РЕШЕНИЕ
№637
14.10.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав: .
Съдия: Цветомира Димитрова
Секретар: Йорданка Попова ………..………………………………………………………..
Прокурор: Цвета Пазаитова…... …...…………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдия Димитрова и. административно дело № 276 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.203, ал.1 от АПК във вр. с чл.1 ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Производството е образувано по искова молба подадена от Р.Х.Р. от гр. Хасково, чрез упълномощен представител, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, насочена срещу Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация“гр.София, с която се претендира обезщетение в размер на 500.00 лева, представляващи имуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразно издадено Наказателно постановление ДАИ-0000010/14.02.2018г. на Главният секретар на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация, гр.София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 500.00 лева, се основава на разходите, които е направил за квалифицирана правна защита чрез ангажиране на адвокат, който да го защитава в хода на съдебното производство по обжалване на процесното наказателно постановление.
Моли се за присъждане и на направените по настоящото производство разноски по делото.
Ответникът - Изпълнителна агенция“Автомобилна администрация“, гр.София, в писмен отговор по исковата молба, ангажира становище за неоснователност на предявеният иск в размер на 500.00 лева, алтерантивно моли за намаляването му до минималният предвиден в Наредба №1/2004г. размер. Прави възражение за прекомерност на основание чл.78, ал.5 от ГПК, на заплатения по настоящото производство хонорар и моли съдът да го намали до минималният такъв предвиден в Наредба № 1 /2004г. Претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за доказана по основание и размер.
Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Между
страните не е спорно, а и се установява от приобщените по делото писмени доказателства, че
с Наказателно постановление № ДАИ-0000010
от 14.02.2018г. на Главен секретар на ИААА-София, на ищеца Р.Х.Р. от гр.Хасково за нарушение на чл. 43, ал.1, т.1,б.
“а“, предл.1-во от Наредба Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС и на основание чл. 178а, ал.7, т.1, пр.1-во от Закона за движение
по пътищата е наложено наказание „Глоба” в размер на 1500.00 лева .
Наказателното постановление било обжалвано от ищеца пред Районен съд, гр. Хасково, който със свое Решение № 277/05.07.2018г. постановено по адм.дело № 353/2018г. по описа на същия съд отменил изцяло оспорения санкционен акт. Решението не е било обжалвано и съгласно обективираното в него, е влязло в законна сила на 09.08.2018г.
В съдебното производство по а.н.д. № 353/2018г. по описа на РС- Хасково, ищецът е бил представляван от адвокат, с когото за целта сключил договор за правна защита и съдействие за сумата от 500.00 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безсъмнен начин от съдържащите се писмени доказателства в приложеното по настоящото производство и в а.н.д.№ 353/2018г. по описа на РС-Хасково.
Въз основа на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Предявен е
иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203, ал.2 от АПК, с който
се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на отменено,
с влязло в сила съдебно решение, Наказателно постановление № ДАИ
0000010 от 14.02.2018г. на Главен секретар на ИААА-София. Претенцията е заявена
срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска-по
силата на чл. 2, ал.1 от Устройствен правилник на Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация"
агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството на
транспорта, информационните технологии и съобщенията със седалище София и с
областни отдели във всички областни градове.
Ето защо ИА“АА“ е пасивно легитимирана да отговаря по така
предявеният иск. С § 9 от ЗИД на ЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) е изменен
ЗАНН, като в чл. 63 се създават нови ал. 3, ал. 4 и ал. 5. Съгласно текста на чл. 63, ал. 3
от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Така приетата нова
правна регламентация предоставя процесуалната възможност на страните да
претендират присъждане на направените разноски в самите производства по
оспорване на наказателните постановления и електронните фишове. В настоящият
случай, този нов процесуален ред е неприложим. Цитираната разпоредба, изм. с
ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г. не е била влязла в законна сила, както към датата на
провеждане на последното съдебно заседание по а.н.д. 353/2018г. по описа на РС-Хасково, така и към
датата на постановяване на съдебното
решение по делото. Ето защо следва да се приеме, че е липсвал процесуален
ред районният съд да присъди разноски, а по тази причина такива не са били заявени от страните пред въззивната инстанция. Съответно - единствената
правна възможност за репариране на направените в хода на административнонаказателното
производство разноски в конкретния
случай е по реда на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.
Ето защо искът е допустим.
Разгледана по същество исковата претенция е основателна.
Съображенията за това са следните :
Ищецът претендира имуществени вреди в размер на 500.00 лева причинени в резултат на отменено по надлежния ред незаконосъобразно издадено наказателно постановление. Основателността на иска с правно основание чл.203, ал.1 от АПК вр. с чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, в този случай предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт на административен орган отменен по съответен (съдебен) ред; 2. действително настъпила вреда –имуществена и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между постановения и впоследствие отменен незаконосъобразен акт и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността по посочения ред, като с оглед разпоредбата на §1 от ДР на ЗОДОВ, тежестта да докаже съответните правнорелевантни към претенцията му за обезщетяване обстоятелства, е изцяло на ищеца.
Не е спорно по делото, а и се установява от приложените по делото доказателства, че издаденото по отношение на ищеца Р.Х.Р. Наказателно постановление № ДАИ - 0000010/14.02.2018г. на Главен секретар на ИА“АА“, гр.София е отменено с влязъл в сила съдебен акт. Макар по естеството си наказателното постановление да не представлява административен акт, а правораздавателен такъв, то се издава от административен орган, а дейността по налагане на административно наказание е особен вид правораздавателно производство, осъществявано от администрацията. Следователно, същото представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност. Предвид изложеното следва да се приеме, че по своето съдържание дейността по налагане на административно наказание, представлява изпълнение на административна дейност, каквото становище е застъпено в ТП № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС. В тази връзка съдът счита, че с отмяната на процесното наказателно постановление, в случая е налице първият елемент от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, както по иска за имуществени така и по иска за неимуществени вреди.
По отношение наличието на втората кумулативно предвидена в чл.203, ал.1 от АПК предпоставка, а именно действително настъпила вреда съдът намира, че от доказателствената съвкупност се установява безспорно, че на ищецът са причинени имуществени вред.
В договора за правна защита и съдействие, приложен в посоченото административно-наказателно дело, е посочено, че уговорената между страните сума за осъществяване правната защита е 500.00 лева, и същата е изплатена изцяло и в брой. Следователно, доколкото от събраните по делото се установява заплащането на хонорар за адвокатско възнаграждение за правна защита по а.н.д. 353/2018г. по описа на РС-Хасково , в размер на 500.00лева, то налице е и втората предпоставка на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
Предвид отмененото по съдебен път наказателно
постановление, претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи
се в заплатеното адвокатско възнаграждение, съставляват пряка и непосредствена
последица от постановеното незаконосъобразно наказателно постановление. В този
смисъл е и Тълкувателно решение №1/15.03.2017г. на ВАС по тълк.дело №2/2016 г.,
ОСС, I и II колегия, с което е
постановено, че при предявяване пред административните съдилища на искове по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл.4 от този закон. С оглед на това, съдът приема, че е налице и
третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, касателно предявения иск за
имуществени вреди, а именно наличие на причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
Ето защо иска се явява доказан по основание и размер.
По отношение направеното възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на ответника, както стореното в тази връзка искане за намаляване на размера на исковата претенция до
минимално определение:
На първо място съдът
намира, че възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар представляващ исковата претенция, не е допустимо в
настоящото производство, тъй като касае заплатено възнаграждение за адвокат по различно
съдебно производство от настоящото. Съгласно най-актуалната практика на
Върховният административен съд по тези дела–изразена в Решение № 735 от
16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8731/2019 г., III о., която настоящият
съдебен състав изцяло споделя, възражение за
прекомерност на разноските е допустимо по реда на чл.
78, ал. 5 от ГПК само в производството, в което са сторени. Институтът на
разноските, до изменението на ЗАНН
с ДВ, бр. 94 от 2019 г., не е бил уреден
в производството по реда на чл. 63 от ЗАНН. Имуществените вреди претърпени в резултат от заплатени адвокатски
възнаграждения в производствата по атакуване на наказателни постановления не
могат да се определят като необосновани и прекомерни, предвид определените
минимални възнаграждения в Наредба № 1.2.0014 г. В този смисъл ТР № 1 от 15.03.2017 г.
по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на колегиите на ВАС.
Всъщност начинът за определяне размера на едно адвокатско възнаграждение е посочен в чл. 36 от Закона за адвокатурата - същият следва да е справедлив и обоснован, и не по-нисък от предвиденият в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, т.е. от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Т.е. размерът може да бъде редуциран от съда само по реда на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, при съобразяване на "обоснован и справедлив" размер на извършената правна защита и съдействие.
Видно от приложеното а.н.д. № 353/2018г. на РС-Хасково налице е реално предоставяне на договорената и заплатена услуга .
Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както подсказва и наименованието й, указва какъв би следвало да е минималният размер на договаряното адвокатско възнаграждение, но при сключване на договор за правна защита и съдействие, страните не са задължени да сключат същия в минималният размер посочен в посоченият подзаконов нормативен акт.
Относимата норма определяща минималният размер на адвокатски възнаграждения, касаеща дела с административно наказателен характер е чл. 18 от същия подзаконов нормативен акт. В приложимата й редакция, към датата на сключване на договорите за правна помощ и съдействие, чл.18, ал. 2 от наредбата предвижда за дела с такъв предмет, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението да се определя по правилата на чл. 7, ал. 2, върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв, като съгласно ал. 3 на същата норма, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административно-наказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв. Т.е. съобразно приложимата нормативна уредба и по аргумент от чл. 2, ал.5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, адвокатското възнаграждение по делата от административно-наказателен характер се определя за всяка санкция поотделно, като се съобрази вида й – ако тя има материално изражение, възнаграждението се определя по реда на чл.18, ал.2, вр. с чл. 7, ал.2 от Наредбата, а ако няма такова- по реда на чл. 18, ал.3 от Наредбата.
В случая видно от съдържанието на отмененото наказателно постановление, със същото на ищеца e наложена „Глоба” в размер на 1500 лева. Съответно, определено по реда на чл. 18, ал.3, от Наредба №1/2004г. минималното възнаграждение за адвокат, за обжалване следва да е в размер на 335.00 лева .
С оглед обема на осъществената от процесуалният представител дейност, съпоставен с минималните размери на адвокатските възнаграждения предвиден в Наредба № 1/2004г., конкретно заплатеният размер на адвокатския хонорар се явява справедлив и обоснован, като не се явява прекомерен.
Ищецът е направил искане и за присъждане на законна лихва върху тази претендираната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба. Съгласно чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Искането за присъждане за лихва е акцесорно, но след като съдът намира основното искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за основателно в определения по-горе размер, то основателно се явява и акцесорното такова за лихва, което също следва да се уважи, като лихвата се дължи върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба. Предвид направеното искане от страна на ищеца, лихвата следва да бъде присъдена от датата на предявяване на исковата молба -13.03.2020г.
По изложените съображения, съдът
приема, че в случая са установени и доказани предпоставките за реализиране на
отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е
основателна и доказана и следва да бъде уважена. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в претендираният
размер на 500.00 лева, представляващи направени разноски за адвокатско
възнаграждение, в резултат на отмененото като незаконосъобразно с влязло в сила
съдебно решение, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване
на исковата молба-13.03.2020г.до окончателното й изплащане.
При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на сторените в настоящото производство разноски и на същия следва да се присъдят такива, в общ размер 310.00 лева, от които 10 лв – внесена държавна такса и договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в 300.00 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 10.03.2020г.
Мотивиран от изложените
съображения и на основание чл. 203 и
сл. от Административнопроцесуалния
кодекс във вр. с чл. 1, ал. 2
от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция“Автомобилна администрация“ гр.София да заплати на Р.Х.Р., с ЕГН ********** от гр.Хасково сума от 500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на незаконосъобразно издадено Наказателно постановление № ДАИ-0000010/14.02.2018г.,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.03.2020г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция“Автомобилна
администрация“ гр.София да заплати на Р.Х.Р.,
с ЕГН ********** от гр.Хасково разноски
по делото в размер на 310(триста и десет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: