Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр.Плевен, 11. 06. 2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, тринадесети граждански състав, в публично съдебно заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Наталия Николова, като разгледа докладваното от съдията ЗАМФИРОВА гр. дело № 31 по описа за 2020 г, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по подадена искова молба от ***ЕИК/БУЛСТАТ ***против ***., с посочено правно основание чл. 415 от ГПК. В съдебно заседание ***се явява лично и признава иска.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Съдът е разпоредил ***., ЕГН **********,*** ***, ул. ***ДА ЗАПЛАТИ НА ***, ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** *, следните суми: главница в размер на 798 лв.; наказателна лихва в размер на 243,67 лв. за периода от ***. до ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от ***г. до окончателното изплащане, както и сумите от 25 лв. –платена държавна такса и 50 лв. – ***възнаграждение.
Вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение по Договор за издаване на револвираща ***карта ***и предоставяне на кредитен лимит, сключен на ***г.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска. Съдът намира, че в конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК, тъй като ***с устна молба в съдебно заседание е направила изявление, че признава иска. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3,т.1 и т.2 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск за основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълен размер.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса и ***възнаграждение в размер на общо 375 лв, съразмерно с уважената част на исковата претенция и представения списък по чл. 80 от ГПк.
Водим от горното и на основание чл.237 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415 от ГПК, вр. чл. 422, ал.1 от ГПК по отношение на ***., ЕГН **********,*** ***, ул. ***, че ДЪЛЖИ на кредитора ***, ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** ***, следните суми: главница в размер на 798 лв; наказателна лихва в размер на 243, 67 лв. за периода от ***г. до ***г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от ***г. до окончателното изплащане, както и сумите от 25 лв. –платена държавна такса и 50 лв. – ***възнаграждение, за която сума е издадена заповед за изпълнение № ***г. по ч. гр. д. № ***г. по описа на РС - Плевен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ***., ЕГН **********,*** ***, ул. ***, ДА ПЛАТИ на ***ЕИК/БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление *** ***, разноските в исковото производство за държавна такса и ***възнаграждение в размер на общо 375 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Плевен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: