Р Е Ш Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-В въззивен
състав, в публично съдебно заседание на тридесети
януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
младши съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа
докладваното от младши съдия ЛАЗАРОВА в. гр. д. № 4354 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196 - 211 ГПК (отм.) вр.
§ 2, ал. 1 ГПК.
С
решение от 14.10.2016 г., постановено по гр. д. № 24842/2006 г. по описа на
Софийски районен съд (СРС), І Гражданско отделение (І ГО), 36-ти състав, първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна
молба с вх. № 1094828/2016 г. от К.И.М., И.В.И. и С.Е.С. за поправка на
очевидна фактическа грешка в постановено по първоинстанционното
дело съдебно решение № І - 36 – 118 от 20.05.2016 г., с което съдът се е
произнесъл по същество на спора.
Срещу постановеното решение в указания законоустановен срок по реда на чл. 197 ГПК (отм.) е депозирана въззивна жалба от К.И.М., И.В.И.
и С.Е.С., в която се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение от 14.10.2016 г. Съобразно изложеното се иска последното да бъде
отменено и въззивният съд да допусне поправка на
очевидна фактическа грешка, като отбележи, че спрямо жалбоподателите делото е
прекратено поради отказ от иск и имената им да бъдат заличени от мотивите и диспозитива на решението. Въззивните
жалби от К.М. и Г.И.И. (конституиран на основание чл.
120 ГПК (отм.) на мястото на И.В.И.) са уточнени с допълнителни молби по
делото. С молба от 29.01.2019 г. посочените въззивни
жалбоподатели, представлявани от адв. М.С. – САК,
претендират разноски за платен адвокатски хонорар.
Видно от удостоверение
за наследници с изх. № РБН17-ДИ11-289/20.11.2017 г., след постановяване на
обжалваното решение е починал въззивният жалбоподател
И.В.И.. С определение от 06.03.2018 г. (л. 103 – л. 104 от делото пред СГС), на
основание чл. 120 ГПК (отм.), на мястото на починалата страна е конституиран Г.И.И., в качеството на негов наследник по закон - син.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 201, ал. 1 ГПК (отм.) са
постъпили писмени възражения от З. „А.Б.Ж.“, в които се излагат доводи, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно. С молба-отговор от 01.02.2018 г. страната е
депозирала становище на молба-уточнение на въззивна
жалба от К.И.М..
От останалите въззиваеми страни по делото не са депозирани възражения по
реда на чл. 201, ал. 1 ГПК (отм.). В съдебно заседание, проведено на 30.01.2019
г., се претендират разноски от страните, представлявани от адв.
Б..
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, намира от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на
депозираните въззивни жалби:
При проверка за
редовност и допустимост на въззивните жалби
съдията-докладчик е констатирал, че същите са нередовни, тъй като не я ясен
предмета на въззивна проверка и не са представени
доказателства за надлежно учредена представителна власт в полза на лицето, чрез
което са подадени, в качеството на пълномощник, поради което с протоколно
определение от 01.11.2017 г. (л. 42 – гръб от делото пред СГС), на основание
чл. 199, ал. 3 ГПК (отм.), е оставил въззивните жалби
без движение и е дал указания на страните за изправяне на констатираните нередовности.
Същите са отстранени от въззивните жалбоподатели К.И.М. и Г.И.И.,
поради което депозираните от тях въззивни жалби са
процесуално допустими, като подадени от процесуално легитимирани страни, в законоустановения за това срок и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
За разлика от тях, въззивният жалбоподател С.Е.С. не е изпълнил дадените от
съда указания с определението от 01.11.2017 г. Последното му е връчено лично на
19.02.2018 г., като в указания едномесечен срок указанията на съда не са
изпълнени. С определението от 01.11.2017 г. съдията-докладчик е указал на
страните и санкционните последици
от неизпълнение на указанията на съда –връщане на въззивната жалба на всеки от тях и прекратяване на
производството по делото относно нея. С оглед изложеното, въззивната
жалба от С.Е.С. следва да бъде върната на основание чл. 200, ал. 1, б. „б“ ГПК
(отм.), а производството по делото, касаещо
произнасяне по нея – прекратено.
По основателността на въззивните жалби:
Във всички случаи на
подадена въззивна жалба въззивната
инстанция има правомощието по свой служебен почин да следи за процесуалната
допустимост на атакуваното пред нея първоинстанционно
решение, като едва след положителното й установяване следва да се разгледа
постъпилата въззивна жалба по същество. Ето защо, на
първо място е необходимо да се прецени допустимостта на обжалвания съдебен акт.
По аргумент от § 2, ал. 1
от Преходните и заключителни разпоредби
(ПЗР)
на ГПК от 2007 г., гражданските дела, образувани по искови молби, подадени преди 01.03.2008 г., т.е. преди
датата на влизане в сила на новия ГПК от 2007 г., каквото е процесното дело, се разглеждат, както от първоинстанционния, така
и от въззивния съд, по реда на отменения ГПК от 1952 г.
Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на отменения ГПК, защото исковата молба е подадена на 01.08.2006 г., т.е. преди
влизане в сила на ГПК от 2007 г. На основание § 2, ал. 1 и 2 ГПК, този ред е следвало да се
приложи и по отношение на молбата за поправка на очевидна фактическа грешка, тъй като основното и поправеното
решение представляват едно цяло (в този смисъл:
определение № 1445 от 16.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3798/2013 г., IV г. о.,
ГК). Следователно, първоинстанционният съд е следвало да разгледа молбата за поправка на
очевидна фактическа грешка по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.), което не се установява да е сторено.
Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба, след като обяви решението по делото, съдът не
може сам да го отмени или измени, като в ал. 2 е предвидено, че по свой почин
или по молба на страните, съдът може да поправи само допуснатите в решението
очевидни фактически грешки, след като призове страните, т.е. част от
предвидената в закона процедура за поправка на очевидна фактическа грешка е
провеждане на открито съдебно заседание с призоваване на страните по делото.
В конкретния случай
обжалваното решение е постановено без да е проведено открито съдебно заседание,
каквото е изискването на чл. 192 ГПК (отм.), по реда на чл. 247 ГПК, както е
посоченото в него, т.е. съдът се е произнесъл по реда на действащия ГПК, а не
по реда на отменения процесуален закон, съобразно изискването на закона.
С оглед изложеното,
обжалваният съдебен акт е процесуално недопустим и като такъв следва да бъде
обезсилен и делото да бъде върнато на първоинстанционния
съд за постановяване на решение за поправка на очевидна фактическа грешка при
условията на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.), след като се призоват страните. В този
смисъл е и константната съдебна практика на ВКС, обективирана
в определение № 329/28.06.2010 г. по ч.гр.д. № 242/2010 г., 3-то ГО, определение
№ 107 от 6.03.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1651/2008 г., I г. о., ГК и др. При
този изход на делото не следва да се обсъждат въведените с въззивната
жалба оплаквания за неправилност на решението от 14.10.2016 г..
По разноските:
По аргумент от чл. 64 ГПК (отм.), разпределянето на
отговорността за разноски предполага разглеждане на спора по същество, което въззивният съд при констатирания порок – недопустимост на
съдебното решение, не извършва, поради което и не дължи произнасяне по
присъждане на разноските, независимо от направените искания за това.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение от 14.10.2016 г., постановено
по гр. д. № 24842/2006 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), І Гражданско
отделение (І ГО), 36-ти състав, и ВРЪЩА
делото на Софийски районен съд за произнасяне по молба с вх. № 1094828/07.06.2016
г. за поправка на очевидна фактическа грешка на въззивно
решение № І - 36 – 118 от 20.05.2016 г. по гр.д. № 24842/2006 г. на СРС, І Гражданско отделение
(І ГО), 36-ти състав, по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.).
ВРЪЩА подадената от С.Е.С., ЕГН **********, с адрес: ***, въззивна жалба срещу
решение от 14.10.2016 г., постановено по гр. д. № 24842/2006 г. по описа на
Софийски районен съд (СРС), І Гражданско отделение (І ГО), 36-ти състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта, касаеща произнасяне по въззивната
жалба на С.Е.С..
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
В частта, с която подадената от С.Е.С. въззивна жалба е върната и производството по нея е
прекратено, решението има характер на определение и подлежи на обжалване с
частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на С.Е.С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.