№ 722
гр. София, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело №
20211001000907 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение от 02.07.2021 г. по т.дело № 1737/19 г. СГС, ТО, VІ – 1 състав е отхвърлил
предявените от синдика на „Енергийна финансова група“ АД срещу “ЧЕЗ Трейд България“
ЕАД, с ЕИК ********* и „Енергийна финансова група“ АД, с ЕИК ********* искове за
обявяване на недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Енергийна
финансова група“ АД на основание чл. 649 от ТЗ вр. с чл. 647, ал. 1, т.3 вр. с чл. 647, ал. 2 от
ТЗ, в съотношение на евентуалност на основание чл. 135 от ЗЗД на договор за цесия,
сключен на 21.06.2018 г. между „Енергийна финансова група“ АД и „ЧЕЗ Трейд България“
ЕАД, както и осъдителен иск по чл. 649, ал. 2 от ТЗ за присъждане в полза на масата на
несъстоятелността на „Енергийна финансова група“ АД на сумата в размер на 700 000 лева,
като неоснователни. Осъдил е на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ „Енергийна финансова група“
АД да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 142 289,50
лева, която да се събере от масата на несъстоятелността. Решението е постановено при
участието на третото лице – помагач на ответника „Водоснабдяване и канализация“ АД
Добрич в несъстоятелност и третото лице - помагач на ищеца „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД.
Недоволен от постановеното решение е останал ищецът в първоинстанционното
производство – синдикът на „Енергийна Финансова Група“ АД И. В. Р., който го обжалва в
срок с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Жалбоподателят навежда
доводи за необоснованост на извода на съда, че не са налице предпоставките за
прогласяване на договора за относително недействителен по реда на чл. 647, ал. 1, т.З от ТЗ,
1
както и този , че в случая не е налице нееквивалентност на престациите. Сочи, че приетото
от съда, че оспорения договор за цесия от 21.06.2018 г. е възмездна сделка и попада в
периода между подаване на молбата по чл. 625 ТЗ на 30.05.2017 г., началната дата на
неплатежоспособност - 31.12.2015 г., както и преди изтичане на двугодишния срок по чл.
647, ал.1, т.З ТЗ налага изследване на въпроса дали даденото по същата значително
надхвърля по стойност полученото, като равностойността на престациите следва да се
преценява към датата на нейното сключване. Излага, че с оглед липсата на единен критерий
относно съдържанието на понятието "значително" въпросът за еквивалентността на
престациите следва да бъде преценяван конкретно съобразно спецификата на случая. Сочи,
че в случая същата е налице, тъй като за процесното вземане не е заплатена никаква цена от
цесионера. Инвокира оплакване за необоснованост на решението по предявения при
условията на евентуалност иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, тъй като в процеса е
установено наличието на всички установени от закона предпоставки за неговото уважаване.
Сочи, че предвид извършеното прехвърляне на вземането възможността на кредиторите в
несъстоятелността да се удовлетворят от същото е изключена, което обосновава
увреждащият характер на договора за цесия. Поддържа, че към датата на сключване на
договора за цесия - 21.06.2018 г., е настъпила неплатежоспособността на „Енергийна
Финансова Група“ АД , което сочи на липса на възможност дружеството да изпълнява
задълженията към кредиторите си. Поддържа, че увреждане е налице винаги, когато
длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин
затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг,
обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес. Излага, че в
процесния договор за цесия, сключен между „Енергийна Финансова Група“ АД и „ЧЕЗ
Трейд България“ ЕАД липсва насрещна престация, поради което искът по чл.135 ЗЗД е
основателен и доказан. Твърди, че дори и сключеният договор за цесия да бъде приет за
възмезден, по делото е установено по несъмнен начин наличието на знание на страните
същия за увреждане на кредиторите на цедената, както въз основа на отразяването в
книгата по чл. 634в на Министерство на правосъдието, така и поради обстоятелството, че
„ЧЕЗ Трейд България“ АД е кредитор с прието вземане в производството по
несъстоятелност на „Енергийна Финансова Група“ АД , като със сключения договор за
цесия се цели преодоляване на реда по чл. 722, ал. 1 от ТЗ и удовлетворяване на цесионера
преди останалите кредитори. цесионерът преди другите кредитори. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да уважи предявените искове.
Въззиваемият „Енергийна финансова група“ АД, в несъстоятелност не изразява
становище по въззивната жалба.
Въззиваемият „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Сочи, че не е налице нееквивалетност на престациите по процесния
договор за цесия, тъй като по силата на чл. 2 от последния цедирането се извършва в
изпълнение на задължения на „Енергийна финансова група“ АД към „ЧЕЗ Трейд България“
ЕАД, а съгласно чл. 4 събирането на вземанията води до автоматично погасяване на
2
съответна част от задълженията на „Енергийна финансова група“ АД към „ЧЕЗ Трейд
България“ ЕАД. Излага, че в процеса не е установено наличието на всики предпоставки за
уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД, тъй като не е налице увреждане на кредиторите на
несъстоятелността, доколкото със събирането на цедираните вземания се изпълнява
изискуемо задължение на „Енергийна финансова група“ АД към „ЧЕЗ Трейд България“
ЕАД. При липса на погасяване в резултата на цесията същите вземания биха били пасив в
масата на несъстоятелността. Твърди, че по делото не е установено и наличието на знание
на цесионера за увреждането. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Третото лице - помагач на ответника „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да потвърди
обжалваното решение.
Третото лице - помагач на ищеца „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД изразява становище за
основателност на въззивната жалба. Сочи, че са налице предпоставките за уважаване на
предявения главен иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ, тъй като в процесния договор за цесия не
е предвидено заплащане на насрещна престация от страна на „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД,
тъй като по силата на същия цесионерът придобива веднага вземане в размер на
2 857 237,41 лева, а задължението на цедента се погасява във времето и под условие. Сочи,
че към датата на подаване на исковата молба „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД е събрало от
„Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД сумата в размер на 700 000 лева, поради което
задълженията на „Енергийна финансова група“ АД е намалено само с тази сума, т.е. срещу
сумата от 700 000 лв. „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД е придобило вземане в размер на
2 857 237,41 лева. Излага, че по делото е установено наличието на предпоставките за
уважаване на предявения при условията на евентуалност иск по чл. 135 от ЗЗД, тъй като
процесния договор за цесия уврежда кредиторите на несъстоятелния длъжник и най – вече
на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, чието вземане е обезпечено по реда на ЗОЗ. Поддържа, че
доколкото в договора за цесия не е предвидена насрещна престация срещу прехвърленото
вземане, то последния е безвъзмезден, поради което знанието не е елемент от фактическия
състав на предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД. В съотношение на
евентуалност сочи, че ако се приеме, че договорът за цесия е възмезден , е налице знание за
увреждането, предвид наличието на висящо производство по несъстоятелност по отношение
на цедената „Енергийна финансова група“ АД към датата на сключване на договора. Моли
съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Производство пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба,
предявена от синдика на „Енергийна Финансова Група“ АД срещу „ЧЕЗ Трейд България“
ЕАД, ЕИК113570147, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, пл.
„Позитано“ № 2, ет. 7, офис 7 и „Енергийна Финансова Група“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ул. „Вихрен“ № 10 за обявяване на
недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Енергийна Финансова Група“
3
АД на договор за цесия, сключен на 21.06.2018 г. между „Енергийна Финансова Група“ АД
и „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД, на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ вр. с чл. 649, ал. 1 от ТЗ,
в съотношение на евентуалност, в случай на отхвърляне на тази претенция за прогласяване
на договор за цесия от 21.06.2018 г. за относително недействителен на основание чл.135 от
ЗЗД вр. с чл. 649, ал. 1 от ТЗ, както и и за осъждане на „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД да
заплати по сметка на масата на несъстоятелността на „Енергийна Финансова Група“ АД
сумата 700 000,00 лева, на основание чл. 649 ал. 2 от ТЗ.
Между страните по делото не се спори, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че на 21.06.2018 г. ответниците по делото са сключили договор,
по силата на който „Енергийна Финансова Група“ АД - цедент е прехвърлил на „ЧЕЗ Трейд
България“ ЕАД – цесионер вземанията си към „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД
на обща стойност 2 857 237, 41 лева, формирани както следва: вземане фактура №
********** от 31.01.2018 г. в размер на 773 230,20 лева; вземане по фактура № **********
от 28.02.2018 г. в размер на 712 990,32 лева; вземане по фактура № ********** от
31.03.2018 г. в размер на 788 661,88 лева и вземане по фактура № ********** от 30.04.2018
г. в размер на 582 355,01 лева., заедно с всички акцесорни права и принадлежности,
произтичащи от или свързани с цедираните вземания. В преамбюла на от договора е
посочено, че цедентът има парични вземания от „Водоснабдяване и канализация Добрич“
АД, описани по основание и размер в Приложение № 1 към същия, както и парични
задължения към цесионера, описани по основание в Приложение № 2 към договора. В
клаузата на чл. 1.1 б.Б е посочено, че цедентът е изключителен собственик на цедираните
вземания с изключение особен залог по смисъла на ЗОЗ, учреден от цедента в полза на
„АЕЦ Козлодуй“ ЕАД върху всички настоящи и бъдещи вземания на цедента от длъжника
по споразумение от 31.07.2015 г. и Меморандум от 24.11.2016 г. за доставка на електрическа
енергия между цедента и длъжника, както това споразумение и този меморандум са
изменени и допълнени, който особен залог е вписан в ЦРОЗ по партидата на цедента с №
2017122101851 – първоначално вписване на договор за залог- чл. 1.1 б.В от договора. В
клаузата на чл. 2 от договора страните са посочили, че цесионерът придобива цедирените
вземания ведно с всички съпътстващи акцесорни права и принадлежности, като
прехвърлянето се извършва в изпълнение на задължения на цедента. Въз основа на горното
в клаузата на чл. 4 страните са се съгласили, че събирането от страна на цесионера изцяло
или отчасти на цедираните вземания се счита за автоматично съответно погасяване на на
задълженията на „Енергийна финансова група“, като главницата на задълженията се
намалява с такава сума, каквато част от главницата на цедираните вземания е събрал
цесионерът.
Видно от Приложение № 1 към договора за цесия, цедираните вземания са с произход
неплатена цена на електрическа енергия, доставена от цедента и получена от длъжника -
„Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД през м. януари – април 2018 г. по силата на
споразумение за доставка и приемане на електроенергия от 31.07.2015 г. Общият размер на
вземанията възлиза на 2 857 237,41 лева , за които се съставени фактури, както следва:
4
фактура № ********** от 31.01.2018 г. с падеж 15.02.2018 г. за сумата 773 230,20 лева;
фактура № ********** от 28.02.2018 г. с падеж 15.03.2018 г. за сумата 712 990,32 лева;
фактура № ********** от 31.03.2018 г. с падеж 15.04.2018 г. за сумата 788 661,88 лева и
фактура № ********** от 30.04.2018 г. с падеж 15.05.2018 г. за сумата 582 355,01 лева.
Между страните по делото е безспорно, а и от представените писмени доказателства
се установява, че с решение № 1764/28.08.2018 г. по т.д. № 1907/2017 г., VI-2 състав, по
описа на СГС е открито производство по несъстоятелност спрямо „Енергийна Финансова
Група" АД , с начална дата на неплатежоспособността 31.12.2015 г. Решението е вписано в
търговския регистър 31.08.2018 г. под № 2018083117475.
От представено писмо от 14.08.2018 г., се установява, че „Енергийна Финансова
Група“ АД е уведомило „Водоснабдяване и канализация Добрич“ ЕАД, че поради липса на
съгласие от страна на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД по реда на чл. 17, ал. 3 от ЗОЗ, в качеството му
на заложен кредитор договорът за цесия от 21.06.2018 г. не е породил правно действие.
В писмо от 21.08.2018 г., изпратено от „Енергийна Финансова Група“ АД до „ЧЕЗ
Трейд България“ ЕАД, се съдържа изявление с аналогично съдържание. С уведомление изх.
№ 72/24.10.2018 г. синдикът на „Енергийна Финансова Група" АД в несъстоятелност е
поканил „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД да изпълни задълженията си като
плати по откритата за нуждите на производството по несъстоятелност особена сметка.
Видно от списъка на приетите в производството по несъстоятелност спрямо
„Енергийна Финансова Група“ АД вземания, „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД е предявило
вземане в размер на 2 857 237,41 лева, като същото включено в одобрения от съда списък на
приетите вземания.
С оглед на горната фактическа установеност основното спорно обстоятелство пред
настоящата инстанция е обстоятелството дали процесния договор за цесия е породил правно
действие и ако е породил налице ли са предпоставките за прогласяване на същия за
относително недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността по чл. 647, ал. 1 от
ТЗ и чл. 135 от ЗЗД.
Настоящата инстанция намира, че сключеният договора за цесия е породил валидно
правно действие между страните. По делото не се спори, а се установява и от събраните
доказателства, че предмет на процесния договор за цесия, сключен на 21.06.2018 г. между
„Енергийна Финансова Група“ АД и „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД са вземания на „Енергийна
Финансова Група“ АД от „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД. Към датата на
сключване на договора цедираните вземания са били предмет на договор особен залог,
сключен между „Енергийна Финансова Група“ АД и „АЕЦ Козлодуй“, вписан в Централния
регистър на особените залози под № 2017122101851. Съгласно нормата на чл. 17, ал. 3 от
ЗОЗ , в редакцията действала към датата на сключване на договора за цесия, залогодателят
няма право да се разпорежда, нито повторно да залага заложеното вземане без съгласието на
заложния кредитор. Правната теория и съдената практика приемат непротиворечиво, че
договорът за цесия е по естеството си разпоредителна сделка, доколкото цедираното
вземане напуска патримониума на цедената и последният загубва правото си върху
вземането. В процесния случай същата е сключена при липса на съгласие на заложния
кредитор, но нарушението на чл. 17 ал.3 от ЗОЗ не би могло да обоснове нищожност на
сключения договор. Целта на изискването за съгласие на първия по ред заложен кредитор не
забраната за сключване на последващи договори за особен залог върху същото вземане, а
препятстването на възможността следващ по ред заложен кредитор,вписал втори или
следващ по ред особен залог да се удовлетвори от заложеното вземане преди първия по ред
заложен кредитор. В този смисъл съгласието на първия по ред заложен кредитор за
последващ залог на същото вземане обективира съгласието му последващ кредитор да бъде
удовлетворен преди него, поради което и по-късно вписаният обособен залог би могъл да
5
му бъде противопоставен. В хипотезата на липса на съгласие по чл. 17 ал. 3 обаче , какъвто е
и процесния случай, по-късно вписаните особени залози са непротивопоставими на първия
по ред заложен кредитор , което и е целената от закона последица на сключване на договор
в нарушение на чл. 17 ал.3 от ЗОЗ. Горното обосновава извода, че договорът за цесия е
породил валидно правно действие .
По претенцията с правно основание чл. 647 ал.1 т.3 от ТЗ - съгласно същата
разпоредба, за недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността може да бъде
обявено извършването възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по
стойност полученото, извършена в двугодишен срок, но не по-рано от датата на
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността. В процесния случай договор за
цесия е сключен на 21.06 2018 г., а решението за откриване на производство по
несъстоятелност спрямо цедента е постановено на 28.08.2018 г. Горното сочи, че
атакуваният договор е сключен в периода от подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност до датата на постановяване на решение по същата, което
попада изцяло в хипотезата на чл. 647 ал. 2 от ТЗ , поради което атакуваната сделка може да
бъде прогласена за относително недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността.
Настоящата инстанция намира, че процесният договор за цесия няма възмезден
характер. Клаузата на чл.2 от същия съдържа изричното волеизявление на страните, че
цедентът прехвърля на цесионера свое вземане от „Водоснабдяване и канализация“ АД
Добрич в размер на 2 857 237,41 лева , и цесионерът придобива същото, като за
придобиване на вземането цесионерът не дължи насрещна парична или непарична
престация. Същият е поел единствено задължението, в случай на събиране на цялото или
част от вземането от третото задължено лице да прихване събраната сума от своето
насрещно вземане спрямо цедента, също в размер на 2 857 237,41 лева. Еквивалентният
размер на цедираното вземане и на насрещното вземане на цесионера спрямо цедента, както
и уговорката за евентуално бъдещо прихващане обаче не са достатъчни, за да бъде направен
извод за възмезден характер на договора за цесия . Съгласно клаузата на чл. 2 от договора
цесионерът придобива вземането спрямо третото лице веднага, без условия и модалитети,
докато погасяването на вземането на „Енергийна финансова група“ АД спрямо цесионера е
поставено в зависимост от бъдещо несигурно събитие – събиране на цедираното вземане от
страна на цесионера. Така погасяването на вземането на цесионера спрямо цедента е
поставено в зависимост от волята на цесионера, от положените усилия и активност за
неговото събиране, както и от размера на реално събраната сума. С оглед на това по силата
на транслативно - вещният ефект на договора за цесия цесионерът се легитимира незабавно
като титуляр на прехвърленото вземане, което напуска окончателно патримониума на
цедента. В момента на прехвърлянето обаче в патримониума на цедента на постъпва
адекватна насрещна престация, а очакваното увеличение на имуществото му, поради
погасяване чрез прихващане на задължението му спрямо „ЧЕЗ трейдинг България“ АД е
поставено в зависимост от бъдещо несигурно събитие, което може никога да не се реализира
в правния мир. Горното сочи, че процесния договор за цесия е безвъзмезден по своя
характер, като същият уврежда кредиторите на цедента „Енергийна финансова група“
предвид реалното намаляване на имуществото му без чрез прехвърляне на вземане, срещу
което цедентът не е получил насрещна престация.
Безвъзмездният характер на процесния договор за цесия обосновава извода, че
предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 647 ал.1 т. 2 от ТЗ , и
се явява основателен . Посочената от ищеца правна квалификация на предявения иск не
обвързва съда, който е длъжен както да изведе същата въз основа на фактическите и правни
твърдения в исковата молба, така и при наличие на твърдение за относителна
недействителност на сделката спрямо кредиторите на несъстоятелността да изследва
наличието на предпоставките за същата по всички отделни хипотези на чл. 647 ал.1 от ТЗ. В
настоящия случай наведените от ищеца фактически и правни твърдения обосноват извод за
6
относителна недействителност на договора за цесия на основание чл. 647 ал.1 т. 2 от ТЗ,
поради което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
По претенцията за връщане на сумата в размер на 700 000 лева масата на
несъстоятелността – от изслушаната пред първоинстанционния съд заключение на съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че по процесния договор за цесия от 21.06.2018 г.
при „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД е осчетоводено частично погасяване в размер на 400 000
лева от „Водоснабдяване и канализация Добрич“ ЕАД на 23.08.2018 г. От изслушаното
допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза е видно, че плащанията
осчетоводени по фактура № 8444/31.01.2018 г. при „Водоснабдяване и канализация Добрич“
ЕАД са в общ размер на 773 230,20 лева. Съгласно счетоводните записвани при
„Водоснабдяване и канализация Добрич“ ЕАД по счетоводна сметка 401 – „Доставчици“ по
партидата на „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД, задължението в размер на 773 230,20 лева по
фактура № 8444/31.01.2018 г. е изцяло погасено към 31.12.2018 г.
С оглед на изложеното в процеса е установено по несъмнен начин събирането от
страна на цесионера на сума в размер на 700 000 лева от цедираното вземане. Горното обаче
не може да обоснове извод за основателност на предявения иск. Варно е, че на ч. 649 ал.2 от
ТЗ допуска обективното съединяване на отменителните искове с предявени от синдика,
респективно кредиторите обусловени от посочените искове осъдителни искове за попълване
на масата на несъстоятелността. Предявеният иск за връщане на сумата от 700 000 лева,
събрана от цесионера от третото лице обаче не може да бъде приет като обусловен иск по
смисъла на чл. 649 ал.2 от ТЗ. Горното следва от обстоятелството, че в случая, поради
безвъзмездния характер на договора за цесия ответникът „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД е
получил вземане, което по силата уважения отменителен иск се връща в масата на
несъстоятелността и подлежи на събиране в рамките на производството по несъстоятелност
спрямо длъжника по същото – „Водоснабдяване и канализация“ Добрич“ ЕООД.
По изложените съображения съдът намира предявеният осъдителен иск срещу ЧЕЗ с
правно основание чл. 649 ал.2 от ТЗ за връщане в масата на несъстоятелността на сума в
размер на 700 000 лева за неоснователен, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Уважаването на главния иск десезира съда от задължението за произнасяне по
предявената в съотношение на евентуалност претенция за прогласяване на процесния
договор за цесия за относително недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността,
на основание чл. 135 от ЗЗД.
Поради несъвпадение на фактическите правни констатации на двете инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в частта, в която е
отхвърлен главният иск, като същият следва да бъде уважен. Решението следва да бъде
обезсилено в частта , в която предявеният иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД е
отхвърлен, и потвърдено в останалите обжалвани части.
На основание чл. 649 ал.6 от ТЗ въззиваемите следва да заплатят по сметка на СГС
държавна такса в размер на 142 289,50 лева и по Софийски апелативен съд държавна такса
за въззивното производство в размер на 71 144,75 лева.
Водим от гореизложеното, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 02.07.2021 г. по т.дело № 1737/19 г. на СГС, ТО, VІ – 1 състав,
в частта, в която е отхвърлен предявения от синдика на „Енергийна финансова група“ АД
7
срещу “ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД, ЕИК ********* и „Енергийна финансова група“ АД,
ЕИК ********* иск за обявяване на недействителен спрямо кредиторите на
несъстоятелността на „Енергийна финансова група“ АД на основание чл. 649 от ТЗ вр. с чл.
647, ал. 1, т.3 вр. с чл. 647, ал. 2 от ТЗ, на договор за цесия, сключен на 21.06.2018 г. между
„Енергийна финансова група“ АД и „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД, както и в частта за
събиране на държавната такса и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА за относително недействителен по отношение на кредиторите в
производство по несъстоятелност спрямо „Енергийна финансова група“ АД в
несъстоятелност, ЕИК ********* договор за цесия, сключен на 21.06.2018 г. между
„Енергийна финансова група“ АД, ЕИК ********* и „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД, ЕИК
********* по иск, предявен от И. В. Р., в качеството му на синдик на „Енергийна
финансова група“ АД в несъстоятелност, ЕИК ********* срещу “ЧЕЗ Трейд България“
ЕАД, ЕИК ********* и „Енергийна финансова група“ АД, ЕИК ********* , на основание
чл. 647 ал. 1 т. 2 от ТЗ.
ОБЕЗСИЛВА решение от 02.07.2021 г. по т.дело № 1737/19 г. на СГС, ТО, VІ – 1
състав, в частта, в която е отхвърлен предявения от синдика на „Енергийна финансова
група“ АД срещу “ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД, ЕИК ********* и „Енергийна финансова
група“ АД, ЕИК ********* иск за обявяване на недействителен спрямо кредиторите на
несъстоятелността на „Енергийна финансова група“ АД на основание чл. 649 от ТЗ вр. с чл.
135 от ЗЗД , на договор за цесия, сключен на 21.06.2018 г. между „Енергийна финансова
група“ АД и „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА “ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД, ЕИК ********* и „Енергийна финансова
група“ АД, в несъстоятелност, ЕИК ********* да заплатят по сметка на СГС държавна
такса в размер на 142 289,50 лева и по Софийски апелативен съд държавна такса за
въззивното производство в размер на 71 144,75 лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач на ответника
„Водоснабдяване и канализация“ АД Добрич в несъстоятелност и третото лице - помагач на
ищеца „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8