Р Е Ш
Е Н И Е
№…………………… 2019г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното
заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова
като разгледа докладваното от съдия Д. Станева адм. дело № 2460/2018г.
по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.124, ал.1 от Закона за
държавния служител /ЗДСл/, във връзка с чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на И.Б.Т., ЕГН **********,***, чрез
пълномощник адв. И.В. против Заповед № 967/13.07.2018г. на Изпълнителния
директор на НАП, с която на основание чл.92 и чл.90, ал.1, т.5 от Закона за
държавния служител /ЗДСл/ му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и
против Заповед І З-1558/13.07.2018г. на същия орган, с която е прекратено
служебното му правоотношение като инспектор по приходите в Сектор „Проверки“,
Отдел „Проверки“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Варна. В жалбата се
твърди, че оспорените заповеди са издадени в
противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, с оглед на което са незаконосъобразни.
Сочи се, че от мотивите на Заповед № ЗЦУ-967/13.07.2018г. не може да се
установи по категоричен начин за неизпълнение на какви служебни задължения
служителят е санкциониран дисциплинарно. Развити са подробни доводи за
неправилност на фактическите констатации на дисциплинарнонаказващия орган
относно описаното в оспорената заповед дисциплинарно нарушение. Твърди, че от доказателствата по
дисциплинарнонаказателната преписка е видно, че за отсъствието му от работа на
12.03.2018г. е имало основателна причина – явяването му като заинтересована
страна в открито съдебно заседание в Административен съд – София –град по
административно дело № 6931 по описа на същия съд за 2017г. Счита, че от
доказателствата по дисциплинарнонаказателната преписка не може да се установи
системно нарушение на трудовата дисциплина, което да налага спрямо него да бъде
наложено най-тежкото дисциплинарно наказание - УВОЛНЕНИЕ. Отделно от горното се
твърди, че заповедите са издадени в условие на превишаване на дискреционната
власт на дисциплинарнонаказващия орган. Прави се искане за отмяна на оспорените
заповеди като незаконосъобразни. В съдебно
заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата и моли
съда да я уважи. Претендира присъждане на направените по делото разноски,
съобразно представения списък.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я
отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсулско
възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Екземпляри и от двете оспорени заповеди са връчени на
жалбоподателя И.Б.Т. на 24.07.2018г., видно от саморъчно направените записи и
подписите върху представените към доказателствата копия. Жалбата срещу тях е
депозирана по пощата на 06.08.2018г., видно от пощенската разписка, приложена
на л.20 от делото., т.е. жалбата е подадена в предвидения в чл.149, ал.1 от АПК
14-ддневен срок. Оспорващият И. Т. е адресат и на двете заповеди, поради което
същият разполага с правен интерес от оспорването им. С оглед изложеното, съдът
намира жалбата за допустима и като такава следва да я разгледа по същество.
Преди да бъде прекратено служебното му правоотношение
жалбоподателят И. Б. Т. е заемал
длъжността "инспектор по приходите" в отдел "Проверки",
Сектор „Проверки“ в Дирекция "Контрол" в ТД на НАП-Варна. На тази
длъжност същият е назначен със Заповед № 3-119/21.01.2016г. на Изпълнителния
Директор на НАП след като със съдебно Решение № 2538/06.11.2014г. на
Административен съд – Варна, постановено по Адм. дело № 909/2014г., потвърдено
от ВАС с Решение № 560/19.01.2016г. по адм. дело № 791/2015г., е отменена
предходна заповед за прекратяване на служебното правоотношение със същия
служител.
С писмо изх. № 18341 /1/29.03.2018г. Директорът на ТД на НАП –
Варна е изпратил до Изпълнителния Директор на НАП докладна записка вх.К № 18431/29.03.2018г.
от Г. С. Г. - Началник отдел „Проверки“, дирекция „Контрол“ в ТД на НАП- Варна,
с оглед преценка за откриване на дисциплинарно производство срещу служителя И.
Б. Т.. В докладната записка е изложено, че при извършена на 12.03.2018г.
(понеделник) проверка за спазване на работното време и присъствието на
служителите в Отдел „Проверки“ в сградата на ДТ на НАП- Варна е установено, че
служителят И. Б. Т. отсъства от работното си място, не е в отпуск по болест и
не е подавал молба за отпуск – платен или неплатен. От извършената в тази
връзка проверка в маршрутния регистър е установено, че служителят е вписал, че
на 12.03.2018г. от 9,00 ч. ще бъде в Административен съд – София-град по
административно дело със страни НАП и Комисията за защита от дискриминация
/КЗД/, но доказателства в тази връзка не били представени от служителя. Счита
се, че с поведението си последният е нарушил Заповед № Д-1595/01.11.2012г. на
Директора на ДТ на НАП – Варна. Към докладната записка като доказателство за
изложеното в нея е приложен съставеният по време на проверката от 12.03.2018г.
Протокол за присъствие на всички служители в сектора.
С писмо Изх. № 24-03-329#1/12.04.2018г. Изпълнителният Директор на
НАП е поискал от служителя И. Т. да бъдат изискани обяснения във връзка с
изложеното. Такива са представени на 20.04.2018г. с вх. № 18431-3. В
обясненията си Т. е потвърдил обстоятелството, че поводът за отсъствието му от
работа на конкретно посочената дата е явяването му в АС-СГ в качеството на заинтересована страна по Адм. дело №
6931/2017г. по описа на същия съд. В подкрепа на твърденията си Т. е приложил
към обясненията копие от Решение № 148/09.05.2017 на КЗД, Определение № 6427/
19.09.2017г. по Адм. дело №6931/2017г. на АС- СГ, протокол от публично съдебно
заседание по същото дело, проведено на 26.02.2018 г., както и протокол от
проведеното на 12.03.2018г. публично съдебно заседание, в който е отбелязано
присъствието му като заинтересована страна по делото.
До Изпълния Директор на НАП е изпратено становище на Директора на
Дирекция „Управление на човешките ресурси“ на НАП с мнение, че, макар и в
конкретния случай да е била налице една от предпоставките по смисъла на чл.62,
ал.1, т.4 от ЗДСл за освобождаване на служителя от работа, то последният не е
уведомил по надлежен ред прекия си началник за причините, поради които му се
налага да отсъства. С оглед на изложеното е направено заключение, че служителят
И. Б. Т. е осъществил състав на дисциплинарно нарушение – отсъствието му от
работа не е оформено документално по надлежен ред, което е довело и до
неправомерно заплащане на трудово възнаграждение за конкретния ден, вместо
дължимото в такива случаи компенсаторно възнаграждение по реда на АПК, както и
до преразпределение на текущите задачи за деня. Изложеното е обосновало извод
Директорът на Дирекция „УЧР“ да предложи срещу служителя да бъде образувано
дисциплинарно производство.
Въз основа на становището на Директор „УЧР“ на НАП Изпълнителният
Директор е издал Заповед № ЗЦУ-736/ 23.05.2018г., допълнена със Заповед № ЗЦУ-
761/ 30.05.2018г., с които е наредено срещу служителя И. Б. Т. да бъде
образувано дисциплинарно производство и след разглеждането му от Дисциплинарния
съвет /ДС/ на Изпълнителния Директор на НАП да се представи решение заедно с дисциплинарната преписка.
Видно от приложения към административната преписка Протокол,
заседание на ДС е проведено на 30.05.2018г.
След запознаване с всички събрани доказателства колективният орган е
достигнал до извод, че за служителя действително са били налице основания да
поиска да бъде освободен от работа за 12.03.2018г. по смисъла на чл.62, ал.1,
т.4 от ЗДСл, във връзка с явяването му пред АС – СГ в качеството на
заинтересована страна по Адм. дело № 6931/2017г.,
но не е уведомил по надлежен начин прекия си ръководител за предстоящото
отсъствие, доколкото вписването на този факт в регистър-приложение №1 към
Заповед № Д-1595/01.11.2012г. на Директора на ТД –на НАП – Варна не
представлява надлежно уведомяване. Предвид изложеното ДС е приел, че
допуснатото от служителя И. Т. представлява неизпълнение на служебните
задължения по смисъла на чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл и нарушение на чл.11 от
Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация /КПСДА/, което е
основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Дисциплинарният
съвет е приключил работата си с Решение № РЦУ-78/ 18.06.2018г., с което на
Изпълнителния Директор на НАП в качеството му на орган по назначението и като
дисциплинарнонаказващ орган е предложено
на основание чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл да наложи на И. Б. Т. дисциплинарно
наказание УВОЛНЕНИЕ.
