№ 214
гр. Стара Загора, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20215530102703 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Предявени е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ за сумата от общо 54,25 лв. лв., представляваща сбор от
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски по договор за лизинг от
13.10.2017 г., ведно със законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410
ГПК до окончателното плащане.
Ищецът „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование
„Теленор България“ ЕАД/ твърди, че е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, срещу В.Ц. Д.-
Х. и било образувано ч.гр.дело № *** г., по описа на Старозагорски районен
съд, като била издадена Заповед за изпълнение на лизингови вноски.
Поради връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК бил предявен установителен иск
за сумата 54,25 лева, представляващи цена на неплатени лизингови вноски.
1
Ищецът сочи, че ответницата е абонат на дружеството въз основа на
сключен договорен абонамент от *** г. и титуляр по мобилен номер
359*****. Във връзка със сключения абонамент за мобилни услуги абонатът
сключил Договор за лизинг от същата дата *** г., по силата на който на
абоната било предоставено за ползване мобилно устройство SAMSUNG
модел Galaxy J3 2016 Gold за период от 23 месеца срещу заплащане на
месечна лизингова вноска в размер на 5,89лв., съгласно уговорения
погасителен план по лизинговия договор, както и с правото на абоната след
изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна
сума от 5,89 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ /чл.1, ал. 2
от договора за лизинг/. Съгласно сключения Договор за лизинг ищецът
предоставил мобилното устройство, предмет на договора, за временно и
възмездно ползване на ответницата срещу насрещното задължение на
последния да заплати уговорената цена в общ размер на 135,47лв. Цената на
мобилното устройство била 175,47лв. /чл.1, ал.1 от договора/, като ищецът
признава, че ответницата е направила първоначална вноска в размер на 40,00
лв., при което цената на лизинговата вещ оставала в размер на 135,47 лв.
/чл.3, ал.1 от договора/. Уговорената цена /135,47 лв./ била разсрочена на 23
равни месечни вноски в размер на 5,89 лв. всяка., дължими за периода от
ноември 2017 г. до септември 2019 г., включително. Падежът на месечните
лизингови вноски, настъпвал на 20-то число от месеца, така, както абонатът
посочил да му бъдат издавани месечни фактури. Съгласно договореното
между страните в т.3.2 от договора за лизинг, месечните лизингови вноски се
фактурирали от лизингодателя и заплащали от лизингополучателя съгласно
сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на
лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно
сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и
Общите условия на „Теленор България“ ЕАД /т.е. на 20-то число от месеца/.
Изпълнението на задължението на лизингодателя било удостоверено в чл.4 от
договора за лизинг, съгласно който с подписването на договора
лизингополучателят декларирал, че е получил устройството и то е годно за
употреба съобразно своето предназначение.
За периода от 13.11.2017 г. до 20.12.2018 г. включително, ответницата е
заплатила общо 14 броя месечни лизингови вноски и е преустановила
плащанията по договора. Съгласно погасителния план оставали 9 броя
2
лизингови вноски, които ответницата не е заплатила, т.е., за периода от
20.12.2018 г. до 13.09.2019 г., включително, лизингополучателят не е заплатил
сумата в размер на 53,01 лв., представляваща цената на 9 лизингови вноски
съгласно погасителния план.
Освен това, в чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг, страните уговорили, че
лизингополучателят имал право да придобие собствеността върху
предоставеното мобилно устройство, като подпише договор за изкупуване на
устройството с лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичането на срока на
договора за лизинг, след като заплати допълнителна сума в размер на
съответно 5,89лв. за устройство SAMSUNG модел Galaxy J3 2016 Gold. Ако
лизингополучателят не упражнял правото си по ал. 2, устройството
подлежало на връщане в срок от 1 /един/ месец след изтичане срока на
договора, като в същия срок лизингополучателят можел да заяви изрично и в
писмена форма, че желае да върне устройството. Ако устройството не бъдело
върнато, лизингополучателят бил длъжен да заплати допълнителна сума в
размер на 5,89 лв. /чл. 1, ал. 3/.
Ответницата не е върнала мобилното устройство на ищеца, нито е
заплатила месечните лизингови вноски, както е уговорено.
Неплатената цена на лизингови вноски била като следва: За устройство
SAMSUNG модел Galaxy J3 2016 Gold, взето във връзка с мобилен номер
089******, се дължала цена в размер на 58,90 лв., която представлявала 9
броя лизингови вноски на обща стойност в размер на 53,01 лв., съгласно
уговорения погасителен план и една допълнителна вноска за изкупуване на
устройството в размер на 5,89 лв.
В сключения между страните договор за лизинг /чл. 4 от договора/ се
съдържала Декларация от лизингополучателя, че при подписването на
договора лизингодателят му е предал лизинговата вещ във вид, годен за
употреба, което функционира и съответства на техническите характеристики
и е окомплетовано с изискуемата документация и гаранционна карта. При
желание на абоната да придобие собствеността върху лизинговата вещ,
същият е имал възможност срещу заплащане на една допълнителна вноска и
сключване на договор за изкупуване на лизинг да придобие вещта. Няма
данни ответницата да е предприела подобни действия или да е върнала
мобилното устройство.
3
Ответницата не е заплатила горепосочената сума в пълен размер, като
остатъкът заплащане към датата на подаване на исковата молба бил в размер
на 54,25лв., нито е върнала мобилното устройство на ищеца.
Моли съда да признае за установено по отношение на ответницата, че
съществува вземане в полза на ищеца в общ размер на 54,25 лв.
представляваща остатък неплатени лизингови вноски по договори за лизинг
дата *** г., за мобилно устройство SAMSUNG модел Galaxy J3 2016 Gold,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК назначеният особен представител на
ответника е подал отговор на исковата молба. Заема позиция за
неоснователност на иска. Заявява, че между страните не е възникнало
облигационно правоотношение, основано на валидно сключен помежду им
договор за лизинг, респективно договор за мобилни/фиксирани услуги.
Липсвали безспорни доказателства, че ответницата е положила подписи
върху документите, поради което първоначално оспорва изцяло
представените от ищеца Договор за лизинг от *** г. и Допълнително
споразумение към Договор за мобилни/фиксирани услуги от *** г., но в
откритото съдебното заседание направи уточнение, че не оспорва подписите,
положени от ответницата. От представените с исковата молба документи не
се доказвало по безспорен и категоричен начин, че ответницата не е върнала
на ищеца мобилното устройство, предмет на договора за лизинг. Липсвали и
безспорни доказателства, че същото изобщо е получено от ответницата, т.к.
не бил съставен приемо-предавателен протокол и/или друг документ,
удостоверяващ получаване на същото от ответника.
Дори и да се приемело, че е налице валидно сключен контракт между
страните, счита, че договорът за лизинг е недействителен, т.к. същият, ведно с
приложените към него Общи условия, не са сключени по ясен и разбираем
начин. В тази връзка, следвало да се отбележи, че същите били написани с
размер на шрифт, който бил нечетлив, поради което от тяхното съдържание
не можело да се извлекат данни за договорната регламентация на правата и
задълженията на страните и в този смисъл било неясно въобще каква е волята
на страните по отношение на изпълнението на съглашението. Оспорва
претенцията на ищцовото дружество за осъждане на ответницата да заплати
4
сумата в размер на 54,25 лв., представляваща остатък от незаплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от *** г. за мобилно устройство
SAMSUNG, модел GALAXY J3 2016 GOLD, тъй като от представените с
исковата молба доказателства не се установявало по безспорен начин
неплатено задължение на ответника към ищцовото дружество в
претендирания размер. Също така, не се установявало, че цената на
евентуално предоставеното устройство е тази, посочена от ищеца в исковата
молба и ако цената била в посочения размер, то дали същата е заплатена или
не е от ответника. Отделно от това, следвало да се има предвид, че на стр. 3
от исковата молба ищцовото дружество сочело, че мобилното устройство
SAMSUNG, модел GALAXY J3 2016 GOLD е взето от ответницата във връзка
с мобилен номер 089*******. Видно от представените с исковата молба
Допълнително споразумение към Договор за мобилни/фиксирани услуги от
*** г., с мобилен/фиксиран номер 089******** и от Договор за лизинг от ***
г., ответницата била титуляр на мобилен номер 089******** и в това си
качество ползвала мобилните услуги на ищеца. Оставало неизвестно както
кой е титулярът на посочения от ищцовото дружество мобилен номер
089*******, така и каква е връзката му с ответницата и с процесния договор
за лизинг. На следващо място, от представената Фактура № ****/20.12.2018 г.
на стойност 1 293,30 лв., не ставало ясно във връзка с кой мобилен номер е
издадена на ответницата, както и по силата кой и какъв договор. Също така,
видно от същата, освен сумата в размер на 58,90 лв., представляваща вноска
за лизинг, е включена и сумата в размер на 834,89 лв., представляваща
неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги. Освен това,
фактурата била издадена на 20.12.2018 г., тоест преди датата на падежа на
последната лизингова вноска - 13.09.2019 г. Предвид това, ставало ясно, че
начислената в горепосочената фактура вноска за лизинг в размер на 58,90 лв.
касаела предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилното
устройство. Обявяването на предсрочната изискуемост на лизинговите вноски
било уредено в чл. 12 от Общите условия на договора за лизинг на
устройство, като предпоставка за упражняването на това право било
неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя. От
представените доказателства ставало ясно, че ищцовото дружество е издало
процесната фактура след като е прекратило предсрочно и едностранно
договорните си правоотношения с ответницата, поради изпадането й в забава.
5
По делото обаче липсвали доказателства за забава на ответницата, както и че
мобилният оператор я е за едностранното прекратяване на договорните
правоотношения с нея. Също така, липсвали доказателства относно
предсрочната изискуемост. Моли за отхвърляне на иска.
С молба докладвана в о.с.з. на 02.03.2022 г. ищецът поддържа иска.
В о.с.з. проведено на 08.03.2022 г. особеният представител на
ответницата не поддържа възраженията си във връзка с подписите, положени
от ответницата по договора и допълнителното споразумение, тъй като няма
връзка с ответницата, а евентуално назначаване на съдебно експертиза би
увеличило разходите по делото, което е неоправдано с оглед исковата
претенция, което становище напълно се възприема от съда като адекватно на
процеса.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Старозагорски районен съд, е бил сезиран с положителен установителен
иск с правно основание в чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ.
По делото не е спорно, а и от доказателствата по делото се установи, че
страните в процесния период са били в договорни правоотношения по два
договор за мобилни услуги /допълнително споразумение/: от дата *** г. -
мобилен телефонен номер **********, /л. 17-20 от ч.гр.д. № *** г./ и договор
за лизинг от дата *** г. /л. 22 от ч.гр.д. № *** г./. Представени са и Общите
условия на ищеца /л. 21 и л. 25-32 от ч.гр.д. № *** г./. Възраженията в
отговора на исковата молба, че на стр. 3 от исковата молба е посочен друг
мобилен телефонен номер и това водело до неяснота не се споделят от
настоящия съд по две причини: 1/ в самата искова молба на стр. 2 е посочен
правилния мобилен телефонен номер на ответницата, който се установява и
от доказателствата по делото, т.е. налице е техническа грешка /посочена и от
ищеца в молба /стр. 55-56 от делото/ и 2/ ответницата сама не твърди да е
имала друг мобилен телефонен номер при ищеца, както и не е ангажирала
данни за такова обстоятелство.
Представено е и писмено доказателство за общите парични задължения
на ответницата в периода м. ноември 2018 г. - м. декември 2018 г. начислени
6
й във фактура № **********/20.12.2018 г. за отчетния период 20.11.2018 –
19.12.2018 г. като общата сума, начислена във фактурата, е 1293,30 лв. /л. 16
от ч.гр.д. № *** г./. В тази фактура е посочен и общия размер на натрупаните
задължения от 1293,30 лв., от които се претендират единствено 54,25 лв. за
незаплатени лизингови вноски, което е по-малко от посочените във фактурата
58,90 лв. лизингови вноски. Възраженията за неяснота на фактурата
изложени в отговора на исковата молба са неоснователни по съображения
сходни на изложените в предходния абзац, тъй като както се каза няма
твърдения или доказателства по делото ответницата да е имала втори
мобилен телефонен номер при ищеца. По отношение на другите суми /главно
неустойки/ посочени в процесната фактура същите не са предмет на
съдебното производство, като евентуална тяхна дължимост или недължимост
ще бъде установявана ако ищецът предяви претенция за тях пред съда.
От приложеното частно гражданско дело № *** г. по описа на
Старозагорски районен съд, се установи, че на основание чл. 410 ГПК съдът е
издал заповед за изпълнение № ******1 г. за изпълнение на парично
задължение, за сумата общо 54,25 лв. за лизингови вноски ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 05.01.2021 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 205,00 лева разноски по делото.
При така установената фактическа обстановка Старозагорски районен
съд намира от правна страна следното:
Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален положителен
установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той може да
постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за установено
срещу длъжника съществуването на вземането му.
Правното действие на сключения договор за лизинг попада под
приложното поле на ТЗ, тъй като по силата на чл. 286, ал. 2 ТЗ, във вр. с чл. 1,
ал. 1, т. 15 ТЗ този договор е от вида на обективните /абсолютните/ търговски
сделки.
Основното задължение на лизингодателя е да предаде лизингованата
вещ на лизингополучателя, да му предостави свободното ползване на обекта
на лизинга в рамките на уговорения срок и да прехвърли правото на
собственост върху вещта, предмет на договора, а за лизингополучателят се
пораждат следните правни задължения: да заплати уговореното лизингово
7
възнаграждение, да пази вещта, като я използва съгласно обичайното или
уговореното предназначение, да заплаща всички разходи, свързани с
ползването и поддържането на вещта, като и да я върне след изтичане на
уговорения срок на ползване, в случай че не упражни своето право да
придобие правото на собственост върху нея.
От представения по делото договор за лизинг /чл. 4/ се установява
правнорелевантното обстоятелство, че процесната движима вещ е предадена
на ответницата на *** г. При изпълнението на насрещната престация за
предаване на вещта, предмет на договора, правното задължение на
лизингополучателя за заплащане на лизинговото възнаграждение е станало
изискуемо, но тъй като страните са разсрочили това задължение на 23
лизингови вноски, всяка една от тях става изискуема при настъпване на
падежа, съгласно уговореното в договора за лизинг – на 13-то число на
съответния месец. Поради това обстоятелство лизингополучателят изпада в
забава на съответния ден, когато е длъжен да заплати съответната лизингова
вноска, без да е необходима покана от кредитора – арг. чл. 84, ал. 1, изр. 1
ЗЗД.
Обстоятелството, че възникналото от процесния договор за лизинг
парично задължение е изпълнено, подлежи на пълно и главно доказване по
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК от ответника. Този правен извод се извежда и
от правната норма, регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която предписва, че при
изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка, за да се
снабди с писмено доказателство, установяващо точното и добросъвестно
изпълнение на своето правно задължение.
По претенцията за заплащане на лизингови вноски по време на
действие на посочените договори за мобилни услуги и лизинг /чиято
дължимост е обективирана във фактура № **********/20.12.2018 г./
настоящият съд намира още, че с оглед на представените по делото договори
за мобилни услуги и лизинг, сключени между страните по спора се
установява, че между тях са възникнали валидни облигационни връзки по
процесните договори. В тази връзка следва да се посочи, че от представените
писмени доказателства се установява, че страните са се намирали в договорни
отношения по сключени между тях договори за мобилни услуги и лизинг,
съответно от **** г. По силата на валидно възникналото облигационно
8
правоотношение по лизинговия договор, операторът е предоставил на абоната
телефонно устройство, срещу задължението за заплащане на уговореното
лизингово възнаграждение. В договора за лизинг се съдържа описание на
лизингованата вещ и ценовите условия, като са посочени задълженията на
абоната и последиците от неизпълнението им. Договорът откъм съдържание
отговаря на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия,
като включва необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на
услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите
условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис
на абоната, който в крайна сметка не бе оспорен в о.с.з. от 08.032022 г. /вж.
протокол от о.с.з. от 08.03.2022 г./ и по този начин лицето е декларирало, че е
запознато с тях и е получило екземпляр от същите /в решение № 18.07.2011 г.
на ВКС по т.д. № 682/2010 г., I т.о. е прието, че оспорване на документа
може да се предприеме само по почин на заинтересованата страна, но не
и служебно от съда – чл. 193, ал. 1 ГПК/. В този смисъл не са налице
основанията за наличие на предпоставките за нищожност на договора
изложени в отговора на исковата молба, поради противоречието му с нормата
на чл. 228 ЗЕС, като същият е редовен от външна страна и обвързва страните
с договорените им задължения. Отделно от това следва да се отбележат два
момента: 1/ ответницата в периода 13.11.2017 г. – 20.12.2018 г. е заплатила
доброволно четиринадесет лизингови вноски, т.е. от нейното
извънпроцесуално поведение личи, че е била наясно със своето задължение
по договора за лизинг и 2/ същественото съдържание на процесния договор за
лизинг е от такъв характер, че неяснота е изключена – ответницата е взела
лизингованата вещ и се е задължила да заплати 23 лизингови вноски
подробно описани с размер и падеж в договора за лизинг.
В заключение може да се каже, че по делото не се оспорва, че ищецът е
изпълнил задълженията си по договора за лизинг, като е предоставил
лизингована вещ, от което следва, че в тежест на ответницата възниква
задължението за заплащане на цената. Ответницата не е оспорила размера на
задълженията си. Ако е имала възражения относно потребените услуги и
тяхната реална стойност, вкл. задълженията за лизингови вноски е
следвало да възрази пред доставчика на услугата в рекламационно
производство или да представи доказателства в тази насока пред съда.
Процесната фактура макар и едностранно съставена от ищеца и неподписани
9
от ответницата, доказват предоставените й услуги и претендираните за тях
цени - така решение № 260070/01.03.2021 г. на Старозагорски окръжен съд
по в.т.д. № 1584/2020 г., решение № 48/05.08.2021 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 1127/2021 г. В решение № 260206/19.05.2021 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1046/2021 г. също се сочи, че от
представените фактури преценени съвкупно с останалите писмени
доказателства по делото /договори/ може да се направи извод, че ищецът е
предоставил на ответницата мобилни услуги в процесния период, както и
ползване на лизинговите вещи по процесните договори за лизинг за
същия период.
Освен това по отношение на дължимите лизингови вноски съдът
намира, че същите до претендирания размер са дължими, като по делото не е
представено нито едно доказателство за връщането на лизинговата вещ
на ищеца. В настоящия случай се установи, че ищецът е предоставил за
ползване на ответницата мобилното устройство във вид, годен за употреба
/така чл. 4 от договора за лизинг – в тях ответницата е потвърдила, че ищецът
й е предал устройствата във вид годен за употреба/, поради което за
лизингополучателя е възникнало задължението да заплати цената на
лизинговата вещ. Процесните договори нито са развалени, нито са
прекратени и имат действие до изтичането на срока, за който са сключени.
Няма настъпила предсрочна изискуемост на вноските по лизинговите
договори, доколкото няма изрично заявено от лизингодателя и достигнало до
знанието на лизингополучателя изявление, че трансформира вземанията си в
предсрочно изискуеми или че прекратява или разваля договорите. Поради
това при настъпване на крайния срок на действие на договорите стават
изискуеми всички дължими и неплатени месечни лизингови вноски, които
лизингополучателят не е погасил до момента на изтичането срока на действие
на договора и лизингодателят има право да претендира тяхното присъждане
след като е предоставил устройства на лизингополучателя и последният го е
ползвал. Действително процесната фактура е издадена преди падежа на
последната лизингова вноска /както коректно сочи ответника в отговора на
исковата молба/, но в случая вече е без значение дали лизингодателят е
уведомил валидно ответницата за прекратяване на договора за лизинг, тъй
като към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 05.01.2021 г. крайният срок на лизинговия договор е изтекъл
10
/последната лизингова вноска е с падеж 13.09.2019 г./, сумата не е била
платена от абоната и няма данни мобилното устройство да е върнато на
оператора /така постоянната практика на Старозагорски окръжен съд по
еднакви дела на същия ищец „Теленор“ ЕАД обективирана в решение №
165/09.06.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1057/2020 г.,
решение № 261/12.11.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
1176/2020 г., решение № 260180/05.05.2021 г. на Старозагорски окръжен
съд по в.т.д. № 1006/2021 г. решение № 260206/19.05.2021 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1046/2021 г.
Поради всичко изложено съдът намира, че предявеният установителен
иск от ищеца за признаване на установено по отношение на ответницата
съществуване на вземане в размер на 54,25 лв., представляващо лизингови
вноски по договора за лизинг е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона,
дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по
тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска по чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане
на направените в исковото производство разноски за платена държавна такса,
възнаграждение за особен представител, адвокатско възнаграждение в общ
размер на 505,00 лв. и в заповедното производство за адвокатско
възнаграждение и държавна такса в общ размер на 205,00 лв., които да бъдат
възложени в тежест на ответницата /доказателства за заплатено в брой
адвокатско възнаграждение изпълняващо изискването на т. 1 от Тълкувателно
решение от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК се намират
на л. 7 от исковото и л. 15 от заповедното дело/.
Доколкото по делото не са претендирани и не са представяни
доказателства за направени такива от назначения особен представител,
разноски не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд,
11
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ по отношение на В.Ц. Д.-Х., ЕГН: ********** и
адрес: гр. ************* съществуването на вземането на „Теленор
България“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, за сумата от общо
54,25 лв. /петдесет и четири лева и двадесет и пет стотинки/
представляваща сбор от изискуем остатък от лизингови вноски по договор за
лизинг от *** г., за периода м. ноември 2018 г. - м. декември 2018 г.
съгласно фактура № **********/20.12.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.01.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ******1 г. по ч.гр.д.
№ *** г. по описа на Старозагорски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.Ц. Д.-Х., ЕГН: **********
и адрес: гр. ************* да заплати на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост
4“, Бизнес парк София, сграда 6 сумата в размер на 505,00 лв. /петстотин и
пет лева / разноски за исковото производство /държавна такса, адвокатско
възнаграждение, възнаграждение за особен представител/ както и сума в
размер на 205,00 лв. /двеста и пет лева/, разноски в заповедното производство
по ч.гр.д. № *** г. по описа на Старозагорски районен съд за държавна такса
и адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи препис от
решението.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
12