№ 103
гр. Ихтиман, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА Гражданско дело №
20221840100105 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:
*********, представлявано от А. А. - изпълнителен директор чрез
процесуален представител П. Н. със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Я.“ № 23Б срещу Р. Г. И., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „И.“, бл.
131а, вх. Б, ет. 1, ап. 25 с предявени обективно кумулативно съединени искове
спрямо ответника, да бъде признато за установено, че дължи на ищеца
сумите: 2262,81 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия
за периода от м.05.2016 год. до м.04.2019 год. в топлоснабден имот, находящ
се в гр. С., общ. В., ж.к. И., бл. 131Б, вх. Б, ет. 1, ап. 25, абонатен № 242862,
ведно със законната лихва от 01.06.2020г. до изплащане на вземането; 257,91
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2017г. до
20.05.2020г.; 36,61 лв., представляваща дялово разпределение за периода от
м.03.2018г. до м.04.2019г.; 5,19 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от м.05.2018г. до 20.05.2020г.,за които суми е издадена Заповед №
442 от 22.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 1075/2021 г. по описа на РС – Ихтиман. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който
оспорва предявените искове. Твърди се, че вземанията за периода от
01.05.2016г. до 12.09.2018г. са погасени по давност. Прави се възражение за
прихващане на твърдените вземания на ищеца, които не са погасени по
давност, с насрещно вземане на ответника за сумата от 650 лева,
представляващи направени по друго дело, водено между „Т. С.“ и цедента,
разноски, присъдени на цедента, като вземането за тях е цедирано на
ответника, до размера на по- малкото от тях. Твърди се, че представената
счетоводна справка от ищеца не е подписана и представлява частен
1
свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за издателя му факти,
поради което не се ползва с материална доказателствена сила. Не се оспорва
количеството топлинна енергия, доставена в имота за релевирания в исковата
молба период. Претендират се разноски.
По делото на основание чл. 219, ал. 1 ГПК е конституирано като трето
лице - помагач дружеството, извършващо дялово разпределение на топлинна
енергия за процесния имот - „Т. С.“ ЕООД, което с писмена молба изразява
становище за основателност на предявените искове.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано,
не изпраща представител. В писмено становище моли исковете да бъдат
уважени. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък.
Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение на насрещната страна.
В открито съдебно заседание ответникът се представлява от
процесуален представител по пълномощие, който моли исковите претенции за
главница и лихва за ползвана топлинна енергия за периода м.05.2016г. до
12.09.2028г. да бъдат оставени без уважение като погасени по давност. За
останалата част от претендираното парично вземане моли да бъде прихванато
с насрещно такова за сумата от 650,00 лева. Претендира заплащане на
разноски за процесуална защита в размер на 800,00 лева.
Третото лице – помагач „Т. С.“ ЕООД, редовно призовано, не се
представлява.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна
страна:
По иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответника
по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер.
По иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК с правно
основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да
докаже погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр.107 от 2003г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на собственост/ползване.
2
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и
в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В
допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите
в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018г. по т.д. № 2
от 2017г. на ВКС „Собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограничено вещно право на ползване на
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата,
при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорното
основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба за
топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето, на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи
цената ѝ.
Ответницата не спори, а и съдът намира, че от приетите по делото
писмени доказателства се установява, че през процесния период между
ответницата и „Т. С.“ ЕАД е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за процесния имот.
В тази насока е нотариален акт № 199, том V, нот. дело № 999 от 1988г.
на I - ви нотариус при Софийски районен съд за собственост върху жилище,
дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот по ЗТСУ (л.19-20)
и от удостоверение от „Г. – С.“ ЕООД (л.23), от който се установява, че
ответницата е била собственик на процесния недвижим имот. От приетия по
делото нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазване право на
ползване № 141, том 2, рег. № 8895, дело № 322/2002 г., нотариус В. В., район
на действие СРС, вписана под № *** в НК, се установява, че ответницата е
дарила на своя брат П. Г. И. своята 1/6 идеална част от процесния недвижим
имот, а Е. Г. И., майка на ответницата и на П. Г. И., дарява на последния
своите 4/6 идеални части от недвижимия имот като си запазва лично за себе
си пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване. От приета по
делото молба – декларация (л. 21-22) от Р. Г. И. за откриване на партида по
отношение на процесния недвижим имот се установява, че е налице сключен
договор за доставка на топлинна енергия по отношение на процесния
топлоснабден имот между ответницата и ищцовото дружество. Горното
3
обстоятелство се подкрепя и от приетите и неоспорени по делото писмени
доказателства, представени от третото лице помагач на страната на ищеца –
индивидуални справки за отопление и топла вода, адресирани до клиент Р. Г.
И., документи за главен отчет за аб. № 242862, носещи подписа на посочения
клиент.
Сградата, в която се намира имотът на ответника е топлоснабдена и в
нея е въведена система за дялово разпределение. За горното обстоятелство
свидетелстват приети по делото писмени доказателства: От договор № 3252
от 30.08.2002г. се установява, че Общо събрание на етажната собственост на
сграда с адрес: гр. С., ж.к. „И.“, бл. 131а, вх. Б, в който се намира процесният
имот чрез пълномощник, по силата на Протокол на ОСЕС от 22.07.2002 г., е
сключила договор с „Т. С.“ ЕООД за индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода, включително издаване на обща и индивидуални
сметки на база реално постъпилото количество топлинна енергия, отчетено и
фактурирано от „Т. С.“ АД. От представените от третото лице помагач „Т.
С.“ ЕООД писмени доказателства се установява, че абонатният номер на
имота 242862, като името на титуляра е Р. Г. И.
Както беше посочено и по-горе, за възникването на облигационно
отношение, на каквото се позовава ищецът, достатъчното условие е
наличието на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден
имот или сключен договор между облигационния ползвател на имота и
дружеството, доставчик на топлинна енергия, какъвто е настоящият случай,
следователно за процесния период м.05.2016г. - м.04.2019г. е съществувало
облигационно отношение между ответницата и ищеца. Ирелевантно за
наличието на такова отношение, съответно и за дължимостта на суми към
ищеца, е това дали ответницата фактически е ползвала имота.
Между страните няма спор за реално доставеното и консумирано
количество на топлинна енергия.
Ответникът оспорва размера на претендираните вземания, като в
законоустановения срок е навел правопогасяващо възражение за погасителна
давност по отношение на вземанията за стойността на ползваната топлинна
енергия за периода м. 05. 2016г. до 12.09.2018г.
По делото е изслушано заключение на ССчЕ, което съдът
кредититра като обективно и безпристрастно изготвено. От него се
установява, че за периода м. 05.2016г. до 12.09.2018г. за процесния имот е
ползвана и не е заплатена топлинна енергия на стойност 2589,43 лева, като
стойността на начислената върху главницата законна лихва за забава за
периода 15.09.2017г. (заявеният начален период) – 12.09.2018г. е в размер на
261,10 лева. От заключението е видно още, че стойността на ползваната, но
незаплатен топлинна енергия за периода 13.09.2018г.- месец април 2019г.
възлиза на 1150, 50 лева, а стойността на начислената върху главницата
законна лихва за забава за периода 13.09.2018г. (заявеният начален период) –
20.05.2020г. е в размер на 639, 95 лева. За процесния период в счетоводството
на ищцовото дружество не са отразени плащания от ответницата.
Счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно.
Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т. С.“ АД, публикувани във вестник „Монитор“, брой от
11.07.2016 г. Според чл. 33, ал. 2 ОУ клиентите са длъжни да заплащат
4
стойността на издадените фактури за потребеното количество топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и 2, месечната дължима сума се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечна фактура от продавача След отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, се
издават кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителни сметки.
Съдът намира, че направеното от ответницата възражение за изтекла
погасителна давност се явява частично основателно. Приложимата
погасителна давност спрямо процесните вземания, които се явяват
периодични такива, е тригодишна и тече за всяко отделно вземане, считано от
падежа на същото, който за дължимите месечни суми за периода от
м.05.2016г. до м.04.2019г. е 45-дневен след изтичане на периода, за който се
отнасят, съгласно приложимите към правоотношението Общи условия.
Съгласно разпоредбата на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение в първоначалната й редакция /ДВ, бр.
28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г./, спират да текат от 13.03.2020 г. до
отмяната на извънредното положение давностните и други срокове,
предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или
прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти.
Със ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр. 34/9.04.2020 г./ нормата на чл.3, т.2 е изменена,
като отпадат „и други срокове“, а в § 13 т ЗР на ЗИД на ЗМДВИП /изм. и доп.,
ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г./ е предвидено, че сроковете
по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно „други срокове“ в досегашната редакция и по
отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до
влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7
дни от обнародването му в „Държавен вестник“. Ето защо, за периода от
13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /общо 70 дни/ давност спрямо процесните
вземания не е текла. Предвид изложеното и съобразявайки периода, през
който давността е спряла да тече, следва да се приеме, че към датата на
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, от която дата осъдителния иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1
ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД – 13.09.2021г. е изтекла погасителната давност за
месечните вземания, претендирани за периода от м.05.2016г. до м.04.2018г.
включително (съгласно гореизложеното – вземането за месец май 2016г. става
изискуемо на 25.09.2016г., а вземането за м. 04.2018г. става изискуемо на
25.08.2018г). или сумата от 2131, 47 лева като при изчислението съдът е взел
предвид месечните стойности за процесния период съгласно т. 4 от
съобразително - констативната част от ССчЕ, както и изравнителните сметки
за периода м.05.2016г. – м.04.2017г. и м. 05. 2017г. – м. 04. 2018г.
Следователно остатъкът от дължимата сума за главница, съобразно
заявеният от ищеца размер в исковата молба (съгласно чл. 6, ал.2 от ГПК), е в
размер на 131, 34 лева, поради което следва да се уважи за сумата от 131, 34
лева и да се отхвърли за горницата до 2262, 81 лева.
За процесния период приложими към облигационните отношения
между страните са били ОУ одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на
КЕВР, в сила от 11.07.2016г. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и
5
ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид това след изтичане на
посочения период възниква основанието за дължимост на обезщетение за
забава. Доколкото се установи частична основателност на предявения иск за
главница, а ищецът е начислил законната лихва върху общо претендираната
сума, то искът за законна лихва срещу ответницата на основание чл. 162 ГПК
следва да се уважи до размера от 10,54 лева, като се отхвърли до пълния
предявен размер от 257, 91 лева.
По отношение на услугата дялово разпределение в общите условия е
регламентирано, че клиентите заплащат същата по ред и начин, определени
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и обявени по подходящ начин на клиентите. Съгласно т. 3 от
заключението на ССчЕ стойността на вземането за услугата дялово
разпределение възлиза на 36,61 лева главница за периода м.03.2018г. до ч.
04.2019г. По отношение на тази сума не е наведено възражение за
погасителна давност, същото се явява доказано по основание и размер,
поради което следва да бъде изцяло уважено.
С оглед уважената изцяло претенция за вземането за дялово
разпределение следва да бъде уважен изцяло и предявеният акцесорен иск за
обезщетение за забавено плащане в размер на 5,61 лева.
Относно направеното материалноправно възражение за
прихващане:
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
прихващане на заявеното с исковата молба вземане с вземането за сумата от
650,00 лева, присъдена с Решение № 20167983 от 15.07.2021г., постановено
по гражданско дело № 9337 по описа на Софийски районен съд за 2021г.,
съгласно което „Т. С.“ ЕАД е осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК на П. Г. И., ЕГН: **********, сумата от 650,00 лева разноски по делото,
което вземане е цедирано с договор за цесия от 15.11.2021г., сключен между
П. Г. И. и ответницата Р. Г. И.. Прехвърлянето на вземането е съобщено на
длъжника с връчване на отговора на исковата молба и приложенията към
него.
Ищцовото дружество не ангажира становище по релевираното
възражение за прихващане.
От прието по делото Решение № 20167983 от 15.07.2021г., постановено
по гражданско дело № 9337 по описа на Софийски районен съд за 2021г. се
установява, че предявените от „Т. С.“ ЕАД срещу П. Г. И. искове за ползвана
и незаплатена топлинна енергия за процесния имот за периода м.05.2016г. –
м.04. 2019г. са отхвърлени като неоснователни, а дружеството е осъдено да
заплати на ответника сумата от 650, 00 лева- разноски за адвокатско
възнаграждение.
От договор за цесия от 15.11.2021г., сключен между П. Г. И. и
ответницата П. И. прехвърля на Р. И. вземането си към „Т. С.“ ЕАД за сумата
от 650,00 лева.
6
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 4 от Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. д. 1/2013г. на ОСГТК на ВКС,
възражението за прихващане с ликвидно вземане може да се направи до
приключване на делото във въззивната инстанция, като постановките на т. 6 и
т. 12 от Тълкувателно решение № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000
г. на ОСГК на ВКС не са изгубили своето значение по отношение на
възраженията за прихващане, направени с вземане, установено с влязло в сила
съдебно решение. Прието е, че този вид прихващане не променя предмета на
доказване по делото, не изисква събиране на доказателства и касае
единствено материалноправно изявление за компенсация по реда на Закона за
задълженията и договорите. Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 1/2000
г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, моментът, към който
силата на пресъдено нещо установява съществуването или несъществуването
на спорното право, е денят на приключване на устните състезания, поради
това ответникът следва да изчерпи възраженията си до този момент. В случая
възражението за материалноправна компенсация е направено с отговора на
исковата молба и касае ликвидно вземане, признато със сила на пресъдено
нещо /чл. 298, ал. 4 ГПК/, поради което възражението е процесуално
допустимо, а по същество - основателно.
След извършване на исканата компенсация до размера на по - малката
сума, който е 183,68 лева – общият размер на доказаните по основание и
размер вземания на ищцовото дружество с предявената с възражението за
прихващане сума от 650,00 лева, следва, че предявените искове следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ответната страна.
Същата претендира и доказва разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 800,00 лева (представен е договор за правна защита и съдействие от
кочан). Ищецът своевременно е релевирал възражение за прекомерност на
претендирания размер на адвокатско възнаграждение. В случая минималният
дължим размер на адвокатското възнаграждение се определя съгласно чл. 7,
ал.2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията към 31.03.2022г. – датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие е в размер на 415,67
лева. Съдът намира, че с оглед извършените процесуални действия от страна
на пълномощника на ответницата, проведените пет открити съдебни
заседания и при съобразяване наведеното възражение за прекомерност,
справедлив размер се явява сумата от 580,00 лева, която следва да се присъди
на ответницата.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените осъдителни искове по реда на чл. 415, ал. 1,
т. 3 от ГПК с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл.86,
ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на Р. Г. И. , ЕГН **********, адрес: град С., ж.к.
„И.“, бл. 131а, вх. Б, ет. 1, ап. 25 да заплати на „Т. С.” ЕАД ЕИК *********,
7
със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Я.” № 23Б, сумите: 2262,81
лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода
м.05.2016 год. - м.04.2019 год. в топлоснабден имот, находящ се в град С.,
общ. В., ж.к. И., бл. 131Б, вх. Б, ет. 1, ап. 25, абонатен № 242862 като
частично погасен по давност за сумата от 2131,47 лева, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода м.05.2016г. –
м.04.2018г., както и за сумата от 131,34 лева, представляваща горницата до
2262,81 лева – поради прихващане с насрещно вземане на Р. Г. И. ЕГН:
********** в размер на 650,00 лева, представляващи дължими от „Т. С.“ ЕАД
към П. Г. И., ЕГН: ********** разноски по Решение № 20167983 от
15.07.2021г., постановено по гражданско дело № 9337 по описа на Софийски
районен съд за 2021г., което вземане е цедирано на Р. Г. И. ЕГН:********** с
договор за цесия от 15.11.2021г.; 257,91 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2017г. до 20.05.2020г. като частично погасен по
давност за сумата от 247,37 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2017г. до м. 04.2018г., както и за сумата от 10,54 лева -
представляваща горницата до 257,91 лева поради прихващане с насрещно
вземане на Р. Г. И. ЕГН: ********** в размер на 650,00 лева, представляващи
дължими от „Т. С.“ ЕАД към П. Г. И., ЕГН: ********** разноски по Решение
№ 20167983 от 15.07.2021г., постановено по гражданско дело № 9337 по
описа на Софийски районен съд за 2021г., което вземане е цедирано на Р. Г.
И. ЕГН ********** с договор за цесия от 15.11.2021г., както и сумите: 36,61
лева, представляваща дялово разпределение за периода от м.03.2018г. до
м.04.2019г. 5,19 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
м.05.2018г. до 20.05.2020г. поради прихващане с насрещно вземане на Р. Г. И.
ЕГН: ********** в размер на 650,00 лева, представляващи дължими от „Т.
С.“ ЕАД към П. Г. И., ЕГН: ********** разноски по Решение № 20167983 от
15.07.2021г., постановено по гражданско дело № 9337 по описа на Софийски
районен съд за 2021г., което вземане е цедирано на Р. Г. И. ЕГН ********** с
договор за цесия от 15.11.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Т. С.” ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Я.” № 23Б, ДА
ЗАПЛАТИ на Р. Г. И., ЕГН **********, адрес: гр. С., ж.к. „И.“, бл. 131а, вх.
Б, ет. 1, ап. 25 сумата от 580,00 лева, представляваща сторени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
ищеца „Т. С.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
8