№ 66
гр. Девин, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на дванадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Лили В. Чаушева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20245410100077 по описа за 2024 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 422, ал. 1,
във връзка с чл. 410 от ГПК.
Ищцовото дружество твърди в исковата молба, че е подало
заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр.д № 7/2024г,
по описа на PC - Девин и е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение произтичащо от договор за кредит OL00068* от 19.10.2022г. за
следните суми: 470.00 лева - главница по чл.1 от договор за кредит №
OL00068* от 19.10.2022г.; 65.01 лева - лихва за забава върху главницата от
18.11.2022г. до 05.01.2024г., ведно със законната лихва върху главницата
470.00 лева, считано от подаване на заявлението в съда - 08.01.2024г. до
изплащане на задължението; 105.00 лева - разходи за ползване на човешки
ресурс по чл. 26 ал.4 от договор за кредит № OL00068* от 19.10.2022г. и
разноски по делото: 25.00 лева - държавна такса и 400.00 лева - адвокатски
хонорар. Заповедта е връчена на длъжницата, която е подала в срок
възражение чрез упълномощен от нея адвокат. На основание чл.415, ал. 1 от
ГПК и съгласно разпорежданията на съда, за „К.“ ЕООД възниква правен
интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството
срещу ответника. Паричните им претенции се основават на подписан
1
индивидуален договор за паричен заем № OL00068*/19.10.2022г., сключен от
разстояние, при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕП, с падеж 18.11.2022г. между
„К.“ ЕООД и С. М. К., във връзка е което е предоставена заемната сума от 800
лева на ответника. Относно задължението им за доказване сключването на
договор от разстояние договорът е сключен, съобразно изискванията на
ЗПФУР по следния начин: след регистрация на потребителя в платформата на
К. ЕООД и направен избор за вида кредит, от „К.“ ЕООД е изпратен имейл на
посочената от ответника електронна поща, съдържащ целия договор, ведно е
преддоговорната информация и придружаващите го декларации като
прикачен файл в PDF формат. В текста на имейла е описано, че ако
заемополучателят е съгласен със съдържанието на договора, изразява своето
съгласие чрез отваряне на хиперлинк в имейла, въвеждане на
имейл/потребителско име, парола и попълване на цифрите от получения от
ответника CMC, който играе ролята на ел. подпис съгласно уговореното
между страните. Подписването на договора от страна на длъжника се
осъществило, чрез въвеждането на CMC, изпратен на попълнения в
платформата телефонен номер от заемодателя, за което прилага попълнено
заявление за онлайн кандидатстване за кредит. При подписване на договора с
въвеждане на изпратения CMC се счита, че договорът е сключен от страна на
клиента, а „К.“ ЕООД получава в програмата си статус на кредита
„потвърден“, за което прилага извлечение от регистър искания със статус
потвърден на договора. Относно задължението заемодателя да е предоставил,
съответно заемополучателят да е усвоил сумата по отпуснатия потребителски
кредит предоставя платежно нареждане за незабавно изплащане на заемната
сума и потвърдителен имейл. За настъпила изискуемост на задълженията по
договора и техният размер е видно от стр. 1 на договора, в които са посочени
параметрите на кредита, а именно: 1. общ размер на кредита: 800.00 лева; 2.
лихвен процент по кредита: 0.00%; 3. годишен процент на разходите: 0.00%;
4. такса експресно разглеждане: 170.00 лева; 5. брой погасителни вноски: 1; 6.
дата на падеж: 18.11.2022г.; 7. обща стойност на плащанията: 970.00 лева; 8.
Срок на кредита: 30 дни. Към договора е представен и погасителен план, като
доказателство за настъпила изискуемост и размер на претенцията. Сумата за
експресно разглеждане на кредита е уговорена между страните като твърда
сума от 170 лева и се дължи въз основа на желанието на заемополучателя да
усвои веднага кредита, а не да изчака до 20 дни за разглеждане на
2
заявлението му /стр.5 от договора/. Тази такса е платена, поради което в
настоящото съдебно производство не се претендира. Платена е и част от
главницата, като неплатената част са я претендирали и съдът я е уважил.
Видно от представената справка от системата на „К.“ ЕООД за попълнен
CMC и платежното нареждане е, че задължението на заемодателя е изпълнено
според уговореното. Ответникът е извършвал частични плащания по
задължението си след настъпване на падежа /18.11.2022г./ до настоящия
момент. До подаване на заявлението ответникът е бездействал виновно,
въпреки многократните телефонни разговори, имейли и съобщения от наша
страна. Виновното поведение на длъжника за толкова дълъг период от време
е обусловило правния интерес на заемодателя да претендира лихва за забава в
размер на 65.01 лева - лихва за забава върху главницата от 18.11.2022г. до
05.01.2024г изчислена е помощта на калкулатора на НАП, ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното й изплащане.
Поради това моли съда да признае за установено, по отношение на
ответника С. М. К., че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „К.“
ЕООД, въз основа на Индивидуален договор за паричен заем №
OL00068*/19.10.2022г., сключен от разстояние, при условията на ЗПФУР и
ЗЕДЕП, а именно / в о.с.з. частично прекратяване на производството/ : 300.00
лева - главница по чл.1 от договор за кредит № OL00068*/19.10.2022г.; 41.58
лева - лихва за забава върху главницата от 18.11.2022г. до 05.01.2024г. ведно
със законната лихва върху главницата 300.00 лева, считано от подаване на
заявлението в съда - 08.01.2024г. до изплащане на задължението и разноски
по делото: 25.00 лева - държавна такса и 400.00 лева -адвокатски хонорар по
ч. гр. д. № 7/2024г, по описа на PC – Девин. Моли в полза на „К.“ ЕООД, с
ЕИК: ********* гр. С. да бъдат присъдени сторените в настоящата исково
производство разходи, включващи и направените във връзка с издаване на
заповед за изпълнение разноски по ч. гр. д. № 7/2024г. по описа на PC -
Девин.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с
който счита предявения иск за неоснователен и недоказан. Счита договора за
кредит, като твърди, че е нищожен поради противоречие с добрите нрави /чл.
26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключен при неспазване на
нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, с
3
произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК. Твърди, че Кредиторът си
осигурява допълнително възнаграждение в размер на 50 % от предоставената
главница срещу минимални облекчения за Кредитополучателя, което, освен
на цитираните ограничения в ЗПК, противоречи и на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и
задълженията на търговеца и потребителя, респ. до нищожност на клаузата
поради неравноправност. Твърди, че е налице заобикаляне на разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща такса експресно
разглеждане се нарушава изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена на ПМС N° 426/14г. Счита, че в договора са уредени условията,
при които се предоставят допълнителните услуги под формата на експресно
разглеждане, като правата по услугата не стават автоматично с изпълнение на
изискванията за това, а е предоставено на дискрецията на заемодателя, като за
целта това е обективирано в договора за кредит. Твърди, че няма
допълнително предоставени услуги, а чрез нарушаване на добрите нрави и
чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при
несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното
обогатяване се калкулира допълнителна /лихва/ печалба към договорената
възнаградителна лихва. Счита, че „К.“ ЕООД е надвземало неправомерно
възнаградителна лихва в размер на 190.00 лева, такса експресно разглеждане
в размер на 170.00 лева, други разходи в размер на 100.00 лева и ги е
получавало без основание. Поради което, предявява при условията на
евентуалност възражение за прихващане ако съда счете предявения иск за
главница в размер на 470.00 лева за основателен, то на основание чл. 103, ал.
2 от ЗЗД предявява възражение за прихващане между главницата по кредита в
размер на 470.00 лева със сумата от 460.00 лева, представляваща получена без
правно основание от ищеца въз основа на нищожни договорни клаузи
възнаградителна лихва в размер на 190.00 лева такса експресно разглеждане в
размер на 170.00 лева, други разходи в размер на 100.00 лева.
В о. с. з. ищцовото дружество не се явява и не изпраща
представител. Със становище от ищцовото дружество, чрез адв. С. С., не
възразява да бъде даден ход на делото, няма възражения по направения
доклад, счита твърденията на ответника за неоснователни, като излага доводи
за същото.
4
В о. с. з. ответницата не се явява и не изпраща представител. С
молба от пълномощника на ответицата - адв. Е. И., не възразява да бъде
даден ход на делото, няма възражения по доклада. Поддържа направените
доказателствени искания, както и моли за присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че в ДвРС е образувано ч. гр. дело № 7/2024, по което
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 9/26.01.2024г., по която е разпоредено длъжникът С. М. К., с ЕГН
**********, с адрес: с. Б., общ. Б., обл. Смолян, ул. П. № * да заплати на
Кредитора „К.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. 14*, р-н Л., бул. Ч. в. № ***, офис **, представлявано
от Р. Н. Т., чрез пълномощник адв. С. С., сумите: 470.00 лева – главница по
чл.1 от договор за кредит № OL00068* от 19.10.2022г.; 65.01 лева) - лихва за
забава върху главницата от 18.11.2022г.. до 05.01.2024г., ведно със законната
лихва върху главницата 470.00 лева, считано от подаване на заявлението в
съда - 08.01.2024г. до изплащане на задължението и разноски по делото:
25.00 лева - държавна такса и 400.00 лева– адвокатски хонорар, като
вземането произтича от следните обстоятелства: Неизпълнение на парично
вземане, произтичащо от Договор за кредит № OL00068* от 19.10.2022г. с
падеж 18.11.2022г., усвоена от длъжника сума, която не е върната в
претендирания пред съда размер, след срока на падежа. Общия размер на
кредита е 800.00 лева, предоставен на 19.10.2022г. Лихвен процент по
кредита: 0.00 %. Годишен процент на разходите: 0.00%. Такса експресно
разглеждане: 170.00 лева. Брой погасителни вноски: 1; Дата на падеж:
18.11.2022 г. Обща стойност на плащанията: 970.00 лева. Срок на кредита: 30
дни. Дължимата сума в общ размер от 970 лева е следвало да се върне до
18.11.2022г. с една вноска. Длъжника е платила само 500 лв. на 13.02.2023г.,
която сума е разпределена за покриване на 330 лв. главница и 170 лв. такса
услуга. Остатъкът от неизплатената главница се претендира, поради
просрочие считано от 19.11.22г. до датата на заявлението са 425 дни.
Видно от Разписка за извършено плащане
№2000000323172113/19.10.2022 г. на 19.10.2022 г. в полза на ответницата С.
5
М. К. е преведена сумата в размер на 800.00 лева.
С Договор за кредит № OL00068* от 19.10.2022г. с падеж
18.11.2022г., е договорен общ размер на кредита - 800.00 лева, 0,00% - лихвен
процент и ГПР; такса за експресно обслужване в размер на 170.00 лева; брой
погасителни вноски – 1; обща стойност на плащанията – 970.00 лева; срок на
кредита – 30 дни.
Така установеното от фактическа страна, следват следните правни
изводи:
Предявяването на специалния установителен иск по чл.422 ГПК
предпоставя наличие на издадена в полза на Кредитора – ищцовото дружество
– банка заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която е оспорена от длъжника
с възражение в срока по чл.414 ГПК. Подаването на възражение поражда
правен интерес за Кредитора да предяви иск в преклузивния едномесечен
срок по чл.415, ал.1 ГПК с цел да установи със сила на присъдено нещо
съществуването на оспореното вземане и да стабилизира изпълнителната сила
на заповедта, за да послужи същата като изпълнителен титул за принудително
реализиране на вземането срещу длъжника - аргумент от чл.416 ГПК.
Предявеният установителен иск по чл.422, ал.1, във връзка с чл. 415 ал.1 от
ГПК, във вр. с чл.410 от ГПК за установяване на дължимост на парично
вземане е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска,
което се доказа и от приложеното ч. гр. д. № 7/2024г. по описа на Районен съд
– Девин, по което има издадена Заповед по чл.410 от ГПК, срещу която
заповед в срока по чл.414, ал.1 от ГПК е подадено от ответницата
възражение, за което заявителя е уведомен на 19.02.2024г. Настоящият
установителен иск е предявен на 28.02.2024г. /п.к./ в преклузивния
едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
В производството по чл. 422, ал.1 от ГПК съдът е длъжен да
разгледа и установи наличието на отношенията между страните и всички
наведени от страните доводи за недължимост на сумата по издадената заповед
по чл. 410 от ГПК. При възникнал спор между страните всяка от тях следва да
докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, от които извлича годни за
себе си правни последици.
Ищецът следва да докаже, при условията на пълно и главно
доказване, че между ищцовота дружество „К.“ ЕООД и ответницата С. М. К. е
6
възникнало валидно правоотношение по договор за предоставяне на
финансови услуги (договор за кредит), по което заемодателят е предоставил
на ответника в заем посочената сума, а последният се е задължил да я върне в
посочения срок. В тежест на ответника при доказване на горните факти е да
установи положителния факт на погасяване на дълга.
Съдът намира, че от събраните по делото писмени доказателства, се
установява, че между „К.“ ЕООД и ответницата е налице валидно сключено
правоотношение, по силата, на което на 19.10.2022г. между „К.“ ЕООД в
качеството на Кредитор и С. М. К. в качеството й на К.получател е сключен
Индивидуален договор за потребителски кредит № OL00068*, по силата на
който „К.“ ЕООД е предоставил на К.лучателя потребителски кредит в
размер на 800.00 лева, като Кредитополучателят се е задължил да върне
ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията,
уговорени в договора.
Съдът намира, че процесният договор е потребителски - страни по
него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ответницата е физическо
лице, което използва заетата сума за свои лични нужди) и небанкова
финансова институция - търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според
легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит Кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу
задължение на длъжника - потребител да върне предоставената парична сума.
Процесният договор по правната си същност е договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК и се подчинява на правилата на Закон за
потребителския кредит и на чл. 143 - 147б ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно, както и
на специалните правила по ЗПФУР. Претендираното от ищеца вземане
произтича от твърдения за сключен между „К.“ ЕООД - Кредитор и
ответницата С. М. К. -К.получател страните договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6
ЗПФУР, е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
7
разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2
от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство,
което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е
налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на
потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет,
провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл и
текстови съобщения представляват средства за комуникация от разстояние и
предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на
процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното
поле на посочения нормативен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР,
при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние
доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информацията по чл. 8 от Закона на потребителя, както и че е
получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т.
3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на
чл. 293 от Търговския закон, а в случаите на електронни изявления - Закон за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
Съдът намира, че между между „К.“ ЕООД и С. М. К. е сключен
Индивидуален договор за потребителски кредит № OL00068* от 19.10.2022г.
по реда и при спазване на условията на ЗЕДЕУУ. Договора е оформен
съгласно разпоредбите на чл. 3 във вр. с чл. 2 ЗЕДЕУУ, със сключването на
договора, е депозирана декларация - съгласие и втора декларация, по които
Кредитоплучателката е предоставила лични данни, декларирала е
необходимите за сключване на договора обстоятелства и е предоставила
съгласие всички изявления и документи между страните, съставящи
кредитното правоотношение да се извършват чрез средства за комуникация
от разстояние - електронна поща, текстови съобщения, обаждания, през
потребителски профил в онлайн система, приложения за мобилен телефон,
както и декларирала, всяко нейно електронно съобщение или електронен
подпис да има стойността и да бъде считано за електронен подпис във всички
изявления и документи т. е. валидно изявление е самото електронно
съобщение, изходящо от потребителския профил на Кредитоплучателката.
Ето защо, съдът намира, че е налице валидно правоотношение между „К.“
ЕООД и ответницата.
Съдът намира за неоснователни релевираните от ответната страна
8
аргументи за нищожност на договора в неговата цялост, както и договорни
клаузи относно възнаградителна лихва в размер на 190.00 лева такса
експресно разглеждане в размер на 170.00 лева, други разходи в размер на
100.00 лева, както и неоснователно възражението за прихващане с тези суми
от претендираната главница. Съдът намира, че така договореният размер на
договорната лихва не е прекомерен и не противоречи на добрите нрави и на
закона. Уговореният размер на договорната лихва, включена в ГПР, е по-
нисък от установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК императивен максимален размер до
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, поради
което уговорената в процесния случай договорна лихва е в съответствие с
изискванията на закона. В случая договорната лихва се явява не само печалба
на Кредитора заради предоставения кредит, а и покриване на риска от
неплащане на кредита и в случай на неплатежоспособност на длъжника и
липса на секвестируемо имущество по чл. 133 ЗЗД за удовлетворение на
Кредитора. Съгласно трайната практика, колкото по-рисков е кредитът,
толкова по-висок следва да е размерът на договорната лихва. В случая
кредитът не е обезпечен с реално или лично обезпечение, Кредиторът не е
проучил финансовото състояние на Кредитополучателя преди сключване на
договора за кредит, поради което той носи по-голям риск в сравнение с
К.рите по обезпечени кредити. В случая клаузата за лихва не надвишава
максималния допустим размер на пет пъти законната лихва за забава по чл.
19, ал. 4 ЗПК. Поради това и лихвата не се явява в противоречие с добрите
нрави и сама по себе си не води до неоснователно и прекомерно обогатяване
на Кредитодателя. Лихвата е в размер на 41.58 лева, начислена на датата на
падежа - периода от 18.11.2022г. до 05.01.2024г. От друга страна
нищожността на определни клаузи в договора не водят до нищожност на
целия договор, както и до нищожност на всички лихви и разходи по договора,
а може да доведе единствено до частична недействителност на съответните
неравноправни клаузи на основание чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, чл. 146, ал.
5 ЗЗП и чл. 19, ал. 5 ЗПК.
На следващо място, клаузата за такса за експресно разглеждане е
относително самостоятелна по отношение на целия договор, поради което и
без съответната клауза договорът би имал правно действие. Освен това,
уговорената в договора сума за оценка на риска от 170 лева /в о.с.з.
прекратено е производството в тази част/ не се претендира от ищеца и не е
9
предмет в настоящото производство, поради което не следва да бъдат
излагани мотиви относно валидността й.
Видно от уговореното в договора, сумата по договора за кредит е
следвало да бъде погасена с една погасителна вноска, като е уговорена
падежна дата - 18.11.2022 г. Погасителният план е представен в табличен
вид, като съдържащата се информация относно дължимите суми и срок на
погасяване са изписани ясно и непротиворечиво. Ответницата не доказа
погасяване изцяло на дълга, като сумата би била дължима във всички случаи,
независимо дали договорът е обявен за недействителен, или не /арг. от чл. 23
ЗПК/. Видно от представената справка от ищеца се установява по безспорен
начин, че ответницата не само е усвоила сумата, но е и започнала да погасява
задължението си, като е извършила плащания в размер на 500 лева, от общо
дължимата главница от 800 лева и отделно дължимата сума от 41.58 лева -
лихва за забава върху главницата от 18.11.2022г. до 05.01.2024г. След
усвояване на кредита, Кредитополучателя С. М. К. е извършвала
погасявания, поради което размера на дължимата сума по кредита е намалял.
След преустановяване на плащанията остава непогасено задължение по
кредита в размер на главницата - 300 лева. Исковата претенция следва да се
уважи изцяло в размер на претендираната главница от 300 лева - дължимата
главница по Индивидуален договор за потребителски кредит № OL00068* от
19.10.2022г. Липсват доказателства ответницата С. М. К. освен
гореустановеното плащане от 500 лева – главница да е извършила други
плащания, в т.ч. възнаградителна лихва в размер на 190.00 лева, такса
експресно разглеждане в размер на 170.00 лева, други разходи в размер на
100.00 лева, поради което неоснователно е възражението на ответницата за
прихващане.
Искът за законна лихва е акцесорен и е в зависимост от изхода на
главния иск. Съгласно чл. 84 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му,
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като е бил поканен от Кредитора. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение
на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. Основателна е претенцията на ищцовата страна за
законна лихва върху главницата от 300 лева, считано от датата на подаване
10
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК –
08.01.2024г. до окончателното погасяване на задължението.
Всичко гореизложено обосновава извода, че установителния иск
за съществуване на вземането по чл.415 във вр. с чл.422, ал.1 във връзка, ал.1
от ГПК, във вр. с чл.410 от ГПК е основателен и доказан, затова ще следва
да се приеме за установено по отношение на ответницата, че дължи на
ищцовото дружество -„К.“ ЕООД въз основа на Индивидуален договор за
потребителски кредит № OL00068* от 19.10.2022г. сумите, както следва:
300.00 лева - главница; 41.58 лева - лихва за забава върху главницата от
18.11.2022г. до 05.01.2024г. ведно със законната лихва върху главницата
300.00 лева, считано от подаване на заявлението в съда - 08.01.2024г. до
изплащане на задължението.
Относно направените по делото разноски. Искането за
установяване на направените в заповедното производство деловодни
разноски няма самостоятелен характер. По силата на т.12 от от ТР №
4/18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. на ВКС, съдът в исковото производство се
произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Ищецът е направил разноски в общ размер на 850.00 лева, от
които по настоящото дело 425.00 лева, от които 25.00 лева - държавна такса
и 400.00 лева - адвокатски хонорар, разноски в заповедното производство
425.00 лева, от които 25.00 лева - държавна такса и 400.00 лева - адвокатски
хонорар. Съдът намира, с оглед уважаване на иска на основание чл. 78 ал.1
от ГПК ще следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
направените по делото разноски в общ размер на на 850.00 лева - разноски по
настоящото и заповедното производство.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. М. К., С ЕГН
**********, с адрес: с. Б., общ. Б., обл. Смолян, ул. П. № *, че същата дължи
на „К.“ ЕООД, с ЕИК: ********* , със седалище и адрес на управление: гр.
С., п.к. 14*, р-н Л., бул. Ч. в. № ***, офис **, представлявано от Р. Н. Т., чрез
пълномощник адв. С. С., въз основа на Индивидуален договор за
11
потребителски кредит № OL00068* от 19.10.2022г. сумите, както следва:
300.00 лева - главница; 41.58 лева - лихва за забава върху главницата от
18.11.2022г. до 05.01.2024г. ведно със законната лихва върху главницата
300.00 лева, считано от подаване на заявлението в съда - 08.01.2024г. до
изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 9/26.01.2024г. по
ч. гр. дело № 7/2024 г. по описа на Районен съд – Девин.
ОСЪЖДА С. М. К., С ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. Б.,
обл. Смолян, ул. П. № * ДА ЗАПЛАТИ НА „К.“ ЕООД, с ЕИК: ********* ,
със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 14*, р-н Л., бул. Ч. в. № ***,
офис **, представлявано от Р. Н. Т., чрез пълномощник адв. С. С. сумата от
850.00 лева - разноски, от които 425.00 лева по настоящото дело и 425.00
лева по ч. гр. дело № 7/2024 г. по описа на Районен съд – Девин.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Смолянски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от съобщението.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
12