Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260155
04.10.2021г.
гр. Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Димитровградският районен съд на двадесет
и седми септември през две хиляди двадесет и първа година, в публичното
заседание в следния състав:
Председател: Гергана Стоянова
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар
Дарина Петрова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Гергана Стоянова
гражданско дело № 290 по описа за 2021г.
за
да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът твърди,
че между него Х.Х.П., с ЕГН **********, адрес:г*** в качеството му на
кредитополучател и „БЕСТ ФАЙНЕНС“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
yправление София, р-н Триадица, ж.к. Манастирски
Ливади, к-с Бокар, блок № 35 - паричен договор за потребителски кредит ..BestCredit
на
вноски“ №*******/09.07.2018г.По силата на този договор, последният предоставя
заемни средства в размер на хиляда и петстотин лева/ съгласно глава I, чл. 2. В
договора за кредит е посочено, че годен процент на заема от 41% /четиридесет и
един процента/, а годишният процент ire от - 49.6ЗсУо
/четиридесет и девет цяло и шестдесет и пет процента/.
Уговореният глава II, чл. 2 срок на договора между страните е 12 месеца.
Страните се съгласили кредитодателят да изплати уговорената заемна сума чрез
директен банков превод .Действително приложеният в кредитното правоотношение
процент на разходите обаче е различен от посочения в погасителния план към дс
вписания от Кредитодателя годишен процент на разходите от 49.65% /четир^евет
цяло и шестдесет и пет процента/. Това е така, защото освен възнаградителн^
начислява и неустойка по смисъла на глава IV, чл. 4, като след узнаването на
това. Кредитодателят залагайки като клауза чл.4 от глава IV в доьтребителски
кредит ,.BestCredit
на
вноски“ №*******/09.07.2018 г., всъщност цели потребителя и свръхпечалба за
себе си.
Със самата уговорка се цели заблуда
относно действителния годишен процент на разходите и оттам се стига до
нищожност на разпоредбата на чл. 4 от глава IV от договора, тъй като по смисъла
на чл. 11 от ЗПК във връзка с чл. 19 от ГПК във връзка с чл. 22 от ЗПК липсва
задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит,
което обстоятелство води до нищожност. Това е така, защото годишният процент на
разходите по кредита включва в себе си всички разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора. Твърдяното от мен
е така, тъй като съгласно Глава IV, чл. 3, доверителят ми е следвало да
предостави в срок от 24 часа третото лице, на което да му бъде извършена
предварителна проверка от страна на Кредитора и едва след нея и след като
отговаря на посочените от кредитора условия да сключи договор за поръчителство
във връзка с процесния договор за заем, като в противен случай се дължи неустойка в размер на 0.5% на ден или 182,5 %/сто осемдесет и
два цяло и пет процента/ на година. Поставените в глава IV, чл. 3
условия, на които задължително трябва да отговоря поръчителят са: да има не по
- малък минимален осигурителен доход от BGN 2000 /две хиляди
лева/, да е навършил 25 /двадесет и пет/ години, да няма записи в ЦКР относно
просрочия, да има валидно трудово правоотношение през последната 1 една/
година, да не е поръчител по друг съществуващ кредит в други небанкова
финансова институция и да не е кредитополучател по друг кредит към „БЕСТ
ФАЙНЕНС“ ООД.Уговореното възнаграждение под формата на „неустойка“ е разход по
кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР - индикаторът за
общото оскъпяване на кредита, по смисъла на чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК. Поради
невключването на възнаграждението в посочения от потребителския договор размер
на ГПР, последният не съответства на действително прилагания такъв от кредитора
в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР,
който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява
"заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал.
2, т. 1 от ЗЗП. Поради това считам, че договорът за кредит е нищожен на
основание чл. 22 от ЗПК и неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 11, т. 20
от ЗПК. От една страна неизпълнението на задължението от доверителя ми да се
посочи поръчител, отговарящ на тези условия вдига лихвеният процент на кредита
на месец на приблизителната стойност от 223,5 % /двеста двадесет и пет цяло и
пет процента/, тъй като тази „ неустойка“ представлява прикрита възнаградителна
лихва. Това се потвърждава и от факта, че тази „неустойка“ е уговорена и в
погасителния план по договора. Предвид неизпълненото изискване на чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК, и на основание чл. 22 ЗПК договорът е недействителен, като
съгласно чл. 23 ЗПК от името ми заявявам, че доверителят ми дължи само чистата
стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита.
От
друга страна, в условията на евентуалност, ако
не се приемат доводите за нищожност на договора, моля уважаемият съд да приеме,
че тази клауза в действителност представлява мораторно обезщетение, то
последната е нищожна, поради следните обстоятелства - 1/ съгласно член 8,
параграф 1 от Директива 2008/48 преди сключването на договор за кредит,
кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя,
като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в
съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 от Директивата се
посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предвоценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да
упражняват необхдзор с цел избягване на такова поведение и да приложат
необходимите средстваониране на кредиторите в случаите, в които те не
процедират по този начин. Преддоговорно задължение на кредитора да направи
оценка на кредитоспособността на кредитог доколкото цели да предпази
потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспост допринася за постигането на
целта на Директива 2008/48, която се състои, както став<ьображения 7 и 9, в
предвиждането в областта на потребителските кредити на аложителна хармонизация
в редица ключови области, която се приема като необходи осигури на всички
потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита интереси \л за
да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пагребителски кредити.
В продължение на изложеното,
клауза, ксижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на поръчител, което
задължение <уемо до 24 часа от подписване на договор за потребителски кредит
е в пряко пр-‘ с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля
риска от неизпълненокенията на финансовата институция за предварителна оценка
на платежоспособноскника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване
на размера на зта. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение) кредита е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства,
тоест опасносттащлъжнялост на длъжника се увеличава. Целта е, ако има съмнение
в платежоспоса длъжника, първо да се поиска обезпечение и след предоставянето
му да се да опитът, която практика би съответствало на изискванията на
Директивата. Задълж«едварителпа оценка на платежоспособността на длъжника преди
отпускане на кризтича и от разпоредбата на чл. 16 от Закона за потребителския
кредит /
Моля
в случай, че съдът прецени, че
договорът не е нищожен, при условията на евентуалност да постанови, че договорната
лихва противоречите нрави по смисъла на чл. 26 от ЗЗД. Видно от съдържанието на договора, ~а уговорил и заплащането на възнаградителна
лихва в размер на 41 % (четиридесетото) годишно или 0,112% на ден, каквато е
допустима съобразно разпоредбата на ч. от ЗЗД. Като съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, лихви могат да се уговарят до размер, ошМинистерски съвет, а според чл. 9
от същия закон, страните имат свобода на<е, доколкото съдържанието на
договора не трябва да противоречи на повелителни^ Закона и на добрите нрави,
като именно добрите нрави определят максималния ройто може да се уговаря
възнаградителна парична лихва. Уговореният лихвен процезградителната лихва
следва да компенсира заемодателя за това, че се е лишил времределена своя
парична сума, предоставяйки я на трето лице/кредитополучател не води
до неоснователното му обогатяване за сметка на насрещната страна по дс,аем>
като тази преценка се прави с оглед момента на сключване на договора и като се
съобразят всички относими обстоятелства.
Според
приетото в трайната, установена и непротиворечива практика на Върховния
касационен съд, противоречива на добрите нрави се явява уговорката за
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а
когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено задължение -
надвишаващата двукратния размер на законната лихва, определен с акт на
Министерски съвет /съответно ПМС/. В процесния случай задълженията по договора
за кредит са необезпечени, но договорената лихва надхвърля четирикратния размер на законната лихва за претендирания период, което
прави клаузата, уговаряща размер й нищожна.
Знаейки, че посоченият по-горе критерий
не може да бъде възприет за абсолютен, тъй като противоречието на добрите нрави
следва да се прецени съобразно всеки конкретен случай, моля уважаемият съдебен
състав да се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на
възнаградителна лихва наред с останалите условия и характеристики на договора,
а именно: неустойката при липса на поръчител, неустойката за забава и
уговорката, че всички съдебни и извънсъдебни разходи са за сметка на
кредитополучателя. Отчитайки, че договорната лихва е цена за предоставеното
ползване на заетата сума, смятам че размерът на лихвата от 41 % /четиридесет и
един процента/ противоречи на добрите нрави.
Отделно от това, считам че такава
договорна лихва не се дължи, тъй като никъде не е уговорен нейният размер в
договора. Единственото място, където тя е посочена е в погасителния план. Това
обстоятелство обаче не санира факта, че доверителят ми не се е съгласил да
заплаща възнаградителна лихва в размер от 41% /четиридесет и един процента/
Междувременно и във връзка с процесния
договор е образувано ч. гр. дело №391/2020 г. по описа на Районен съд -
Димитровград. Същото производство е образувано по смисъла на чл. 410 от ГПК и с
него БЕСТ ФАЙНЕНС“ ООД, с ЕИК ********* е заявил, че доверителят ми дължи
следните суми:
1.
BGN 1500 /хиляда и петстотин лева/ -
главница по договор за Потребителски кредит
2.
BGN
159.97 /сто петдесет и девет лева и
деветдесет и седем стотинки/ -
3.
BGN 1260
/хиляда двеста и шестдесет лева/ - неустойка за неизпълнение на
задължение по Раздел IV от Договор за кредит
4.
BGN 113.08
/сто и тринадесет лева и осем стотинки/ - мораторно обезщетение за
периода от 23.07.2018 г. до 17.06.2019 г.
5.
BGN 1440
/хиляда четиристотин и четиридесет лева/ - разходи за събиране съгласно ОУ
и Тарифа на дружеството
6.
Ведно
със законната лихва върху главницата, считано от
13.04.2020 г. и разноски за съдебното производство.
В
заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, а доверителят ми е пропуснал да депозира възражение по
смисъла на чл. 414 от ГПК. Поради това обстоятелство възниква правният му
интерес да бъдат предявени настоящите искове на основание чл. 124 от ГПК във
връзка с чл. 22 от ЗПК и в хипотезата на евентуалност на чл. 124 от ГПК във
връзка с чл. 26 от ЗЗД, като се цели да се установи недействителност на
договора, алтернативно на клаузи от него.
За
пълно изясняване на фактическата обстановка, следва да се по-з основа на
издадената заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. №3 е издаден
изпълнителен лист. Въз основа на изпълнителния титул е образуваятелно дело
№1428/2020 г. по описа на ЧСИ Николета Кавакова, с per. №921 на КЧСИ.
Отделно
от гореизложеното и видно от приложеното копие на запзпълнение е видно, че
ответникът претендира от доверителя ми сумата от BGN 144Стиристотин и
четиридесет лева/, представляваща разходи във връзка със събиране ьо съобразно
общите условия и тарифата на дружеството. Декларирам от името назнтелеев, че
такава сума не се дължи от него поради обстоятелството, че извънсъдебя срещу
него не са предприемани, а той никога не се е съгласявал и не му е представка
дължими такси на дружеството ответник. Това се потвърждава и от обсто, че
такива документи не са приложени и в кориците на гражданско дело.Същите
аргументи са в условията на евентуалност и в случай,
че съдът преговорът не е нищожен в цялост.
Предвид изложеното и
приложените доказателства, след като се убедите в истинността на твърдените
обстоятелства, моля да постановите съдебно решение, с което да ПРИЗНАЕТЕ ЗА
УСТАНОВЕНО, че Договор за потребителски кредит „BestCredit” на вноски № *******/09.07.2018
г., сключен между БЕСТ ФАЙНЕНС ООД, С ЕИК ********* и Х.Х.П., с ЕГН **********
е изцяло недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11 от ЗПК.
В хипотезата на евентуалност, в
случай, че съдът не прецени, че целият договор е недействителен, като вземе
предвид изложеното и приложените доказателства, след като се убедите в
истинността на твърдените обстоятелства, моля да постановите съдебно решение, с
което да ПРИЗНАЕТЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че следните вземания на БЕСТ ФАЙНЕНС ООД, с
ЕИК ********* към Х.Х.П., с ЕГН ********** във връзка с Договор за
потребителски кредит „BestCredit” на вноски № *******/09.07.2018 г. не се
дължат поради нищожност на основание чл. 20 от ЗПК и чл. 26 от ЗЗД, а именно:
1.
BGN 159.97
/сто петдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки/ - възнаградителна
лихва Договор за потребителски кредит „BestCredit” на вноски № *******/09.07.2018
г., натрупала се за периода от 24.07.2018 г. до 24.12.2018 г.
2.
BGN 1260
/хиляда двеста и шестдесет лева/ - неустойка за неизпълнение на
задължение по Раздел IV от Договор за кредит;
3.
BGN 113.08
/сто и тринадесет лева и осем стотинки/ - мораторно обезщетение за
периода от 23.07.2018 г. до 17.06.2019 г.
4.
BGN 1440
/хиляда четиристотин и четиридесет лева/ - разходи за събиране съгласно ОУ
и Тарифа на дружеството.
Моля да присъдите съдебни разноски за
образуваното с настоящата искова молба дело, като постановите решение, с което
да осъдите БЕСТ ФАЙНЕНС“ ООД, с ЕИК ********* за дължимо възнаграждение по обезпечително производство и по исково
производство като 2 кумулативно предявени иска, съобразно
законовия минимум по смисъла на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Видно от приложените договори за правни
услуги, лицето е материално затруднено и договорът за правна помощ е сключен на
основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата.
Депозиран е обстоен отговор на ответника с възражения
по твърденията на ищеца за нищожност на договора и неговите клаузи.
Предявените
искове са допустими, но неоснователни и молим да ги отхвърлите изцяло. По
ч.гр.д. 391/2020г. PC-Димитровград правилно и законосъобразно е издал
Заповед за изпълнение за ликвидните и изискуеми задължения на ответника към
представляваното от мен дружество. Приведените в ИМ доводи за нищожност на
процесния договор и на отделни негови условия на основание чл.20 от ЗКП и чл.26
от ЗЗД са необосновани и недоказани. Представляваното от мен дружество БЕСТ
ФАЙНЕНС” ООД, ЕИК ********* е финансова институция по смисъла на ЗКИ. „БЕСТ
ФАЙНЕНС” ООД е вписано в Регистъра на финансовите институции, воден от
Българска Народна Банка (БНБ) под номер BGR 00392. „БЕСТ
ФАЙНЕНС’* ООД предоставя потребителски кредити съгласно изискванията на Закона
за потребителския кредит, Закона за кредитните институции. Закона за защита на
потребителите, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Наредба № 26 за финансовите институции, приета от БНБ. както и съгласно
изискванията на българското гражданско и търговско законодателство.
Кандидатстването за кредит се осъществява чрез попълване на електронна форма за
регистрация — заявление за отпускане на кредит, намираща се на WEB
-
страницата на дружеството - www.bestcredit.bg. Договорът за кредит
с кредитополучателя се сключва във формата на електронен документ и
правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) Закона за платежните
услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)
и Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). При
кандидатстване за отпускане на кредит по посочения по-горе начин, кандидат
кредитополучателят попълва/заявява пълни и верни данни и собственоръчно
подписва по реда на чл. 7.3, предоставените данни и своето запознаване,
съгласие и приемане на настоящите Общи условия и индивидуалните условия на
Договора за кредит. Съгласно чл. 5.27 от ОУ Договорът за кредит се счита за
сключен сзед изпращане от Клиента и от поръчителите му (при кандидатстване с
опцията „С поръчители”) на Кредитодателя на съгласието за сключване на Договора
за кредит и настоящите Общи условия. Процесният договор за потребителски кредит
сключен при спазване на горните изисквания. Същият се предхожда от искане
кредит, което обекти вира желанието на ответницата за неговото сключване, което
било подадено по електронен път на сайта на кредитора /www.bestcredit.bg/, слгд като е
създала профил в същия сайт. Електронно изявление е словесно изявленге,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане
и представяне на информацията, като може да съдържа и несловесна информация и
писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ,
съдържащ електронно изявление- чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ. Същото
се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от закона. Законът придава
значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е
добавен квалифициран електронен подпис или усъвършенствания електронен подпис
/чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ/, като правната сила на електронния подпис и па
усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпи:,
когато това е уговорено между страните /чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ/. Когато
посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.
Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава - чл. 180 ГПК
и чл. 18. ал. 3 ЗПФУР. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен
носител в е променя характеристиките му /в този смисъл Решение № 70 от
19.02.2014 г. на В КС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК. постановено по
реда на чл. 290 ГПК /. 3 конкретния случай съгласно приетите Общи условия Кодът
за потвърждение има силата на електронен подпис на кредитополучателя по смисъла
на чл. 13. ал.1 ог Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).
Страните са заявили изричното си съгласие да признават Кода за потвърждение на
кредитополучателя за негов саморъчен подпис във взаимоотношенията му
дружеството. Следователно с предоставянето на лични данни и изпращането на
съгласие/потвърждение до дружеството-кредитор чрез натискане на бутона
’’ПОТВЪРДИ”, следва да се приеме, че клиентът кредитополучател изявява своята
воля за сключването на договора и приема Общите условия /чл. 13, ал. 4 вр. с,
ал ЗЕДЕУУ/.С оглед фактическата обстановка, между представляваното от мен
дружество и ищеца е възникнало облигационно правоотношение, попадащо приложното
поле на чл. 9 от Закона за потребителския кредит /доколкото ищеца физическо
лице с качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗПК,
дружеството - на търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗПК/ и сключено по
реда на ЗПФУР, по което представляваното от мен дружество, в качеството си на
заемодател, е изпълнил основното си задължение към ищеца, в качеството и на
заемополучател, и и е предоставил заемната сума, предмет на процесния договор.
Ето защо, за ищеца е възникнало насрещното задължение да върне тази сума,
заедно с договорна /възнаградителна лихва, неустойката, мораторната лихва и
сторените разходи.
От събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По
делото е представен договор за потребителски кредит „Бест кредит на вноски."
No*******/9.7.18г. сключен между „Бест Файненс“ ООД от една страна като
кредитодател от една страна и ищецът Х.Х.П. от друга като
кредитополучател.Съгласно договора кредитодателят предоставя на кредитополучателя сума в размер на 1 500 лева
срещу заплащане на уговорените между страните лихви.
Кредитополучателят връща кредита на 12 равни двуседмични вноски,падежните дати на
вноските са съгласно приложения към настоящия договор погасителен план, а
последната падежна дата 24.12.18г. Седмичната погасителна вноска е в размер на 243.33
лева, при фиксиран лихвен процент по заема ГЛП 41%,с годишен процент на
разходите - 49.65 %. Посочва, че сключването на договора се е извършило на база
предоставената от ищеца информация в уеб сайт, където
били публикувани условията за предоставяне на кредита, като договорът се счита сключен
след изпращане на посоченото съгласие от кредитополучателя,което съгласие се
счита и за потвърждаване на желанието му за незабавно превеждане
на заемната сума по банковата му сметка или за теглене на каса в системата на Easy
Pay. В случая е безспорно, не се оспорва от страните, че договорът е бил
сключен и че са налице облигационни отношения съгласно клаузите му.
Съгласно
ОУ, след попълване на заявката за кандидатстване, клиентът получава ПИН код под
формата на СМС на посочения от него телефонен номер и потвърждава заявката си,
като въвежда ПИН кода на
заявката си и след това следва да натисне бутон "потвърди", с което попълнената
заявка се изпраща за разглеждане. С въвеждането на паролата, потребителят
изразява своето съгласие за сключването на договора при посочените в него
условия.Не се оспорва, че сумата посочена в договора е била усвоена от ищеца.Не
се оспорва и факта, а той безспорно се приема за установен, че и няма доброволно
извършено плащане от ищеца по този договор, съгласно приетото като
доказателство по делото заключение на вещото лице. Уговорено е при неизпълнение
на задължението на кредитополучателя да осигури поръчител, отговарящ на
условията по чл. 3 от договора, същият ще дължи на кредитора неустойка, при
което общата дължима сума по кредита ще
възлиза на 2919.96, като сумата на неустойката се изчислява за всеки необезпечен
период от договора в размер на по 243.33 лева, в който кредитът е необезпечен,
а в случая,
доколкото ответникът не е изпълнил задължението си да осигури поръчител е начислена
неустойка за целия период на договора от 23.7.18г. – 24.12.18г.
Съгласно чл.8.2.7 от Общите условия в случай на забава в плащането на дължимата
погасителна вноска от страна на кредитополучателя, както и в случай
на частично плащане кредитодателят може да предприеме всякакви необходими действия
за извън съдебно събиране и/или съдебно събиране на вземанията си,
като разноските са за сметка на кредитополучателя.
Съгласно
чл. 10. 3 от ОУ е
предвидена лихва за забава поради неизпълнението на задълженията на ответника,
с настъпването на крайния падеж – 24.12.18 г. ищецът е изпаднал в забава,
поради което освен уговорената в чл. 10. 3 от ОУ лихва за
забава, е предвидено и същия да поеме разходите за извънсъдебно събиране на вземането.
От
представените по делото доказателства, предвид и заявленията и възраженията на
страните, се установява, че на посочената дата между страните е сключен
договор от разстояние по правилата на ЗПФУР.
Не
се оспорва от страните, а това се потвърждава и от приетото като доказателство
по делото ч.г.д.№391/20г. по описа на ДРС, че във връзка с процесния договор е
образувано ч. гр. дело №391/2020 г. по описа на Районен съд - Димитровград.
Същото производство е образувано по смисъла на чл. 410 от ГПК и с него БЕСТ
ФАЙНЕНС“ ООД, с ЕИК ********* е заявил, че ищецът дължи следните суми:,1500 /хиляда и петстотин лева/ -
главница по договор за Потребителски кредит,BGN 159.97 /сто
петдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки/,BGN 1260
/хиляда двеста и шестдесет лева/ - неустойка за неизпълнение на
задължение по Раздел IV от Договор за кредит,BGN 113.08
/сто и тринадесет лева и осем стотинки/ - мораторно обезщетение за
периода от 23.07.2018 г. до 17.06.2019 г.,BGN 1440
/хиляда четиристотин и четиридесет лева/ - разходи за събиране съгласно ОУ
и Тарифа на дружеството,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.04.2020 г. и
разноски за съдебното производство.В заповедното производство е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, а ищецът по
настоящото и заявител по заповедното производство е пропуснал да депозира
възражение по смисъла на чл. 414 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение в
производството по ч.гр.д. №391и е издаден изпълнителен лист. Въз основа на
изпълнителния титул, съдът приема за безспорно изведеното в исковата молба
обстоятелство, че е образувано изпълнително дело №1428/2020 г. по описа на ЧСИ
Николета Кавакова, с per. №921 на КЧСИ.Поради това обстоятелство е
и налице и правният интерес на ищеца да бъдат предявени настоящите искове на
основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 22 от ЗПК и в хипотезата на
евентуалност на чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 26 от ЗЗД, като се цели да се
установи недействителност на договора, алтернативно на клаузи от него.
При така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:В случая се твърди, че процесният договор за кредит е
сключен от разстояние, поради което приложими към него са нормите на Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).Съдът приема за установено, че
между страните съществува облигационно отношение по сключения договор за заем.По
делото не се опроверга факта, че процесният договор е породил желаните правни
последици, и по – конкретно, че
кредитополучателят е получил предоставената му в заем сума. По изложените
съображения
съдът прима, че договор за потребителски кредит от 9.7.2018г. сключен между
страните не е нищожен, искът за обявяване на неговата нищожност на посочените в
исковата молба основания е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.Спорното в процеса е дали сключеният между страните договор по
отношение на неговите компоненти и договорки – за лихви, неустойки,разходи за събиране
на вземането, не са отклоняват от законовите изисквания на разпоредбите на
Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, доколкото
процесният договор, чиято правна регламентация относно
условията и начина на сключването им е в ЗПФУК, са и потребителски договори,подчинени
на императивните норми на ЗЗП и ЗПК.На първо място, съдът е задължен служебно
да следи за наличието на неравноправни и нищожни клаузи в договор, сключен с
потребител, какъвто
безспорно е настоящия договор за потребителски кредит. Това задължение на съда
произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява
минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и
интересите на потребителите.В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК са изчерпателно
изброени задължителните реквизити на договора, като съобразно чл.22отЗПК,когато
не са спазени изискванията по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал.
2 и чл.12,ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
В случая съдът приема, че е нарушено изискването по чл. 11, ал. 1,т.10 от ЗПК,
като макар да е посочен годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, в тях не е включена като разход
дължимата сума за неустойка за непредоставено обезпечение, която в случая е
начислена в погасителния план като падежно вземане,с което пряко се нарушава
изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,който забранява годишния процент на
разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този
закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил неустойката(отразена като
падежно вземане по самия договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 19, ал. 1 от ЗПК) в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил
изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за
длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване
и годишния процент на разходите, са нищожни.След като не е спазено изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен, на осн. чл. 22 от ЗПК. Отделно от това следва да се
посочи, че така уговорената неустойка е за неизпълнение на акцесорно задължение,
което не е свързано пряко с претърпените вреди (няма данни за ищеца да са
настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение),при което е пример за
неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване и същата е нищожна,на осн. чл. 26, ал.
1 от ЗЗД, в какъвто смисъл е и т. 3 от Тълкувателно решение No 1 от 15.06.2010
г. на ВКС по тълк. дело No 1/2009 г. на ОСТК, приемащо,че нищожна, поради накърняване
на добрите нрави, е тази клауза за неустойка,уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се
заобикаля и разпоредбата на чл. 33,ал.1 от ЗПК, доколкото с процесната клауза
за неустойка в полза на ответника се уговаря още едно допълнително обезщетение
за неизпълнението на акцесорно задължение – непредоставено обезпечение, от
което обаче не произтичат вреди.С клаузата за неустойка, съгласно която, в
случай, че заемателят(потребителят) в срок до един ден от получаване на
заемната сума не осигури действието на трето физическо лице
(поръчител,солидарен длъжник)изразяващо се в поемането на солидарно задължение
в полза на ответника за
връщане на всички погасителни вноски, лихви, такси, разходи и неустойки по сключения
индивидуален договор за кредит, на практика се прехвърля риска на задълженията
на финансовата институция за предварителната оценка на неплатежоспобността на
длъжника, вменена с нормата на чл.16 от ЗПК в задължение на кредитодателя,
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията му.
От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става
ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи
оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това
задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни.
В този смисъл в съображение 26 се посочва, че в условията на разрастващ се
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен
начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността,
а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на
такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин.Преддоговорното
задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на
кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от
свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност,допринася за постигането на целта на
Директива 2008/48, която се състои, както става ясно от
съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна
и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като
необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и
равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането
на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити.С тази клауза на
практика се осъществява следното: първо се отпуска кредит, а в последствие се
иска обезпечение, което е в директно противоречие с целта на директивата да се
предотврати безотговорното кредитиране.Косвено вредите, чието обезщетение се
търси с тази неустойка,са,че вземането няма да бъде събрано. На практика така
се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за
реално изпълнение, което
е недопустимо. При това още веднъж следва да се подчертае, че тези вреди са самопричинени,
тъй като, ако има предварителна оценка,че е нужно обезпечение, за да се отпусне
кредитът, той не би трябвало да се отпусне преди да се предостави
обезпечението. В случая това изискване не е спазено и от неизпълнение на това
задължение за предварителна оценка финансовата институция не може да черпи права
за себе си,за да изведе легитимен интерес да претендира описаната
неустойка.Съдът намира,че следва да отбележи, че договорът за потребителски кредит
е недействителен и поради неспазване на императивните изисквания,залегнали в
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Не е налице ясно разписана методика на формиране
годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него
и как се формира посочения в договора ГПР/.С оглед на горното, следва да се
посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид,вт.ч.тези,дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина представлявайки
общ израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са включени всички разходи,които длъжникът ще направи и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в
ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите покредита по
начин, различен от законовия, е недопустимо.
Предвид гореизложените съображения съдът приема, че разпоредбите на чл.2, чл.3,
чл.4, чл.5, чл.6, от раздел IV, на чл.6 на чл.7, т.1 до т.12 и на чл.8,т.3 от раздел
V от процесния Договор за потребителски кредит, чл.8.2.2, чл.8.3.8,чл.8.3.9,
чл.9.3, чл.9.5, чл.9.6, чл.12.5, чл.13.3 от т.1 до т.12,чл.13.4,т.3 от Общите условия
към Договор за потребителски кредит „Бест Кредит“ от 9.7.2018г. сключен между страните
по делото са неравноправни и в този смисъл нищожни на основание чл.26,ал.1,
пред.1 от ЗЗД във вр. с чл.143, т.10 и т.12 и чл.146 от ЗЗП,поради което предявеният
иск е основателен и следва да бъде уважен.
Както бе посочено по-горе, тъй като не е спазено изискването
на чл.11,ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен, на осн.
чл. 22, ал. 1 от ЗПК, при което и на основание чл. 23 от ЗПК потребителят следва
да върне само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва и други разходи по
кредита. По делото не е спорно, че ответникът не е извършил плащания.
При този изход на делото ищецът има право на разноски
съразмерно с уважената част от исковете му (чл. 78, ал. 1 от ГПК). В случая
обаче пълномощникът му по делото му е оказал безплатна правна помощ по същото
на основание чл.38,ал.1, т. 2 от ЗА, видно от представения по делото договор за
правна защита и
съдействие, в който това е изрично посочено, а в този случай, доколкото ответникът
следва да бъде осъден да плати посочените разноски съразмерно с уважената част
от исковете, пълномощникът на ищеца по делото – адвокат М.М. ***, има право на
възнаграждение, размерът на което съдът определи в минималния
размер по Наредба No 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските и следва
да осъди ответника да го плати на този адвокат съразмерно с уважената част от
исковете или сумата от 818 лева (чл. 38, ал. 2 от ЗА и чл. 2, ал. 2 от
посочената Наредба No 1/09.07.2004 г.) по всеки един от обективно кумулативно съединените
искове.С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в размер на 353 лева,
съразмерно уважената част от исковете включваща възнаграждение за вещо лице и
ДТ.В списъка за разноски е включена ДТ в размер на 40 лева, заплатена от ищеца
по обезпечително производство, но доколкото такава е платена без правно
основание, предвид развило се обезпечително производство в рамките на исковото
такова, същата не следва да бъде включена в общо дължимите разноски от
ответника.
При този изход на делото ответникът също има право да му се присъдят сторените
по делото разноски, но такива няма данни да са сторени, а и искане от страната
в тази насока липсва, поради което не следва да се присъждат от съда.
Съгласно чл.80
от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда
списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. В противен случай тя няма право
до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай само ищецът
е представил списък на разноските.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х.Х.П., с ЕГН
**********, адрес:г*** против „БЕСТ ФАЙНЕНС“ ООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на yправление София, р-н
Триадица, ж.к. Манастирски Ливади, к-с Бокар, блок № 35 иск за обявяване на
нищожност на договор
за потребителски кредит „Бест кредит на вноски“№*******/9.7.2018г., като неоснователен.
ПРОГЛАСЯВА за нищожни по отношение
на Х.Х.П., с ЕГН **********, адрес:г*** и „БЕСТ ФАЙНЕНС“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на yправление София, р-н
Триадица, ж.к. Манастирски Ливади, к-с Бокар, блок № 35 клаузите за
възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит „BestCredit” на
вноски № *******/09.07.2018 г., натрупала се за периода от 24.07.2018 г. до
24.12.2018 г., за неустойка за неизпълнение на задължение по Раздел IV от
Договор за кредит, за мораторно обезщетение за периода от 23.07.2018 г. до
17.06.2019 г. и за разходи за събиране съгласно ОУ и Тарифа на дружеството като
неравноправни на основание чл.26,ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл. с чл.143, т.10
и т.12 и чл.146 от ЗЗП и признава за установено, че следните вземания на „БЕСТ
ФАЙНЕНС“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на yправление София, р-н Триадица, ж.к. Манастирски Ливади, к-с
Бокар, блок № 35 : 159.97 /сто петдесет и
девет лева и деветдесет и седем стотинки/ - възнаградителна лихва Договор за потребителски кредит „BestCredit” на
вноски № *******/09.07.2018 г., натрупала се за периода от 24.07.2018 г. до
24.12.2018 г.;1260 /хиляда двеста и шестдесет лева/ - неустойка за неизпълнение на задължение по Раздел IV
от Договор за кредит;113.08 /сто и тринадесет лева и осем стотинки/ - мораторно обезщетение за периода от 23.07.2018 г. до
17.06.2019 г. и 1440 /хиляда четиристотин и четиридесет лева/ - разходи за събиране съгласно ОУ и Тарифа на
дружеството, към Х.Х.П., с ЕГН **********,
адрес:г*** не се дължат.
ОСЪЖДА „БЕСТ ФАЙНЕНС“ ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на yправление София, р-н Триадица, ж.к. Манастирски Ливади, к-с
Бокар, блок № 35, да заплати на Х.Х.П., с ЕГН **********, адрес:г***, сумата от
353/триста петдесет и три/ лева, представляваща направени по делото разноски,
съобразно уважената част на иска.
ОСЪЖДА „БЕСТ ФАЙНЕНС“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на yправление София, р-н Триадица, ж.к. Манастирски Ливади, к-с
Бокар, блок № 35, да заплати на адв.М.В.М. ***, съдебен адрес *** сумата
818/осемстотин и осемнадесет/ лева-адвокатски хонорар, съобразно уважената част
на иска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Хасковски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на съобщение до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Съдебният
акт е обявен на 04.10.2021 г.
Секретар:Д.Петрова