Решение по дело №172/2021 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 69
Дата: 15 ноември 2021 г. (в сила от 15 ноември 2021 г.)
Съдия: Павел Неделчев
Дело: 20214200600172
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Габрово, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Благовеста Костова

Славена Койчева
при участието на секретаря Борянка Н. Михова
в присъствието на прокурора Надежда Трайчева Желева (ОП-Габрово)
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно административно
наказателно дело № 20214200600172 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производството е образувано по жалба от адвокат В.П. от АК -
Габрово, в качеството на договорен защитник на обвиняемия ЮС. М. ЮС. от с. Петко
Славейков, общ. Севлиево, против Решение № 260049/17.06.2021 г. по АНД №
627/2020 г. по описа на Районен съд – Габрово.
С обжалваното решение състав на Районен съд – Габрово е признал
обвиняемия ЮС. М. ЮС. за ВИНОВЕН в това, че на 28.04.2019 г., в гр. Габрово, в
дискотека „***“, находяща се в „***“ - Габрово, чрез нанасяне на удар с юмрук в
лицето - в областта на дясната скула, причинил на Д.С.Н. от гр. София лека телесна
повреда, изразяваща се в оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана по дясната
скула /долния ръб на дясната очница/ със счупване на предната стена на десния
максиларен синус, ангажираща и долния ръб на дясната очница, подлежащо на раната
кръвоизлив под конюнктивата на дясното око и мозъчно сътресение, довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по
хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1 от
НК, като на основание чл. 78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност с
налагане административно наказание глоба в размер на 2 000 лева, която да заплати в
полза на Държавата.
1
Със същото решение обвиняемият е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР
– Габрово направените по делото разноски в размер на сумата от 1399.05 лв.
Съдът е постановил, след влизане на решението в сила, веществените
доказателства, съставляващи 4 броя компактдискове да останат на съхранение по
делото.
Във въззивната жалба се твърди, че по делото не са събрани нито преки, нито
косвени доказателства, че именно обвиняемият е извършил деянието. Претендира се за
отмяна на решението и постановяване на ново решение, с което обвиняемият Ю.Ю. да
бъде признат за невинен и оправдан.
Пред настоящата инстанция жалбата се поддържа от обвиняемия Ю. и
защитника му адв. П..
По съществото на делото защитникът заявява, че не са събрани безспорни
доказателства обвиняемият да се е намирал в заведението „***“ в посоченото време на
инкриминираната дата. Приема за установено от разпита на служителите, че
обвиняемият никога не е работил в заведението, нито в охранителна фирма, която към
момента да е извършвала охрана в същия обект; персоналът в заведението бегло
познавал обвиняемия и то като клиент; пострадалият е имал нетърпимо агресивно
поведение по отношение на изпълнителката, поканена същата вечер, което станало
повод тя да прекъсне участието си и да се намеси приятелят й. Намира, че показанията
на пострадалия и двамата му приятели следва да бъдат ценени скептично откъм
достоверност – единият твърдял, че именно обвиняемият го бил проверил с
металотърсач, другият, че никой не ги е проверявал, защото били близки на
управителя, а третият казвал, че не е имало охрана да ги проверява, а
обвиняемият стоял подпрян на масата и само защото бил с черна шапка и
тениска, те го възприели като охранител.
Обвиняемият Ю. се присъединява към пледоарията на защитника си. Отрича да
е бил в дискотеката на инкриминираната дата, като заявява, че три пъти е ходил заедно
с брат си в това заведение.
Представителят на ОП – Габрово моли изцяло да бъде потвърдено решението
на първоинстанционния съд.
Въззивният съд разгледа подадената жалба с изложените в нея доводи, обсъди
становищата на страните в процеса и извърши цялостна проверка на обжалваното
решение в съответствие с правомощията си по чл. 314 НПК, при което приема за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице и в срока по
чл. 319, ал. 1 от НПК, което обуславя процесуалната ѝ допустимост.
Съдебното производство е образувано по реда на гл. 28 от НПК по внесено от
Районна прокуратура - Габрово в Районен съд – Габрово мотивирано постановление, с
2
което е направено искане обвиняемият ЮС. М. ЮС. да бъде освободен от наказателна
отговорност и му се наложи административно наказание по чл. 78а от НК за
извършено от него престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 1 от НК.
Първоинстанционният съд, в съответствие и с правомощията си по чл. 378, ал.
2 от НПК, е извършил цялостен анализ на събраните в наказателното производство
доказателства, включително и непосредствено е събрал такива, като обективно,
всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по делото. Настоящият съдебен
състав установи фактическа обстановка, която не се различа по всички основни
моменти от предмета на делото от възприетата от районния съд, както следва:
Свидетелите Д.Н. и С.С. са приятели. Двамата живеят в гр. София, но тъй като
били родом от гр. Габрово, често се връщали в родния си град.
В края на април 2019 г., в дните на Великденските празници, Н. и С. били в
Габрово. На 27/28.04.2019 г., след полунощ, отишли в дискотека „***“, намираща се в
„***“ в Габрово. Влезли в заведението, без да заплащат такса. Посещавали дискотеката
почти винаги, когато се връщали в родния си град, поради което част от служителите
им били познати. На входа на заведението двамата свидетели видели непознато за тях
лице, което възприели за охранител. Това бил обвиняемият Ю., който същата вечер
носел черна шапка с надпис „***“ и черна тениска с бели орнаменти.
След като влезли в салона на дискотеката, свидетелите Н. и С. седнали на бара,
намиращ се в близост до входа. Поръчали си напитки, включително алкохолни.
Обслужвала ги свидетелката Ц.Ц., която работела като салонен управител. По същото
време техният приятел - свидетелят П.Б., бил с друга компания в съседна дискотека,
намираща се в сградата на същия търговски комплекс. Около 01.30 часа, след
полунощ, за кратко, Б. отишъл при Н. и С.. При влизане в дискотеката непознато за
него момче с черна шапка, което възприел за охранител, се опитало да го спре, като
свидетелят предположил, че това било защото бил облечен с анцуг. След намесата на
служител от дискотеката, който го познавал, Б. бил пуснат да влезе. По-късно през
нощта свидетелите Н. и С. видели, че непознатото им момче с черна шапка с надпис
„***“ и черна тениска с орнаменти се намира вътре в дискотеката и ги наблюдава.
Около 04.00 часа свидетелят С. излязъл от заведението и отишъл до
автомобила си, който се намирал на паркинга на търговския комплекс. През това време
обвиняемият, който продължавал да стои с шапката на главата, се доближил до
пострадалия. Попитал го защо го гледа цяла вечер. Двамата разменили няколко
реплики, след което свидетелят Н. се обърнал с гръб, за да прекрати разговора. Тогава
обвиняемият Ю. завъртял пострадалия с лице към себе си, след което го ударил силно с
юмрук. Ударът попаднал в областта на дясната скула на свидетеля Н. и той паднал на
земята. Малко след това свидетелят С. се върнал в заведението и видял Н. с окървавено
лице, като около него нямало никой. Пострадалият му казал, че Ю. го е ударил. С.
3
помогнал на приятеля си, като го качил на таксиметров автомобил, който го откарал в
ЦСМП - Габрово. Оттам потърпевшият позвънил на ЕЕН 112 и сигнализирал за
случилото се.
По подадения от пострадалия сигнал, в дискотеката бил изпратен екип на РУ на
МВР – Габрово. При отиване на място полицаите установили, че работата в
заведението е приключила, а от персонала заявили, че не знаят да е имало инцидент
през въпросната нощ.
На 30.04.2019 г. пострадалият подал заявление в РУ – Габрово.
На 02.05.2019 г. пострадалият Н. постъпил за лечение в клиниката по
Неврохирургия на ВМА – София.
От заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза, което не е
предмет на оспорване от страните и се възприема от съда за мотивирано и
законосъобразно изготвено, се установява, че в резултат на нанесения му от
обвиняемия удар пострадалият Н. е получил оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна
рана по дясната скула - долния ръб дясната очница със счупване на предната стена на
десния максиларен синус, ангажираща долния ръб на дясната очница, подлежащо на
раната; кръвоизлив под конюнктивата на дясното око и мозъчно сътресение.
Експертизата приема, че механизмът на получените увреждания е чрез удар с или
върху твърд тъп предмет, което кореспондира на съобщеното от пострадалия.
Получените увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Фактическата обстановка се установява при съпоставката и анализа на
показанията на свидетелите Д.Н., С.С., П.Б., Н.В., Ц.Ц., Н.Ш., В.В., П.Д., както и
писмени доказателства - протоколи за разпознаване на лица и предмети (л. 105-112 от
ДП), веществените доказателства - 4 броя СД диск.
Основното възражение, което се прави от обвиняемия и неговия защитник е за
недоказаност на авторството на деянието. Същите твърдения са правени и пред
районния съд, който мотивирано не ги е възприел за достоверни по съображения, които
изцяло се споделят от настоящия състав.
Правилно съставът на първоинстанционния съд е кредитирал с доверието си
показанията на свидетелите Н., С. и Б.. Установеното по делото, че обвиняемият Ю. не
е бил част от персонала на заведението и формално не е осъществявал охрана в същото
не е основание за възприемане на показанията на тези свидетели за недостоверни,
както счита защитата. Всеки един от посочените свидетели съобщава, че е видял Ю. на
входа на заведението. Не им бил познат от предходните им посещения, за разлика от
част от останалите служители на дискотеката. Възприели го за охранител, защото бил
застанал в близост до мястото, където обичайно се разполагала охраната, както и
поради това, че проверил джобовете на свидетеля Н., а след това се опитал да спре
4
свидетеля Б.. По-късно същата вечер пострадалият и свидетелят С. видели Ю. и в
самата дискотека. И тримата свидетели са категорични, че през цялото време
обвиняемият носел на главата си черна шапка с надпис „***“ и бил облечен с черна
тениска. Свидетелят Н. последователно и логично е обяснил и останалите съществени
за предмета на доказване обстоятелства, като е категоричен, че ударите са му нанесени
именно от подсъдимия, като нито преди, нито в момента на нанасянето им е дал повод
за проявената срещу него агресия. Свидетелите С. и Б. категорично са посочили
обвиняемия Ю.ов и при извършеното разпознаване, като протоколите за тези
процесуално-следствени действия са подписани без възражения, включително от
защитника на обвиняемия.
Обстоятелството, че не друго лице, а именно обвиняемият е проявил физическа
агресия спрямо пострадалия се установява от показанията на свидетеля Н., подкрепени
косвено от показанията на свидетеля С. и съответства на заключението на съдебно-
медицинска експертиза. Това, че останалите разпитани свидетели не съобщават за
конфликт и нанесени удари не опровергава установеното въз основа на съобщеното от
свидетелите Н. и С.. Правилно районният съд е отчел, че следва да се вземат под
внимание и условията, при които е извършено деянието - в заведение с много хора,
силна музика и оскъдно осветление; не се касае за шумен скандал, привличащ
вниманието; извършено е чрез удар с юмрук, което става за секунди; предхождащо
деецът и пострадалият не са имали словесен конфликт, който да привлече внимание
върху тях.
На следващо място, обвиняемият се ползва от правото си да не дава обяснения
по обвинението. Единственото при упражняване на правото на лична защита пред
въззивния съд заявява, че въпросната нощ не е бил в заведението, както и че само три
пъти с брат си е посещавал тази дискотека. Тези негови твърдения изцяло се
опровергават от показанията на свидетелите Н., С. и Б.. Наред с това същите
противоречат и на показанията на свидетелите Н.В. – барман, и В.В. – управител на
дискотеката, които заявяват, че обвиняемият им е познат като клиент, който често
посещавал заведението, а свидетелят Н.В. в показанията си от досъдебното
производство, които са приобщени чрез прочитането им, е допуснал, че Ю. е бил в
дискотеката и през въпросната нощ.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира за
правилен и законосъобразен правния извод, че обвиняемият Ю., след като на
28.04.2019 г., в гр. Габрово, в дискотека „***“, находяща се в „***“ - Габрово, чрез
нанасяне на удар с юмрук в лицето - в областта на дясната скула, причинил на Д.С.Н.
от гр. София лека телесна повреда, изразяваща се в оток, кръвонасядане и разкъсно-
контузна рана по дясната скула /долния ръб на дясната очница/ със счупване на
предната стена на десния максиларен синус, ангажираща и долния ръб на дясната
5
очница, подлежащо на раната кръвоизлив под конюнктивата на дясното око и мозъчно
сътресение, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като
деянието е извършено по хулигански подбуди, както от обективна, така и от
субективна страна, при форма на вината пряк умисъл, е осъществил състава на
престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, за което е признат
за виновен. Деянието е извършено по хулигански мотиви. Безспорно е установено, че
не е имало агресивно поведение от страна на пострадалия към обвиняемия и
действията на последния, насочени към телесната неприкосновеност на свидетеля Н.
не са били провокирани. Несъмнено е, че с това си поведение обвиняемият Ю.
демонстрирал явно неуважение към личността и незачитане на установения обществен
ред, като действието му са извършени на обществено място, свързани са с
посегателство върху личността на пострадалия и са станали достояние на други хора,
намиращи се в дискотеката.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че по отношение на обвиняемия
Ю. са налице предпоставките по чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. За престъпление по чл. 131, ал.
1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три
години. Обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.
От деянието не са нанесени съставомерни вредни последици, които следва да бъдат
възстановени.
Въззивният съд счита, че с така определеното административно наказание
глоба в размер от 2000 лв. в пълнота ще бъдат постигнати целите на личната и на
генералната превенция. Наказанието е индивидуализирано в размер под средния, като
са отчетени всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Настоящият състав не
намира основания за облекчаване на отговорността на обвиняемия, още повече, че в
случая се касае за престъпление против личността, засягащо съществено телесната
неприкосновеност на пострадалия.
Правилно и законосъобразно съдът се е произнесъл за разноските, които е
възложил на обвиняемия.
В заключение следва да се направи извод за правилност, мотивираност и
законосъобразност на атакуваното решение, което от своя страна обуславя
потвърждаването му.
Водим от горното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260049 от 17.06.2021 г. по АНД № 627/2020 г. по
описа на Районен съд - Габрово.
6
Решението е окончателно и не подлежи на касационна жалба или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7