О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 1083 Година
2014, 29.09 Град Бургас
Бургаски окръжен съд
граждански състав
На двадесет и девети септември две хиляди и четиринадесета година
В закрито заседание в следния
състав:
Председател:
Иво Добрев
Като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 693 по
описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова претенция от „Слънчев бряг” АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: к.к. Слънчев бряг, Община Несебър,
представлявано от Златко Димитров в качеството му на изпълнителен директор
срещу „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, ж.к. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, с която ищеца претендира да бъде осъден
ответника да му заплати сумите от:
530 000 лв. (петстотин и тридесет хиляди лева), като обезщетение за
ползване на водопроводна и канализационна мрежа, собствена на ищеца, на
територията на к.к. Слънчев бряг-Изток за периода от 01.01.2010 г. до
31.12.2010 г.; 70 000 лв. (седемдесет хиляди лева) мораторна лихва върху
дължимото обезщетение, считано от 01.01.2010 г. до датата на завеждане на
исковата молба, както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на задължението. Моли и за присъждане на направените
в хода на производството съдебно-деловодни разноски.
Бургаски окръжен съд преди да пристъпи към разглеждане
на делото в открито съдебно заседание следва да извърши предвидената в чл. 374
от ГПК подготовка на делото в настоящото закрито заседание, включваща
процесуалните действия, посочени в този законов текст.
При проверка на редовността на разменените книжа
съгласно предл.1 на изр.1, ал.1 на чл. 374 от ГПК, съдът констатира следното:
За разглеждането на настоящите искове
с оглед предмета им - осъждане на ответника да заплати общо сумата от
600 000 лв. (шестстотин хиляди лева), представляваща сбор от обезщетение
за неоснователно ползване на водопроводна мрежа и изискуема лихва за
забава, е въведено нарочно особено
исково производство в глава 32 на, Част
ІІІ на ГПК и следователно те следва да се разглеждат по правилата на този
особен исков процес на ГПК. Исковата претенция, подчинена на общите изисквания
на ГПК за предявяването й, е редовна
съобразно чл. 127 и чл. 128 от ГПК. Въз основа на разпореждане на
съдията-докладчик на основание чл.367 ГПК са изпратени преписи от исковата молба и приложенията на ответника, на
когото е указано да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното
съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на
права. Ответникът е подал отговор в законовия срок и молба, в която обосновава
нуждата от привличане на основание чл. 219 от ГПК на трета подпомагаща страна –
Община Несебър. С разпореждане на съдията – докладчик по делото са изпратени на
ищеца преписи от молбата по чл. 219 от ГПК, отговора на ответника ведно с
приложенията към тях, като му е указана възможността в двуседмичен срок от
получаването му да подаде допълнителна искова молба. Такава е входирана от
ищеца на 21.02.2014 г., ведно със самостоятелна Молба-становище по искането за
привличане на трето лице-помагач. Последвало е разпореждане на съдията –
докладчик по делото, с което на ответника е указана възможността да подаде
допълнителен отговор. Видно от книжата по делото в законоустановения
двуседмичен срок на 10.03.2014 г. е постъпил допълнителен отговор от
ответника. При това положение книжата по
настоящото дело до настоящия момент са съставени и разменени редовно.
Исковете са предявени съобразно правилата за
родова и местна подсъдност (арг. от чл.
104, т. 4 и чл. 105, предл. 1 от ГПК), а именно пред Бургаски окръжен съд
като първа инстанция, с оглед цената
им, който е и съд по седалището на
ответника. Подадени са от активно легитимирано лице, което твърди, че в
негова полза са възникнали изискуеми вземания, на извъндоговорно
основание, които не са били изпълнени. Насочени
са срещу лице, за което се твърди, че не
е изпълнило задължения към ищеца възникнали в негова тежест в следствие
неправомерно ползване на негова собственост. Правният интерес
е обоснован с твърденията, че се
търси заплащане на обезщетение за ползване на имот след
прекратяване на договор за наем при
противопоставяне от страна на наемодателя, заедно с обезщетение за забава. Ответникът е подал писмен отговор, в който прави възражения за недопустимост на
предявените искове, като твърди, че ищецът е пропуснал да конкретизира
причината за нереализирането на доходи от собственото му имущество, представляващо
водоснабдителна и канализационна мрежа. Навежда твърдения за липсата на елемент
от фактическия състав на иска по чл. 236, ал.2, а именно – ползването на вещта
да е осуетило възможността на наемодателя да увеличи имуществото си.
С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е длъжен
да даде защита на накърненото материално право само в рамките и по начина,
поискани от ищеца. Ищецът
в конкретния
случай търси обезщетение за
пропусната полза поради
накърнен негов негативен интерес, което се изразява в неосъществено увеличаване на имуществото му
за процесния период. Изрично е заявил как се
формира, според него тази пропусната полза, като за база
е посочена половината
от счетоводната печалба от дейността на територията на к.к. Слънчев бряг като средна пазарна цена за ползването и
експлоатацията на водопроводната мрежа. Предпоставките
за ангажиране на отговорността на наемателя за заплащане на
обезщетение по чл.236 ал.2 ЗЗД са следните – изтекъл срок на договора за наем,
противопоставяне на наемодателя срещу ползването на предоставеното под наем имущество, продължилото
ползване, въпреки противопоставянето, предвидимост на
пропуснатата полза и причинна връзка между ползването, въпреки
противопоставянето на наемодателя и неполучените приходи. В случая личи от твърденията на
ищеца, че пропуснатото увеличение на имуществото му се дължи на неплащането на
наемни вноски за посочения в исковата молба период от от 2009 г. до 2013 г. от
страна на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД. При все, че въпросът за наличието
на генетична връзка между обогатяването и обедняването е такъв по същество на
спора и предвид гореизложеното не се намират основания за оставяне на исковата
молба без движение, поради неконкретизирана обстоятелствена част от страна на
ищеца.
Ответникът „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД с Молба от 24.01.2014 г. отправя до съда искане за спиране на
производството по настоящото т.д. №
693/2013 г., като обусловено от изхода по гр.д. № 1794/2013 г. по описа на БОС
и гр.д. № 752/2012 г. по описа на РС-Несебър и същевременно представя
постановено съдебно решение по последното дело, с което по отношение на
„Слънчев бряг“ АД се установява, че Община Несебър е собственик на описаната в
съдебния акт улица. Няма данни последното да е влязло в сила. Независимо от
това, съгласно твърденията на ответното дружество, преюдициален спрямо
настоящия спор се явявал въпроса за собствеността върху уличното платно и
положената под него техническа инфраструктура.
Не се намират основания за спиране на
производството. Отсъствието
на връзка на обусловеност между двете дела се извежда от обстоятелствата, на
които се основава исковата претенция, съотв.
очертаните от тях предметни предели на установяване по двата иска, както
и от липсата на субективен идентитет между тях. Обстоятелствата по посочените
от ответника дела, които имат значение за установяване на принадлежността на
правото на собственост, нямат влияние върху наемните правоотношения. Наемното правоотношение
има сила само между страните по него, като съществуването на право на собственост
не е необходимо условие за съществуване качеството
наемодател. Кому
принадлежи правото на собственост върху
недвижимия имот е правно неотносимо към предмета на доказване - неплатени наемни вноски. С други думи,
дори и „Слънчев бряг“ АД да не е собственик на процесната водоснабдителна и
канализационна мрежа в рамките на настоящия спор, това би било ирелевантно, при
положение, че е налице Договор за наем, съдържанието на облигационните
отношения (права и задължения) по който са относителни, а не абсолютни, поради
което и не е налице колизия между вещните и облигационните права върху
въпросните елементи на техническата инфраструктура. В този, смисъл и не е необходимо
ищецът да доказва, че е техен собственик, при положение, че е достатъчно
удостоверяването на надлежно възникнало наемно правоотношение между страните по
договора (в този см. Решение 1247/16.07.2002г.
по гр.дело №1358/2001г. на ВКС-ІV г.о., Решение №164/13.04.1976г. по гр.дело №29/1976г. на
ВКС-ІІІ г.о., Решение №2003/10.01.2004г. по гр.дело №2014/2002г. на ВКС-ІV г.о., Решение №234/23.02.2001г.
по гр.дело №1225/2000 г. на ВКС-V г.о. и др.) Предвид гореизложеното, не следва да се вземе
предвид искането на ответника за спиране на настоящото производство, като
обусловено от изхода по гр.д. № 1794/2013 г.
по описа на БОС и гр.д. № 752/2012 г. по описа на РС-Несебър.
Извън изрично посочените от ответника,
не са станали служебно известни на
съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да
водят до извод, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни
процесуални предпоставки, водещи до недопустимост на предявения иск. При това
положение предявеният иск е допустим.
С оглед на горните констатации по отношение на
редовността и допустимостта на предявената претенция, съдът намира, че ще
следва да пристъпи към насрочване на
делото в открито съдебно заседание - на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.
Съдът
намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по
делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени
от страните на основание чл. 374, ал. 1 във вр. с чл. 146 от ГПК.
Проект за доклад:
Ищецът твърди в исковата си
молба, че между страните на 08.03.2005 г. бил сключен
договор за наем, по силата на който той е
предоставил на ответника за ползване водопроводната мрежа и обслужващите
съоръжения срещу уговорена цена в размер на 50% от рентабилността, разчетена в
цената на питейната вода, като водните количества се отчитали на базата на
инкасираната вода от абонатите, захранващи се с питейна вода от главния
водопровод. Договорът бил сключен за срок до 31.12.2005 г., като съгласно чл.
11 било уговорено същият да се счита продължен за срок от шест месеца при
продължаване ползването от страна на ответника-наемател без противопоставянето
на ищеца-наемодател. По тази начин действието на договора било продължавано до
31.12.2008 г. С писмо изх. № И-94-00-283 от 09.12.2008 г. ищецът уведомил
ответника, че прекратява договора. Със същото писмо ищецът предложил на
ответника подписване на нов договор при нови параметри (срок и цена). С писмо
изх. № 13413/06.01.2009 г. ответникът отхвърлил предложението за нов договор.
Въпреки прекратяването на договора и противопоставянето на ищеца-наемодател
ответникът продължил ползването на водопроводната мрежа и технологичните
съоръжения, обслужвайки абонатите си на територията на к.к. Слънчев бряг.
Ищецът твърди, че чрез неговата водопроводна мрежа ответникът реализирал
печалби, извършвайки доставка и продажба на вода, извеждане на канализационни
води и пречистване на води, като тези дейности били невъзможни без ползването
на ВиК съоръженията. Пояснява, че ответникът злоупотребявал с монополното си
положение като единствено по закон лице, оправомощено да извършва тази дейност
в локалната територия, понеже само той имал статут на воден оператор. Това
ползване било неправомерно, поради което „ВиК“ ЕАД се било обогатило за сметка
на ищеца със сума, представляваща половината от чистия положителен финансов
резултат на територията на к.к. Слънчев бряг – Изток и гр. Свети Влас, който по
преценка на ищеца възлизал на 1 060 000 лв., но предстоял да бъде
изчислен в хода на производството. Навежда твърдения за наличие на две дела,
едното от които висящо, а другото приключило с вл. в сила Решение на БАС в
полза на „Слънчев бряг“ АД, по които водоснабдителното дружество е отказвало да
плати цена за ползване на съоръженията. По преценка на ищеца, дължимото за периода
обезщетение, равняващо се на половината от реализируемата печалба на посочената
територия, възлизало на 530 000 лв., а лихвата за забава, претендирана от
01.01.2010 г. до датата на завеждане на исковата молба – на 70 000 лв.
Моли за допускане на съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертиза,
задачите по които да бъдат поставени в открито съдебно заседание. Прилага и
ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си.
Съдът е сезиран с предявени при условията на активно обективно кумулативно съединяване осъдителни претенции за заплащане на обезщетение за ползване на имот след прекратяване на договор за наем и при противопоставяне от страна на наемодателя заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от завеждането на иска до изплащането на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът по делото „Водоснабдяване
и канализация“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, с която оспорва
допустимостта на производството и основателността на иска. Възражението досежно
редовността на исковата молба вече бе разгледано. Освен това повдига и
възражение за нищожност на Договора за наем, като сключен без изричното
съгласие на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и в
противоречие с чл. 28 от ЗПСПК. Твърди, че липсва противопоставяне от страна на
наемодателя след прекратяването на договора, което било задължителен елемент от
фактическия състав по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД, поради което счита, че договорът е
бил продължен за неопределен срок.
Уточнява, че въпреки неколкократните опити от негова страна да предаде
владението върху мрежата обратно не ищцовото дружество, последното категорично
и неоправдано отказало да го приеме, с което било изпаднало в забава.
Предвид кредиторовата забава, моли на основание
чл. 97, ал. 2 от ЗЗД да бъде издадено разрешение за продажба на ВиК мрежата на
„Слънчев бряг“ АД. На първо място искането е недопустимо, поради факта че то
предполага инициирането на охранително, т.е. безспорно производство, което се
развива пред Районен съд, а не исков процес. Освен това охранителното
производство е предпоставено от наличието на бързо развалящи се или финансово
обременителни вещи, предмет на дължимата престация, едно добросъвестно
поведение от страна на длъжник, в готовност да изпълни и необосновано неприемащ
изпълнението кредитор. В конкретния случай тези предпоставки не са налице,
искането е отправено несвоевременно, пред Окръжен съд, пред който вече е висящ
спор, касаещ въпросната вещ, като дори и да се допусне, че преодолява родовата
подсъдност и съдопроизводствения ред (което не е така), е трябвало да бъде
повдигнато пред компетентния съд преди ищецът да заведе дело за обезщетение от
неправомерното ползване на въпросната канализация и водопровод. Извън
гореизброеното, водопроводната мрежа като система, обслужваща един квартал,
представлява недвижима вещ (арг. от чл. 110 от ЗС), която се ползва с отделен
кадастрален номер, трайно прикрепена е към земята във функционалната си цялост
и обслужващо предназначение, което по естеството си би било нарушено от
отделянето. Освен това за прокарването на водопровод и канализация се учредява
специален сервитут като ограничено вещно право. А специалният ред по чл. 97,
ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД не се прилага за недвижими вещи (арг. от Определение № 449
от 15.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 343/2011 г., IV г. о.) Поради
гореизложеното искането на ответника по чл. 97 от ЗЗД следва да бъде оставено
без уважение.
Ответникът отрича и наличието на пряка
причинно-следствена връзка между претендираните пропуснати ползи от невъзможността
му да ползва ВиК мрежата и да реализира печалба, тъй като ищецът не би могъл да
извършва нито доставка и отвеждане, нито пречистване на вода, нито извеждане на
канализационни води, независимо от
факта, дали ответника е ползвал или не мрежата. Не било вярно твърдението на
ищеца, че ответникът бил единствен оператор на територията на Слънчев бряг,
т.к. законова забрана в този смисъл не съществувала, следователно единствено от
„Слънчев бряг“ АД зависело дали ще се регистрира като воден оператор, съотв.
дали ще събира приходи от подобни дейности. Моли за издаване на съдебно
удостоверение, което да му послужи пред ДКЕВР, която да го снабди с друго
такова, от което да е видно: дали „Слънчев бряг“ АД е можело да бъде
регистрирано и при какви условия като воден оператор 2010 г., за какъв вид ВиК
услуги, на какви изисквания е следвало да отговаря, за да предоставя описаните
от ищеца услуги, допустимо ли е ДКЕВР да утвърди цени само за отделен вид
доставка на вода; какви услуги се включват при формирането на цената за
доставка и отвеждане на вода и на цената за извеждане на канализационни води;
„Слънчев бряг“ АД било ли е регистрирано като ВиК оператор 2010 г., респ. срещу
какви цени е могло да продава питейна и канална вода; ако е кандидатствало за
оператор в ДКЕВР за какви дейности, кога е било и срещу какви цени, като се
представи копие от молбата и бизнес-плана; да посочи колко и кои търговци са
били регистрирани като водни оператори на Бургаска област и за какъв вид ВиК
услуги; да даде разяснения за видовете съоръжения, по които могат да се
пречистват отпадните води?
Ответникът навежда твърдения и че по процесната
мрежа се е извършвало само водоподаване и отвеждане на вода като пряка и
закономерна последица. Оспорва видовете услуги, за които ищецът твърди, че е
предназначена процесната мрежа, като твърди, че пречистването на отпадните води
се извършвало само от пречиставателни станции и съоръжения, които нямали нищо
общо с ВиК мрежата. Моли за издаване на съдебно удостоверение, чрез което да се
снабди от РДНСК-Бургас с преписи от документацията по изграждането и въвеждането
в експлоатация на процесните съоръжения, в т.ч. и разрешение за строеж и за
ползване, чрез които документи ще установява предназначението, за което могат
да бъдат експлоатирани съоръженията и дали може да бъде предоставена услугата
по пречистване на отпадъчни води.
Ответникът оспорва и ищцовата претенция по размер
като недоказана. Твърди, че сочените от ищеца пропуснати ползи не били нито
преки, нито предвидими, нито конкретни, нито били съобразени с разходите,
съпътстващи въпросните дейности. Моли на основание чл. 190 от ГПК да бъде
задължено ДКЕВР да представи копие от : бизнес плана на „Слънчев бряг“ АД за
развитието на дейността на дружеството за периода 2009-2011 г. с вх. №
В-12-00-883/21.07.2009 г., ведно с писма към него с вх. № В-12-00-883/01.10.2009
г.р 04.11.2009 г., 09.11.2009 г., 27.01.2010 г. 18.02.2010 г., 24.02.2010 г. и
от 09.03.2010 г., както и заверено копие от преработения и допълнен бизнес план
с вх. № В-12-00-883/26.01.2010 г.
Досежно периода, за който се претендира
обезщетение, възразява, че трябва да съответства на периода, в който са се
ползвали вещите, въпреки противопоставянето на наемодателя. Ответното дружество
твърди, че след като ищецът е предвиждал настъпването на неблагоприятните
последици, появили се от противоправното ползване на водопроводната мрежа, то
грижата на добър стопанин го е задължавала да се регистрира като воден оператор
и да поиска предаването на вещта. Счита, че щом ищецът не е сторил това, нямал
право да претендира обезщетение. Оспорва акцесорната претенция за сумата от
70 000 лв. – мораторна лихва върху претендираното обезщетение от
530 000 лева, считано от 01.01.2010 г. до 18.12.2013 г., като
неоснователна и като погасена по давност. При условие на евентуалност, ако
бъдат уважени претенциите за главница и лихви, релевира възражение за
погасяване на вземанията на ищеца за обезщетение за периода от 01.01.2010 г. до
31.12.2010 г. по давност, тъй като искът бил предявен след тригодишния срок по
чл. 111 от ЗЗД. Oтветникът се противопоставя на искането за назначаване
на съдебно-икономическа експертиза. Оспорва
представената от ищеца справка по чл. 366 от ГПК и наведените в нея твърдения
за размер, падеж и лихви по вземането. Оспорва и инвентаризационния опис,
представен с исковата молба (лист 11-14 вкл. между кориците на делото) и
редовността на записванията в него. Моли на основание чл. 190 от ГПК да бъде
задължено СНЦ „Съюз на собствениците“, гр. Несебър да представи : Справка за
дължими суми-такса инфраструктура от хотелиерите към „Слънчев бряг“ АД за 2010
г., предоставена му от последния. Освен това моли да бъде задължена и Община
Несебър да предостави на съда наличната при нея документация отн. :
изграждането и въвеждането в експлоатация на процесната мрежа (инвестиционен
проект, план за регулация на к.к Слънчев бряг, разрешение за строеж на
проводите на техническата инфраструктура, разрешение за ползване на водопровод
и канал на територията на к.к. Слънчев бряг-изток, евентуално да му бъде
издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред Община Несебър за снабдяване
с гореизброените книжа. Моли за допускане до разпит при режим на призоваване на
експерт от ДКЕВР, който да даде показания за : дейностите, които са свързани с
контрола и регулирането от страна на Комисията, утвърждаването на цените за
отделните видове ВиК услуги, одобряването на техническата и икономическа част
на бизнес плановете и сведения отн. провеждането на регистрационния режим по
придобиване на статута воден оператор.
Представя писмени и анагажира гласни доказателства.
Ответникът е отправил и молба на основание чл.
219, ал. 1 от ГПК за конституиране на трета подпомагаща страна – Община Несебър
с ЕИК ********* с адрес: гр.Несебър, ул. „Еделвайс“ №10А, представлявана от
Кмета на Общината – Николай Димитров. Твърди се, че дружеството-ищец основавало
правата си на твърдения за собственост на водопроводната мрежа и обслужващи
съоръжения, изградени на територията на к.к. Слънчев бряг. Обосновава интереса
от привличането на общината в процеса с аргументи в подкрепа на това, че
процесните съоръжения били положени под уличното платно, съгл. плана за
регулация на Слънчев бряг, а съгл. чл. 64, ал. 3 от ЗУТ: Съоръженията на
техническата инфраструктура се изграждат, поддържат и ремонтират от и за сметка
на държавата, общините и експлоатационните дружества, освен ако в специален
закон не е предвидено друго. От тази
разпоредба ответникът заключава, че изградените от „Слънчев бряг“ АД съоръжения
са били трансформирани автоматично в публична общинска собственост по см. на
чл. 19, т. 4 б. “а“ и б. „б“ от ЗВ във вр. с чл. 64, ал. 3 във вр. с чл. 83 от ЗУТ. Твърди, че Община Несебър в качеството си на собственик на водопроводната
мрежа, следва да бъде привлечечена в процеса.
Правният интерес на третото лице
следва да се определя от материалноправните отношения между привличащия и
привлечения, които позволяват при неблагоприятно решение по главния иск,
първият да предяви иск против втория (или обратно) в който процес, по силата на
чл. 223, ал. 1 ГПК подпомагаща и главна страна да бъдат подчинени на обвързващата сила на
мотивите на постановеното решение. В конкретния случай и както вече бе
изяснено, неотносим спрямо предмета на спора се явява въпросът за собствеността
върху процесните съоръжения, доколкото той е спорен. Наемният договор създава обаче облигационни
отношения между страните, за които възникват съответните насрещни задължения за
предоставяне на наеманата вещ и заплащане на уговорената наемна цена, след нарушаването на които се
превръщат в притезания за принудително осъществяване на съответния дължим
резултат. За така възникналата
облигационна връзка е без значение чия е собствеността на вещта, предмет на
договора, който извод
обуславя и липсата от нужда твърдяния собственик на водопроводната мрежа,
изградена под к.к. Слънчев бряг-изток да участва в качество на подпомагаща
страна в процес, касаещ дължимостта на обезщетение от неправомерното им
ползване, поради което искането за конституиране на Община Несебър на основание
чл. 219 от ГПК следва да бъде оставено без уважение.
Постъпила е в срок допълнителна искова
молба, с която ищецът изразява становище по възраженията на ответника за
недопустимост на исковата молба. Досежно възражението за нищожност на договора,
счита, че няма връзка с предмета на делото, тъй като претенцията за обезщетение
не произтичала от договор. Ищецът във връзка с твърденията на ответника за
липса на противопоставяне след изтичане на срока на договора, твърди, че
последните са без основание и че през 2010 г. пред Бургаски окръжен съд е било
образувано т.д. №62/2010 г., по което „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД било
осъдено да заплати обезщетение за периода от 2009 г. Моли делото да бъде изискано и приложено към
настоящото като доказателство за развитието на отношенията между страните по
настоящия спор. Във връзка с ответното възражение за наличие на кредиторова
забава, ищецът уточнява, че твърденията на ответника били противоречиви.
Признава, че „ВиК“ ЕАД действително е отправял покани до ищеца за предаване на
съоръженията, използвайки монополното си положение и с ясното си съзнание, че
водопроводната мрежа не може да се ползва от „Слънчев бряг“ АД поради липса на
лиценз. Освен това въпреки поканите, ответникът никога не бил преустановил
ползването на активите на ищеца. Ищецът
твърди по отношение на твърденията на ответника за липса на причинна връзка и
досежно размера на вредите, че правото му на обезщетение изисква да бъде
компенсиран за ползването на активите му, а размерът им предстои да бъде
доказан в рамките на настоящото производство. Твърди, че е бил кандидат за
воден оператор, като производството пред ВАС е било прекратено, поради промяна
в закона, забраняваща лицензирането на водни оператори. Противопоставя се на
доказателственото искане на ответника за издаване на съдебно удостоверение от
ДКЕВР, в което да бъде отговорено на въпросите, поставени в отговора на
исковата молба (лист 25 между кориците на делото). Твърди, че въпросът за
видовете дейности, за които се дължи обезщетение, е изследван в предходните
спорове между тях и е свързан с факта, че без вик-мрежата на ищеца, ответникът
не може да реализира всички услуги, включително и пречистване със собствените
си пречиствателни съоръжения. Противопоставя се на искането за издаване на
съдебно удостоверение от РДНСК Бургас, заявявайки като безспорно
обстоятелството, че без собствената му ВиК мрежа непосредствено не могат да се
пречистват отпадни води и също така че без нея ответникът не може да извършва
тази дейности, защото тези отпадни води не могат да достигнат неговите
пречиствателни съоръжения. Възразява на твърденията на ответника, че процесните
съоръжения представлявали общинска собственост, като допълва, че нормата на чл.
64 от ЗУТ по никакъв начин не уреждала придобиването на право на собственост
върху такива мрежи, още повече, че ответникът сам бил предоставил на съда
писмено доказателство, от което си личало собственото му твърдение, че мрежата
е собственост на ищцовото дружество. Счита, че наличието на преюдициалност към
настоящия спор спрямо цитираните от ответника дела на БОС и НРС е недоказано и
неоснователно. Досежно ответното възражение за размера на претенцията, ищецът
настоява, че евентуалните печалби, които дружеството би реализирало, ако не бе
лишено от ползването на имуществото си, са неотносими към предмета на спора, който
обхващал дължимостта на обезщетение за ползване на чужди активи. Оспорва
твърденията на ответника за неполагане грижата на добрия стопанин, предвид неуспешните
опити да получи лиценз за воден-оператор и обективната невъзможност това да
бъде извършено, поради законодателни промени. Ищецът настоява, че ответникът
злоупотребява с монополното си положение и въпреки поканите за предаване на
водопровода той е продължил да ползва съоръженията и да печели от тях. Намира
възраженията за давност по отношение на лихвите и главницата за неоснователни.
Без да задава конкретни въпроси към вещото лице, заявява, че поисканата
съдебно-икономическа експертиза следвало да определи размера на обезщетението
за ползване на активите на „Слънчев бряг“ АД, а съдебно-техническата - да
обследва дали технически, технологично ВиК ЕАД може да осъществява услугите си
на територията на к.к. Слънчев бряг-изток, без да ползва ВиК мрежата на
„Слънчев бряг“ АД. Заявява, че ще се ползва от представената справка по чл. 366
от ГПК и инвентарните описи. Оспорва всички доказателствени искания на
ответника като неоснователни, респ. недопустими.
В срок е постъпил допълнителен отговор
на допълнителната искова молба от ответника, с който ответникът прави следните
допълвания и уточнения: на първо място по отношение на оспореното от ищеца
възражение за нищожност твърди, че не било налице нито хипотеза на обезщетение
след прекратяване на договор за наем нито са изложени фактически основания за
наличие на неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД. Оспорва твърдението на
ищеца, че „ВиК“ ЕАД е било поканено да заплати обезщетение за процесната 2010
г. Противопоставя се на искането за прилагане на т.д. № 62/2010 г., предвид
факта, че то касаело предходен период на съществуване на вземането и
следователно е неотносимо за последващия такъв. Поддържа твърденията си, че била
налице субективна, а не обективна невъзможност за ищцовото дружество да се
снабди с лиценз за воден оператор. Навежда твърдения за пробив в причинната
връзка между неправомерното държане и настъпилите вреди, т.к. ищецът, както сам
бил признал, нямал право да осъществява дейностите по вододоставяне , продажба
на вода и отвеждане на канализационни води. Излага аргументи в посока на това,
че реализираната от него печалба, не представлява пропусната полза за ищеца,
тъй като при него реализирането на тази полза било невъзможно, а вредите
следвало да са пряка и непосредствена последица от неоснователното ползване.
Твърди, че действително „Слънчев бряг“ АД не е обедняло от нереализирана
печалба, тъй като не са били налице условията за това. Досежно оспореното от
ищеца доказателствено искане за издаване на съдебно удостоверение от ДКЕВР,
пояснява, че последото е необходимо с оглед правилното определяне на
обезщетението, предвид факта, че ВиК ЕАД оперирало в регулаторен режим, а не
определя свободно цените на предлаганите от него услуги. Твърди още, че
„пречиставането на води“ не се намира във функционална връзка нито с процесната
мрежа, нито с възможността да се реализират приходи от експлоатацията й и че
нито ищецът, нито друго лице е можело процесната 2010 г. да пречиства отпадни
води и реализира доходи от тази дейност. Ответникът възразява срещу твърдението
на ищеца, че „изследването на печалбата от дейността на ответника е инструмента
за справедливо определяне на обезщетението“, тъй като е недопустимо то да се
определя от субективната му (на ищеца) преценка. Настоява за база да се вземе
средния пазарен наем за подобни обекти за процесния период, респ. наема, дължим
по прекратения договор, която имайки предвид факта, че ищецът не е имал правото
да осъществява дейност като воден оператор, се явява справедливо и честно,
според ответника, обезщетение, освен това размерът на присъжданите вреди не
можел да надхвърля този на реалното обедняване на ищеца. Досежно твърденията на ищеца за
неоснователност на лихвените претенции, настоява, че при претенцията за
обезщетяване за ползване без правно основание, за да изпадне длъжникът в забава
е необходимо отправяне на покана за плащане. Не представя нови писмени доказателства.
Моли, при назначаване на
съдебно-икономическа експертиза, вещото лице :
1.
Да
посочи в табличен вид наемните цени, които ищецът е получавал по процесния
договор, след като извърши справка в счетоводствата и на двете дружества.
2.
Да
провери дали през процесната 2010 г. ищецът е извършвал услуги по продажба на
вода, като посочи в табличен вид на каква стойност възлиза размера на
продадената от този търговец промишлена вода.
При назначаване на съдебно-техническа
експертиза, вещото лице да отговори на въпросите:
1.
Възможно
ли е по процесните мрежи пряко да се извършва пречистване?
2.
Има
ли издадено разрешение за процесната мрежа за преработване на отпадни води?
3.
Къде
е заустена мрежата?
4.
Допустимо
ли е да се доставя вода, да се отвежда и пречиства такава по процесната мрежа
технически, технологично без да се ползват водопроводните отклонения на
отделните абонати?
По делото не е налице признание на
права, нито обстоятелства, за които
да съществува установено от закон предположение, да са служебно или
общоизвестни, поради което да се явяват
ненуждаещи се от доказване.
При предявен иск с правно основание чл. 236, ал. 2
от ЗЗД ищецът- наемодател е този, който трябва да докаже
възникналото между страните наемно правоотношение и факта на прекратяването му (респ. причините, довели до това), за да възникне задължението на ответника да върне имота,
тъй като вече го държи без основание, както и изричното му противопоставяне на ползването от страна на ответника. Освен това в тежест на ищеца е
провеждането на пълно и главно доказване на неблагоприятните последици,
настъпили в патримониума му, като последица от неправомерното поведение на
ответника. Ответникът следва да докаже положителния факт, че е върнал имота, който държи без правно основание. Обратно, не е в
доказателствената тежест на ищеца да установява отрицателния факт, че вещта не
му е върната, доколкото отрицателните факти не подлежат на доказване, а
положителните, които ги изключват.
Следователно ответникът носи тежест да докаже плащане на цената. Досежно
размера на иска ищецът следва да докаже размера на договорения наем, тъй като
на негова база се изчислява размера на дължимото обезщетение за ползване на
вещта без правно основание.
Не се спори между страните, че между тях е сключен
договор от 08.03.2005 г., съобразно който „Слънчев бряг" АД е предоставил водопроводната си мрежа и
съоръженията към нея за ползване на „Водоснабдяване и Канализация" ЕАД гр. Бургас срещу заплащане на наемна
цена. Договорената цена е била в размер на 50% от рентабилността, разчетена в
цената на питейната вода, като водните количества се отчитат на базата на
инкасираната вода от абонатите. В чл. 10 от договора е
уговорен срока на действието му – до 31.12.2005 г. На
основание чл. 11, раздел V срокът на договора е бил удължаван до 31.12.2008 г. С писмо № 94-00-283/09.12.2008 г. „Слънчев
бряг" АД е отправило уведомление до „Водоснабдяване и Канализация" ЕАД за прекратяване на взаимоотношенията
между страните, произтичащи от договора от 08.03.2005 г. и предложение за сключване на нов договор, с начало на
действие - 01.01.2009 г. и уговаряне на нова по размер наемна цена. „Водоснабдяване
и Канализация" ЕАД не е приело
направеното предложение за сключване на нов договор. Безспорно е, че през 2009 г. ползването на ВиК мрежата е
продължило от страна на ответника. С писмо № 94-00-14 от
02.02.2010 г. „Слънчев бряг" АД е
отправило покана за плащане на основание чл. 236 ал. 2 ЗЗД обезщетение за продължилото
ползване на водопроводната мрежа, след прекратяване на договорните отношения
между страните.
Съдът намира
направените от ищеца
доказателствени искания – за приемане на представени с исковата молба
писмени доказателства, за относими към
предмета на делото, тъй като посредством тях той заявява, че ще установява
твърдените факти. Що се отнася до искането му за прилагане
на т.д. №62/2010 г., по което, според
твърдяното в допълнителната искова молба, „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД
било осъдено да заплати обезщетение за периода от 2009 г., то следва да бъде
оставено без уважение, тъй като не са изтъкнати аргументи в подкрепа на основателността
на същото и не са посочени доказателства, за чието събиране е налице трудно
преодолима пречка или други обстоятелства, които налагат прилагането на
приключено и влязло в сила решение по дело.
По
доказателствените искания на ответника:
1.
Доказателственото
искане на ответника за издаване на съдебно удостоверение от Агенцията за
приватизация и следприватизационен контрол следва да бъде оставено без
уважение, тъй като от твърденията на ответника личи, че в рамките на определен
период от време докато договорът, чиято нищожност иска да бъде прогласена, е
бил изпълняван от него и последният не е оспорвал действителността му, поради
което на основание чл. 293, ал. 3 от ТЗ не разполага с възможността да се
позовава на нищожността му.
2.
Доказателственото
искане на ответника за издаване на съдебно удостоверение от ДКЕВР отн.
условията за регистрация като воден оператор през 2010 г. и др. (описано на
стр. 25 по делото), съдът намира за ненужно. Повечето от зададените въпроси
подлежат на самостоятелна юридическа преценка, при правилно тълкуване на
приложимото право, а останалите нямат значение за изясняване на фактическата
обстановка, нито спорния предмет в настоящото производство.
3.
Искането
на основание чл. 190 от ГПК да бъде задължен ДКЕВР за представяне на документи
за дейността на дружеството за периода от 2009-2011 г. (стр. 30, т. 3), също е
неотносимо, предвид това, че за безспорен се третира факта, касаещ
невъзможността на процесната тръбопроводната мрежа на „Слънчев бряг“ АД без
участието на пречиствателните съоръжения на ответника, да пречиства отпадни
води.
4.
Във връзка с представената справка по чл. 366 от ГПК и наведените в нея
твърдения за размер, падеж и лихви по вземането и инвентаризационния опис, приложен
към исковата молба (лист 11-14 вкл. между
кориците на делото) и редовността на записванията в него, от които писмени
документи ищецът е заявил изрично, че ще се ползва, ответникът следва да поясни
по отношение на какво ги оспорва – тяхната релевантност, автентичност или
опровергаване на съдържанието им?
5.
Искането
на ответника на основание чл. 190 от ГПК да бъде задължено СНЦ „Съюз на
собствениците“, гр. Несебър да представи справка за дължими суми-такса
инфраструктура от хотелиерите към „Слънчев бряг“ АД за 2010 г., следва да бъде
уважено, с оглед установяване размера на действителните вреди и пропуснати
ползи, претърпени от наемодателя, причинени по повод неправомерното ползване на
имуществото му.
6.
Искането
на ответника на основание чл. 190 да бъде задължена и Община Несебър да
предостави на съда наличната при нея документация относно изграждането и
въвеждането в експлоатация на процесната мрежа- инвестиционен проект,
регулационен план на к.к Слънчев бряг (описано на лист 30-31 вкл. между
кориците на делото) е неизяснено. Ответникът твърди, че посредством тези
документи ще доказва обхвата на „цялостно и детайлно засегнатото благо“ и обема
вреди, свързани с експлоатирането му. Не се открива връзка между подлежащите на
удостоверяване факти и изискваните книжа, поради което следва да бъде оставено за
произнасяне по него в открито съдебно заседание.
7.
Моли за
допускане до разпит при режим на призоваване на експерт от ДКЕВР, който да даде
показания за : дейностите, които са свързани с контрола и регулирането от
страна на Комисията, утвърждаването на цените за отделните видове ВиК услуги и
др.- искането е недопустимо. Свидетелят се призовава, за да даде показания,
базирани на негови възприятия за правно-или доказателствено релевантни факти по
делото. Длъжностно лице от ДКЕВР особено при въпросите, посочени от ответника и
обстоятелствата, които ще доказва с тях, не може да заема това процесуално
качество.
Останалите доказателствените искания на страните
са относими, допустими и необходими, тъй като законът не поставя ограничения за
събиране на тези доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без
събирането им и преценката им решението ще бъде постановено при неизяснена
фактическа обстановка.
По изложените съображения и на основание
чл.140 от ГПК съдът
О П Р
Е Д Е
Л И :
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото
определение
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание
за 19.11.2014 год. от 13.30 часа, за която дата и час да се
призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, съдържащо
и проект за доклад.
ДОПУСКА всички
представени от страните при предварителната размяна на книжа писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за привличане на Община Несебър с ЕИК
********* с адрес гр.Несебър, ул. „Еделвайс“ №10А, представлявана от Кмета на
Общината – Николай Димитров, като подпомагаща страна
на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК на страната на ищеца „Слънчев бряг“ ЕООД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД:
·
За издаване
на съдебно удостоверение от Агенцията за приватизация и следприватизационен
контрол като ненужно.
·
За издаване
на съдебно удостоверение от ДКЕВР отн. условията за регистрация като воден
оператор през 2010 г. и др. (описано на стр. 25 по делото) като ненужно.
·
на основание
чл. 190 от ГПК да бъде задължен ДКЕВР за представяне на документи за дейността
на дружеството за периода от 2009-2011 г. (стр. 30, т. 3), като неотносимо.
·
за
допускане на свидетел – експерт
длъжностно лице от ДКЕВР като недопустимо.
УКАЗВА на ответника да поясни по отношение на какво оспорва справката по чл. 366 от ГПК и наведените в нея твърдения за
размер, падеж и лихви по вземането и инвентаризационния опис, представен
с исковата молба (лист 11-14 вкл. между кориците на делото) и редовността на
записванията в него.
ЗАДЪЛЖАВА на
основание чл. 190 от ГПК СНЦ „Съюз на собствениците“, гр. Несебър, рег. по ф.д.
№ 3771/1998 на БОС, със седалище и адрес на управление к.к. Слънчев бряг,
Генерална дирекция – ет. 2, п.к. 39, представлявано от Елена Иванова да
представи : Справка за дължими суми-такса инфраструктура от
хотелиерите към „Слънчев бряг“ АД за 2010 г.
ОПРЕДЕЛЯ, че по отношение на :
·
въпроса за
назначаване на съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертиза ще се
произнесе в открито съдебно заседание, след конкретизиране на поставените от
страните задачи и въпроси към вещите лица.
·
искането на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД на основание чл. 190 от ГПК да бъде задължена
Община Несебър да предостави на съда наличната при нея документация относно
изграждането и въвеждането в експлоатация на процесната мрежа - инвестиционен
проект, регулационен план на к.к Слънчев бряг (описано на лист 30-31 вкл. между
кориците на делото) съдът ще се произнесе в открито заседание.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото
определение, а на ищеца и препис от отговора на допълнителната искова молба.
Определението
е окончателно.
СЪДИЯ: