Р Е Ш Е Н И Е
Номер 136 31.01.2020г.
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Бургас, дванадесети
състав, на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в публично
заседание в следния състав:
Председател: Диана Ганева
при секретаря Й.Б. като
разгледа докладваното от съдия Ганева
административно дело номер 2697 по
описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1, вр. чл.128, ал.3 и сл. от Закона за устройство на
територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на К.Н.П., с ЕГН ********** и В.Х.С.-П.,
с ЕГН ********** и двамата с адрес ***, против Заповед №РД-01-471/22.08.2018г.
на кмета на Община Царево. С оспорената заповед е одобрен проект за изменение
ПУП/ПРЗ/ - План за регулация и застрояване, засягащ поземлен имот с
идентификатор 48619.505.870 (УПИ ІІІ-870), кв.84 по КК на гр.Царево,
кв.“Василико“ Община Царево. УПИ ІІІ – 870, кв.84 е с площ от 5 759 кв. м.
по плътните червени и сини линии. Новообразуваният УПИ попада в зона „Ос“ с
отреждане „за апартамент хотел“ при спазване на показателите за устройствена
зона: макс. Пзастр. 30%, макс.Кинт 1.2, макс.височина 10 м. (до 3 ет.),мин.
Озеленена площ 50%, начин на застрояване –свободно (е) и паркиране в имота. Графичната част на проекта е обявена за
неразделна част от заповедта. В жалбата са изложени доводи, че процесната
заповед е незаконосъобразен административен акт – издадена при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с
материалноправните норми. Твърди се, че не са налице основанията за изменение на
ПУП, съгласно чл.134 от ЗУТ, както и не са спазени изискванията на чл.136, ал.2
от ЗУТ. Твърди се още, че проекта за изменение на ПУП-ПРЗ не отговаря на
изискванията на правилата и нормите за проектиране. Жалбоподателите считат
заповедта за немотивирана, тъй като липсва посочване на фактическите и правни
основания за нейното издаване. Искат съдът да отмени атакуваната заповед,
претендират разноски. В съдебно
заседание,чрез процесуалния си представител - адв.Н.Д. (пълномощно на л.146 )
от АК, поддържат жалбата, ангажират допълнителни доказателства, в т.ч. и
съдебно-техническа експертиза, претендират присъждане на направените по делото
разноски. По делото са постъпили писмени бележки по съществото на спора.
Жалбоподателката В.Х.С.П. се представлява и от адв.Г.
(пълномощно на л.146), която поддържа жалбата на сочените в нея основания.
Пледира заповедта да бъде отменена, като неправилна и незаконосъобразна, както
и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът – кмет на Община Царево, редовно призован,
се представлява от адв.Н., който оспорва жалбата. Счита, че заповедта е
правилна и законосъобразна, издадена е в съответствие с материалноправните
норми. Ангажира доказателства. Претендира за присъждане на направените по
делото разноски.
Заинтересованата страна К.П.П., конституиран като
заинтересована страна в съдебно заседание на 14.11.2018г, редовно призован, не
се явява и не се представлява.
Заинтересованата страна –„Ю ес груп“ ЕООД, чрез
процесуалния си представител адв.К., оспорва жалбата, като заявява твърдение за
недопустимост и в условията на евентуалност за неоснователност. Ангажира
допълнителни доказателства.Представя писмени бележки по съществото на спора и
претендира присъждане на разноски.
ФАКТИ:
По делото не се спори, че по силата на нот.акт №42 , том
139, от 1998г. (л.151-152 от делото), жалбоподателите К.П. и В.С. са
собственици на имот пл.№2453 в кв.84, находящ се в строителните граници на
гр.Царево, кв.Василико. На основание чл.32, ал.1, т.1 от ЗТСУ и във вр. с чл.75
и чл.68 от ППЗТСУ, протокол №10/03.09.1998г.,
решение №2, със Заповед №РД-14-322 от 30.11.1998г. е одобрено частично
изменение на ЗРП на гр.Царево в частта на кв.84, УПИ ІІІ, отреден за ресторант
на „Балкантурист“. С тази промяна имот пл.№2452 се урегулира в УПИ ХХ-2452, а
за имот пл.№2453 в УПИ ХХІV-2453 и ХХІІ-2453, отредени всички за жилищно
застрояване.
Със заповед № РД-01-04 от 05.01.2011г., кметът на Община
Царево е одобрил проект за ПУП – ПРЗ за поземлен имот 48619.505.807,
собственост на „Сан Сити“ООД и поземлен имот №46619.505.440, собственост на Община
Царево, като се урегулира нов УПИ ІІІ, кв.84, предвиден за ваканционно селище с
площ от 5 759 кв.м. С отреждането на нов УПИ ХХІІ-2453, към него се
придават площи от 15 кв.м. и 125 кв.м. общинско място. С нотариален акт №126 ,
том ІІ, рег.№1284, дело №278/14.06.2001г (л.147 от делото), В.С.П. и К.Н.П.,
стават собственици след уреждане на сметки по регулация на двата урегулирани имота
УПИ – ХХІV-2453 и ХХІІ-2453 в кв.84.
След промяна в собствеността на УПИ ІІІ новият собственик
„Ю ес груп“ЕООД, ЕИК *********, собственик по силата на постановление за
възлагане на недвижим имот №97, том VІ, входящ №2049/21.09.2016г. (л.61), е
подал заявление вх.№53-01-271 от 08.03.2018г. до Община Царево за допускане
изработване на ПУП в обхвата на ПИ, с идентификатор 48619.505.870 /УПИ
ІІІ-870, кв.84/ (л.60 от делото). Към заявлението са приложени документ
за собственост, скица АГКК, задание за проектиране. По силата на протокол
№2/15.03.2018г., т.16 на ЕСУТ на Община Царево е допуснато изготвяне на проект
на ПУП в обхвата на ПИ с идентификатор 48619.505.870. Със Заповед №РД-01-114 от
23.03.2018г., кметът на Община Царево е разрешил да се изработи проект за
изменение на ПУП - РЗ. Със Заповед № РД-01-471 от 22.08.2018г. е одобрен проект
за изменение на ПУП-ПРЗ засягащ ПИ 48619.505.870 по КК идентичен с УПИ ІІІ,
кв.84 по ПУП-ПРЗ на гр.Царево, изразяващо се в промяна на отреждането на имота
„за апартамент-хотел“ в това число и показателите за застрояване в съответствие
с устройствената зона.
В хода на съдебното производство по искане на страните са
допуснати няколко експертизи. Съгласно заключението на вещото лице С.И.,
изготвило съдебно-техническата експертиза (л.109-113 от делото), ПИ
48619.5050.870 е вид територия урбанизирана. За имота има влязъл в сила
предходен ПУР. Изготвеният ПУП-ПРЗ е по предложение на собственика на процесния
имот, в случая „Ю ес груп“ ЕООД.
Съгласно заключението на вещото лице М.М. (л.228 от
делото), по кадастралната карта, ищците и ответниците по смисъла на кадастъра и
геодезията, не са съседи, защото ги дели
улица. От друга гледна точка по регулация те са съседи, защото една малка част
/ в щрих в жълто на приложение №1/ от УПИ ХХІІ-2453 се допира в УПИ ІІІ на
ответника. Вещото лице е установила, че по силата на чл.131, ал.2 от ЗУТ в точка 3 при намалени отстояния,
страните могат да бъдат засегнати при изработване на ПУП. В конкретния ПУП
застрояването е до три етажа и отстояние на застрояването от уличната регулация
на минимум 5м.
По делото е допусната и назначена и комплексна
съдебно-техническа експертиза, вещите лица по която са констатирали редица нарушения на материалния и процесуалния закон,
обективирани в заключението.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в срок от лица, които има правен
интерес като заинтересовани страни по смисъла на чл.131, ал.2, т.4 от ЗУТ,
поради което е допустима за разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл.131, ал.2,
т.4 от ЗУТ непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен
план са и съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат
намалени разстояния. Жалбоподателите като собственици на съседния имот имат
право да оспорват административният акт, с който се променя предназначението на
съседния на техния имот. Обстоятелството, че жалбоподателите са собственици на
съседен имот, се потвърждава, както от представената по делото скица изх.№
15-101531-06.02.2019г. на поземлен имот 48619.505.944 от КККР на гр.Царево,
който е част от УПИ ХХІІ в кв.84 от ПУП на гр.Царево, така и от заключението на
вещото лице М.М., който сочи,че страните по регулация са съседи, защото една
малка част от УПИ ХХІІ-2453 се допира в УПИ ІІІ на ответника (л.228 от делото).
По изложените съображения жалбата е допустима за разглеждане.
При извършената проверка за законосъобразност на
оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият
е произнесен от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, но при
нарушаване на административнопроизводствените правила за неговото издаване и в
противоречие с приложимия материален закон. Този извод се налага във връзка със
следните мотиви:
Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК
определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващите, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.146
от АПК.
Оспорената Заповед № РД-01-471/22.08.2018г. на кмета
на Община Царево е издадена от
компетентен орган и в предвидената от закона форма. Според разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ
подробният устройствен план по чл. 128, ал. 3 се одобрява със заповед на кмета
на общината в 14-дневен срок след приемането на проекта за подробен устройствен
план от общинския експертен съвет. В този смисъл, оспорения административен акт
е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му.
Анализът на събраните по делото доказателства
обаче обосновава извод, че оспорената
заповед е постановена в противоречие с административнопроцесуалните правила и
по-конкретно с текста на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК,
който указва, че когато административният акт се издава в писмена форма, той
съдържа фактически и правни основания за издаването му. Видно от процесната
заповед, като правно основание за издаването й е посочена нормата на чл. 44,
ал.1, т.13 от ЗМСМА и чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, вр. чл. 136, ал.2 от ЗУТ. Разпоредбата на
чл.129, ал.2 от ЗУТ, както вече бе посочено по-горе, указва компетентния
административен орган, който има правомощия да одобрява подробен устройствен
план по чл. 128, ал.
3 от ЗУТ. В този смисъл, така посочената норма, както и нормите на
чл.44, ал.1,т.13 от ЗМСМА и чл.136, ал.2 от ЗУТ, не би могло да се ползват като
валидно правно основание за постановяване на този административен акт. В
мотивите на оспорения акт липсва посочване и на фактическите основания, които
обосновават необходимостта от постановяване на заповедта. Посоченият в
заповедта протокол №3/26.04.2018 г. на ОЕСУТ, също не би могъл да се приеме
като фактически основания за постановяването. В този смисъл, настоящия съдебен
състав приема, че заповедта не съдържа фактически и правно основание за нейното
издаване, което съставлява съществено процесуално нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК,
тъй като от една страна ограничава правата на заинтересованите страни в
производството, а от друга препятства възможността на съда да извърши преценка
на нейната законосъобразност.
Действително, съгласно Тълкувателно Решение № 16 от
31.03.1975 г., ОСГК на Върховния съд, което не е загубило правното си действие
и към настоящия момент, мотивите към административния акт или към резолюцията
за отказ за издаване на административен акт могат да бъдат изложени и отделно
от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния
административен орган в съобщението до страните, в съпроводителното писмо или в
друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен
орган, който е издал акта. В случая обаче, в изпратената административна
преписка също липсват конкретни мотиви, които да обосноват необходимостта от
постановяване на оспорената заповед. Предвид горното и след като в оспорената
заповед не се съдържат фактически и правни основания за издаването й, а такива
не могат да се изведат и от административната преписка, послужила при
постановяването й, съдът намира същата за немотивирана. Липсата на мотиви за
издаване на заповедта, препятстват съдебния контрол по смисъла на чл. 146 от АПК и е
самостоятелно основание за отмяна на всеки един административен акт, като
незаконосъобразен.
Настоящият съдебен състав приема, че освен допуснатото
процесуално нарушение, което обосновава незаконосъобразност на собствено
основание, заповедта е постановена и в нарушение на приложимите
материалноправни норми. Този извод се подкрепя от следните мотиви:
В разпоредбата на чл.135, ал.4, т.1 от ЗУТ е предвидено,
исканията на заинтересуваните лица по чл. 131 за изменение на устройствените
планове се правят с писмено заявление до кмета на общината, като съгласно ал.
3, кметът на общината в 14-дневен срок от постъпване на заявлението допуска с
мотивирано предписание да се изработи проект за изменение на плана въз основа
на становище на главния архитект на общината, че искането е законосъобразно. Такова
становище на главния архитект в случая не е налице, при което мотивираното
предписание е издадено при липсата на изискуемото съгласно разпоредбата на
чл.131, ал.4, т.1 от ЗУТ становище.
В подкрепа на извода относно материалната
незаконосъобразност на оспорената заповед се явява и заключението по
допуснатата комплексна съдебно–техническа експертиза.
По отношение на
първата съдебно-техническа експертиза на вещото лице С.И., както и
допълнителното заключение на вещото лице М.М., съда кредитира тези заключения,
като безпристрастни и обективни.
По отношение на заключението на вещите лица, изготвили
комплексната съдебно-техническа експертиза, съда кредитира същото, като
безпристрастно, обективно и пълно и намира, че отговорите на поставените
въпроси обосновават извода за незаконосъобразност на оспорената заповед,
доколкото при постановяване на същата са допуснати съществени нарушения на
приложимите материалноправни норми. Видно от заключението на вещите лица, административното производство по
изработване на устройствените планове е започнало с Искане/Заявление/ до органа,
компетентен да разреши изменението. Такова заявление има внесено в община
Царево (л. 50 от делото) с вх. № 53-01-546 от 24.04.2018 год. Заповедта на кмета на Община Царево за допускане
изработването на Изменение на ПУП обаче е изведена с № РД-01-114/23.03.2018 год., т.е. един месец преди заявлението (л. 58). В Заповедта, както и в Решението на ОЕСУТ, е
посочено друго Заявление с вх.№ 53-
01-271/08.03.2018 год . (л. 56 и л. 60), с което
собствениците/възложители/ са поискали одобряване на вече изработен ПУП. В кориците на делото се съдържа задание и скица проект за изменение на
ПУП, но същите нямат входящ номер и не е ясно към кое от заявленията са
приложени. Вещите лица сочат, че е налице и антидатиране, от което не може да
се направи точен извод дали е спазен реда за създаване, обявяване и одобряване
на устройствени планове. Във внесеното задание (изработено
от проектанта) грешно е посочено, че преотреждането на УПИ ще се изпълни с План
за застрояване - ПЗ. Тази грешка е пренесена и в заповедта на кмета с изх. № РД-01-114/23.03.2018 год. Вещите
лица, изготвили комплексната съдебно-техническа експертиза сочат, че преотреждането
се извършва с План за регулация - ПР, а не с План за Застрояване. Плановете за
Застрояване определят само устройствените показатели и линиите на застрояване-
ограничителни или задължителни. Освен това вещите лица са констатирали, че в
заповедта за допускане изработването на ПУП-ПЗ не е посочено и основанието по
раздел IV Условия и ред за изменение на Устройствените планове, посочени в чл. 134 от ЗУТ. Констатирано е, че Заповед №РД-01-471/22.08.2018 год. е грешно
съставена - Проектът е план за застрояване - ПУП ПЗ, одобрява се ПУП- ПРЗ.
Проектът не съдържа план за регулация. В заключението си вещите лица се
позовават и на Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на
устройствените планове, с която
наредбата се определят изискванията към обема и съдържанието на устройствените
схеми и планове, които се създават за територията на Република България. Съгласно тази наредба Подробните устройствени планове в зависимост от
устройствените цели и задачи се изработват в различни видове. В тази връзка вещите лица са установили, че по отношение
Техническото оформление планът не отговаря на Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, а именно: конкретно
по вид изработеният план представлява Изменение на ПУП-ПЗ - План за застрояване на поземлен имот, с който единствено се установяват устройствени показатели и линии на
застрояване. Погрешно с този план се
преотрежда процесния имот от „за ваканционно селище“ в „за апартамент хотел“.
Преотреждане се извършва с План за регулация. Текстовата част съдържа описание на проекта-обхват, устройствени
показатели, стари и нови , като не е посочено основанието за изработването му. Графичната част на проекта съдържа план-извадка, не е посочено какво
представлява извадката. Изработен е План за застрояване с
показатели в табличен и матричен вид. Не е изготвен цветен модел. Планът е разработен върху комбинирана скица от неактуална кадастрална
карта и действащ регулационен план. Актуалната кадастрална карта показва
изградени обекти в съседни поземлени имоти. Освен това не са нанесени предвижданията по одобрени ПУП-за съседни имоти, каквото
е изискването по заповедта за допускане. Планът за
застрояване –ПЗ съдържа Устройствената
зона, която се запазва, както и допустимите показатели- изложени в табличен и
матричен вид в рамките на допустимите стойности. Проектът не съдържа цветен модел. Планът не е
съгласуван с ЕВН и ВиК, каквото е условието на Заповед № РД-01- 114/23.03.2018 год. на кмета на община Царево. Така констатираните от
вещите лица нарушения на приложимите материални норми обосновава
незаконосъобразност на оспорената заповед на собствено основание.
Предвид така изложените мотиви, настоящия съдебен състав
приема, че жалбата се явява основателна и като такава следва да се уважи, а
оспорената заповед на кмета на Община Царево, като неправилна и незаконосъобразна
следва да се отмени.
В хода на производството е направено искане за
присъждане на съдебно-деловодни разноски от страна на процесуалните
представители на жалбоподателите, както и от страна на процесуалните
представители на заинтересованата страна и ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят
на жалбата има такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. В настоящия
случай на жалбоподателите следва да бъде присъдена сумата от 3290 лв.,
представляваща направените разноски, както следва: държавна такса - 20 лв.,
възнаграждения на вещите лица по допуснатите съдебно-технически експертизи - 1850
лв. и за адвокатски възнаграждения в размер на 1420 лв. - 720 лв. за адв.Д. и
700 лв. за адв.Г., съгласно представените договори за правна защита и
съдействие.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, от АПК,
Административен съд - Бургас, дванадесети състав,
Р Е
Ш И:
ОМЕНЯ Заповед №РД-01-471/22.08.2018г. на кмета на Община
Царево, с която е одобрен проект за
изменение ПУП/ПРЗ/ - План за регулация и застрояване, засягащ поземлен имот с
идентификатор 48619.505.870 (УПИ ІІІ-870), кв.84 по КК на гр.Царево,
кв.“Василико“ Община Царево.
ОСЪЖДА Община Царево да заплати на К.Н.П., с ЕГН **********
и В.Х.С.-П., с ЕГН ********** и двамата с адрес *** сумата от 3290 лв. (три
хиляди двеста и деветдесет лева) разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
СЪДИЯ: