РЕШЕНИЕ
№ 260090
Гр.Русе, 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение в
публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
при участието на секретаря Светла Пеева като разгледа
докладваното търговско дело № 77 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „У.“ АД ЕИК *****гр.С.,
чрез пълномощник адв.
И.С.И. *** против И.Д.И. ***, с която са предявени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК –
за съществуване на вземане, оспорено по реда на чл. 414 и чл. 415 ГПК. Вземането е основано на извлечение от
счетоводните книги на банката по отпуснат Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 1709/05201/615
от 02.07.2008 г., кредитополучател по който е Д. Т. Д., а солидарен длъжник ответницата
И.Д.И..
Ищецът
моли съда да постанови решение, с което да признае съществуването на вземането
му по отношение на ответницата И., произтичащо от процесния договор за кредит и
анекси към него, както следва: вземане
за просрочена главница по кредита в размер на 83 204,84 евро, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.11.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата; 3 541,32 евро
– договорна лихва за периода от 02.02.2018 г. до 04.07.2018
г.; 18 161,83 евро – лихва за забава за периода от 02.01.2018 г. до
14.11.2019 г.; 83,31 евро – дължими такси по Тарифа на банката към 14.11.2019
г., както и направените в производството разноски.
Постановено е връчване на препис от исковата молба с приложените към нея
писмени доказателства на ответницата, с указание да подаде писмен отговор в
двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от
неподаването му. В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор, в който са развити доводи за неоснователност
на ищцовата претенция. Твърди се липса на солидарна
отговорност. Счита понятието „солидарен длъжник“ за общо, недаващо конкретна информация за
същината и характеристиката на отговорността на длъжника спрямо кредитора.
Намира дадената в договора квалификация на страните и по-конкретно за
„солидарния длъжник“ сама по себе си, че не може да е водеща/определяща нейната
същност, като най-важни в случая са съдържателните уговорки, съгласието на
страните и преследваната от тях цел за да се установи коректното правно
положение на лицата. През призмата на
тези разсъждения анализирайки клаузите на процесния договор за кредит;
основанието за поемане на солидарна отговорност и правно положение, счита, че
по категоричен начин определя качеството й на поръчител. Цитира и прилага
съдебна практика в тази насока. Приложено представя решение за прекратен граждански брак с
кредитополучателя. Прави възражение за преклузия по
чл. 147 ЗЗД.
Депозирани
са допълнителна искова молба и отговор на същата, с които се поддържат
изложените доводи и направени доказателствени искания.
С
оглед на редовно разменените книжа и направените възражения и доказателствени
искания, съдът се е произнесъл с определение по въпросите, визирани в
разпоредбата на чл.374, ал.1 ГПК.
След преценка на събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна.
Съдът определя правната квалификация на
предявените искове като такива – чл. 422, ал.1 ГПК – иск за съществуване на
вземане, оспорено по реда на чл. 414 и чл. 415 ГПК.
Вземането е основано на Договор за банков
ипотечен кредит, който е абсолютна търговска сделка – чл. 1, ал.1, т. ТЗ.
Цената на иска е над 25 000 лв. Искът е подсъден на окръжен съд и редът за
разглеждане е особеното производство по търговски спорове по глава ХХХІІ ГПК.
Видно от представения по делото Договор за
банков ипотечен кредит на физическо лице
№ 1709/05201/615 от 02.07.2008 г., сключен между „У.“ АД, кредитополучател по
който е Д.Т.Т., неучастващо в настоящото производство
лице, а солидарен длъжник ответницата по делото И.Д.И., банката е предоставила
на Т. кредит в размер на 91 000,00
евро за извършването на
строително – довършителни работи, като по делото не се спори, че същите се
отнасят до имот, който е лична собственост само на кредитополучателя.
Усвояването на кредита е извършено чрез превод на сумата по посочена в договора
банкова сметка ***.
Поради нередовно обслужване на кредита – извършване
на вноски не на падежа и не в необходимия размер – както и допусната трайна
забава в плащането на дължимите суми и на основание чл. 17 от Договора за
банков ипотечен кредит на физическо лице, вземането на банката е обявено за
изцяло предсрочно изискуемо на 04.07.2018 г. За банката е възникнало правото по
чл. 60, ал.2 ЗКИ да поиска издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по реда на чл. 417 ГПК.
По делото е представена Заповед № 4735/29.07.2019
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 1435/2019 г. по описа на РС Разград срещу Д.Т.Т., ЕГН: ********** и И.Д.И., ЕГН: ********** и изпълнителен лист
срещу тях, за дължимост на сумата от 83 204,84
евро главница по договор за кредит, ведно със законната а лихва от 18.11.2019
г. до окончателното изплащане на главницата; 3 541,32 евро - договорна
лихва за периода от 02.01.2018 г. до 04.07.2018
г.; 18 161,83 евро –лихва за забава за периода от 02.01.2018 г. до 14.11.2019
г.; 83,31 евро дължими такси; 4 106,90 лв
разноски по делото и 4 300,14 лв адвокатско възнаграждение.
Спорният момент се свежда до правната характеристика на поетите от И. права и задължения, произтичащи от
процесния договор за банков кредит, в който същата е упомената като солидарен
длъжник и като цяло до фигурата на „солидарния длъжник“, доколкото понятието
„солидарен длъжник“ е общо и не дава конкретна информация за същината и
характеристиката на отговорността на същия спрямо кредитора, а не може да се
приеме за водеща и дадената в договора квалификация на страните, тъй като
следва да се изходи от вменените им отговорности, а и солидарна отговорност „по
принцип“ не съществува, поради това страната, която се позовава на такава,
следва да докаже правното основание за възникването й, т.е. да установи,
че страните са съдлъжници и за тях трябва да се
прилагат само общите правила на чл. 121 и сл. ЗЗД или, че е осъществен фактическият състав на друг
вид договор, от който може да възникне солидарност: встъпване в дълг, авал, поръчителство, делкредере.
Всичко това вменява на съда служебно да
установи вида на солидарната отговорност според основанията за нейното
възникване, за да определи спецификата на конкретните облигационни отношения и
действителното съдържание на постигнатото общо съгласие, тълкувайки договора
съобразно критериите на чл. 20 ЗЗД, в какъвто смисъл е и решение № 213/06.01.2017 г. постановено
по гр.д. № 5864/2015 г.на ВКС, IV г.о.
Задължението
е уговорено като поръчителско в случаите, когато в титулната част на договора
за кредит едно лице е определено като „солидарен длъжник“, но то не е съзадължено с кредитополучателя, в чийто патримониум е
преминала паричната сума и от когото се очаква да погаси кредита,
съществуването на дълга на кредитополучателя е предпоставка за съществуването
на задължението на солидарния длъжник, с отпадането на задължението на
кредитополучателя отпада и задължението на солидарния длъжник, който дължи на
собствено правно основание, а намерението на страните и преследваната от
страните цел е солидарният длъжник да обезпечи изпълнението на главния дълг . В
този смисъл са Решение № 213 от 06.
01.2017 г. по гр.дело № 5864/2015 г. на ВКС, 4 г.о; решение № 654 от
08.01.2008г. на ВКС по т.д. № 320/2007г. на ВКС, ТК, 2 т.о; решение № 161 от
20.03.2006г. по гр.д. № 47/2005г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 788 от
15.12.2005г. по гр.д. № 513/2004г. на ВКС, ІІ г.о; Решение № 871/12.04.2018 г.
по търг. дело № 5900/2017 г. на САС, в
които са възприети изложените по-горе доводи.
От цитираните съдебни решения се
налага правният извод, че спрямо лицата, за които в кредитните договори е
посочено обстоятелството, че са солидарни длъжници не следва да се прилагат
общите правила за солидарността, а регламентацията на института на
поръчителството и по – конкретно нормата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД.
В конкретния
случай в договора за кредит И. е упомената като трето задължено лице, чийто отговорности са визирани единствено в
т.16 от същия, а именно, че „с подписването на договора третите задължени лица,
чрез законните си представители или техни надлежни пълномощници,
декларират и потвърждават обстоятелствата по т.15.1 и ангажименти по т. 15.2, и
поемат задълженията по Раздел IV, т.
13.2 и т.13.3 от Общите условия да отговарят солидарно с кредитополучателя за изплащане на задълженията му по този договор в пълен размер /главница,
лихви, комисионни и разноски/.“
Поетите ангажименти по т.13.2 от ОУ
касаят конституирането като страна по договора на Солидарен длъжник – лице,
което на основание чл. 101 и при условията на чл. 121-127 от ЗЗД, отговаря
солидарно с кредитополучателя за изпълняване на задълженията му за погасяване на кредита, от момента на
възникването на тези задължения до окончателното им погасяване съгласно
договора и ОУ на банката. Съпругът/съпругата на кредитополучателя винаги е
солидарен длъжник по договора.
Поетите ангажименти по т.13.3 от ОУ
касаят конституирането като страна по договора на Поръчител – лице, което при
условията на чл. 138- 148 от ЗЗД, отговаря солидарно с кредитополучателя за
изпълняване на задълженията му да погаси
кредита, от момента на възникването на тези задължения до окончателното им
погасяване съгласно договора, ОУ и Тарифата
на банката. При неизпълнение на задълженията по договора от
кредитополучателя, поръчителят се задължава, при първа покана от банката,
доброволно да внесе неиздължените суми по кредита . Пълното погасяване на
кредита, погасява и отговорността на поръчителя. При частично неизпълнение
отговорността на поръчителя се редуцира до намаления размер на кредита.
Имайки предвид обстоятелството,
че поръчителят е вид солидарен длъжник, както и непосочването в клаузите на
договора например, че И. е кредитополучател или длъжник, наред със сочения длъжник
и кредитополучател Т., както и, че съгласно разпоредбата на чл. 141 ЗЗД поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник, т.е. разпоредбите
за солидарната отговорност са приложими и в случай на поето задължение за
поръчителство, то уговорката между страните следва да се тълкува категорично в
полза на ответницата. Поради това съдът счита за основателно възражението на И.,
че поетото от нея задължение е в качеството на поръчител по смисъла на чл. 138
и сл. ЗЗД.
В
настоящия случай, в чл. 16 от договора е поето задължение от страна на третото
задължено лице И. да отговаря солидарно с кредитополучателя за изплащане на
задълженията му по договора в пълен размер
- главница, лихви, комисионни и разходи. И. не е съзадължена
с кредитополучателя Т., в чийто патримониум е преминала цялата отпусната сума,
и която безспорно е използвана за строително –довършителни ремонтни работи в ипотекирания в полза на
банката недвижим имот, представляващ лична собственост на кредитополучателя,
предвид придобиването му преди сключването на гражданския брак. По делото
няма събрани доказателства отпуснатите
средства по кредита да са послужили и за задоволяване на нуждите на
семейството, което се явява допълнителен аргумент за липса на солидарна
отговорност от страна на И. дължима в
качеството й на съпруга на основание чл.
32 СК. Каузата на договора, в резултат на която И. се е задължила солидарно не
съвпада с каузата на кредитополучателя Т., който се е задължил за да получи в
заем съответната сума пари от банката – ищец. В случая ясно изразената цел и
лично обвързване с договора за банков ипотечен кредит спрямо кредитора – ищец
по делото е да обезпечи вземането на последния, като отговаря за чуждия/главен
дълг, без да е страна – кредитополучател.
Изхождайки от правната теория и константна съдебна практика, тълкувайки
волята на страните по настоящата кредитна сделка, извършено съгласно
изискванията на чл. 20 от ЗЗД и от анализа на договорните уговорки в
светлината на институтите на общата солидарност и на
поръчителството, за настоящия съдебен
състав се формира изводът, че посочената
като солидарен длъжник в договора страна И.Д.И., притежава качеството на поръчител. Именно в
качеството на поръчител И. се е задължила да отговаря наравно с длъжника
/кредитополучател за задължението му при неизпълнение от негова страна, като
отговорността й е акцесорна и има обезпечителна
функция.
От
всичко изложено следва, че поетата с договора солидарна отговорност е при условията на поръчителството, респективно приложима в случая е нормата
на чл. 147, ал.1, изр. 1 ЗЗД предвиждаща , че поръчителят остава задължен и
след падежа на главното задължение ако кредиторът е предявил иска си против
длъжник в шестмесечния срок.
Съдът
намира за основателно наведеното от ответницата възражение за изтичане на преклузивният
шестмесечен срок по чл. 147
от ЗЗД, в който ищецът не е предявил искови претенции срещу главния длъжник
/чл.
147 от ЗЗД /, с което нейната отговорност е погасена.
Съгласно нормата на чл. 147
от ЗЗД – поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение,
ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. В
настоящия случай вземанията по договора за банков кредит са обявени за
предсрочно изискуеми на 04.07.2018 г., уведомлението за това е достигнало до длъжника –
кредитополучател на 10.12.2018 г., а заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение е депозирана в канцеларията на РС Разград на 19.11.2019 г., т.е. шестмесечният срок по
чл. 147 ЗЗД е изтекъл.
Водим от горното, настоящият
съдебен състав счита предявените искове за неоснователни и недоказани и като
такива следва да бъдат оставени без уважение.
С оглед изхода на спора в тежест
на ищеца са направените от ответната страна разноски, но доколкото доказателства за извършването им няма
представени, такива не се присъждат.
Мотивиран така и на основание чл. 422, ал.1 ГПК Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „У.“
АД ЕИК *****гр.С., чрез пълномощник адв. И.С.И. *** срещу
И.Д.И., ЕГН:********** ***, искове да се признае за установено
съществуването на вземането на банката за просрочена главница в размер на
83 204,84 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; 3 541,32 евро – договорна лихва за
периода от 02.02.2018 г. до 04.07.2018 г.;
18 161,83 евро – лихва за забава за периода от 02.01.2018 г. до 14.11.2019
г.; 83,31 евро – дължими такси по Тарифа на банката към 14.11.2019 г., всички
произтичащи от Договор за банков
ипотечен кредит на физическо лице № 1709/05201/615 от 02.07.2008 г.,
кредитополучател по който е Д. Т. Д., а солидарен длъжник ответницата И.Д.И..
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: