№ 2224
гр. Пловдив, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Административно
наказателно дело № 20225330203534 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. С. М. срещу Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
серия К № 3596542, с който, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2
от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание –
глоба в размер на 50 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата.
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш и допуснати съществени процесуални нарушения
при съставянето му, поради което съдът е сезиран с искане за отмяната му.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр. Пловдив, редовно призована не
изпраща представител.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност и доводите на страните намира за установено следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, а разглеждана по същество
същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От ОД на МВР гр. Пловдив е издаден електронен фиш серия К №
1
3596542 за това, че на 30.04.2020г. в 11.44часа в гр. Брезово, ул. „Георги
Димитров“ до № 2 с МПС „Нисан Алмера Тино” регистрационен номер ***, е
извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство № TFR1-M № 581, като моторното превозно средство се
е движило с установена скорост 63км./ч., при разрешена скорост – 50 км./ч. и
превишил разрешената скорост с 13 км./ч.
Констатираното нарушение административно – наказващия орган
квалифицирал по чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и с
обжалвания електронен фиш, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал.
1, т. 2 от Закона за движение по пътищата на жалбоподателя е наложено
административно наказание – глоба в размер на 50 лева.
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена въз основа на събраните в хода на производството писмени
доказателства: Електронен фиш на ОД на МВР гр. Пловдив, удостоверение за
одобрен тип техническо средство, удостоверение от проверка на мобилна
система за видеоконтрол, снимков материал.
При така възприетата и изложена по - горе фактическа обстановка и
след анализ на всички събрани в хода на производството доказателства, съдът
намира, че са налице основания за отмяна на атакуваното наказателно
постановление изцяло като незаконосъобразно, по следните съображения:
Обжалваният електронен фиш не е издаден в съответствие с
изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДП. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението /ОДМВР Пловдив/, датата 30.04.2020г., точният час
на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС,
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението /управление на специален автомобил с превишена скорост -
63км/ч, при ограничение 50 км/ч/, нарушената разпоредба /чл. 21, ал.1 от
ЗДП/, размерът на глобата /50 лв./, срокът, сметката и мястото на
доброволното й заплащане /14-дневен срок в БНБ по указаната сметка на
името на отбелязания фонд/. Видно от приложеното Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване се установява по безспорен начин
годността на техническото средство, с което е била измерена скоростта на
инкриминирания автомобил. На базата на всички събрани по делото
2
доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата и
мястото, отразени в електронния фиш, описаният в него автомобил е
извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било
установено и надлежно заснето, като правилно е и отразяването, че така е
била нарушена именно нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДП.
Въпреки така установената фактическа обстановка, настоящата съдебна
инстанция намира, че в случая не се доказва по един безспорен начин, че
жалбоподателят е извършил установеното нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДП, а
от друга страна е допуснато и съществено нарушение на процесуалните
правила. Съображенията за това са следните:
На първо място изрично в разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДП се
предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. По отношение на
превозни средства, собственост на юридически лица, какъвто и настоящият
случай, се предвижда, че фиш се съставя на собственика или на лицето,
посочено от него като управлявал автомобила. Съобразно нормата чл. 189,
ал.5 изр. 2 от ЗДВП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш
собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.
В тази връзка по делото е налице справка от КАТ, видно от която към
датата на деянието инкриминираното превозно средство е собственост на
жалбоподателя.
На следващо място, видно от материалите по делото, твърдяното
нарушение е установено посредством автоматизирано техническо средство №
TFR1-M № 581. Същевременно по делото са ангажирани доказателства, че
същото представлява мобилно такова. Тоест съгласно изричната норма на
чл.189 ал.4 ЗДвП установяването и заснемането на нарушенията могат да се
осъществяват само при отсъствието на водач и контролен орган.
3
Достигна се до извод, че чисто формално има въведено ограничение на
скоростта (50 км/час), доколкото се твърди, че нарушението е извършено в
рамките на населено място – гр. Брезово.
От друга страна електронният фиш не отговаря на изискването,
посочено в чл.39 ал.4 ЗАНН, според който “За случаи на административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в
отсъствие на контролен орган и наруши¬тел, когато това е предвидено в
закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш”. В
случая с електронния фиш е предвидена и наложена глоба в раз¬мер точно на
50 лева, което е хипотеза по чл.39 ал.2 ЗАНН. При това положение, макар и
минимумът вече да не се явява необжалваем, то е бил налице безспорно
“маловажен случай”, като по правилата на цитираните по – горе законови
разпоредби в тези случаи ре¬дът за санкциони¬ране е този с фиш/но не
електронен такъв/, а при отказ /т.е. липса на съгласие/ е следвало да се
състави АУАН, респ. издаде НП.
Този извод следва недвусмислено и от новелата на особената
раз¬по¬ред-ба на чл.85а ЗАНН, според която “Доколкото в този закон няма
особени пра-вила за административнонаказателния процес при нарушения,
устано¬ве¬ни с тех¬ническо средство или система съгласно чл.39, ал.4, се
прилагат разпоред-бите на Закона за движението по пътищата”. Т.е. ЗАНН
има приоритет пред разпоредбите на ЗДвП, при наличие на съответно
правило в него, както е в случая.
Следва да отбележи, че нормите на чл.39 ал.4 и чл.85а ЗАНН се приети
от законодателя и обнародвани с изменението и допълнението на ЗДвП,
нап¬равено с бр.10 от 2011г. на ДВ. Това е именно изменението, с което се
въвежда и института на „електронния фиш“, респ. и самата норма на чл.189
ал.4 ЗДвП.
Или всъщност основното изменение е в самия ЗДвП, а съгласувано с
него са изменени и други закони, вкл. и ЗАНН.
След това изменение, въпреки последвали други изменения в ЗДвП, в
резултат на сложилата се съдебна практика, цитираните норми в ЗАНН не са
били променяни.
4
Освен това новелата на чл.189 ал.4 ЗДвП (с оглед съдържанието й) няма
как да се яви и като специална по отношение тези на чл.39 ал.4 и чл.85а
ЗАНН, които са очевидно от публичен ред..
В настоящия случай посочените изисквания на закона не са били
спазени и по този начин се е стигнало до издаването на незаконосъобразен
електронен фиш, който следва да бъде отменен.
Не на последно място от текста на самия електронен фиш по никакъв
начин не може да бъде направен извод относно точното място на реализиране
на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено,
доколкото са посочени единствено датата, часа, мястото и регистрационния
номер на МПС, с което се твърди, че е извършено нарушение на Закона за
движение по пътищата. Същевременно липсва каквото и да било описание на
същото.
С оглед всичко изложено съдът намира, че обжалваният електронен
фиш, като неправилен и незаконосъобразен, следва да бъде отменен.
Предвид императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият
състав дължи произнасяне по направеното от пълномощника на
жалбоподателя искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото
– отмяна на атакуваният Електронен фиш и съгласно приложените
пълномощни и списък с разноски въззиваемата страна - ОДМВР гр. Пловдив
следва да бъде осъдена да заплати на Д. С. М. ЕГН ********** сумата от
300лв., представляваща направените от последния разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 3596542, с
който на Д. С. М. ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.
1, т. 2 от Закона за движение по пътищата е наложено административно
наказание – глоба в размер на 50 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1
от Закона за движение по пътищата.
ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати на Д. С. М. ЕГН **********
5
сумата от 300лв., представляваща направените разноски по делото
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Пловдив
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6