О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна,……….08.2022 г.
Варненският
административен съд - ІІ-ри състав, в
закрито заседание на деветнадесети
август през две хиляди и двадесет и втора
година в състав:
Председател: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
като разгледа докладваното от съдията Чолакова адм. дело
N 1012 по описа за 2022 год., за
да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на
чл.204,ал.2 от АПК във връзка с чл.1,ал.1 от ЗОДОВ.
Производството е образувано по предявените искове от Ю.Р.М., действаща
лично и като законен представител на малолетното си дете А.И., против дирекция
„Българско гражданство“ към Министерство на правосъдието на Република България,
с които се претендират обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди
от действия на длъжностни лица на Дирекцията, както следва: 1. За Ю.Р.М. ***: А) 5000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, представляващи
стрес, негативни преживявания (чувство за изолираност, социална дезинтеграция и
лишаване от възможност за нормален социален живот, физически, психически и
емоционален дискомфорт), причинени в резултат на незаконосъобразно действие –
изземване на български лични документи – лична карта № *********, издадена на **.**.**** година от Областна дирекция – Варна на Министерство
на вътрешните работи, и международен паспорт № *********, издаден на **.**.**** година от Областна
дирекция – Варна на Министерство на вътрешните работи, ведно със законната
лихва върху главницата за периода от датата на непозволеното увреждане
(23.07.2017 година) до окончателното й изплащане; Б) 218 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за
закупуване на автобусни билети по маршрут Варна – Атина за 21.07.2017 година и
Стара Загора – Варна за 24.07.2017 година, ведно със законната лихва върху
главницата за периода от 24.07.2017 година до окончателното й изплащане; В) 19,08
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи
платена такса за издаване на лична карта на 04.12.2017 година, ведно със
законната лихва върху главницата за периода от 04.12.2017 година до
окончателното й изплащане.; 2. За А.И. *** : А) 3000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, представляващи стрес,
физически, психически и емоционален дискомфорт, болки и страдание от обриви в
областта на гръдния кош, пояса, долните крайници, отоци в областта на долните
крайници, които са резултат на жизнената дейност на насекоми, причинени в
резултат на незаконосъобразно действие – изземване на български лични документи
– лична карта № *********, издадена на **.**.**** година от Областна дирекция – Варна на Министерство
на вътрешните работи, и международен паспорт № *********, издаден на **.**.**** година от Областна
дирекция – Варна на Министерство на вътрешните работи, ведно със законната
лихва върху главницата за периода от дата на непозволеното увреждане
(23.07.2017 година) до окончателното й изплащане; Б) 108 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за
закупуване на автобусни билети по маршрут Варна – Атина за 21.07.2017 година и
Стара Загора – Варна за 24.07.2017 година, ведно със законната лихва върху
главницата за периода от 24.07.2017 година до окончателното й изплащане; В) 19,08
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи
платена такса за издаване на лична карта на 04.12.2017 година, ведно със
законната лихва върху главницата за периода от 04.12.2017 година до
окончателното й изплащане, като резултат
от действието на писмо на директора на дирекция “Българско
граждансктво“ при Министерство на правосъдието с рег.№ 06-00-***/21.11.2016 г. С
исковата молба заявява и оспорване на писмо на директора на дирекция “Българско граждансктво“ при Министерство на
правосъдието с рег.№ 06-00-***/21.11.2016
г. Направено е искане за отмяната на акта.
Съдът по въпроса
относно допустимостта на исковата молба установи следното:
Писмо на директора
на дирекция “Българско граждансктво“ при
Министерство на правосъдието с рег.№ 06-00-***/21.11.2016 г. е издадено в производството по
чл.40,ал.1,т.2 от Закона за българското гражданство /ЗБГ/. Директорът на
дирекция „Информационно и административно обслужване“ при община Варна е
изпратил писмо до Министерство на правосъдието, дирекция „Българско
гражданство“, заведено в запитаната администрация с вх.№ 06-00-***/15.11.2016.
С писмото е изискана информация във връзка с уточняване на гражданство в
регистъра на населението на Ю.Р.М., ЕГН ********** и извършването на служебна
проверка. Посочено е , че лицето има запис в локална база данни, съставен личен
регистрационен картон и валиден документ за самоличност. Изискана е и проверка
на гражданството на детето й Ален И., родено на *** г. в ***. Във връзка със
запитването е изготвено писмо изх.№ 06-00-***/21.11.2016 г. от директора на
дирекция „Българско гражданство“ при Министерство на правосъдието. Видно от
съдържанието на писмото в акта за раждане на ищцата в графа „Бележки: „
Съгласно чл.1 от Конвенцията между НРБ и СССР от 1967 г. и молба вх.№ 2963 от
12.05.1980 г. родителите по взаимно съгласие са избрали за Ю.М. родена на ***
г. съветско гражданство“. След извършена проверка в автоматизираната
информационна система на дирекция „Българско гражданство е установено, че няма
данни Ю.М. да е подавала молба за придобиване на българско гражданство.
Посочено е, че следва извод, че лицето не е български гражданин.
Ищцата обосновава исковата си претенция с
незаконосъобразността на писмо изх.№ 06-00-***/21.11.2016 г. от директора на
дирекция „Българско гражданство“ при Министерство на правосъдието, за което е направено изрично волеизявление в молба вх.№
9509/17.06.2022 г. / л.36 от делото/, че го оспорва като административен акт.
Обезщетение за
вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна
с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на
нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. Нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ дава право на физическите и юридическите лица да претендират
обезщетение за вреди, причинени от действието- в периода между влизане в сила
до отмяната на незаконосъобразен админстративен акт. Субективното им право на
обезвреда по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ възниква от момента на причиняване на вредата от
незаконосъобразния административен акт, но искът се предявява след отмяната на
акта по съответния ред, в съответствие с правилото на чл. 204, ал.
1 АПК. При действието на чл. 204, ал.
1 АПК е безспорно, че абсолютна положителна процесуална предпоставка
за правото на иск за вреди от незаконосъобразни административни актове е
вредоносният акт да е отменен и това е задължителна предпоставка за допустимост
на иска. Изключения са общият процес по чл. 204, ал.
2 АПК при предявяване на иска едновременно с оспорването на
административния акт; заявяването на притезание за обезщетение за вреди от
нищожен или оттеглен акт /чл. 204, ал.
3 АПК/ и за вреди от незаконосъобразни действия или бездействия на
администрацията /чл. 204, ал.
4 АПК/.
Преценката за допустимостта на исковата претенция при
предявяване ведно с оспорването на административен акт, включва такава за
характера на оспорения акт. Следва да се отговори на въпроса дали оспореното
писмо има белезите на индивидуален административен акт.
Оспореният акт е издаден в производството по
чл.40,ал.1,т.2 от Закона за българското гражданство по искане на община Варна .
Съгласно чл. 40, ал. 1
от ЗБГ информация за гражданството на лицата могат да искат: 1.
лицето, данни за гражданството на което се съхраняват, а след смъртта му -
неговите наследници и 2. органите на съдебната власт, министерствата и органите
на местното самоуправление и местната администрация в рамките на тяхната
компетентност и в случаите, определени със закон. Оспореното писмо има само
информативен характер. Същото удостоверява , че в информационната система на
дирекция „Българско гражданство“ няма данни Ю.М. да е подавала молба за
придобиване на българско гражданство. Поради липсата на редовно сезиране на
административния орган с подаването на молба по реда на Наредба № 1 от 19.02.1999
г. за прилагане на глава пета от Закона за българското гражданство
не е започнало въобще административно производство, за да бъде обжалван отказ
на компетентния административен орган. Самото искане, обективирано в молбата на
община Варна рег. № ИАО********ВН/10.11.2016 г. е за предоставяне на информация
и извършване на проверка на гражданството на Ю.М. и не създава задължение за
Министъра да изпълни функциите си по удостоверяване наличието на българско
гражданство, породи което не е налице отказ, който да бъде оспорен пред съда.
Следователно не е налице годен предмет на оспорване, тъй като няма започнало
административно производство.
Писмото от 21.11.2016 г. не е акт на министър, който създава права или
задължения на страната. Писмото, на което се позовава ищцата е издадено от
директор на дирекция при липса на каквито и да било доказателства за делегиране
на правомощия във връзка с издаването на актове по чл. 39 от ЗБГ.
Поради това то не съставлява властническо волеизявление на компетентен
административен орган в рамките на законовите му правомощия и не е индивидуален
административен акт. То има единствено уведомителен характер и не подлежи на
самостоятелен контрол за законосъобразност.
Обжалваното писмо на директора на дирекция
"Българско гражданство" не представлява индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21 от АПК,
тъй като с него не се създават и не се засягат права и законни интереси на
жалбоподателя. Същото има уведомителен характер и не съдържа волеизявление по
смисъла на чл. 21 от АПК
по отношение на правата на ищцата. От това писмо не произтичат никакви права
или задължения за нея, нито се засягат нейни законни интереси. Съдържа се
информация за документите, които се намират в Министерство на правосъдието и
данните в информационната система на дирекция "Българско
гражданство". Писмото обективира само едно становище във връзка с
извършена проверка на данни, но не представлява отказ за издаване на
удостоверение по чл. 39 от ЗБГ.
Поради изложеното оспореният акт не е индивидуален
административен акт, поради което и липсва годен за обжалване предмет. След
като липсва такъв административен акт, то и производството срещу него е
недопустимо, поради което следва да бъде прекратено.
Допустимостта
на жалбата срещу акта в хипотезата на съвместно разглеждане с искова претенция
е абсолютна процесуална предпоставка на допустимост на иска. Както вече бе
казано, за да подлежат на разглеждане от административния съд, исковете за
обезщетение за вреди, следва да са предявени като последица от отменени като
незаконосъобразни административни актове, или ведно с административния акт, но
само в условията на допустимост на жалбата.
Ето защо, съдът
намира, че исковата молба следва да бъде върната на подателя на основание чл. 130 от ГПК, във връзка с чл. 144 от
Административнопроцесуалния кодекс, като недопустима, а съдебното
производството по делото да бъде прекратено, като следва да бъде оставено без
разглеждане и оспорването срещу писмо на директора
на дирекция “Българско граждансктво“ при
Министерство на правосъдието с рег.№ 06-00-***/21.11.2016 г.
Предвид изложеното съдът намира, че образуваното
съдебно производство, следва да бъде прекратено.
Водим от горните съображения, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ю.Р.М., действаща
лично и като законен представител на малолетното си дете А.И. против писмо на директора на дирекция “Българско граждансктво“ при Министерство на правосъдието
с рег.№ 06-00-***/21.11.2016 г.
ВРЪЩА искова
молба от Ю.Р.М.,
действаща лично и като законен представител на малолетното си дете А.И., против
дирекция „Българско гражданство“ към Министерство на правосъдието на Република
България, с които се претендират обезщетения за претърпени неимуществени и
имуществени вреди от действия на длъжностни лица на Дирекцията, както следва:
1. За Ю.Р.М.
***: А) 5000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, представляващи стрес,
негативни преживявания (чувство за изолираност, социална дезинтеграция и
лишаване от възможност за нормален социален живот, физически, психически и
емоционален дискомфорт), причинени в резултат на незаконосъобразно действие –
изземване на български лични документи – лична карта № *********, издадена на **.**.**** година от Областна дирекция – Варна на Министерство
на вътрешните работи, и международен паспорт № **********, издаден на **.**.**** година от Областна
дирекция – Варна на Министерство на вътрешните работи, ведно със законната
лихва върху главницата за периода от датата на непозволеното увреждане
(23.07.2017 година) до окончателното й изплащане; Б) 218 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
представляващи разходи за закупуване на автобусни билети по маршрут Варна –
Атина за 21.07.2017 година и Стара Загора – Варна за 24.07.2017 година, ведно
със законната лихва върху главницата за периода от 24.07.2017 година до
окончателното й изплащане; В) 19,08
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи
платена такса за издаване на лична карта на 04.12.2017 година, ведно със
законната лихва върху главницата за периода от 04.12.2017 година до
окончателното й изплащане.; 2. За А.И. *** : А) 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
представляващи стрес, физически, психически и емоционален дискомфорт, болки и
страдание от обриви в областта на гръдния кош, пояса, долните крайници, отоци в
областта на долните крайници, които са резултат на жизнената дейност на
насекоми, причинени в резултат на незаконосъобразно действие – изземване на
български лични документи – лична карта № *********, издадена на **.**.**** година от Областна дирекция – Варна на Министерство
на вътрешните работи, и международен паспорт № *********, издаден на **.**.**** година от Областна
дирекция – Варна на Министерство на вътрешните работи, ведно със законната
лихва върху главницата за периода от дата на непозволеното увреждане
(23.07.2017 година) до окончателното й изплащане; Б) 108 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
представляващи разходи за закупуване на автобусни билети по маршрут Варна –
Атина за 21.07.2017 година и Стара Загора – Варна за 24.07.2017 година, ведно
със законната лихва върху главницата за периода от 24.07.2017 година до
окончателното й изплащане; В) 19,08
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи
платена такса за издаване на лична карта на 04.12.2017 година, ведно със
законната лихва върху главницата за периода от 04.12.2017 година до
окончателното й изплащане, като резултат
от действието на писмо на директора на дирекция “Българско
граждансктво“ при Министерство на правосъдието с рег.№ 06-00-***/21.11.2016 г.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм. дело № 1012/2022 г. по описа на Административен съд-Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в 7-мо дневен срок от съобщението.
Определението да се връчи на ищеца .
Съдия: