№ 918
гр. Пловдив, 08.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20225300500874 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.121 от
ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на „Ай ди империал“ ООД, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Княгиня Мария Луиза“
№25А, ет.3, офис 6, ЕИК *********, чрез пълномощника му по делото
адв. Е.Н., против Определение №2884 от 17.03.2022г., постановено по
ч.гр.д.№20225330103643 по описа на РС- Пловдив, III гр.с., с което е
прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност
на Районен съд- Омуртаг. В жалбата се излагат съображения за
неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и
връщане на делото за разглеждане от Районен съд- Пловдив.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на
обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в
срок, от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който
подлежи на обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е
основателна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от частния
жалбоподател „Ай ди империал“ ООД против З.М. М. /З.М.Д./ съединени
при условията на евентуалност иск за заплащане на сумата от 3780 лв.,
1
представляваща неплатен остатък от цена на доставени стоки- семена
слънчоглед и царевица, описани в две данъчни фактури, и иск за
заплащане на сумата от 3500 лв. като получени от ответника без
основание. С обжалваното определение съдът е приел, че ответникът
има качеството на „потребител“ по смисъла на чл.113 от ГПК, поради
което и съгласно посочената разпоредба искът следва да бъде предявен
пред съда по настоящия му адрес- Районен съд- Омуртаг. Предвид
горното съдът е прекратил производството по делото и го е изпратил по
подсъдност на Районен съд- Омуртаг.
В частната жалба срещу така постановеното определение се излагат
доводи, че в процесните облигационни отношения ответникът няма
качеството „потребител“, тъй като е придобил стоките в рамките на
неговата професионална дейност като земеделски производител. Тези
доводи са основателни и се споделят от настоящия състав на съда.
Съгласно разпоредбата на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на
потребителите "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по
договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. В случая видно от приложените към исковата
молба писмени доказателства за облигационните отношения между
страните- поръчки- договори, фактури и приемо- предавателни
протоколи, в същите пред името на ответника стои абревиатурата „ЗП“,
за която е ноторно известно, че означава „земеделски производител“.
Съгласно легалното определение, съдържащо се в разпоредбата на §1,
т.1 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители,
„земеделски производители“ са физически или юридически лица, които
произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска
продукция. При положение, че ответникът е сключил договорите и
придобил стоките като земеделски производител и предвид вида и
количеството на последните, се налага изводът, че същите са
предназначени за извършване на професионалната му дейност, което
изключва възможността ответникът да има качеството на „потребител“ по
смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Ето защо и по отношение на него е
неприложима разпоредбата на чл.113 от ГПК, на която съгласно чл.119,
2
ал.3 от ГПК се е позовал първоинстанционният съд. В частната жалба се
излагат доводи и за уговорена в сключените между страните договори
подсъдност на споровете между тях на съответния родово компетентен съд
в гр. Пловдив. Тези съображения също са основателни. Видно от
клаузата на т.10 от общите условия на сключените между страните
поръчки- договори, в същата действително е предвидено, че споровете
между страните, породени от договорите, ще бъдат разрешавани от съда в
гр. Пловдив. Налице е договорна подсъдност, която е допустима
съгласно чл.117, ал.2, изр.1 от ГПК, доколкото се отнася за имуществен
спор и е уговорена в писмен договор между страните, като същата
изключва общите правила на подсъдността по ГПК, освен изрично
посочените изключения по чл.117, ал.2, изр.2 и чл.117, ал.3 от ГПК,
които в случая не са налице.
Предвид горното обжалваното определение следва да бъде
отменено, а делото- върнато за разглеждане от Районен съд- Пловдив.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №2884 от 17.03.2022г., постановено по
ч.гр.д.№20225330103643 по описа на РС- Пловдив, III гр.с., с което е
прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност
на Районен съд- Омуртаг.
ВРЪЩА делото за разглеждане на Районен съд- Пловдив.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3