До жалбоподателя е изпратено писмо изх. № 24/03/329# 5 от
06.07.2018г. на Изпълнителния Директор на НАП, с което е поканан да се яви на
10.07.2018г. в 15,00 ч. в административната сграда на НАП в София, бул. „Княз
Дондуков“ № 52 за изслушване във връзка
с висящото дисциплинарно производство. Изслушването на И.Т. е проведено в
посочения ден и час – 10.07.2018г. от 15, 05 ч. до 15,20 ч., за което е
съставен протокол по реда на чл.93, ал.1 от ЗДСл. Даден му е срок до 17,00 ч.
на 11.07.2018г. да представи писмени обяснения. Такива обяснения са представени
от оспорващия в срок. По съществото си те преповтарят установеното в хода на
дисциплинарното производтво. Не се съобщават нови факти. Изразено е несъгласие
със становището на Дисциплинарния съвет на НАП.
След като се запознал с цялата дисциплинарнонаказателна преписка,
на 13.07.2018г. Изпълнителният Директорна НАП издал оспорената в настоящото
съдебно производство Заповед № ЗЦУ -967/13.07.2018г., с която за извършено
грубо дисциплинарно нарушение по смисъла
на чл.89, ал.2, т.1 и т.5 от ЗДСл на основание чл.92 и чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл
на държавния служител И.Б.Т. е наложено дисциплинарно наказание УВОЛНЕНИЕ. Въз
основа на тази заповед същия ден е
издадена и втората оспорена Заповед № З-1558, с която на основание чл.107,
ал.1, т.3 от ЗДСл е прекратено служебното правоотнашение между НАП и служителя И.
Б. Т..
Предприето е оспорването и на двете заповеди по съдебен ред.
Като доказателство за фактите, послужили като основание за
налагане на дисциплинарното наказание на жалбоподателя от ответника е
представена разпечатка от системата за контрол на достъпа в ТД на НАП – Варна
(л.51 и л. 52 от делото), от която е видно, че няма регистрирани
влизания/излизания със служебна карта 440, издадена на жалбоподателя И. Т..
В хода на настоящото съдебно производство пред съда са разпитани
четирима свидетели – по двама за всяка от спорещите страни. Във връзка с
твърденията на жалбоподателя, че на 12.03.2018г., след връщането си от София,
същият се е явил в сградата на ТД на НАП – Варна в края на работния ден, пред
съда е разпитан свидетелят С.Б.Н..
Свидетелят заявява, че с жалбоподателя И.Б. Т. се познават като
дългогодишни служители в НАП. Спомня си, че в края на март миналата година (не
си спомня точната дата), в края на работното време видял жалбоподателя Т.
облечен строго официално. На въпроса защо е облечен така, Т. отговорил, че се
връща от София, където бил на съдебно заседание. На въпроса на свидетеля защо
идва на работа след като е имал ангажимент извън града, Т. отговорил, че има да
свърши малко работа – трябвало да се обади на някого във връзка с някакви
документи. На въпрос на процесуалния представител на жалбоподателя дали
служебните карти за достъп в сградата се използват задължително всеки път
когато се влиза или излиза от сградата на администрацията, свидетелят отговаря
отрицателно. Заявява, че в случаите когато някой от служителите в НАП отвори
съответната врата със служебната си карта, други служители могат да се
възползват от това обстоятелство като влязат или излязат без да се чекират с
личните си служебни карти. Спомня си, че имало някакво устно разпореждане всеки
служител задължително да ползва служебната си карта при всяко влизане или
излизане, но не знае да е издавана изрична заповед в този смисъл. На въпрос
дали проверки за присъствие на служителите се правят регулярно в структурите на
ТД на НАП – Варна отговаря, че рядко се правят такива проверки – „два –три пъти за пет месеца“.
