинг суми за лизингови вноски и вноски за погасяване на ДДС към 11.11.2013г. е в общ размер от 1638,12 евро., от които дължимите лизингови вноски и разсрочен ДДС за м.юли, август, септември, октомври и ноември 2013г. са в общ размер от 1521,04 евро, а дължимата неустойка за забавено плащане е в размер на 117,08 евро. На 22.11.2013г. е извършено връчване, чрез залепване на уведомление по адреса на седалището на лизингополучателя. По делото е приложен Договор за спогодба, сключен между лизингодателя и лизингополучателя, според който страните се споразумяват да удължат срока по връчената чрез залепване на уведомление нотариална покана, до 10.01.2014г., като лизингополучателя се задължава в този срок да заплати дължимите и неплатени лизингови вноски. Договорено е, че в случай на неплащане в цялост и срок, Договора за финансов лизинг ще се счита прекратен, ищцовото дружество ще възстанови държането си върху автомобила и ще пристъпи към принудително удовлетворяване на вземанията си.

С нова нотариално покана №187, том I, вх.р. №5023 от 27.05.2014г, на нотариус ****, с per. № 160 на Нотариалната камара, поради повторно, трайно неизпълнение от страна на Лизингополучателя и Солидарния длъжник на задължението за плащане на лизингови вноски и други дължими суми по Договор за лизинг, „И.А." ЕАД е изпратило отново предизвестие с което указва на длъжниците, че ако не изплатят просрочените вноски в седмодневен срок, Договорът за лизинг прекратява своето действие. Съгласно нотариалното покана, просроченото задължение на Лизингополучателя и Солидарния длъжник към 12.05.2014г. възлиза на сума в общ размер от 894,77 евро, от които дължими лизингови вноски и разсрочен ДДС за м.март, април и май 2014г. в общ размер от 863,52 евро, неустойка за забавено плащане на лизингови вноски и разсрочен ДДС за м.февруари, март и април 2014г. в размер на 31,25 евро и задължения по заплатени от ищеца данък превозни средства в размер на 212,38 лева. Лизингополучателят и Солидарния длъжник са уведомени, че следва в 7-дневен срок от получаване на поканата, да заплатят опсаните суми. Уведомяват се, че в случай на неплащане в пълен размер и в срок, Договора за финансов лизинг ще се счита за прекратен. Уведомяват се, че в случай на прекратяването му, следва на следващия ден да върнат предоставени им лизингов автомобил, както и че ще дължат неустойка за прекратяването в размер на 803,19 евро. Към нотариалната покана е приложена счетоводна справка, издадена от ищцовото дружество за дължимите от Лизингополучателя суми за лизингови вноски, разсрочен ДДС, данък превозни средства и неустойки. Уведомление за изготвената Нотариална покана е било връчено на лизингополучателя при усл. на чл.47 ГПК, поради факта, че на адреса на седалището му не е открит никой, който да я получи. На 18.06.2014г. от страна на нотариус Юл.Димитров е изготвен Констативен протокол, удостоверяващ връчването на нотариалната покана.

От приложен по делото Протокол от 03.06.2014г. е видно, че лизингополучателя е върнал на лизингодателя лизинговата вещ – лек автомобил, поради неизпълнение на договора.

Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните правни изводи:

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, срещу която в срок е постъпило възражение от длъжника и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

Уважаването на иска по чл. 422 ГПК предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: между страните през процесния период да е съществувало валидно договорно правоотношение; ищецът да е изправна страна по последното и да е изпълнил своите задължения; ответникът да не е извършил дължимата насрещна престация, в твърдения размер; да е налице изпадане в забава – т.е. вземането да е изискуемо. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Конкретното проявление на тази разпоредба в настоящия случай означава, че ищцовата страна, под страх, да не докаже основателността на исковата си претенция, следва да осъществи едно главно, пълно и пряко доказване на твърдението, че ответникът дължи претендираните суми, т.е. да ангажира онези доказателствени средства, чрез които да създаде абсолютна достоверност, сигурно убеждение на съда в истинността на това фактическо твърдение. Или в хода на производството по иск по чл. 422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че спорното право е възникнало, а на ответника - фактите, които го погасяват, изключват или унищожават. С оглед на гореизложените данни от фактическа страна и съображения от страна на ищеца не е проведено пълно и главно доказване на наличието на изискуемо задължение.

По делото от ответната страна се оспорва съществуването на облигационни правоотношения с ищцовото дружество, възникнали по силата на Договор за финансов лизинг и допълнителното споразумение към него.

Съдът не приема възраженията на ответника и неговия процесуален представител, че не е налице валидно обвързване от негова страна с облигационно задължение към ищеца, по Договора за финансов лизинг. От текста на Договора за финансов лизинг на автомобил от 03.06.2008г., Приложение А, Приложение Б към договора, Погасителен план за разсрочения ДДС, Допълнително споразумение №1 от 08.04.2011г. към Договора, Погасителен план за разсрочения ДДС към Допълнително споразумение №1 е видно, че по всички тези документи, като Солидарен длъжник е вписано лицето В.Г.Н., който е положил подписи под документите, именно в качеството си на солидарен длъжник. Съдът приема, че за тези задължения на лизингополучателя, ответника Н. се е съгласил да отговаря солидарно пред ищеца и положените от него подписи под цитираните документи не са оспорени от страните по делото и съдът приема, че установяват горепосочените обстоятелства. Действително, погасителният план, който е приложение "Б" към договора, както и Условията по договора за финансов лизинг (Условията) не носят подпис, положен за ответника Н.. Те, обаче, изрично са описани като част от подписания от ответника Н. договор. С договора ответникът Н. изрично е посочил, че предварително се е запознал и са му предоставени Условията, поради което и съдът приема, че съглашенията по тези документи са част от правоотношението на ответника Н. с ищеца. За опровергаването на свои декларативни изявления по подписания от него договор, ответникът е следвало да се проведе пълно и главно доказване по делото, а доказателства в тази насока по делото не са ангажирани. Следва да се посочи, че погасителният план - приложение "Б", не носи информация, която да не се съдържа в договора, а само детайлизира същата, като сочи конкретен размер на лизинговата вноска. Тя, обаче, както и падежът й по определяем начин са уговорени в договора за лизинг, поради което и само по себе си обстоятелство, дали ответникът Н. е бил запознат с погасителния план като документ е ирелевантно в случая. Освен това лично ответникът Н., в качеството си на Солидарен длъжник е положил подпис под Допълнително споразумение №1 от 08.04.2011г. към Договора и Погасителен план за разсрочения ДДС към Допълнително споразумение №1, поради което е бил запознат с размера на дължимите от него вноски и датите на техните падежи.

При така възприето и доколкото по делото се установи, че на 03.06.2008 г. ищецът е изпълнил задължението си по договора и е предоставил на лизингополучателя за ползване лизинговата вещ, то съдът приема, че по делото е установено, че за ответника е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на лизинговите вноски, съобразно погасителния план по основния договор. Съдът приема за доказано, че след подписване на Допълнително споразумение №1 от 08.04.2011г. към Договора и Погасителен план за разсрочения ДДС към Допълнително споразумение №1, ответникът е поел задължение към ищеца да изплаща лизингови вноски, като вноските-предмет на исковата претенция са в размер от по 267,72 евро за главница и лихва и отделно ДДС от 53,54 евро за месеците от март 2014г. до м. май и в размер от 267,74 евро за главница и лихва и отделно ДДС от 53,67 евро за м.юни 2014г.

По делото се установи от приетия по делото договор, че за периода март-юни 2014 г. договора за лизинг е обвързвал валидно страните, поради което и за този период за ответника е съществувало задължение за заплащане на лизингови вноски под № 69,70,71,72 по погасителния план в размер на общо 1184,80 евро. Съдът приема, че показана за плащане на същите не е било необходимо да се отправя до лизингополучателя и солидарния длъжник, защото тези задължения са били с предварително уговорен срок за плащането. По делото не е установено, тези задължения да са погасени.

Предвид горното, съдът приема, че за ответника е налице валидно задължение за заплащане на следните суми: в размер на 267.73 евро представляваща лизингова вноска № 71, дължима за месец май 2014 г., с падеж 09.05.2014 г., включваща главница в размер на 264.41 евро и договорно възнаградителна лихва в размер на 3.32 евро; сума в размер на 267.74 евро, представляваща лизингова вноска № 72 , дължима за месец юни 2014 г., с падеж 09.06.2014 г., включваща главница в размер на 266.08 евро и договорно възнаградителна лихва в размер на 1.66 евро.

Дължими са и вноските по разсрочен ДДС според изготвения погасителен план, а именно: вноска по разсрочен ДДС № 71 в размер на 53.54 евро за месец май 2014 г., с падеж 09.05.2014 г., включваща главница в размер на 52.88 евро и договорна лихва в размер на 0.66 евро; вноска по разсрочен ДДС № 72 в размер на 53.54 евро за юни 2014 г., с падеж 09.06.2014 г., включваща главница в размер на 53.21 евро и договорна лихва в размер на 0.33 евро.

В същото време съдът споделя становището на процесуалния представител на ответника за погасяване на част от задълженията поради изтекла погасителна давност. Изготвянето и връчването на нотариална покана не спират давността за погасяване на задължението. Не е налице признаване от страна на ответника, или лизингополучателя на претендираното задължение. В случая се претендира заплащане на периодични плащания – лизингови вноски, чието вземане се погасява с тригодишна давност. Исковата претенция касае лизингови вноски за м.март с падеж според Приложение Б към допълнително споразумение №1 към Договор за финансов лизинг на автомобил № ****auto/03.06.2008г. – 09.03.2014г., април с падеж 09.04.2014г., май с падеж 09.05.2014г. и юни с падеж 09.06.2014г. Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №07545/2017г. по описа на ВРС е подадено до съда на 03.05.2017г., т.е. към този момент е изтекла погасителната давност за предядяване на вземане по погасителна вноска №69 за сумата 220.98 евро, представляваща част от лизинговата вноска (главница от лизингова вноска № 69), дължима за месец март 2014г. с падеж 09.03.2014г. Погасено по давност е и вземането за сумата 267.73 евро, представляваща лизингова вноска № 70, дължима за месец април 2014г. с падеж 09.04.2014г., включваща главница в размер на 262.77 евро и договорна възнаградителна лихва в размер на 4.96 евро. На същото основание съдът приема, че е погасено по давност и вземанията за сумата 53.54 евро, представляваща вноска за разсрочен ДДС с № 70, дължима за месец април 2014г., с падеж 09.04.2014г., включваща главница в размер на 52.55 евро и договорна лихва в размер на 0.99 евро.

По иска за неустойка за забава:

Съдът приема че по делото е установено, че страните са уговорили в условията по договор за финансов лизинг и хипотезите, при които се дължи неустойка, като е предвидена в случай на забава в плащанията от страна на лизингополучателя на дължимите лизингови вноски неустойка за забава в размер на 0.1% от неизплатената част на дължимата сума за всеки просрочен ден /изчислена от датата, на която сумата първоначално е станала изискуема/, но не повече от общо 20% от размера на съответното плащане – чл.7.4.1 от Общите условия. Установи се по делото, че ответника и лизингополучателя са забавили плащането на процесните вноски, падежа на които е 9-то число на съответния месец в периода март-юни 2014 г., поради което съдът приема, че иска за неустойка за забава за периода от падежа на всяка вноска с падеж преди 03.05.2014г. до 03.05.2017 г. е доказан по основание. С оглед на гореизложеното съдът приема, че ответницика дължи неустойка за забава на плащането на лизингови вноски № 71 и 72, съответно за м.май2014г. в размер от 53,55 евро. и м.юни 2014г. в размер от 53,55 евро. На същото основание съдът приема, че ответника дължи на ищцовото дружество неустойка за забава на плащането на вноски по разсрочен ДДС за месец май 2014г. – вноска №71 в размер на 10,71 евро и по вноска №72 за месец юни 2014г. в размер на 10,71 евро.

Съдът приема, че след като са погасени поради изтекла давност вземанията за главните задължения, следва да се приеме, че са погасени и вземанията за неустойка за забава за тези вземания с изтичане на кратката тригодишна давност, а именно: за сумата 6.74 евро, представляваща неустойка за забава на лизингова вноска № 68, дължима за месец февруари 2014г., изчислена от начална дата 09.02.2014г. (падежа на вноската) до крайна дата 11.03.2014г. (дата на плащане на вноската). Погасено по давност е вземането в размер на 44.16 евро, представляваща неустойка за забава на лизингова вноска № 69 (само за главницата от тази вноска), дължима за месец март 2014г. Сумата на неустойката е изчислена от начална дата 09.03.2014г. (падежа на вноската) и тъй като вноската не е платена, е определен максималният размер на неустойката - 20 % от размера на вноската. Погасена по давност е сумата от 53.55 евро, представляваща неустойка за забава на лизингова вноска № 70, дължима за месец април 2014г., като неустойката е изчислена от начална дата 09.04.2014г. (падежа на вноската) и тъй като вноската не е платена, е определен максималният размер на неустойката - 20 % от размера на вноската.

Със същия аргумент следва да се приеме, че е погасено поради изтекла давност на вземането за сумата 10.71 евро, представляваща неустойка за забава на вноска по разсрочен ДДС № 70, дължима за месец април 2014г., като неустойката е изчислена от начална дата 09.04.2014г. (падежа на вноската) и тъй като вноската не е платена, е определен максималният размер на неустойката - 20 % от размера на вноската.

По иска за неустойка за предсрочно прекратяване на договора поради виновно неизпълнение на задължение на лизингополучателя:

Съдът приема, че по делото е установено, че страните са уговорили с чл. 15.6. от условията валидна клауза за неустойка в размер на три лизингови вноски за предсрочно прекратяване на договора поради виновно неизпълнение на задължение на лизингополучателя. В случая по делото се установи, че не са платени лизингови вноски с падежи в периода от март до юни 2014 г. включително, поради което и съдът приема, че към съставянето на нотариалната покана – 27.05.2014г. в патримониума на ищеца е било възникнало правото по чл. 15.2. вр. с чл. 14.2. от Условията - да прекрати предсрочно договора за лизинг. От приложената по делото нотариално покана №187, том I, вх.р. №5023 от 27.05.2014г, на нотариус ****, с per. № 160 на Нотариалната камара е видно, че с нея ищцовото дружество уведомява лизингополучателя и солидарния длъжник, че са в неизпълнение на задължението си за заплащане на лизингови вноски и други суми по договора и им се указва, че ако не изплатят просрочените вноски в седмодневен срок, Договорът за лизинг прекратява своето действие. Съгласно нотариалното покана, просроченото задължение на Лизингополучателя и Солидарния длъжник към 12.05.2014г. възлиза на сума в общ размер от 894,77 евро, от които дължими лизингови вноски и разсрочен ДДС за м.март, април и май 2014г. в общ размер от 863,52 евро, неустойка за забавено плащане на лизингови вноски и разсрочен ДДС за м.февруари, март и април 2014г. в размер на 31,25 евро и задължения по заплатени от ищеца данък превозни средства в размер на 212,38 лева. Лизингополучателя и Солидарния длъжник са уведомени, че следва в 7-дневен срок от получаване на поканата, да заплатят опсаните суми. Уведомяват се, че в случай на неплащане в пълен размер и в срок, Договора за финансов лизинг ще се счита за прекратен. Уведомяват се, че в случай на прекратяването му, следва на следващия ден да върнат предоставени им лизингов автомобил, както и че ще дължат неустойка за прекратяването в размер на 803,19 евро. Към нотариалната покана е приложена счетоводна справка, издадена от ищцовото дружество за дължимите от Лизингополучателя суми за лизингови вноски, разсрочен ДДС, данък превозни средства и неустойки. Уведомление за изготвената Нотариална покана е било връчено на лизингополучателя при усл. на чл.47 ГПК, поради факта, че на адреса на седалището му не е открит никой, който да я получи. На същата дата е залепено Уведомление до лизингополучателя, че следва да се яви в нотариалната кантора и да получи нотариална покана №187. На 18.06.2014г. от страна на нотариус Юл.Димитров е изготвен Констативен протокол, удостоверяващ връчването на нотариалната покана. Съгласно чл.15.2 от ОУ, лизингодателят може да прекрати Договора при неизпълнение на лизингополучателя по чл.14.2-чл.14.4 от ОУ, като изпрати седемдневно писмено предизвестие до лизингополучателя. Чл.14.2 касае неизпълнение на лизингополучателя за заплащане на лизинговите вноски, ДДС или други плащания, когато те са изискуеми и това неизпълнение продължи 5 работни дни.

Съдът приема, че ищцовото дружество коректно и надлежно е уведомило ответника за настъпване на условията за прекратяване на Договора и той следва да се приеме за прекратен на 19.06.2014г. От този момент започва да тече 5-дневния срок за получаване от страна на ответника на издадения от лизингодателя счетоводен документ, който е бил връчен заедно с нотариалната покана. Срокът за получаване е изтекъл на 26.06.2014г., от който момент ответника дължи неустойка за прекратяване на договора.

Съдът приема за неоснователни доводите на ответника, че доколкото той не е получавал предизвестие за прекратяване на договора, то за него договора не е прекратен, съответно не дължи неустойка по чл. 15.6. от договора. Съдът приема, че чрез осъщественото връчване на нотариалната покана, с инкорпорирани в нея изявления и за прекратяване на договора, поради неплащане на лизингови вноски, както и връчване на приложената към нея счетоводна справка при условията на чл.47 ГПК, чрез залепване на уведомление, надлежно е изпълнено изискването на чл.15.6 от ОУ на Договора.

При така възприето и като съобрази приетия по делото погасителен план, съдът приема, че по делото е установено валидно възникнало задължение на ответника към ищеца за заплащане на неустойка по чл. 15.6. от Условията в размер от 803,20 евро.

По претенцията за данък за МПС:

Съдът приема, че от приети по делото договор, платежно нареждане за заплатена от ищцовото дружество сума по дължими данък за превозни средства за 2014г., по делото е установено валидно поето задължение от ответника и лизингополучателя за заплащане на данък за МПС за периода на ползването на автомобила по договора за лизинг, че размер на данъка за 2014 г. за лизинговия автомобил е бил в размер на 212,38 лв. и е платен от ищеца. Съдът приема, че доколкото договорът е прекратен на 19.06.2014 г., като по делото е представен Протокол от 03.06.2014г., според който лизингополучателя е върнал на лизингодателя автомобила, то до момента на прекратяване на договора лизингополучателя и солидарния длъжник дължат заплащане на данък за лизинговото имущество, който следва да бъде изчислен в размер на 98,77лв. /за 170 дни/, като за остатъка до предявения размер от 212,38 лв. искът следва да бъде отхварлен.

По претенцията за застрахователна премия по застраховка „Каско“:

Съдът приема, че от представения по делото договор, платежно нареждане за заплатена от ищцовото дружество сума по сключена застраховка „Каско“ на лизинговия автомобил, ползван от лизингополучателя за 2014г., по делото е установено валидно поето задължение от ответника и лизингополучателя за възстановяване на лизингодателя на суми по направено плащане за застрахователна премия по сключване на застраховка за периода на ползването на автомобила по договора за лизинг. Представени по делото е копие от застрахователна полица /л. 49-50/ № 14053171113 от 03.06.2014 год., от която се установява, че ищцовото дружество е сключило със ЗД „Уника” АД договор за застраховка „Автокаско” за периода 05.06.2014г. до 04.06.2015г. за лизинговия обект. Дължимата по договора застрахователна премия е в размер на 1102,52 лева, платима на четири вноски всяка от които по 281.14 лева. По делото е са представено доказателство за заплащане от ищцовата страна на сума в размер на 461,48лв в полза ва ЗК“Уника“. Като основание за превод е вписана „****ЕООД, посочен е номера на сключения с това дружество Договор за финансов лизинг. Макар и от платежното нареждане да не личи датата на извършване на плащането, то предвид вписването в графа „още пояснения“ на номера на сключената за лизинговия автомобил застрахователна полица № 14053171113 от 03.06.2014 год., с период на покритие 05.06.2014г. до 04.06.2015г., съдът приема, че плащането касае именно лизинговия автомобил, ползван от дружество „****ЕООД по договор за лизинг, по който ответника е бил Солидарен длъжник. От текста на чл.10.3.5 от Общите условия е налице изрично предвидено условие за дължимостта на тези суми - следва да се възстановят на лизингодателя в срок от 5 работни дни от получаване на издаден от него счетоводен документ за пълния размер на платените разноски за застраховки. Съдът приема становището на ответника, че не следва да се приеме дължимост на претендираните суми, поради липса на доказателство за изпратен от ищеца и получен от ответника счетоводен документ за извършено плащане. Подобно плащане не е претендирано и с нотариална покана №187 и не е вписано в счетоводната справка към нея, както и с подаденото Заявление пред съда и депозираната искова молба, поради което не е възникнало валидно задължение за ответника да я заплати и следва исковата претенция за сумата от 281,14 лева да бъде отхвърлена.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК в полза на ищеца, следва да се присъдят разноски за настоящото производство съгласно представения в о.с.з. списък с разноски по чл.80 ГПК, съразмерно на уважената част от претенцията, които изчислени от съда възлизат на 470.95лв., за заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид задължителните указания дадени с т.12 на ТР №4 по т.д.№4/2013г. ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски, чиито размер възлиза на 96.26лв., за заплатени Държавна катса и юрисконсултско възнаграждение. В полза на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК се дължат част от реалното извършените разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, а именно сумата от 236,60лв., за заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЕМА за установено, че В.Г.Н., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, дължи на ****, АД София, бул."****№135А, представлявано от ****и ****– управители /предишно име „И.А." ЕАД ***, ЕИК ****/, както следва: сумата от 107,08 евро /сто и седем евро и 08 евроцента/, представляваща вноски за заплащане на разсрочен ДДС лизингови вноски под № 71, № 72, за месеците май и юни, дължими на основание чл. X. във връзка с IX от Договора за финансов лизинг на Автомобил № ****auto/03.06.2008 г. във връзка с чл. 7.6.1.1. връзка с чл. 7.6.1.2 от Общите условия по Договор за финансов лизинг на автомобил на ****в сила от 15.01.2008 г., при които е сключен Договор за финансов лизинг на Автомобил № ****auto/03.06.2008 г., ведно със законната лихва за съответния париод, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 53,54 евро /петдесет и три евро и 54 евроцента/, представляваща вноски за заплащане на разсрочен ДДС лизингови вноски под № 70, за месец април 2014г., за което вземане по ч .гр. д. № 7545 по описа на ВРС за 2017 год. е издадена Заповед №4002/08.06.2017 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

ПРИЕМА за установено, че В.Г.Н., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, дължи на ****, АД София, бул."****№135А, представлявано от ****и ****– управители /предишно име „И.А." ЕАД ***, ЕИК ****/, както следва: сумата от 107.10 евро (сто и седем евро и 10 евроцента), представляваща неустойка за забавено плащане на лизингови вноски за месеците май и юни 2014г., дължими съответно на основание чл. 7.5.1 и 7.7.1.4 вр. с чл. 7.5.1. от Общите условия по Договор за финансов лизинг на автомобил на ****в сила от 15.01.2008 г., при които е сключен Договор за финансов лизинг на Автомобил № ****auto/03.06.2008 г. Неустойката за забавено плащане е в размер на 0.1% (нула цяло и една десета процента) от неизплатената част на дължимата сума за всеки просрочен ден (изчислена от датата, на която сумата първоначално е станала изискуема), но не повече общо 20% (двадесет процента) от размера на съответното закъсняло плащане, както е посочено в чл.7.5.1 от Общите условия по Договор за финансов лизинг на автомобил за „И.А." ЕАД, в сила от 15.01.2008г, при които е сключен Договор за финансов лизинг на Автомобил ****/A-auto/03.06.2008r., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 104,45 евро /сто и четири евро и 45 евроцента/, представляваща неустойка за забавено плащане на лизингови вноски за месеците февруари, март и април 2014г., за което вземане по ч .гр. д. № 7545 по описа на ВРС за 2017 год. е издадена Заповед №4002/08.06.2017 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

ПРИЕМА за установено, че В.Г.Н., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, дължи на ****, АД София, бул."****№135А, представлявано от ****и ****– управители /предишно име „И.А." ЕАД ***, ЕИК ****/, както следва: сумата от 21.42 евро (двадесет и едно евро и 42 евроцента), представляваща неустойка за забавено плащане на вноски по разсрочен ДДС за месеците май и юни 2014г. по лизингови вноски за съответните месеци и дължими съответно на основание чл. 7.5.1 и 7.7.1.4 вр. с чл. 7.5.1. от Общите условия по Договор за финансов лизинг на автомобил на ****в сила от 15.01.2008 г., при които е сключен Договор за финансов лизинг на Автомобил № ****auto/03.06.2008 г. Неустойката за забавено плащане е в размер на 0.1% (нула цяло и една десета процента) от неизплатената част на дължимата сума за всеки просрочен ден (изчислена от датата, на която сумата първоначално е станала изискуема), но не повече общо 20% (двадесет процента) от размера на съответното закъсняло плащане, както е посочено в чл.7.5.1 от Общите условия по Договор за финансов лизинг на автомобил за „И.А." ЕАД, в сила от 15.01.2008г, при които е сключен Договор за финансов лизинг на Автомобил ****/A-auto/03.06.2008r., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 10,71 евро /десет евро и 71 евроцента/, представляваща неустойка за забавено плащане на вноски по разсрочен ДДС за месец април 2014г., за което вземане по ч .гр. д. № 7545 по описа на ВРС за 2017 год. е издадена Заповед №4002/08.06.2017 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ предявения от ****, АД София, бул."****№135А, представлявано от ****и ****– управители /предишно име „И.А." ЕАД ***, ЕИК ****/, срещу В.Г.Н., ЕГН **********, постоянен адрес: *** за признаване на установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 281.14 лева (двеста осемдесет и един лева и четиринадесет стотинки), представляваща заплатена от Лизингодателя и подлежаща на възстановяване от Лизингополучателя, на основание чл. 10.3.5 от Общите условия по Договор за финансов лизинг на автомобил на ****в сила от 15.01.2008г., при които е сключен Договор за финансов лизинг на Автомобил № ****auto/03.06.2008 г., 1 брой застрахователна премия по застрахователна полица каско № 1711 IS/1 по отношение на Автомобила, описан в Приложение А -неразделна част от Договора за лизинг, за което вземане по ч .гр. д. № 7545 по описа на ВРС за 2017 год. е издадена Заповед №4002/08.06.2017 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

ОСЪЖДА В.Г.Н., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да заплати на ****, АД София, бул."****№135А, представлявано от ****и ****– управители /предишно име „И.А." ЕАД ***, ЕИК ****/, сумата от 96.26 лева, представляваща съдебно деловодни разноски за заповедното производство и сумата от 470.95 лева, представляваща съдебно деловодни разноски за настоящото производство, по съразмерност с уважената част на исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА ****, АД София, бул."****№135А, представлявано от ****и ****– управители /предишно име „И.А." ЕАД ***, ЕИК ****/, да заплати на В.Г.Н., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, сумата от 236,60 лева, представляваща направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	1807
Дата:	27 април 2018 г. (в сила от 15 октомври 2018 г.)
Съдия:	Димитър Илиев Димитров

Дело:	20173110111797
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	16 август 2017 г.

Решение по дело №11797/2017 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