№ 595
гр. Пловдив , 23.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет
и трети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно
гражданско дело № 20215300500965 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.
Обжалвано е решение № 260187/19.01.21г.,постановено по гр.д.№
130/20г. по описа на ПдРС,19-ти гр.с.в частта му,имаща характер на
определение,с която е оставено без уважение искането на „Рива
кредит“ООД,ЕИК-*********,гр.Пловдив по реда на чл.248 от ГПК за
присъждане в негова полза на разноски по предявения от дружеството
насрещен иск.
Недоволно от решението в атакуваната му част е останало дружеството
„Рива кредит“ООД,което счита същото за неправилно,необосновано и
незаконосъобразно по изложени в частната жалба подробни съображения и
моли съда да го измени в частта му за разноските,като му присъди
направените от него разноски по насрещния иск в размер на
350лв.Претендира разноски и в настоящото производство.
Ответникът по частната жалба „Марж трейд“ООД,ЕИК-
*********,гр.Пловдив намира частната жалба за допустима и основателна.
Ответницата по частната жалба К.И.Н.,ЕГН-********** от гр.Пловдив
изразява становище за неоснователност на същата по изложени в писмен
отговор съображения,като счита,че не е дала повод за завеждане на
насрещния иск.
ПдОС,след преценка на обстоятелствата,изложени в частната жалба и
1
доводите на страните,намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от
легитимирана страна против обжалваем съдебен акт.
Делото пред ПдРС е образувано по искова молба на К.И.Н. против
„Рива кредит“ООД и „Марж трейд“ООД с правно основание чл.124 от ГПК
във вр.с чл.22 от ЗПК за признаване за установено,че ищцата не дължи на
първия ответник възнаградителна лихва в размер на 138,20лв. по договор за
кредит от 14.12.18г.и по отношение на втория ответник,че не дължи
737,90лв.по договор за такса „Гарант“ от 14.12.18г.Ищцата е твърдяла,че е
върнала заемната сума от 700лв.и не дължи останалите суми за договорна
лихва и такса „Гарант“ поради нищожност на клаузите в договора,уреждащи
заплащането на тези суми.
На 21.02.20г. е депозирана в съда насрещна искова молба от „Рива
кредит“ООД против К.И.Н. на основание чл.55,ал.1,предл.първо от ЗЗД за
заплащане на сумата от 284лв.неизплатена част от целия дължим размер на
чистата стойност по кредита от 700лв.,която е приета за съвместно
разглеждане с първоначалните искове.
С писмения отговор на НИМ ответницата по насрещния иск К.И.Н. е
изразила становище за неоснователност на претенцията,тъй като е заплатила
сумата от 284лв.на 15.05.20г.С решението си от 08.09.20г.,поправено по реда
на чл.247 от ГПК с решение № 260187/19.01.21г.,районният съд е намерил
насрещния иск за неоснователен и го е отхвърлил,тъй като К.И.Н. е заплатила
претендираното от „Рива кредит“ООД вземане от 284лв.в хода на
производството.Приел е,че по насрещния иск на „Рива кредит“ООД не се
дължат претендираните от дружеството разноски поради отхвърлянето на
иска и поради липса на поведение от страна на ответницата по насрещния иск
за предявяване,доколкото не била поканена предварително да заплати вземане
в посочения размер и не разполагала с информация за размера на остатъчната
главница по договора.
С молба по чл.248 от ГПК ищецът по насрещния иск „Рива кредит“ООД
е поискал изменение на решението в частта за разноските,като му се присъдят
направените от него разноски,тъй като К.Н. е дала повод за завеждане на
2
НИМ,а на ищеца се дължали разноски и в случаите на отхвърляне на
иска,когато след предявяването му ответникът доброволно е възстановил
правото на ищеца.
С решение № 260187/19.01.21г в атакуваната му част районният съд е
оставил без уважение молбата на „Рива кредит“ООД по чл.248 от ГПК с
мотив,че не е налице основание за изменение на направените изводи на съда
по отношение на разноските.
Настоящата инстанция намира частната жалба за основателна.
Въпреки че предявеният от „Рива кредит“ООД насрещен иск е
отхвърлен,в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят разноски,тъй
като в производството по делото е установено,че основанието за отхвърляне
на иска е осъщественото от страна на Н. погасяване на паричното й
задължение чрез плащане в хода на процеса след предявяването на
насрещната искова молба.В случая не е налице хипотезата на чл.78,ал.2 от
ГПК,според която законът освобождава ответника от задължението за
възстановяване на разноските,тъй като плащането на договорното
задължение е направено след предявяване на насрещната искова молба,като с
поведението си ответницата по насрещния иск е дала повод за завеждане на
делото.
Поради горното същата следва да бъде осъдена да заплати на „Рива
кредит“ООД направените от дружеството разноски по насрещния иск,които
са в размер на 350лв. (50лв.за ДТ и 300лв.за адв.възнаграждение),съобразно
представения ДПЗС от 21.02.20г. и вн.бележка за внесена ДТ.Това налага
отмяна на решението в частта му за разноските по насрещния иск,имаща
характер на определение.
Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат
независимо от изхода на делото,тъй като съгласно константната съдебна
практика в производството по разноските не се допуска кумулиране на нови
задължения за разноски,поради което разпоредбата на чл.81 от ГПК не
намира приложение.(В този смисъл Определение № 489/17.10.17г.на ВКС по
ч.гр.д.№ 3926/17г.)
Предвид горното следва да се отмени атакуваното решение от
3
19.01.21г.в частта му за разноските,като се осъди К.И.Н. да заплати на ищеца
по насрещния иск „Рива кредит“ООД сумата от 350лв.разноски за
адв.възнаграждение и ДТ в производството пред първата инстанция.
Водим от горното,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ решение № 260187/19.01.21г.,постановено по гр.д.№ 130/20г.
по описа на ПдРС,19-ти гр.с.в частта му,имаща характер на определение,с
която е оставено без уважение искането на „Рива кредит“ООД,ЕИК-
*********,гр.Пловдив по реда на чл.248 от ГПК за присъждане в негова
полза на разноски по предявения от дружеството насрещен иск,като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К.И.Н.,ЕГН-********** от гр.Пловдив да заплати на „Рива
кредит“ООД, ЕИК-********* сумата от 350(триста и петдесет)лв.за
адв.възнаграждение и ДТ в производството пред първата инстанция.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4