От показанията на свидетеля К. С. К. се установява, че същият е
собственик на счетоводна къща и в тази връзка се познава с жалбоподателя Т. по
повод на работата. Конкретно за датата 12.03.2018г. си спомня, че през деня се
чул с Т. по телефона по обед (не може да си спомни точното време на телефонния
разговор). Уговорили се да се видят в 17,00 ч., за да получи от Т. документите
на фирма „Агропол“, на която била извършвана проверка. Срещата се състояла,
както се били уговорили – в сградата на ТД на НАП, в района на топлата връзка.
За датат си спомня понеже имал навика
непрекъснато да си води бележки за ангажиментите през деня и винаги можел да се
върне назад и да ги прегледа.
По делото е разпитана свидетелката Е. Е. Е., изпълняваща
длъжността главен юрисконсулт в ТД на НАП – Варна. Пред съда същата заявява, че
се познава с жалбоподателя И. Т. служебно – като колеги. Спомня си, че
жалбоподателят ѝ се обадил по телефона в ранния следобед на 09.03.2018г.,
т.е. в последния работен ден преди явяването му пред АС – СГ в София. Попитал я
дали може за пътуването си до София да бъде командирован, на което тя му отговорила,
че явяването му пред съда в София не е
свързано с изпълнение на служебните му задължения, поради което не може да
ползва командировка за този ден.
Пред съда по искане на ответника е разпитана свидетелката В. Т.Т. – началник на Сектор „Проверки“ в Отдел
„Проверки“ при ТД на НАП – Варна. Заявява, че знае каква е причината за
прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя – неявяването му на
работа на 12.03.2018г. Знае за случая тъй като е била пряк ръководител на
жалбоподателя Т. от 2017г. Твърди, че е разбрала за отсъствието му от работа
още на 12.03.2018г. когато други служители от същия отдел поискали от нея да
разпечата нова страница от маршрутния лист, в който всеки от служителите
записвал часа на излизане от сградата на НАП, посещавания адрес и фирма,
контролните действия, за извършване на които излиза, ревизирания период и часа
на връщане на работното му място. Заявява, че извършената на 12.03.2018г.
проверката за присъствие на работното място е извършена по нейна инициатива на
основание заповед на Директора на ТД на НАП такива проверки да се извършват
поне веднъж месечно. Не си спомня да е виждала Т. на 12.03.2018г. в сградата на
ТД на НАП, въпреки че е останала да работи и след края на официалното работно
време, което било нейна обичайна практика. На въпрос на процесуалния
представител на жалбоподателя отговаря, че преди уволнението на служителя Т.,
през 2017г., също е извършвала други такива проверки за присъствие на работното
място, защото е имала и друг проблемен човек в екипа си. Съобщава на съда,
че отсъстващите от работното си място
служители се отбелязват по два начина – командированите се регистреират в
регистър за командировките, където се записват и номерата на заповедите за
командироване, а служителите, които напускат работното си място с цел
изпълнение на служебните им задължения на територията на града, се записват в
маршрутен лист. Заявява също, че всеки от служителите, на когото се налага да
напусне работното си място, освен, че се вписва в маршрутния лист, я уведомява
и устно за напускането на сградата. От устните показания на свидетелката става
ясно, че служителите от ръководената от нея структура работят на ненормиран
работен ден. Знае, че жалбоподателят също е работил извън официалното работно
време на администрацията, макар и не много често.
Към доказателствата по делото са представени разрешителни,
издадени от Директора на ТД на НАП – Варна, въз основа на които на
жалбоподателя И. Т. е разрешаван достъп до сгратада на данъчната администрация
в почивни дни, разпечатка от книгата за вписвания, водена от служителя на
охраната, осъществяващ пропускателния режим в сградата на ТД на НАП – Варна,
протоколи за извършени проверки за присъствието на служителите на ТД на НАП –
Варна на работните им места и др.
При така установената фактическа обстановка от доказателствата,
при проверката на оспораните заповеди за наличие на основание за отмяна по
чл.146 от АПК се налагат следните изводи:
Предмет на съдебния контрол за законосъобразност в настоящото
съдебно производство са две заповеди, издадени от Изпълнителния Директор на
Националната Агенция по приходите - Заповед № 967/13.07.2018г., с която на
основание чл.92 и чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл на жалбоподателя И.Б.Т. е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“, и Заповед № З-1558/13.07.2018г., с която
на основание чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл е прекратено служебното му
правоотношение. Съгласно чл. 107, ал.1 от ЗДСл органът по назначаването
прекратява служебното правоотношение без предизвестие при наличието на няколко
хипотези, посочени изчерпателно в т. от 1 до 11. В т. 3 като такова основание е
посочена хипотезата, в която държавният
служител е уволнен дисциплинарно. В този смисъл законосъобразността на Заповед
№ З-1558/13.07.2018г. е пряко обоснована от законосъобразността на Заповед №
967/13.07.2018г., което е мотивирало настоящия състав на съда да разгледа
жалбата срещу двете заповеди в едно производство.
И двете заповеди са издадени от Изпълнителния Директор на НАП,
който в случая съвместява функциите на орган по назначаването и на
дисциплинарнонаказващ орган на основание чл.92, ал.1 от ЗДСл. Заповедите са
издадени в писмена форма и съдържат всички необходими реквизити, съгласно
установеното в чл. 97, ал.1 от ЗДСл. и чл. 108, ал.1, изречение І-во от същия
закон. Поради това не са налице основания за отмяната им по смисъла на чл.146
т.1 и т.2 от АПК.
От представените по делото доказателства е видно, че за
жалбоподателя е била налице основателна причина да отсъства на 12.03.2018г. от
работното си място предвид призоваването му като заинтересована страна по Адм.
дело № 6931/2017г. по описа на АС-СГ, ХХV състав, за провеждане на открито
съдебно заседание на същата дата. Това се установява от приложените към
дисциплинарната преписка протоколи от проведени открити съдебни заседания по
същото дело от 26.02.2018г. и от 12.03.2018г. С оглед на това съдът намира, че
са били налице основания по смисъла на чл.62, ал.1, т.4 от ЗДСл за
освобождаване на служителя от изпълнение на служебните му задължения за канкретно
посочената дата, както правилно е приел ответника, видно от мотивите към
оспорената заповед. Спорният въпрос е дали ответникът следва да се счита за
надлежно уведомен за предстоящото отсъствие на служителя предвид направеното от
него на 09.03.2018г. (петък) вписване в маршрутния лист или не. Настоящият
състав на съда счита, че, макар и формално уведомяването да не е извършено
коректно, ответникът е бил уведомен за предстоящото отсътвие на жалбоподателя
И. Т. на 12.03.2018г., както и за това каква е причината за отсътвието му –
явяване в открито съдебно заседание по Адм. дело № 6931/2017г. по описа на
АС-СГ, ХХV състав. Този извод на съда, освен от вписването в маршрутния лист
(под № 70), което не се оспорва от ответника, се подкрепя и от обстоятелството,
че главна страна по същото дело е НАП и в този смисъл не може да се твърди, че
страната по делото не знае за образуваното административно дело, за датата на
откритото съдебно заседание, както и за обстоятелството, че И. Б. Т. е призован
като заинтересована страна в същото производство. С оглед на това настоящият
състав на Административен съд – Варна намира, че от обективна и субективна
страна не е налице описаното в оспорената заповед дисциплинарно нарушение,
респективно – неоснователно е ангажирана дисциплинарната отговорност на
жалбоподателя. Констатираното е основание за отмяна на заповедта като
материално незаконосъобразна.
Нещо повече! Дори и да се приеме, че поради ненадлежно уведомяване
на прекия му ръководител И.Т. е нарушил служебната дисциплина, респективно –
дал е основание за ангажиране на неговата дисциплинарна отговорност, то от
мотивите на оспорената Заповед № ЗЦУ -967/ 13.07.2018г., както и от
обстоятелствената част на предхожащото издаването ѝ Решение № РЦУ – 78/
18.06.2018г. на Дисциплинарния съвет, не става ясно какви са били мотивите при
липса на данни за извършени други дисциплинарни нарушения от същия служител, за
първо такова нарушение, както и при липсата на доказателства за системно
нарушаване на служебната дисциплина, дисциплинарно-наказващият орган да приложи
най-тежкото дисциплинарно наказание УВОЛНЕНИЕ, а не някое от другите предвидени
от законодателя наказания, изчерпателно посочени в чл.90, ал.1 от ЗДСл. В този
смисъл дори и в хипотеза на доказано извършване на описаното в оспорената
заповед дисциплинарно нарушение, тя би била материално незаконосъобразна поради
несъразмерност на наложеното наказание спрямо тежестта на извършеното
дисциплинарно нарушение.
В допълнение към горното съдът установи, че дори и да се приеме за
доказано извършването на дисциплинарното нарушение, то оспорената Заповед № ЗЦУ
-967/ 13.07.2018г., с която на оспорващия И. Т. е наложено дисциплинарно
наказание УВОЛНЕНИЕ, е обременена с още по-тежък порок – постановена е в
нарушение на процесуалните правила. Съгласно чл.94, ал.1 от ЗДСл
дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В конкретния
случай не се спори, че отсътвието на И.Т. е установено още на 12.03.2018г. С
оглед на това заповедта за налагане на дисциплинарно наказание би трябвало да
бъде издадена не по-късно от 12.05.2017г. В настоящия случай заповедта на
дисциплинарнонаказващия орган е издадена на 13.07.2018г., т.е. два месеца след
изтичане на срока по чл.94, ал.1, предл. І-во от ЗДСл., който е преклузивен. В
други специални закони редът за ангажиране на дисциплинарната отговорност е
уреден по друг начин. Например, съгласно чл.196, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното
нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи
дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на
извършителя, а съгласно ал.2, дисциплинарното нарушение е установено, когато
материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния
дисциплинарно наказващ орган. В настоящия случай приложим е Законът за
държавния служител, където липсва аналогична разпоредба, определяща друг момент
като релевантен при определяне датата на откриване и установяване на
нарушението. От друга страна в чл.46, ал. от Закона за нормативните актове е
установено, че разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им
смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на
други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото
на Република България. Приложимата в настоящия казус разпоредба на чл.94, ал.1
от ЗДСл не е неясна, поради което заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание би следвало да бъде издадена най-късно до 12.05.2018г., както се
посочи и по-горе в изложението. Заповедта, като издадена в нарушение на
процесуалните правила, би била незаконосъобразна само на това основание.
В случая, обаче, основният мотив на съда за отмяна на Заповед №
ЗЦУ -967/ 13.07.2018г. е нейната материална незаконосъобразност поради липсата
на основание за ангажиране дисциплинарната отговорност на жалбоподателя И. Б. Т..
Горните правни изводи досежно незаконосъобразността на оспорената
Заповед № ЗЦУ -967/ 13.07.2018г., с която на основание чл.92 и чл.90, ал.1, т.5
от ЗДСл на И. Б. Т. е наложено дисциплинарно наказание УВОЛНЕНИЕ, навеждат на
единствено възможния извод за незаконосъобразност и на втората спорна заповед –
Заповед № З -1558/ 13.07.2018г., с която на основание чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл
е прекратено трудовото правоотношение с жалбоподателя.
При този
изход на спора искането на жалбоподателя да му бъдат присъдени разноски по
делото е своевременно направено и основателно. Следва с настоящото съдебно
решение Националната агенция по приходите да бъде осъдена на основание чл.143
ал.1 АПК да заплати на И.Б.Т. *** разноски в общ размер 551 лв. за адвокатско
възнаграждение, съгласно приложения по делото списък по чл.80 от ГПК и
доказателствата за заплащането им.
По
изложените съображения и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд
Варна – ХХVІІІ състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед №
967/13.07.2018г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.92 и
чл.90, ал.1, т.5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ на жалбоподателя И.Б.Т.
е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и Заповед № З-1558/13.07.2018г. на същия орган, с
която е прекратено служебното му правоотношение като инспектор по приходите в
Сектор „Проверки“, Отдел „Проверки“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Варна.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на И.Б.Т., ЕГН
********** *** сумата от 551лв.
/петстотин петдесет и един/, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщението му на страните по реда на
глава ХII от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: