Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 28.06.2019 Град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорски районен съд Първи
граждански състав
На осемнадесети юни Година две хиляди и деветнадесета
В публичното заседание в следния
състав
Председател:
Генчо Атанасов
Членове:
Секретар Живка Димитрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
Атанасов
гражданско дело номер 5996 по описа
за 2018 година.
Предявен
е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София твърди
в исковата си молба, че твърди в исковата си молба, че на 14.06.2016 г. между
„Изи Асет Мениджмънт" АД /заемодател/ и Р.Г.А. /заемател/ бил сключен
договор за паричен заем с № 2578022, в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на заемателя и съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия заем и предложението за сключване на договор за паричен заем, направено
от заемателя. С подписването на договора заемодателят се задължил да предостави
на заемателя парична сума в размер на 500,00 лева, представляваща главница и чиста
стойност на кредита. Редът и условията, при които кредиторът отпуснал кредит на
кредитополучателя, се уреждали от договора и общите условия към него. Страните
постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на разписка, видно от
което заемната сума по договора била предоставена от заемодателя на заемателя
при подписване на договора, т.е. реалното предаване на заемната сума била на
датата на сключване на договора. Така предоставянето в собственост на
посочената в договора сума от заемодателя на заемателя, съставлявала изпълнение
на задължението на заемодателя да предостави заема и създал задължение на
заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и
брой в договора. Погасителните вноски, които заемателят се задължил да изплаща
на заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на
заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като
лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора и посочен в него, при което
общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 543,48 лв.
Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 43,48
лв. Съгласно клаузите на договора за паричен заем заемателят се задължил да върне кредита в
срок до 9.11.2016 г. на 21 равни седмични погасителни вноски, в размер на 25,88
лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил 22.06.2016 г., а
падежът на последната погасителна вноска - 9.11.2016 г. На основание сключения
договор за паричен заем, в случай че заемателят забави заплащането на падеж на
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от
30 календарни дни, дължал на заемодателя заплащането на такса за разходи
(изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни
обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в
размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислявала за всеки следващ
30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с
повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на
просрочените погасителни вноски, които трябвало да заплати заемателят, не
можели да надхвърлят 45,00 лв. На основание цитираните по-горе разпоредби на
длъжника била начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на
45,00 лв. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемателят се задължил в 3-дневен
срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение
на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители,
всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на заемателя
служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад
да е със статус не по-лош от 401 „Редовен", като поръчителите подписват
договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, която
е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане
на задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че заемателят не
бил представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения съгласно
уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от договора на същия била начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 246,54 лева, която страните постигнали
споразумение да бъде разсрочена на 21 равни вноски, всяка в размер на 11,74
лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора
за заем. Така, погасителната вноска, която следвало да заплаща заемателят, била
в общ размер на 37,62 лева. На основание Закона за потребителския кредит и в
съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника била начислена
лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 30.06.2016
г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената
лихва бил 101,41 лева, който бил съвкупност от лихвите за забава, изчислени за
всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва. Длъжникът не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем към
дружеството. Сумата, погасена до момента, била в размер на 38,00 лв., с която
били погасени както следва: неустойка за неизпълнение - 12,12 лв., договорна
лихва - 3,85 лв., главница - 22,03 лв. Срокът на договора бил изтекъл с падежа
на последната погасителна вноска - 9.11.2016 г., и не бил обявяван за
предсрочно изискуем. Междувременно на 01.01,2017 г. било подписано приложение 1
към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за
събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за паричен заем №
2578022/14.06.2016 г., било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране
на вземания" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична
клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза
на трети лица. „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК ********* била правоприемник на
„Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********. В изпълнение на
разпоредбата на чл.99, ал.З от ЗЗД на ответника Р.Г.А. било изпратено уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания /цесия/
с изх.№ УПЦ-П-ИАМ/2578022 от
05.01.2017 г. от „Изи Асет Мениджмънт" АД, чрез „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД. Уведомителното писмо било изпратено с известие за доставяне
/обратна разписка/, чрез „Български пощи " ЕАД, на адрес, посочен от
ответника в предложение за сключване на договор за паричен заем от 14.06.2016
г., както и в договор за паричен заем №2578022. Ответникът следвало да се счита
за уведомен за извършената цесия и с приложеното към исковата молба
уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ с изх.№ УПЦ- П-ИАМ/2578022 от
05.01.2017 г. За „Агенция за събиране на вземания" ЕАД възникнал правен
интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК. Съдът уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. 4901/2018
г. по описа на Районен съд - Стара Загора била издаденазЗаповед за изпълнение.
Срещу заповедта било входирано възражение, което от своя страна обуславяло
подаването на настоящата искова молба. Моли съда да постанови решение, по
силата на което да признае за установено по отношение на ответника Р.Г.А., в качеството й на заемател по
договор за паричен заем с № 2578022, сключен на
14.06.2016 г., че същата му
дължи сумите от 477,97
лева - главница, договорна лихва в размер на 39,63 лева за периода от 29.06.2016 г. до
9.11.2016 г., такса разходи
в размер на 45,00 лева,
неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 234,42 лева за периода от 29,06.2016
г. до 9.11.2016 г., обезщетение за
забава в размер на 101,41
лева за периода от 30.06.2016 г. до датата на подаване на заявлението в
съда, представляващи задължение по договор за паричен заем № 2578022
/14.06.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Моли да му бъдат
присъдени и разноските по делото.
Ответницата Р.Г.А., чрез назначения й особен представител
– адв. Д.П., счита, че предявените с исковата молба искове са недопустими и
неоснователни, поради което ги оспорва изцяло и моли съда да прекрати
производството поради недопустимост на исковете или да ги отхвърли като
неоснователни и да присъди разноските по делото. Между ищеца и ответника не
съществували твърдените в исковата молба отношения. Ищцовото дружество не бил
кредитор на ответницата. Оспорва твърденията, че ищецът е кредитор на ответника
и че е встъпил в правата на кредитор въз основа на валидно правно основание,
както и че е придобил права върху конкретното вземане. Оспорва всички твърдения
в исковата молба относно качеството на ищеца като кредитор, както и
основанията, на които твърди, че го легитимирали като такъв-твърдения договор
за цесия. Оспорва наличието на вземания, както и че твърдените вземания са
цедирани, тъй като те дори не били предмет на договора за цесия, а в приложение
№ 1 нямало никакви данни за тях, те не били двустранни документи и в тях нямало
никакви данни за конкретно вземане, липсвало описание и индивидуализация по
основание, характер, размер, падеж, което правело договора за цесия нищожен
поради липса на предмет. Страната по договора за заем и ищецът били различни и
не се установявала връзка между тях. Ищецът твърдял, че обосновава
процесуалната си легитимация от качеството на купувач-цесионер на вземания по
твърдян рамков договор за прехвърляне на вземания и приложение №1 към него.
Представеното потвърждение за сключена цесия без дата в текста /с дописвани
данни/ и приложение № 1 към рамков договор не установявали, че конкретни
вземания, ако е имало такива, са прехвърлени. Сочи, че твърденият рамков
договор за прехвърляне на вземания между „Изи Асет Мениджмънт" АД и
„Агенция за събиране на вземания" ООД бил от 2010г. - много преди да е
сключен договорът за заем между „Изи Асет Мениджмънет" АД и ответника през
2016г. Счита, че житейски и правно невъзможно било ищецът да е придобил
вземане, което не възникнало. В случая на ответницата не било съобщено каквото
и да е прехвърляне нито договора за цесия от 2010г., нито приложение № 1 .
Счита, че твърденият договор за цесия е нищожен поради липса на предмет, дори
да бил действителен не е могъл да породи действие спрямо твърдения длъжник.
Ищецът не можел да се легитимира като кредитор на вземане, тъй като предишният
кредитор не е могъл през 2010г. да прехвърли вземане, което не притежавал и
което не е възникнало. Оспорва, че в настоящия случай връчването на исковата
молба може да се приеме като съобщаване на прехвърляне на вземане, с оглед
спецификата на казуса, а именно, че връчването на исковата молба не е лично на
длъжника, нито на упълномощено от него или по силата на закона лице, а на
назначен от съда особен представител, който не разполагал с пълна
представителна власт и не можел да приеме такова уведомление редовно. Счита, че
исковите претенции са изцяло неоснователни, тъй като между страните по делото
не е възникнало никакво правоотношение. Твърденият договор за паричен заем №
2578022 не доказвал предаване на сумата от 500 лева от заемодателя на
заемателя, поради което не можело да се счита, че последният е задължен дори на
първоначалния заемодател, тъй като договорът за заем бил реален и за да се
установи негово съществуване било необходимо сумата да е реално предадена, но в
случая нямало доказателства за това, поради което договорът бил нищожен и на
това основание. Счита, че претенциите за договорна лихва, такса разходи,
обезщетение за забава също били неоснователни поради нищожност на клаузите,
които ги уреждат, противоречащи на изискванията на ЗПК и като прекомерни,
несъобразени с изискването за добросъвестност, водещи до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните, поради невъзможността на
потребителя да се запознае с тях преди сключването на договора. Клаузата
относно предвидената в чл.4, ал.2 от договора за заем неустойка за неизпълнение
на задължението на заемателя да предостави обезпеченията, посочени в договора,
била нищожна поради противоречие със закона - чл.92 ал. 1 ЗЗД и добрите нрави и
не пораждала права и задължения за страните. Така предвидената неустойката
целяла да санкционира заемателя за неспазване на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение имало вторичен характер и неизпълнението му не рефлектирало пряко
върху същинското задължение за връщане на заетата сума. Нещо повече, в тази
клауза било предвидено предварително, че неустойката ще се заплаща разсрочено,
заедно със всяка вноска по договора, т.е. заплащала се и преди да е налице
неизпълнение. Такова условие противоречало на закона и добрите нрави по смисъла
на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като нарушавало принципа на справедливост и
излизала извън обезпечителните и обезщетителните функции на неустойката.Тази
клауза от договора обезпечавала изпълнението на вторично задължение, без да е
съобразено, че непредоставянето на обезпечение не водело до неизпълнение на
основното задължение и до претърпяването на вреди. С тази клауза се целяло
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя и увеличаване
на дължимата сума в двоен размер, което излизало извън разумни граници на добрите
нрави и закона. Прави и евентуално възражение за нейната прекомерност. В случая
неустойката не обезпечавала изпълнението и не обезщетявала кредитора за
неизпълнението на основното договорно задължение за връщане на заетата сума, а
за друго наложено от заемодателя изискване във връзка с обезпечаването на
задължението, при което заемателят би дължал неустойка дори и при изпълнение на
основното задължение по заемния договор. Моли съда да приеме, че исковете са
неоснователни и да ги отхвърли и присъди на ответника разноските по делото.
Прави и евентуално възражение на осн.чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на представителя на ищеца и за намаляваното му до
минималното такова. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, намери за установено следното:
Предявен
е иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който представлява специален
положителен установителен иск с предмет
съдебно установяване, че вземането на кредитора
съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се
дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му
произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Видно от приложеното
ч.гр.д.№ 4901/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2866/05.10.2018 г.
за сумата 477,97 лева за главница за неизплатено задължение по договор за паричен заем №
2578022 от 14.06.2016 г., с 39,63 лева
договорна лихва за периода от 29.06.2016 г. до 09.11.2016 г., с 45,00 лева
такса разходи, с 234,42 лева неустойка за неизпълнение за периода от 29.06.2016
г. до 09.11.2016 г., със 101,41 лева лихва за забава за периода от 30.06.2016
г. до 02.10.2018 г. и
законна лихва от 02.10.2018 г. до изплащане на вземането. В срока по чл.414,
ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК
е подадена настоящата искова молба.
Ищецът основава претенцията си на представения по делото
договор за паричен заем № 2578022 от 14.06.2016 г., по силата на който „Изи
Асет Мениджмънт" АД, гр.София е
предоставило на ответницата паричен заем в размер на 500 лв. със срок на
заема 21 седмици, като погасяването на общата дължима сума в размер на 543,48
лв. следва да се извършва на 21 седмични вноски. Съобразно чл.2 от договора
крайният срок за погасяване на задължението е 09.11.2016 г.
За да установи качеството си на кредитор, ищецът „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София се позовава на договор за прехвърляне
на вземания /цесия/ от 01.01.2017 г. между цедента „Изи Асет Мениджмънт"
АД, гр.София и цесионера „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, гр. София. Разпоредбата на чл. 99, ал.1 ЗЗД
предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си, освен ако законът,
договорът или естеството на вземането не допускат това. Съгласно ал. 2 на чл.
99 от ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако
не е уговорено противното. Ал. 3 на същата разпоредба предвижда задължение на
предишния кредитор да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и
да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Следователно действието на
договора за цесия между страните по него настъпва по силата на постигнатото
между тях съгласие за прехвърляне на вземането. По отношение на длъжника и
третите лица обаче прехвърлянето на вземането има действие от деня, когато то
бъде съобщено на длъжника от предишния кредитор /чл.99, ал.4 от ЗЗД/.
Установеното в чл.99, ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника от
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу опасността да изпълни
на лице, което не е титуляр на вземането.
В разглеждания случай по делото е представено известие за
доставяне от 11.01.2017 г. на „Български пощи“ ЕАД, от което е видно, че
уведомителното писмо за цесията не е било връчено на ответницата, тъй като
посоченият от ищеца адрес е непълен. По делото липсва изходящ от длъжника
документ, който да удостоверява, че същият е получил уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД.
Ицщецът поддържа, че връчването на препис от
уведомлението на назначения от съда особен представител на ответницата
представлява редовно уведомяване на длъжника за цесията. Съдът намира, че едно
такова становище не държи сметка за особеностите на фигурата на особения
представител по чл.47, ал.6 ГПК. В съдебната практика се наложи разбирането,
че уведомлението за цесията може да бъде
направено от упълномощено лице, както и че следва да се счита надлежно
извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба. В настоящото
производство обаче ответницата не се представлява от упълномощен представител,
който би могъл да доведе до знанието й посоченото изявление на ищеца /в
качеството му на пълномощник на цедента/. Връчването на особен представител не
би могло да се приравни нито на връчване на ответника /поради обективна невъзможност
за извършване на фактически действия от страна на особения представител, които
да доведат извършената цесия до знанието на длъжника/, нито на упълномощен
адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото връзката
с клиента му се предполага. Представителната власт на особения представител
спрямо отсъстващата страна произтича от акт на съда, с който той е назначен,
като приложение намира разропредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, която се свързва с
общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК (в този смисъл са мотивите по т. 6 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Тази представителна
власт е ограничена /арг. чл. 29, ал. 5 ГПК/, което води до извода, че особеният
представител не притежава представителна власт да приема волеизявления,
свързани с промяна в материалното правоотношение между страните. Освен това в
мотивите на т. 7 на посоченото тълкувателно решение е направено ясно
разграничение на фигурата на особения представител и на страната, която той
представлява, с оглед задължението за внасяне на държавна такса. /в този смисъл
са: решение № 74 от 27.07.2017 г. по в.т.д.№ 154/2017 г. на БАС, недопуснато до
касационно обжалване с определение № 567 от 18.09.2018 г. по т.д. №3153/2017г.
на I т.о. ВКС и решение от 22.01.2019 г. по в.т.д.№ 1342/2018 г. на ОС – Стара
Загора/.
По тези съображения съдът намира, че от събраните по
делото доказателства не се установява в отношенията между страните ищецът да е
носител на спорното вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 2866/05.10.2018 г. по ч. гр. д.№ 4901/2018
г. по описа на Старозагорския районен съд. С оглед на това
предявеният иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от Николина Т.
Станчева и Мартин Деспов Деспов, против Р.Г.А. *** иск за установяване съществуването на вземането за сумата
477,97 лева за главница за неизплатено задължение по договор за паричен заем №
2578022 от 14.06.2016 г., с 39,63 лева
договорна лихва за периода от 29.06.2016 г. до 09.11.2016 г., с 45,00 лева
такса разходи, с 234,42 лева неустойка за неизпълнение за периода от 29.06.2016
г. до 09.11.2016 г., със 101,41 лева лихва за забава за периода от 30.06.2016
г. до 02.10.2018 г. и законна лихва от 02.10.2018 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 2866/05.10.2018 г. по ч. гр. д.№ 4901/2018 г.
по описа на Старозагорския районен съд, като неоснователен.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: