Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 10.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд V гр. състав,
в публично заседание, проведено на 12.09.2018г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Галя
Николова, като разгледа докладваното от
съдията, гр.д. № 1815 по описа на
съда за 2018г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание
чл. 415 във вр.
с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК.
Исковата
молба е подадена от „Т.П.” ЕАД представлявано от изпълнителния директор Й. В.В., против Е.Г.Б. *** с искане да се признае за установено,
че ответника дължи сумата от 1827.52 лв. – главница, представляваща доставена,
но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2016 г. – 30.11.2017 г.;
209.63 лв. - лихва върху главницата за периода от 04.05.2016 г. – 22.01.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 671/2018г. по описа на ПлРС – 29.01.2018г. до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 671/2018г. на РС Плевен, като съдът
е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че в срока
по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал възражение. РС Плевен е указал на
заявителя, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Това, според ищеца, поражда
неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск. Ищецът твърди, че на
основание чл. 153 от ЗЕ ответника е собственик / ползвател на топлинна енергия
на адрес ***, с аб. № ***, като същата не е
заплатена. Публикувани са общите условия за договора за доставка на
топлоенергия съгласно изискванията на Закона за енергетиката. Претендират се юрисконсултско възнаграждение, разноски в исковото и в
заповедното производство. В съдебно заседание ищецът е допълнил твърденията си,
като е посочил, че претенцията му за главница се състои от главница в размер на
286.80 лв. - отопление, сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация в размер на 90.54 лв., сума за битово
горещо водоснабдяване в размер на 1388.44 лв., сума за услуга дялово
разпределение в размер на 51.74 лв. Твърди, че в имота е имало 1 бр. водомер, 3
бр. индивидуални разпределителни уреди.
Ответникът оспорва
сумите като недопустими, неоснователни и недоказани. Счита, че следва да има
идентичност между заповедното производство и предявения иск и че има богата
практика в тази насока, като заявява, че прави възражение, но реално такова
възражение не е изпълнено със съдържание – липсват наведени доводи, в какво,
според ответницата, се състои разликата между предмета на двете производства.
Твърди, че в процесния период не е ползвала ТЕ и
топла вода, че в претенцията не е идвидуализирана за
какво са дължимите суми за ТЕ. Не оспорва, че нейният недвижим имот се намира в
посочената от ищеца сграда. Счита, че ОУ на ищеца са невалидни съобразно чл.
150 ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ, заявява, че представеното копие от тях е нечетливо.
Оспорва коректността на дяловото разпределение, верността на
препис-извлечението от сметката, извършването на реален отчет от уредите за дялово
разпределение, сочи, че липсват доказателства за различни компоненти от
изчисленията. Оспорва и иска за обезщетение за забава, поради неяснотата на
главния иск. Моли съда да отхвърли предявения иск и да ѝ присъди
разноски.
Третото
лице-помагач - „НЕЛБО” ЕАД гр. София, не взема становище по делото, представя
изисканите от него доказателства.
Съдът, след
като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното: От приложеното ч.гр.д. № 671/2018г.
по описа на ПлРС се установява, че ищецът е депозирал
на 29.01.2018г. пред ПлРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за следните
суми: 1827.52 лв. – главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.03.2016 г. – 30.11.2017 г.; 209.63 лв. - лихва върху
главницата за периода от 04.05.2016 г. – 22.01.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК по ч.гр.дело № 671/2018г. по описа на ПлРС –
29.01.2018г. до окончателното изплащане на сумите. Установява се също така, че
за претендираните вземания е била издадена Заповед за
изпълнение № 500/30.1.2018г., възразена в срок от
длъжника. С Разпореждане на съда, получено на
19.02.2018г., е указано на заявителя да предяви иск за установяване на
вземанията си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК, поради постъпило възражение от
длъжника. Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок – на 12.03.2018г.,
той включва сумите по издадената заповед за изпълнение, поради което съдът го
приема за допустим.
По делото се установява, че жилището на адрес ***,
е закупено от ответницата на 22.08.2003г., видно от нотариален акт № 108, т. V,
д. 530/2003г. на нотариус С.И., а на 17.09.2003г. тя е подала заявление до
ищеца за откриване на партида за плащане на отопление и топла вода на този
адрес. Конституираното като трето лице-помагач по делото дружество - „НЕЛБО”
ЕАД, е представило по делото подробни месечни справки /лист 58-72/ относно
отчетената консумирана топлоенергия за жилището на ответницата за периода
м.10.2016г. – м. 11.2017г., което е с абонатен № ***. От приложените справки,
се установява отчитано потребление на ТЕ по следните пера – за отопление, за
отопление сградна инсталация и за битово горещо
водоснабдяване - БГВ. По делото са приети и фактурите, издавани от ищеца на
ответницата за исковия период. За изясняване спорните по делото въпроси, са изготвени
две съдебни експертизи – съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертиза.
Съдебно-техническата експертиза, която не е оспорена от страните и съдът изцяло
кредитира, сочи, че действително имотът е топлофициран,
че сградата-ЕС, е присъединена към топлопреносната
мрежа посредством АС, че АС е работила и към имота е доставяна ТЕ за топла вода
и за отопление – както на отоплителни тела, така и в баня от щранг-лира, а и е изчислен и дела на имота за отдадена ТЕ
от сградна инсталация. Отчитането на тези компоненти
е отново преизчислено от вещото лице по месеци, като е отбелязано, че
некоректно е отчетена ТЕ за БГВ от м. 03.2016г. до м. 10.2016г., която е
коригирана. В с.з. вещото лице посочи, че за този период на некоректно отчитане
топлинния счетоводител е бил друг – Термостил, и че той
е начислявал БГВ не на база показанията на водомера, а произволни кубици, които
не отговарят на нормативната база дори за брой живущи лица. Посочил е, че за
следващия период фирмата за дялово разпределение е начислявала всички
компоненти правилно. Заключението на съдебно-икономическата експертиза е
изчислило сумите, дължими за ползваната и отчетена ТЕ в имота, като в с.з. е
посочило, че на базата на заключението на СТЕ е преизчислило
неправилно начислените суми, и след приспадане на сумите за БГВ, ТЕ дължима за
целия период възлиза на 989.50 лв., а лихвата за забава – на 113.49лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Доказа се по
делото, че ответницата е собственик на недвижимия имот в гр. Плевен, ж.к.Сторгозия бл.58 вх.Г ап.17, както и че имотът е бил топлоснабден. Това обстоятелство придава на ответника
качеството на потребител на топлинна енергия – качество, уредено в чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, който сочи, че всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на
топлинна енергия. С разпоредбата на чл.
156 от ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е
утвърден принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна
енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената
въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация. Ирелевантна в случая е липсата на договор
- между страните са налице договорни отношения съгласно чл. 153 от ЗЕ, а в
случая е налице и изрична
молба-декларация за откриване на партида. Общите условия на топлофикационното
дружество се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 от ЗЕ, влезли са в сила
и няма данни да са оспорени от ответника. По делото безспорно се доказа, че в
сградата има изградена абонатна станция и топлопреносна
мрежа и поради това процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ. Следва да се посочи по
отношение на претендираната ТЕ, отдадена за сградна инсталация, че в мотивите на КС, в Решение № 5 от
22.04.2010 г. по конституционно дело № 15/09 г., с което е отхвърлено искането
за противоконституционност на чл. 153, ал.1 и ал.6 от
ЗЕ, е посочено, че разпоредбите изпълняват конституционните изисквания да
защитават правата на потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и
ЗУЕС, и всички собственици и носители на вещни права, следва да поемат ползите
и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. По делото се доказа, че в жилището
на ответницата е имало наличие на щранг-лира в банята
и на отоплителни уреди, снабдени с ИРУ – хол и спалня, според справките за
дялова разпределение. Доказа се от месечните справки, че за периода, макар и не
всеки месец по всеки от компонентите, е имало потребление на ТЕ. В имота е
имало монтиран водомер за топла вода, като неговите показания не са отчитани и
сумите не са начислявани правилно за периода м. 03.2016г. до м. 10.2016г., а за
следващия период – са отчитани съобразно реално отчитане на показанията. Поради
горното, съдът намира, че дължимостта за сумите за
БГВ за този период на некоректно отчитане, следва да бъдат признати за
недължими в претендираните размери и след корекция,
от общата претендирана сума, следва да се приспадне
сумата от 838.02лв.
Поради всичко дотук
изложено – доказаното качество на потребител на ответника, доставеното и отчетено
законосъобразно количество ТЕ, неизпълнението на задължението за заплащане на
начислените суми, се налага извода, че от исковите суми, дължима от ответника е
сумата от 989.50лв., а поради незаплащане на главниците в периодите по чл. 31
ал. 1 от ОУ на ищеца /30 дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят/ - дължими са и начислените лихви, в размер на 113.49лв.,
представляващи лихва за забава за периода 04.05.2016 г. – 22.01.2018г.. В този
размер исковете се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени, а
за разликата до 1827.52 лв. – главница и 209.63 лв. - лихва върху главницата,
като недоказани, исковете следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото,
съдът следва да присъди разноските в исковото производство, като съобрази
уважената и отхвърлена част от исковете. Дължимите на ищеца разноски за
уважената част от исковете възлизат на 228.68лв., след определяне на юрк. възнаграждение от 100лв., на осн.
чл. 78 ал. 8 от ГПК. Дължимите на ответника разноски за отхвърлената част от
исковете възлизат на 108.29лв. Възражението на ищеца за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответницата е неоснователно, т.к. заплатения
адвокатски хонорар от 200лв. е под минимума, предвиден за минимален адвокатски
хонорар по Наредба № 1/2004г. При това положение, за исковото производство по
компенсация, ответникът дължи на ищеца разноски в общ размер на 120.39лв. Съгласно
т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди
разноските направени от ищеца и в заповедното производство, възлизащи на
49.13лв., съобразно уважената част от исковите претенции за вземането.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ Е.Г.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***,
ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 989.50лв. -
главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.03.2016 г. – 30.11.2017 г.; 113.49лв. - лихва върху главницата за периода
от 04.05.2016 г. – 22.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №
671/2018г. по описа на ПлРС – 29.01.2018г. до
окончателното изплащане на главницата, като претенциите за разликата до 1827.52 лв. – главница и 209.63 лв.- лихва за
забава, като недоказани, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Е.Г.Б.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, разноски по компенсация в
исковото производство в размер на 120.39лв.
ОСЪЖДА Е.Г.Б.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, разноски по ч.гр.д. № 671/2018г.
на ПлРС в размер на 49.13лв.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца „НЕЛБО” ЕАД гр.
София.
Решението може да се
обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: