Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

28.01.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

09.01.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

264

по описа за

2019

година.

Производството е образувано по жалба на Р.Х.И. от ***, действащ чрез адв.С.М., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-6110-000018/22.06.2019 г., издадена от полицейски инспектор при РУ-Джебел към ОДМВР гр.Кърджали, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а именно за 365 дни.

Счита, че процесната заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона.

Излага подробни съображения, че на описаната в заповедта дата – 22.06.2019 г. е бил участник в тържество, проведено в местността „***“, землище на ***, където консумирал алкохол. Отрича категорично на посочената дата и след употребата на алкохол да е управлявал процесния автомобил „Ленд Ровер“ с рег. № ***, поради което и отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство и да даде кръвна проба. В тази връзка сочи обстоятелството, че използвал акумулатора на автомобила си, за да задвижва машина за приготвяне на печено агне. След приключване на тържеството поставил отново акумулатора в автомобила, но същият внезапно потеглил назад и се ударил в намиращата се там беседка. Твърди, че служителите на РУ-Джебел пристигнали на мястото, след като вече били успели да изтеглят автомобила с въже. В съответствие с разпореждането на полицейските органи им предал СРМПС и свидетелството си за управление на МПС, но отказал да бъде изпробван за алкохол, тъй като не бил управлявал автомобила си и бил консумирал алкохол, за което уведомил полицаите. Независимо от това по-късно му бил съставен АУАН и била издадена обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка.

Въвежда доводи, че не е извършил нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, поради което приложената ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП се явява незаконосъобразна, като в издадена в противоречие с материалноправни разпоредби.

Развива подробни съображения относно целта на принудителните административни мерки, разпоредбите на чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН и приложението на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, като твърди, че в случая обжалваната заповед за прилагане на ПАМ се явява незаконосъобразна и като издадена в несъответствие с целта на закона.

Счита, че срокът, за който е наложена ПАМ - временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а именно за 365 дни, създавала объркване и неяснота, тъй като на практика мярката била приложена за  неопределен срок.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-6110-000018/22.06.2019 г., издадена от полицейски инспектор при РУ-Джебел към ОДМВР гр.Кърджали, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а именно за 365 дни.

В съдебно заседание, чрез адв.М. поддържа жалбата, по изложените в нея съображения.

Ответникът по жалбата, полицейски инспектор към ОДМВР – Кърджали, РУ гр.Джебел, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и приети по делото доказателства: Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-6110-000018/22.06.2019 г., издадена от полицейски инспектор при РУ-Джебел към ОДМВР гр.Кърджали, Обяснение от А. М. М., Обяснение от М. М. М., Справка за собственост на автомобил с рег. № ***, Справка за собственост на автомобил с рег. № ***,   Докладна записка от М. М., Докладна записка от Р. Ю. Р., Протокол от пътно транспортно произшествие № ***/*** г., АУАН № ***/*** г., АУАН № ***/*** г., талон за изследване № *** от *** г., Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и/или техни аналози от *** г., Становище от началник РУ-Джебел, се установя, че:

 На 22.06.2019 г., около *** часа, при извършена проверка от служители на РУ-Джебел в землището на ***, местността „***“ във вр. със сигнал за настъпило ПТП, е констатиран автомобил „Ленд Ровер“ с рег. № ***, с лице, намиращо се зад волана Р.Х.И., с ЕГН **********. Автомобилът бил теглен на с помощта на лебедка от друго ППС.  След приключване на изтеглянето жолбоподателят излязъл от МПС и заявил, че не е управлявал същото,тъй като бил употребил алкохол. Р.Х. отказал за бъде изпробван за алкохол с техническо средство „Дрегер“, поради което му бил връчен талон за изследване. След извършената проверка по документи се констатирало, че СУМПС с № *** е с изтекъл срок на валидност, като И. не представил контролен талон към свидетелството за управление на МПС.   Извършена била беседа с намиращите се на мястото други лица, в кода на която се установило, че преди пристигането на служителите на полицията Р.Х.И. се качил на лекия автомобил „Ленд Ровер“, след което превозното средство потеглило назад и се блъснало в намиращата за него беседка; На Р.И. е бил съставен АУАН серия * № ***/*** г. за извършени нарушения по чл. 40, ал. 1, чл. 174, ал. 3, пр. 1, чл. 150а, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът е надлежно връчен на нарушителя и подписан с възражения; Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-6110-000018/22.06.2019 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР - Кърджали, РУ – Джебел, на Р.Х.И. от *** е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а именно 365 дни“, при което е отнето СУМПС № ***. Заповедта е издадена въз основа на съставения АУАН серия * № ***/*** г. за извършени нарушения по чл. 40, ал. 1, чл. 174, ал. 3, пр. 1 - за това, че на 22.06.2019 г. в община Джебел, управлявайки МПС – автомобил „Ровер Ленд Ровер“ с рег. № ***, Р.И. е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство и не е изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, като и нарушения на чл. 150а, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; На основание цитирания АУАН срещу жалбоподателя е било съставено НП № 19-6110-000042/29.07.2019 г., издадено от началник група към ОД на МВР – Кърджали, РУ - Джебел, връчено на адресата на 29.07.2019 г.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта  на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1  от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването, но разгледана по същество се явява неоснователна и недоказана, респ. оспорената заповед е законосъобразна.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП/в действащата към датата на издаване на оспорения акт редакция на нормата/, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и  7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, което и е направено със Заповед рег.№ *** от *** год. на министъра на вътрешните работи, с която са определени да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата няколко основни структури на Министерство на вътрешните работи, като в т. 3 от заповедта изрично са посочени областните дирекции на Министерство на вътрешните работи/ОДМВР/ и Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/.

Заповедта е издадена от компетентен орган – началник група „Охранителна полиция“ в РУ – Джебел към ОДМВР - Кърджали, оправомощен със Заповед № ***/*** г. на директора на ОДМВР Кърджали (т. 1.6.), приложена по делото/л. 45/. Издателят на оспорения акт – инспектор Е. И. С. е с надлежно делегирани правомощия като началник на група „Охранителна полиция“ в РУ-Джебел със Заповед № ***/*** г. на директора на ОДМВР – Кърджали, която длъжност към 22.06.2019 г. е била вакантна и общото ръководство, организацията и контрола на дейностите в групата са се осъществявали от С., възложени му с цитираната заповед.

 С други думи, оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-6110-000018/22.06.2019 г., е издадена от компетентния по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП орган – полицейски инспектор началник в РУ – Джебел към ОДМВР – Кърджали, действал по делегация за началник група „Охранителна полиция“ в РУ, на основание посочената по-горе Заповед рег. № ***/*** год., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали, с която, същият е оправомощил посочените в нея длъжностни лица да прилагат принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а”, т. 6 и т. 7 от ЗДвП.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа всички необходими реквизити, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК като е връчена лично и срещу подпис на лицето, спрямо което е наложена ПАМ.

На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният административен акт е съобразен и с приложимите материалноправни разпоредби на закона.  

 Съгласно чл. 171, т. 1, б.“б“ ЗДвП/Изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г./, на което основание е наложена процесната принудителна административна мярка, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

В конкретния случай оспорената ПАМ е наложена на Р.Х. за  нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, за което нарушение му е съставен и АУАН серия * № ***/*** г.    

По делото е доказано, че на 29.06.2019 г. в землището на ***, като водач на МПС –„Ровер Ленд Ровер“ с рег. № ***, Р.И. е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство и не е изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Тези обстоятелства се установяват от  приетите: АУАН серия * № ***/*** г., Талон за изследване № *** на Р.Х.И., Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози – в който е изрично отбелязано, че И. е отказал да му бъде взета кръвна проба, Протокол за ПТП № ***/*** г., 2бр. Писмени обяснения, Докладна записка с рег. № ***/*** г., Докладна записка с рег. № ***/*** г. този смисъл, съдът намира за неоснователни изложените в жалбата доводи, че на посочените в АУАН и процесната заповед, дата и място жалбоподателят не е управлявал цитираното МПС и нямал качеството на водач. Съгласно чл. 189, ал. от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая АУАН серия * № ***/*** г. и АУАН № ***/*** г. и Протокол за ПТП № ***/*** г, не са оспорени от жалбоподателя и неговия процесуален представител по надлежния ред, поради което и на основание горецитираната норма и обстоятелството, че се явяват официални свидетелстващи документи, обвързват съда с доказателствена сила, че отразените в тях фактически обстоятелства, са се осъществили, така както са описани.

Изслушаният в съдебно заседание свидетел М. М. М. не установява противното. В този смисъл съдът не дава вяра на показанията на свидетеля, тъй като същите са уклончиви, изпълнени с вътрешни противоречия и взаимно изключващи се твърдения и некореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства, включително и противоречащи на дадените от свидетеля писмени обяснения, намиращи се в административната преписка. В тази връзка е достатъчно да се отбележи, че св.М. първоначално твърди, че   Р. е управлявал автомобила, след това сочи, че бил много пиян и спял, в последствие твърди, че МПС се управлявало от С. или С., след това заявява, че в колата нямало никой, тъй като е теглели без човек вътре и най-накрая сочи, че нищо не си спомня, защото били много пияни.

По изложените съображения, съдът приема за доказано, че на процесната дата и място жалбоподателят е осъществил действия по управление на МПС - Ровер Ленд Ровер“ с рег. № ***, поради което има качествата на водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, дефинираща, че: „водач е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата“.

 Предвид горното, според настоящия състав по отношение на жалбоподателя са били налице предпоставките за прилагане на мярката по чл. 171, т. 1, б. „б“ , тъй като констатираното при проверката нарушение, налага незабавно предприемане на една от мерките по чл. 171 ЗДвП, свързани с безопасността на движението по пътищата. Горното деяние е било установено със съставения срещу жалбоподателя АУАН и не се опровергава от приложените по делото доказателства, поради което приложената спрямо лицето ПАМ се явява обоснована и съответна на материалния закон. Предвид значимостта на засегнатите обществени отношения – безопасността на участниците в пътното движение, както и че принудителната административна мярка е наложена до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца, а именно за 365 дни, то последната се явява съобразена и с целта на приложимия закон ЗДвП – осигуряване безопасността на движението по пътищата, както и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.

Съдът не възприема доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на ПАМ, обосновани с неяснота на срока, за който е наложена. Безспорно в оспореният акт е налице непрецизност в частта му относно срока на принудителната административна мярка, която обаче не е от такова естество, че да води до незаконосъобразност на заповедта на това основание. Очевидно е че, мярката е наложена до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 365 дни, което е една календарна година или 12 месеца, освен когато годината е високосна, което не води до затруднение при изчисляване на срока на наложената мярка, респ. при нейното изпълнение. 

По изложените съображения съдът намира, че обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-6110-000018/22.06.2019 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – Кърджали, РУ - Джебел, е законосъобразна и обоснована. Депозираната против нея жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пред. 5-то от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Р.Х.И. от ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв.С.М., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-6110-000018/22.06.2019 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР - Кърджали, РУ – Джебел, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а именно 365 дни“.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението не подлежи на касационно обжалване/чл. 172, ал. 5 от ЗДвП/.

                                                                              Председател: