Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........................,
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, IX касационен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
При участието на секретаря Пенка Михайлова и прокурора Силвиян
Иванов, разгледа
докладваното от съдия Станислава Стоева КАНД № 1454/2022 г. по описа на
Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 221
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Бумеранг Шипинг“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: -----------срещу Решение № 610/04.05.2022
г. на Районен съд – Варна /ВРС/, постановено по АНД № 614/2022 г., с което е
потвърдено Наказателно постановление № 23-0001641/12.10.2021 г., издадено от
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, с което,
за нарушение на чл. 91в т. 2, предложение второ от Закона за автомобилните
превози /ЗАвтП/, на основание чл. 104 ал. 7 от ЗАвтП, на „Бумеранг Шипинг“ ООД
е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Релевират
се доводи за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт поради
постановяването му в нарушение на закона. Твърди се, че в акта за установяване
на административно нарушение /АУАН/ и в наказателното постановление липсва
пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна съобразно
изискванията на чл. 42 т. 4 и чл. 57 ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Сочи се, че
санкционната норма на чл. 104 ал. 7 от ЗАвтП съдържа две различни по фактически
състав изпълнителни деяния, като посочените в АУАН и в наказателното
постановление факти не осъществяват нито една от двете хипотези поради липса на
съставомерни елементи в описанието на деянието. Отправеното до съда искане е за
отмяна на оспореното решение и на издаденото наказателно постановление, както и
за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 410 лева за всяка
съдебна инстанция.
Ответникът – Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, в депозиран чрез процесуален представител писмен отговор
на касационната жалба, счита същата за неоснователна и моли решението на ВРС да
се остави в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на възнаграждение
за процесуално представителство. Отправя искане за произнасяне по адвокатското
възнаграждение на касатора при условията на чл. 63д ал. 2 от ЗАНН.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за неоснователност на жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства и
наведените касационни основания, както и становищата на страните, и след извършване
на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.
211 ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, и отговаря на изискванията на
чл. 212 и чл. 213 от АПК, поради което производството по нея е процесуално
допустимо. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С оспореното пред ВРС наказателно постановление „Бумеранг Шипинг“ ООД е санкционирано за това, че в
качеството си на превозвач, притежаващ Лиценз № 4577/08.11.2010 г. за
международен автомобилен превоз на товари, след получаване на 14.06.2021 г. на
покана за извършване на комплексна проверка за периода от 01.08.2020 г. до
30.11.2020 г. относно транспортната дейност на дружеството, не е спазило законоустановения
7-дневен срок, изтичащ на 21.06.2021 г., да предостави на служителите на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна за проверка изисканата по раздел I, т. 5, изречение 2, предложение второ от поканата информация
на магнитен носител, извлечена от картата на водача К.М.К. за периода на
проверката. За констатираното е съставен АУАН на 31.08.2021 г., с който на
дружеството-превозвач е повдигнато административнонаказателно обвинение за
нарушение на чл. 91в, т. 2, предложение второ от ЗАвтП. Възприемайки изцяло
фактите, отразени в АУАН, и правната квалификация на деянието,
административнонаказващият орган /АНО/ е издал атакуваното пред районния съд наказателно
постановление, с което, на основание чл. 104 ал. 7 от ЗАвтП, на „Бумеранг
Шипинг“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
При така установената фактология ВРС
е приел от правна страна, че вмененото на оспорващото дружество административно
нарушение е доказано и правилно квалифицирано от АНО, както и че размерът на
санкцията е съобразен с фиксирания такъв в санкционната норма на чл. 104 ал. 7
от ЗАвтП, поради което е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление.
Решението на ВРС е валидно и допустимо, но
неправилно поради нарушение на закона – касационно основание по чл. 348 ал. 1
т. 1 във връзка с ал. 2, предложение първо от
Наказателно-процесуалния кодекс, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Съгласно
чл. 91в, т. 2 от ЗАвтП превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една
година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните
органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата
на водача.
На
основание чл. 104 ал. 7 от ЗАвтП на превозвач или на лице по чл. 12 ал. 1,
извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват тахографските
листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на
водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят за проверка от
контролните органи, се налага имуществена санкция 2000 лева.
Анализът
на цитираната санкционна норма сочи, че същата регламентира две различни
изпълнителни деяния: 1. несъхраняване на тахографските листа, разпечатките и
извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365
дни и 2. непредоставянето им за проверка от контролните органи/, реализирането
на всяко едно от които обуславя ангажирането на административнонаказателната отговорност
на субекта на нарушението. Изпълнителните деяния в двете хипотези, уредени в
чл. 104 ал. 7 от ЗАвтП, се различават по своя фактически състав, поради което в
АУАН и в наказателното постановление следва да са описани пълно и точно фактите
и обстоятелствата, които определят съответното деяние като съставомерно по
смисъла на цитираната разпоредба.
В
разглеждания случай описаното в наказателното постановление изпълнително деяние
се изразява в неспазване на законоустановения 7-дневен срок за предоставяне на
контролните органи на информация на магнитен носител, извлечена от картата на
конкретен водач. Така посочените от АНО факти не осъществяват нито една от
хипотезите на чл. 104 ал. 7 от ЗАвтП поради липса на съставомерни елементи в
описанието на деянието. От описанието на нарушението от фактическа страна не
става ясно съхранена ли е информацията, за чието непредставяне е санкционирано
дружеството, или е налице отказ от страна на дружеството да я предостави.
Относно първата хипотеза липсват каквито и да е факти в АУАН и в наказателното
постановление, а във връзка с втората не са налице данни извлечени и съхранени
ли са данните, което от своя страна е предпоставка впоследствие същите да бъдат
предоставени за проверка на контролните органи. АНО не е отчел представеното на
30.07.2021 г. писмено обяснение от управителя на санкционираното дружество, в
което е заявено, че поради техническа неизправност в системата на доставчика
същата не позволява архивирането на файловете, поради което не може да бъде представена
информация за наличните тахографски данни за шофьори и камиони за периода на
проверка от 01.05.2020 г. до 31.11.2020 година. С оглед представеното обяснение
АНО е следвало да прецени същото на основание чл. 52 ал. 4 от ЗАНН и при
необходимост да извърши разследване на спорните обстоятелства, а след това и преценка
за формата на изпълнителното деяние, което в случая не е сторено.
Доколкото
в хода на административнонаказателното производство привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице се защитава срещу фактите, а не
срещу тяхната правна квалификация, липсата на описание на съставомерните
признаци от изпълнителното деяние на административното нарушение представлява
съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита, и е
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът не споделя доводите на
ответната страна, изложени в писмения отговор на касационна жалба, че отказът
за представяне на документи не трябва да бъде непременно изричен, от което
следвало, че може да се изрази и в мълчаливо бездействие на превозвача. Отказът
предполага манифестирана, изявена воля, която юридическото лице проявява чрез
своите органи на управление. Приравняването на бездействието, представляващо
отсъствие на воля и действие, на отказ, който във всички случаи се осъществява
чрез активно проявена воля или действие, е недопустимо в строго формализирания
административнонаказателен процес.
Като
е достигнал до противоположни на горните правни изводи и е потвърдил оспореното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил незаконосъобразен съдебен
акт,
който следва да се отмени и на негово място да се постанови друг по съществото на
спора, с който да се отмени издаденото наказателно постановление.
С оглед изхода на правния спор в полза на касационния жалбоподател
следва да се присъдят сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер
на 820 лева /за всяка инстанция по 410 лева/, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение, за извършването на които са представени
доказателства по делото. Възражението на ответника по касация
за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар е неоснователно, тъй като
същият надвишава несъществено минималния размер по чл. 18 ал. 4 във връзка с
чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /370 лева/ и с оглед фактическата и правна сложност
на делото не се явява прекомерен.
На основание чл. 221 ал. 2,
предложение второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
610/04.05.2022 г. на
Районен съд – Варна, постановено по АНД № 614/2022 г., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0001641/12.10.2021 г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Варна, с което, за нарушение на чл. 91в т. 2, предложение второ от ЗАвтП, на
основание чл. 104 ал. 7 от ЗАвтП, на „Бумеранг Шипинг“ ООД е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна да
заплати в полза на „Бумеранг Шипинг“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: -----------сумата от 820 /осемстотин и двадесет/ лева,
представляваща направените по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.