РЕШЕНИЕ
№ 1881 31.07.2020г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На шестнадесети юли две хиляди и двадесета
година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател:
АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 3104 по описа
за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на И.Б.С. с ЕГН ********** ***, действащ чрез
пълномощника си адвокат Г.К.М. ***, представлявана от кмета Д.Н.. Ищецът
предявява срещу ответника иск за установяване на учредено на ищеца по силата на
Постановление № 11/ 02.03.1982г. на Министерски съвет право на ползване върху
следния имот : парцел № 15 а от незастроения горски фонд в местността „А.т.”, в
землището на вилна зона „Р.”, който съгласно заповед № 136/ 21.02.1991г. на
председателя на ИК на ОНС - Бургас представлява поземлен имот - дворно място с
площ от 870 кв.м, съставляващ УПИ I-150 в кв.16,
при граници от трите страни улица и УПИ II-151, а съгласно действащите кадастралната
карта и кадастралните регистри представлява поземлен имот с идентификатор
07079.832.150, с площ 867 кв.м, трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - за вилна сграда, при граници :
07079.832.151, 07079.832.190 и 07079.832.175.
Ищецът твърди, че
с посоченото ПМС № 11/ 02.03.1982г. за цялостно изграждане на системата за
самозадоволяване на населението от окръзите и селищните системи с основни
селскостопански продукти му е било учредено право на ползване върху земеделска
земя с площ от 850 кв.м в местността „А.т.”, в землището на вилна зона „Р.”,
като към момента на учредяването този имот е бил под № 15 а от незастроения
горски фонд. На 21.02.1991г. със заповед № 136 на председателя на ИК на ОНС -
Бургас е одобрен регулационен план на вилна зона „Р.”, като имотът, върху който
е учредено правото е урегулиран. Съгласно този регулационен план имотът
представлява поземлен имот - дворно място с площ от 870 кв.м, съставляващ УПИ I-150 в кв. 16, при граници от трите страни улица и УПИ II-151. В изготвения към този план разписен лист, като
собственик на имота бил записан ищецът. В имота ищецът построил масивна вилна
сграда, като впоследствие бил издаден акт за узаконяване № 8/ 01.03.2006г. С
влизане в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № РД-18-9/ 30.01.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със заповед № РД-18-1465/ 20.02.2015г. на началника на СГКК-Бургас, процесният
имот представлявал поземлен имот с идентификатор 07079.832.150 с площ 867 кв.м.
Правният интерес от предявения иск ищецът обосновава с произтичаща от съдебното
установяване на правото му на ползване възможност да придобие право на
собственост чрез изкупуване на земята, установена с § 4а от ПЗР н ЗСПЗЗ, сега с
чл.7 ал.4 от ЗВСГЗГФ.
На ответника са
редовно връчени преписи от исковата молба и
приложенията. В преклузивния срок по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът
представя писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че Община Бургас е
собственик на описания УПИ I-150 в кв. 16, като не бил спазен
редът за предоставяне право на ползване по чл.18 от ЗС /редакция 1951г./ и
Наредбата за държавните имоти /отм./ - писмен акт. Оспорва доказателствената
сила на представеното удостоверение на директора на Горско стопанство – Бургас,
като счита, че то е издадено от некомпетентен орган. Сочи, че липсва
изискуемото решение на ИК н ОНС, обективирано в протокол на ОбНС – Бургас, за
предоставяне право на ползване на земя на основание т.15 от ПМС № 11/ 1982г.
Страните представят
и ангажират доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират и
присъждане на направените по делото съдебни разноски.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Искът е с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.
При предявяването
на иска ищецът твърди предоставено по силата на Постановление на Министерски
съвет право на ползване върху земеделска земя, върху която впоследствие е
изградил узаконени постройки. Това обосновава възможност да придобие правото на
собственост върху земята на основание § 4а вр. § 4 ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ , впоследствие
на основание чл.7 ал.4 от ЗВСГЗГФ, за което е подал заявление до ответната
община в преклузивния срок по § 4а, ал.6 ЗСПЗЗ и чл.7, ал.7 ЗВСГЗГФ – съответно
до 31.12.1998г. и до 30.06.1998г. /от представената преписка се установява, че
заявление в този смисъл е депозирано от ищеца на 23.01.1998г. във връзка с
предходно такова от 15.08.1995г./. За реализирането на тази възможност ищецът
се нуждае от установяване със сила на пресъдено нещо на придобитото вещно право
на ползване върху земеделския имот, респективно земя от горския фонд, което
обосновава правния му интерес от предявения установителен иск.
Въведеното от
ищеца основание на твърдяното придобиване на правото на ползване върху описания
имот в землището на вилна зона „Р.”, гр.Бургас е Постановление на Министерски
съвет № 11/ 02.03.1982г. за цялостно изграждане на системата за
самозадоволяване на населението от окръзите и селищните системи с основни
селскостопански продукти, действащо до отмяната му с § 2 от ЗР на ПМС № 26/ 23.04.1987г.,
обн. ДВ, бр. 37/ 15.05.1987г. Възможността за предоставяне право на ползване
върху земеделски имот на гражданин е уредена от нормата на чл.15, ал.1 от
соченото ПМС № 11/ 02.03.1982г. С тази норма за постигане целите на
постановлението е указано на изпълнителните комитети на общинските народни
съвети, ръководствата на аграрно-промишлените комплекси и другите
селскостопански организации с участието на обществените организации да
продължат картотекирането и предоставянето на изоставени, нископродуктивни,
маломерни, наклонени и други непълноценно използвани земи на
аграрно-промишлените комплекси, на горските стопанства и в чертите на
населените места, в това число : - т.2 - на кооператори, работници,
специалисти, служители и пенсионери в аграрно-промишлените комплекси и другите
селскостопански организации - над земята за лично ползване, в размер и условия,
определени с примерния устав на аграрно-промишления комплекс; - т.3 - на
семейства на работници, служители и пенсионери, незаети в селскостопанското производство
- до 2 дка.
Писмените
документи, на които ищецът основава придобитото вещно право на ползване са
приложените към исковата молба удостоверение № 991/ 26.08.1994г., издадено от
Държавно лесничейство – Бургас, съгласно което на пет лица, в това число и ищеца
И.Б.С., през пролетта на 1984г. са предоставени по 0,85 дка места за лично
ползване в м.“А.т.“; и писмо от директора на Държавно лесничейство – Бургас до
Странджански районен народен съвет с № 632/ 06.03.1984г., с което е направено
предложение на посочени четири лица, в това число и на ищеца, да се дадат
разрешения за ползване на описани незастроени места от горския фонд „Р.“ по
реда на 11-то ПМС, като за ищеца е записан парцел 15а – 300 кв.м.
При действието
на нормативния ред на соченото от ищеца
ПМС № 11/ 02.03.1982г. в сила е разпоредбата на чл.18 от Закона за
собствеността (в първоначалната редакция при обнародването в Изв., бр.92/
1951г. преди изменението от ДВ, бр.33/ 1996г.), съгласно която прехвърляне
правото на собственост или учредяване друго вещно право върху недвижим имот държавна
собственост се извършва писмено, без да е необходима нотариална форма.
Следователно писмена е както установената от закона форма за действителност на
соченото от ищеца предоставяне на право на ползване по реда на чл.15 от ПМС №
11/ 02.03.1982г., така и формата за доказването му. Поради това на основание
чл.164, ал.1, т.1 от ГПК съдът приема за недопустими ангажираните от ищцовата
страна гласни доказателства – показанията на свидетеля С.К.. Освен това,
свидетелката не сочи конкретен писмен акт за твърдяното предоставяне през
1984-1985г. на имоти в местността „Р.“ за ползване на покойния й съпруг и
на ищеца от предприятието, в което са
работили – Горскостопански комбинат.
Двата представени
от ищеца писмени документа нямат характер на нарочен писмен акт на орган с
компетентентност по чл.15 от ПМС № 11/ 1982г., годен да предостави /учреди/
право на ползване върху недвижим имот. Тези документи, освен че не съдържат
надлежна индивидуализация на имотите, не са диспозитивни, като писмото от
1984г. единствено свидетелства за
направеното предложение на предоставяне на разрешение за ползване на имоти от
горския фонд, а удостоверението от 1994г. няма характер на официален
свидетелстващ документ за твърдяното предоставяне на ползването. При липсата на
твърдения и доказателства писмен акт за предоставяне на ползването съгласно
посоченото ПМС да е бил надлежно съставен и в последствие унищожен или изгубен,
тези документи не могат да бъдат приети и за начало на писмено доказателство.
По тези
съображения се налага изводът, че в настоящото производство ищецът не проведе
пълно главно доказване на твърдяното от него придобиване на ограничено вещно
право на ползване върху претендирания недвижим имот, поради което искът му е неоснователен
и ще бъде отхвърлен.
С оглед изхода от
спора, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 от ГПК ищецът дължи на ответника разноски
за юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл.25, ал.1 от НЗПП във
връзка с чл.37, ал.1 от ЗПП съдът определя в размер на 200 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на И.Б.С. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** - адвокат Г.К.М., да
бъде установено по отношение на ОБЩИНА БУРГАС, представлявана от кмета Д.Н.,
че по силата на Постановление № 11/ 02.03.1982г. на Министерски съвет на ищеца
е учредено право на ползване върху следния имот : парцел № 15 а от незастроения
горски фонд в местността „А.т.”, в землището на вилна зона „Р.”, представляващ
съгласно заповед № 136/ 21.02.1991г. на председателя на ИК на ОНС - Бургас
поземлен имот - дворно място с площ от 870 кв.м, съставляващо УПИ I-150 в кв.16, при граници от трите страни улица и УПИ
II-151, а съгласно действащите кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Бургас - поземлен имот с идентификатор 07079.832.150, с площ 867 кв.м,
трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -
за вилна сграда, при граници : 07079.832.151, 07079.832.190 и 07079.832.175.
ОСЪЖДА
И.Б.С. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** - адвокат Г.К.М.,***
с ЕИК ***, представлявана от кмета Д.Н., разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала: НД