Р
Е Ш
Е Н И Е № 365
гр. Велико Търново, 11.10.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Велико Търново – седми състав, в съдебно заседание на единадесети септември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИЛ
ГОРЧЕВ
при
участието на секретаря В.Г., изслуша докладваното от съдия Горчев Адм. д. № 393
по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с
чл. 71 от Закона за водите (ЗВ).
Образувано
е по жалба от П.В.Д.– директор на
Басейнова дирекция „Дунавски район“ (БДУВДР) с център гр. Плевен, адрес гр.
Пленен, ул. “Чаталджа” № 60 срещу Разрешително за водовземане от повърхностен
воден обект № НВ-01(водовземане)/27.05.2019 г. с титуляр „Градинар Груп“ ООД,
с. Нова Върбовка, издадено от кмета на Община Стражица за изграждане на система
за капково напояване в биологична овощна градина на воден обект – дере с код BG1RL200R001, малък ляв приток на р. Каяджик,
намиращо се в землището на с. Нова Върбовка, общ. Стражица, ЕКАТТЕ 51799. В
жалбата се излагат доводи нищожност на оспорения акт, като издаден от орган без
материална компетентност, доколкото обектът към момента представлява публична
държавна собственост и издаването на разрешителното за ползване е в
правомощията на директора на БДУВДР – гр. Плевен. Изтъква се също така, че
разрешителното е издадено при особено съществено нарушаване на изискванията за
форма, изразяващо се в непосочване на фактическите основания за издаването на
акта. Извън това се твърди незаконосъобразност на оспорения акт, поради
издаването му при съществено нарушение на административно-производствените
правила, установени в Закона за водите. С тези доводи от съда се иска да обяви
оспореното Разрешително за нищожно, алтернативно да го отмени като
незаконосъобразно. Не претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата – кметът на Община Стражица,
чрез пълномощника си по делото, оспорва същата като неоснователна. Твърди
валидност, процесуална и материална законосъобразност на обжалваното
разрешително за ползване на воден обект. Изтъква, че обектът, за който същото е
издадено представлява публична общинска собственост, поради което компетентен
да издаде разрешително за ползването му съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 1,
т. 3, б. “б” от Закона за водите, е кметът на общината, след решение на
общинския съвет. С тези съображения ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена,
претендира разноски.
Заинтересованата
страна - „Градинар Груп“ ООД, с. Нова
Върбовка – чрез законния си представител, лично в с.з. и в писмено
становище счита оспорения акт законосъобразен и моли отхвърляне на жалбата.
Във
връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа
на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Предмет
на обжалване е Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № НВ-01(водовземане)/27.05.2019
г., с което на „Градинар Груп“ ООД, с. Нова Върбовка, общ. Стражица е разрешено
с цел изграждане на система за капково напояване в биологична овощна градина
водовземане с лимит 90000 кубически метра годишно от воден обект – дере с код BG1RL200R001, малък ляв приток на р. Каяджик,
намиращо се в землището на с. Нова Върбовка, общ. Стражица, ЕКАТТЕ 51799. ООД е
кандидатствало с проект Мярка МИГ 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“,
процедура BG06RDNP001 – 19.045
към стратегията на ВОМР на СНЦ „Миг-Лясковец-Стражица“ за изпълнение на проект
„Модернизиране на биологична овощна градина, с което се предвижда изграждане на
система за капково напояване, както и за доставка на „Хидравлична платформа LAGOMATIS, модел YDRA 280“. Жалбоподателят е дал
становище относно допустимостта на процесното инвестиционно намерение, досежно
съответствието му с предвидените мерки в Програмата от мерки за намаляване на
риска от наводнения и неблагоприятните последици по отношение човешкото здраве,
стопанската дейност, околната среда и културното наследство към ПУРН 2016 –
2921 година, като видно от становището собствеността и компетентността за
издаване на разрешително за водовземане не е съгласувана с него.
На
дата 27.05.2019 г. от кмета на Община Стражица е било
издадено оспореното разрешително за ползване на воден обект - дере с код BG1RL200R001, малък ляв приток на р. Каяджик,
намиращо се в землището на с. Нова Върбовка, общ. Стражица, ЕКАТТЕ 51799.
Същото е било изпратено на БДУВДР – гр. Плевен и получено в басейновата
дирекция на дата 31.05.2019 г., съгласно дадения му в
деловодството й входящ номер. Жалбата срещу него е подадена чрез Община
Стражица на дата 13.06.2019 година – отново дадения входящ номер.
Първоначално
жалбата е изпратена до АС – Плевен, който с определение от № 1219 от 21.06.2019
г. по адм. д. № 717/ 2019 г. на АС- Плевен прекратил производството по делото и
делото е изпратено по правилата на местната подсъдност на АСВТ. Образувано е
настоящото производство.
В
хода на съдебното производство като доказателства по делото са били приобщени
документите приложени към жалбата на директора на БДУВДР – гр. Плевен и тези
съдържащи се в административната преписка по издаването на обжалваното
разрешително за ползване и тези, представени от заинтересованата страна,
касаещи изпълнението на проекта. Представената административна преписка по
издаването на оспореното разрешително не установява факти извън описаните
по-горе.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от правоимащо лице, чиито интереси са засегнати от оспорения
индивидуален административен акт и преди изтичане на предвидения в чл. 149, ал.
1 от АПК преклузивен срок за обжалване. Същата отговаря на изискванията на чл.
150 и чл. 151 от АПК, приложими по силата на чл. 71 от ЗВ. Посочените
обстоятелства обуславят процесуалната й допустимост за разглеждане в настоящото
производство. Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните
съображения:
Като
основание за издаването на оспореното Разрешително от кмета на Община Стражица,
е посочена разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 3, б. “б” от ЗВ, съгласно
която разрешително за ползване на водни
обекти - публична общинска собственост, с изключение на разрешителните по чл.
46, ал. 1, т. 3, се издава от кмета на общината след решение на общинския
съвет. Съобразно така определената материална и териториална компетентност на
административния орган, издал оспореното разрешително, същият може да издава
валидни актове от този вид само по отношение на водни обекти, които са
разположени на територията на Община Стражица и са публична общинска
собственост.
В
случая не се спори, че водният обект, за чието ползване е издадено
разрешителното се намира на територията на Община Стражица, но не се установява
наличието на второто от посочените кумулативно необходими условия обуславящи
правомощие на кмета на тази община да разрешава неговото ползване, а именно
същият да е публична общинска собственост.
От
събраните доказателства се установява и между страните не се спори, че обектът
за чието ползване е издадено разрешителното е “дере” – малък приток на р. Каяджик
– синоним на река, по смисъла на § 1, т. 67 от ДР на ЗВ, т.е. е вода на сушата,
която в по-голямата си част тече на повърхността на земята, като в част от
своето течение може да преминава и под повърхността на земята. Съобразно
предмета на разрешението, съдът намира, че административният орган е използвал
думата “дере”, в смисъл на “река”, макар изясняването на това обстоятелство да
е без съществено значение в случая, тъй като съгласно изричната разпоредба на
чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗВ, както водите на реките, така и принадлежащите им
земи, са публична държавна собственост. Тоест обектът за който е издадено
процесното разрешително представлява публична държавна собственост по смисъла
на чл. 2, ал. 2, т. 2 от Закона за държавната собственост.
Основание
за друг извод не дава и разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗВ, която
изрично изключва от приложението си водите и водните обекти по чл. 11 от същия
закон, нито тази на чл. 19, ал. 4, б “г” от ЗВ. Действително, според
последната, защитните диги и съоръженията и системите за укрепване на речните
легла в границите на населените места представляват публична общинска собственост.
В случая обаче не се установява към момента на издаването на оспорения акт на
процесния обект да са съществували изградени такива системи и съоръжения.
Ирелевантно
се явява обстоятелството, дали за обекта е издаден акт за държавна собственост,
което се сочи от ответника като доказателство, че имотът е публична общинска
собственост, следва на първо място да се отбележи, че съгласно изричната
разпоредба на чл. 105, т. 2, предл. първо от ППЗДС, за коритата на реките и
другите естествени водоеми не се съставят актове за държавна собственост. Освен
това, както вписването на даден имот в актовите книги за държавна собственост,
така и липсата на такова, не представляват индиция за това дали държавата
действително е собственик на този имот, доколкото последните имат само
техническо действие, свързано с отчета, регистрацията и ръководството на
държавните имоти, и не пораждат права, нито задължения извън тези за органи и
организации, подчинени на издателя на акта.
На
последно място без значение е какво би било отразено в скица и затова е
оставено без уважение искането за приобщаване, чрез изискването от Общинска
служба “Земеделие” – гр. Стражица на скица за процесния обект. Това е така
защото ОСЗ не притежава удостоверителни функции по отношение на обстоятелството
чия собственост е даден недвижим имот. Предвид изложеното и съобразно
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗВ, се налага извода, че водният обект,
за чието ползване е издадено оспореното Разрешително, е публична държавна
собственост.
Съгласно
разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ, разрешителното за ползване на воден
обект, във всички останали случаи на ползване на воден обект, извън
изчерпателно изброените в чл. 52, ал. 1, т. 1 -
т. 3 от ЗВ се издава от директора на съответната басейнова дирекция.
Разглеждания случай не попада в лимитативно установените от чл. 52, ал. 1, т. 1
- т. 3 от ЗВ хипотези, включително не е
такъв публична общинска собственост, поради което разрешителното за ползване на
воден обект – дере с код BG1RL200R001, малък
ляв приток на р. Каяджик, намиращо се в землището на с. Нова Върбовка, общ.
Стражица, ЕКАТТЕ 51799, е следвало да бъде издадено от материално и
териториално компетентния за това орган - директора на БДУВДР – гр. Плевен.
По
изложените съображения, съдът намира, че оспореното разрешително за ползване на
воден обект е издадено по отношение на обект, който не е публична общинска
собственост и съответно е извън материалната компетентност на кмета на Община
Стражица. Така установената липса на компетентност обуславя нищожността на
обжалвания административен акт, поради което същата ще следва да бъде обявена,
а изследването в настоящото производство на въпроса за законосъобразността на
акта спрямо останалите изисквания на чл. 146 от АПК се явява безпредметно.
След
влизане в сила на настоящото решение следва на ответника да се върне преписката
по издаване на процесното разрешително с указание за препращането й на
компетентния орган - директор на Басейнова дирекция „Дунавски район“ (БДУВДР) с
център гр. Плевен.
При
този изход на делото разноски не се следват.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА
нищожността на Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № НВ-01(водовземане)/
27.05.2019 г. с титуляр „Градинар Груп“ ООД, с. Нова Върбовка, издадено от
кмета на Община Стражица за изграждане на система за капково напояване в
биологична овощна градина на воден обект – дере с код BG1RL200R001, малък ляв приток на р. Каяджик,
намиращо се в землището на с. Нова Върбовка, общ. Стражица, ЕКАТТЕ 51799.
След
влизане в сила на настоящото решение преписката по издаване на процесното
разрешително да се върне на кмета на Община Стражица, който следва да я изпрати
на компетентния орган - директор на Басейнова дирекция „Дунавски район“
(БДУВДР) с център гр. Плевен.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: