Р Е Ш Е Н И Е № 11
гр. Габрово, 07.02.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в
открито съдебно заседание от шестнадесети януари, две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
и секретар ЕЛКА СТАНЧЕВА, като разгледа докладвано от
съдия КОСЕВ Адм. дело№ 263 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е образувано въз
основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово жалба по
чл. 268 от ДОПК с вх. № СДА-01-1455 от 27.07.2019г., подадена от Х.К.Б. ***,
ЕГН**********, против Ревизионен акт /РА/ № Р-04000418006382-091-001 от
18.06.2019г., издаден от Началник сектор М.И.Д. и главен инспектор по приходите
Ц.Р.А., при ТД на НАП – Велико Търново, с данъчно задължено лице -
жалбоподателят. Актът е обжалван в срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК пред
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика“ /ОДОП/
Велико Търново, при Централно управление на НАП, в частта му, в която са
установени допълнителни данъчни задължения по ЗДДФЛ и ЗДДС. Според РА се установява
публично задължение за внасяне от страна на ревизираното лице в общ размер на
167 333.36 лв. /главница плюс лихва до 18.06.2019г. – съставянето на РА/.
Жалбоподателят осъществява по занятие търговска дейност и в тази връзка се е
регистрирал като ЕТ.
В законовия 14- дневен срок, против РА е подадена жалба
по административен ред до Директор на Дирекция „ОДОП“. Въз основа на така
депозираната жалба Директор на Дирекция ОДОП при ТД на НАП Велико Търново се е
произнесъл с Решения №125 от 02.09.2019г. С посоченото Решение, постановено в
срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, жалбата е разгледана по същество като редовна
и допустима и е счетена за частично основателна.
На осн. чл. 155, ал. 2 от ДОПК РА е отменен в частта му,
в която на Х.Б. за 2014г. са установени допълнетилни задължения по чл. 48, ал.
1 от ЗДДФЛ в размер на 920, 00 лева и съответна лихва в размер на 386, 07 лева.
В тази си част РА не подлежи на съдебен контрол на основание чл. 156, ал. 3 от ДОПК.
В останалата част, с която са определени допълнителни
задължения: ДДС за данъчен период м. 10/2017г. в размер на 131433, 67лв. и
лихви в размер на 21213, 63 лева, данък върху годишната данъчна основа по чл.
17 от ЗДДФЛ /данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ/ за периодите от 2011г. до 2016г.
/включително/ общо в размер на 8768, 26лева и лихви в размер на 4611, 73 лева,
РА е потвърден и подлежи на съдебно обжалване.
Против посоченото Решение Х.Б. е депозирал процесната
жалба до съда, с която оспорва РА в частта, в която е потвърден от решаващия
орган.
В Жалбата се излага, че неправилно били преценени
определени обстоятелства, установени в хода на производството, което довело до
неправилни изводи от органите по приходите, издали оспорения ревизионен акт.
Неправилно били тълкувани приложимите материално правни норми, в резултат на
което извършеното облагане било в разрез с нормите на данъчното и
осигурителното законодателство. По така изложените доводи акта бил необоснован,
немотивиран, издаден при непълнота на доказателствата, респ. Противоречал на
закона и постановен при допуснати съществени процесуални нарушения.
Според жалбоподателя неправилен бил извода на
административния орган, че била налице хипотезата за приложение на чл. 122 от ДОПК, както и за извършено облагане по чл. 35 от ЗДДФЛ. За да стигнат до този
си извод проверяващите се позовали на извършена инвентаризация в търговски
обект- „*******“ в гр. Трявна, но не били отчели факта, че към момента на
проверката- 20.10.2017г. същият се стопанисвал от „******“ЕООД ЕИК******, като
при това били съпоставили наличностите, установени за „******“ЕООД с данните от
счетоводството на ЕТ“Б.- Х.Б.“, което било недопустимо. Изводът, въз основа на
който органите по приходите били достигнали до приложение на чл. 122, ал. 1, т.
4 от ДОПК бил неподкрепен с никакви доказателства.
Неправилно било реализирано и облагането на жалбоподателя
като физическо лице. В тази насока органите по приходите били посочили, че са
приложили чл. 122 от ДОПК при наличие на хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от ДОПК. Такова правно основание не било посочени в ревизионния доклад,
нито е връчвано уведомление по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК, нито бил
осъществяван анализ по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. В тази връзка недопустимо
било при издаване на ревизионния акт да се премине от облагане по общия ред към
облагане по специалния ред на чл. 122 от ДОПК, при условие че не били спазени
формалните правни предпоставки за предприемане на такова действие. По тези
аргументи прилагането на процесуалния ред на чл. 122 от ДОПК по отношение на
задължението по ЗДДФЛ било напълно недопустимо, доколкото преминаването към
процесуалния ред на чл. 122 от ДОПК се осъществявало на фаза издаване на
Ревизионен акт, което представлявало съществено процесуално нарушение, което не
подлежало на саниране и представлявало основание за отмяна на акта в тази му
част.
Излагат се подробни мотиви за неприложимост на
разпоредбата на чл. 122 от ДОПК и същевремено облагане по общиня ред на
материалния закон- чл. 35 от ЗДДФЛ. При анализ на цитираната разпоредба от
жалбоподателя става ясно, че източника на дохода следва да е известен, за да
може да се установи, че той не е сред посочените в ЗДДФЛ, като не следва да се
включват „средства с неустановен източник“. Освен това за да се приложи чл. 35
от ЗДДФЛ следвало да се установи конкретния характер на дохода, а също и дали
дохода е облагаем или не, като средствата с неустановен произход не
представлявали облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ, а за да се облагат подобни средства,
при условие че са налични, законодателят бил създал разпоредбата на чл. 122 от ДОПК.
В Жалбата се описва също, че по време на извършената
проверка в търговския обект управителя Х.Б. бил попълнил въпросен лист Кд 12, с
който декларирал, че няма стоки на път, в обекта няма чужда стока, не съхранява
на други места стока, собственост на предприятието, няма продадена и изнесена
от обекта стока. Приложени били 2бр. служебни фискални бон №000031 и №000032,
като при проверката било констатирано че обекта- гостилница „******“ се
стопанисва от „******“ЕООД с ЕИК******. Установена била наличността на стоката
в обекта, като била определена стойността й от ревизиращите по доставни цени,
което количество като стойност било съпоставено с документалната наличност, при
което било констатирано налице липса на стоки. Според жалбоподателя по време на
проверката било налице обстоятелство, което напълно опорочавало изводите на
проверяващите от същата. Това бил факта, че към момента на проверката обекта се
стопанисвал от други лице- „******“ЕООД.
При извършеното преброяване на стоковите наличнисти и
съпоставката им с документалните записвания в счетоводството на ЕТ според
жалбоподателя били напълно игнорирани и неизследвани ключови въпроси за
извършване на облагането- началните салда на материалните запаси и придобитите
стоки през периода, движението на стоките, вида на стоките и възможността тези
пстоки да бъдат реализирани в рамките на месец, извършените бракувания на
стоки, възможността за промяна в количествата вследствие на естествена промяна
на физико- химичното им състояние, фири и други относими обстоятелства за
решаването на този въпрос. В тази връзка директора на дирекция ОДОП се бил
позовал на разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, а това бил момента на
извършеното преброяване/проверка в обекта- 20.10.2017г. В тази връзка според
жалбоподателя неправилно била определена датата на данъчното събитие. Дори да
се приеме тази дата, която посочват органите по приходите, то следвало да се
коригира ползвания данъчен пкредит по реда на чл. 79 от ЗДДС, като се приложи
чл. 80, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. Освен това проверяващите не били взели предвид
началното салдо от 142100, 27 лева в началото на ревизирания период и бил
начислен данък ДДС върху цялата разлика.
По отношение на извършеното облагане по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ неправилно органите на приходите били базирали изводите си и без да
вземат предвид фактическата обстановка, така както била установена в резултат
от предприетите действия. Необосновано не била приета тезата на жалбоподателя
за парична наличност в размер на 15 000 лева, а са приели единствено 5000 лева,
като не били взети предвид дългогодишната трудова е стопанска дейност на
проверяваното лице според която притежаването на подобни средства било напълно
очаквано и логично. При съпоставяне на паричния поток неправилно проверяващите
поставяли определини разходи отделно от декларираните от жалбоподателя разходи
за издръжка и живот. Неправилно органите били тълкували предоставените от
проверяваното лице документи, доказващи предоставянето на средства, както и
доказателства за възможността за предоставяне на тези средства, поради което РА
в тази му част бил необоснован и немотивиран. В тази насока в жалбата по
отношение на твърдяните за получени средства от конкретни лица са излагат
подробни мотиви, като в заключение се твърди че изводите на органа по приходите
в тази насока са неправилни и необосновани, в разрез с установената фактическа
обстановка и наличните доказателства по административното производство.
Заявява се искане за отмяна на обжалвания
РА№Р-04000418006382-091-001/18.06.2019г. на Началник сектор, възложил ревизията
М.И.Д. и Ц.Р.А.- гл. инспектор по приходите- ръководител на ревизията,
потвърден с Решение 0125/02.09.2019г. на Директор на Дирекция ОДОП В. Търново,
ведно със законните последици, включително присъждане на съдебни и деловодни
разноски.
Решението е връчено на Х.Б. на 05.09.2019г. Жалбата
против процесния РА е депозирана на 17.09.2019г., в законния срок, поради
което, като подадена от заинтересовано лице, се явява редовна и допустима.
С Определение №651 от 01.10.2019г. по делото съдът е
разпределил доказателствената тежест между страните.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от надлежно упълномощен пр. представител- адвокат, който поддържа
депозираната жалба, както и искането по същество. Подробни мотиви по същество
на спора излага в съдебно заседание, както и в представена по делото Писмена
защита.
Ответната страна се представлява в открито съдебно
заседание от юрисконсулт при Дирекция ОДОП Велико Търново, който оспорва
жалбата. Мотивите на страната, подробно изразени в приложеното по делото
Писмена защита, се изразяват в следното: В потвърдителната част на Решение №
125 от 02.09.2019г. на Директор на Дирекция ОДОП подробно е изложена
установената във връзка с проведената ревизия фактическа обстановка и
направените въз основа на нея правни изводи. Установени са предпоставки за
облагане по специалния ред на чл. 122 от ДОПК, които са посочени. Законодателят
не изисква установяване чрез преки доказателства към момента на преминаване на
ревизията към този ред за наличието на тези предпоставки /укрити приходи/.
Липсват документи, необходими за установяване на основата за данъчно облагане.
Не е налице редовно водена счетоводна отчетност
съгласно ЗСч. Във водената такава не са отразени всички издавани на ЕТ
първични счетоводни документи, което прави воденото счетоводство непълно и не
дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Налице са
предпоставките и е спазена процедурата по уведомяване на лицето по чл. 124 от ДОПК за ревизия по особен ред. Освен това на основание чл. 123, ал. 1 от ДОПК
процесният РА има обвързваща доказателствена сила относно фактическите
констатации на органите по приходите. По отношение на твърдяния и отчетен брак
на стоки от м. януари, 2017 г. по делото не са събрани доказателства, че такъв
реално е бил осъществен, поради което основателно ревизиращите органи са
приели, че стоките са фиктивно бракувани и на практика са вложени в
производството и търговската реализация на ЕТ, като от тях е извлечена и
печалба.
Съдът извърши служебна проверка както по отношение на
изтъкнатите в жалбата съображения за незаконосъобразност, така и за наличието
на всички основания за оспорване на процесния ИАА.
При преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съпоставката им с приложимата нормативна уредба и изложените от
страните доводи, съдът намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
От фактическа и правна страна се установява наличието на
следната обстановка и приложими нормативни правила:
Производството по съставянето на процесния РА е започнало
с издаване и връчване на ЗВР №Р-04000418006382-020-001 от 22.10.2018г. на
Началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново М.И.Д., определена като
орган по приходите, компетентен да издава ЗВР- Директор на ТД на НАП В.
Търново. Връчена е на адресата и ревизиран субект Х.К.Б. по електронен път на
24.10.2018г. Така постановената ЗВР е изменена със Заповед за изменение на ЗВР
№Р-04000418006382-020-002/23.01.2019г. Ревизията е спирана със Заповеди
№Р-04000418006382-023-001/24.01.2019г. и №Р-04000418006382-023-002/06.02.2019г.,
поради заболяване на лице, участващо в ревизията и отново възобновена със
Заповеди №Р-04000418006382-143-001/04.02.2019г. и
№Р-04000418006382-143-002/18.03.2019г.
С ревизията е предвидено определяне на задълженията на
ревизираното лице за данък по ЗДДС за периода 01.10.2017г. до 31.10.2017г. и
данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2011г.
до 31.12.2016г.
Така извършената ревизия е повторна и е във връзка с
Решение №193/08.10.2018г. поправена с Решение №193А/18.10.2018г. на Директор на
Дирекция ОДОП В. Търново, с която е отменен РА №Р-04000717008441-091-001 от
16.07.2018г. в обжалваната част, в която на Х.К.Б. са определени задължения по
ЗДДС за данъчен период м. 10/2017г. и за данък върху годишната данъчна основапо
члр. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2016г. като преписката е
върната за възлагане на нова ревизия за определяне на съответните задължения.
За резултатати от извършената ревизия е съставен
Ревизионен доклад /РД/ №Р-04000418006382-092-001/25.04.2019г., който съгласно
чл. 120, ал. 2 от ДПОК е неразделна част от обжалвания РА
№Р-04000418006382-091-001/18.06.2019г. Срещу РД Х.Б. е подал възражение по реда
на чл. 117, ал. 5 от ДОПК с вх. №12951/15.05.2019г. Същото е обсъдено от органа
по приходите в РА, но е прието за неоснователно.
С процесния РА№Р-04000418006382-091-001/18.06.2019г. на Х.К.Б.
са определени следните допълнителни задължения: ДДС за данъчен периодм. 10
2017г. в размер на 131 433, 67 лева и лихви в размер на 21213, 63лева, данък
върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ /данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ/ за периода 2011г.- 2016г. общо в размер на 9688, 26 лева и лихви в
размер на 4997, 80 лева.
Не се оспорва факта, че през периода, включен в обхвата
на ревизията ревизираното лице осъществява търговска дейност, поради което има
регистрация като ЕТ със седалище и адрес на управление гр. Трявна. Предметът му
на дейност е хотелиерство и ресторантьорство, за осъществяването на която има
издадени удостоверения за гостилница „******“ и къща за гости. За ревизирания
период лицето не е придобило недвижими имоти, няма доходи от сделки с движими
вещи /МПС/. Лицето подлежи на данъчно облагане на основание чл. 1 и по реда на ЗДДФЛ.
В хода на извършената ревизия са извършени следните
процесуални действия: за целите на ревизионното производство с Протокол № Р-
04000418006382- ППД-001/22.11.2018г. са приобщени доказателства, събрани в хода
на извършената предходна ревизия на Х.Б., завършила с РА№Р-04000717008441- 091-
001/16.07.2018г. С Протокол №Р- 04000418006382-ППД-002/26.11.2018г. е приобщен
Протокол сер. АА№0284058/20.10.2017г., с която е документирана извършена
инвентаризация в обект- складово помещение, находящ се в гр. Трявна, ул. *****№33,
при която е установена наличността на материалните запаси на ревизираното лице.
При ревизията са изготвени искания за предоставяне на
документи и писмени обяснения от трети лица- С.Т.Б./ИПДСПОТЛ
№Р-04000418006382-041-001/06.12.2018г./, Г.Х.Б./ ИПДСПОТЛ
№Р-04000418006382-041-002/07.12.2018г. и
№Р-04000418006382-041-007/21.01.2019г./, и К.И.С./ИПДСПОТЛ
№Р-04000418006382-041-003/07.12.2018г./. От лицата са изискани доказателства,
че за периода 01.01.2011г.- 31.12.2016г. са предоставяли парични средства на Х.Б.,
както и документи, удостоверяващи произхода и съхранението на всяка от
предоставените суми.
От С.Т.Б.и К.И.С.не е получен отговор, въпреки че
Искането до С.Б.е получено лично от лицето на 24.01.2019г. по пощата с обратна
разписка. Констатирано е, че К.С.е извън страната.
След издаването на РД№ №Р-040004180006382- 092-
001/25.04.2019г. допълнително до С.Т.Б.е изготвено ИПДСПОТЛ
№Р-04000418006382-041-008/16.05.2019г., с което са изискани писмени обяснения и
документи за предоставени от нея парични средства на ревизираното лице. Писмото
не е получено от лицето, като се е върнало в ТД на НАП В. Търново, като в
обратната разписка е отбелязано от пощенски служител, че същото не е потърсено.
С Искане за предоставяне на информация от други
органи
№Р-04000418006382-032-001/17.05.2019г. от МВР Варна е изискана
информация относно К.С.- за датите и периодите, през които лицето е пребивавало
в Р България за периода от 01.01.2011г.- 31.12.2016г. получен е Отговор
вх.№14477/30.05.2019г. съгласно който лицето К.И.С.е напуснал Р България през
ГКПП Аерогара София на 24.06.2015г. като не са налични други данни за влизането
на лицето в страната.
Във връзка с връчените й ИПДСПОТЛ
№Р-04000418006382-041-002/07.12.2018г. и №Р-04000418006382-041-007/21.01.2019г.
от Г.Б.са получени отговори. С писмо вх. №33924/28.12.2018г. от Балабанова са
представени: писмени обяснения, копия на договори за работа, копия на квитанции
към приходни касови ордери от 29.09.2011г. за сумата от 8781, 00 лева, без
номер и дата за 2015г.- 4800, 00 лева, за 2016г.- 4800, 00 лева и за 2017г.-
8400, 00 лева, като същите целят да докажат финансова помощ от Г.Б.за Х.Б.. От Г.Б.е
получен и отговор с писмо вх. №5401/25.02.2019г., с което са представени
писмени обяснения.
Във връзка с предоставените от Г.Х.Б.документи, след
издаването на РД№ №Р-040004180006382- 092- 001/25.04.2019г. допълнително до нея
е изготвено ИПДСПОТЛ №Р-04000418006382-041-010/17.05.2019г., като няма данни до
датата на съставяне на РА да са предоставени документи.
В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на „*******“ЕООД
с ЕИК******, обективирана в ПИНП№П-04000718215077-141-001/04.01.2019г. При
извършената проверка от Дружеството са изискани доказателства за отчетната
стойност на закупени от Дружеството стоки за периода 21.10.2017г. до
31.10.2017г. и за отчетната стойност на продадените стоки за същия период.
Изискана е информация от коя дата търговския обект „******“ се стопанисва от „*******“ЕООД
и доказателства за финансови, облигационни или други взаимоотношения между ЕТ“Б.-
Х.К.“ и „*******“ЕООД. Във връзка с това искане на органите по приходите са
представени копия от оборотна ведомост и Главна книга за периода 01.01.2017г.-
31.12.2017г., копия от фактури за покупка на „*******“ЕООД за м. 10.2017г.,
както и писмени обяснения за това че Дружеството няма финансови, облигационни
или други взаимоотношения с проверявания ЕТ.
При ревизията са отправени искания за предоставяне на
документи и писмени обяснения до трети лица, като в тази връзка са получени
отговори от: „******“ЕАД и „****“ООД. Анализирани са декларираните от
ревизираното лице данни в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
При така установена фактическа обстановка, органите по
приходите са стигнали до извод, че при осъществяване на търговската дейност на
ЕТ“Б.- Х.К.“ е налице несъответствие между салдото по счетоводна сметка
304“Стоки“ и реално установените наличности в обекта- складово помещение в гр.
Трявна, стопанисвано от ЕТ. В тази връзка органите по приходите са стигнали до
извода, че установената разлика в количеството и стойността на стоките се дължи
на неотчетена продажба на стоки.
При ревизията е извършен анализ и съпоставка на
имущественото и финансово състояние, доходите и разходите на жалбоподателя Б.
като физическо лице, като в резултат на което е установено превишение на
имущественото и финансовото му състояние и резходите над доходите и източниците
за финансирания за ревизираните периоди в годишен аспект. При извършената
съпоставка, органите по приходите са установили, че Х.Б. е направил разходи в
по- голям размер от декларираните. Превишението на направените от ревизираното
лице разходи през посочените периоди над получените от него доходи е прието от
проверяващите, че представлява недеклариран доход с недоказан произход.
В тази насока в хода на съдебното производство е
допусната до разпит в качеството на свидетел Г.Б., дъщеря на Х.Б.. Същата
заявява, че през ревизирания период била давала пари на ръка, за да подпомага
баща си, като за това били съставени и подписани квитанции, отразяващи дадените
суми пари. Сумите били предоставени на Х.Б. през 2011г., 2015г., 2016г.,
2017г., 2018г. и имали характер на дарение. Предназначени били за подпомагане
на дейността на ЕТ. Знаела, че нейния братовчед К.С.също бил давал пари на баща
й заради баба й, като те били предоставяни лично от него или чрез познати.
Свидетелката заявява, че не знаела дали тази получени от баща й сума са
дакларирани пред данъчните власти.
В тази насока е допусната по делото съдебно-
графологическа /почеркова/ експертиза от заключението на коята става ясно, че
приложените по делото и административната преписка 5 броя квитанции към
приходни касови ордери, издадени от Х.Б. за получени суми от Г.Х.Б.са положени
от Х.К.Б. в графа „касиер“ и от Г.Б., съответно графа „гл. счетоводител“
Представени и приети по делото като доказателства са
заверени копия от 7 броя ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ- от Х.Б. зе периода 2011г. до
2016г. включително и от Г.Б.за 2011г.
Жалбоподателят и упълномощения от него пр. представител
по делото са поискали допускане на съдебно икономическа експертиза, като в тази
насока с оглед първоночално зададените въпроси към вещото лице им е указано от
съда, че следва да конкретизират същите като същевременно представят по делото
доказателства относно утвърдена и прилагана във времето Стопанска политика от
ЕТ, при осъществяване на търговската му дейност по отношение на натрупани
излишъци, брак, липси и др. В тази връзка пр. представител на жалбоподателя не
е представил доказателства, като същевременно в представена по делото Молба от
09.01.2020г. е изразил изрично, че не са открити в счетоводството на ЕТ
документи относно реалното прилагане на политика за липси и излишъци, освен
представени по делото утвърдени на 01.12.2016г. „Вътрешни правила за подготовка
и провеждане на инвентаризация на активите и пасивите на ЕТ“Б.- Х.К.“ и
извършен брак на 05.01.2017г. на голямо количество продукти, описани в
представен по делото Протокол.
Съгласно чл. 122, ал. 1 от ДОПК органът по приходите може да приложи
установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда
на ал. 2 основа, когато е налице едно от посочените в ал. 1 обстоятелства. Нормата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е материално
правна, тъй като с нея се определя данъчна основа за облагане на данъчно
задълженото лице, върху която в съотвествие с приложимия материално правен
закон се определя размера на данъка- в случая ЗДДС.
От жалбоподателя са направени възражения относно
установените предпоставки за извършване на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК, като същите не са възприети от органите по приходите. В тази връзка
ревизиращите органи са преценили, че не са налице обективни данни, които да
дават възможност за установяване на данъчна основа по реда на приложимия
метериален закон- ЗДДС, поради което са преминали към ревизия по особен ред.
Този извод и съответно предприетите действия на данъчните органи се споделят
напълно от настоящата съдебна инстанция по следните съображения.
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ДОПК когато органът по приходите установи наличие на
обстоятелства по чл. 122, ал. 1, той уведомява ревизираното лице, че основата
за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл. 122 ред, и му определя срок за представяне на
доказателства и за вземане на становище, който не може да бъде по-кратък от 14
дни.
Страните не спорят, че жалбоподателят е получил
уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК № Р-04000418006382-113-001 от
20.03.2019г., връчено на същата дата на адресата. Мотивите от уведомлението за
прилагането на този ред са посочени в него и почиват на извършена инвентаризация
в обект- складово помещение, находящ се в гр. Трявна, ул. *******, при която е
установена наличността на материалните запаси на ревизираното лице, като
резултатите от проверката са обективирани в Протокол сер.
АА№0284058/20.10.2017г., приобщен с Протокол №Р-
04000418006382-ППД-002/22.11.2018г. така установените резултати от проверката са съпоставени с данните получени
от ЕТ въз основа на изискани от проверяваното лице с ИПДПДЗЛ№Р-
04000418006382-040-002/21.01.2019г. хронологичен регистър на счетоводните
операции за м. 1082017г., аналитичен регистър на сметка 304 „Стоки“ към
18.10.2017г. съдържащ данни за наличните стоки по видове, количество, единична
стойност и обща сума, инвентаризационен опис на стоките към датата на започване
на дейността на „*******“ 18.10.2017г., всички касаещи „*******“ЕООД с ЕИК******.
Така установените данни са съпоставени и с извършената насрещна проверка на „*******“ЕООД
с ЕИК******, документирани с ПИНП№П-04000718215077-141-001/04.01.2019г. При проверката
са изискани данни и доказателства за отчетната стойност на закупени от
Дружеството стоки за периода 21.010.2017г. до 31.10.2017г. и за отчетната
стойност на продадените стоки за същия период. Изискана е информация от коя
дата търговския обект „******“ се стопанисва от „*******“ЕООД и доказателства
за финансови, облигационни или други взаимоотношения между ЕТ“Б.- Х.К.“ и „*******“ЕООД.
Във връзка с това искане на органите по приходите са представени копия от
оборотна ведомост и Главна книга за периода 01.01.2017г.- 31.12.2017г., копия
от фактури за покупка на „*******“ЕООД за м. 10.2017г., както и писмени
обяснения за това че Дружеството няма финансови, облигационни или други
взаимоотношения с проверявания ЕТ.
При инвентаризация на обект „*******“ е установено
несъответствие между счетоводна наличност на стоки, отразени по сметки 304,
3041 и фактическата такава; захранвания на касата с лични средства без
установен произход; въпреки направени от страна на ревизиращите искания не са
представени документи, необходими за установяване на основа за облагане с
данъци; не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч. и воденото такова е
непълно и не дава възможност за
установяване на основата за данъчно облагане – обстоятелства по чл. 122, ал.
1, т. 2, 4 и 5 от ДОПК. Определен е
14-дневен срок за представяне на доказателства и вземане на становища.
Следва да се има предвид, че на основание чл. 124, ал. 2
от ДОПК в
производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда
на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за
верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал.
1 е
подкрепено със събраните доказателства. В РД, РА и приложенията към ревизионната
преписка е налице подробна обосновка на посочените като основание за прилагане
на специалния ред обстоятелства и доказателства към тях и по-специално –
изрично посочени суми като несъответствие между установената счетоводна
наличност на стоки и фактическата такава в проверявания търговски обект, за
които жалбоподателят е сочен като получател и които не са осчетоводени при
него, съответно той не е отчел и приходи от последваща реализация на
установените като превишение стоки, с които приходи следва да се увеличи
финансовият му резултат за съответните периоди и са основание за определяне на
ДДС и ДФЛ в по-големи от декларираните и платени за същите периоди размери.
Неоснователно е твърдението, че установените фактически в
хода на проверката стоки в процесния обект са не на ЕТ, а на „*******“ЕООД.
Този довод на жалбоподателя противоречи както с резултатите от извършената
насрещна проверка на Дружеството, така и с приложените от Дружеството документи
за извършени покупки и продажби през процесния период. Освен това в Протокол
№0284058/20.10.2017г. е приложена декларация от Х.К.Б., в качеството му на ЕТ“Б.-
Х.К.“, в която е посочено, че към датата на инвентаризацията- 20.10.2017г.
същият стопанисва обект складово помещение в гр. Трявна, ул. *****№33, в който
е извършена инвентаризацията. В попълнен лично от Х.Б. въпросен лист е
посочено, че ЕТ“Б.- Х.К.“ няма активи, съхранявани на друго място и няма чужди
активи, съхранявани в обекта.
Следва да се отбележи и факта, че не са оспорени
действията на органите по приходите, извършени на датата на проверката, като е
положен подпис от Х.Б. върху Протокола за извършена проверка на ЕТ“Б.- Х.К.“
№0284058/20.10.2017г. и приложените към него описи на наличните стоки. При
преценка на така съставения Протокол се установява, че същият е съставан при
спазване на изискванията съобразно чл. 50, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ДОПК. Доводи
в обратна насока не се сочат, поради което може да се приеме, че въпросния
Протокол може да се ползва с материална доказателствена сила за това, че
удостоверените с него факти и обстоятелства съответстват на обективната
действителност.
Инвентаризацията е направена посредством изброяване на
наличните стоки, като за целта са съставени подробни описи по вид, количество,
единична цена, обща стойност. В резултат е установена наличност на стоково-
материални запаси общо в размер на 5624, 60 лева /по продажни цени с ДДС/, като
наличността на стоките по доставни цени без ДДС е в размер на 2371, 82 лева,
като е взета предвид декларираната от ревизираното лице средна надценка в
размер на 100% на алкохолните напитки и 80% за бира и алкохолни напитки /по
Декларация по предходна ревизия №8914/30.03.2018г./.
Извършен е сравнителен анализ от органите по приходите на
намерените количества стоки при инвентаризацията и наличностите по счетоводни
данни- представена при предходна ревизия с вх. №4803/16.02.2018г. оборотна
ведомост, съгласно която към 31.10.2017г. салдото по счетоводна сметка 304
„Стоки“ е в размер на 326 980, 80 лева липсващите стоки са установени по вид,
количество и отчетна стойност, посочени в анализ на извършената инвентаризация-
Приложение №26 към РД№Р-04000418006382-092-001/25.04.2019г. В тази връзка е
прието от данъчните органи, че разликата от 324 608, 99 лева е в резултат от
недекларирани приходи от продажби. При прилагане на декларираните от
ревизираното лице надценки е установен размер на укрити приходи от неотчетени
приходи от продажби на стоки в размер на 657168, 37 лева, върху които на осн.
чл. 86 от ЗДДС се дължи ДДС в размер на 131 433, 67 лева.
Аргумент за това, че инвентаризираните стоково-
материални запаси на 20.10.2017г. и установената наличност на стоки са на „*******“ЕООД
с ЕИК******, а не на ЕТ“Б.- Х.К.“ е единствено факта, че Дружеството е
започнало дейност в обекта на 18.10.2017г.
Подобни твърдения се явяват в противоречие с резултатите
от извършената насрещна проверка в Дружеството „*******“ЕООД, факта че не са
оспорени действията на органите по приходите, извършени на датата на
проверката, като е положен подпис от Х.Б. върху Протокола за извършена проверка
на ЕТ“Б.- Х.К.“ №0284058/20.10.2017г. и приложените към него описи на наличните
стоки, без възражения и факта, че в попълнен лично от Х.Б. въпросен лист е
посочено, че ЕТ“Б.- Х.К.“ няма активи, съхранявани на друго място и няма чужди
активи, съхранявани в обекта.
Дори да се приеме подобна теза на проверяваното лице, то
следва извода, че наличностите по счетоводни данни- представена при предходна
ревизия с вх. №4803/16.02.2018г. оборотна ведомост, съгласно която към
31.10.2017г. салдото по счетоводна сметка 304 „Стоки“ е в размер на 326 980, 80
лева не следва да бъдат намалени с установените наличности на стоки в обекта,
то следва извода, че по този начин би се установил по- горям размер на липсващи
или неотчетени като продажби стоки, което би увеличило облагаемата основа и би
довело до по- голям размер ДДС за проверяваното лице.
По отношение на установената разлика между намерените
количества стоки при инвентаризацията и наличностите по счетоводни данни- представена
при предходна ревизия с вх. №4803/16.02.2018г. оборотна ведомост жалбоподателят
и неговия пр. представител твърдят, че същата се дължи на констатирани липси,
бракувани стоки излишъци и др. В тази връзка жалбоподателя е поискал допускане
на съдебно икономическа експертиза, като в тази насока с оглед първоночално
зададените въпроси към вещото лице е указано от съда, че следва да се
конкретизират същите като същевременно се представят по делото доказателства
относно утвърдена и прилагана във времето Стопанска политика от ЕТ, при
осъществяване на търговската му дейност по отношение на натрупани излишъци,
брак, липси и др. Въпреки дадините указания и предоставена възможност пр.
представител на жалбоподателя не е представил доказателства, като същевременно
в представена по делото Молба от 09.01.2020г. е изразил изрично, че не са
открити в счетоводството на ЕТ документи относно реалното прилагане на политика
за липси и излишъци, освен представени по делото утвърдени на 01.12.2016г.
„Вътрешни правила за подготовка и провеждане на инвентаризация на активите и
пасивите на ЕТ“Б.- Х.К.“ и извършен брак на 05.01.2017г. на голямо количество
продукти, описани в представен по делото Протокол.
От същия става ясно, че през месец януари, 2017 г., при
търговеца е реализирано бракуване на материални запаси в големи размери, за
което е съставен Протокол за брак, но ревизиращите органи не считат, че реално
стоките са били бракувани по подробно изложени в РД и РА мотиви, а намират, че
същите са били реализирани в продукция и продажби и с тях неправомерно не е бил
увеличен финансовият резултат, съответно не са били начислени като дължими ДФЛ
и ДДС. Изложените мотиви от ревизиращите органи се споделят от настоящия
съдебен състав на АС Габрово, като в допълнение може да се посочи и факта, че
не може по категоричен начин да се установи коректно датата на съставяне на
въпросния Протокол за брак а и изричното изявление, че няма каатегорични данни
да утвърдена и прилагана във времето, включетелно ревизирания период Стопанска
политика на ЕТ по отношение на липси, брак излишъци и др. Въпросният Протокол е
подписан от комисия, като фигурират само подписи, без посочени имена и длъжност
на лицата, участвали в нея. Не са приложени доказателства за предприети
действия по бракуването, нормативни документи, вътрешни правила, фирмени
стандарти, инструкции. Не са налице доказателства, че за бракуваните материали
действително са изтекли сроковете на годност и съхранение. Не са представени
заповед за инвентаризация, документи от извършена такава с резултати, документи
за начин на бракуване /унищожаване/ на запасите. В случая не може да се
установи към 5.01.2017 г. /датата на съставяне на протокола за брак/ какви по
вид и количество стоки са били действително налични, т. к. в инвентаризационните
описи липсва такава информация. Не е спазен принципът за документална
обоснованост на стопанската операция /брак/. В РД е описана подробно
процедурата по бракуване чрез издаване на заповед за назначаване на комисия за
извършване на такова; резултати от физически оглед в присъствието на МОЛ,
отговорно за съхранението; присъствие на органи за здравен и
санитарно-ветеринарен контрол при бракуване на храни, каквито са процесните
бракувани запаси; документиране на унищожаването на бракуваните хранителни
продукти. През ревизирания период в счетоводството на ЕТ няма изписани
материални запаси въз основа на липси и брак, освен въпросните такива на база
на Протокола за брак от 05.01.2017г. Няма извършвани инвентаризации, съгласно
действащия до края на 2015 г. ЗСч., а инвентаризация на активи и пасиви следва
да се извършва през всеки отчетен период с цел достоверното им представяне в
ГФО по ред и начин, определени от органите на управление на предприятието. Не
са налице документи и регистри, отразяващи начина на влагане на материалите в
продукция, отчитането на технологичния отпадък, начина на унищожаване на
негодните за употреба стоки и материали, няма одобрена и прилагана одобрена на
ръководството на търговеца такава счетоводно-икономическа политика, фирмен
стандарт или процедура, разработени въз основа спецификата на дейността на
предприятието.
На 25.04.2019г. е
издаден процесният Ревизионен доклад №Р-04000418006382 от определените за
извършване на ревизията служители /инспектори по приходите/. В него са
обхванати определените със ЗВР видове задължения за посочените със същия акт
периоди. Отразено е, че в хода на ревизията от страна на ревизираното лице са
представени частично документи, като липсват конкретни такива, необходими за
установяването на данъчната основа за облагане с данъци. Не е представена
редовно водена счетоводна отчетност съгласно ЗСч, което прави воденото
счетоводство непълно и не дава възможност за установяване на основата за
данъчно облагане. По тази причина данъчните органи са счели, че в случая следва
да се приложи разпоредбата на чл. 122 от ДОПК.
Въз основа на така изложеното АСГ намира, че е спазено
изискването за уведомяване на ревизираното лице по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК и са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2, 4 и 5 от ДОПК, а именно: - налице са „данни“ за
укрити приходи или доходи /законодателят изисква за стартиране на производството
само наличието на такива данни, а не пълното им безспорно установяване към този
момент/; - липсва или не е представена счетоводна
отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност
за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите,
необходими за установяване на основата за облагане с данъци; документите, необходими за установяване на
основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за
ползване, /твърдяните за
бракувани стоки и материални запаси няма данни да са били унищожени или да са
били с изтекъл срок на годност, която е посочената от търговеца причина за
бракуването им/. РД и РА са мотивирани както с посочване на правното основание за извършване на ревизия по
аналог, така и с посочени конкретни фактически основания за това. Следва да се приеме, че посочените основания по чл. 122, ал. 1, т. 2, 4 от ДОПК са подкрепени с доказателства, както изисква чл.
124, ал. 2 от ДОПК, поради
което тежестта на доказване съобразно тази разпоредба и оборването на тази презумпция, е в тежест на ревизираното лице.
В РД, в частта му, намерила отражение в РА и Решението в
потвърдителната му част, се сочи, че след събиране и изследване на относимата
счетоводна документация от задълженото лице и негови доставчици се установяват
неотразени покупки в дневниците за покупки и в счетоводството на ревизираното
лице доставки. Налице е установената разлика между намерените количества стоки
при инвентаризацията и наличностите по счетоводни данни- представена при
предходна ревизия с вх. №4803/16.02.2018г. оборотна ведомост по повод дейността
на проверявания ЕТ.
За да се определи финансовият резултат от реализацията на
тези неосчетоводени стоки, ревизиращите са взели предвид декларираните от самия
търговец надценки по групи артикули. Данъчната основа е определена като отчетна
стойност на стоките в едно с начисления за доставката ДДС, увеличава се със
средната търговска надценка, посочена от ДЗЛ. В случая ДДС се явява
невъзстановим данък и се включва в цената на стоките.
Размерът на дължимия ДДС, на основание чл. 67, ал. 1 от ЗДДС, се определя като данъчната основа на извършените облагаеми доставки за
съответния период се умножи по ставката на данъка от 20%. За целите на
облагането по ЗДДС данъчните периоди са помесечни и данъчната основа е
съответният оборот за дадения месец. На основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС се
начислява данък върху стойността на неотчетените доставки, като се има предвид
отново и средната надценка, декларирана от ревизираното лице. В тази връзка към
РД е изготвена таблица за определяне дължимия ДДС. Начинът на изчисление не е
оспорен от жалбоподателя, не е оспорен размерът. Спорно е наличието на
основание за начисляване на допълнителното задължение.
Относно определените данъчни основи по чл. 17 он ЗДДФЛ за
облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Според жалбоподателя неправилно и неоснователно при
ревизията при определяне на задълженията му за данък върху доходите на
физическото лице бил приложен материалния закон, а не особените правила на чл.
122 от ДОПК. Изборът на реда, по който следва да бъде установена данъчната
основа- по общия ред на ЗДДФЛ или по реда на чл. 122 от ДОПК следва да бъде в
пряка връзка с размера на установеното несъотвествие между стойността на
имуществото на задълженото лице и направените от него разходи и декларираните
и/или получени от него доходи. В тази връзка ревизиращите органи в рамките на
предоставената им оперативна самостоятелност са приели за законосъобразно да се
използва общия ред за определяне на данъчната основа по реда на ЗДДФЛ, а не по
реда на чл. 122 и сл. от ДОПК.
В хода на ревизонното производство органите по приходите
неколкократно са изискали от Х.Б. да представи доказателства и писмени
обяснения относно произхода на средствата, с които е финансирано установеното
несъответствие, но това не сторено. След като задълженото лице не представило доказателства, доказващи
произхода на средствата, въз поснова на които е формирано посоченото
несъответствие и което да потвърждават с категоричност твърдяните от него
обстоятелства и източници на доходи, органът по приходите е приел, че са налице
укрити и недекларирани доходи, подлежащи на облагане по реда на чл. 35, ал. 6
от ЗДДФЛ.
Фактът, че извършените разходи и притежаваното имущество
превишават доходите на лицето и получените финансирания, установява
получаването на средства от неустановен източник, които са облагаеми по чл. 35,
т. 6 и чл. 36 от ЗДДФЛ, като на практика това заключение на проверяващите- за
превишение на стойността на имуществото на задълженото лице и направените от
него разходи и декларираните и/или получени от него доходи не се оспорва от
жалбоподателя. Посочват се единствено доказателства и се излагат доводи за
това, че са налице източнизци на доходи или финансирания въз основа на които не
е налице твърдяното превишение.
При извършената ревизия на Х.Б. за ревизираните периоди
по години- от 2011г. до 2016г. включително са определени данъчни основи, дължим
данък по реда на ЗДДФЛ и лихви, като резултатите са отразени в таблици в РД и
РА.
Годишната данъчна основа по чл. 36 от ЗДДФЛ представлява
сума от установено превишение на разходите при извършена от органите по
приходите съпоставка на стойността на имуществото на задълженото лице и
направените от него разходи и декларираните и/или получени от него доходи, за
които е прието, че представлява недеклариран доход с недоказан произход.
При тази съпоставка органите по приходите са установили,
че за ревизираните периоди Х.Б. е имал парични средства в брой само на 01.01.2011г.
в размер на 5000 лева, а за всяка следваща година от проверявания период 0, 00
лева. Установенени са също наличните за съответните периоди /в началото и края/
парични средства на Х.Б. в банкови сметки. Установени са доходите и разходите
за проверяваните периоди на ревизираното лице.
Правилно не са приети като основателни от ревизиращите
органи доводите на Б., че за всеки един от следващите 2011г. ревизирани периоди
не са представени доказателства за налични парични средства и началното салдо е
прието като 0, 00 лева. Липсват представени доказателства за твърдяните от
проверяваното лице към тези данъчни периоди семейни спестявания.
Х.Б. твърди, че е получил парични средства от Г.Б./негова
дъщеря/, К.С./роднина/ и Г.Н.. В тази връзка жалбоподателят се е позовал на
доказателства- приложени към жалбата срещу предходния РА №Р-04000717008441-091-001/16.07.2018г.
копия на декларации от К.С.и Г.Б., както и обяснение от Г.Н.. В жалбата срещу
предходния РА Г.Б.е представила декларация, че за периода 2015- 2016г. е давала
ежемесечно на баща си Х.Б. по 400 лева. В декларацията е посочено, че сумите са
предоставени за бизнеса на Х.Б., а не в качеството му на физическо лице, за
извършването на лични разходи. На това основание ревизиращите органи не са
приели посочените суми да се считат като доходи на проверяваното физическо лице
Х.Б..
Във връзка с връчените й ИПДСПОТЛ
№Р-04000418006382-041-002/07.12.2018г. и №Р-04000418006382-041-007/21.01.2019г.
от Г.Б.са получени отговори. С писмо вх. №33924/28.12.2018г. от Балабанова са
представени: писмени обяснения, копия на договори за работа, копия на квитанции
към приходни касови ордери от 29.09.2011г. за сумата от 8781, 00 лева, без
номер и дата за 2015г.- 4800, 00 лева, за 2016г.- 4800, 00 лева и за 2017г.-
8400, 00 лева, като същите целят да докажат финансова помощ от Г.Б.за Х.Б.. От Г.Б.е
получен и отговор с писмо вх. №5401/25.02.2019г., с което са представени
писмени обяснения.
Във връзка с предоставените от Г.Х.Б.документи, след
издаването на РД№ №Р-040004180006382- 092- 001/25.04.2019г. допълнително до нея
е изготвено ИПДСПОТЛ №Р-04000418006382-041-010/17.05.2019г., като няма данни до
датата на съставяне на РА да са предоставени документи.
В тази насока, с цел установяване твърденията на Г.Б.за
предоставени суми на баща й, в хода на съдебното производство е допусната до
разпит в качеството на свидетел Г.Б., дъщеря на Х.Б.. Същата заявява, че през
ревизирания период била давала пари на ръка, за да подпомага баща си, като за
това били съставени и подписани квитанции, отразяващи дадените суми пари.
Сумите били предоставени на Х.Б. през 2011г., 2015г., 2016г., 2017г., 2018г. и
имали характер на дарение. Предназначени били за подпомагане на дейността на
ЕТ. Знаела, че нейния братовчед К.С.също бил давал пари на баща й заради баба
й, като те били предоставяни лично от него или чрез познати. Свидетелката
заявява, че не знаела дали тази получени от баща й сума са дакларирани пред
данъчните власти.
В тази насока е допусната по делото съдебно-
графологическа /почеркова/ експертиза от заключението на коята става ясно, че
приложените по делото и административната преписка 5 броя квитанции към
приходни касови ордери, издадени от Х.Б. за получени суми от Г.Х.Б.са положени
от Х.К.Б. в графа „касиер“ и от Г.Б., съответно графа „гл. счетоводител“.
Представени и приети по делото като доказателства са
заверени копия от 7 броя ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ- от Х.Б. зе периода 2011г. до
2016г. включително и от Г.Б.за 2011г.
При преценка на така събраните писмени и гласни
доказателства настоящия съдебен състав намира, че правилно ревизиращите органи
не са приели като достоверни и доказани твърденията на Г.Б.за това, че е
предоставила на баща си цитираните суми за извършването от него на лични
разходи и нужди, предвид на което не може същите да се считат като доходи на
физическото лице Х.Б..
В тази насока правилно е преценена представената
декларация от Г.Б.приложена към жалбата срещу предходния РА
№Р-04000717008441-091-001/16.07.2018г. В декларацията е посочено, че сумите от
по 400 лева за периода 2015- 2016г. които ежемесечно е давала на баща си Х.Б.
са предоставени за бизнеса на Х.Б., а не в качеството му на физическо лице, за
извършването на лични разходи.
От заключението на допуснатата по делото съдебно
графологическа/почеркова експертиза се установява, че приложените по делото и административната
преписка 5 броя квитанции към приходни касови ордери, издадени от Х.Б. за
получени суми от Г.Х.Б.са положени от Х.К.Б. в графа „касиер“ и от Г.Б.,
съответно графа „гл. счетоводител“. Няма как да се установи по безспорен и
категоричен начин датата на съставяне на въпросните документи, а оттом да се
прецени и тяхната свидетелствена стойност- дали същите действително установяват
даването и получаването на посочените суми. От представени и приети по делото
като доказателства са заверени копия от 7 броя ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ- от Х.Б.
зе периода 2011г. до 2016г. включително и от Г.Б.за 2011г. са установява че
нито едно от посочените две лица- Г.Б.и Х.Б. не са декларирали пред НАП
дадените и съответно получени през проверяваните данъчни периоди суми, при
условие, че както се твърди от св. Балабанова същите имат характер на дарение.
В този смисъл не следва от своето неправомерно поведение /недеклариране пред
органите на НАП на получени като дарение суми/, лицето което ги е получило да
се ползва от това, че твърди че е получило реално тези суми.
Във връзка с
предходния РА №Р-04000717008441-091-001/16.07.2018г. в декларацията, приложена
към РА К.С./лице за което се твърди че е предоставил на Х.Б. пари пред
проверявания период/, е посочил за че предоставил за периода м. 01.2011г. до м.
07.2017г. ежемесечно суми от около 350 щ. долара или около 4200 щ. долара на
година /29 200щ. долара за целия период/, които изпращал или донасял на ръка,
кто за това твърдение не са налице никакви доказателства. В хода на настоящата
ревизия от МВР Варна във връзка с ИИДДКО№Р-04000418006382-032-001/17.05.2019г.
е предоставена информация вх. №14477/30.05.2019г. за това, че К.С.е напуснал
Република България на 24.06.2015г. като няма други данни за влизане и напускане
на страната от него. Няма данни от събраните в хода на съдебното производство
писмени доказателства заверени копия от ГДД на Х.К.Б., същият да е дакларирал
твърдяните като получени суми за периода от К.С.. В съдебно заседание св. Г.Б.е
заявила, че К.С. предоставил на Х.Б. посочените суми за гледане на неговата
баба Д.Б.. Това се потвърждава и от отразеното в декларацията на К.С., който
също е посочил като основание за предоставяне на парите- гледане и издръжка на
неговата баба.
С оглед на така изложеното и при преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства правилно органите по приходите са
преценили и са стигнали до извода, че не е доказано твърдението на
жалбоподателя че К.С.е предоставил на ръка суми на Х.Б. ежемесечно, като дори и
да са предоставени подобни суми то няма как те да бъдат отнесени като доходи
или източници на средства на Х.Б..
По отношение на твърдението за предоставени суми от Гинка
Балабанова на Иванка Балабанова правилно е преценено от ревизиращите органи, че
с оглед даденото обяснение от Г.Н. дори да се докаже че е предала на дъщеря си
сумата от 10000 лева, то същата е за подпомагане на семейния бизнес, в частност
дейността на ЕТ“Б.- Х.К.“ като по този начин тя не може да се отнесе като доход
или източник на средства за физическото лице Х.Б.. Освен това за да е
достоверно предоставянето на въпросната сума е необходимо същата да бъде
преведена по банков път или да има друго подходящо удостоверяване за това, че
действително на посочената дата е предоставена на получателя. Необходимо е също
да бъде отразена като получено дарение пред НАП, което видно от представените
ГДД на Х.Б. не е сторено.
Правилно органите по приходите с приели, че представените
декларации и обяснения са частни документи, без обвързваща материална
доказателствена сила, които не могат да удостоверят реално изплъщане на
посочените в тях суми. В този смисъл липсват доказателства, които да
потвърждават предаването на твърдяните суми и възможността дарилите ги лица да
разполагат с тези суми. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 4 от ДОПК
обясненията на трети лица в производството по ревизия се преценяват с оглед
всички други данни и като не се взема предвид тяхната заинтересованост от
резултатите от ревизията, съответно качеството на свързани лица с ревизираното
лици, което в настоящия случай е налице.
Съгласно разпоредбата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ облагаемия
доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от
всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са
обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по
реда на ЗКПО. Съгласно мл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са
доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през
съответната данична година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по
силата на закон. Императивното изискване на разпоредбата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ е доходът да е от източник, които не е изрично посочен в ЗДДФЛ, както е в
настоящия случай. Органите по приходите не са установили други източници на
доходи при Х.Б., изрично посочени в чл. 35, т. 1- 5 от ЗДДФЛ, като
доказателства в подкрепа на твърденията за получени доходи от посочените
източници не се представят и в съдебното производство. С оглед на така
изложеното и при преценка на доказателствата по делото може да се направи
извода, че при извършване на ревизията органите по приходите обективно са
определили задълженията на Х.Б. по ЗДДФЛ, като същите са подкрепени с
доказателства събрани по реда и със способите на ДОПК.
Правилно е
преценено в Решението на Директор на Дирекция ОДОП, че жалбата на Х.Б. досежно
твърдяните като получени суми от него от С.Б.е частично основателна, предвид на
което оспорения РА е отменен в тази му част. Тази част от Решението не подлежи
на обсъщдане по същество в настоящото производство.
С оглед изложените по- горе мотиви настоящия съдебен
състав на ГАС намира, че оспорването на Х.К.Б. против Ревизионен акт /РА/ №
Р-04000418006382-091-001 от 18.06.2019г., издаден от Началник сектор М.И.Д. и
главен инспектор по приходите Ц.Р.А., при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден
в ЧАСТ с Решение №125/02.09.2019г. на Директор на Дирекция ОДОП В. Търново е
неоснователно. Потвърдената част на РА е постановена от компетентен орган, в
кръга на правомощията му, като не се констатират съществени нарушенея при
провеждане на административното производство по ревизия, приключило с издаване
на посочения по- горе акт.
Процесуалните
представители и на двете страни са направили своевременно искания за присъждане
на разноски.
С оглед изхода на делото, а именно отхвърляне на
оспорването на Х.К.Б. и на осн. чл. 143 ал. 3 от АПК искането на процесуалния
представител на ответника по делото се явява основателно, като в тежест на
жалбоподателя следва да бъдат възложени сторените от административния орган
разноски, в случая възнаграждение за юрисконсулт. Същите следва да бъдат
определени в съответствие с материалния интерес по делото и предвид
разпоредбата на чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1
от ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ на
стойност 450. 00 лв. при цялостно отхвърляне на жалбата, под формата на
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на така изложеното и на посочените по-горе
законови основания, и на основание чл. 160, ал. 1, пр. трето от ДОПК,
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕ по жалба на Х.К.Б. ***,
ЕГН********** против Ревизионен акт /РА/ № Р-04000418006382-091-001 от
18.06.2019г., издаден от Началник сектор М.И.Д. и главен инспектор по приходите
Ц.Р.А., при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден в ЧАСТ с Решение
№125/02.09.2019г. на Директор на Дирекция ОДОП В. Търново, като неоснователно.
ОСЪЖДА Х.К.Б.,***, ЕГН**********,
действащ като ЕТ„Б. – Х.К.“ със седалище и адрес за кореспонденция гр. Трявна,
ул. „******“ № 33, ЕИК******** да заплати на Национална агенция по приходите
450.00 /четиристотин и петдесет лева/ разноски по настоящото дело, съставляващи
юрисконсултско обезщетение.
Препис от Решението да се връчи на страните в едно със
съобщенията за изготвянето му.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне, чрез
Административен съд Габрово до Върховен административен съд.
СЪДИЯ:
/ГАЛИН КОСЕВ/