Р
Е Ш Е
Н И Е № 222
27.06.2023 г., гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
девети май през две хиляди, двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря: Ива Атанасова
изслуша докладваното от съдията
КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №228 по
описа на съда за 2023 г.
Производството е по
реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 и сл.
от АПК, във връзка
с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на „ЗАЛОЖНА КЪЩА
ЛЪКИ ГОЛД“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, представлявано от Управителя Д. Д., против заповед №ФК-151-0115840 от
23.03.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с
която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „запечатване на
търговски обект“ – заложна къща „Лъки голд“, находящ се в гр. Казанлък, ул.
„Севтополис“ №6, стопанисван от „ЗАЛОЖНА КЪЩА ЛЪКИ ГОЛД“ ЕООД, и забрана за
достъп до обекта за срок от 14 дни.
Иска се отмяна изцяло на заповедта,
като необоснована и най-вече в частта й на така определения срок на действие на
мярката. Жалбоподателят твърди, че в случая не било ясно как използваните за
мотивиране на срока критерии като местоположението на обекта, търговската му
площ, работното време и предмета на дейност в обекта се свързвали с
констатацията, че с поведението си бил накърняван съществено общественият
интерес и фискалната политика на държавата. Било установено нерегистрирана на
продажба на стойност само от 35,00 лева, която представлявала малък процент от
установената разлика между разчетената касова наличност чрез фискалното
устройство /ФУ/ от 733,00 лева и фактическата такава от 762,30 лв., която
съставлява и неотчетената продажба. Твърди се в случая не били обосновани
конкретни факти, които да мотивирали конкретната продължителност на срока на
действие на ПАМ.
Било установено по несъмнен начин,
че в обекта имало въведено в експлоатация регистрирано ФУ, с което се
регистрирали и отчитали извършените продажби, както и не били констатирани
други нарушения на наредба № Н-18/2006г. От началото на работния ден до момента
на проверката не били извършени продажби, за които да не бил издаден документ
по чл.118 от ЗДДС. В заключението се мотивира и нарушение на принципа прогласен
в чл.6, ал.2 о АПК, тъй като при така определената продължителност на срока и
неговата необоснованост, то не се мотивирали и дали той бил съразмерен на
последиците, които щели да настъпят за търговеца.
Претендират се и разноските по делото.
Оспорващият, редовно и своевременно
призован в с. з., се представлява от адв. М., която поддържа жалбата
и моли съдът да я уважи. Претендира разноски в размер на 1400 лева заплатено
възнаграждение за един адвокат и платената ДТ в размер на 50 лева.
Ответникът, редовно призован, се
представлява от юрк. К., която оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена
като неоснователна. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатство възнаграждение.
Мотивира допълнителни доводи. В представеното по делото становище от страна на
процесуален представител на ответника се излагат подробни доводи относно
неоснователността на жалбата и законосъобразността на заповедта.
Съдът, въз основа на събрания по
делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 14.03.2023 г. в 10.45 часа, служители
на ГДФК при ЦУ на НАП извършили проверка на търговски обект по см. на §1, т. 41
от ДР на ЗДДС – заложна къща „Лъки голд“, находящ се в гр. Казанлък, ул.
„Севтополис“ №6, стопанисван от „ЗАЛОЖНА КЪЩА ЛЪКИ ГОЛД“ ЕООД, ЕИК *********.
Съгласно протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА №0115840 от 14.03.2023 г.
/л. 47-48/, съставен на основание чл. 50, ал. 1 и чл. 110, ал. 4 от ДОПК, била
извършена контролна покупка на 14.03.23г. в 10,15ч. на един брой безжична
колона на обща стойност от 35,00 лв., заплатени в брой от инспектор по
приходите Елена Славова, като преди легитимацията на служителя не бил издаден фискален
бон от намиращо се в обекта фискално устройство, модел „Датекс DP-150” с рег. № 458470, нито от кочан с ръчни
касови бележки. Плащането било направено в брой на лицето Симона Сашева на
длъжност „комисионер“. От протокола се установява още, че при проверката била установена
разчетена касова наличност от ФУ в размер на 733,00лв., касова наличност от
762,30лв. и положителна разлика между двете стойности от 29,30 лева. Фактическата
наличност на паричните средства, съгласно приложения опис /л.49/, била в размер
на 726,30лв., като сумата на паричните средства в началото на работния ден била
в размер на 1098,00лв. ПИП сер. АА № 0115840 не е оспорен в настоящото съдебно
производство от жалбоподателя по реда на чл. 193 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, поради което се
ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно констатираните
в него факти и представлява годно доказателство по смисъла на чл. 50, ал. 1
от ДОПК
относно установените с него факти и обстоятелства.
Против дружеството и за горните
фактически установявания бил съставен АУАН № F071161/30.03.2023г.
/л.54-56/. Процесната заповед била издадена на 23.03.2023г. /л.43-46/, поради
установеното нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС
и на основание чл. 186, ал. 1, т 1, б.
"а" от ЗДДС,
с която било разпоредено прилагането на ПАМ „запечатване на търговския обект“ –
заложна къща „Лъки голд“, находящ се в гр. Казанлък, ул. „Севтополис“ №6,
стопанисван от „ЗАЛОЖНА КЪЩА ЛЪКИ ГОЛД“ ЕООД, ЕИК ********* и забрана за достъп
до обекта за срок от 14 дни. Заповедта на Началник отдел „Оперативни дейности“
Пловдив в ЦУ на НАП била съобщена на упълномощено лице на 19.04.2023г. и
оспорена директно в съда на 24.04.2023г.
Като доказателства по делото са приети документите,
съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната
заповед,
Представени са доказателства относно компетентността на издателя на заповедта -
заповед
№ЗЦУ-1148/25.08.2020 г./л.57/ и заповед №1157 от 27.08.2020 г. на Изпълнителния
директор на НАП /л. 58/, опис на паричните средства в касата към момента на
започване на проверката, дневни отчети от ФУ, справка „Клен“, АУАН сер. №F071161 от 30.03.2023 г., заповед за преназначаване на Д.Р./л.71/;
Съдът, въз основа на приетата за
установена фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл.
146 от АПК, извежда следните правни
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице,
притежаващо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок, против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност и пред местно компетентния административен съд, не са налице
други обстоятелства за оставянето й без разглеждане.
Разгледана
по същество, Съдът я намира за основателна.
С оспорения индивидуален административен
акт е разпоредено прилагането на ПАМ по запечатване на обект, нормативно
предвидена в чл. 186 от ЗДДС. Съгласно алинея
трета на чл. 186 от ЗДДС, мярката по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на
органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят
е предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по налагане на подобна
мярка. По делото е представена и приета като доказателства заповед
№ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание
чл. 10, ал. 1, т. 1 от закона за Националната агенция за приходите, чл. 186,
ал. 3 и 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, е определил началниците на отдели
„Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ в Централното управление на Националната агенция по
приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС. С оглед
това и предвид представените по делото заповеди на Изпълнителния директор на НАП на л. 57-58, обжалваната ЗПАМ
по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС се явява издадена от компетентен
административен орган – Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ
на НАП, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и съдържа законово изискуеми реквизити. Посочени са конкретни
факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган
наличие на материално-правната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.186, ал.
1, т. 1, б. „а“ ЗДДС. В достатъчна степен и яснота в разпоредителната част на
акта има информация за вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно действие
и за адресата на правното задължение. В обстоятелствена част има ясно описание
на конкретните факти, въз основа на които ответникът упражнява публичното право
да наложи съответната ПАМ, като има отразяване на информация за дата, място на
извършено правонарушение, с данни за търговския обект и за установената
неотчетност на извършени продажби. Посочено е правното основание за налагането
на принудителната административна мярка, а също и съображенията, даващи
основание за това – нарушаване от данъчния субект на реда, осигуряващ
отчетността на извършваните продажби и възпрепятстване осъществяването на
последващ контрол на реализираните от проверявания търговец обороти; невярното
определяне на публични задължения, като последица от това нарушаване и същественото
засягане на данъчната дисциплина, осигуряваща бюджетните приходи. Отделни
мотиви са изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския
обект и забраната за достъп до него. Доколкото се касае за принудителна
административна мярка - запечатване на търговски обект, с максимална
продължителност 30 дни, то в случая, излагайки мотивите си относно тежестта на
конкретното нарушение, административният орган е аргументирал в някаква
конкретна степен продължителността на прилагане на ПАМ - запечатване на
търговския обект и забрана на достъпа до него за срок, предвиден в закона, а
именно – 14 дни. Продължителността
на срока на наложената принудителна мярка е обоснована с конкретните фактически
обстоятелства, в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т.
4 от АПК.С
оглед на гореизложеното и противно на твърденията на жалбоподателя, Съдът
приема, че са изпълнени изискванията на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и на чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт.
Не се установява да има допуснати в
хода на административното производство нарушения на
административно-производствените правила, които да са от категорията на
съществените. Твърденията на жалбоподателя в тази насока липсват, нещо повече,
самите факти не се и оспорват, т.е. фактът на неотчетена продажба по
законоустановения начин не се оспорва, а и той надлежно се удостоверява чрез
писмените доказателства, приети от съда. Повдигнатият от жалбоподателя спор за
незаконосъобразност на заповедта се свежда до довода за нарушение на принципа
на чл.6, ал.2 от АПК и в частност относно конкретно определената
продължителност на срока за действие на ПАМ.
В тази насока, Съдът приема извод, че
заповедта не е съответна на приложените материално-правните разпоредби и целта
на закона. Съгласно чл. 186, ал. 1, т.
1, б. "а" от ЗДДС ПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба.
По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС
при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или
обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях
складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. В нормата
на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС
е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По
силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи,
или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. От цитираните
разпоредби се следва извод, че при установено по съответния ред неспазване на
задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка
или системен бон, административният орган, при условията на обвързана
компетентност, налага на търговеца ПАМ "запечатване на обект и забрана за
достъп до него".
Органът обаче, макар и да е обвързан да
издаде ЗПАМ при установеност на правните факти, е длъжен да съобрази
конкретната продължителност на срока на мярката с оглед на всички установени
факти и обстоятелства на конкретния случай, т. е. при определяне на
продължителността на срока органът вече действа при условията на оперативна
самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз
"до 30 дни".
Както се посочи по-горе, в хода на
съдебното производство жалбоподателят нито оспори, нито опроверга описаната в
заповедта, съответно в ПИП сер. АА №0115840 от 14.03.2023 г. фактическа
установеност, потвърдена с наличните по административната преписка
доказателства в т.ч. и свидетелски показания. В този смисъл безспорно е, че
органите по приходите при извършена на задълженото лице проверка на дата
14.03.2023г. са установили нарушение на разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Наредба
Н-18/2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС
и това е удостоверено чрез надлежно писмено доказателство – ПИП. Нарушението е – неотчитане на приход от продажбата на стока, продавана в
обекта, както и установена положителна разлика между разчетената касова
наличност от наличното ФУ и фактическата наличност от касата на обекта в размел
на 29,30лева. Протоколът от проверката, съставен по установения ред и форма от
органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена
сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и
обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК.
Така, от обективираното в ПИП административният орган приема, че търговецът не е
регистрирал и отчел извършени от него продажби по регламентирания за
това ред, което изпълва ангажирания в случая състав на чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/2006 г. – последното нарушение, представляващо основание по чл. 186, ал.
1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС за запечатване на
търговския обект и забрана за достъпа до
него за срок от 14 дни. Този факт с оглед съвкупната преценка на
доказателствата по делото се възприема изцяло за доказан от настоящия съдебен
състав.
Към момента на издаване на процесната заповед, едновременно с
чл.186, ал.1 от ЗДДС, действа и установената в чл.185 от ЗДДС правна уредба,
предвиждаща едновременно с прилагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС и ангажиране на
административно –наказателната отговорност на нарушителя на задължението по
чл.118, ал.1 от ЗДДС, чрез налагане на административна санкция в размерите,
определени от законодателя. До датата на приключване на съдебното дирене СЕС
постанови Решение от 4 май
2023 г. по дело С-97/21,
в което прие, че така действащата национална правна уредба, предвиждаща паралелно провеждане на две
отделни производства с наказателен характер за едно и също деяние /явяващо се
нарушение на норма от ЗДДС/ това по чл. 185, ал.
1 ЗДДС и това по
чл. 186, ал.
1 ЗДДС,
по същността си представлява кумулиране на две отделни санкции, наложени в две
отделни производства, развиващи се независимо едно от друго, което води до
ограничаване на гарантирано основно право от чл. 50 от
Хартата на основните права на ЕС /ХОПЕС/ - никой да не може да бъде съден
или наказван два пъти за едно и също престъпление и че такава национална уредба не се допуска в съответствие с чл.273 от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета и чл.50 от ХОПЕС, доколкото
посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата,
позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от
кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта
на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушени е.
По делото не е удостоверен фактът, че въз основа на АУАН на
л.-53-55 е издадено и наказателно постановление на осн. чл.185 от ЗДДС, макар
самият акт да е неоспоримо доказателство за инициирането на паралелното особено
административно-наказателно производство против жалбоподателя за ангажиране на
неговата административно-наказателна отговорност за същото нарушение /деяние/. Принципът
ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на
отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по
смисъла на чл. 50 от Хартата, за същото деяние и срещу същото лице. Съгласно т. 49 от Решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21
г., санкционирането за нарушения по ЗДДС, и едновременно с това прилагането на
ПАМ за същите нарушения, се квалифицира като санкции с наказателноправен
характер, поради което кумулирането им води до ограничаване на основното право,
гарантирано в чл. 50 от Хартата. Въпрос на време и да бъде ангажирана чрез издаване и на НП на
административно-наказателна отговорност от дееца. Макар по силата
съответно на чл. 6, ал. 5
от АПК
и на чл. 27, ал.
2 от ЗАНН
данъчният орган да е длъжен да зачита принципа на пропорционалност, когато налага санкциите по чл. 185
и чл. 186 от ЗДДС,
националната правна уредба, предвиждаща действие в обвързана компетентност де
факто не му позволява както
да извърши цялостна преценка на пропорционалността на кумулираните санкции,
нито го освобождава от
задължението да
наложи
едната и другата от тези санкции/мерки, нито да спре едното производство до приключването на
другото – /вж. т.
59 от решението по дело С-97/21./.
Съдът обаче приема, че макар в конкретният случай да липсват данни
за ангажирането и на административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя, както към момента на издаване на жалената тук заповед, така и
към момента на приключване на съдебното дирене, то административният акт задължително
следва да се обследва в контекста на принципа за пропорционалността, като в
контекста на същия приема извод за незаконосъобразност на акта, а от там и
извод неговата материална незаконосъобразност.
Именно в този смисъл са и наведените основни доводи от
жалбоподателя, а това е самостоятелно основание за отмяна на даден
административен акт, защото при
неприложен чл. 6 АПК
от страна на административния орган или само формално, Съдът не е възможно да прецени критериите за съразмерност и
съобразяването им в конкретен случай - дали съответстват на фактическата
установеност и постигнат ли е баланс между преследваната от закона цел и
степента на засегнатост на интересите на честно правния субект. Справедливият
баланс в регулираните обществени отношения изисква разумна преценка на конкретната фактическа установеност, която би
могла да изисква и въздържане от налагане на ПАМ, а в друг случай справедливо
би било налагането на временно ограничение на осъществяваната търговска дейност
за постигане целите на чл. 22 ЗАНН.
Според целите на
принудителните административни мерки по см. на чл. 22 ЗАНН
– в случая за отстраняване на вредните последици от административното
нарушение, следва, че ПАМ е необходимо да бъдат прилагани своевременно при
констатиране на допуснато нарушение. Неизпълнението на това изискване прави
прилагането на принудителната административна мярка неефективно, което е
самостоятелно основание за отмяна на заповед за налагане на ПАМ. Това е съобразено в конкретния случай, предвид
установяване на факт, квалифициран за осъществено нарушение на 14.03.2023
г. и издаване на оспорената заповед на 23.03.2023г.,
с която
ПАМ е наложена по отношение на обекта, където е констатирано нарушението.
Нормата на чл. 186 ЗДДС
не разграничава вид на обектите /не се преценяват признаци площ и
местоположение/ и предлаганите стоки, както и стойност на контролната покупка, когато е извършена -
предпоставка за налагане на ПАМ е неспазване на установения ред от обхвата на ал. 1, т. 1-5 ЗДДС.
Нарушението е установено посредством редовен способ – контролна покупка преди
легитимация, ведно с проверка на касовата наличност и наличност по ФУ,
потвърждаващи констатираните факти. Принудителната
административна мярка се налага с оглед обективно извършване на нарушение -
установяването на нарушението е достатъчно условие за налагане на ПАМ, но във
всички случаи мярката следва да съответства на целите на закона.
Органът мотивира извода си, че за конкретното нарушение се следва
отново /масова практика при този вид мерки/, такава с продължителност от 14 дни
и че тази продължителност е съразмерна на установената обективна
действителност. Определянето на продължителността на срока на ПАМ орган
е необходимо да се ръководи от ясни критерии, които при съдебния контрол по
реда на чл. 169 АПК
да могат да бъдат обсъдени. Според съдебната практика /Решение № 7955/2021 г., Решение
№ 10184/2021 г., Решение № 11167/2022 г., ВАС и др. / -
мотиви свързани с вид дейност, местоположение и предлагани в обекта
стоки/услуги, са достатъчно конкретизирани и обосновани съобразно разпоредбата
на чл. 186, ал.
1 ЗДДС,
но от
друга страна конкретният срок не съответства на тежестта на конкретно извършеното нарушение и
последиците от него.
В случая отсъстват данни
за предходни нарушения, вкл. не са констатирани и други нарушения, като например такова на чл. 186, ал.
1, т. 1 б. "б" ЗДДС, тъй като е безспорно, че в обекта е имало въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство. Дори и фактът, че не издаден касов бон на стойност 35,00 лева при
извършена контролна покупка от служители на НАП, както и в случая установената положителна касова разлика в размер на 29,30 лв. не подкрепят в достатъчна степен обосноваността на извода досежно конкретната продължителност на
срока
на действие на ПАМ, която би постигнала своя търсен ефект и при по-малък такъв от например 10 или 7 дни. Установено е по безспорен начин, че една значителна
част от приходите за деня са отчетени чрез ФУ, а въпросната неотчетена продажба
е един минимален процент от него. Ето защо един по-кратък по продължителност срок
би съответствал напълно на конкретната фактическа установеност, при която
отсъстват констатации за други нарушения, осъществени от дружеството при
проверката, както и на тежестта на конкретното противопавно деяние спрямо другите от обхвата на чл. 186, ал.
1 ЗДДС. В този
смисъл обжалваната заповед налага необосновани и неоправдани ограничения на дейността
на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за
която актът се издава. Оспореният административен акт се явява постановен
при неправилно приложение на материалния закон, като прилагането по отношение
на жалбоподателя
на обжалваната ПАМ, макар че е фактически, правно и
доказателствено обосновано от гл. т. наличието на законово регламентираната
материално-правна предпоставка за налагането на ПАМ по чл.186, ал. 1 и чл.187,
ал.1 от ЗДДС, не се основава на необходимостта от прилагане на конкретната по
продължителност мярка за постигане на предвидената легитимна цел, а напротив
води до неоправдано засягане и ограничаване на права на задълженото лице.
При извод за основателност на
подадената жалба, следва да се разгледа и претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски /за адвокатско възнаграждение и заплатената ДТ/. Данните
по преписката сочат, че ДТ е заплатена. От данните на л. 7 се удостоверява
договорено в полза на един адвокат възнаграждение от 500 лева, както и, че то е платено по банков път. До приключване
на съдебното дирене обаче не се представиха доказателства удостоверяващи по
безспорен начин фактът на изплащане на договореното възнаграждение по
посочената в договора банкова сметка, ***, че в тази си част претенцията за
разноски не следва да бъде уважена.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. второ. от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „ЗАЛОЖНА КЪЩА ЛЪКИ ГОЛД“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора,
представлявано от Управителя Д. Д., Заповед №ФК-151-0115840 от 23.03.2023 г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, гр. София да заплати на „ЗАЛОЖНА КЪЩА ЛЪКИ
ГОЛД“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора,
представлявано от Управителя Д. Д. разноски по делото в размер на 50.00
лв. /петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВАС на Р. България по реда на АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: