№ 744
гр. Добрич, 19.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Боряна Тр. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20243230100383 по описа за 2024 година
Подадена е искова молба вх.№ 2330/01.02.2025г. от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, с която срещу Д. К. Н., ЕГН **********, с
адрес: *** са предявени искове за установяване вземанията на ищеца, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№ 2974/2023г., както следва:
-199,08 лв. – главница за неизпълнено парично задължение, произтичащо от Договор за
потребителски кредит № 196620 сключен на 24.07.2018 година /"Договор за потребителски
кредит"/ между „Сити Кеш" ООД, ЕИК ***;
-26,71 лв. – представляващи обезщетение за забава считано от 24.01.2019г. до
20.10.2023г.;
-законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда 23.10.2023г. до
окончателното изплащане на задължението
Ищецът твърди, че на 24.07.2018 година Д. К. Н., ЕГН: ********** е сключила
Договор за потребителски кредит № 196620 със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е
получила заетата сума, срещу което се съгласила да върне 6 броя вноски в 183 лв. в срок до
24.01.2019г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна
част към Договора за потребителски кредит.
Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.08 %, както и годишен
процент на разходите в размер на 47.33 %.
Сключеният договор отговаря на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК , доколкото е
сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от
страните. Процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на
1
чл. 10,чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.
В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се
съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху забавената сума за всеки ден забава.
В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено
„Сити Кеш“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други
документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или
доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на
договора за кредит.
Горепосоченият договор е сключен по електронен път по силата на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. При сключването на процесния
договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Дори и съдът
да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че
Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен,
считано от датата на получаване на паричната сума
Ответникът Д. К. Н., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по
Договора за кредит.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022г. г. „Сити
Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор
за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***. Вземането срещу длъжника по настоящото
производство е индидуализирано на ред/стр. № 1от Приложение № към договора за цесия.
Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата - година,
както и със CMC на посочения от него телефонен номер.
Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит
до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.
Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него
имейл адрес не е извършено надлежно, то се настоява съдът да приме за надлежно връчено
уведомлението, приложено с исковата молба.(Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009
г„ II т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г„ I т. о„ ВКС, Решение №
78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС)
В срока по чл 131 от ГПК, ответникът Д. К. Н. депозира отговор, с който намира
исковете за допустими, но неоснователни.
Релевантни възражения на ответника:
-договорът е недействителен, доколкото не е спазено изискването на чл.10 ал.1 от ЗПК
касателно изискването за големина на шрифта не по малко от 12. В атзи връзка настоява за
извършване на експертиза.
-В случая в договора е посочено, че лихвеният процент е фиксиран - 40.08 %. Липсва
2
обаче разпоредба за условията за прилагането му. Липсва уточнение за базата, върху която се
начислява лихвеният процент - дали върху целия размер на кредита, върху остатъчната
главница или върху главницата и застраховката. Не става ясно как е разпределян лихвеният
процент във времето - за какъв период, върху цялата дължима главница и застраховка или
съобразно поетапното й намаляване. Оттук не става ясно как е формирана
възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания размер. Принципно при
фиксирана лихва не се прилага изискването за предоставяне информация за
последователността на разпределяне на вноските между различните неизплатени суми. Но
това изискване е относимо към чл. 11, ал. 1,т. 11 ЗПК,а не към чл. 11, ал. 1,т. 93ПК, 11. В
договора е посочен единствено размерът на лихвения процент, както и че същият е
фиксиран. Никъде в договора не е отбелязано и какво е съотношението на общия размер на
дължимата за срока на договора възнаградителна лихва с главницата по кредита, за да може
да се направи проверка при какви условия /начини/ е приложен лихвеният процент и дали
същият отговаря на посочения от кредитодателя фиксиран размер. В този смисъл считаме,
че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, която е императивна.
- като в договора кредиторът е посочил като абсолютни стойности на лихвения процент
по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на
разходите /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Неясни са
както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното
оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него
финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем
за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.
- В случая към исковата молба не е представено уведомление за извършена цесия.
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за потребителски кредит № 196620 , сключен на
24.07.2018г. между „Сити Кеш“ ООД и Д. К. Н..
По силата на чл.3 от договора, кредитополучателката е получила в заем сумата от
600лв., срещу което се съгласила да върне 6 броя вноски в 183 лв. в срок до 24.01.2019г.,
когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към
Договора за потребителски кредит.
Уговорен е фиксиран лихвен процент в размер на 40.08 %, както и годишен процент на
разходите в размер на 47.33 %.
Не е спорно за страните, че Договор за потребителски кредит № 196620/24.07.2018 г. е
сключен по реда, описан в общите условия на „Сити Кеш“ ООД за заеми „Кредирект“,
представени по делото. Земателят е кандидатствал за отпускане на заем чрез интернет
платформата на кредитодателя, съгласно чл. 6, ал. 1 от Общите условия. Съгласно чл. 9, ал. 1
от същите цялата преддоговорна информация се предоставя от заемодателя на заемателя на
посочената от последния електронна поща, като с натискането на бутон „Изпрати“ съгласно
3
чл. 11, ал. 2 ОУ, заемателят декларира, че приема изпратените му документи, като това
действие се счита за подписване на всяка една от страниците от изпратените документи.
Съгласно ал. 2 от чл. 18 - „Изпратеният договор за заем се счита за приет от страна на
Заемателя до неговия изричен отказ за сключване на договор за заем по реда и начините,
описани в настоящите общи условия“ , а съгласно алинея 3 - „Действията по ал. 1 и ал. 2 се
считат за подписване на всяка страница от предоставените документи от всяка от страните,
при условията, при които те са предоставени.“
Договорът се счита сключен от деня на изпращането му от Заемодателя на Заемателя,
съгласно чл. 20, ал. 1 от Общите условия, а отпуснатите средства се усвояват на каса на
„Изи Пей“.
В чл.6.1 от Договора страните са уговорили рефинансиране на стар кредит№ 181041 в
размер на 237лв. По делото е приложена разписка за усвоена остатъчна сума, в размер на
366,55лв./л.119/.
Представен от ищеца е договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на
21.07.2022г. между „АПС Бета България“ ЕООД и „Сити Кеш“ ООД. Видно от приложение
към договора за цесия е прехвърлено и вземането на кредитодателя към Д. К. Н. в размер на
199,08 лв. – главница за неизпълнено парично задължение, произтичащо от Договор за
потребителски кредит № 196620. Съгласно пар. 1 от договора за цесия, вземанията се
прехвърлят заедно с всички произтичащи права и задължения, както и с всичките му
принадлежности.
Въз основа на установеното от фактическа страна, районния съд прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е положителен установителен- за съществуването на парично вземане,
за което на ищеца е издадена в т.н. заповедно производство и на осн.чл.410 от ГПК заповед
за изпълнение. Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК на
постоянен и настоящ адрес на ответника чрез залепване на уведомление. Това обстоятелство
и необходимостта да запази правата си по паричните вземания са мотивирали банката, в
законоустановения едномесечен срок да предяви установителен иск за съществуване на
вземането по смисъла на чл.415, ал.1 ГПК. Той е допустим, подведомствен е на съдилищата
на Република България и подсъден на Районен съд- Добрич по правилата на родовата и на
местната подсъдност. Искът подлежи на разглеждане по правилата на общия исков процес.
Правното основание на предявения от “АПС Бета България“ ЕООД иск е чл.415,
ал.1вр. с чл.422 от ГПК вр. с чл.99, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.9 от ЗПК и чл.143 от ЗЗД.
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест и с оглед премета на
предявените претенции, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да
установи, че между кредитната институция и ответника, е сключен договор за кредит,
съдържащ твърдените права и задължения /размер, срок, падеж, лихви, такси, обезщетения
ит.н./, в това число и предаване /усвояване/ на заемната сума на кредитополучателят.
Ответникът, следва да установи правоизключващите си възражения, а именно че
4
процесният договор за кредит е недействителен, че не е уведомен за прехвърляне на
вземането.
На първо място ответникът оспорва сключването на валиден договор за кредит. Ищецът
твърди , че облигационната връзка между страните е възникнала въз основа на Договор за
кредит сключен от разстояние . Закона за потребителските кредити под режима, на който
попада и договорната връзка, предписва форма за действителност на договорите за
потребителски кредити – обикновена писмена ( чл.10 от ЗПК ) . Формата се счита спазена,
когато комуникацията между страните е водена от разстояние /по телефон, през интернет
или чрез други технически средства/, а съгласието им е обективирано в електронен
документ. Договорната връзка по кредитното правоотношение е сключена от разстояние. Тя
попада под режима на ЗПФУР, който има за цел да осигури защита на потребителя при
предоставяне на финансови услуги от разстояние . Именно, с оглед постигането на тези
цели, законът задължава доставчикът на услуги от разстояние /в това число финансови/ да
предостави на потребителя, преди той да бъде обвързан от предложението или договора,
информация за услугата и то по ясен и разбираем начин, на хартиен или друг траен носител,
като тя бъде пълна, вярна и разбираема и не въвежда потребителя в заблуждение. Доколкото
с отговора на исковата молба не се оспорва сключването на договор, то съдът приема за
установено това обстоятелство.
По отношение обстоятелството последица от реалният договор за заем на получаване
на главницата от ответника- чрез рефинансиране на стар кредит и превод на остатъка чрез
разплащателната система на „Изи Пей“ е представената разписка за извършено плащане.
Тази разписка няма характер на разписка по смисъла на чл. 77, ал. 1 ЗЗД, доколкото не носи
подписа на получателя. Така представената разписка, в която са посочени имената на
ответната страна, представлява доказателство, че кредитодателят е предоставил по
системата на Изипей посочената сума на разположение на длъжника, която може да бъде
получена чрез представяне на личен документ. В случая обаче не се установява тази сума
реално да е получена от длъжника. Освен, че в производството по делото не се установява и
извършеното погасяване стар кредит№ 181041 чрез рефинансиране на задължението с
новия кредит.
Тъй като не бе установено чрез събраните по делото доказателства, че е възникнало
твръдяното притезателно право за предоставяне на главницата по договор за кредит от
разстояние, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
След като ищецът не установи за праводателят му –цедента „Сити Кеш“ ООД да е
възникнало вземане по договора, то и цесионера, ищец в настоящото производство не се
легитимира като носител на това вземане.
В допълнение следва да се посочи, че доколкото предоставянето на потребителски
кредити представлява вид кредитиране, то следва да се приеме, че договор за потребителски
кредит може да се сключва от разстояние по реда на ЗПФУР, като в тази връзка Законът за
потребителския кредит /ЗПК/ допуска възможността договорът за потребителски кредит да
5
бъде сключен от разстояние, като в разпоредбите на чл.5, ал.9, ал.10 и ал.13 предвижда
специфични задължения за кредитора, касаещи предоставянето на стандартен европейски
формуляр и преддоговорната информация на потребителя. Разпоредбата на чл.10, ал.1 от
ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора, а разпоредбата на чл.11, ал.2
предвижда, че общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и
всяка страница се подписва от страните по договора. По делото е постъпило изрично
възражение от ответника по повод шрифта на договора, като въпреки изричните указания
ищецът не проведе доказване на това специфично изискване. При това следва да понесе
санкцията процесния договор за кредит да бъде приет като недействителен поради
неспазване изискването на чл.10 ал.1 от ЗПК за големина на шрифта..
Водим от горното Шести състав на РС Добрич
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, срещу Д. К. Н., ЕГН **********, с адрес:
*** , искове за установяване вземанията на ищеца, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№ 2974/2023г., както следва:
-199,08 лв. – главница за неизпълнено парично задължение, произтичащо от Договор
за потребителски кредит № 196620 сключен на 24.07.2018 година /"Договор за
потребителски кредит"/ между „Сити Кеш" ООД, ЕИК ***;
-26,71 лв. – представляващи обезщетение за забава считано от 24.01.2019г. до
20.10.2023г.;
-законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда 23.10.2023г. до
окончателното изплащане на задължението
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6