Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1161

град Пловдив, 19.06.2023 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ   административно дело № 1166 по описа за 2023 година, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 118  от КСО.

Делото е образувано по жалбата на Н.Р.Ч., с ЕГН **********, срещу Решение № 2153-15-100/13.04.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-15-01328249/23.03.2023 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от органи на Националния осигурителен институт,

  В съдебното заседание – Н.Ч. лично и с пълномощника си адв. Х. поддържат жалбата. Излагат се съображения, че административния акт е издаден при превратно тълкуване на закона, като се цели да бъде ограничено правото на жалбоподателя да получи обезщетение за отглеждане на малко дете.

 Ответникът – Директор на ТП на НОИ Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк.В., изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира разноски, представя писмени бележки.

 Съдът, като прецени данните по административната преписка и представените от делото доказателства, намира жалбата за допустима, а по същество за неоснователна,поради следното:

 В хода на административното производство е извършена проверка за установяване на обстоятелството дали Н.Р.Ч. е осъществявал трудова дейност, считано от 15.08.2022 г. като  в тази връзка е издадена Заповед № ЗР-5-15-01314342/28.02.2023 г. на Директора на ТП на НОИ-Пловдив.

Проверката е завършила с констативен протокол № КВ-5-15-01327963/23.03.2023 г. на контролен орган при ТП на НОИ Пловдив, като при анализа на фактите обективирани в протокола са съобразени следните писмени доказателства:

Регистрационна карта на земеделския стопанин от "Областна дирекция "Земеделие" Пловдив, справка от Регистъра на земеделските стопани за дейността на Н.Р.Ч. за стопанската 2021-2022 г., с дата на заверка 15.02.2022 г., анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин от дата 15.02.2022 г., анкетен формуляр № РЗС-01-1567/04.02.2022 г. за местонахождение на имота, нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 3, том II, рег. № 1254, дело № 185 от 2015 г., писмено обяснение от Н.Р.Ч..

По време на проверката са установени следните обстоятелства:

Н.Р.Ч. е регистриран като земеделски стопанин на 15.02.2022 г. по реда на Наредба №3/29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба №3/29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, областните дирекции „Земеделие" водят регистър на земеделските стопани на територията на областта. Информация за Ч. се съдържа в регистъра на земеделските стопани на територията на област Пловдив.

Лицата, задължително осигурени за общо заболяване й майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по КСО, са посочени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от КСО, а в ал. 3 - тези, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт, в това число и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители - т. 4.

Нормата на чл. 4, ал. 4 от КСО дава възможност на регистрираните като земеделски стопани по свой избор да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица е регламентиран с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Задължението за деклариране на тези обстоятелства е регламентирано с чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.

На основание чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ, Н.  Ч. е декларирал дата на започване на дейност като земеделски стопанин, считано от 15.08.2022 г. като осигуряването е за фонд "Общо заболяване и майчинство" и за фонд "Пенсии".

За Н.Р.Ч. са подавани данни на основание чл.5, ал.4, т.1 от КСО с декларация обр. 1 "Данни за осигуреното лице" е код за вид осигурен - 13 - за регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители за периода от 15.08.2022 г. до 28.02.2023 г.

Административният орган приема, че наличието само на регистрация като земеделски стопанин не е достатъчно, за да се счита едно лице за осигурено и да се възползва от произтичащите от това осигурителни права.

Легалната дефиниция за понятието „осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която „осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО.

Според § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО „регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители" са физически лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

За да издаде процесния административен акт органът е посочил, че не е налице идентичност между качеството „регистриран земеделски стопанин" по Наредба №3/29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и „осигурено лице" по смисъла КСО.

Видно от представена в хода на административното производство анкетна карта за стопанската 2021-2022г., Ч. е декларирал място на дейност - област Пловдив, община Раковски, гр. Раковски, землища, с. Стряма, общо използвана площ 0,0250 ха, равняваща се на 0,250 дка. Използваната земеделска земя е лична собственост, в двора на семейната къща, оранжерии, както следва: цветя - за рязан цвят - 0,0050ха, цветя -луковични растения - 0,0050ха, цветя - саксийни - 0,0050, цветя - оранжерийни - 0,0100 ха. Общо - 0,0250 ха. като за стопанската 2021 г. - 2022 г. Н.  Ч. е засял основни /ха/ общо 0,0250ха.

По преписката в административното производство от ОД "Земеделие" - гр. Пловдив е предоставена информация, като от същата се установява, че за стопанската 2021 г. - 2022 г. Ч. е засял следните култури: цветя - за рязан цвят - 0,0050ха, цветя - луковични растения - 0,0050ха, цветя -саксийни - 0,0050, цветя - оранжерийни - 0,01 00ха. Общо - 0,0250ха.

Ч. е представил писмено обяснение, съгласно което предимно той извършва дейността, свързана с цветята които отглежда и съответната площ, на която се отглеждат цветята е в двора на семейната му къща. Посочва, че стопанството му е малко към момента, тъй като предвид пандемичната обстановка бизнесът му е „фалирал", имал е здравословни проблеми и не е успял да се грижи за материала, който е засадил. Счетоводни документи относно извършени разходи, както и приходни ордери не представя, тъй като твърди, че не разполага с такива.

Няма спор по делото, за периода от месец август 2022 г. до месец януари 2023 г. в "Н.Р.Ч." - земеделски производител, ЕИК *********, и няма назначени работници и/или служители.

В процеса на проверката от страна Н.Р.Ч. не са представени счетоводни документи, както разходни, така и приходни ордери за отглежданата от него селскостопанска продукция.

От събраните по делото доказателства,  съдът приема, че административният орган е постановил законосъобразен акт.

Спорния по делото въпрос е свързан с обстоятелството дали жалбоподателя има качеството „осигурено лице“, по смисъла на § 1, ал. 1 т. 3 от ДР на КСО, във връзка с § 1, ал. 1 т. 5 от ДР на КСО.

С § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО е дадена легалната дефиниция на понятието „осигурено лице”, съгласно която това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От съдържанието на цитираната дефиниция следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО.

Качеството „ осигурено лице“ за фигурата „регистриран земеделски стопанин" освен формалния и изискуем елемент на регистрацията по реда регламентиран в Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, изисква извършване на трудова дейност, в следствие на която се произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба.

Жалбоподателят, макар и формално да осъществява дейност като земеделски производител, следва да произвежда продукция, предназначена за продажба и при наличието на надлежна регистрация. Регистрацията като земеделски производител, внасянето на осигурителни вноски са правни действия, но не изпълват фактическия състав на осигурителното правоотношение по чл. 10, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 4 от КСО във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Съгласно § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО „регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители“ са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

Видно от § 1, ал. 1, т. 5 от ДР КСО "регистрирани земеделски производители" за нуждите на кодекса са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

 По аргумент от горното, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, т.е. което не е произвеждало земеделска продукция, предназначена именно за продажба, (а не за лична употреба), не може да има качеството осигурено лице като земеделски производител, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски.

   С оглед изхода на делото следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съобразно фактическата и правна сложност на делото, определено на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, Х състав

                                              Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Р.Ч., с ЕГН **********, срещу Решение № 2153-15-100/13.04.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-15-01328249/23.03.2023 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от органи на Националния осигурителен институт.

ОСЪЖДА Н.Р.Ч., с ЕГН **********,***  разноски в размер на 100 лв./сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.

 

        

     

            

                       

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: