РЕШЕНИЕ
№ 1227
30.07.2021 г., гр.Б,
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Б, осемнадесети състав, в
открито заседание на осми юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: М. Николова
при секретаря Гергана Славова, като разгледа докладваното от съдия
Николова административно дело № 2221 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е
по реда на чл.215 и сл. от Закона за устройство на територията във връзка с
чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК) и е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Б
против удостоверение № 21/27.04.2011г. за въвеждане в експлоатация на строеж –
подобект „Магазин за хранителни стоки и хотелска част“, четвърта категория, от
обект „Ресторант с кухня, магазин за хранителни стоки и хотелска част“,
разположен в ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на село Л., община Ц,
в местността „К.“, издадено от главния архитект
на община Ц (Удостоверение № 21).
Делото е висящо
пред Административен съд – Б за втори път, след като с решение №
13283/27.10.2020 г. постановено по адм.дело № 4018/2020 г. на Върховен
административен съд, е отменено решение № 198/07.02.2020 г., постановено по
адм.дело № 1591/2015 г. по описа на Административен съд - Б и делото е върнато
за ново разглеждане от друг състав на съда.
В протеста са изложени доводи за нищожност на разрешение
за строеж № 76/27.03.2006 година на главния архитект на община Ц, с което е
било разрешено извършването на СМР за цялостния обект. В протеста се твърди, че в резултата на проверка, извършена от
междуведомствена комисия, назначена със заповед на министъра на регионалното
развитие и благоустройството и министъра на околната среда и водите, в ПИ с
идентификатор ***.3 по кадастралната карта на село Л., община Ц е констатирано
наличието на сиви стабилизирани дюни. Поддържа се, че строителството е
започнало непосредствена близост със защитена зона (с особена териториално –
устройствена защита), без да бъде спазена процедурата по чл.31 от Закона за
биологичното разнообразие (ЗБР). Сочи се, че бреговата ивица на плаж „Къмпинг
Юг“, в който е разположен строежа, е граница на акваториалната част на разширението
на защитена зона BG0001001 „Ропотамо“ и последствията от засиленото антрогенно
присъствие са предпоставка за преки и косвени негативни въздействия върху
природните местообитания и видове, а тези обстоятелства не са били изследвани
по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Заявява
се, че Удостоверение № 21 е издадено при толкова съществени нарушения на ЗООС и
ЗБР, че се явява правно нетърпимо и следва да бъде прогласено за нищожно.
Протестиращият прокурор подържа протеста в съдебно
заседание и в депозирано по делото писмено становище по същество (л.76-77), в
което допълнително сочи, че в удостоверението за въвеждане в експлоатация на
строежа е посочен друг идентификатор за въведения обект, а именно ***,
обстоятелство което го опорочава в степен на нищожност на самостоятелно
основание. Освен това развива доводи, че главният архитект на общината не е
разполагал с компетентност да въвежда в експлоатация само част от разрешения
строеж, защото тази правна възможност е въведена в материалното
законодателството след датата на въвеждане на подобекта. Също така, твърди, че
срокът по чл.177, ал.3 от ЗУТ - за издаване на удостоверението - е преклузивен
и предвид обстоятелството, че не е бил спазен от административния орган, първоначално
е бил формиран мълчалив отказ за въвеждане на подобекта в експлоатация
(необжалван от титуляра на разрешението за строеж), а след това – издаден,
противоположен по съдържание, изричен благоприятен административен акт
(Удостоверение № 21), без да е налице необходимата компетентност за това. В
последното съдебно заседание моли за уважаване на протеста по съображенията,
изложени в него.
Ответникът – главен архитект на община Ц, редовно уведомен, не се явява и не изпраща процесуален
представител. Изразил е становище за законосъобразност на протестираното
удостоверение в производството при предходното разглеждане на делото и е
представил административната преписка по издаването на разрешението за строеж и
Удостоверение № 21.
Заинтересованата страна „Л.М.“ АД (правоприемник на „ИФ Фаворит“
ООД, в чиято полза е издадено протестираното удостоверение), чрез процесуалните
си представители, оспорва протеста като неоснователен и изразява становище за
законосъобразност на административния акт. Ангажира доказателства и претендира
разноски. Депозира подробни писмени бележки.
Административен съд – Б, осемнадесети състав, след като прецени
събраните доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено следното:
С нотариален акт за собственост на недвижими имоти,
придобити чрез приватизация по ЗППДОбП (отм.) чрез продажба на акции, апортна вноска,
промяна на статута на имотите и одобряване на ПУП - ПРЗ № 38 от 01.02.2006
година на нотариус с рег. № 370 на Нотариалната камара - (лист 62 – 63 от адм. дело № 1591/2015г. по описа на Административен
съд – Б.) “ИФ ФАВОРИТ”ООД - Б се легитимира като
собственик на УПИ I - 1,2, кв. 2 по плана на село Л., местността „К.“, община Ц
с площ 55 614 кв. м, отреден за “ваканционно селище с хотелска част”, УПИ II-1,
кв.2 по плана на с.Л., местността „К.“ с площ 211 кв. м, отреден за ”комплексно обществено обслужване” и УПИ
V-1, кв.2 по плана на село Л., местността „К.“ с площ 770 кв. м, отреден за
“здравен пункт”.
Описаните УПИ представляват ПИ с идентификатори
съответно ***.3, ***.4 и ***.6 по КК на село Л., одобрена със заповед №
РД-18-54/24.08.2006 година на изпълнителния директор на АК, изменена със
заповед № КД-14-02-936/25.06.2007 година на началника на СГКК – Б и са внесени
като част от непарична вноска в капитала на “Л.М.”АД.
Със заповед № РД-01-222/30.03.2004 година на кмета на
община Ц /л.720/, по искане на „ИФ Фаворит“ ООД, е одобрен ПУП - ПРЗ за неурегулираните до този момент поземлени имоти пл. № 000113 и № 000012,
двата в местността „К.“, като се образуват УПИ I-1,2 в кв. 2, отреден за
“ваканционно селище с хотелска част” с площ от 55 473 кв. м, УПИ II - 503,001 с
площ 211 кв. м, отреден за КОО”, УПИ III - 503,002 с площ 60 кв. м, отреден “за
трафопост” с граници по сини, червени и жълти
по графичната част на плана.
С решение № 05-04/2004 година по оценка на въздействието върху
околната среда (ОВОС), издадено на основание чл.99 ал.2 от Закона за опазване
на околната среда (ЗООС) и чл.19 ал.1 от Наредбата за условията и реда за
извършване на оценка на въздействието върху околната среда (загл. изм. - ДВ,
бр. 3 от 2006 г.) е било одобрено осъществяването на инвестиционно предложение
“Изграждане на хотелски комплекс “Л.М.” в имоти № 000012 и № 000113 в землището
на село Л., община Ц” с инвеститор „ИФ Фаворит“ ООД (лист 879 от адм. дело №
1591/2015г. по описа на Административен съд – Б.). Решението е било издадено
във връзка с промяна предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди
на територията на имоти № 000012 и №
000113 (бивш къмпинг „Юг“) в землището на село Л..
С решение № КЗЗ-10 от 21.12.2004 г. на Комисията за
земеделски земи към Министерството на земеделието и горите е било променено
предназначението на земеделската земя, собственост на „ИФ Фаворит“ ООД, върху
която е изграден къмпинг „Юг“.
С виза за проектиране №628/12.04.2005г. на гл.архитект на община Ц е
разрешено изготвянето на инвестиционен проект от собственика за обект
„Ресторант в УПИ 1-1,2 в кв.2 на с.Л..
Със заявление № 94-И-607/23.02.2006 година до главния
архитект на община Ц, „ИФ Фаворит“ ООД е поискало одобряване на инвестиционен
проект и издаване на разрешение за строеж за обект: “Ресторант“ в УПИ I-2, кв.2
по плана на с. Л., м. К.. Към заявлението са приложени документ за собственост,
скица с виза, архитектурен проект, конструктивен проект, проекти по
предварителни договори с експлоатационните дружества, оценка за съответствие,
проекти по Ел, ОВ, ВиК, топлотехническа ефективност, решение по ОВОС по реда на
ЗООС, документ за заплатена такса за извозване на земни маси, план за
безопасност и здраве.
Изработените проекти са одобрени на 30.02.2006 година.
Въз основа на тях е издадено разрешение за строеж № 76/27.03.2006 година (РС №
76) за обект: за „Ресторант“, находящ се в УПИ I - 2, кв. 2, местността „К.”,
землище село Л., община Ц, Бка област, идентичен с ПИ с идентификатор ***.3 по
КК на село Л.. Видно от заключението на извършената по
делото съдебно-техническа експертиза /л.67-л73/, съгласно Обяснителна записка -
част архитектура към одобрения инвестиционен проект „Обектът представлява
ресторант с кухня към вилно селище. Състои се от три нива: полувкопан сутерен
на кота -3,60м, приземен етаж на кота +0,00 и покрита тераса. От север сградата
е долепена на калкан с хотелското тяло. В сутерена на кота -3,б0м са
разположени кухнята със складовите помещения и Ресторант №1; в приземния етаж
на кота +0,00 са разположени администрация с офиси и Ресторант №2; на покритата
тераса на кота +3,60м са разположени Ресторант №3 със складови и сервизни
помещения." Инвестиционните проекти със становище от надзорната фира ЕТ
„Костов и синове" „..отговарят на съществените изисквания към
строежите" са заявени пред Община Ц със Заявление №94-И-607/23.02.2006г.
В хода на извършване на строителството параметрите на СМР, разрешени
на търговското дружество с РС № 76, са променяни двукратно, като промените са
одобрени по реда на ЗУТ.
Първото изменение /първа преработка/ на одобрения инвестиционен
проект е одобрено на 16.05.2007г. от главния архитект на община Ц на основание
чл.154, ал.5 от ЗУТ във връзка с молба вх. № МЖ - 03 - 882/03.04.2007 година,
подадена от управителя на „ИФ Фаворит“ ООД, видно от отразяването в издаденото
разрешение за строеж (л.158 от адм. дело № 1591/2015г.). Видно от заключението
на извършената по делото СТЕ преработката на проекта се състои от две части: по
първата част се изгражда едно допълнително служебно стълбище, което осигурява
връзката между нивата на коти -3,60 и кота +0,00; втората част на преработката
се състои в обособяване на четири нови офиса на кота +3,60м.
Второто изменение на одобрения инвестиционен проект „Преработка с
частична промяна на предназначението от „Ресторант с кухня" на „Ресторант
с кухня, магазин за хранителни стоки и хотелска част в УПИ I-1,2 в кв.2 м.К., с.Л.“, е одобрено на 29.11.2010 година от главния
архитект на община Ц на основание чл.154, ал.5 от ЗУТ във връзка със заявление
с вх. № 53 - 00 - 911/11.11.2010 год. (л.156 от адм. дело № 1591/2015г.), подадено
от „ИФ Фаворит“ ООД, видно от отразяването в издаденото разрешение за строеж
(л.158 от адм.д.1591-2015г.). Видно от заключението на извършената по делото
СТЕ втората преработката на одобрения проект „обхваща площ на кота +0,00 около
500кв.м, където на мястото на големия ресторант, приемната и тоалетната за
посетителите са проектирани хотелска част с три стаи и два апартамента,
хотелска рецепция, камериерски офис, стая за багаж и отделен магазин за
хранителни стоки. Площите на коти -3,60м и +3,60м остават без промяна на
одобрения проект".
Строежът е реализиран като за отделните етапи от строителството са
съставени протоколи – за определяне на строителна линия и ниво, а също и за
контролни проверки на ниво „изкоп“, „цокъл“, „корниз“ и „било“.
На 12.04.2011г. „ИФ Фаворит“ ООД е подало заявление до главния архитект на община Ц,
входирано с № 53-00-282/12.04.2011г. за регистриране и издаване на
удостоверение за въвеждането в експлоатация на процесния строеж, реализиран в УПИ I-1,2 в кв.2 по ПУП - ПРЗ на м.К. (л.54 от от
адм. дело №1591/2015г.), към което освен документ за собственост и разрешение
за строеж са представени окончателен доклад № 05-045Р/08.04.2011г. за
установяване годността за въвеждане в експлоатация на строежа: Ресторант с
кухня, магазин за хранителни стоки и хотелска част в УПИ I-1,2 в кв.2, м.К.,
землището на с.Л., община Ц, изготвен от „Костов и Синове“ ООД, протокол за
определяне на строителна линия и ниво, с резултатите от проверките на
достигнатите контролирани нива, акт обр.14 за приемане на конструкцията,
констативен акт по чл.176, ал.1 от ЗУТ за установяване годността за приемане на
строежа, документи, удостоверяващи съответствието на вложените строителни
продукти със съществените изисквания към строежите, документ от Агенция по
кадастъра за изпълнение на изискванията по чл.175, ал.5 от ЗУТ за предадена
екзекутивна документация, договор с експлоатационните дружества за
присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура и договор за
строителен надзор.
Въз основа на представените документи главният архитект на община Ц,
е приел, че подобект „Магазин за хранителни стоки и хотелска част“ (част от
разрешения строеж „Ресторант с кухня, магазин за хранителни стоки и хотелска
част“) е изпълнен в съответствие с одобрените проекти, Разрешение за строеж №
76/27.03.2006г., протокола за определяне на строителна линия и ниво, с
резултатите от проверките на достигнатите контролирани нива и изискванията към
строежите, съгласно чл.169, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, поради което и на основание
чл.177, ал.3 от ЗУТ е издал протестираното Удостоверение № 21 за въвеждането му
в експлоатация.
Установява се от заключението на извършената по настоящото дело СТЕ,
изготвена от вещото лице инж. С.И., че процесният строеж е изграден в ПИ с
идентификатор ***.3, идентичен с УПИ I-1,2 в кв.2 по ПУП
- ПРЗ на м.К., землище на с.Л.. Строежът е заснет и нанесен като нов обект в
кадастралната карта на село Л. - Сграда
с идентификатор **, площ 511 кв.м предназначение: Сграда със смесено
предназначение, собственост на „ИФ Фаворит" ООД със заповед №
КД-14-02-408/10.03.2011г. на началника на Служба ГКК-Б (л.50), с която е
одобрено изменение на КК и КР на с.Л., Община Ц. Това е видно и от
представеното по делото удостоверение с изх.№ 99-4891-02-10-6842/23.03.2011г.
на началника на СГКК – гр.Б (л.34). Изводът на вещото лице е, че строежът, така
както е описан в Окончателен доклад №05-045Р/08.04.2011г. за установяване
годността за въвеждане в експлоатация на строежа: Ресторант с кухня, магазин за
хранителни стоки и хотелска част в УПИ 1-1,2 в кв.2 м.К., с.Л., Община Ц с
ограничително условие „не се въвеждат в експлоатация кухня с подготвителни и
складови помещения на кота -3,60м и два броя асансьори - за чиста и нечиста
посуда от кота -3,бОм до кота +3,60м", съответства на одобрения
инвестиционен проект и неговите преработки през 2007г. и 2010г.
В хода на проведеното съдебно следствие е допусната и приета и втора
съдебно-техническа експертиза, извършена от вещото лице инж. М.М.
/л.121-л.127/, който отговаряйки на поставените му задачи е посочил, че УПИ I-1, 2 от кв.2 по ПУП одобрен със Заповед М РД-01-222/30.03.2004г. на
Кмета на Община Ц е отреден за ПИ 000012 и ПИ 000113 по КВС, които заедно с
част от ПИ 000 062 със Заповед М 300-5-3/19.01.2004 на ИД на АК са с одобрени
КККР съответно в ПИ 44094. 503.1 и ПИ ***.2, които от своя страна са заличени
със Заповед № КД-14-02-187/09.02. 2007г. на Н-к СГКК -гр.Б /отговор на въпрос
1/. Както и че имотите са нанесени с пл. № № 000 113 и 000012. Преди
одобряването на ПУП-ПРЗ на Заповед № РД-01-222/30.03.2004г. е одобрена поправка
на КККР с която са въведени ПИ ***.1 и ПИ ***.2,които са заличени и на тяхно
място са въведени ПИ ***.3,4,5,6,7 и 8, като УПИ I-1,2
от кв.2 попада в ПИ ***.3, УПИ II попада в ПИ ***.4,УПИ III попада в ПИ ***.5,
УПИ V попада в ПИ ***.6, УПИ VI попада в ПИ ***.8. След изменението по Заповед №
КД-14-02-187/09.02.2007год. до настоящия момент няма изменение на КК
(Приложение 2). Вещото лице е приложило и комбинирана скица, изработено върху
ориентирана извадка от ПУП в графичен вид.
При първоначалното разглеждане на делото пред Административен съд –Б
са представени решение № 1431/25.07.2016 година по адм. д. № 1601/2015 година
на АдмС – Б, с което е отхвърлена жалбата на „Л.М.“ АД против заповед от
21.07.2015 година на началника на РДНСК – ЮИР, с която е прогласена нищожността
на РС № 76 и решение № 7277/15.05.2019 година по адм. д. № 11381/2016 година на
Второ отделение на ВАС, с което решението на Административен съд – Б е отменено, а като незаконосъобразна е
отменена и заповедта на началника на РДНСК – ЮИР, т.е. проверката за нищожност
на РС № 76 е установила, че то не е издадено при особено грубо нарушение на
закона, правещо го несъвместимо с установения в страната правопорядък (лист 729
– 733 и 726 – 728 от адм.дело № 1591/2015г.).
По искане от процесуален представител на заинтересованата страна „Л.М.“
АД по адм.дело № 1591/2015г. е била допусната и приета съдебно
- техническа експертиза на вещото лице Пенка Шопова. В хода на експертизата
вещото лице е изготвило комбинирана скица между имота, в който е изграден
въведеният в експлоатация строеж и границите на защитените зони по данните от
Регистъра на защитените територии и защитените зони в България, поддържан от
Изпълнителна агенция по околна среда. Експертът е установил, че ПИ с
идентификатор ***.3 не попада в границите на защитени територии по Закона за
защитените територии, не попада в границите на защитените зони „Ропотамо“ (на
отстояние 17,60 м) и „К.“ (на отстояние 407 м), а също така не засяга морски
плаж „Къмпинг Юг“, но попада върху част от стари съоръжения на къмпинга – алеи
и площадки (лист 866 и 885 – 895 от адм.дело № 1591/2015г.).
При така установените факти, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно чл.149
ал.5 от АПК, приложим на основание препращащата норма на чл.219 ал.3 от ЗУТ,
административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на
нищожността им без ограничение във времето. Активната легитимация на прокурора
произтича от чл.147, ал.2 във връзка с чл.126 и чл.16 ал.1 т.1 от АПК.
Протестът, инициирал настоящото производство, е подаден от надлежно
легитимирано лице, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол,
поради което е процесуално допустим, а възражението на заинтересованата страна
за недопустимост на протеста, съдът намира за неоснователно.
В конкретното
съдебно производство съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл.146 АПК при съобразяване с предмета на делото –
твърдението, че Удостоверение № 21 е нищожен административен акт, т. е. страдащ
от толкова съществен порок, че правните последици, целени с него, не възникват
в правния мир.
Доколкото в АПК
не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните
актове, в съдебната практика и теория е възприет критерият, че такива са
основанията за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но тогава, когато нарушенията
им са особено тежки. Т.е., нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова
съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му, не поражда
правните последици, към които е насочен. Съобразно горното и с оглед на всеки
един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила
критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост.
Некомпетентност на органа да издаде акта винаги е основание за неговата
нищожност. Порокът във формата е основание за нищожност само когато е толкова
съществен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на
волеизявление. Същото се отнася и за нарушения на
административнопроизводствените правила. Тези нарушения са основания за
нищожност само в случай, че са толкова съществени, че нарушението е довело до
липса на волеизявление. Нарушенията на материалния закон по принцип касаят
законосъобразността на административния акт, а не неговата валидност, поради
което нищожен на това основание би бил само този акт, който изцяло е лишен от
законова опора. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени
в приложимата материално-правна норма, и липсата на каквото и да е основание и
изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание, би
довело до нищожност на административен акт на посоченото основание. Превратното
упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност по
правило, като само ако преследваната цел не може да се постигне посредством
никакъв друг акт, посоченият порок води до нищожност.
Предвид
изложеното, следва да се заключи, че в административното правораздаване
преценката за нищожност на административния акт е конкретна, в зависимост от
тежестта на констатирания порок, изключая случаите, когато определени пороци по
дефиниция водят до нищожност на акта. Следователно, следва да бъдат преценявани
всяко едно от изискванията за законосъобразност на издадения административен
акт, така, както те са регламентирани в нормата на чл.146 от АПК, и в случай,
че се констатира нарушение на някое от изискванията, тежестта на нарушението
следва да бъде от достатъчно съществена степен, за да обоснове извод за
нищожност на административния акт.
Материалната
компетентност се изразява в определения по материя кръг от въпроси и е
абсолютна предпоставка за валидността на административните актове. Липсата на
компетентност представлява нарушение на изискванията за законосъобразност на
административния акт, водещо до неговата нищожност.
Компетентността
на органа следва да се преценява по материя, по място и по степен, а в случая и
по време - с оглед датата на издаване на удостоверението за въвеждане в
експлоатация (27.04.2011 година).
Съгласно чл.177
ал.3 от ЗУТ (в приложимата редакция към ДВ бр. 43/2008 година), в 7-дневен срок
от постъпване на искането органът, издал разрешението за строеж, след проверка
на окомплектоваността на документите, регистрира въвеждането на строежа в
експлоатация и издава удостоверение за въвеждане в експлоатация.
Разрешение за строеж № 76/27.03.2006 година е издадено от главния
архитект на община Ц,
оправомощен от нормата на чл.148, ал.2 от ЗУТ, съответно той е органът,
компетентен съгласно чл.177 ал.3 от ЗУТ да издаде удостоверение за въвеждане в
експлоатация на строежа. С РС № 76 първоначално е било разрешено
осъществяването на строеж „Ресторант“, а след одобряването по надлежния ред на
двете преработки на одобрения инвестиционен проект към момента на издаване на
Удостоверение № 21 вече е било разрешено изграждането на обект – „Ресторант с
кухня, магазин за хранителни стоки и хотелска част“.
Независимо от
параметрите на СМР, съгласно разрешението за строеж и последвалите и одобрени
изменения на инвестиционните проекти, удостоверението за въвеждане в
експлоатация не обхваща целия разрешен строеж, а само част от него - магазин за хранителни стоки и хотелска част“.
Към 27.04.2011
година, обаче, действащото законодателство не предвижда отделно (поетапно)
въвеждане в експлоатация на част или етап от вече разрешен строеж от четвърта
категория. Едва с допълването на чл.177 ал. 3 от ЗУТ (ДВ бр. 13/2017 година) и
извършеното препращане към условията и по реда, „определени в наредбата по ал.
2“ от същия член - съответно със създаването на чл.19а ал.2 от глава Трета „а“
на Наредба № 2/31.07.2003 година за въвеждане в експлоатация на строежите в
Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и
монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството (Наредба № 2) такава възможност вече
съществува, при това при определени условия.
Към 27.04.2011
година приложимото право – чл.152 ал.1 – 2 от ЗУТ (в редакцията между ДВ бр.
19/2011 в сила от 08.03.2011 година и ДВ бр. 35/2011 в сила от 03.05.2011
година) предвижда, че разрешението за строеж се издава за целия строеж, като
може да се издава и за отделни етапи (части) на строежите, които могат да се
изпълняват и използват самостоятелно, а за жилищните сгради и за отделни етажи
от сградата - при условие, че се завършва архитектурно-пространственото и
фасадното оформяне на всеки етап от строителството. В случая, обаче, РС № 76 не
е издадено за отделен етап или за част от по - голямо цяло (дори и след
преработката от 29.11.2010 година), а за цялостен строеж, който към датата на
издаване на протестираното Удостоверение № 21 (за „подобекта“) съдържа
допълнителна част („Ресторант с кухня“), предвидена на ниво – 3.60 като кухнята
с подготвителни и складови помещения е разрешена, но не е завършена и оборудвана,
както става ясно от представените от ответната страна становища (л.745 и л.862
от адм. дело № 1591/2015г.) и от окончателния доклад №05-045Р/08.04.2011г. за
установяване годността за въвеждане в експлоатация на строежа: Ресторант с
кухня, магазин за хранителни стоки и хотелска част в УПИ М,2 в кв.2 м.К., с.Л.,
Община Ц, изготвен от „Костов и Синове“ ООД. От този доклад се установява също,
че причината за това са променените икономически условия и финансовите
съображения на Възложителя. В него е посочено че площите, предвидени за кухня
ще останат без довършване няма да се ползват по предназначение, поради което са
изолирани от останалата част от сградата. По отношение на площта, предвидена за
ресторант на кота - 3.60, до която
има връзка от фоаето към рецепцията и лоби бара на разположената в съседство и
въведена в експлоатация хотелска сграда, собственост на същия възложител, е
посочено в окончателния доклад, че той ще се ползва като втора зала към фоаето
и лоби-бара, до въвеждането в експлотацията на кухнята със подготвителни и
складови помещения на кота -3.6.
Както бе
посочено по-горе в действащото законодателство към датата на издаване на
оспореното удостоверение не е била уредена възможност за въвеждане в
експлоатация на част/етап/подобект от вече разрешен строеж, а единствено е
допуснато въвеждане в експлоатация на целия обект, за който е издадено
разрешението за строеж. Наредба № 2/31.07.2003 година за въвеждане в
експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове
за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти,
издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в
приложимата редакция към тази дата, е регламентирала единствено разрешаване
ползването на строежите от първа, втора и трета категория, но не е и
въвеждането в експлоатация на строежите от четвърта и пета категория.
Ето защо, съдът
приема, че липсва нормативно регламентирано правомощие (към 2011 година) на
главния архитект на общината да въвежда в експлоатация отделни етапи (части,
подобекти) от разрешен строеж. Правоотношението по въвеждане в експлоатация на
(част от) строеж е типично административно правоотношение, т. е. правоотношение
с публичноправен характер. Посредством съответните норми публичното право
определя пределите на държавната власт и така гарантира автономията на
гражданското общество спрямо държавата. Поради това публичното право се
основава на принципа „разрешено е само това, което е изрично предвидено в
закона”, като очертава изчерпателно и детайлно компетенциите на всеки отделен
държавен и публичен орган, осъществяващ властнически правомощия. След като
съответният орган не е нормативно оправомощен да издава конкретен
административен акт (напр. да въвежда в експлоатация част/подобект от цялостен
строеж), той действа при липса на компетентност, а това винаги обуславя
нищожност на акта.
За пълнота на
изложението съдът отбелязва, че в действащото законодателство, преди приемането
на ЗУТ, е съществувала възможност за въвеждане в експлоатация (разрешаване на
ползването) на отделни части от строежи, годни за самостоятелно ползване, при
необходимата проектна обезпеченост за това, предвидена с нормата на чл. 304 ал.
2 от ППЗТСУ (отм.). Към 2011 година, нормата на чл. 304 ал. 2 от ППЗТСУ (отм.)
не е била действащо право и главният архитект на общината не е разполагал с
компетентност да въвежда в експлоатация „подобект“, вместо целия обект, чието
изграждане е надлежно разрешено.
Съдът намира за
неоснователни останалите доводи за нищожност на удостоверението за въвеждане в
експлоатация, развити в протеста и в депозираното от протестиращия прокурор
писмено становище по същество.
Заключението на
извършената по делото СТЕ и представените от СГКК - Б заповед № КД-14-02-408/10.03.2011г. на началника на Служба ГКК-Б(л.50),
с която е одобрено изменение на КК и КР на с.Л., Община Ц, удостоверение с
изх.№ 99-4891-02-10-6842/23.03.2011г. на началника на СГКК – гр.Б и удостоверение от
главния архитект на Община Ц с изх.№ 09-01-939/10.05.2021г.(л.99) налагат извода, че процесният строеж е разрешен и реализиран
в ПИ с идентификатор ***.3 по КК и КР на гр.Ц, идентичен с УПИ I-1,2 в кв.2 по ПУП - ПРЗ на м.К.. Както става ясно от цитираното удостоверение от
главния архитект на Община Ц посочването в протестирането удостоверение за
въвеждане в експлоатация на ПИ *** вместо поземлен имот с идентификатор ***.3 по КК и КР на гр.Ц се дължи на техническа грешка. В този
смисъл е и заключението на извършената по делото втора съдебно-техническа
експертиза, която е проследила отреждането на имота и заснемането на същия.
Ето защо,
позоваването от страна на протестиращия прокурор на несъответствето в
идентификаторите на поземлените имоти е неоснователно.
Не може да бъде
споделено и становището, че 7-дневният срок по чл.177 ал. 3 от ЗУТ (в реакцията
му към 27.04.2011 година) за произнасяне на органа по подаденото заявление за
въвеждане на обект в експлоатация, е преклузивен и че, предвид липсата на
произнасяне в рамките му (по искане вх. № 53-00-282/12.04.2011 година),
главният архитект е формирал първоначално мълчалив отказ, а впоследствие е
издал нищожен акт с обратно по смисъл съдържание (Удостоверение № 21). Срокът
по чл. 177 ал. 3 от ЗУТ не е преклузивен, а е инструктивен, защото с
пропускането му не се прекратява (ex lege) правомощието на административния
орган да се произнесе по направеното заявление.
На следващо
място, имотът, за който е разрешено строителството (ПИ ***.3), не попада в
границите на защитена територия и не граничи със защитени зони „К.“ и
„Ропотамо“. Имотът е урбанизирана територия – със съответен номер и е част от
конкретен квартал (кв. 2) по плана на местността „К.“, село Л.. Той не попада в
обхвата на т. 24 от Приложение № 1 или т. 12 от Приложение № 2 към ЗООС, поради
което по отношение на строежа не се прилагат процедурите по реда на глава шеста
от ЗООС, т.е. не е налице неизпълнение на императивни законови норми, свързани
с опазването на околната среда.
Законосъобразността
на разрешението за строеж, въз основа на което е изграден строежа, е
контролирана по съдебен ред е и със сила на пресъдено нещо от ВАС установено,
че този административен акт не е нищожен – обстоятелство, което би обусловило и
нищожността на удостоверението за въвеждане в експлоатация.
Мотивиран от всичко
изложено по-горе, съдът намира, че подаденият от прокурор от Окръжна
прокуратура – Б протест се явява основателен, поради което съдът следва да
обяви нищожността на протестираното удостоверение за въвеждане в експлоатация №
21/27.04.2011 година, издадено от главния архитект на община Ц.
Приложимите
процесуални закони - АПК и чл.78,
ал.1 от ГПК не уреждат правна възможност за присъждане на разноски на
заинтересованата страна, когато резултатът от делото е отмяна на оспорения акт - причина, поради която разноски на заинтересованите
страни не следва да бъдат присъждани.
По
изложените съображения и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, във връзка с чл.
215 от ЗУТ, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на удостоверение
за въвеждане в експлоатация № 21/27.04.2011 година, издадено от главния
архитект на община Ц.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване или протест пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок, от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: