РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 04.05.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание
на четвърти
април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Велислава
Василева като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 6797 по описа за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявен от Н.А.Т. ЕГН ********** *** срещу О.П. представлявана от Г.С.отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК с искане да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че
ответникът не е собственик на поземлен имот с
идентификатор № ***по КККР на с. Б., о.П. целият с площ от 2960 кв.м., находящ се в землището на с. Б.,
местността „***“, вид на територията „земеделска“, начин на трайно ползване
„нива“ при
граници №***.
В обстоятелствената част
на ИМ ищецът излага, че от 1997 г. и към настоящия момент владее непрекъснато,
явно и необезпокоявано процесния недвижим имот. Сочи, че имотът, представляващ
Работилница - ОБЕКТ „ГАРАЖ“ в с. Б. срещу КАТ-Плевен, както и други два имота,
а именно: ОБЕКТ „ОРАНЖЕРИИ“ и ОБЕКТ „СВИНЕФЕРМА ‘ в местността ***в гр.Плевен,
са били собственост на ликвидираното „***“ - гр.Плевен. Твърди се, че срещу
тези имоти на „***“ — гр.Плевен като длъжник било насочено принудителното
изпълнение по изп.дело № 277-7/94г. по описа на СИС при ПРС за събирането на
вземанията на взискателите „***“ АД и „***“ АД, произтичащи от договорите за
кредит, сключени между банките и „***“ - гр.Плевен като кредитополучател.
Наведа доводи, че фактическата власт върху трите имота установил първоначално
като наемател по договор за наем от 01.04.1997г., сключен с „***“ АД и „***“ АД
като наемодатели. Сочи, че на наемодателите му,
процесният недвижим имот заедно с другите два имота, са им били
предоставени за управление по реда на чл. 375, ал.2 от ГПК /отм./ чрез
съдия-изпълнителя при РС-Плевен по изп.дело № 227-7/1994г. на ПРС. Твърди, че
на 09.04.1997г. купил от „***“ АД цялото й парично вземане от длъжника „***“ -
гр.Плевен, представляващо предмет на принудително изпълнително производство по
съдебно- изпълнително дело № 277-7/94г. по описа на СИС при РС-Плевен. Твърди, че оттогава владее като свои
процесния и другите имоти на длъжника “***“ - гр.Плевен, а именно: Работилница
(ОБЕКТ „ГАРАЖ“ - с. Б.) срещу КАТ-Плевен, ОБЕКТ „ОРАНЖЕРИИ“ и ОБЕКТ
„СВИНЕФЕРМА“ в местността ***в гр.Плевен. Излага, че на 24.04.1997г. сключил с К.Н.Х.договор
за охрана на трите обекта, включително процесния поземлен имот. Сочи, че на
29.08.1997г. закупил и вземането на „***“ АД към длъжника „***“ - гр.Плевен.
предмет на принудително изпълнително производство по изпълнително дело №
227-115/1994г„ присъединено към изп.дело № 277-7/94г. по описа на СИС при
РС-Плевен. Твърди, че от 1997г. владее непрекъснато, явно и необезпокоявано трите
имота, включително и процесния. Излага,
че това е известно на О.П. по повод на кореспонденция, водена между тях във
връзка с ел.захранване на единия от обектите.
Сочи, че през последните 10 години е отдавал под наем процесния поземлен
имот ***на „***“ ЕООД, за който факт ответникът също бил наясно.Твърди, че през
м.ноември 2020г. получил от О.П. писмо с изх.№ УОС-26-6740-1/22.Ю.2020г., от
което разбрал, че за процесния имот е съставен Акт за общинска собственост №
43406 03.08.2020, както и че според общината сградите и огражданията от телени
огради на бетонови колове за образуване на открити гаражни клетки в имота
трябва да бъдат премахнати. Сочи, че
внесъл в О.П. отговор с вх.№ УОС-26-6740-1#5/ 23 11.2020г„ с който заявявал, че
оспорва правото на собственост на О.П. и, че именно той е придобил имотът чрез
давностно владение, което упражнявал спокойно и необезпокоявано от 1997г. Твърди, че
ответникът го е уведомил, че, тъй като не е представил документ за
собственост, следва в едноседмичен срок да бъдат премахнати всички сгради в
имота му, като при неизпълнение ще започне процедура по чл. 225а от ЗУТ, за да
бъде продаден същия на друго лице, отправило инвестиционно намерение за
закупуването му. Твърди, че доколкото е установил фактическо господство върху
процесния имот с намерението да го свои от 1997г. насам и поради факта, че го е
придобил по давност, която упражнява повече от 10 години непрекъснато, явно и
необезпокоявано счита, че по отношение на него е налице правен интерес за
предявяване на настоящия иск. Поради изложеното моли съда да уважи предявения
иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният
представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск и да му присъди
разноски. Навежда доводи, че към момента на актуване на имота с АЧОС на
основание чл.19 от ЗСПЗЗ този имот е бил придобит от ищеца по давност,
осъществявана в периода от 1997 г. насам. Счита, че по отношение на процесния
имот не са били налице предпоставките за провеждане на административна
процедура по земеделска реституция, тъй като на основание чл.2, т.3 ЗСПЗЗ
имотът не представлявал земеделска земя по смисъла на закона, тъй като в него са
построени полумасивни гаражни сгради с три клетки, работилница, едноетажна
пристройка за битови нужди и склад на Стопанско предприятие ОПС-Плевен. Твърди, че след като имотът не попада в
обхвата на понятието „земеделска земя“ по отношение на този него не може да се
приложи нормата на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ. Излага, че от събраните по делото
доказателства се установило, че процесните сгради са построени в началото на
80-те години на миналия век и са били собственост на ликвидираното ОПС-Плевен. Сочи, че макар да не са били налице
строителните книжа за тези сгради, същите са търпими по смисъла на ЗУТ, §.16,
§.120, ал.1 от преходните разпоредби на Закона, поради факта, че са изградени
съответно на 07.04.1987 г. и 31.03.2001 г.
Твърди, че дори и да се приеме, че имотът е земеделска земя, това не
променя факта, че имотът е придобит от ищеца на основание придобивна давност,
тъй като той е установил фактическо господство с намерение да свои процесния
имот и намиращите се в него сгради от 1997 г. насам и го е придобил по давност,
която упражнявал повече от 10 години непрекъснато, явно и необезпокоявано. Излага, че десетгодишният давностен срок в
полза на ищеца е изтекъл преди
осъществяване процедурата по чл.19 ЗСПЗЗ с издаване на протоколно решение
№2/04.12.2009 година по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, Счита, че от тази дата към
настоящия момент е изтекъл нов десетгодишен давностен период в полза на ищеца,
през който той продължава да владее имота, като свой. Счита, че при постановяване на решението си
съдът не следва да взема предвид обявената за протиковоконституционна
разпоредба в ЗС обяваваща мораториум за придобиване на имоти ЧОС и ЧДС по
давност. Навежда доводи, че по отношение на заварените от решенията на КС
неприключили висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се
прилага.
В нарочна писмена защита моли
съда да уважи предявения иск, за което развива подробни съображения, идентични
с изложените в о.с.з.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът е депозирал отговор на ИМ. Излага, че
искът е допустим, но неоснователен. Сочи, че ответникът е придобил процесният имот на
легитимно правно основание - чл. 19, ал.1, изр.2 от ЗСПЗЗ. Твърди, че в
резултат на този факт е бил съставен и Акт за частна общинска собственост.
Излага, че представените от ищеца доказателства не могат да го легитимират като
собственик. Сочи, че твърдението на ищеца, целящо да докаже изтекъл срок на
придобивна давност, не кореспондира с приложените от него доказателства. Твърди, че сключеният
договор за наем за процесния имот, по който страна-наемател е ищецът установява
само обикновено държане на чужд имот, но не и владение. Излага, че
придобиването чрез цесионни договори на вземанията на кредитори на бившето ***
по никакъв начин не представлява действие за своене на имота чрез давностно
владение. Сочи, че за твърдяното последващо отдаване под наем на процесния имот
от страна на ищеца като наемодател не се подкрепя от доказателствата по делото,
доколкото в договора липсва индивидуализация на предоставения имот, описан като
„гаражи
срещу КАТ, находящ се срещу КАТ гр.Плевен“. Излага и, че наемен договор може да бъде сключен и
от лице - несобственик на имот. Твърди че представената документация относно
осигуряването на охрана, захранването на имота с ел. енергия и заплащани от ищеца
суми във връзка с това също не са действия, които да представляват своене на
имота, респ. да аргументират течаща придобивна давност. Излага, че всяко лице, държащо и ползващо
чужд имот, от който получава приходи под формата на наем, би извършило такива
действия, но те не доказват владение на имота като свой. Сочи, че от своя
страна, О.П. е придобила собствеността върху процесния имот на осн.чл. 19,
ал.1, изр.2 от ЗСПЗЗ. Навежда доводи, че се касае за земеделски имот с начин на
трайно ползване - нива, находящ се в землището на с. Б., който до
колективизацията на земята през 50-те години е бил частна собственост. Излага се, че тъй като за възстановяване на
собствеността върху него не е подавано заявление от бивши собственици, след
влизането в сила на ЗСПЗЗ през 1991г. Общината е придобила правото да
стопанисва и управлява такива имоти.
Твърди се, че след влизането в сила на плана за земеразделяне и КВС за
съответните населени места, такива имоти преминават ех lege в собственост на
общините. Сочи се, че съгласно чл. 19, ал.2 ЗСПЗЗ, определянето /т.е.
конкретизирането/ на земеделските имоти с незаявена собственост по ал. 1 се
извършва от специална комисия, назначена от директора на областната дирекция
"Земеделие". Излага, че
съгласно Протоколно решение №2/04.12.2009г. на назначената комисия по чл. 19,
ал.2 ЗСПЗЗ за земите в О.П. /раздел I,
т.7/, както и с отделно приложение №1 са определени земите в землището на с. Б..
Твърди, че съгласно т. 193 от приложението, процесният имот /със стар
идентификатор 073003/ е определен като земя по чл. 19 ЗСПЗЗ, която следвало да
премине в собственост на О.П. Сочи се, че на осн. чл.45в, ал.7 ППЗСПЗЗ
протоколното решение е одобрено със заповед на директора на ОД „Земеделие“ -
гр.Плевен. Твърди се, че съгласно чл. 45в, ал.9 ППЗСПЗЗ, одобреното и влязло в
сила решение на комисията по чл. 19, ал.2 от закона може да бъде преразглеждано
при откриване на закононарушения, на нови обстоятелства или на нови писмени
доказателства от съществено значение по искане на МЗХГ или на заинтересуваните
лица /каквото е ищецът/ , отправено в срок до една година от откриване на
новите обстоятелства или новите писмени доказателства, но не по-късно от две
години от влизането в сила на протокола по ал. 7. Сочи, че към датата на
подаване на исковата молба този двугодишен срок е изтекъл, без ищецът да е
заявявал свои права върху имота и да е инициирал ново решение на комисията.
Излага, че съгласно разпоредбата на чл. 45г, ал.1 ППЗСПЗЗ, за имотите по чл.
19, ал.1 от закона следва да се съставят актове за общинска собственост, поради
което основание и на осн.чл. 2, ал.1, т.1 ЗОС, за процесния имот е съставен и
надлежно вписан АЧОС № 43406/03.08.2020г.
Счита, че съставеният АЧОС легитимира собствеността на О.П. върху процесния
имот. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.
В проведеното по делото
о.с.з. процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения
иск и да му присъди разноски.
Навежда доводи, че
ищцовата страна е предявила отрицателен установителен иск, без да предяви иск
за собственост и без да твърди, че самата тя е собственик на този имот. Твърди, че от събраните по делото писмени
доказателства категорично е установено, че О.П. е собственик на процесния имот по силата на законовите
разпоредби на ЗСПЗЗ. Излага, че се касае за земеделски имот, бивш, извън
регулацията на населеното място на с.Б., за който нямало предявявани
реституционни претенции за възстановяване на собственост по реда на ЗПСЗЗ. Сочи,
че съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1, изр.2-ро ЗСПЗЗ всички земеделски
имоти, които са останали след възстановяване правата на собствениците,
преминават в собственост на общините след влизане в сила на плана за
земеразделяне и одобрената карта на съществуващите възстановими стари реални
граници. Навежда доводи, че по делото са представени доказателства, че:
съобщение за одобряване на коригиран проект на плана за земеразделяне е
обнародвано в землището на село Б. в ДВ през 1995 година; че в плана за
земеразделяне по отношение на процесния имот няма подадени жалби, поради което
същият е влязъл в сила по отношение на този имот; че още през 1995 година този
имот, съгласно разпоредбите на закона, преминава в собственост на о.П. че е
осъществена последващата процедура по чл.45в от ПП на ЗСПЗЗ, а именно за това,
че през 2010 година, този имот е включен в протоколно решение на специално
назначена комисия по чл.19, ал.2 от ЗПСЗЗ, който протокол е одобрен с
административен акт – Заповед по чл.45в, ал.7 от ППЗСПЗЗ, поради което и процесният имот е включен в
списъкът на имоти, които са преминали в собственост на общините; че заповедта,
с която е одобрено протоколното решение е влязла в сила и притежава качеството на
административен акт; че не е налице хипотезата на ал.9 на чл.45в от ППЗСПЗЗ,
съгласно която, ако бъдат открити законови нарушения, нови обстоятелства, нови
писмени доказателства, по искане на няколко субекта, между които заинтересовани
лица, от които безспорно трябва да е
ищеца, който твърди собствени права там, тези лица могат да направят искане за
изменение или отмяна на заповедта по отношение на определени имоти, не по-късно
една година от влизане в сила на протокола по ал.7 и това не е извършено. Твърди, че за целия период,
за който се твърди установено давностно владение, извършените действия за
своене на имот под форма на отдаване под наем, ограждане и други обстоятелства
няма заявявани права нито по съдебен ред, нито чрез нотариус за снабдяване с
констативен нотариален акт. Счита, че О.П. е съставила напълно законосъобразно
акт за ЧОС в своя полза. Навежда доводи,
че имотът не е придобит по давност, както и,
че до 1999 година действат нормативни разпоредби, които забраняват
придобиване по давност на имоти ЧОС, като едва от 09.11.1999 година с изменение
на ЗОС е дадена принципна възможност да се придобиват по давност имоти ЧОС, а
от 01.06.2006 г., е приет т.нар.
мораториум за придобиване на имоти ДОС, който бил многократно удължаван до
обявяване за противоконституционна разпоредбата. Навежда доводи, че
конституционното решение няма обратен ефект и последиците от преустановяване на
мораториума ще настъпят от момента на влизане на настоящото решение в сила.
Сочи, че процесния имот изначално видно от плана за земеразделяне и картата на
възстановена собственост и одобрената кадастрална карта на с.Б. е с начин на
трайно ползване: „Земеделска земя“.
Излага, че фактът, че има постройки в него, не променя това
качество, тъй като постройките безспорно
са незаконни и за тях няма строителни
книжа. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Видно е от представения по
делото договор за наем на недвижим имот от 01.01.1997 г. ,сключен между ***АД, ***АД,
в качеството им на наемодатели и Н.А.Т. в качеството на наемател, от което се
установява, че наемодателите са предоставили на наемателя, предоставените им за
управление по реда на чл.375, ал.2 ГПК недвижими имоти, предмет на изпълнително
дело №277-7/1994 г., сред които е и процесния имот, представляващ парцел №3,
масив №73 по плана на земеразделяне на с. Б..
Установява се от приложените по делото
Договори за продажба на парично задължение, че ищецът по делото е изкупил
вземанията на ***АД и ***АД, за които е било образувано из. дело № 277-7/1994
г. по описа на ПлРС.
Представен по делото е и
Протокол №1 от 05.02.1980 г., от който се установява, че се е състояло
учредително събрание на *** при ОНС Плевен, при което е взето решение да се
учреди стопанството, одобрен е устройствения му правилник и е избран УС.
Приобщени като доказателства
по делото са и Договор за целеви банков кредит и Договор за предоставяне на
кредит в лева, сключен от *** и ***АД и ***АД.
От представеното по делото
Решение от 09.03.1994 г. по г.д. № 428/1994 г по описа на ПлОС се установява,
че е вписано обявяването в ликвидация на ***.
Видно е от представената по
делото Информация за състоянието на *** в ликвидация, че същото е: изградено
през 1980 г. на базата на внесен дялов капитал, разпределен на средносписъчния
състав на 54 предприятия на Плевенска община с основна дейност: производство на
зеленчуци и свинско месо за задоволяване на нуждите на столовете на
предприятията, училищата, детските градини и ясли, а също така и за зареждане
на заводски магазини; че материално производствената база на стопанство се
състои от: поелитиленови слънчеви оранжерии; свинеферма за угояване на
1500-2000 броя свине, находящи се в м. ***; свинеферма в с. К.; гараж до завоя
до с. Б. срещу КАТ – разположен върху 5,10 декара; че поради някои затруднения
обединеното помощно стопанство е изтеглило кредит; че със Заповед на Кмета на О.П.
от 24.12.1993 г. стопанството е обявено в ликвидация; че през март 1944 г.
кредиторите на Стопанството са завели иск срещу него, за което е образувано
дело № 227/7-1994 г; че следствие на изпълнителното дело са продадени Обект „***“,
кланницата, наличните животни и площадката в с. К.; че за продаване от съдия –
изпълнител са останали: оранжерии, свинеферма и гараж.
Представено по делото е и
Заключение по извършена СОИ по ч.г.д. № се установява, че е направена оценка на
изградените сгради в процесния имот.
Приобщени като доказателства
по делото са и договори, сключени от ищеца с различни институции във връзка с
процесния недвижим имот, както и кореспонденция, водена между страните по
делото във връзка с процесния имот.
Видно е от приложеното по
делото Протоколно решение №2 от 04.12.2009 г., одобрена със Заповед от
13.01.2009 г. на Директора на ОД „Земеделие“ гр. Плевен и Приложението към
него, че на 04.12.2009 г. е взето решение за определяне на имотите по чл.19,
ал.1 от ЗСПЗЗ, вкл. и придобитите преди влизане в сила на ЗИ на ЗСПЗЗ сред
които е ипроцесния имот.
Установява се от приложената
по делото Заповед № РД-05/13.01.2020 г. на ОД „Земеделие“ гр. Плевен, че е
одобрено Протоколно решение от 04.12.2009 г. и, че същото може да бъде
обжалвано по АПК.
От приобщения по делото Акт за
ЧОС №43406 от 03.08.2020 г., вписан в СлВП под №182, том ХVІІ от 05.08.2020 г.,
че ответникът по делото е съставил акт за ЧОС за процесния имот.
Представено като доказателство
по делото е и Писмо от ОД „Земеделие“ гр. Плевен, Общинска служба по земеделие
гр. Плевен до ответника по делото, от което се установява, че коригирания план
за земеразделяне на землището в с. Б., о.П. е одобрено с решение на ПК и е
публикувано в ДВ бр.18/21.02.1995 г., обявление №58
Видно е от представеното по
делото Удостоверение № РД -12-04-110-1/28.06.2021 г. на ОД „Земеделие“ гр.
Плевен, Общинска служба по земеделие гр. Плевен, че спрямо процесния имот няма
предявени реституционни претенции по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, както и, че същият е бил
предаден на О.П. с Протоколно решение, одобрено със Заповед № РД-05/13.01.2010
г. на Директора на ОД „Земеделие“ гр. Плевен, вкл и, че за него не е постъпвала
жалба в срока по чл.25, ал.2 от ППЗСПЗЗ.
По делото е изслушана и СТЕ,
която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена и неоспорена от
страните по делото. От заключението на ВЛ се установява, че в процесния имот са
построени три масивни сгради, съответно с площ от 180 кв.м., представляващ
гараж- работилница с три помещения, втората с площ от 70 кв.м., представляваща
стопанска постройка и третата с площ от 20 кв.м. – офис на автокъща; че
поземлен имот с идентификатор № ***е напълно идентичен с имот №73003 по плана
за земеразделяне на с. Б., местността „***“ с площ от 2960 кв.м., одобрен със
Заповед №5-5/31.10.1995 г.; че за процесните сгради няма издадени разрешения за
строеж, вкл и за периода от 1970 г. до 1995 г.
По
делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетелите В.В.К.,
Н.Н.Й.и А.Н.Т..
Свидетелят В.В.К. сочи, че през
1995 г. започнал за обслужва като адвокат плевенския клон
на ***АД. Разказва, че през 1993 г. в „***“ е имало чума по свинете и се е наложило да бъдат загробени
над 300 свине майки, което
е довело до банкрутирането на Стопанството и обявяването му в ликвидация през
1994 г. по искане на О.П. Навежда доводи, че самото Стопанство
било
гражданско сдружение по чл.369 от ЗЗД, като обединение от приблизително 30
плевенски завода, предприятия, също така ДСК регионалния клон и ОбНС. Твърди, че през 1994 е било образувано
изпълнително дело във връзка със задължението на *** към ***АД и ***АД. Сочи, че е имало решение за
обявяване на дружеството в ликвидация, както и ликвидационен съвет,
председател, на което бил П.. Обяснява, че представители на Банката, заедно с П. ходели при Кмета, за да обсъдят как да се съберат парите, но всички
вдигали рамене и казвали „Оправяйте се, ние тука не дължим пари, дължи ги
ОПС“. Излага, че ликвидационния съвет
не си е вършил работата и, че не е предприемал никакви действия по събиране на имуществото, по неговото осребряване, за да удовлетворят
кредиторите, което било и тяхната задача.
Твърди, че по изпълнителното дело е бил извършен опис и описали голяма масивна сграда, с две големи клетки, колкото да поберат камион. Обяснява, че сградата се
намирала точно до КАТ, на около 100 метра от кръстовището, което се разделя
за с.Б. и с.Опанец, след като се мине надлеза на магистралата. Твърди, че и към настоящия
момент сградата е налична. Разказва, че през 1970 г. там били лозя и тези
сгради не съществували, но от 1983 г. били посторени. Сочи, че през 1970 г. там
било лозето на дядо му, което било отчуждено за да се построи КАТ. През 70-те години там нямаше сгради, защото там беше лозето на дядо ми.
Тогава нямаше сгради там нито от ляво, нито от дясно, бяха лозя. Към края на 1970
г. взеха лозето на дядо ми да правят КАТ. Обяснява, че през 1997 г. ищецът и баща му изявили
желание да купят имота, като им било обяснено от него, че могат да го придобият като отидат на
публичен търг и си го купят, както и, че могат Банките да им предоставят пазенето на имота, тъй като
те самите били назначени за пазачи по реда на ГПК. Сочи, че междувременно ***били обявени в ликвидация и през
април месец Банката отдала под наем имотът на Н. Т., а малко по - късно ищецът придобил вземането на
Банките. Твръди, че през октомври 1997 г. той, П. и ищецът се срещнали, при
който разговор П. казал, че „Това ще отнеме много време,
не знам какво ще се получи и т.н., а аз пък искам по-бързо да си приключа тука
нещата, да кажа на кмета, че съм приключил с тези въпроси и т.н и да си гледам
пенсията; Взимайте
ги тези имоти, оправяйте се с тях, правете каквото щете с тях и да кажа на
кмета, че съм приключил с този въпрос“. Твърди, че по този начин все едно му дал владениеи тогава казал на Н. „Или продължаваме изпълнителното дело или постановяваш в негово присъствие
владение върху имота, почваш да се държиш като собственик, слагаш твоя охрана,
слагаш си ограда, който и да дойде ти ще кажеш, че си собственик вече и пред
институциите заявяваш, че ти си собственик“.Счита, че от тази вечер от средата
на м.октомври 1997 г. Н.Т. е станал собственик на имота. Сочи, че образуваното изпълнително дело било
спряно и не е било възобновявано.
Свидетелката Н.Н.Й.сочи, че познава ищеца и, че е
наясно, че е собственик на имот до КАТ. Разказва, че една вечер в механата, в
която работи дошли В.К., господин
П. /за чието еме не е сигурна/ собственик, който се е
грижел за процесните имоти, Н.Т. и Красимир
Тотев - приятел на семейството. Твърди, че господин „П.“предложил на господата да вземат тези
обекти, да се грижат за тях, да ги ползват като тяхна собственост, като им казал „Аз вече крайно
време е да се пенсионирам, да излезна в пенсия и да си гледам спокойно
старините”. Излага, че счита, че господин „П.“е стопанисвал тези имоти и се е грижел за тях, но не знае точно като какъв.
Обяснява че в имота срещу КАТ е ходила още в началото,
когато Н.Т. го взел, като
тям нямало покриви, черчевета, разградено, разрушено, една гора, като постепено били направени
ремонти първо бил сложен покрив, после възстановили врати, имало паднали
стени, след това си направили ограда. Твърди, че срещата г-н „П.“ казал: „Вие вече може да вземете имотите, ако се съгласите,
да ги ползвате като добри стопани и да се грижите от тук нататък за тях и да ги
ползвате като Ваша собственост”. Сочи, че не е наясно дали имотите са
прехвърлени документално.
Свидетелят А.Н.Т., баща на ищеца сочи, че през
1991 г. разпитвал на кого е процесната земя, тъй като трябвало да си складира
някъде машините и разбрал, че е на „Банките“. Разказва, че една вечер в неговия ресторан К. и един
негов колега му казали, че трябва да почерпи, тъй като „уредили
нещата да го вземе“, като първо е трябвало да бъде наемател, а впоследствие ще
купи вземането. Твръди и, че така и направили и почнали да правят ремонти.
Излага, че той е изкупил с цесия вземанията на банките, но че сина му е подписал
документите. Сочи, че неколкократно е разговарял
с Н.З., после с кмета Р.П. и му казвал: „Дай да
оправим там нещата“ и Р.П. отвръщал: „Баче А., който те пита, някой закача ли те, гледай
си работата, върши си работата“. Не отрича, че имота не им е
възложен. Твръди, че П. ме у казвал „Взимай го и го
ползвай като твое“.
Твърди, че по изпълнителното дело Общината е била длъжник.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до
следните правни изводи:
По допустимостта на производството:
Според т.1 от ТР № 8/
27.11.2013 г. по т. д.№ 8/ 2012 г. на ОСГТК, правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск е налице и в хипотезата, при която ищецът би
могъл да придобие процесния имот на оригинерно основание при отричане правата
на ответника върху него. Именно такъв е случаят, при който обект на владение е
имот, актуван като държавен или общински, предвид установения с § 1 от ЗИД на
ЗС /обн. ДВ, бр.46 от 06.06.2006 г./ мораториум върху придобивната давност за
държавни и общински имоти действащ до 24.02.2022 г. кагото процесната разпоредба е обявена за
противоконституционна. До отричане със сила на пресъдено нещо на държавния, респ. общинския
характер на имота, владелецът не би могъл да се позове на изтеклата в негова
полза придобивна давност, което обуславя правния му интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост срещу държавата или общината. Това
е единственият път на защита за такъв владелец, тъй като същият към датата на депозиране на ИМ е нямал на разположение положителен установителен или ревандикационен иск за
собственост предвид императивно установената от закона забрана за придобиване
на собствеността на държавата или общината по давност.
В този случай в
производството по предявения отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да
докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на
ответника, а именно продължило в срока по чл. 79 ЗС владение като фактическо
състояние при прилагане на презумпцията за анимус по чл. 69 ЗС. Доколкото
правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
съществуване правото на иск, при недоказване на фактическите твърдения, които
го пораждат, производството по отрицателния установителен иск подлежи на
прекратяване като недопустимо.
За установяване фактите,
обуславящи правния интерес на ищеца да оспорва правото на ответника, са ангажирани писмени и гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите по делото К., Т. и Й., чиито показания установяват
следните релевантни за делото факти: ишецът е изкупил вземането на кредиторите на процесния имот през 1997 г.,
на които е било възложено пазенето на същия; ползването на същия; промяна на
анимусът от държател във владелец, след уверяването му от ликвидатора, че
въпреки незавършената процедура по придобиване право на собственост той е
станал действителния собственик през есента на 1997 г., извършване на редица
ремонтни дейности в имота, възприемайки себе си за собственик на същия, както и
владение на имота, вкл. и до настоящия момент. Доказано е и, че Ответникът е
съставил Акт за ЧОС, с който оспорва
правото на собственост на ищеца.
В настоящия случай съдът приема, че ищецът безспорно е доказал
правния си интерес от търсената защита, като е ангажирал доказателства за
упражняваната от него фактическа власт върху процесния имот за времето от 1997 г. до предявяване на исковата молба – 16.12.2020 г. фактическата власт, поради което съдът приема, че предявеният
отрицателен установителен иск, е допустим.
По основателността на иска
В тежест на ответника при предявен отрицателен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, е да установи основанието, на което
твърди, че е придобил правото на собственост, позовавайки се в конкретния случай
на разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ.
Релевантно
за изхода на настоящия спор е дали процесния имот е земеделска земя по смисъла
на закона и дали е попадал в приложното поле на ЗСПЗЗ, тоест дали е подлежал на
възстановяване по реда на този закон.
Съгласно
даденото в чл.2 от ЗСПЗЗ понятие земеделски земи са тези, които са
предназначени за земеделско производство и: 1.не се намират в границите на
урбанизираните територии; 2.не са включени в горския фонд; 3. не са застроени
със сгради на промишлени или други предприятия; 4 не са заети от мини и
кариери, енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения. Доразвитие на
същото понятие е направено и в чл.1 от ППЗСПЗЗ, като е допълнено, че земеделски
земи са стопанските дворове на ТКЗС, извън урбанизираните територии, ако не са
застроени, както и земите, заети от бракувани съоръжения или инсталации или с
малоценни постройки. За определяне на характера на земята като земеделска
законът взема за критерий предназначението на земята, а не начина на нейното
ползване. /Р-е
№ 212 от 18.06.2010 г. по гр. д. № 85/2010 г., ВКС, II г.о./.
По делото се събраха редица доказателства, че върху
земята са били построени сгради, които са съществували по време на действието
на Обединеното помощно стопаство. По делото не е спорно, а и от приетите по
делото доказателства се установи, че по отношение на процесните сгради няма
издадена строителна документация и същите са незаконни. От друга страна по
делото не се събраха доказателства, че сградите са „търпими“ въпреки
твърденията на процесуалния представител на ищеца, доколкото по отношение на
тях не е провеждана процедура за обявяването им за такива. Поради изложеното
съдът намира, че към настоящия момент земята не е променила своето
предназначение като „земеделска“ и попада в обхвата на приложното поле на
ЗСПЗЗ.
Другият спорен по делото въпрос е подлежала ли е на
възстановяване по реда на този закон процесната земя, както и дали ответникът е
станал собственик на същата
В практиката на ВКС се
приема, че общината става собственик след влизане в сила на Плана за
земеразделяне само на онези имоти по чл. 19 ЗСПЗЗ, които подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са били заявени за възстановяване в
предивдения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване
правото на собственост, т. е. земеделски земи в хипотезите, изброени в чл. 10
ЗСПЗЗ - така в решенията на ВКС под №№; Р № 249/4.07.2011 г по гр. д. №
621/2010 г на I ГО; № 488/19.12.2011 г по гр. д. № 1403/10 на I ГО; №
88/17.07.2015 г по гр. д. № 6225/2014 г на I ГО; 109/25.05.2016 г по гр. д. №
356/2016 г на I ГО; № 203/2016 по гр. д. № 1703/2016 г на I ГО; № 212/6.02.2017
г по гр. д. № 1493/2016 г I ГО; № 62/6.07.2020 по гр. д. № 2517/2019 г на I ГО.
Обобщено казано, целта на реституцията, уредена в ЗСПЗЗ е да възстанови правото
на собственост, което юридически не е било отнето, но фактически владението
върху него е било отнето, като обособи обекта, върху който се възстановява това
право чрез установяване съществуващите реални граници или възстановяването ими,
когато това е възможно, а в случай, че старите граници не са запазени и не
могат да бъдат възстановени, да бъде обособен имот в същата местност, върху
който да се възстанови собствеността.
В разглеждания случай по
делото няма данни имотът някога да е бил коопериран и да е бил отнет фактически от собственика му за да подлежи на възстановяване
по реда на ЗСПЗЗ.
С оглед на това, че
по делото не е доказан фактът, че
процесният имот някога да е бил отнеман,
то този имот не е и подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, поради което и
не би могъл да бъде включен в земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ и съответно е нямало
как да стане общинска собственост. В потвърждение на извода на съда, че процесния
имот не е бил отнеман са и свидетелските показания на св. К., който твърди, че
в този район до 1983 г., когато е започнало строителството на КАТ е имало лозя,
сред които и лозето на неговия дядо. Възстановяването на собствеността се
извършва по отношение на посочените в чл. 10 от ЗСПЗЗ имоти, но хипотезите му
касаят случаи, в които или собствеността е била отнета, както е при
одържавяването например, или без да бъде отнета не е упражнявана в реални
граници, както при включване на имотите в ТКЗС или други сродни организации,
без значение дали реално са били обработвани от тях или не. Действително
разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ изрично е предвидено, че след влизане в сила на
плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари
реални граници(което по делото несъмнено е установено) земята, останала след
възстановяване правата на собствениците става общинска собственост. Това
приложно поле обхваща само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок -
земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа
на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в
чл. 10 ЗСПЗЗ (Решение № 427/21.07.2009 г. по гр. дело № 3255/2008 г. -
ВКС;Решение № 798/16.11.2010 г. по гр. дело № 3303/2008 г. на V г.о. - ВКС).
Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да
придобие правото на собственост по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ.
При предявен иск за установяване принадлежността на
правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на
предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки
доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищците придобивно
основание, носи по правилата на чл. 154 от ГПК тежестта да докаже
осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право,
респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищците,
т.е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. В тежест
на ответника е да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или
одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 от ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ищците не носят доказателствената тежест да
установяват обстоятелството, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда
на ЗСПЗЗ, респ. че не са били налице предпоставките за издаване на акт за
общинска собственост, още повече, че такъв акт по делото не е бил представен.
Общината-ответник е следвало да установи чрез пълно и пряко доказване, че
процесният имот попада в приложното поле чл. 19 от ЗСПЗЗ, т.е. подлежал е на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не е бил своевременно заявен за
възстановяване и като такъв е станал общинска собственост. Ответникът по делото
не успя да докаже при условията на пълно и главно доказване, че процесния имот
е попадал в приложното поле на чл.10 ЗСПЗЗ.
Съдът, с оглед представените по делото доказателства
намира, че за О.П. не е било налице основание да актува процесния имот като
общинска собственост, тъй като по отношение на същия са неприложими
разпоредбите на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ,
поради което не може да придобие правото на собственост върху процесния имот.
Изложеното до тук мотивира съда да приеме за установено,
че са налице законовите предпоставки, предявената от ищеца претенция да бъде
уважена, като признае за установено спрямо Н.А.Т., че О.П. не е собственик на
процесния недвижим имот.
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК
на ищеца се дължат разноски. По делото своевременно е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съобразно чл.7, ал.2, т.1
от Наредба №
1 от
9.07.2004 г. за минималните
размери на
адвокатските възнаграждения, в редакцията й действаща към датата на определяне на
адвокатското възнаграждение дължимото такова е в размер на 360 лева с ДДС. Поради
изложеното възражението на ответната страна за прекомерност на възнаграждението
е основателно и присъденото такова следва да е в размер на 360 лева. На ищеца следва да се присъдят
и разноски, изразяващи се в
д.т., за образуване на производството и вписване на ИМ в размер на 64,41 лева,
внесени депозити за СМЕ в размер на 500 лева и 300 лева допълнително адвокатско
възнаграждение съгласно ч.7, ал.8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на община Н.А.Т. ЕГН **********
***, че О.П. представлявана от Г.С.не е собственик на
поземлен имот с идентификатор № ***по КККР на с. Б., о.П. целият с площ от 2960
кв.м., находящ се в землището на с. Б., местността „***“, вид на територията
„земеделска“, начин на трайно ползване „нива“ при граници №***, на основание чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА О.П.
представлявана от Г.С.да
заплати на Н.А.Т. ЕГН ********** ***1,41 лева, представляващи сторените по делото
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: