№ 189
гр. Плевен, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно
наказателно дело № 20244430200376 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН
С наказателно постановление №23-0938-003644 от 21.11.2023г *** в
Група ОДМВР-Плевен, сектор „Пътна полиция“ е наложил на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП на М. А. К. от
гр.Плевен, бул. *** административно наказание глоба в размер на 200лв.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят М. А. К., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени,
като незаконосъобразно. Представлява се от процесуалния си представител -
адв. Й. А., който изразява становище, че при съставяне на акта за
установяване на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него
наказателно постановление не са били спазени предвидените в разпоредбите
на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което
представлява съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на
1
процесното наказателно постановление.
За въззиваемата страна *** в Група ОДМВР-Плевен, сектор „Пътна
полиция“ не се явява представител. С изпращане на
административнонаказателната преписка се прави искане за оставяне на
жалбата без уважение и потвърждаване на наложеното наказание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт
серия GA №1091705 от 01.11.2023г. за установяване на административно
нарушение, от който е видно, че на същата дата около 10:50 часа, в общ.
Пордим, на път Гара Бяла-Плевен-Луковит-Коритна-Ябланица-Ботевград,
ПП-3, км. 62+462, с посока на движение към гр.Плевен, жалбоподателят К.,
като водач на товарен автомобил „Ивеко“ с рег. № ***, собственост на И.И.И.
с ЕГН **********, село Габровница, обл.Монтана, извършил следното:
Предприема маневра завой наляво за навлизане в крайпътен търговски обект,
като не съобразява поведението си с ПЗ – Г1 и положената хоризонтална
маркировка М1, както и с движещия се след него със същата посока на
движение и изпреварващ го в нарушение на гореописаната пътна маркировка
лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ***, собственост на Б. А. Т. с ЕГН
**********, Обнова, обл.Плевен, и водач А. Б. Т. с ЕГН **********,
с.Малчика, обл.Плевен, последният го удря странично в предна лява част и се
реализира ПТП с материални щети по двата автомобила.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитаните
актосъставител Д. Б. Д. и свидетеля В. В. К., чиито показания съдът кредитира
изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна
кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени
доказателства, в т.ч. протокол за ПТП №1827851/01.11.2023г. със съставител
В. В. К.. От показанията на актосъставителя Д. и свидетеля К. се установява,
че в качеството си на орган за контрол и регулиране на движението на
01.11.2023г. по получен сигнал са посетили пътнотранспортно произшествие
на първоклА. път III Бяла-Ботевград, до разклона за село Тотлебен. Според
показанията на актосъставителя Д. и свидетеля К. жалбоподателят К., като
2
водач на товарен автомобил „Ивеко“ с рег. № *** предприел маневра завой
наляво за навлизане в крайпътен търговски обект, като не съобразил
поведението си с ПЗ – Г1 и положената хоризонтална маркировка М1, както и
с движещия се след него със същата посока на движение автомобил „Ауди
А3“ с рег. № *** с водач А. Б. Т.. От показанията на актосъставителя Д. и
свидетеля К. се установява, че жалбоподателят К. с това си действие ударил
странично в предна лява част изпреварващия го в нарушение на описаната
пътна обстановка лек автомобил „Ауди А3“ и се реализирало ПТП с
материални щети по двата автомобила. Съдът кредитира напълно показанията
на актосъставителя Д. и свидетеля К., тъй като техните показания са
конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и
обстоятелства във връзка с възприетия от тях механизъм на настъпване на
ПТП. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно
обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на
наличието на мотив да набедят жалбоподателя К. в нарушение, което не е
извършил. Също така показанията на актосъставителя Д. и свидетеля К. си
кореспондират напълно с приобщения като писмено доказателство по делото
протокол за ПТП №1827851/01.11.2023г. Съдът кредитира показанията на
свидетеля А. Б. Т., тъй като същият е участник в станалото ПТП и
показанията му кореспондират напълно с показанията на актосъставителя Д. и
свидетеля К..
При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно
и обосновано административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят
М. А. К. е осъществил състава на административни нарушения по чл.25 ал.1
от ЗДвП и правилно и законосъобразно му е наложил административно
наказание на основание чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП. Съобразно
разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗДвП водач на ППС, който ще предприеме,
каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните ППС
или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение. Съобразно разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП
3
участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и
с пътната маркировка. Както бе посочено по-горе по безспорен и несъмнен
начин от всички събрани по делото доказателства е установено, че
управляваният от жалбоподателя К. товарен автомобил „Ивеко“ с рег.№ ***
при наличие на пътна маркировка М1 „Единична непрекъсната линия“ е
навлязъл в насрещната пътна лента и ударил изпреварващия го лек автомобил
„Ауди А3“ с рег.№ *** с водач А. Б. Т., като двата автомобила се удрят в
лявата част на пътното платно в насрещна пътна лента, и реализирал ПТП с
материални щети по автомобилите. Съгласно чл.51 ал.2 от ППЗДвП пътният
знак Г1 указва на водачите на ППС да се движат направо след знака.
Съгласно чл.63 ал.2 от ППЗДвП надлъжната пътна маркировка „Единична
непрекъсната линия“ – М1 забранява на водачите на ППС да я застъпват и
пресичат. В конкретния случай жалбоподателят К. не е съобразил
поведението си с пътния знак Г1 „Движение само направо след знака“ и с
положената надлъжна пътна маркировка „Единична непрекъсната линия“ –
М1 и е предприел маневра завой наляво за навлизане в крайпътен търговски
обект, като е навлязъл в насрещната пътна лента. Съдът счита, че наличието
на движещ се автомобил на пътното платно, изпреварващ, макар и в
нарушение на правилата за движение, управлявания от жалбоподателя
товарен автомобил, представлява очевидна опасност за движението. При
възприемането на опасност жалбоподателят е следвало да намали скоростта
си и преди да предприеме маневрата завой на ляво за навлизане в крайпътен
търговски обект, да се убеди, че няма да създаде опасност за участника в
движението, минаващ покрай него, в каквато насока е и константната съдебна
практика. Съдебната практика приема изрично, че водачите на моторните
превозни средства, с оглед характера на упражняваната от тях дейност,
представляваща източник на повишена опасност, са задължени по начало
точно да възприемат и съответно да реагират на пътните условия и пътните
ситуации. Те трябва да бъдат сигурни в наличността или отсъствието на
определени фактори, които имат непосредствено и съществено влияние върху
безопасността на движението. Липсва ли сигурност в това отношение,
решение за движение в никакъв случай не трябва да бъде взето. Когато
водачът, въпреки обективната възможност да възприеме правилно пътната
4
обстановка или при неувереност предприеме движение, прави необоснована
преценка на налично безопасно движение (в този смисъл е Решение № 534 от
21.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 587/2009 г., III н. о., НК). Отделно от
изложеното, следва да се отбележи също, че съдебната практика
последователно приема, че за да бъде изключено виновното поведение на
водача е необходимо деецът да е съобразил предписанията на правно
регламентираната дейност, която осъществява при управление на МПС и на
следващо място - да са налице условията, при които той да е бил поставен в
невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на
вредните последици. В Решение №213/14.01.2019г. на ВКС по н. д. №
970/2018 г., III н. о., НК и мн. др. се приема изрично, че с оглед общия правен
принцип, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение, водачът на МПС не би могъл да се позове успешно на случайно
деяние, щом е допуснал нарушения на правилата за движение, намиращи се в
пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат, вследствие на
които нарушения сам се е поставил в невъзможност да предотврати
настъпването на общественоопасните последици. В случая от доказателствата
по делото се установява, че жалбоподателят не е съобразил поведението си с
пътния знак Г1 „Движение само направо след знака“ и с положената
надлъжна пътна маркировка „Единична непрекъсната линия“ – М1 и е
предприел маневра завой наляво за навлизане в крайпътен търговски обект,
като е навлязъл в насрещната пътна лента. При това положение съдът намира,
че санкционираното лице е предприело неправомерно маневра завой на ляво
за навлизане в крайпътен търговски обект в нарушение на чл.25, ал.1 от
ЗДвП, без да се е убедило, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение. Съдът намира и че настъпването на произшествието се
намира в пряка причинна връзка с поведението на жалбоподателя, тъй като
ако същият се е движел правомерно и не е предприел маневра завой на ляво
за навлизане в крайпътен търговски обект, процесната ситуация несъмнено не
би настъпила. При положение, че се е движел в нарушение на правилата за
движение, намиращо се в причинна връзка с настъпилия резултат, не би
могло да се приеме, че жалбоподателят е действал невиновно. Същият сам се
е поставил в ситуация, в която е предприел маневра завой на ляво за
5
навлизане в крайпътен търговски обект при наличието пътен знак Г1
„Движение само направо след знака“ и положена надлъжна пътна маркировка
„Единична непрекъсната линия“ – М1, и при наличието на движещо се
покрай него пътно превозно средство. Правилото на чл.25, ал.1 от ЗДвП е
нарушено поради собственото му виновно поведение и следователно
административнонаказателната отговорност правилно е била насочена към
него. Законосъобразно и обосновано наказващият орган е наложил на
жалбоподателя К. на основание чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 200 лв. Според съда това
административно наказание – глоба в размер на 200лв съответства напълно на
тежестта на извършеното от жалбоподателя нарушение.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на
обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. От
представената към административно наказателната преписка Заповед
№8121з-1632/02.12.2021г на Министъра на вътрешните работи се установява,
че актосъставителят Д., като държавен служител от структурно звено „Пътна
полиция” е оправомощен да съставя АУАН, както и че на ***а на Група в
ОДМВР-Плевен, сектор ПП са делегирани правомощия да издава НП.
Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно
постановление относно наложеното административно наказание по чл.179
ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП, като законосъобразно и обосновано.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-0938-003644 от
21.11.2023г, с което ***ът в Група ОДМВР-Плевен, сектор „Пътна полиция“ е
наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП
на М. А. К. от гр.Плевен, бул. *** административно наказание глоба в размер
на 200лв, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
6
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7