Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 205
гр. Сливен, 12. 01. 2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на двадесет и втори декември, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и на
прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 196 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Д.Л.Д. ***,
подадена против Решение № 238 от 28.10.2021 г., постановено по АНД № 459 / 2021
г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно
постановление /НП/ № 20-0804-002257 от 08.07.2020 г. на Началника на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР– Сливен, в частта, с която на Д.Л.Д., за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание
чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100 лева.
В касационната жалба се твърди, че решението на
Районен съд – Сливен е неправилно, необосновано и постановено в противоречие на
материалния и процесуалния закон. Изложени са съображения, че: е санкциониран
за това, че е управлявал спряно от движение МПС; в НП е описано, че към датата
на проверката - 28.06.2020 г., при извършена справка се установило, че МПС е
спряно от движение, като не е посочено въз основа на какъв акт това е станало и
защо АНО приема това обстоятелство; твърдяното нарушение, описано по този
начин, лишава наказаното лице от възможността да се защити; превозното средство
се спира от движение до сключване на застраховка „Гражданска отговорност“, като
видно от доказателствата, такава застраховка е била налична към момента на
съставянето на АУАН, поради което и издаденото по-късно НП се явява материално
незаконосъобразно и подлежи на отмяна, тъй като не са били налице
материалноправните предпоставки за издаването му. Моли решението на Районния
съд да бъде отменено с произнасяне по същество с решение, с което да бъде отменено
обжалваното НП. Претендира присъждане на направените разноски пред двете
инстанции.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, се представлява
от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде
уважена.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция
на МВР- Сливен, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В
представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва
касационната жалба като неоснователна, излага съображения в подкрепа на
твърденията си за правилност на обжалваното съдебно решение и моли да бъде
оставено в сила, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211,
ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
За да потвърди процесното НП като законосъобразно,
Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото
доказателства, е приел за установено извършването на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя; изложил е съображения за неоснователност
на наведените от жалбоподателя доводи; приел е, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Изводите на Районния съд са правилни. Съобразени са
със събраните по делото доказателства и с приложимото право. Възраженията на
жалбоподателя са неоснователни.
Видно от установената по делото фактическа обстановка,
на 28.06.2020 г. служители на ОД на МВР – Сливен изпълнявали патрулно-постова
дейност на у. „Ш. с.“, г. С. Около 01.50 часа, полицейските служители спрели за
проверка лек автомобил марка „Ауди“ А6 с рег. номер ********, който се движел в
посока към б. „Т.“. Констатирали, че автомобилът се управлява от жалбоподателя Д.,
като при проверка с РСОД и след справка в ОДЧ установили, че към датата и часа на
проверката автомобилът е бил спрян от движение. За констатираното нарушение, на
Д. е съставен АУАН Серия GА № 221258 от 28.06.2020 г., в който е посочено,
че е нарушен чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП. В АУАН възражения
не са вписани. Възражения не са
подадени и в посочения в АУАН 3-дневен срок. Въз основа на съставения АУАН, на 08.07.2020
г. е издадено процесното НП, в което е възпроизведено съдържанието на акта. От
наказващия орган е прието, че водачът виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, за което на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева.
Към доказателствата по делото пред първата съдебна
инстанция са приобщени: справка за нарушител/ водач; Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 20-1670-000169 от 01.06.2020 г.,
издадена от Началника на РУ Сливен към ОД на МВР – Сливен; разпечатка от
интернет страницата на Гаранционния фонд; копие от застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ и контролен талон към същата; копие от документ за
заплатена премия; 2 броя справки от АИС – КАТ за МПС „Ауди“ А6 с рег. № ********; заявление за
пускане в движение на МПС с № 200804012238 от 06.07.2020 г.
Пред първоинстанционния съд са изслушани свидетелите
Ц. Г. – а. и Ж. А. – с. при с. на АУАН, чиито показания съдът е кредитирал в
тяхната цялост, след преценка, че са безпротиворечиви помежду си.
Видно от доказателствата по делото, със ЗППАМ №
20-1670-000169 от 01.06.2020 г., издадена от Началника на РУ Сливен към ОД на
МВР – Сливен, на жалбоподателя Д. е
наложена ПАМ по чл. 171, т. 2, б.“в“ от ЗДвП– временно спиране от движение на МПС „Ауди“ А6 с рег. № ********
до сключване на застраховка гражданска отговорност. В ЗППАМ е посочено, че е
отнето Свидетелството за регистрация на МПС част втора с № *********. Допуснато
е предварително изпълнение на заповедта, считано от 02.20 часа на 01.06.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП,
на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно
средство, спряно от движение. На основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП,
на лице, което управлява моторно превозно средство, спряно от движение, без
разрешение на службата за контрол на Министерството на вътрешните работи, се налага глоба в размер
от 100 до 300 лева.
Относно наведените в жалбата оплаквания, че тъй като ЗППАМ
№ 20-1670-000169 от 01.06.2020 г. не е била връчена на Д. към датата на съставяне
на процесния АУАН, допуснатото предварително изпълнение на заповедта било
породило своето действие след връчването й на жалбоподателя на 13.04.2021 г.,
то същите са неоснователни поради следното: Съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, подадената
жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Следователно,
законът разпорежда предварително изпълнение на административен акт, издаден по
реда на чл. 171, т. 2 от ЗДвП, по който ред е издадена ЗППАМ № 20-1670-000169
от 01.06.2020 г. на Началника на РУ МВР – Сливен, което води до извод, че адресатът на
заповедта следва да зачита установеното с нея правно положение, независимо дали
същата е влязла в сила. Срокът на действие на тази принудителна административна
мярка е ограничен до предоставяне на сключена валидна застраховка. Видно от приобщените по
делото писмени доказателства, свидетелството за регистрация на МПС /СРМПС/ част
втора с № ********* е иззето и към 28.06.2020 г. не е било върнато на Д..
Касаторът е бил длъжен и е могъл да узнае, че процесният автомобил е спрян от
движение, тъй като налагането на процесната ПАМ е извършено чрез отнемане на СРМПС
на жалбоподателя. Невръчването на ЗППАМ не е основание за освобождаване от
административнонаказателна отговорност. Правилно е наложено административното
наказание на основание чл. 177, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като същото е в минимално
предвидения от закона размер.
Касационната инстанция не споделя наведените в жалбата
възражения относно момента на пускане в движение на спряното МПС. С Наредба №
I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи /Наредбата/ се определят
условията и реда за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, собственост на
български физически и юридически лица, както и реда за служебно предоставяне и
за предоставяне срещу заплащане на данни за регистрирани пътни превозни
средства. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от Наредбата, превозните
средства се спират от движение временно при условията и по реда на чл. 171, т. 2 ЗДвП,
като се изземва част втора на свидетелството за регистрация и се поставя знак
"Спрян от движение". Редът за връщане на свидетелството за
регистрация на моторното превозно средство на собственика на превозното
средство е разписан в чл. 44, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., според
който за пускане в движение на превозно средство собственикът представя
документ за самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се
подписва от него. Именно по този ред на 06.07.2020 г., след подадено от Д. заявление
№ 200804012238 от 06.07.2020 г., свидетелството за регистрация част втора с № *********
му е върнато. Касационната инстанция споделя извода на Районния съд, че към
момента на установяване на нарушението на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, МПС рег. №
******** е било спряно от движение.
По изложените съображения, Районният съд правилно е
потвърдил наказателното постановление в
обжалваната му част, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с
материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в
касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в
сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4
и ал. 5 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена и касационният
жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Сливен, защитавана
от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено
по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 238 от 28.10.2021
г., постановено по АНД № 459 / 2021 г. по описа на Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА Д.Л.Д. с ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Сливен,
сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: