Решение по дело №32234/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3530
Дата: 18 април 2022 г. (в сила от 18 април 2022 г.)
Съдия: Ваня Борисова Иванова Згурова
Дело: 20211110132234
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3530
гр. София, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20211110132234 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от
ФИРМА , ЕИК ***** против Д. ВЛ. СП. с ЕГН **********, с която е
предявен иск по чл. 500, ал.1, т.3 КЗ.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 17.12.2018 г.
пътнотранспортно произшествие е изплатил въз основа на застраховка
„Гражданска отговорност” на виновния за произшествието водач Д. ВЛ. СП.,
управлявал а-л“Ивеко“ с рег. № **** , на собственика на увредения
автомобил „Хонда „ с рег. № **** сума в размер на 381,52лева , поради това ,
че виновният водач е напуснал произшествието. Твърди, че на посочената в
исковата молба дата ответникът осъществил деликт и вследствие на това
причинил имуществена вреда. Поддържа, че след причиняване на деликта
ответникът напуснал произшествието . Моли за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от общо 406,52лева, представляваща регресно
вземане за изплатено по договор за застраховка „Гражданска отговорност“
обезщетение за причинени имуществени вреди и ликвидационни разноски по
определянето им, ведно със законна лихва от датата на исковата молба .
В съдебно заседание, ищцовото дружество, чрез пълномощника си,
поддържа предявения иск.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът, редовно уведомен, не представя
писмен отговор, с който да изрази становище по предявения иск и/или да
ангажира доказателства.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител и за датата на откритото съдебно заседание.
1
Процесуалната пасивност на ответника мотивира пълномощникът на
ишеца да отправи искане за разглеждане на делото по реда на чл. 238 и сл. от
ГПК.
С протоколно определение от 29.03.2022 г., съдът допусна развитие на
производство по постановяване на неприсъствено решение като прие, че са
налице предпоставките на чл. 238 ал. 1 вр. чл. 239 ал. 1 т. 1 и 2 от ГПК
ответникът не е предприел никакви процесуални действия в срока за отговор
и в първото съдебно заседание, след като изрично са му указани
неблагоприятните последици от непредставянето на отговор и неявяването в
първото по делото съдебно заседание, вкл. и възможността за постановяване
на неприсъствено решение.
От друга страна, предявения от ФИРМА осъдителен иск, чийто
предмет е ангажирането на регресната отговорност на прекия причинител на
вредата , е допустим и вероятно основателен с оглед заявените в исковата
молба обстоятелства и представените с нея писмени доказателства. Съобразно
сочените в исковата молба страни, фактически основания и петитум,
претенцията е допустима – изхожда от активно процесуално легитимирано
юридическо лице против правоспособно физическо лице и от данните по
делото не се установява наличието на отрицателни процесуални
предпоставки, съществуването на които да е пречка за надлежното
упражняване на право на иск.
С исковата молба са представени писмени доказателства, съдържащи
достатъчно данни, че е осъществен фактическия състав на разпоредбите на
чл. 500, ал.1, т.3 КЗ. Вписаният в протокола за ПТП номер застрахователна
полица установява наличието на валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ с ищеца . Съдържанието на
протокола за ПТП от 17.12.2018 г. е доказателство както за сбъдването на
застрахователното събитие, така и за основанието за ангажирането на
регресната отговорност на ответника – напускане мястото на ПТП . Размерът
на причинените вреди е установен с доклада по щетата, а заплащането на
обезщетението на пострадалото лице – с платежно нареждане от 29.01.2019г.
Горните фактически констатации, базирани на писмените доказателства,
представени с исковата молба, обуславят извода на съда за установяване на
всички кумулативно изискуеми предпоставки на чл. 500, ал.1, т.3 КЗ и
следващия се от това извод за вероятна основателност на предявената
осъдителна искова претенция.
Гореизложените доводи, мотивиращи съществуването на процесуалните
и материалното условия за постановяване на неприсъствено решение,
предпоставят приложението на разпоредбата на чл. 239 ал. 2 от ГПК, поради
което настоящия съдебен акт не следва да бъде мотивиран по същество, а
исковата претенция на ФИРМААД трябва да бъде уважена единствено въз
основа на извода на съда за нейната вероятна основателност , основана
на твърденията в исковата молба и представените с нея доказателства.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и с оглед изхода на производството, в
2
тежест на ответника трябва следва да бъдат възложени направените от ищеца
в исковото производство разноски за заплащане на държавна такса и
адвокатски хонорар, възлизащи общо на сумата от 150 лева (за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Водим от горното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. ВЛ. СП. с ЕГН ********** с адрес с. ****, обл.
Благоевград, ДА ЗАПЛАТИ НА ФИРМА , ЕИК ***** , гр. София, бул.
АДРЕС на осн. чл. 500, АЛ.1, Т.3 КЗ сумата от 406,52 лева ,
представляваща застрахователно обезщетение, платено на основание договор
за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен под формата на
застрахователна полица с № БГ/02/118002587076, и ликвидационни разноски
за определянето му, във връзка с ПТП от 17.12.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 08.06.2021
г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК , Д. ВЛ. СП. с ЕГН ********** с
адрес с. ****, обл. Благоевград ДА ЗАПЛАТИ НА ЗД „ФИРМА АД ,
ЕИК ***** , гр. София, бул. АДРЕС сумата от 150 лева , представляваща
направени от ищеца разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно член 239, ал.4 от
ГПК.
Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240
от ГПК.

Препис от същото да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3