О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№V- 81 10.01.2020 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен
състав
На десети януари две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 1872 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 141 от 18.07.2019г.
по гр.д.№1200 по описа за 2018г. на РС- Несебър „ФОН КЕРН“ АД е осъдено да заплати на „ХЕМУС ИНВЕСТ“ ООД
следните суми:
1/ главница в размер на 9773,83
лв., представляваща възнаграждение за извършени услуги по договор от
24.06.2012г.- такса за поддръжка на общи части за периода от 30.03.2017г. до
30.03.2018г. във връзка със самостоятелни обекти, придобити от ответника с
нотариален акт №192, т.VI, рег.№3259, дело №1154/2007г., ведно с мораторна лихва в размер на 1575,10
лв. за периода от 30.04.2017г. до предявяването на иска, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното
плащане;
2/ главница в размер на 8199,93
лв., представляваща възнаграждение за извършени услуги по договор от
24.06.2012г.- такса за поддръжка на общи части за периода от 30.03.2018г. до
30.03.2019г. във връзка със самостоятелни обекти, придобити от ответника с
нотариален акт №192, т.VI, рег.№3259, дело №1154/2007г., ведно с мораторна лихва в размер на 487,44
лв. за периода от 30.04.2018г. до предявяването на иска, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното
плащане. Искът за главницата е отхвърлен за горницата над уважения размер до претендираните
9049,55 лв., а този за мораторната лихва е отхвърлен за горницата над уважения
размер до претендираните 539,02 лв.
3/ главница в размер на 1640,08
лв., представляваща възнаграждение за извършени услуги по договор от
24.06.2012г.- такса за поддръжка на общи части за периода от 24.04.2017г. до
24.04.2019г. във връзка с апартамент 101- СОС в сграда с идентификатор
51500.502.286.5.30, придобит от ответника с нотариален акт №54, т.IХ, рег.№4349, дело №1598/2007г.,
ведно с мораторна лихва в размер на 167,31 лв. за периода от 30.05.2017г. до
предявяването на иска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяването на иска до окончателното плащане.
4/ разноски в размер на 2191,20
лв.
Решението е съобщено на страните
както следва: на ищеца- на 29.07.2019г. чрез адв.Т.; на ответника на 3.09.2019г.,
чрез адв.И..
В законния срок /на 17.09.2019г./
е постъпила въззивна жалба от адв. Н.И. като пълномощник на „ФОН КЕРН“ АД. Първоинстанционното
решение е обжалвано в частта, с която исковете срещу дружество са уважени,
както и в частта, с която е същото е осъдено да заплати разноски. Изложени са
оплаквания, че в обжалваните части решението е неправилно и незаконосъобразно.
Неправилно районният съд приел, че между страните е налице валидна облигационна
връзка, макар да били представени доказателства, че с уведомление по
електронната поща, достигнало до знанието на управляващия ответното дружество,
договорите били прекратени три месеца преди изтичането на срока по чл.3 от
същите. Развити са подробни съображения за доказателствената стойност на
електронната кореспонденция и конкретното уведомление. На следващо място се
сочи, че дори договорите да са валидни, то дължимата такса следвало да бъде
изчислена само на база общите части като прилежаща част към всеки самостоятелен
обект, понеже договорите били сключени за „управление и поддръжка на общите
части към апартаментите“. Недопустимо било волята на страните да се тълкува
разширително по отношение предмета на договора, понеже се касаело за
определяема сума. Счита, че сумата следвало да се изчисли като общите части от
проценти бъдат превърнати в квадратни метри и полученото число да бъде умножено
по договорената цена от 4 евро на квадратен метър без включен ДДС. Охраната в пределите на самото жилище била
изключена от предмета на договора- чл.4.1.1., б.“б“. Моли решението да бъде
отменено в обжалваните части, като вместо него се постанови друго, с което
исковете бъдат отхвърлени.
Въззиваемото дружество „ХЕМУС
ИНВЕСТ“ ООД е представило своевременно отговор на въззивната жалба чрез
пълномощниците си адв.О.и адв.Т.. Същото оспорва жалбата като неоснователна. Намира
за несъстоятелно позоваването на разпоредбата на чл.5 от ЗЕДЕУУ във връзка с
обосноваването на тезата на въззивника, че е въззиваемото дружество е адресат
на електронно изявление по смисъла на този норма, като изтъква, че в чл.6 от
всеки от договорите страните са заявили, че адресите им, посочени в тях са
такива и за кореспонденция, както и че за всяка промяна трябва да се уведомяват
писмено, като в противен случай изпращането на кореспонденцията на заявения
адрес се приема за редовно уведомление. Адресите на страните били такива на
техни офиси, а не на електронна поща. Адресът на връчване на изявленията във
връзка с договорите на ответното дружество бил адресът на управление-
гр.Несебър, ул.“Изгрев“ №25. Счита, че редовността на връчването следва да се
преценява съобразно клаузите на договора, като се цитира практика на ВКС.
Несъстоятелно било и твърдението, за наличие на недвусмислени обстоятелства, че
въззиваемото дружество се е съгласило да получава от насрещната страна
изявления в електронна форма, изразяващи се в наложила се между страните
обичайна форма на водене на преговори и последваща кореспонденция между доставчик
и клиент. Развити са подробни доводи. В заключение се сочи, че няма
доказателства за получаването от страна на въззиваемото дружество на
уведомление за прекратяване на облигационната връзка между тях. Не била
осъществена и фактическата обстановка, съответстваща на уговореното в
договорите фингирано получаване, нито тази на получаване на електронно
изявление по смисъла на чл.10 от ЗЕДЕУУ.
По отношение на второто
оплакване- относно начина, по който следвало да се определи дължимото
възнаграждение се сочи, че същото е несвоевременно заявено и преклудирано,
понеже е направено за първи път пред въззивната инстанция. На следващо място се
сочи, че по въпроса за начина на формиране възнаграждението е формирана сила на
пресъдено нещо, понеже в производство по предходно дело, приключило с влязло в
сила решение №117 от 21.05.2016г. по гр.д.№1160/15г. на НРС съдът се произнесъл
по този размер. Изложени са пространни доводи в тази насока. Моли атакуваното
решение да бъде потвърдено, като му се присъдят разноските за въззивната
инстанция.
Въззиваемото дружество е
направило доказателствено искане за прилагане на гр.д.№1160/15г. на НРС във
връзка с установяване на твърденията за формирана СПН.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на
обжалване съдебен акт, в законоустановения срок от надлежно упълномощен
представител на страна, която има правен интерес да обжалва решението. Жалбата отговаря
на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.
Отговорът е подаден своевременно,
от надлежно упълномощени адвокати.
Доказателственото искане на
въззиваемата страна не е обосновано- не се сочи защо същото не е направено пред
пърмата инстанция, с оглед установяване на предпиставките за допускането му
пред въззивния съд. Освен това същото не е необходимо, доколкото пред НРС са
приложени преписи от решенията по делото на НРС.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание, насрочено за 13.01.2020г. от 10.00 ч.
ДОКЛАДВА въззивната жалба,
отговора и останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на
настоящото определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
въззиваемото дружество за изискване на гр.д.№1160/15г. на НРС.
Препис от определението да се
връчи на страните за сведение по електронната поща /за въззивника, посочена в
жалбата, за въззиваемия- на л.17 от настоящото дело- чрез адв.Т./.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.