Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град ТЕТЕВЕН 10.07.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД-четвърти
състав в публично съдебно заседание на втори юли
През две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАНКО МАРИНОВ
При секретаря:Й Д
Като разгледа докладваното от Председателя НАХ Дело №112 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е
наказателно постановление №684/19.03.2019 година на Началника на РУП на МВР
гр.Ябланица.
В жалбата
си жалбодателят твърди, че не е доволен от обжалваното наказателно
постановление /НП/. Твърди, че съдържанието на акта за нарушение е различно от
това на НП. Твърди, че е бил спрян за проверка и след като представил
документите си за проверка, проверяващият прегънал личната му карта и на
практика я счупил, за което подал сигнал на тел.112 и това го вписал като
възражение по акта. Твърди, че личната му карта е била здрава. Твърди, че не е
извършил нарушението, тъй като е представил здрава лична карта, че е налице
различие между фактическата обстановка в акта и тази в НП. В приложените по
делото писмени бележки твърди също, че наказващият орган бил заинтересуван от
изхода на делото и следвало да се отведе, че е налице маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Моли да бъде отменено изцяло обжалваното
наказателно постановление.
За РУП на
МВР гр.Ябланица, редовно призовано, представител не се явява и не взима
становище по жалбата.
От
приложените по делото акт за установяване на административно нарушение и
издадено въз основа на него наказателно постановление, показанията на
разпитаните свидетели-Ц.А.М. и А.Д.А. и приетите и приложени по делото писмени
доказателства, съдът приема за установено следното:
На дата
17.10.2018 година, около 11,45 часа свидетелите по делото-М. и А.-служители на
РУП на МВР гр.Ябланица били дежурни по график и се намирали на ПП 1-3, 164,200
километър в гр.Ябланица, Ловешка област, като спрели за проверка жалбодателя
движещ се с лек автомобил. При последвалата проверка било установено, че
жалбодателят е водач на автомобил и същият предоставил на свид.М. документите
си за проверка, като при тази проверка свид.Мариччков установил, че личната карта
на жалбодателя е с нарушена цялост в областта на холограмния стикер. След
установеното свид.М. обяснил на жалбодателя, че ще му бъде съставен акт за
нарушение, при което жалбодателят заявил на М., че му е счупил личната карта,
след което провел телефонен разговор с някого и малко след това подал сигнал на
тел.112, че е спрян за проверка и проверяващият служител му е счупил личната
карта. Контролните органи съставили на жалбодателя акт за установяване на административно
нарушение по чл.7 ал.1 предложение 1 от Закона за българските лични документи
/ЗБЛД/, който бил подписан от него с възражението, че лично проверяващия
полицай му е счупил личната карта и е подал сигнал на тел.112. Въз основа на
акта било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/, с което на
жалбодателя на основание чл.81 ал.2 т.2 предложение 2 от ЗБЛД му е наложено
административно наказание глоба в размер на 30 лева.
По делото се установява също, че по
сигнал на жалбодателя е била образувана вътрешна проверка по случая, като от
събраните материали не са били констатирани данни за умишлено увреждане на
личната карта на жалбодателя от страна на свид.М. и преписката е препратена по
компетентност на Директора на ОД на МВР гр.Ловеч.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели се установява по несъмнен и
безспорен начин изложената и възприета от съда фактическа обстановка. Безспорно
се установява, че на посочената в акта и НП дата и час жалбодателят е
управлявал МПС. Безспорно се установява, че при извършена проверка от
контролните органи, жалбодателят е представил документи за проверка, както и че
личната му карта е била с нарушена цялост в областта на холограмния стикер, за
което му е бил съставен и акта за нарушение, като съдът не приема направеното
основно възражение на жалбодателя, че проверяващият му е счупил личната карта,
тъй като по делото липсват доказателства в тази насока.
Предвид изложеното безспорно се
установява по делото, че жалбодателят не е изпълнил задължението си по чл.7
ал.1 от ЗБЛД, тъй като не е опазил личната си карта от повреждане. Това
обстоятелство е констатирано и отразено, подробно в акта за нарушение
/конкретизиран е номера на личната карта, дата на издаване и описание на
повредата на същата/, но в обстоятелствената част на обжалваното наказателно
постановление е пропуснато да се опише точно в какво се състои повреждането,
както и датата на издаване на личната карта.
Или съдът намира, че в
административно-наказателното производство е допуснато нарушение на чл.42,
т.4 и чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН, според които, както в акта за установяване на
административно нарушение, така и в наказателното постановление, следва да се
съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Според наказателното постановление изпълнителното деяние на нарушението е че
при проверката е представил повреден документ за самоличност и е посочен номера
на личната карта, докато в акта за нарушение изрично е посочена каква е
повредата на личната карта и датата, на която същата е издадена.
Съдът приема, че в НП липсва
индивидуализация на нарушението в какво се изразява повредата на личната карта,
което е равносилно на липса на описание на нарушението. Допуснатите нарушения
са съществени нарушения на императивни разпоредби, с което е нарушено правото
на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност и това е
самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП.
Отделно от това в ЗАНН не е
предвиден законен критерий за маловажен случай на административно нарушение,
поради което следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата,
кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на
конкретно увредените обществени отношения.
Съгласно чл.11 от ЗАНН въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелства изключващи
отговорността се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН
не е предвидено друго. Преценката за „маловажност“ на случая подлежи на съдебен
контрол /Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк. н.д. 1/2005 г./,
доколкото е свързана с правилното приложение на материалния закон е в
правомощията на съда при извършване на служебна проверка на обжалваното
решение.
Съдът като взе предвид факта, че
въпреки повредата на личната карта това не е довело да нейната неизползваемост
и поради липса на настъпили вредни последици счита, че
административно-наказващият орган не е следвало да издава наказателно
постановление, а да приложи разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН.
Или съдът приема, че дори да е
налице формално осъществяване на състава на нарушението няма настъпил
вредоносен резултат и с оглед целта на административното наказание,
административно наказващият орган е следвало да отчете, че са налице условията
на чл.28 от ЗАНН и като установи, че се касае за маловажен случай на
административно нарушение да предупреди нарушителя устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно
наказание. Предвид изложеното, съдът намира, че по силата на чл.11 от ЗАНН
следва да се приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК. Извършеното деяние макар
и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона административно
нарушение е малозначително и неговата обществена опасност е явно незначителна и
не може да обуслови ангажирането на административно наказателна отговорност на
жалбодателя.
Поради явно незначителната
обществена опасност на деянието, съдът намира, че издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание
чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №684/19.03.2019 година на Началника
на РУП на МВР гр.Ябланица, издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение №864532/17.10.2018 година, с което на Т.В.С., ЕГН ********** ***
основание чл.81 ал.2 т.2 предложение 2 от ЗБЛД му е наложено административно
наказание глоба в размер на 30 /тридесет/ лева, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението, че
е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: