Определение по дело №1055/2022 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалба на С.Г. Г. -С., чрез адв. С.С.С. срещу Заповед № Р-415 от 23.12.2015г. на зам.кмета на Община Варна, с която се одобрява ПУП-ПР за кв.16, кв.17 и кв.19 по плана на 17-ти м.р. на град Варна и разрешение за строеж № 381/ГИ/23.12.2015г. на Главния архитект на Община Варна, издадени при условията на чл.150, ал.1 и 2 от ЗУТ.

В жалбата е посочено, че оспорените административни актове са нищожни, незаконосъобразни и необосновани, приети при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че жалбоподателката не е уведомена за издаването на оспорените от нея актове и, че жалбата се подава от лице, чиито права и законни интереси са засегнати пряко и непосредствено от процесната заповед съгласно чл.131, ал.2, т.1,т.3,т.4 и т.5 от ЗУТ, като: имоти, предмет на самия план; съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; съседните имоти, когато се променя предназначението на имота – предмет на плана; имотите, които попадат в сервитути. Сочи, че в засегнатият от процесните заповеди недвижим имот по РП от 1962г. притежава право на собственост и право на строеж. НаМ.а, че е адресат на оспорените от нея актове, поради което са засегнати нейни права и законни интереси. Предвид цитираните твърдения, прави извод за допустимост на съдебното производство. Във връзка с направения извод сочи решение №1288 от 28.01.2013г., постановено по адм.д.№5098/2012г. на Върховен административен съд на Република България, Трето отделение.

Относно твърдяната нищожност на Заповед № Р-415 от 23.12.2015г. на зам.кмета на Община Варна, сочи липса на заповед за упълномощаване на зам.кмета на Община Варна за издаването на заповеди за одобряване на ПУП-ПР, каквото е задължителното изискване на чл.129, ал.2 от ЗУТ.

Сочи, че оспорените административни актове не отговарят на изискванията на чл.21, ал.1 и ал.4 от АПК. В заповедта и разрешението за строеж не се съдържали следните реквизити: правното основание, на което се издава заповедта и разрешението за строеж; описателната част на индивидуалните административни актове, в която задължително административният орган следвало да опише въз основа на кои писмени доказателства е направил своите заключения; посочените в заповедта и разрешението за строеж мотиви не кореспондирали с писмените доказателства и липсвала диспозитивна част в която, трябва изрично да са посочени лицата, които са заинтересовани по смисъла на чл.15, ал.1 от АПК, както и да бъде посочено в какъв срок същите могат да го обжалват и пред кой орган.

Счита, че са нарушени разпоредбите: на чл.26, ал.1 от АПК, тъй като жалбоподателката не е уведомена за започналото производство по издаването на административните актове; на чл. 27, ал.2 от АПК, тъй като преди издаването на административните актове административните органи не са извършили проверки за липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, на висящо административно производство със същия предмет и пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаван или оспорване, наличие на въпрос от компетентност на друг орган, когато актът не може да бъде издаден без предварително решаване на този въпрос; дееспособност на гражданите и процесуална правоспособност на организациите, наличие на правен интерес на заявителя, привлечените и встъпилите граждани и организации, наличие на други установени от закон специални изисквания; на чл.35 от АПК, тъй като административният орган не бил изяснил всички факти и обстоятелства, от значение за случая; на чл.36 от АПК, т.к. не е били събрани доказателства относно фактите и обстоятелствата от значение за случая. Административните органи не били изложили мотиви.

Счита, че са нарушени разпоредбите на чл.14 от ЗУТ и чл.18 от ЗУТ, като цитира разпоредбите, но не сочи в какво се изразява конкретното нарушение. НаМ.а, че не са спазени изискванията на чл.22, ал.4 и ал.5 от ЗУТ, т.к. при одобряването на оспорения ПУП-ПР не е проведено обществено обсъждане, съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1 от ЗУТ. Сочи, че не са спазени изискванията на чл.25 от ЗУТ на съображения, че с проекта на ПУП-ПР не е определено застрояването в урегулирани поземлени имоти с външни и вътрешни линии на застрояване, до които според предвиждането на ПУП могат да се разполагат или по които задължително се разполагат сградите в приземното им ниво, т.к. с одобряването на обжалваните административни актове уличната регулационна линия е проведена навътре от основата на сградата, като е и на недопустимо близко отстояние 0.5м. от западната ограждаща стена и това при бъдещо реализиране на предвидените СМР можело да доведе до недопустимо нарушение на конструктивната устойчивост и експлоатационната пригодност на сградата. В тази връзка твърди, че при определяне на прилежащия терен към съществуващия 8 етажен жилищен блок не са спазени изискванията на Наредба 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройството на отделните видове територии и устройствените зони (в сила от 13.01.2004г.), като били нарушени правилата за регулиране, посочени в чл.21. НаМ.а, че разположението на уличните регулационни линии не съответства на изискването на чл.21, ал.2 и на начина за определяне на отстоянията им от ограждащите стени на сградата (посочен в Приложение 1, схеми 3 и 4). Сочи, че не са спазени императивните стойности за устройствените показатели, посочени в чл.20 от същата наредба. Твърди, че от съществуващия по действащия РП 1962 УПИ (представляващ самостоятелен квартал 16) е отделена североизточната му част, като по този начин значително е намалена площта на имота, в който се разполага сградата. Това водело до значително увеличаване на показателите за плътност и коефициентът на интензивност, а процентът на озеленяване е намален. Сочи, че откъм западната ограждаща стена на блока уличната регулационна линия е на по-малко от минимално изискуемите 2 метра отстояние, което за вх. Б щяло да доведе до сериозен проблем за обслужване на тази част от сградата, особено при необходимост от ремонтни дейности.

Сочи, че не са спазени изискванията на чл.103, ал.3 и 4 от ЗУТ, на съображения, че ПУП -ПР не определя конкретното предназначение и начин на устройство на отделните поземлени имоти, обхванати от плана, а в същото време било издадено на основание одобрения ПР разрешение за строеж №381/ГИ/23.12.2015г., с което се извършват СМР, посочени в разрешението като „трета категория строеж“. Сочи, че съгласно нормите на ЗУТ и Наредба №7/ 2003г. застрояване се допуска само ако е предвидено с ПУП-ПРЗ или ПУП-ПЗ, каквито според жалбоподателката в конкретния случай не са изработвани, съответно одобрени.

Сочи, че ПУП-ПР не е съобразен с предвижданията на устройствените планове и схемите от по-висок порядък, включително и общия устройствен план и цитира разпоредбата на чл.54, ал.1 от Наредба №8/2001г. Сочи, че съгласно правилата и нормативи към ОУП 2012г. на гр. Варна, нормите за озеленяване отреждат за всеки жител да бъдат осигурени минимум 18 кв.м. зелена площ и прави извод, че при 48 апартамента със 192 – ма обитатели на сградата, това представлявало площ два пъти по-голяма от площта на новоотредения УПИ за ПИ с идентификатор 10135.2559.25.

Сочи, че не са спазени изискванията на чл.108, ал.2 и ал.5 от ЗУТ, т.к. от представеният проект не става ясно дали същият е придружен с планове за вертикално планиране, планове-схеми за комуникационно – транспортна мрежа, за водоснабдяване, канализация, електрификация от планове за паркоустройство и благоустройство, геоложки проучвания, газоснабдяване, топлоснабдяване, далекосъобщения и други, които се одобряват едновременно с ПУП, като неразделна част от него. При липсата на посочените планове, жалбоподателката не можела да добие представа каква е концепцията и схемата за пространствено развитие. Проекта не съдържал каквато и да е причина за обособяването на ново УПИ. Сградата, в която жалбоподателката притежавала собственост по действащия регулационен план одобрен със заповед от 1962г., представлявал голям самостоятелен парцел – квартал 16 в местност „Ч.“, 17 м.р. на град Варна. В същия парцел били построени четири отделни сгради, съгласно копие на план, приложен към жалбата. Сочи, че сграда №1, представлява масивна жилищна сграда, железобетонна 8 етажна конструкция, която е построена в периода 1965-1967г. По РП 1962г. е предвидена 5 етажна конструкция, а в последствие е изградена 8 етажна сграда. За имота били издадени актове за държавна собственост, които не били отменени. Сочи, че с издадената заповед за одобряване на нов ПУП-ПР от зам.кмета на Община Варна се променят регулационните граници и площта на парцела, който е силно редуцирана площ, а уличната регулационна линия е недопустимо вдадена на 50см. от фасадата на сградата. Сочи, че ако заповедта за одобряване на новият ПУП-ПР остане в сила и при бъдещо реализиране на СМР за изграждане на ул. Б. в този участък, пътното платно ще засегне основите на сградата конструктивно, т.к. те са издадени навън от фасадата на блока на около 3 м., т.е. налице е навлизане в прилежащата територия за обслужване на сградата с 2.50м. Сочи и, че в този участък се наМ.ало подземно помещение, което било отредено за общо ползване от живущите на двата входа, в случаи на аварии. НаМ.ат за недопустимо разрушаването му при бъдещите строителни дейност за изграждането съгласно разрешението за строеж на нов паркинг. НаМ.а, че било невъзможно взетото проектантско решение да бъде в съответствие с принципи за икономично осъществяване на предвижданията на плана и целесъобразно устройство на територията регламентирани в чл.108, ал.5 от ЗУТ. НаМ.а, че от нейна гледна точка, ПР не е целесъобразен. Цитира разпоредбата на чл.6, ал.3 от АПК и счита, че издателите на оспорените актове не са съобразили при издаването им посочената норма. Сочи, че не са спазени изискванията на чл.125, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, т.к. в административната преписка липсвало техническото задание на възложителя и проектирането на плана не било въз основа на опорен план. НаМ.а нарушение на чл.128, ал.3 от АПК и сочи, че като на заинтересовано лице по чл.131, ал.2 от ЗУТ заповедта, с която е допуснато изработването на плана не й е била съобщена. Сочи, че е собственик и носител на ограничено вещно право върху имот засегнат от плана, предмет на оспорената заповед и наМ.а, че е заинтересовано лице по чл.131 от ЗУТ. НаМ.а, че не е спазено изискването на чл.128, ал.6 от ЗУТ за съгласуването на проектите за ПУП от заинтересованите централни и териториални администрации, а при необходимост – и със специализираните контролни органи. Сочи, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ, тъй като не било дадено съгласие от всички собственици на засегнатите от плана имоти. Счита, че заповедта е издадена в нарушение на чл.150, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, тъй като към проекта на ПУП – ПР липсвало мотивирано искане на възложителя – областния управител и жалбоподателката. Сочи, че към момента на допускане на изработката на ПУП, Община Варна нямала качествата заявител и възложител, защото към тази дата не е била собственик на процесния поземлен имот. НаМ.а, че предвид начина на процедиране на плана и разрешението за строеж, същите следва да бъдат разгледани в общо производство. НаМ.а, че издаденото разрешение за строеж не може да породи правни последици, защото в три годишния срок строителството не е започнало и разрешението за строеж е презаверено след изтичането на срока. Сочи и, че заповедта с която е допуснато изработването на ПУП-ПР е подписана от Кмета на Община Варна, а не от Главния архитект, каквото било изискването на ЗУТ.

Направено е искане за отмяната на Заповед № Р-415 от 23.12.2015г. на зам.кмета на Община Варна, с която се одобрява ПУП-ПР за кв.16, кв.17 и кв.19 по плана на 17-ти м.р. на град Варна и разрешение за строеж № 381/ГИ/23.12.2015г. на Главния архитект на Община Варна.

В молба с.д.12741/23.08.2022г. в изпълнение на съдебно определение, прави следните уточнения: 1.)собственик е на жилище в жилищен блок с административен адрес бул. „О.п.п“, бл.151, вх.Б /предходно наименование бул. „Д.Б“, бл.1, вх.Б/, построен РП – 1962г. в УПИ – самостоятелен квартал 16 с площ от 16 150кв.м. в 17 м.р. /ж.к. В. Л., а към дата на построяването на блока – местност „Ч.“/ на гр.Варна. Видно от оспорвания ПУП, номерът на квартала се запазва, площта му се променя, като се намалява, а съгласно действащата КККР 2008г., имотът попада в два съседни ПИ с идентификатори 10135.2559.25 и 10135.2559.106.; 2.)сградата е построена от КЕЧ варна към Министерство на народната отбрана (МНО). Последното е придобило имота след като са били отчуждени и обезщетени собствениците на дворищно-регулационните парцели. Парцелът отреден за блокът, в който се наМ.а жилището на жалбоподателката имал показатели съгласно правилата и нормите на ЗПИНМ и ППЗПИНМ. В парцела били изградени общо пет сгради.; 3.)след завършването на строителството МНО продава изградените в сградата жилища заедно с идеални части от парцела ведно с правото на строеж, като цената на земята била включена в цената на апартаментите.; 4.)жалбоподателката придобила имота си преди 01.06.1996г., когато влиза в сила Законът за държавната собственост, поради което в представеният към жалбата договор за продажба на държавен недвижим имот от ВЖФ не е вписана частта от земята, която е заплатена по силата на Наредбата за държавните имоти, като същата е калкулирана с коефициент Fз в ценообразуването на блока.

Ответникът, зам.кмета на Община Варна изразява в молба с.д. 16368/02.11.2022г. становище за недопустимост на жалбата, поради липса на правен интерес за жалбоподателката да обжалва процесната заповед. Иска да бъде заличен като страна в производството, предвид издадената заповед № 3016/23.09.2021г. от Кмета на Община Варна, с която е предоставил правомощията по чл.129, ал.2 от ЗУТ на Главния архитект на Община Варна.

Ответникът, главният архитект на Община Варна изразява становище за неоснователност на жалбата.

При постановяването на настоящият съдебен акт, съдът съобрази следното:

Предмет на проверка в настоящото производство са Заповед № Р-415 от 23.12.2015г. на зам.кмета на Община Варна, с която се одобрява ПУП-ПР за кв.16, кв.17 и кв.19 по плана на 17-ти м.р. на град Варна и разрешение за строеж № 381/ГИ/23.12.2015г. на Главния архитект на Община Варна.

По отношение на активната процесуална легитимация на г-жа С.Г. Г. -С. се констатира, че съгласно договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти е придобила в съсобственост със Валери Савов следният недвижим имот – на ул. Д. Б. № 151, апартамент 28, със застроена площ от 79.04кв.м., с принадлежащото избено помещение № 28, с полезна площ 6.11кв.м. с 2.3938% ид.ч. от общите части на сградата, заедно със съответното право на строеж върху терена.

По отношение на активната процесуална легитимация на г-н П.Н.П. (конституиран като заинтересована страна) се констатира, че се легитиМ.а като собственик на апартамент / недвижим имот – находящ се на ул. О.п.п (бивша ул.“Д. Б.“) № 151, вх.Б съгласно нотариален акт № 94, том.ІІ, рег.№ 3567, дело № 287 от 2010г. на нотариус с район на действие районна на ВРС, по отношение на апартаменти №№ 32, със застроена площ от 66.35 кв.м., с принадлежащото избено помещение с площ 8.32кв.м. и с 1.8830% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, представляващо имот с идентификатор 10135.2559.25.

По отношение на активната процесуална легитимация на г-н А.А.Я. (конституиран като заинтересована страна) се констатира, че се легитиМ.а като собственик на апартамент / недвижим имот – находящ се на бул. „О.п.п“№139, бл. 38, вх. А съгласно нотариален акт № 47, том ІІ, рег.№ 2563, дело 207/2020г. на нотариуси с район на действие районна на ВРС, по отношение на апартаменти № 1, със застроена площ 86.57кв.м.. В останалата относима към описанието на апартаманта част нотариалния акт не е представен.

По отношение на активната процесуална легитимация на г-жа Ф.С.Г. и г-жа Г.В.М. (конституирани като заинтересовани страни) се констатира, че съгласно договори за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти и двата с дати съответно16.11.1983г. и 15.11.1989г. са е придобила в съсобственост със съответно Г.Г.и Д.М.следните недвижими имоти – на ул. Д. Б. № 151, вх. А, апартаменти №18 и № 8, със застроени площи от 57.20кв.м., с принадлежащото избено помещение, с полезна площ 4.47 кв.м. и 4.90кв.м. с 2.2405% ид.ч. и 1.8117% от общите части на сградата, заедно със съответното право на строеж върху терена.

По отношение на оспорените актове се констатира, че:

Със Заповед № 4802/25.11.2015г. Кметът на Община Варна след разглеждане на заявление вх.№ АУ 110130Вн/16.11.15г. от Община Варна, бенефициент по Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013г.“ е разрешил изработването на Комплексен проект за инвестиционна инициатива за обект: „Реконструкция на ул.“М.“ в участъка ул.“Д-р Ж.“ – ул.“Я.“ и благоустрояване на пространствата в карето между ул.“Ц.“ – ул.“К.“ – ул.“М.“ – бул.“В.Л.“ – бул. „О.п.п“ чрез изграждане на детски площадки, зони за отдих, спортни площадки, озеленяване“ по плана на 17-ти м.р. на гр. Варна, одобрен със Заповед № 14/15.03.62г., на председателя на ИК на ГНС Варна, Заповед № 33/26.06.62г. на председателя на ИК на ГНС Варна и Заповед № 112/21.09.90г.

Със Заповед № Р- 415/23.12.2015г. Зам.кметът на Община Варна на основание чл.129, ал.2 вр. чл.150, ал.3 от ЗУТ, Заповед № 4786/25.11.2015г. на Кмета на Община Варна, във вр. със Заповед № 4802/25.11.2015г. на Кмета на Община Варна за разрешаване на изработването на Комплексен проект за инвестиционна инициатива (КПИИ) на основание чл.150, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, чл.135, ал.5 от ЗУТ, вр. чл.134, ал.1, т.2 и т.3 от ЗУТ, в условията на чл.103, ал.6 от ЗУТ при съобразяване с решение на ЕСУТ при Община варна обективирано в т.1 от Протокол № 44/08.12.2015г. и след като е взел предвид административна преписка вх.№ АУ 118374 ВН/08.12.2015г. е одобрил подробен устройствен план (ПУП) за изменение на план за регулация (ПР) за кв.16, кв.17 и кв.19, по плана на 17-ти м.р., гр. Варна и осова мрежа през осови точки 3608, 3607, 3608, 3612 и поредните до 3616, 3645, 3646, 3647, 3651, така както е показано с черен, червен, зелен, кафяв и син цвят в графичната част, представляваща неразделна част от заповедта (приложения №№ 1, 2 и 3). Указано е, че заповедта следва да се съобщи на заинтересованите лице по реда на чл.149, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.131 от ЗУТ и, че подлежи на обжалване като индивидуален административен акт по реда на чл.215, ал.4 от АПК.

С Разрешение за строеж № 381/ГИ/23.12.2015г. Главният архитект на Община Варна, собственик по смисъла на чл.2, ал.2, т.1 от Закона за общинската собственост (ЗОС), чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС вр. с §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС вр. §7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА и чл.8 от Закона за пътищата е разрешено извършването на строително-монтажни работи за строеж: Реконструкция на ул.М. в участъка на ул.“Д-р А.Ж.“ до ул.“Я.“ и благоустрояване пространствата в карето между бул.“Ц.“ – ул.“К.“ – ул.“М.“ – бул.“В.Л.“ – бул. „О.п.п“ чрез изграждане на детски площадки, зони за отдих, спортни площадки, озеленяване“ по плана на 17-ти м.р., район „Приморски“ на гр. Варна.

Съгласно рег.№ АУ 118374 ВН/08.12.2015г. на дирекция „Информационно и административно обслужване“ Община Варна са изпратени заповедите на зам.кмета на Община Варна за публикуване на интернет страницата на Община Варна.

Съгласно констативен протокол от 15.03.2016г. на комисия, в състава на която са включени архитект от отдел „Градоустройство“, началник отдел на отдел „Инфраструктурни проекти“ и главен експерт от „Електроснабдяване“ ПУП одобрен със Заповед № Р-415/23.12.2015г. Зам.кметът на Община Варна и Разрешение за строеж № 381/ГИ/23.12.2015г. Главният архитект на Община Варна са влезли в сила.

Съгласно рег.№ АУ 118374ВН_013ВН/07.02.2020г. на директора на дирекция „Правно-нормативно обслужване“ във връзка с писма на Директора на Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ при Община Варна № АУ 118374 ВН_012ВН/20.01.2020г. след извършена проверка в деловодната система на дирекция „Правно-нормативно обслужване“ не са установени административни или съдебни производства относно Разрешение за строеж № 381/ГИ/23.12.2015г. Главният архитект на Община Варна. В цитираното писмо е посочено, че в случай, че строителството по Разрешението за строеж не е започнало в продължение на три години от влизането му в сила, на основание чл.153, ал.2, т.1 от ЗУТ разрешението за строеж губи правното си действие и презаверяването му не е възможно.

Съгласно възлагателни писма рег.№ рег.№ Д21001011 ВН_001ВН/07.07.2021г. и Д220000921ВН_002ВН/17.02.2022г. на Директора на Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ при Община Варна на „ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД във връзка с Договори № № Д21001011ВН/06.07.2021г. и Д22000092ВН/27.01.2022г. е възложено: Благоустрояване, строителство, основен ремонт, реконструкция, рехабилитация на междублокови пространства, детски и спортни площадки/ комплекси, и елементи на прилежащата им техническа инфраструктура на територията на Община варна и основен ремонт/реконструкция на улична мрежа прилежаща към предвидените за благоустрояване междублокови пространства на територията на Община Варна, район Приморски – Основен ремонт на междублоково пространство в 17-ти м.р., заключено между бул. Ц., бул. В. Л. и бул. О.п.п, включващ: Реконструкция на ул.М. в участъка на ул.“Д-р А.Ж.“ до ул.“Я.“ и благоустрояване пространствата в карето между бул.“Ц.“ – ул.“К.“ – ул.“М.“ – бул.“В.Л.“ – бул. „О.п.п“ чрез изграждане на детски площадки, зони за отдих, спортни площадки, озеленяване“ по плана на 17-ти м.р., район „Приморски“ на гр. Варна с посочени етапи на възложените видове работа.

Съгласно представеният по делото с.д. 12628/19.08.2022г. с приложените към него доказателства, строително-монтажните работи са започнали на 08.07.2021г. с подписване на Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежи на техническата инфраструктура. Сключени са от Община варна два договора за изпълнение по разрешение за строеж № 381/ГИ/23.12.2015г., както и допълнително споразумение, като към 19.08.2022г. строителството не е приключило.

С молба с.д. 26.01.2023г. от Община Варна, дирекция „Правно-нормативно обслужване“ са представени копия на технически проект по следните части:1.1.част Пътна – страници от 1 до 29 -2бр.; 1.2.част ПБЗ – страници от 30 до 47 – 2бр.

Представени са от Община Варна, дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ комплексен технически проект за обект: „Реконструкция на ул.“М.“ в участъка от ул.“Д-р Ж.“ до ул. „Я.“ и благоустрояване пространствата в карето между бул.“Ц.“ – ул.“К.“- ул.“М.“ – бул.“В.Л.“- бул.“О.п.п“, чрез изграждане на детски площадки, зони за отдих, спортни площадки, озеленяване и др., на територията на 17м.р., район Приморски, гр.Варна, включващ Етап VІ: Рехабилитация и благоустрояване на пространството в карето между бул. „В. Л.“, бул.“О.п.п“, ул.“Д-р А.Ж.“, ул. „Б.“ и ул. „Я.““.

С молба с.д. 16368/02.11.2022г. са представени Заповед № 5513/31.12.2019г. и Заповед № 3016/ 23.09.2021г. на Кмета на Община Варна, както и 1.) заверено копие от ОРП на гр.Варна за кв.“Л.“, 17 м.р., одобрен със заповед № 244/16.01.1959г.; 2.) заверено копие от действащия РП, одобрен със заповед № 14/15.03.1962г. за м. „Ч.“, 17 м.р., кв. „Л.“, гр .Варна, ведно с текстова част на заповедта и е посочено, че след представеният план от 1962г., няма последващ такъв, до издаването на обжалваната в настоящото производство заповед и 3.)копие от кадастрален план от 17 подр. На гр.Варна, по актуализиран КП след 1969г.

Заповед № 5513/31.12.2019г. на Кмета на Община Варна с която на зам.кмета на Община Варна са предоставени следните функции – да одобрява или отказва със заповед подробни устройствени планове и техните изменения, с оглед предоставената съгласно чл.129, ал.2 от ЗУТ компетентност на кметовете на общини.

Със Заповед № 3016/ 23.09.2021г. на Кмета на Община Варна е отменена Заповед № 5513/31.12.2019г. на Кмета на Община Варна, на Главния архитект на Община Варна са предоставени следните функции – да одобрява или отказва със заповед подробни устройствени планове и техните изменения, с оглед предоставената съгласно чл.129, ал.2 от ЗУТ компетентност на кметовете на общини.

Съгласно Заключението по СТЕ изготвено от арх.инж. Р.С., което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено:

1. Съгласно действащите кадастрални карти и кадастрални регистри одобрени със Заповед № РД – 18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, поземлени имоти 10135.2559.25 и 10135.2559.106, област Варна, гр. Варна, район Приморски, бул. “О.п.п“ имат следните характеристики: вид собственост – общинска частна, вид територия – урбанизирана, начин на трайно ползване – комплексно застрояване, стари номера и площ, съответно 37013900 и *********, 1372кв.м. и 10 281 кв.м.; със заповед № 14 от 15.03.1962г. на Председателя на ИК на ГНС е одобрено изменението на уличната и дворищна регулация на квартали 988, 993, 1005, 1006 и част от квартали 947, 997, 1001, 1002, 1003, 1004, 1004, 1009 и 1010 и застроителния план на същите квартали за комплексно жилищно строителство.

ПИ 10135.2559.25 и 10135.2559.106 по действащата кадастрална карта одобрена със Заповед № РД -18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, са част от самостоятелен квартал16, от кадастрално – регулационен план за 17 м.р. на гр. Варна, одобрен със заповед № 14 от 15.03.1962г. на Председателя на ИК на ГНС с граници от североизток – бул.“В. Л.“ (бивша ул. „Ж. Кюри“), от югоизток бул. „О.п.п“ (бивш бул.“Д. Б.“), от северозапад ул.“Б.“ (между О.Т.3611 и О.Т. 3597), а от югозапад улица „Д-р Ж.“.

2.Със заповед № Р-415/23.12.2015г. на зам.кмета на Община Варна е одобрен ПУП-ПР за кв.16, кв.17 и кв.19 по плана на 17-ти м.р. на гр. Варна.

ПИ 10135.2559.25 по действащата кадастрална карта одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК съответства по местоположение на новообразуван с оспорения ПУП УПИ І-25 „за жилищно строителство“, като част от границите им съвпадат.

ПИ 10135.2559.106 по действащата кадастрална карта одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК съответства по местоположение на новообразуван с оспорения ПУП УПИ ІІ-106 „за жилищно строителство“, ІV – 106 „за трафопост“ и ІІІ -127 „за трафопост“, като част от границите им съвпадат.

3.След съпоставка на графичните части на оспорения ПУП-ПР за кв.16, кв.17 и кв.19 по плана на 17-ти м.р. на гр.Варна, одобрен със заповед № Р-415/23.12.2015г. на зам.кмета на Община Варна и кадастрално-регулационния план за 17м.р. на гр. Варна, одобрен със Заповед № 14 от 15.03.1962г., е констатирано, че е направена промяна на регулационните граници на самостоятелен квартал 16. Този факт се установява и от обяснителната записка към оспорения ПУП-ПР.

УПИ І-25 „за жилищно строителство“, УПИ ІІ-106 „за жилищно строителство“, ІV -106 „за трафопост“ и ІІІ -127 „за трафопост“ от ПУП -ПР за кв.16, кв.17 и кв.19 по плана на 17-ти м.р. на гр.Варна, одобрен със заповед № Р-415/23.12.2015г. на зам.кмета на Община Варна са част от самостоятелен квартал 16 от кадастрално-регулационния план за 17 м.р. на гр.Варна, одобрен със задопед № 14 от 15.03.1962.

Съгласно текстовете на АЧОС №№ 2454/21.12.2002г., 8803/01.12.2015г. и 8802/01.12.2015г. кв.16 в 17 подрайон на гр. Варна е с площ от 16150кв.м.; поземлен имот с идентификатор 10135.2559.25 е с площ от 1372 кв.м.; поземлен имот с идентификатор 10135.2559.106 е с площ от 10281 кв.м.

УПИ І-25 „за жилищно строителство“, кв.16 е с площ 1365кв.м.; УПИ ІІ-106 „за жилищно строителство“, кв.16 е с площ от 9136кв.м.; УПИ ІV-106 „за трафопост“ е с площ 97кв.м. и .; УПИ ІІІ-127 „за трафопост“ е с площ 174 кв.м.

При цитиране на нормите на чл.11, ал.1, чл.16 и 41 от Наредба № РД -02-20-2 от 20 декември 2017г. след запознаване с графичните изображения и обяснителната записка на инвестиционния проект част „Пътна“, е констатирано, че предвидените паркоместа са част от второстепенна улица V клас, с проектна скорост 30км.ч.

4. Със заповед № 244/16.01.1959г. на зам.министър е одобрен общият регулационен план (централна част, ІІІ гр.район и крайбрежието от санаториума до лесопарка) за 17, 19, 23 и 24 подрайон и План на предградие „В. Л.“ върху кадастрален план от 1956г.; със заповед № 14 от 15.03.1962г. на Председател на ИК на ГНС е одобрено изменението на уличната и дворищната регулация на квартали 988, 993, 1005, 1006, и част от квартали 947, 997, 1001, 1002, 1003,, 1004, 1009 и 1010 и застроителния план на същите квартали за комплексно жилищно строителство; със заповед № 33 от 26.06.19962г. на зам.председател е одобрено изменението на уличната и дворищната регулация и застроителен план на 17 – ти подрайон включващ следните квартали:790; 791; 792; 793; 794; 795; 796; 797; 798; 799; 900; 901; 902; 803; 804; 805; 806; 807; 808; 809; 810; 811; 812; 946; 947; 988; 993; 997; 1001; 1002; 1003; 1004; 1005; 1006; 1008; 1009 и 1010.

Със заповед № Р-415/23.12.2015г. на зам. кмета на Община Варна е одобрен ПУП-ПР за кв.16, кв.17 и кв.19 по плана на 17-ти м.р. на гр. Варна.

Със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри за поземлени имоти с идентификатори 10135.2559.25 и 10135.2559.106.

В протокол № 21 на заседание на Изпълкома на Варненски градски народен съвет (ВГНС), проведено на 16.01.1963г. е взето решение под № 14 по докладна записка на н-ка на СУ „Жилищно строителство“ при ГНС относно отчуждаване: а) слива всички имоти, представляващи дворища и части от дворища: №№ 2830, 2831, 2832, 2834, 2835, 2836, 2837, 2816, 2807, 2805, 2806, 2804, 2803, 2802, 2800,2780, 2792, 2791, 2787, 2786, 2784, 2783, 2782а, 2954, 2794, 2793, 2798, 2812, 2811, между ул.“Д-р Ж.“, бул.“Д.Б.“ и ул.“Б.“ в един общ квартал – жил.комплекс, съгласно одобрения застроителен план на 17 подрайон, обхващащ застроителни петна №№ 36, 37, 38, 39 и 40- жил.блокове на 7 етажа; и б) отчуждава всички имоти от този жилищен комплекс за групово и ведомствено жилищно строителство под името жил.комплекс „Комсомолски“.

В протокол № 35 на заседание на Изпълкома на ВГНС, състояло се на 11.09.1963г., е взето решение №19: Отстъпва право на строеж на ведомствено жилищно строителство на МНО в жилищен комплекс „Комсомолски“ 17-ти подрайон между ул.“Д.Б.“, ул. „Д-р Ж.“ и ул. „Б.“ върху застроително петно № 40.“

Жилищен блок № 40 е идентичен с блок 151 на бул.“Д.Б.“. Строителството е осъществено на основание позволителен билет № 137/21.02.1964г. издаден на името на МНО от ВГНС и е със застроена площ 490 кв.м. Строителството е започнало със Строителен протокол № 25/23.02.1964г. С протокол от 10.01.1966г. обектът е приет за експлоатация. С Акт № 8626/20.09.1966г. жилищен блок 40 е одържавен и отстъпен на МНО – КЕЧ – Варна.

5.Жилищен блок № 40 е идентичен с блок № 151 на бул. “Д.Б“. Изграден е съгласно позволителен билет № 137/21.02.1964г.

В кадастралната карта одобрена със Заповед № РД – 18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, сграда с идентификатор 10135.2559.25.1 в гр. Варна, бул. О.п.п, бл.151, вид собственост – съсобственост, функционално предназначение – жилищна сграда – многофамилна, брой етажи 8, брой самостоятелни обекти 48 е със застроена площ 496кв.м.

УПИ І-25 „за жилищно строителство“, кв.16 по ПУП-ПР за кв.16, кв.17 и кв.19 по плана на 17-ти м.р. на гр.Варна е с площ от 1365кв.м.

Като е съобразило т.15 и т.16 от §5 от ДР на ЗУТ, в редакцията на разпоредбите изм. – ДВ, бр.41 от 2001г., вещото лице е посочило, че оставащата „Свободна дворна площ“ е 869кв.м.

6.При сравняване на графичните части на РП одобрен със заповед № 14 от 15.03.1962г. на Председателя на ИК на ГНС и оспорвания ПУП-ПР за кв.16, кв.17 и кв.19 по плана на 17-ти м.р. на гр.Варна одобрен със заповед № Р-415 от 23.12.2015г. на зам. кмета на Община Варна е констатирано, че част от свободната дворна площ на самостоятелния квартал 16, попада в новите регулационни линии на ул.“Б.“ и на бул. „О.п.п“.

Застроената площ на блока не се променя и не е променено учреденото право на строеж.

Съгласно договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд от 25.05.1988г., КЕЧ – Варна е продал апартамент № 28 (собственият на жалбоподателката) със застроена площ 79.04кв.м., с 2.3338% ид.ч. от общите части на сградата, заедно със съответното право на строеж върху терена.

С Акт № 8626/20.09.1966г. жилищен блок 40 е одържавен и отстъпен на МНО – КЕЧ – Варна, но земята не е отстъпена.

7. Със заповед № Р-415/23.12.2015г. на зам. кмета на Община Варна е одобрен ПУП-ПР за кв.16, кв.17 и кв.19 по плана на 17-ти м.р. на гр. Варна: УПИ І-22 „за жилищно строителство“ и новоотредени паркоместа в реализирано озеленяване, І-102 – „за спорт и озеленяване“, ІІ-102 „за трафопост“, ІІ-91 – „за спорт и озеленяване“, І – 91, І-96, І – 97 „за жилищно строителство“ не са в обхвата на обжалваната заповед.

В преписката изпратена от Областната администрация със с.д. № 16829/10.11.2022г. са приложени скици от Общия регулационен план (централната част, ІІІ гр. район и крайбрежието от санаториума до лесопарка) за 17, 19, 23, 24 подрайон и План на предградие „В. Л.“ върху кадастрален план от 1956г. одобрен със Заповед № 244 от 16.01.1959г. на Зам. Министър и РП одобрен със заповед № 14/15.03.1962г. на Председателя на ИК на ГНС.

В адм. досие 82, ул.“Д. Б.“ е представена комбинирана скица на жилищен блок № 40в 17 м.р., м. Ч., между Общия регулационен план (централната част, ІІІ гр.район и крайбрежието от санаториума до лесопарка) за 17, 19, 23, 24 подрайон и План на предградие „В. Л.“ върху кадастрален план от 1956г. одобрен със Заповед № 244 от 16.01.1959г. на зам. Министъра и РП одобрен със заповед № 14/15.03.1962г. на Председателя на ИК на ГНС.

Изготвени са комбинирани скици 1.между РП одобрен със заповед № 14/15.03.1962г. на Председателя на ИК на ГНС и оспорвания ПУП-ПР за кв.16, кв.17 и кв.19 по плана на 17-ти м.р. на гр.Варна одобрен със заповед № Р-415 от 23.12.2015г. на зам. кмета на Община Варна; 2. Между Общия регулационен план (централната част, ІІІ гр.район и крайбрежието от санаториума до лесопарка) за 17, 19, 23, 24 подрайон и План на предградие „В. Л.“ върху кадастрален план от 1956г. одобрен със Заповед № 244 от 16.01.1959г. на зам. Министъра и РП одобрен със заповед № 14/15.03.1962г. на Председателя на ИК на ГНС и ПУП-ПР за кв.16, кв.17 и кв.19 по плана на 17-ти м.р. на гр.Варна одобрен със заповед № Р-415 от 23.12.2015г. на зам. кмета на Община Варна; 3.три допълнителни приложения.

8.Съгласно одобрения проект по част „Пътна“ са предвидени паркинги, тротоари в площта на улиците „Б.“ и „Я.“ – двустранно. Същите не са прилежаща част към блок 151, а са за общо ползване. Улиците „Б.“ и „Я.“ са били улици още в РП одобрен със заповед № 14/15.03.1962г. на Председателя на ИК на ГНС. В действащата кадастрална карта те са нанесени като второстепенни улица. След запознаване с графичните изображения и обяснителната записка на инвестиционен проект част „Пътна“, е констатирано, че предвидените паркоместа са част от второстепенна улица V клас, с проектна скорост 30км./ч., с ширина на пътните платна 2х3.00м. и тротоари 1.50кв.м.

9.посочени са извършените по разрешението за строеж СМР към момента на изготвянето на заключението.

10.съгласно одобреният проект по част „Пътна“ са предвидени паркинги, тротоари в площта на улиците „Б.“ и „Я.“ – двустранно. Съгласно одобреният проект по част „Ландшафтна архитектура“ дава решение за организиран безопасен спорт и отдих, зелени площи. Ремонтира се съществуващото игрище. Съществуващото малко игрище се заменя с площадка за фитнес. Развива се алейна мрежа и др.

Западно от блока на жалбоподателката, уличната регулация е изместена. Предвидени са паркинги и растителност извън ПИ 10135.2559.25.

Регистри за спортните съоръжения няма, а само за детски площадки.

Съгласно представените от Община Варна, дирекция „Правно- нормативно обслужване“ доказателства се констатира, че по отношение на оспореното в настоящото разрешение за строеж е

1. съставен констативен протокол на ДПК за установяване годността за ползване на строеж: Реконструкция на ул.М. в участъка ул.Д-р Желязкова до ул. Я. и благоустрояване пространствата в карето между бъл. Ц. – ул.К. – ул.М. . бул.В. Левси – бул.Осми Проморски полк, чрез изграждане на детски площадки, зони за отдих, спортни площадки, озеленяване и др. по плана на 17-ти м.р., район Приморски, гр. Варна:

Етап VІ.І Благоустрояване на пространството в карето между бул. В. Л., бул. О.п.п, ул. Д-р А.Ж., ул. Б. и ул.Я..;

2.приет Констативен акт за установяване на годността за приемане на строежа;

3.съставен е Протокол №2 за установяването и завършването и заплащането на натурални видове СМР към 06.03.2023г., както и акт образец 12 от 20.10.2022г. и от 28.10.2022г.

С молби с.д. 10509/11.07.2023г. с.д. 16829/10.11.2022г. са представени актове за държавна собственост относими към собствеността на УПИ за които са издадените оспорените в настоящото производство актове.

Съгласно Актове за частна общинска собственост № 8802/01.12.2015г. и №8803/01.12.2015г. (представени с молба с.д. 16829/10.11.2022г. ), правното основание за съставянето му е чл.59, ал.1 от ЗОС. Съставени са за имоти ПИ 10135.2559.106 и 10135.2559.25, посочено е, че имотите нямат съсобственици и че се управляват от Кмета на Община Варна на основание чл.12, ал.5 от ЗОС. Издадени са съгласно АОС № 2454/02.12.2002г.

Както беше посочено, предмет на проверка в настоящото производство са - 1.)Заповед № Р-415 от 23.12.2015г. на зам.кмета на Община Варна, с която се одобрява ПУП-ПР за кв.16, кв.17 и кв.19 по плана на 17-ти м.р. на град Варна и 2.)разрешение за строеж № 381/ГИ/23.12.2015г. на Главния архитект на Община Варна, като части на комплексния проект за инвестиционна инициатива (КПИИ), приемането на който е инициирано от общината. Въпреки, че се издават в едно производство, това са два различни акта, които подлежат на разглеждане по различен ред, поради което и в настоящият съдебен акт допустимостта на жалбите срещу тях ще бъде изследвана в посочената последователност, като първо ще бъде направен анализ на относимото към момента на приемане на КПИИ и по конкретно на издаването на разрешението за строеж, като акт завършващ производството по одобряването на КПИИ нормативна уредба и на съществуващата такава към момента на подаване на жалбата, второ ще бъдат анализирани тълкуванията на нормативната уредба направени в съдебните актове на Върховния административен съд по сходни спорове и трето в светлината на направените анализи ще бъде преценена допустимостта на жалбата.

Съдът констатира, че към момента на издаването на заповедта на зам.кмета на Община Варна, с която се одобрява ПУП-ПР и е издадено разрешение за строеж № 381/ГИ/23.12.2015г. на Главния архитект на Община Варна, а именно - 23.12.2015г. в сила е редакцията на относимите правила на ЗУТ изм. и доп., ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 1.11.2015 г., доколкото последващото изменение обн. ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г. влиза в сила след издаването на заповедта (три дни след публикацията в ДВ).

Относимата към оспорването на КПИИ уредба към датата на приемане на разглежданите в настоящото производство, която за пълнота и яснота на изложението и направените след анализа й изводи ще бъде цитирана в цялост, е следната:

Чл. 213 от ЗУТ (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., бр. 30 от 2006 г.), предвижда, че „Съдилищата осъществяват контрол по законосъобразността на административните актове по устройство на територията при условията и по реда на този закон, а по въпроси, които не са уредени в него - по Административнопроцесуалния кодекс“.

В чл. 214 от ЗУТ, е разписано, че „Индивидуални административни актове по смисъла на този закон са:

1. актовете за устройство на територията по чл. 1, отказите за издаване на такива актове и административните актове за отмяна или оставане в сила на актове, издадени по административен ред, с които се създават права или задължения или се засягат права или законни интереси на отделни физически или юридически лица, независимо дали изрично са посочени като адресати;

2. актовете по т. 1, издадени от Дирекцията за национален строителен контрол, от кметовете на райони и кметства, от главните архитекти и други овластени длъжностни лица в областните, общинските и районните администрации;

3. актовете за спиране, за забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи.“

Съгласно чл. 214а., ал.1 и ал.2 от ЗУТ (Нов - ДВ, бр. 87 от 2010 г.), „ В 7-дневен срок от получаване на жалбата административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорен индивидуален административен акт за одобряване на подробен устройствен план или за одобряване на комплексен проект за инвестиционна инициатива, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересуваните страни.“ и „Индивидуалните административни актове по ал. 1 се съобщават и подлежат на обжалване по реда, предвиден за съобщаване и обжалване на индивидуалния административен акт, който се оттегля или отменя.“

Чл. 215. от ЗУТ, предвижда че „(1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм., бр. 30 от 2006 г., в сила от 1.03.2007 г., бр. 61 от 2007 г., доп., бр. 33 от 2008 г., изм., бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Индивидуалните административни актове по този закон, отказите за издаването им и административните актове, с които те са отменени или оставени в сила, с изключение на тези по чл. 216, ал. 1, могат да се обжалват пред съответния административен съд по местонахождението на недвижимия имот. Актовете и отказите на министъра на регионалното развитие и благоустройството, на министъра на отбраната и на министъра на вътрешните работи се обжалват пред Върховния административен съд. (2) По реда, предвиден в ал. 1, могат да се обжалват и решенията на комисията по чл. 210, ал. 3, като по делото се призовават общината и заинтересуваните страни. (4) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Жалбите и протестите се подават чрез органа, чийто акт се обжалва или протестира, в 14-дневен срок от съобщаването му, а когато актът се съобщава чрез обнародване в "Държавен вестник" - в 30-дневен срок от обнародването му. Жалбите и протестите срещу актове, с които се одобрява подробен устройствен план или се издава разрешение за строеж на обект с национално значение или на общински обект от първостепенно значение, се подават чрез органа, издал акта, в 14-дневен срок от обнародването на акта в "Държавен вестник". (5) (Нова - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Органът, издал акта по чл. 216, ал. 1, има право да обжалва заповедта по чл. 216, ал. 5. В производството пред съда се призовават жалбоподателят, органът, издал акта по чл. 216, ал. 1, и заинтересуваните лица.“

В чл. 216. от ЗУТ (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) е регламентирано, че „(1) Не подлежат на пряко обжалване по съдебен ред следните административни актове на главните архитекти на общините (районите):

1. отказите за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, когато не са съставна част на комплексния проект за инвестиционна инициатива;

2. разрешенията за строеж заедно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти, когато такива се изискват, и отказите за издаването им, когато не са съставна част на комплексния проект за инвестиционна инициатива.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 33 от 2008 г., изм. и доп., бр. 79 от 2015 г. , в сила от 1.11.2015 г.) Административните актове по ал. 1 подлежат на обжалване по законосъобразност пред началниците на регионалните дирекции за национален строителен контрол, а за специалните обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната - пред министъра на отбраната, съответно пред министъра на вътрешните работи, пред председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" или пред председателя на Държавна агенция "Разузнаване".

(3) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г.) Жалбите се подават от заинтересуваните лица чрез органа, издал акта, по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“

От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че към момента на одобряването, респ. издаването на оспорените актове на зам.кмета на Община Варна и на Главния архитект на Общината не е била налице възможност за оспорването им направо пред съд. Предвидено е с императивна разпоредба на ЗУТ условие за допустимост на обжалването им пред съд, а именно - предварително да е оспорен акта по административен ред.

От данните по делото се извежда извод, че нито жалбоподателката, нито заинтересованите страни са оспорили разрешение за строеж № 381/ГИ/23.12.2015г. на Главния архитект на Община Варна издадено едновременно като част от КПИИ със Заповед № Р-415 от 23.12.2015г. на зам.кмета на Община Варна, с която се одобрява ПУП-ПР за кв.16, кв.17 и кв.19 по плана на 17-ти м.р. на град Варна по административен ред, както изисква нормативната уредба в чл.215, ал.1 от ЗУТ вр. чл.216 от ЗУТ към датата на издаването на разрешението за строеж.

Разпоредбата на чл. 216. от ЗУТ е отменена, като отмяната е обнародвана в ДВ, бр. 25 от 2019 г.

Разпоредбата е процесуална и отмяната й има действие занапред, като предвид момента на подаване на жалбата, следва да бъдат разгледани и останалите процесуални разпоредби, имащи отношение към оспорването на ПУП и разрешенията за строеж в редакциите им към момента на приемането на ПУП и издаването на разрешението за строеж и към настоящия момент.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗУТ „(1) В квартали и в големи урегулирани поземлени имоти застрояването може да бъде комплексно с разполагане на групи от сгради с различно предназначение, свободно стоящи или свързани.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 1.05.2009 г.) Площите между сградите при комплексното застрояване се устройват като паркове и градини, места за паркиране или подземни паркинги и площадки за игра.

(3) В жилищни и курортни комплекси комплексното застрояване може да се съчетава със застрояване в отделни урегулирани поземлени имоти.

(4) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2006 г., изм., бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) Ново строителство в съществуващите жилищни комплекси се предвижда въз основа на подробен устройствен план по чл. 110, ал. 4 - план за регулация и застрояване за преструктуриране на жилищния комплекс в обхват най-малко територията на един квартал с комплексно застрояване. Проектите за планове за регулация и застрояване за преструктуриране на жилищния комплекс подлежат на обществено обсъждане по реда на чл. 127, ал. 1 преди внасянето им в експертните съвети по устройство на територията.

(5) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2006 г.) Проектите по ал. 4 не могат да надвишават показателите на плана, по който са създадени жилищните комплекси.

(6) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм., бр. 65 от 2004 г., предишна ал. 4, бр. 106 от 2006 г., изм. и доп., бр. 61 от 2007 г.) При урегулиране на поземлени имоти в съществуващите квартали с комплексно застрояване, отстоянията между новопредвидените сгради и съществуващите сгради се определят по правилата за комплексно застрояване. Плътността и интензивността на застрояване в такива имоти не може да надвишава определените с плана параметри за съответната устройствена зона при спазване на показателите и за отделните квартали в зоната. Предназначението на терени, находящи се в един квартал, не може да бъде променяно с цел уплътняване на застрояването, ако не са постигнати нормативите за зелени площи, определени в наредбата по чл. 13, ал. 1.

(7) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2004 г., предишна ал. 5, изм., бр. 106 от 2006 г., бр. 61 от 2007 г.) При преструктуриране на квартали с комплексно застрояване се определят прилежащи площи към съществуващите сгради по правилата и нормативите, определени в наредбата по чл. 13, ал. 1, които се урегулират като поземлени имоти. Останалата незастроена част от кварталите, в т. ч. поземлените имоти, за които не може да се предвиди застрояване по правилата на ал. 6, се урегулира като озеленена площ за широко обществено ползване и се вписва в публичния регистър по чл. 63, ал. 1.“

Съгласно разпоредбата на чл. 131. от ЗУТ (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) „(1) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) Заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, както и лицата, на които е предоставена концесия, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана.

(2) Непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са:

1. имотите - предмет на самия план;

2. съседните имоти, когато са включени в свързано застрояване;

3. съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния;

4. съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана;

5. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) имотите, които попадат в сервитути, в защитени територии за опазване на културното наследство или в забранени, охранителни или защитни зони, включително такива за обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, за които с нормативен акт и/или със специфични правила и нормативи са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот.

(3) (Нова - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) Непосредствено засегнати от предвижданията на парцеларния план за елементите на техническата инфраструктура, обявени за обекти с национално значение, за национални обекти или за общински обекти от първостепенно значение, са поземлените имоти или частите от тях - предмет на самия план.“

Съгласно разпоредбата на чл. 131. от ЗУТ (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) „(1) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., бр. 96 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) Заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана.

(2) Непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са:

1. имотите - предмет на самия план;

2. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2015 г., бр. 16 от 2021 г.) съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана;

3. съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния;

4. съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана;

5. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., бр. 25 от 2019 г.) имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване.“

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.8 от ЗУТ (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) „ По мотивирано искане на възложителя кметът на общината, съответно областният управител или министърът на регионалното развитие и благоустройството, по компетентност може да разреши изработването на комплексен проект за инвестиционна инициатива.“, „Комплексният проект за инвестиционна инициатива съдържа следните самостоятелни съставни части: 1. проект за подробен устройствен план, включително работен устройствен план, когато такъв е необходим; 2. инвестиционен проект.“, „Частите на комплексния проект за инвестиционна инициатива се одобряват едновременно с издаването на разрешение за строеж и се съобщават по реда на чл. 149, ал. 1 или 4 на заинтересуваните лица по чл. 131“ от ЗУТ и „Съобщаването на актовете за одобряване на частите на комплексните проекти за инвестиционна инициатива и разрешението за строеж се извършва едновременно при условията и по реда, предвидени за съобщаване на актовете за одобряване на подробни устройствени планове.“

Предвид нормата на чл. 149. от ЗУТ „(Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2007 г.) За издаденото разрешение за строеж от главния архитект на общината (района) или за отказа да се издаде такова разрешение се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отказът се прави само по законосъобразност, като се посочват конкретните мотиви за това.

(2) Заинтересувани лица по ал. 1 са:

1. (доп. - ДВ, бр. 17 от 2009 г., бр. 87 от 2010 г., изм., бр. 109 от 2013 г.) в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж - възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята;

2. в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж - лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2;

3. в случаите по чл. 185, ал. 1 и 2 - собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост.

(3) Разрешението за строеж заедно с одобрения инвестиционен проект или отказът за издаването му могат да бъдат обжалвани от заинтересуваните лица по законосъобразност пред началника на регионалната дирекция за национален строителен контрол в 14-дневен срок от съобщението за издаване на съответния акт.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) За издадените разрешения за строеж заедно с одобрените от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от областните управители инвестиционни проекти или за отказа да се издадат такива проекти се съобщава на заинтересуваните лица с обявление, обнародвано в "Държавен вестник". Тези разрешения за строеж, съответно отказите да се издадат такива разрешения, подлежат на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от обнародването им.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) Органите, издали разрешение за строеж, уведомяват писмено съответните органи на Дирекцията за национален строителен контрол по местонахождение на строежа за издадените разрешения за строеж и заповеди за допълването им по чл. 154, ал. 5 и изпращат копия от тях в 7-дневен срок от издаването им. Към тях се прилагат копия от текстовата и графичната част на действащия подробен устройствен план и копие от визата за проектиране, когато такова се изисква.

(6) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г., доп., бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) За издадено разрешение за строеж, приложение към което е решение по ОВОС или решение за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС, както и решение за одобряване на доклад за безопасност за изграждане или реконструкция на предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал или на части от него, се поставя съобщение на интернет страницата на органа, издал разрешение за строеж, в което се посочва и начинът за осигуряване на обществен достъп до съдържанието на разрешението и приложението към него.“

С правен интерес да обжалват акт от тази категория (издаденото разрешение за строеж или отказът да бъде издадено) разполагат само пряко засегнатите от него правни субекти, а именно: в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж - възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж - лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2; в случаите по чл. 185, ал. 1 и 2 - собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост, доколкото строежите не са от посочените категории.

Предвид изключението на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ, в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 от ЗУТ, какъвто е настоящият, право да обжалват имат само - възложителят и собственикът на земята, които в случая са един и същ субект – Община Варна.

Анализът на цитираната нормативна уредба влече следните изводи:1.)не всяко лице има право да оспори одобрения от кмета ПУП или издаденото разрешение за строеж от Главния архитект, а само онези лица, на които това право е предвидено в разпоредбата на чл.131 и в чл.149 от ЗУТ. 2.)кръгът на лицата имащи право да оспорят заповедта за одобряването на ПУП и разрешението за строеж е ограничен и това е свързано със защитата на правото на собственика на имота да го ползва по начин, какъвто прецени за необходимо, а в случая, когато собственикът на имота е Общината, какъвто е настоящият, да предвиди начина на ползването му, включително извършването на строителство в него, като съобрази интересите на общността.

Предвид анализираната нормативна уредба и след като съобрази тълкуването й дадено в съдебните актове на Върховния административен съд, които в относимите им части за пълнота на изложението ще бъдат цитирани в цялост, а именно:

Определение № 8204 от 28.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5184/2023 г., II о., докладчик съдията Светлозар Рачев, съгласно което: „Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е заповед по чл. 150, ал. 1 ЗУТ, допускаща изработването на Комплексен проект за инвестиционна инициатива, а именно ПЗ в обхват УПИ І-2164; контактна зона: УПИ І, Х, ХІV и улици; инвестиционен проект за обект "Административна сграда за обществено обслужване" в УПИ І-2164. Правилен е изводът на съда, че в производството по чл. 150, ал. 1 ЗУТ, засегнат от изменението на ПУП се явява единствено имота, предмет на разработката – УПИ І-2164, за който е допуснато изработване на КПИИ в съответните части. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че частните жалбоподатели са собственици на съседни имоти и не притежават никаква собственост по отношение на имота, предмет на разработката. Видно от съдържанието на самата заповед и обстоятелството, че е издадена в производство по чл. 150 ЗУТ, засегнат от изменението на ПУП се явява единствено имота, предмет на разработката - УПИ І-2164, който е в процедура по изработване на съставните части на КПИИ и одобряването им. Това обстоятелство изключва възможността за оспорване на заповедта по съдебен ред, тъй като с предметния обхват на допуснатото изработване на КПИИ не се спира прилагането на действащия ПУП по смисъла на чл. 135, ал. 6 ЗУТ за други имоти, различни от този, за който се изработва КПИИ. Процедурата по чл. 150 ЗУТ е специална по отношение на тази по чл. 135 ЗУТ, тъй като касае едновременно постановяване на три самостоятелни административни акта в едно производство – ПУП, инвестиционен проект и разрешение за строеж. Не е предвидено междинното им съобщаване и обжалване. Съгласно специалната норма на чл. 150, ал. 3 ЗУТ, актовете по ал. 2 подлежат на обжалване в едно производство, като срокът за оспорването им е идентичен и започва да тече от издаване и съобщаване на последния акт – разрешението за строеж. Те се одобряват едновременно, но няма пречка да се обжалва само един от тях, тъй като специалния закон не регламентира обратното.

Определение № 8706 от 10.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8729/2022 г., II о., докладчик председателят Илияна Дойчева, съгласно което „Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е заповед по чл. 150, ал. 1 ЗУТ, допускаща изработването на Комплексен проект за инвестиционна инициатива, а именно ПРЗ и РУП в обхват УПИ ХІІІ – общински; контактна зона: УПИ ХІ, ХІІ, ХХVІІ, ХХХ и улици; инвестиционен проект - УПИ ХІІІ. Законосъобразен е изводът на съда, че в производството по чл. 150, ал. 1 ЗУТ, засегнат от изменението на ПУП се явява единствено имота, предмет на разработката – УПИ ХІІІ, за който е допусната и процедура по изработване на КПИИ в съответните части. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че М. П. и М. И. са собственици на съседни имоти, включени в контактната зона, но не и от заповедта, с която се допуска изработване на КПИИ. Видно от съдържанието на самата заповед и обстоятелството, че е издадена в производство по чл. 150 ЗУТ, засегнат от изменението на ПУП се явява единствено имота, предмет на разработката - УПИ ХІІІ, който е в процедура по изработване на съставните части на КПИИ и одобряването им. Това обстоятелство изключва възможността за оспорване на заповедта по съдебен ред, тъй като с предметния обхват на допуснатото изработване на КПИИ не се спира прилагането на действащия ПУП по смисъла на чл. 135, ал. 6 ЗУТ за други имоти, различни от този, за който се изработва КПИИ. Процедурата по чл. 150 ЗУТ е специална по отношение на тази по чл. 135 ЗУТ, тъй като касае едновременно одобряване (ал. 3) на три самостоятелни административни акта (ал. 2) в едно производство, без междинното им съобщаване и обжалване. Съгласно специалната норма на чл. 150, ал. 3 ЗУТ, актовете по ал. 2 подлежат на обжалване в едно производство, като срокът за оспорването им е идентичен и започва да тече от издаване и съобщаване на последния акт – разрешението за строеж.“

Определение № 9517 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1439/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов, в което е посочено, че „1. При констатацията, че оспорващият е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1019.255. 2. 3 в ПИ № 255, съдът е ограничил проверката на легитимацията му да обжалва частите на КПИИ до изключването на заинтересоваността на основание чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, обсъдил е частично само първата хипотеза на т. 2 на текста, а изводът му за неотносимост на предвиденото свързано застрояване с неговия имот е необоснован. Останалите предпоставки по чл. 131, ал. 2 вр. ал. 1 ЗУТ, обуславящи правния интерес от оспорване, не са въобще изследвани. 2. Със заповедта за ПУП са одобрени нова конфигурация, предназначение, технически показатели и линии на застрояване в ПИ № 298, съседен на ПИ № 255. Предвидено е застрояване на сграда със смесено предназначение, което да покрие триетажния калкан в имот № 255. Тези констатации могат да бъдат направени и без експертни познания, тъй като произтичат от текстовата част на заповедта, чертежите, към които акта препраща, и от обяснителната записка към проекта. 3. Оспорващият е заинтересовано лице да обжалва КПИИ в качеството си на собственик на обект в ПИ № 255, който е непосредствено засегнат от предвижданията на плана недвижим имот на две основания: а. Като титуляр на правото на собственост върху самостоятелен обект от сграда и съответните идеални части от правото на строеж в съседен поземлен имот, който се включва в свързано застрояване с предвидения за изграждане в имота, предмет на ПУП - чл. 131, ал. 2, т. 2, предл. 1 ЗУТ. Достатъчно за самостоятелното признаване на това му качество е проектираното застрояване в ПИ № 298 – по аргумент от т. 2, предл. 2 на текста. б. Скицата от кадастъра удостоверява за ПИ № 298 начин на трайно ползване "за друг обществен обект, комплекс", докато очевидно с новия устройствен план имотът вече е с НТП "Смф" (Смесена многофункционална зона) с оглед реализирането на проектираната сграда със смесено предназначение. Т. е. променено е предназначението на имота – срв. т. 7 и т. 18 от ал. 7 вр. ал. 8 на чл. 4 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. В този случай съседните имоти попадат в обхвата на непосредствено засегнатите от предвижданията на плана по силата на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. 4. Обсъждането от съда на лицата по чл. 149, ал. 2 ЗУТ, притежаващи правото да обжалват разрешенията за строеж, е в противоречие с чл. 150, ал. 3 от закона. Частите на КПИИ се одобряват едновременно с издаването на РС и се съобщават на заинтересованите лица, чиито кръг се определя по критериите на чл. 131 ЗУТ. Въпросът за подлежащите на контрол за законосъобразност актове при КПИИ е разрешен с Определение № 12231/13.10.2017 г. на ВАС по адм. дело № 11343/2017 г.“

Определение № 12231 от 13.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11343/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова, в което е прието следното: „Съгласно чл. 150, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ, КПИИ съдържа следните самостоятелни съставни части: 1/ Проект за ПУП, включително РУП, когато е необходим и 2/ Инвестиционен проект, като частите на КПИИ се одобряват едновременно с третия акт - разрешението за строеж /РС/. По същество всеки от посочените три акта има статут на самостоятелен индивидуален административен акт, но по силата на специалната норма на чл. 150, ал. 3 ЗУТ, те подлежат на обжалване в едно производство, като срока за оспорването им е идентичен-считано от издаване и съобщаване на последния издаден акт /РС/. Те се одобряват едновременно и няма пречка да се обжалва само един от тях, но това означава несъгласие и с останалите части на КПИИ, поради тяхната свързаност, което ангажира съда да извърши проверка за законосъобразност и на тях.“

Решение № 10978 от 13.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1669/2023 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева, съгласно което „Обжалваното решението на Административен съд София – град, с което са отхвърлени жалбите на И. Д. и Е. Г. – М. против разрешение за строеж № Б-24/19.03.2019 г., издадено от главния инженер на НАГ, с което на основание чл. 148, ал. 4 и ал. 8 във вр. с чл. 64, ал. 4 ЗУТ е разрешено на Столична община да извърши строително – монтажни работи съгласно одобрените на 19.03.2019 г. проекти за "Интегриран проект на водния сектор на гр. София- дубльор на ляв Владайски колектор (ДЛВК) и реконструкция на съпътстващата инфраструктура: участък от Д. Пр. 1 (включително Д. Пр. 1) до о. т. 34 и отливен канал от Д. Пр. 1 до П. Т. 19а, на разстояние 15м. от о. т. 19, пред кв. 4а, м. "Хаджи Димитър – Малашевци", район "Сердика", Столична община", следва да бъде обезсилено, тъй като е постановено по недопустими жалби, подадени от лица без правен интерес от оспорване на административния акт.

Както административният съд правилно приема, разпоредбата на чл. 149, ал. 2 изчерпателно изброява заинтересуваните лица, които имат право да обжалват разрешението за строеж. В случаите на нов строеж, какъвто е процесният, съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ това са: възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 – възложителят и собственикът на земята. Жалбоподателите Д. и М., както първоинстанционният съд обосновано приема, не попадат в нито една от посочените категории лица. От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно – техническа експертиза се установява, че теренът, в който ще се извърши строителството на обекта, за който е издадено оспореното разрешение за строеж и е одобрен инвестиционен проект, е собственост на възложителя Столична община. Трасето на ДЛВК в участъка, предмет на разрешението за строеж, попада в части от ПИ с идентификатор 68134.509.52, части от ПИ с идентификатор 68134.509.55 и преминава през ПИ с идентификатор 68134.509.7134 по КККР на гр. София. Имотите, в които ще се изгради обекта, предмет на разрешението за строеж и одобрения инвестиционен проект, са общинска собственост. Същите са отчуждени с влезли в сила заповеди №№ РД 40-34/15.09.2010 г.; РЗ-40-35/15.09.2010 г.; РД-40-36/15.09.2010 г.; РД 40-38/15.09.2010 г. и заповед № САО 18-РД40-93/11.09.2018 г. за изграждане на обекти публична общинска собственост въз основа на одобрен подробен устройствен план и за тях са съставени актове за публична общинска собственост: АОС № 1032/19.04.2006 г.; АПОС № 1522/02.08.2011 г.; АПОС № 1687/11.08.2015 г. и АПОС № 1897/06.03.2019 г.

Обстоятелството, че жалбоподателите Д. и М. фигурират като съсобствениците на някои от имотите в КРНИ не обосновава различен извод. Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие и от отразеното в тях не произтичат промени във вещноправния статус на имотите, тъй като с вписването материални права не се създават или погасяват. Отразените в кадастрална карта и кадастрални регистри данни за правото на собственост върху недвижимите имоти; данните за други вещни права върху недвижимите имоти и данните за зони на ограничения върху поземлените имоти са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, доколкото източникът на тези данни има доказателствено значение (чл. 2, ал. 5, изр. 2 ЗКИР), а в случая жалбоподателите не представят легитиМ.ащи документи.

Поради изложеното следва да се приеме, че касационните жалбоподатели нямат качеството на заинтересувани лица с право да оспорят разрешението за строеж съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. В този смисъл са и изложените в обжалваното решение мотиви, но те обосновават извод за оставяне на жалбите без разглеждане и прекратяване на съдебното производство на основание чл. 159, т. 4 АПК, а не за отхвърляне на оспорването в какъвто смисъл е крайният извод на съдебния състав.“

Определение № 2817 от 16.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2320/2023 г., II о., докладчик председателят Георги Колев, в което е прието следното „С атакуваното определение, на основание чл. 159, т. 4 АПК, е оставена без разглеждане жалбата на Л. В. против Разрешение за строеж № 22/20.06.2022 на главния архитект на район "ОБ.ище", Столична община, с което на основание чл. 148, ал. 6 и чл. 142, ал. 6, т. 2 от ЗУТ е разрешен строеж "Аварийно укрепване на подова конструкция по време на текущ ремонт" в имот с идентификатор 68134.403.171.1.1 по КК на гр. София, кв. 552а, УПИ IV-11, V-12, м."ГГЦ Зона Г-14", район "ОБ.ище" с административен адрес: гр. София, ул. "Цар Симеон" № 1, поради недопустимост.

За да прекрати производството по делото, образувано по жалбата, съдът е приел, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от обжалването на разрешението за строеж, ведно с одобрените технически инвестиционни проекти, тъй като не е налице приложимата за случая хипотеза на чл. 149, ал. 2 ЗУТ. Определението е правилно.

Обосновано е прието от съда, че по делото не са налице данни, респ. не са представени доказателства оспорващата да е възложител, собственик или носител на ограничени вещни права в поземления имот, по отношение на който е разрешеното строителството, нито да има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, което изключва хипотезата на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Същата не попада и в кръга на заинтересованите по чл. 149, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 4, доколкото настоящия случай не се отнася нито за етажна собственост, нито за преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж. Изброяването в посочената норма е изчерпателно и това са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, както и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Жалбоподателката е собственик на съседен имот, но не притежава никакви вещни права в имота, за който се отнася разрешението за строеж. Следователно не попада сред посочените в закона лица, поради което жалбата й се явява недопустима. Това е така, тъй като липсата на качеството на заинтересована страна по смисъла на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ елиминира правния интерес от обжалване и е пречка да се осъществи валидно това процесуално действие.“

Определение № 323 от 11.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11760/2022 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева в което е прието, че „С определението в обжалваната част оспорването срещу строителното разрешение е оставено без разглеждане на основание чл. 159, т. 4 АПК и производството по делото е прекратено.

За да постанови този резултат, съдът приема, че жалбоподателят няма правен интерес да оспори издаденото разрешение за строеж, тъй като не попада в кръга на заинтересуваните лица съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Излага съображения, че се касае за нов строеж, предвиден за изпълнение изцяло в имот, за който жалбоподателят не притежава право на собственост или други ограничени вещни права. Определението е правилно.

Разпоредбата на чл. 149, ал. 2 ЗУТ изчерпателно определя кръга на заинтересуваните лица в производството по издаване на разрешение за строеж. С правен интерес да обжалват акт от тази категория разполагат само пряко засегнатите от него правни субекти, като в хипотезата на нови строежи, както в случая, това са лицата по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ: възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон.

Частният жалбоподател се легитиМ.а като собственик на 1/8 ид. част от ПИ с идентификатор 56722.659.356 (неправилно посочен в жалбата и в уточнителната му молба с идентификатор 56722.659.359) и 1/2 ид. част от апартамент № 4, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.659.356. 1. 4, съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 163, том № XV, рег. № 10024, дело № 1121 от 2016 г. Имотът е съседен на ПИ с идентификатор 56722.659.1026, в който с оспорения акт е разрешено временно строителство. "Ес Би Ес Финанси" ЕООД не установява качеството си на заинтересувано лице по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. При тези данни правилно административният съд приема, че за него липсва правен интерес от оспорване на разрешението за строеж.

Посочената от частния жалбоподател разпоредба на чл. 149, ал. 5 АПК не обосновава извод за допустимост на жалбата му. Цитираната разпоредба е относима към възможността за оспорване на административните актове с искане за обявяване на тяхната нищожност без ограничение във времето. С това право разполагат субектите, притежаващи правен интерес според чл. 149, ал. 2 ЗУТ, а не всяко лице, което счита, че са нарушени правата или засегнати интересите му. Преценката за признаване на правния интерес е обусловена от изчерпателно изброени в специалната разпоредба по чл. 149, ал. 2 ЗУТ условия, като извън тях оспорването на строително разрешение, вкл. и с искане за обявяване на неговата нищожност, според действащия ЗУТ е недопустимо.

Изложените в частната жалба аргументи за незаконосъобразност на предвидените с оспорения акт строително-монтажни работи, основани на предвижданията на имотите по действащия ПУП, са по съществото на спора, които не подлежат на обсъждане при недопустима жалба.

Наличието на правен интерес от оспорването представлява положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Липсата на качеството на заинтересувано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2 ЗУТ изключва правния интерес от обжалване на строителното разрешение. Законосъобразно подадената до съда жалба в тази част е оставена без разглеждане като недопустима на основание чл. 159, т. 4 АПК и производството е прекратено. Определението в обжалваната част като правилно следва да се остави в сила.“

Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. на ВАС по т. д. № 1/2012 г., докладчик съдията Севдалина Червенкова, съгласно което „При оспорване на административни актове с искане за обявяване на нищожност правният интерес за оспорващия следва да се преценява към момента на подаване на жалбата.“

От анализа на цитираната съдебна практика се извеждат следните изводи, че: 1.) За да има право да оспори валидността на приетите в процедурата по одобрение на КПИИ актове, а именно: заповед за одобряване на ПУП и разрешение за строителство за жалбоподателя следва да е налице някоя от лимитативно изброените в разпоредбите на чл.131 и 149 от ЗУТ предпоставки и съдът служебно следва да изследва наличието им. Липсата на предвиденото в закона условие по отношение на подателят на жалбата, влече извод за недопустимост на оспорването. 2.)Освен, че жалбоподателят следва да е измежду лицата попадащи в обхвата на чл.131 и чл.149 от ЗУТ, за него следва да е налице и пряк правен интерес от обжалването, т.е. с обжалваният акт да са засегнати по неблагоприятен начин правата му да ползва собственият си имот. Правният интерес и по – конкретно прекият правен интерес е разглеждан от настоящата инстанция с правното му значението в АПК и развито в доктрината от проф. д-р Емилия Къндева. Професор д-р Къндева сочи (Къндева, Е., 2006, Административно правосъдие, София, Сиела- Софт енд пъблишънс, стр.185 и стр.189), че „Правният интерес е необходима материална предпоставка за наличието на административноправен спор и необходима процесуална предпоставка за сезиране на съда с решаването на този спор.“, както и, че „Правният интерес е връзката между оспорващия (жалбоподателя) с породените от административния акт правни последици.“ В този аспект е поставено изискване, съгласно което „Интересът трябва да е пряк: Трябва непосредствено да се засягат права, свободи и законни интереси на жалбоподателя или непосредствено да се създават задължения за него.“ Изискването за наличие на пряк интерес е една от предпоставките за допустимост на жалбата (а, не е свързано с преценката за нейната основателност), а когато жалбоподателят е адресат на акта, доколкото поради негови действия е започнало административното производство (няма твърдения дали такъв е настоящият случай) има връзка с предвидената възможност в чл.83 от ГПК за освобождаването от заплащането на държавна такса за съдебното производство, включително и за производството по обжалването на първоинстанционния акт.

Видно от съдържанието на жалбата и на молбата за присъединяването на заинтересованите страни в тях не са посочени в конкретика начините, по които ще бъде накърнено правото им да ползват собствените си жилища. Разширяването на площта на улиците и на паркоместата, при липсата на данни към имотите им да има прилежащи закупени от тях паркоместа само ще улесни паркирането на собствените им МПС. Наличието на тротоари пък ще улесни предвижването на пешеходците.

Жалбоподателката излага общи твърдения, че предвижданията на ПУП-ПР не отговарят на изискванията на ОУП 2012г. за озеленяването, но сама сочи, че и към момента преди одобряването на заповедта за ПУП-ПР от зам.кмета съществуващото състояние не отговаря на изискванията на ОУП, предвид броя на апартаментите в блока и броя на живущите в тях. Предвид посоченото несъответствие този й довод не следва да се разглежда като наличие на пряк правен интерес от оспорването на заповедта за одобряване на ПУП-ПР.

От анализа на разпоредбата на чл.131 вр. чл.215 от ЗУТ следва, че не всяко лице има право да оспори заповедта за одобряването на ПУП, а само лимитативно изброените в разпоредбата на чл.131 от ЗУТ, поради което следва да се провери жалбоподателката и заинтересованите страни измежду изброените в чл.131 от ЗУТ ли са.

Видно от данните по делото жалбоподателката и заинтересованите страни са собственици на жилищни имоти, апартаменти находящи се в сграда попадаща в поземления имот в обхвата на ПУП, както и на право на строеж в същия имот. За целта на настоящия анализ следва да бъде посочено каква е правната същност на правото на строеж и последиците за възможността за обжалване на заповедите за одобряване на ПУП и издаденото разрешение за строеж. Правото на строеж е от категорията ограничени вещни права. „Определящо при тълкуването на отстъпеното право на строеж е уговореното между страните в сключения от тях нотариален акт“ (Така съгласно Стоян Ставру в Пунев, Б., Стоянов, В., Петкова, Цв., Боянова, Г., Ставру, Ст. Дечева, Б., Калинова, Св., Солакова, Г., Георгиев, А., Пунев, А., Ковачев, Я. Право на собственост и други вещни права. Научно – приложен коментар. Анализ на законодателството и на съдебната практика, ИК „Труд и право“, София:2021г. на стр.508“). От данните в документите за собственост на жалбоподателката и заинтересованите страни се констатира, че са придобили апартаменти с конкретна площ и съответното им право на строеж. От това следва, че не са собственици на правото на строеж върху площта на целия поземлен имот, а само върху площта върху която се наМ.а сградата (за която е учредено съответното право на строеж). Липсват данни от които да се направи извод, че правото на строеж на жалбоподателката и на заинтересованите страни се е трансфорМ.ало в право на собственост не само по отношение на апартаментите в сградата, но и по отношение на идеални части от земята в целия поземлен имот, в който се наМ.а сградата.

От друга страна като съобрази разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗОС в редакцията Обн., ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г., в сила от 1.06.1996 г., съгласно която Общинска собственост са и конкретно имащите значение за спора: незастроените парцели и имотите в селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство; местните пътища, улиците, които не са част от републиканската пътна мрежа, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване; общинските жилища, обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване на населението на съответната община; мрежите и съоръженията от техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитните системи в частта им, обслужваща територията на съответната община, които не са включени в имуществото на търговски дружества и и тълкуването дадено в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 7.02.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 5/2010 г., докладчик съдията Галина Матейска („Самият ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС предвижда отмяна на отчуждаване, извършено до 21 април 1990 г.. Това е датата, на която влиза в сила изменението на Закона за собствеността в ДВ, бр. 31 от 17.04.1990 г., с което за първи път в закон (извън отменената Конституция) се прави разграничение между държавна собственост и общинска собственост. Всички отчуждени до тази дата имоти са ставали държавна собственост, защото не е имало общинска. По силата обаче на чл. 2, ал. 1, точка 4 от ЗОбС (редакция в ДВ, бр. 96 от 5.11.1999 г. и в ДВ, бр. 26 от 29.03.2000 г.), отчуждените до 1 юни 1996 г. имоти, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, преминават в собственост на съответните общини. Естествено всичко придобито в резултат на отчуждителни производства за задоволяване на общински нужди след тази дата, на която влиза в сила ЗОбС, става общинска собственост.“, съдът наМ.а, че ПИ предмет на ПУП и разрешението за строеж са само общинска собственост. Този извод следва и от АОС за същите имоти, както и от липсата на доказателства идеални части от ПИ, в който се наМ.а сградата, в която са разположени апартаментите собствени на жалбоподателката и заинтересованите лица да са продадени на последните или пък същите да са придобили собственост върху тях по друг начин.

Жалбоподателката и конституираните в настоящото производство като заинтересовани страни не попадат в обхвата на понятието „Заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения“ по чл.131 от ЗУТ, тъй като не са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, или по данни от кадастралния регистър, както и лица, на които е предоставена концесия, върху недвижимите имоти, които са непосредствено засегнати от предвижданията на плана, доколкото техните имоти, а именно апартаментите в сградата не са 1. имоти - предмет на самия план; 2. съседни имоти, когато са включени в свързано застрояване; 3. съседни имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана; съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; 4. съседни имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; 5. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) имоти, които попадат в сервитути, в защитени територии за опазване на културното наследство или в забранени, охранителни или защитни зони, включително такива за обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, за които с нормативен акт и/или със специфични правила и нормативи са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот; 6. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., бр. 25 от 2019 г.) имоти, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване.

Жалбоподателката и конституираните в настоящото производство като заинтересовани страни, не са между лицата попадащи в обхвата на разпоредбата на чл. 149, ал. 2 ЗУТ, която изчерпателно определя кръга на заинтересуваните лица в производството по издаване на разрешение за строеж и с право на жалба срещу издаденото разрешение за строеж.

В този аспект неоснователно се явява възражението на жалбоподателката, че откъм западната ограждаща стена на блока уличната регулационна линия е на по-малко от минимално изискуемите 2 метра отстояние, което за вх. Б щяло да доведе до сериозен проблем за обслужване на тази част от сградата, особено при необходимост от ремонтни дейности, доколкото при необходимост от извършване на ремонт на сградите е предвидена възможност във връзка с тези дейности да се ползват както тротоарните площи около сградите, така и пътните платна.

Жалбата се явява недопустима и производството по нея следва да бъде прекратено.

Доколкото в молбата за присъединяване на заинтересовани страни не са изложени твърдения различни от тези в жалбата, съдебното производство и по отношение на заинтересованите страни следва да бъде прекратено.

Предвид недопустимостта на жалбата не следва да бъде изследвана валидността на оспорените актове.

Доводите на жалбоподателката, че строителството по Разрешение за строеж № 381/ГИ/23.12.2015г. Главният архитект на Община Варна не е започнало в продължение на три години от влизането му в сила, поради което на основание чл.153, ал.2, т.1 от ЗУТ разрешението за строеж губи правното си действие са свързани с изпълнението на строителството по разрешението на строеж, а не са за валидността му и законосъобразността му и предвид правилата на чл.267 и сл. АПК следва да бъдат разгледани в различно производство.

За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че защитата на правото на строеж (каквото е правото на жалбоподателката и на заинтересованите страни по отношение на земята, в която е построен блока, в който се наМ.ат техните апартаменти, предвид актовете им за собственост) не става по реда на АПК, а предвид мотивите на Тълкувателно решение № 33/19.04.1971г. по гр.д. № 11/1971 на ВС на ОСТК е чрез предявяване на всички вещни искове за защита на собствеността, както и с всички искове за вреди и загуби. Като следва да се съобрази и, че „С изграждането на постройката в груб строеж правото на строеж вече е преобразувано в право на собственост (Така съгласно Стоян Ставру в Пунев, Б., Стоянов, В., Петкова, Цв., Боянова, Г., Ставру, Ст. Дечева, Б., Калинова, Св., Солакова, Г., Георгиев, А., Пунев, А., Ковачев, Я. Право на собственост и други вещни права. Научно – приложен коментар. Анализ на законодателството и на съдебната практика, ИК „Труд и право“, София:2021г. на стр.563“) но само по отношение на обектите в сградата, а не върху площта на целия поземлен имот.

Предвид Заповед № 3016/ 23.09.2021г. на Кмета на Община Варна, с която е отменена Заповед № 5513/31.12.2019г. на Кмета на Община Варна и на Главния архитект на Община Варна са предоставени следните функции – да одобрява или отказва със заповед подробни устройствени планове и техните изменения, с оглед предоставената съгласно чл.129, ал.2 от ЗУТ компетентност на кметовете на общини, съдът наМ.а, че следва да заличи като страна зам.кмета на Община Варна и да остави като единствен ответник по спора Главния архитект на Община Варна.

Съдът констатира, че с протоколно определение от 14.06.2023г. е определил възнаграждение за вещото лице С. в размер на 1070лв. и срок за довнасяне на разликата между внесения депозит и определеното окончателно възнаграждение в размер на 570лв. от 7 дни, като констатира че разликата не е внесена от жалбоподателката в срока даден от съда, но в сметка вещи лица е внесен депозит за тройна СТЕ, поради което на вещото лице следва да бъде изплатена допълнително сума в размер на 570лв. Размерът на възнаграждението на вещото лице е установен на база обема на свършената работа, който е в пряка зависимост от поставените от жалбоподателката множество задачи изискващи извършването на изследване на значителен обем от данни, проверка на място и изчертаване на съпоставими със съществуващите по делото скици.

След окончателното приключване на делото на жалбоподателката следва да бъде възстановен неизполвания за изготвяне на СТЕ депозит.

Водим от горното, Съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ЗАЛИЧАВА като ответник зам.кмета на Община Варна.

ДА СЕ ЗАЛИЧИ И ОТ СПИСЪКА ЗА ПРИЗОВАВАНЕ като страна зам.кмета на Община Варна.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ НА вещото лице допълнително възнаграждение в размер на 570лв. от внесения депозит.

ПРЕКРАТЯВА производството по оспорването по жалбата на С.Г. Г. -С., чрез адв. С.С.С. срещу Заповед № Р-415 от 23.12.2015г. на зам.кмета на Община Варна, с която се одобрява ПУП-ПР за кв.16, кв.17 и кв.19 по плана на 17-ти м.р. на град Варна и разрешение за строеж № 381/ГИ/23.12.2015г. на Главния архитект на Община Варна, издадени при условията на чл.150, ал.1 и 2 от ЗУТ.

ПРЕКРАТЯВА производството и по отношение на заинтересованите страни.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.1055 по описа на Административен съд Варна за 2022г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7 – дневен срок от съобщаването му.

Съдия: