№ 416
гр. П., 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б. Ал. Илиев
Членове:Иванка Г. Илинова
Иванина Игн. И.а
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Иванина Игн. И.а Въззивно гражданско дело
№ 20245200500308 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл., вр. чл. 308 от ГПК.
С Решение № 260003 от 27.02.2023г., постановено по гр.дело № 208/2021г. по описа
на Районен съд – Велинград, поправено поради допусната в него очевидна фактическа
грешка с Решение № 260002 от 06.03.2024г., постановено по гр.дело № 208/2021г. по описа
на Районен съд – Велинград, (постановени след отмяната с Решение № 23/22.02.2021г. по
гр.д. № 3623/2020г. по описа на ВКС на основание чл. 304 от ГПК на Решение №
100/20.04.2018г. по гр.дело № 1427/2017г. по описа на Районен съд – Велинград, потвърдено
с Решение № 113/02.04.2019г. по възз.гр.дело № 127/2019г. по описа на Окръжен съд – П.,
недопуснато до касационно обжалване с Определение № 102/12.03.2020г. по гр.дело №
3319/2019г. по описа на ВКС, и връщането на делото за ново разглеждане от първата
инстанция), е признато за установено по отношение на В. М. Ш., с адрес: гр. К., ул. „К." №*,
че ищците Г. М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. Д., бл.**, вх.*, ет.*, ап.** и Т. Б. Г.,
ЕГН **********, с адрес САЩ, ****, Х., ДР Ф. МД *****, са собственици на ½ ид. част от
5262/5662 ид. части от поземлен имот с идентификатор *****.***.** по КККР гр. К., общ.
Р., обл. П., одобрени със Заповед № РД-18-1637/20.09.2018г. на ИД на АГКК, целият с площ
от 5662 кв.м., при граници и съседи на имота ПИ с идентификатор *****.**.**, ПИ с
идентификатор *****.**.**, ПИ с идентификатор *****.***.**, ПИ с идентификатор
*****.***.**, ПИ идентификатор *****.***.**, ПИ идентификатор *****.***.**, който имот
е идентичен с имот с номер ****** по картата на възстановената собственост, находящ се в
землището на гр. К. с ЕКАТТЕ *****, община Р., местността „С. д.”, при граници и съседи:
****** - нива на наследниците на Б. Я. Л., имот № ******- местен път на общ. Р., имот №
1
****** - напоителен канал на МЗХ -ХМС, имот № ****** - пасище мера на общ. Р. и имот
№ ****** - местен път на общ. Р., идентичен с описания в Нотариален акт за покупко -
продажба № 9, том III, нот. дело № 816/17.10.1995 г. на Районен съд Велинград, вписан в
Служба по вписванията при РС - Велинград с вх. рег. № 569, том 64, стр. 569, съставляващ
дворно място от 5262 кв. м., на основание договор за покупко-продажба, сключен с
Нотариален акт № 9, том III, нот. дело № 816/17.10.1995 г. на нотариус с район на действие
Районен съд - Велинград.
Осъдена е В. М. Ш. да предаде на Г. М. Г. и Т. Б. Г. владението на ½ ид. част от
5262/5662 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *****.***.** по КККР гр. К., общ. Р.,
обл. П., одобрени със Заповед № РД-18-1637/20.09.2018г. на ИД на АГКК, целият с площ от
5662 кв.м., при граници и съседи на имота ПИ с идентификатор *****.**.**, ПИ с
идентификатор *****.**.**, ПИ с идентификатор *****.***.**, ПИ с идентификатор
*****.***.**, ПИ идентификатор *****.***.**, ПИ идентификатор *****.***.**, който имот
е идентичен с имот с номер ****** по картата на възстановената собственост, находящ се в
землището на гр. К. с ЕКАТТЕ *****, община Р., местността „С. д.”, при граници и съседи:
****** - нива на наследниците на Б. Я. Л., имот № ****** местен път на общ. Р., имот №
****** - напоителен канал на МЗХ -ХМС, имот № ****** - пасище мера на общ. Р. и имот
№ ****** - местен път на общ.Р..
С решението е отхвърлен предявеният от Г. М. Г. и Т. Б. Г. против В. М. Ш. иск за
признаване за установено, че ищците са собственици на ½ ид. част от сграда със застроена
площ от 869 кв.м., с идентификатор *****.***.**.1, по КККР гр. К., общ. Р., обл. П.,
одобрени със Заповед № РД-18-1637/20.09.2018г. на ИД на АГКК, предишен идентификатор
няма, с трайно предназначение на сградата-промишлена сграда, брой на самостоятелни
обекти-няма данни, построена в поземлен имот с идентификатор *****.***.** по КККР гр.
К., общ. Р., обл. П., одобрени със Заповед № РД-18-1637/20.09.2018г. на ИД на АГКК, на
основание договор за покупко-продажба с Нотариален акт № 9, том III, нот. дело №
816/17.10.1995 г. на нотариус с район на действие Районен съд Велинград и за осъждане на
ответницата да предаде на ищците владението върху нея.
С решението е осъдена В. М. Ш. да заплати на Г. М. Г. и Т. Б. Г. сумата от 199,45 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното производство по гр.д. № 208/2021г. на РС
– Велинград, съобразно уважената част от иска, сумата от 98,66 лева, представляваща
разноски по гр.д. 1427/2017г. на РС – Велинград и сумата от 33,68 лева, представляваща
разноски по в.гр.д. № 127/2019г. на ОС – П.. Осъдена е В. М. Ш. да заплати на Т. Б. Г. сумата
от 69,68 лева, представляваща разноски по гр.д. № 3623/2020г. на ВКС. Осъдени са Г. М. Г. и
Т. Б. Г. да заплатят на В. М. Ш. сумата от 368,49 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното производство по гр.д. № 208/2021г. на РС – Велинград, съобразно
отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при участието на А. С. Б. и В. Д. Д. като трети лица
помагачи на страната на ответницата В. М. Ш..
2
С Определение № 260016 от 13.06.2023г., постановено по гр.дело № 208/2021г. по
описа на Районен съд – Велинград по реда на чл. 248 ГПК, е оставена без уважение молбата
на Г. М. Г. и Т. Б. Г. за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.
В законоустановения срок срещу решението, в частта, с която е отхвърлен
предявеният ревандикационен иск, е постъпила въззивна жалба, депозирана от ищците Т. Г. и
Г. Г., чрез адв. В., в която се сочат доводи за недопустимост на първоинстанционния акт,
както и за неговата неправилност. Сочат се като неправилни изводите на съда, че
прехвърлянето на дворното място нямало за последица и прехвърлянето на изградените в
него самостоятелни постройки, доколкото процесната стопанска сграда, построена в имота,
била посочена изрично като предмет на сделката, обективирана в нот.акт № 9, том III, н.д. №
816/17.10.1995г. на нотариус с район на действие РС – Велинград. Твърди се, че решението е
необосновано, доколкото съдът е тълкувал превратно едни, пренебрегнал е други и не е
обсъдил по отделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства,
установяващи привидността на сключения договор, обективиран в нот.акт №
129/06.04.2009г., а едва с решението си е приложил нормата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД, в разрез с
принципа на диспозитивното начало и без да е било релевирано такова искане в хода на
производството, респ. без същото да е било включено в изготвения доклад по делото, тъй
като в хода на първоинстанционното производство ответницата поддържала единствено, че е
придобила имота по силата на правни сделки. В тази връзка се навеждат доводи за
недопустимост на обжалваната част от решението, доколкото предявеният ревандикационен
иск с предмет процесната сграда, бил отхвърлен на незаявени от ответната страна
основания. Наред с горното във въззивната жалба са изложени и подробни съображения
относно липсата на елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД,
като в тази връзка е направен и пространен доказателствен анализ на събраните в първата
инстанция писмени и гласни доказателства. На следващо място се твърди, че отново в
нарушение на принципа на диспозитивното начало първоинстанционният съд бил разгледал
в мотивите си възражение на третите лица помагачи за придобиване на имота по давност на
основание упражнявано от тях добросъвестно владение, както и за първи път в мотивите на
съдебния акт бил разгледан по делото въпросът за правото на собственост на Държавата
върху ид.части от процесния недвижим имот, представляващ дворно място. Сочи се за
необоснован и изводът на съда, че срокът за придобиване на процесната сграда по давност
от страна на ответницата изтичал на 17.09.2020г., доколкото по делото се установявало, че
самата тя не знаела кой е бил собственик на този имот в периода 17.09.2010г.-21.09.2016г. С
оглед изложеното, формулираното искане е да бъде обезсилено първоинстанционното
решение като недопустимо и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск, евентуално – да бъде отменено
решението в частта, с която е отхвърлен предявеният ревандикационен иск, като
необосновано и вместо него да бъде постановено ново решение, с което искът да бъде
уважен, като съответно на жалбоподателите бъдат присъдени разноски за първата и
настоящата инстанции.
3
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ответната страна В. Ш., с който жалбата се оспорва като неоснователна, излагат се
съображения за неоснователност на всяко от възраженията, направени в нея и се иска
същата да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение, в обжалваната му част, да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба и от ответницата
В. М. Ш. чрез процесуалния й представител адв. Н.. С депозирано допълнение към
въззивната жалба е уточнено, че първоинстанционният съдебен акт се атакува единствено в
частта, с която е уважен предявеният срещу ответницата ревандикационен иск и е признато
за установено, че ищците Г. М. Г. и Т. Б. Г. са собственици на ½ ид. част от 5262/5662 ид.
части от поземлен имот с идентификатор *****.***.** по КККР гр. К., общ. Р., обл. П.,
одобрени със Заповед № РД-18- 1637/20.09.2018г. на ИД на АГКК, целият с площ от 5662
кв.м., при граници и съседи на имота ПИ с идентификатор *****.**.**, ПИ с идентификатор
*****.**.**, ПИ с идентификатор *****.***.**, ПИ с идентификатор *****.***.**, ПИ
идентификатор *****.***.**, ПИ идентификатор *****.***.**, който имот е идентичен с
имот с номер ****** по картата на възстановената собственост, находящ се в землището на
гр. К. с ЕКАТТЕ *****, община Р., местността „С. д.”, при граници и съседи: ****** - нива
на наследниците на Б. Я. Л., имот № ******- местен път на общ. Р., имот № ****** -
напоителен канал на МЗХ -ХМС, имот № ****** - пасище мера на общ. Р. и имот № ******
- местен път на общ. Р., идентичен с описания в Нотариален акт за покупко - продажба № 9,
том III, нот. дело № 816/17.10.1995 г. на Районен съд Велинград, вписан в Служба по
вписванията при РС - Велинград с вх. рег. № 569, том - 64, стр. - 569, съставляващ дворно
място от 5262 кв. м., на основание договор за покупко-продажба с Нотариален акт № 9, том
III, нот. дело № 816/17.10.1995 г. на нотариус с район на действие Районен съд - Велинград и
е осъдена ответницата да предаде на ищците владението върху посочената част от имота.
Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Сочи се, че между същите страни, на същото основание и с
предмет същия имот било постановено решение по гр.д. № 1427/2017г. по описа на РС-
Велинград, потвърдено с решение по в.гр.д.№ 127/2019г. по описа на ОС – П., с което бил
отхвърлен като неоснователен предявеният ревандикационен иск от ищеца Г. Г. срещу
ответницата В. Ш., като макар и въззивното решение да било отменено по реда за отмяна на
влезли в сила решения, в новото производство по спора не били събрани никакви нови или
различни от производството по гр.д. № 1427/2017г. по описа на РС-Велинград
доказателства, които да налагат различни фактически и правни изводи и да обуславят
уважаването на иска. Също така спорът относно процесния имот бил коментиран и в
Решение №50120 от 10.01.2023 г. по гр.д. №71/2022 г. на ВКС, с което ВКС взел становище,
че ответницата В. Ш. била придобила имота на основание чл. 17, ал. 2 от ЗЗД, което
обстоятелство не било обсъдено от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
Неправилни били изводите на съда относно приложението на разпоредбата на чл.17, ал. 2
ЗЗД към процесния случай, доколкото праводателят на ответницата се ползвал със защитата
4
на цитираната разпоредба, поради което и последващите приобретатели на поземления
имот, в това число и последният – В. Ш., се ползвали със същата защита. Твърди се, че
макар и нот.акт № 185/17.09.2001г., н.д. № 464/2001г., с който бил прехвърлен имотът между
предишните му собственици, да бил прогласен за нищожен, като сключен при абсолютна
симулация, ответницата имала качеството на трето добросъвестно лице, придобило права
върху имота от привидния приобретател въз основа на нот.акт № 58, том I, рег.№ 1534, н.д.
№ 254/21.09.2016г. и нот.акт № 61, том II, рег.№ 1546, н.д. № 257/26.09.2016г., преди
вписването на депозираната искова молба за установяване на привидността на 02.11.2017г. в
СВ – Велинград. На следващо място се сочи, че ответницата била придобила имота и на
оригинерно придобивно основание, а именно изтекла в нейна полза придобивна давност
чрез присъединяване към нейното владение върху имота на владението на праводателите й,
като в тази връзка се посочва, че от показанията на разпитаните по делото свидетели се
установявало, че имотът е владян от предходните му собственици непрекъснато, считано от
17.09.2010г., а от 26.09.2016г. се владеел единствено от ответницата, на ищците не бил
заплащан наем за имота, нито последните били виждани да го посещават. Твърди се, че
ответницата имала качеството на добросъвестен владелец, поради което за нея била
приложима кратката 5-годишна придобивна давност. С горепосочените доводи се иска
отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, с което спорът да бъде
решен по същество, като бъдат уважени направените при условията на евентуалност
възражения от ответницата за придобиване на собствеността върху процесната част от
имота и предявеният срещу нея ревандикационен иск бъде отхвърлен като неоснователен,
както и да й бъдат присъдени разноски за първата и настоящата инстанции.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемите Т. Г. и Г. Г.,
чрез адв. В., с който се оспорва въззивната жалба като недопустима и неоснователна. Сочи
се, че жалбата била бланкетна, а формулираното до съда искане от жалбоподателката не
било правилно заявено с оглед правомощията на въззивната инстанция. Излагат се подробни
съображения във връзка с всяко едно от възраженията, направени във въззивната жалба.
Прави се искане за оставяне на въззивната жалба без разглеждане като процесуално
недопустима и прекратяване на производството по нея, а евентуално - за оставянето й без
уважение като неоснователна.
В срок е депозирана и частна жалба от Т. Г. срещу определение № 260016 от
13.06.2023г., постановено по гр.дело № 208/2021г. по описа на Районен съд – Велинград по
реда на чл. 248 ГПК, с която по подробно изложени съображения се иска същото да бъде
отменено като неправилно и да бъде допълнено първоинстанционното решение в частта за
разноските, като на жалбоподателката да бъдат присъдени направените разноски за
процесуално представителство по гр.дело № 208/2021г. в размер на 1000 лева, както и
сумата в размер на 533,28 лева, представляваща държавна такса по гр.дело №3623/2020г. по
описа на ВКС.
Постъпил е отговор на частната жалба от насрещната страна В. Ш., с който са
изложени съображения за неоснователността й и съответно е направено искане за
5
оставянето й без уважение и за потвърждаване на обжалваното определение.
В проведеното публично съдебно заседание по делото въззивниците-ищци Т. Г. и Г. Г.,
чрез процесуалния си представител, поддържат изложеното във въззивната и частната си
жалби, изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба на насрещната страна и
правят възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от нея.
Въззивника – ответник в първоинстанционното производство В. Ш., чрез процесуалния си
представител, поддържа становището, изложено във въззивната си жалба и допълнението
към нея, като уточнява отправеното с тях искане до съда, както и претендира присъждането
на разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. И двете страни представят писмени
бележки, в които подробно доразвиват становищата си.
По отношение обжалваното Решение № 260003 от 27.02.2023г., постановено по гр.дело
№ 208/2021г. по описа на Районен съд – Велинград:
Съдът намира въззивните жалби за процесуално допустими, като подадени в срок,
всяка от тях е подадена от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт в
съответните негови части, неизгодни за жалбоподателите, поради което същите следва да
бъдат разгледани по същество. В тази връзка следва да се отбележи, че настоящият състав
намира за неоснователно възражението на жалбоподателите – ищци за недопустимост на
въззивната жалба на насрещната страна предвид начина, по който било формулирано
заявеното с нея искане до въззивната инстанция, както и за недопустимост на депозираното
допълнение/уточнение към въззивната жалба, доколкото същото било подадено след срока
по чл.259, ал. 1 ГПК, с оглед обстоятелството, че в проведеното публично заседание по
делото пред настоящата инстанция, при докладване на жалбата, процесуалният представител
на жалбоподателката-ответник, своевременно (с оглед разпоредбата на чл. 268, ал. 1 ГПК), е
уточнил и конкретизирал в какво се състои искането, отправено до въззивния съд.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията по чл.
269 ГПК, съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Тук е мястото да се посочи, че
възраженията на жалбоподателите – ищци за недопустимост на първоинстанционното
решение, в обжалваните от тях негови части, представляват по същността си доводи за
неговата неправилност с оглед твърденията им за нарушения при прилагането на
материалноправната разпоредба на чл. 17, ал. 2 ЗЗД, които доводи ще бъдат обсъдени по-
долу. Предвид горното и съгласно чл. 269, изр. второ ГПК, следва да бъде проверена
правилността на решението по изложените във въззивните жалби съображения и при
служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като
въззивният съд, като инстанция по същество, се произнесе по съществуващия между
страните правен спор.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано, след като на основание
чл. 304 ГПК е отменено влязло в сила Решение № 113/02.04.2019г. по възз.гр.дело №
127/2019г. по описа на Окръжен съд – П., с което е потвърдено Решение № 100/20.04.2018г.
6
по гр.дело № 1427/2017г. по описа на Районен съд – Велинград, в частта, с която е отхвърлен
иск с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от Г. М. Г. против В. М. Ш. за признаване за
установено, че ищецът е собственик на основание договор за продажба на недвижим имот,
сключен с Нотариален акт № 9, том III, нот. дело № 816/17.10.1995 г. на нотариус с район на
действие Районен съд Велинград и нищожност на сделка, оформена в Нотариален акт №
185, том II, нот. дело № 464/17.09.2001 г. на нотариус с район на действие Районен съд
Велинград, и осъждане на ответницата да му предаде владението на следния недвижим
имот: дворно място, цялото с площ от 5262 кв.м., парцел 052 от масив 105, съставляващ
имот № ****** по картата на възстановената собственост на землището, находящ се в
местността „С. д.“, десета категория, който имот е идентичен с парцел XXXIII - 111а
/тридесет и трети - отреден за имот планоснимачен номер сто и единадесети, буква „а“/ по
бившия парцеларен план на бивш С. д. на гр.К., общ. Р., ведно с построената в западната
част на подробно описания по-горе имот стопанска сграда - овчарник, с площ от 720 кв.
метра. В посочената част, относно произнасянето по иска с правно основание чл. 108 ЗС,
решението е било отменено поради неучастието в производството по делото на съпругата на
ищеца – Т. Б. Г. и делото е върнато за повторно разглеждане от първоинстанционния съд. В
останалата му част, с която е прието за установено по иска на Г. М. Г. против Б. П. К., П. С.
К., П. Б. К. и М. Д. К., че договор за продажба, сключен с Нотариален акт № 185, том II, нот.
дело № 464/17.09.2001 г. на нотариус с район на действие Районен съд Велинград, е
нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 17 ЗЗД като привиден договор,
Решение № 100/20.04.2018г. по гр.дело № 1427/2017г. по описа на Районен съд – Велинград
не е било предмет на обжалване и на молбата за отмяна, поради което е влязло в законна
сила.
При новото разглеждане на делото пред първоинстанционния съд е конституирана като
ищец по делото и Т. Б. Г., като същата, с депозирана молба по реда на чл. 216 ГПК е
конкретизирала искането до съда по предявения ревандикационен иск по следния начин: да
бъде признато за установено по отношение ответницата, че ищците са собственици на
основание Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 9, том III, нот. дело №
816/17.10.1995 г. на нотариус с район на действие Районен съд Велинград и по силата на
закона /чл. 21 от СК/ на ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор *****.***.** по
КККР гр. К., общ. Р., обл. П., одобрени със Заповед № РД-18-1637/20.09.2018г. на ИД на
АГКК, целият с площ от 5662 кв. м., при граници и съседи на имота ПИ с идентификатор
*****.**.**, ПИ с идентификатор *****.78.80, ПИ с идентификатор *****.***.**, ПИ с
идентификатор *****.***.**, ПИ идентификатор *****.***.**, ПИ идентификатор
*****.***.**, който имот е идентичен с имот с номер ****** по картата на възстановената
собственост, находящ се в землището на гр. К. с ЕКАТТЕ *****, община Р., местността „С.
д.”, при граници и съседи: имот № ****** - нива на наследниците на Б. Я. Л., имот №
****** - местен път на общ. Р., имот № ****** - напоителен канал на МЗХ -ХМС, имот №
****** - пасище мера на общ. Р. и имот № ****** - местен път на общ. Р., идентичен с
описания в Нотариален акт за покупко - продажба № 9, том III, нот. дело № 816/17.10.1995 г.
на Районен съд Велинград, вписан в Служба по вписванията при РС - Велинград с вх. рег. №
7
569, том - 64, стр. - 569, недвижим имот, съставляващ дворно място от 5262 кв. м., както и
на ½ ид. ч. от построената върху имота сграда със застроена площ от 869 кв.м., с
идентификатор *****.***.**.1, по КККР гр. К., общ. Р., обл. П., одобрени със Заповед № РД-
18-1637/20.09.2018г. на ИД на АГКК, предишен идентификатор няма, с трайно
предназначение на сградата-промишлена сграда, брой на самостоятелни обекти-няма данни,
и за осъждане на ответницата да им предаде владението върху имотите.
С исковата си молба и молбата-уточнение, ищците са посочили, че с договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 9, том III, нот. дело № 816/17.10.1995 г.
са придобили в режим на съпружеска имуществена общност от праводателите им Б. П. К. и
П. С. К. правото на собственост върху ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор
*****.***.** по КККР на гр. К., одобрени със Заповед РД -18-1637/20.09.2018 г. на ИД на
„А. г. к. и к.“, находящ се в землището на гр. К., община Р., област Пазарджишка,
представляващ дворно място, цялото с площ от 5262 кв. м., парцел 052 от масив 105,
съставляващ имот № ****** по картата на възстановената собственост на землището,
находящ се в местността „С. д.“, десета категория, който имот е идентичен с парцел XXXIII -
111а по бившия парцеларен план на бивш С. д. на гр. К., общ. Р., ведно с построената в
западната част на имота стопанска сграда - овчарник с идентификатор *****.***.**.1,
построена на площ от 720 кв. метра. След сключването на договора, съсобственикът им Б. К.
продължил да ползва целия имот и сграда, като до 2014г. ищците получавали за
притежаваната от тях ид.част от имота наем чрез парични преводи. В началото на 2002г. Б.
К. уведомил ищеца Г., че поради трудности при заплащането на паричните му задължения се
наложило той и съпругата му да прехвърлят имота на П. К. с цел същият да бъде „отписан“
от имотната партида на Б. К. в СВ при РС – Велинград, за което бил съставен Нотариален
акт № 185, том II, нот. дело № 464/17.09.2001 г. на нотариус с район на действие Районен съд
Велинград. Въпреки че вече притежавали право на собственост само върху половината от
процесния имот, Б. и П. К.и с посочения нотариален акт прехвърлили „повторно“ и
собствената на ищците ид.част от имота в полза на П. К., а с цел гарантиране правото им на
собственост, Б. К. предоставил на Г. Г. екземпляр от подписаното в деня на нотариалната
сделка обратно писмо. В исковата молба се твърди, че в началото на 2017г., когато посетил
имота, ищецът установил, че били премахнати част от съоръженията, които се намирали в
дворното място, от стопанската сграда липсвали машини, а от случаен минувач разбрал, че
от години имотът имал нови собственици. През 2019г., ищцата посетила служба „Местни
данъци и такси“ при Общ. Р., тъй като не била заплащала данъка на имота от 2014г., но
установила, че откритата на името на съпруга й данъчна партида за процесния имот през
2015г. била служебно заличена, а целият имот бил деклариран от ответницата. Сочи се още,
че след направена справка в Служба по вписванията при РС – Велинград, ищците
установили, че без тяхно знание и съгласие били извършени поредица от разпоредителни
сделки с имота /в т.ч. и с притежаваната от тях ½ ид.част от него/, като: с Нотариален акт №
129, том I, peг. № 771, нот. дело № 123/06.04.2009 г., П. К. и съпругата му М. К.а
прехвърлили собствеността върху целия имот, ведно с построената в него стопанска сграда
8
на А. А.иев; с Нотариален акт № 189, том I, peг. № 1207, нот. дело № 186/16.09.2010 г. А.
А.иев и съпругата му Н. А. дарили 1/20 идеална част от процесния имот, ведно с
построената в него стопанска сграда на А. Б. и В. Д., а на следващия ден с Нотариален акт №
190, том I, peг. № 1209, нот. дело № 187/17.09.2010 г. продали на съсобствениците си А. Б. и
В. Д. останалите 19/20 идеални части от имота, ведно с построената в него стопанска сграда;
с Нотариален акт № 58, том I, peг. № 1534, нот. дело № 254/21.09.2016 г. А. Б. и В. Д. дарили
1/20 идеална част от целия имот, ведно с построената в него стопанска сграда на
ответницата В. Ш., а на следващия работен ден с Нотариален акт № 61, том II, peг. № 1546,
нот. дело № 257/26.09.2016 г. й продали и останалите 19/20 идеални части от имота, ведно с
построената в него стопанска сграда. Твърдят, че въпреки извършените прехвърляния,
ищците никога не са изгубили правото си на собственост върху ½ ид.част от имота и от
построената в него сграда, тъй като още с договора за покупко-продажба от 2001г. Б. и П.
К.и се разпоредили с идеална част, която не била тяхна собственост, поради което, както
тази продажба, така и последвалите я прехвърлителни сделки, не породили вещно
транслативно действие по отношение собствената на ищците ½ ид.част от имота и сградата,
поради обстоятелството, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава.
Освен на нищожността на сделката, обективирана в Нотариален акт № 185, том II, нот. дело
№ 464/17.09.2001 г., поради обстоятелството, че същата е привидна, което се установявало от
съставеното обратно писмо, ищците се позовават на нищожност и на сделките,
обективирани в Нотариален акт № 129, том I, peг. № 771, нот. дело № 123/06.04.2009 г.,
Нотариален акт № 189, том I, peг. № 1207, нот. дело № 186/16.09.2010 г. и Нотариален акт №
190, том I, peг. № 1209, нот. дело № 187/17.09.2010 г., на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
152 и чл. 209 ЗЗД, тъй като волята на страните по тях била с прехвърлянето на имота да се
обезпечи паричен заем, даден на Г. А. от А. А.иев и от А. Б. и В. Д., а ако сумата им бъде
върната от А. – да му прехвърлят имота. Поради това считат и че с последвалите ги
Нотариален акт № 58, том I, peг. № 1534, нот. дело № 254/21.09.2016 г. и Нотариален акт №
61, том II, peг. № 1546, нот. дело № 257/26.09.2016 г. ответницата не е придобила право на
собственост върху притежаваната от ищците ид.част от имота и го държи без правно
основание.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден от
ответницата В. Ш., с който оспорва иска като неоснователен. Прави възражение, че самата
тя е собственик на 5262/5662 ид.части от поземления имот и на построената в него
стопанска сграда, които придобила по силата на правни сделки от праводателите й А. Б. и В.
Д., които от своя страна ги придобили през м.септември 2010г. от А. и Н. А., последните –
собственици на имота от 06.04.2009г. на основание сключен договор за покупко-продажба.
Сочи, че представените при сключването на сделката документи, както и твърденията на
съседи на имота, я убедили, че праводателите й са негови собственици, като същите, веднага
след покупката му, й предали владението върху него, което се осъществява и до настоящия
момент от нея и от лицето, с което съжителства, а за претенциите на ищците научила едва
след предявяването на иска срещу нея. Твърди, че никога преди това не е срещала ищците и
че на същите не е заплащан наем за притежаваната от тях ид.част от имота нито от нея, нито
9
от нейните праводатели А. Б. и В. Д., нито от техните праводатели А. А.иев и неговата
съпруга. Излага, че след като ищците не предприели никакви действия, въпреки
притежанието на съставеното обратно писмо и знанието им, че целият имот е прехвърлен
още през 2001г. на П. и М. К.и, то това имало за последица сключването на поредица от
сделки, по които всички приобретатели на имота /с изключение на П. и М. К.и/ били
добросъвестни, поради което обстоятелство, както А.иеви, така и Б. и Д., а и самата тя са
придобили собствеността върху целия процесен имот на основание сключените от тях
правни сделки. Оспорва твърденията за нищожност на сделките, обективирани в
Нотариален акт № 129, том I, peг. № 771, нот. дело № 123/06.04.2009 г., Нотариален акт №
189, том I, peг. № 1207, нот. дело № 186/16.09.2010 г. и Нотариален акт № 190, том I, peг. №
1209, нот. дело № 187/17.09.2010 г. При условията на евентуалност прави възражение на
основание чл.79, ал. 2 от ЗС и чл. 82 от ЗС за придобиване имотите на оригинерно
основание - изтекла в нейна полза придобивна давност, като добросъвестен владелец, в
продължение на повече от пет години и чрез присъединяване към своето владение на
добросъвестното владение на праводателите й. Излага, че давността е текла за периода от
16.09.2010 г. и 17.09.2010 г. – моментът, в който нейните праводатели са придобили имота
чрез две прехвърлителни сделки, а тя, като частен правоприемник на тези лица от
26.09.2016г., упражнявайки фактическа власт върху имота, е присъединила към владението
на праводателите си и своето непрекъснато явно и несмущавано владение върху имота,
поради което и още преди датата на подаване на исковата молба на 27.06.2017г. (вписана на
02.11.2017г.), кратката придобивна давност е била изтекла в нейна полза.
Конституираните по делото на страната на ответницата трети лица помагачи А. Б. и В.
Д. при новото разглеждане на делото не са изразили становище по отношение предявения
иск по чл. 108 ЗС. Същите са оспорили като неоснователен иска, предявен от Г. Г. срещу В.
Ш. при предходното разглеждане на спора в производството по гр.дело № 1427/2017г. по
описа на Районен съд – Велинград.
За да постанови обжалваното решение при новото разглеждане на делото, РС -
Велинград е приел, че по силата на сделката за покупко-продажба, обективирана в
Нотариален акт № 9, том III, нот. дело № 816/17.10.1995 г., ищецът е придобил по време на
брака му с ищцата, собствеността върху ½ ид.част, но само от процесното дворно място с
площ от 5262 кв.м., не и от процесната сграда, построена в имота, тъй като същата не била
предмет на прехвърлителната сделка и не била изрично упомената в съставения нотариален
акт. Наред с това приел, че от показанията на разпитаните по делото свидетели се
установявало, че сградата била ползвана единствено от прехвърлителя Б. К., а от
представените по делото данъчни декларации се установявало, че ищците са декларирали
единствено собствеността върху дворното място, не и върху сградата. С тази аргументи
съдът е приел, че волята на страните по договора за покупко-продажба, обективирана в
Нотариален акт № 9, том III, нот. дело № 816/17.10.1995 г., била да се прехвърли
собствеността само на съответните ид.части от дворното място, а тъй като ищците не са
заявили друго основание, на което претендират, че са придобили собствеността върху
10
процесната сграда, освен по силата на посочената правна сделка, то и искът им за
признаване за установено, че са собственици на ½ ид.част от същата и осъждане
ответницата да им предаде владението върху нея, се явява неоснователен, поради което и в
тази част е отхвърлен.
На следващо място, по отношение процесното дворно място, съдът се е позовал на
силата на пресъдено нещо на решението по гр.дело № 1427/2017г. по описа на Районен съд –
Велинград, в частта му, с която сделката, обективирана в Нотариален акт № 185, том II, нот.
дело № 464/17.09.2001 г., е прогласена за нищожна на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, във вр. с
чл. 17 ЗЗД като привидна, както и на уредената в чл. 17, ал. 2 ЗЗД защита на правата на
третите добросъвестни лица, придобити от привидния приобретател преди вписването на
исковата молба за установяване на симулацията. Приел е обаче, че третите добросъвестни
лица биха могли да придобият на основание чл. 17, ал. 2 ЗЗД само правата, които техният
праводател в качеството му на привиден приобретател е могъл да придобие от привидния
праводател по привидната сделка, т.е. само тези права, с които последният е могъл да се
разпореди като собствени му, но не и чужди права. При тези доводи съдът е приел, че
приобретателят А. А.иев, като добросъвестен такъв, е придобил на основание чл. 17, ал. 2
ЗЗД права по договора, обективиран в Нотариален акт № 129, том I, peг. № 771, нот. дело №
123/06.04.2009 г., но само върху собствената на К. ½ ид.част от дворното място (която не е
предмет на спора) и цялата построена в него стопанска сграда, а не и върху останалата ½
ид.част от дворното място, с която К. вече се бил разпоредил по-рано в полза на ищеца Г..
Същите доводи съдът е възприел и по отношение последващите приобретатели на имота –
третите лица помагачи А. Б. и В. Д., както и ответницата В. Ш.. Обсъдил е и възражението
на ищците за нищожност на сделките, обективирани в Нотариален акт № 129, том I, peг. №
771, нот. дело № 123/06.04.2009 г., Нотариален акт № 189, том I, peг. № 1207, нот. дело №
186/16.09.2010 г. и Нотариален акт № 190, том I, peг. № 1209, нот. дело № 187/17.09.2010 г.,
на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 152 ЗЗД, като е приел същото за неоснователно. При
този извод – че ответницата не е придобила въз основа на сделките, обективирани в
Нотариален акт № 58, том I, peг. № 1534, нот. дело № 254/21.09.2016 г. и Нотариален акт №
61, том II, peг. № 1546, нот. дело № 257/26.09.2016 г., процесната ½ ид.част от дворното
място, доколкото първоначалният прехвърлител Б. К. се бил разпоредил с нея в полза на
ищеца още преди сключване на симулативната сделка, съдът е разгледал и предявеното при
условията на евентуалност възражение на ответницата за придобиване имота по давност
чрез присъединяване на упражняваното от нея владение върху имота към владението на
нейните праводатели - третите лица помагачи по делото (макар и неточно посочвайки го в
мотивите като възражение на самите трети лица помагачи за придобиване имота по
давност). По отношение това възражение съдът е приел, че праводателите на ищцата -
третите лица помагачи А. Б. и В. Д., са придобили имота на правно основание, годно да ги
направи собственици (а именно - Нотариален акт № 189, том I, peг. № 1207, нот. дело №
186/16.09.2010 г. и Нотариален акт № 190, том I, peг. № 1209, нот. дело № 187/17.09.2010 г.,
които са сключени в предвидената в закона форма и не страдат от пороци, водещи до
тяхната нищожност). Липсвала обаче последната предпоставка на добросъвестното владение
11
- незнанието им, че праводателят им А. А.иев не е едноличен собственик на целия имот,
което се установявало както от начина, по който Б. и Д. придобили имота от А.иев (чрез
сключването последователно на договор за дарение на ид.част от имота и след това
продажба на останалата ид.част, което от своя страна било индиция за знание, че имотът е
съсъобствен), така и от извършеното вписване на нотариалния акт, от който ищците черпят
правата си и на Решение № 6668/29.05.2008г. по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, което легитимира
държавата като собственик на 400/5662 ид.части от дворното място. Поради това съдът
приел, че Б. и Д. са недобросъвестни владелци и по отношение на тях не е приложима
кратката придобивна давност, което обуславя и извода на съда, че при присъединяване на
владението на ответницата върху имота към тяхното владение, необходимият срок за
придобиване по давност на имота, е срокът за придобиване по давност при недобросъвестно
владение, който срок започнал да тече от 17.09.2010г. и към датата на депозиране на
исковата молба срещу ответницата - 28.06.2017г. не бил изтекъл, поради което и евентуално
заявеното възражение на ответницата било неоснователно. Доколкото стигнал до извод, че
същата владеела имота без да има правно основание, съдът уважил предявениият срещу нея
иск по отношение процесното дворно място.
Настоящият състав, като прецени представените по делото доказателства и доводите на
страните, за да се произнесе, прие за установено следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 17.10.1995 г. с Нотариален
акт № 9, том III, нот. дело № 816/17.10.1995 г. на нотариус при Районен съд Велинград е
сключен договор, с който ЕТ „Б. К. – 92“ чрез собственика и представляващ Б. П. К. и
съпругата му П. С. К. продават на ищеца Г. М. Г. ½ ид. част от дворно място от 5262 кв. м.,
находящо се в землището на с. К., общ. Р., бивш С. д., съставляващо парцел ХХХIII, пл. №
111 „А“ – Овчарник – извън регулация. Дворното място е придобито от ищеца по време на
брака му с ищцата Т. Г.. В нотариалния акт не е посочено изрично, че предмет на сделката е
и съответната ид.част от сградата, построена в имота.
На 17.09.2001 г., с Нотариален акт № 185, том II, нот. дело № 464/17.09.2001 г., е
извършена сделка между продавачите ЕТ „Б. К. – 92“ чрез собственика и представляващ Б.
П. К. и съпругата му П. С. К. – от една страна и от друга П. Б. К. - купувач, съгласно която
продавачите продават на купувача поземлен имот от 5262 кв. м., находящ се в с. К., означен
като парцел ХХХIII, пл. № 111 „А“ – извън регулация, ведно със стопанска сграда –
Овчарник, построена на 720 кв.м. в западната част на имота. С влязло в сила Решение №
100/20.04.2018г. по гр.дело № 1427/2017г. по описа на Районен съд – Велинград е прието за
установено по иска на Г. М. Г. против Б. П. К., П. С. К., П. Б. К. и М. Д. К., че тази сделка е
нищожна като абсолютно симулативна. Исковата молба на Г. Г. за установяване
привидността на сделката е била вписана в СВ при РС - Велинград на 02.11.2017г.
На 20.01.2005г. била вписана в СВ при РС Велинград учредената с Нотариален акт №
32, том 1, рег. № 222, дело № 32/20.01.2005г. договорна ипотека върху гореописания имот,
ведно с построената в него сграда, собственост на П. Б. К. и М. Д. К. - ипотекарни
длъжници, за обезпечаване на банков кредит, отпуснат от “О. Б. Б.” АД на
12
кредитополучателя Б. К.. Същата била заличена на 15.05.2009г. въз основа на дадено
съгласие на кредитора от 11.05.2009г., поради пълно изпълнение на задълженията на
кредитополучателя.
На 06.04.2009г. привидният приобретател по симулативната сделка П. К. и съпругата
му М. К.а се разпоредили с целия поземлен имот, описан по-горе, ведно с построената в него
сграда - Овчарник, като го продали на А. П. А., за което е съставен Нотариален акт № 129,
том I, peг. № 771, нот. дело № 123/06.04.2009 г. на нотариус при Районен съд Велинград.
Отразено е в нотариалния акт, че за сключването на сделката продавачите са установили
правото си на собственост върху имота с Нотариален акт № 185, том II, нот. дело №
464/17.09.2001 г.
От представените по делото Скица по отменен план на картата на възстановената
собственост № К00149/08.04.2021г. на имот № ******, находящ се в землището на с.К. с
ЕКАТТЕ *****, общ. Р. и Скица на ПИ с идентификатор *****.***.** по КККР гр. К., общ.
Р., обл. П., одобрени със Заповед № РД-18- 1637/20.09.2018г. на ИД на АГКК, с номер по
предходен план ******, е видно, че по решение № 6668 от 29.05.2008г. на ОСЗ на основание
чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост върху 0.400 дка, които са
прибавени към площта на имота от 5262кв.м. и за които 400/5662 ид.части от имота е
издаден акт за частна държавна собственост № 105, том 6, рег. № 1605 от 29.08.2017г.
На 16.09.2010г. с Нотариален акт № 189, том I, peг. № 1207, нот. дело №
186/16.09.2010г. на нотариус при Районен съд Велинград, А. А.иев и съпругата му Н. А.
даряват 1/20 ид.част от 5262/5662 ид.части от процесния поземлен имот, включително и
съответната 1/20 ид.част от сградата – Овчарник на А. С. Б. и В. Д. Д. (двамата
конституирани по делото като трети лица помагачи на страната на ответницата), а на
следващия ден с Нотариален акт № 190, том I, peг. № 1209, нот. дело № 187/17.09.2010 г., А.
А.иев и съпругата му продават на съсобствениците си А. С. Б. и В. Д. Д. останалите 19/20
ид.части от 5262/5662 ид.части от процесния поземлен имот и построената в него сграда.
На 21.09.2016г. с Нотариален акт № 58, том I, peг. № 1534, нот. дело № 254/21.09.2016 г.
на нотариус при Районен съд Велинград, А. С. Б. и В. Д. Д. даряват 1/20 ид.част от
5262/5662 ид.части от процесния поземлен имот, ведно с 1/20 ид.част от сградата – Овчарник
на ответницата В. М. Ш., а на следващия работен ден с Нотариален акт № 61, том II, peг. №
1546, нот. дело № 257/26.09.2016 г., й продават останалите 19/20 ид.части от 5262/5662
ид.части от процесния поземлен имот и построената в него сграда.
По делото е прието заключение по извършена съдебно-техническа експертиза, от което
се установява, че пазарната стойност на имота, при площ от 5662 кв.м., ведно с построената
в него сграда, към 2009г. е 71 110лв., а към 2010г. е 58 956лв., като експертът е посочил, че
наличието на съсобственост върху един имот има отрицателно действие върху цената му.
От представените по делото удостоверения за декларирани данни № 174/05.09.2022г. и
№ 175/05.09.2022г., декларация по чл. 14 ЗМДТ вх.№761/30.11.2004г. и 2 бр. платежни
нареждания с № 805/20.05.2013г. и № 806/20.05.2013г., се установява, че в отдел “Местни
13
данъци и такси” при общ.Р. ищецът Г. Г. е декларирал 1/2 част от процесното дворно място (с
площ от 2631кв.м.), придобито с нот.акт № 816/17.10.1995г., като към 31.05.2005г. партидата
за имота е била закрита, а от него са били заплатени дължимите за 2013г. данък и такса за
битови отпадъци за имота.
По реда на чл. 176 ГПК по делото са дадени обяснения от третите лица помагачи А. Б.
и В. Д.. Същите са отговорили ясно на поставените им от ищцовата страна въпроси и от
обясненията им се установява, че преди закупуването на имота А. А.иев им се е
легитимирал като негов собственик, в негово присъствие е извършен оглед на имота от
двамата купувачи и той им е предал владението му веднага след сключването на договора за
покупко-продажба. Имота са закупили на договорената и посочена в нотариалния акт цена, с
намерението да развиват търговска дейност, а впоследствие - в него са отглеждали животни
и не са имали други, различни от посочените в договора уговорки, вкл. не са предоставяли
заем на Б. К. или на Г. А., както и не са придобили имота за обезпечение на предоставен от
тяхна страна заем на А.. Последният заварили да ползва имота, със съгласието на
дотогавашния собственик - А.иев, за дърводелски цех при извършения от тях оглед преди
покупко-продажбата, като единствената им уговорка с него била да му позволят да остане за
няколко месеца до завършване на поетите поръчки, след което А. напуснал имота им.
От показанията на свид. Б. К. се установява, че след симулативното прехвърляне на
имота на родителите му П. и М. К.и и въпреки предхождащото го разпореждане с 1/2 ид.част
от него в полза на ищеца Г., свидетелят продължил да развива търговската си дейност в
процесния имот, ползвайки го изцяло и без да заплаща наем на ищеца за неговата ид.част.
През 2004г. - 2005г. свид. К. отдал имота под наем на Г. А., който го използвал за
дърводелски цех, като впоследствие му предложил да му го продаде за сумата от около 30
000лева, равняваща се на дължимо негово задължение по договор за банков кредит. А. се
съгласил, като двамта се договорили, че изплащаните от него месечно наеми за имота, К. ще
отнася за погасяване на задължението си по кредита и когато то бъде изцяло изплатено, ще
прехвърли имота на А.. Тъй като последният не успял да изплати договорената сума, имотът
бил продаден на А. А.иев, а получената сума по сделката била използвана за погасяването
на задължението по кредита на К.. Свид. К. продължил да поддържа отношения с А. по
повод други неизплатени между тях парични задължения, като от него разбрал, че А. е успял
да се договори да продължи да използва имота и да развива дейността си в него и с новия му
собственик, като след около година последният му предложил да му прехвърли имота, при
условие, че му възстанови сумата, която самият А.иев платил по сделката, с която го е
придобил. Тъй като А. отново не успял да заплати тази сума, имотът бил прехвърлен на Б. и
Д.. Свидетелят К. сочи, че не е имал нито уговорка след продажбата на имота на А.иев,
последният да му го прехвърли, нито се е договарял с Б. и Д. във връзка с покупката на този
имот, нито пък е уведомявал последните, че имотът в действителност е негов и че
първоначално е обещал на А. да му го прехвърли.
Част от тези обстоятелства се установяват и от показанията на свид. А. А.иев, а именно
- че преди да придобие имота не се е уговарял предварително с Б. К. или с Г. А. да им
14
прехвърля същия. От показанията на свидетеля А.иев се установява още, че придобил имота
с цел да се установи в с.К., но поради обстоятелството, че скоро след това децата му се
преместили в друго населено място, а майка му се разболяла, му трябвали парични средства,
затова го обявил за продан, а впоследствие го прехвърлил на купувачите Б. и Д., които му
платили определената по сделката и посочена в съставения нотариален акт цена.
По отношение обстоятелствата кой е бил прехвърлителят по разпоредителната сделка,
с която свид.А.иев е придобил имота, както и кои са били лицата, които са присъствали в
кантората на местнокомпетентния нотариус при сключването на последващата сделка с
приобретателите Б. и Д., са налице съществени разминавания между показанията на
свидетелите А.иев и К.. Така, от една страна, свид.К. е посочил, че той е прехвърлил имота
на А.иев и че последният е платил покупната цена лично на него, а при изповядването на
последващата сделка между А.иев и Б. и Д. са присъствали също и А. и той. От друга
страна, свид. А.иев е посочил, че имотът е придобил от П. и М. К.и, с тях е договарял и те са
му предали владението върху него, като не е знаел друго лице да е собственик на имота, а
при сключването на сделката с Б. и Д. не са присъствсли други лица. Предвид тези
противоречия и съобразявайки се с материалната доказателствена сила на съставените
нотариални актове (Нотариален акт № 129/06.04.2009г., Нотариален акт № 189/16.09.2010г. и
Нотариален акт № 190/17.09.2010г.) и отразеното от нотариуса в тях, следва да се отбележи,
че в тази част съдът дава вяра на показанията на свид. А.иев, доколкото същите се
припокриват с официално удостовереното, като не кредитира показанията на свид. К. в
посочените им части.
Следва да се отбележи също и че съдът не кредитира показанията на свид.А.иев в
частта им относно отношенията, които е имал с Г. А. като ползвател на имота след
придобиването му от А.иев, доколкото последният отрича това обстоятелство, но същото се
установява от съвкупния анализ на показанията всички разпитани по делото свидетели, в
т.ч. и тези на свидетелите Г. Б., Н. М. и Е. К. (и тримата - с непосредствени лични
впечатления върху имота и неговите ползватели за процесния период). В тази връзка са и
данните, извличащи се от приетото като доказателство по делото копие от ДП № 536/2012г.,
пр.пр. № 555/2012г. на РП - Велинград, образувано по жалба на Г. А. срещу Б. П. К. за
извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 НК за това, че през 2010г. е присвоил
противозаконно чужди движими вещи - машини и съоръжения за преработка на дървесина,
собственост на Г. А.. От материалите по преписката се установява, че през периода от 2005 г.
до м.януари 2011г. Г. А. е бил ползвател на процесния имот и извършвал в него дърводелска
дейност.
В показанията си, които са еднопосочни и взаимно допълващи се, и тримата свидетели
Б., М. и К. посочват като единствен собственик на процесния имот ответницата В. Ш., която
от доста години (4 или 5) отглеждала животни в него, а тя придобила имота от предишните
му собственици А. Б. и В. Д., които също използвали имота за отглеждане на животни дълго
време (5, 6 години) преди нея. И тримата свидетели сочат, че от своя страна Б. и Д.
придобили имота от А. А.иев, но последният не са виждали да го посещава. Никой от
15
посочените свидетели не познава ищците и не ги е виждал да посещават имота, нито им е
известно да е имало някакви спорове по отношение собствеността върху имота.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира от правна
страна следното:
Разпоредбата на чл. 77 от ЗС урежда способите за придобиване право на собственост
върху вещи, а именно - чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в
закона. За да може да породи вещнопрехвърлителното си действие, правната сделка, като
способ за придобиване право на собственост, следва да бъде действителна и по-конкретно -
да не бъде нищожна. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД привидните договори са
нищожни. По правило нищожните договори не пораждат правно действие, а когато такъв
договор има за предмет прехвърляне на вещни права, той не поражда вещнопрехвърлително
действие и приобретателят по него не придобива правото на собственост. Поради това и
последващият приобретател, който придобива права от приобретателя по нищожната сделка,
също не придобива право на собственост. В случаите на нищожност на сделките
законодателят не е предвидил запазване на правата на трети лица, с едно изключение –
когато те придобиват от приобретателя по симулативна сделка. В тези случаи, съгласно чл.
17, ал. 2 ЗЗД, правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по
привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти,
придобити след вписването на иска за установяване на привидността.
Защитното правило на чл. 17, ал. 2 ЗЗД почива на идеята, че лицето, което
добросъвестно е придобило права от приобретателя по едно привидно съглашение, както и
всички последващи добросъвестни частни правоприемници, запазват правата си върху
недвижимия имот, ако са вписани преди вписване на исковата молба за разкриване на
симулацията, както и обратно – ако правата на последващите приобретатели са вписани след
вписване на исковата молба за разкриване на симулацията, те са непротивопоставими на
действителния собственик, праводател по привидното съглашение. Идеята на закона се
състои в това, че лицата, които придобиват собственост върху недвижим имот, следва да
имат защита в хипотеза, при която придобиват пряко или непряко от приобретател по
привидно съглашение. Тази защита се осигурява от поредността на вписванията. След
вписване на исковата молба за разкриване на симулацията всички последващи
приобретатели на имот, предмет на привидно съглашение, са известени, че е възможно
правата на праводателя им да отпаднат, съответно да отпаднат и техните права. Затова те
могат и да не участват в прехвърлителната сделка. Преди вписването на исковата молба,
обаче, ако са добросъвестни, което законът предполага (чл. 70, ал. 2 ЗС), те няма как да знаят,
че техен пряк или непряк праводател е придобил имота по привидно съглашение и няма как
да се защитят. Затова правилото на чл. 17, ал. 2 ЗЗД брани правата им, придобити преди
вписване на исковата молба.
Следователно, предпоставките за запазване правата на третите лица, договаряли с
привидния приобретател по симулативната сделка са: добросъвестност на третите лица,
изразяваща се в незнание за порока на придобивното основание на техния праводател и
16
придобиването от тях да е станало преди вписването на исковата молба за установяване на
привидността. Макар да не е изрично посочена в закона, обаче, допълнителна предпоставка
за запазване правата на третите лица е и самият праводател по привидната сделка да е
разполагал с тях в собствения си патримониум преди да се “разпореди” привидно с тези
права в полза на привидния приобретател. Ако и праводателят по привидната сделка
изначално не е разполагал с тези права, не би следвало да се признае защитата на третото
лице, тъй като логиката на законодателя е да го защити тогава, когато привидният договор е
създал у него погрешна представа, че приобретателят по привидната сделка, който е негов
праводател, е придобил правата. А последният трябва да не ги е придобил единствено по
причина на симулацията, не и поради това, че другата страна - праводател по привидната
сделка не ги е притежавал. Поради което в такива хипотези по отношение третите лица не
би следвало да се приложи правилото на чл. 17, ал. 2 ЗЗД, а следва да намери приложение
общият правен принцип “nemo dat quod non habet” (“никой не може да прехвърли права,
които не притежава”).
В настоящия случай жалбоподателката и ответник по предявения ревандикационен иск
В. Ш. черпи права върху процесния имот от договор за дарение и договор за покупко-
продажба, сключени с А. Б. и В. Д. съответно на 21.09.2016г. и 26.09.2016г. в предвидената в
закона форма. От своя страна нейните праводатели Б. и Д. също са придобили имота с
договор за дарение и такъв за покупко-продажба, сключени във формата на нотариални
актове съответно на 16.09.2010г. и 17.09.2010г. с А. А.иев и съпругата му. Последните са го
придобили на 06.04.2009г. с нотариален акт за покупко-продажба от П. и М. К.и -
привидните приобретатели по сделката с Б. и П. К.и, обективирана в нотариален акт
№185/17.09.2001г. и обявена за абсолютно симулативна с влязло в сила Решение №
100/20.04.2018г. по гр.дело № 1427/2017г. по описа на Районен съд – Велинград. С
посочената сделка от 17.09.2001г., прогласена за нищожна, Б. К. и съпругата му привидно са
се разпоредили с целия процесен имот и сграда в полза на купувачите П. и М. К.и, без да
желаят настъпването на посочените в договора правни последици. Привидните праводатели,
обаче, още на 17.10.1995г., с Нотариален акт № 9, том III, нот. дело № 816/17.10.1995 г., са се
разпоредили с ½ ид. част от дворното място, като са го продали на ищеца Г. Г. по време на
брака му с ищцата. Тоест още преди сключването на симулативната сделка с П. К. с предмет
целия имот /дворно място и сграда/, привидните праводатели Б. и П. К.и вече не са
притежавали собствеността върху посочената 1/2 ид. част от дворното място и в този смисъл
са се разпоредили и с чужди права. Тук е мястото да се напомни, че предмет на спора в
настоящото производство е именно посочената 1/2 ид. част от дворното място /както и 1/2
ид.част от построената в него сграда/, а не целият имот.
Исковата молба на ищеца Г. за прогласяване нищожност на договора за покупко-
продажба /като привиден такъв/, сключен с нотариален акт №185/17.09.2001г., с който Б. и
П. К.и са продали на П. К. целия процесен имот – дворно място и сграда, е вписана в СВ пи
РС - Велинград на 02.11.2017г., т.е. след сключването на всички последващи /след
привидната сделка/ разпоредителни сделки с имота, по които приобретатели са били А.иев,
17
Б. и Д. и ответницата Ш.. Следователно, налице е първата от предвидените в чл. 17, ал. 2
ЗЗД предпоставки за запазване на правата на ответницата като трето лице - същата се явява
последващ приобретател на купувач, придобил права от приобретателя по привидната
сделка преди вписване на исковата молба за разкриване на привидността.
Доколкото по делото не са ангажирани доказателства за това приобретателят А.иев, а
след него приобретателите Б. и Д., както и ответницата Ш., да са знаели или да са могли да
узнаят какви са били действителните отношения между К.и /т.е. че договорът, от който П. и
М. К.и черпят правата си върху имота, е симулативен/, следва да се приеме, че както А.иев,
така и последващите приобретатели на имота, са били добросъвестни. Същите са
придобивали имота на правно основание, годно да ги направи собственици (правни сделки),
без да знаят, че П. и М. К.и не са негови собственици.
Тези предпоставки са достатъчни, за да се приеме, че ответницата на осн. чл. 17, ал. 2
ЗЗД запазва придобитото по силата на правните сделки от 21.09.2016г. и 26.09.2016г. право
на собственост, но само върху 1/2 ид. част от дворното място и сграда, с която Б. К. не се е
бил разпоредил изначално в полза на ищеца Г. и която, както вече бе посочено, не е предмет
на спора.
По отношение останалата 1/2 ид.част от дворното място, /предмет на разглеждания в
настоящото производство ревандикационен иск/, прехврълена от Б. К. на ищеца Г. Г. на
17.10.1995г. по време на брака му с ищцата, а впоследствие прехвърлена отново и по
симулативната сделка от 2001г., както и по последвалите я сделки от 2009г., 2010г. и 2016г.,
правилото на чл. 17, ал. 2 ЗЗД не следва да намери приложение. Макар и посочената ид.част
от имота да е обхваната от симулативната сделка, а впоследствие тази част от имота също да
е била придобита добросъвестно чрез прехвърлянето й от П. и М. К.и на третите лица А.иев,
след него - Б. и Д., а накрая - и Ш. и това придобиване да е преди датата 02.11.2017г.,
изброените купувачи са закупили тази част от имота от несобственик и прехвърлителната
сделка с нея не е в състояние да породи правни последици по отношение действителния
собственик. Съдебната практика трайно приема, че на действителния собственик са
непротивопоставими правата, които трето лице е придобило върху вещта, но от
несобственик. Обстоятелството, че придобивната сделка от несобственик не е нищожна и
обвързва страните по нея не означава, че придобитите с нея права са противопоставими на
действителния собственик, а намира приложение принципът, че никой не може да прехвърли
повече права от тези, които притежава. Без значение е добросъвестността на приобретателя -
той не придобива собствеността по силата на самата сделка, макар че може да се ползва от
кратката придобивна давност, съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗС, в случай, че е осъществявал
необезпокоявано владение върху вещта в срок от 5 години. /В този смисъл Решение № 847
от 8.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1861/2008 г., III г. о./
Предмет на настоящия спор е и 1/2 ид.част от сградата, построена в процесното дворно
място. Действително, в Нотариален акт № 9, том III, нот. дело № 816/17.10.1995 г. на
нотариус при Районен съд Велинград, не е посочено изрично, че и съответната част от
сградата, построена в имота, е предмет на сделката. Ищците твърдят, че по силата на
18
посочения нотариален акт, с който им е прехвърлена 1/2 ид.част от дворното място, са
придобили и съответната 1/2 ид.част от сградата, като във въззивната си жалба доразвиват
съображенията си и сочат, че по отношение сградата следва да намери приложение чл. 92 ЗС
и че същата е собственост на собствениците на земята при същото съотношение на
съсобствеността. Тези доводи следва да се приемат за основателни, доколкото приращението
като придобивен способ има автоматично действие и не е необходимо изявление от
собственика на земята, за да настъпи придобиване на правото на собственост и на
построената върху нея и трайно прикрепена към земята сграда, стига същата да може да бъде
обособена като самостоятелен обект на собственост. Ако построената сграда не може да се
обособи като самостоятелен обект на собственост и представлява допълващо застрояване, то
по отношение на нея се прилагат правилата на чл. 97 и чл. 98 ЗС. /В този смисъл Решение
№ 32 от 10.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2443/2020 г., I г. о./. Неправилно
първоинстанционният съд е приел, че доколкото сградата не е била посочена изрично като
обект на прехвърлителната сделка между Б. К. и Г. Г., то волята на страните е била същата да
остане изключителна собственост на К.. Тези изводи са в противоречие с
материалноправната норма на чл. 92 ЗС. Напротив, построената в имот сграда, която
представлява самостоятелен обект на собственост, става собственост автоматично по силата
на приращението на собственика на земята и това правило не се прилага само ако е
установено друго между страните, тоест само ако постройките са изрично изключени от
прехвърлителната сделка или само ако е учредена суперфиция. Правилото, че за
придобиване собствеността върху сграда, същата следва изрично и подробно да е
индивидуализирана в акта, чрез който се придобива, в противен случай няма да бъде
успешно прехвърлена на новия собственик, се прилага специално по отношение
провеждането на публична продан като изискване към съдържанието на постановлението за
възлагане на съдебния изпълнител /ТР № 5 от 18.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 5/2015 г.,
ОСГК/. Във всички други случаи на прехвърляне на земя, върху която е построена сграда,
самостоятелен обект на собственост, разпоредбата на чл. 92 ЗС намира пълното си
приложение. Следователно, следва да се приеме, че с посочения Нотариален акт № 9, том III,
нот. дело № 816/17.10.1995 г., ищците са придобили по силата на приращението и 1/2
ид.част от сградата, построена в дворното място, прехвърлено им в собственост (1/2 ид.част
от него) от Б. К.. Доколкото тази 1/2 ид.част от сградата, придобита от ищците по
приращение, също е била предмет както на симулативната сделка /без прехвърлителят по
нея - Б. К., да я е притежавал в патримониума си към този момент/, така и на последващите
прехвърлителни сделки, то по отношение на нея важи посоченото по-горе. Макар и
придобили я добросъвестно, А.иев, след него - Б. и Д., а накрая и Ш., техният праводател не
е бил собственик на вещта, поради което и правата им върху тази ид.част от сградата, са
непротивопоставими на ищците като действителни собственици.
Предвид изводите, до които достигна настоящият състав, а именно - че правата, които
Ш. е придобила върху процесните ½ ид.част от дворното място и ½ ид.част от процесната
стопанска сграда, изградена в него, по силата на правните сделки, обективирани в
нотариалните актове от 21.09.2016г. и 26.09.2016г., са непротивопоставими на
19
действителните им собственици - ищците, то следва да бъде разгледано и възражението на
ответницата за придобиването на посочените части от имотите по давност и присъединяване
към нейното владение на владението върху имота, осъществено от предходните собственици
Б. и Д.. Настоящият съдебен състав намира същото за основателно по следните
съображения:
От съвкупния анализ на показанията на свидетелите Г. Б., Н. М., Е. К. и Б. К., както и
от обясненията на третите лица помагачи А. Б. и В. Д., дадени по реда на чл. 176 ГПК се
установява, че след прехвърлянето на имота на Б. и Д. през 2010г., последните са
упражнявали фактическа власт върху дворното място и сградата необезпокоявано,
непрекъснато, явно и спокойно за периода от 2010 г. до 2016 г., когато са предали
владението върху имота на ответницата,сключвайки договора за покупко-продажба с нея
(като макар и лицето Г. А. да е продължил да работи в дърводелския цех още около година
след придобиването на имота от Б. и Д., то това е извършено в качеството му на държател на
имота, респ. със знанието и съгласието на собствениците).
Налице е и изрично позоваване от страна на ответницата за изтекла в нейна полза
придобивна давност, като към нея присъединява и давността, текла в полза на
прехвърлителите й. Макар че владението върху процесните имоти е придобито от нея едва
през 2016 г., а ревандикационният иск е предявен през 2017г., доколкото праводателите й Б.
и Д. имат качеството на добросъвестни владелци, а такава е и самата ответница, която
притежава титул за собственост, то следва да се приеме, че в нейна полза, през периода от
2010г. до 2017г., присъединявайки и давността, текла в полза на прехвърлителите й, е
изтекла необходимата кратка придобивна давност от 5 години, предвидена в чл.79, ал.2 от
ЗС. Именно регламентираната в чл.79 ал.2 от ЗС кратка приобивна давност е приложима в
настоящия случай, тъй като липсват каквито и да било данни за недобросъвестност на
купувачите – Б. и Д., а след това и на самата ответница като техен правоприемник, тоест –
наличие на знание, че имотът не принадлежи на продавачите.
Наличието на изброените предпоставки – акт, абстракно годен да служи за
прехвърляне на собственост, добросъвестност у приобретателя и упражнявана от него и/или
от неговите праводатели фактическа власт за предвидения в закона петгодишен срок, са
достатъчни, за да се приеме за основателно възражението на ответницата за придобиване
имота по давност чрез присъединяване и на владението върху имота, осъществено от Б. и Д..
В случаи като настоящия, не е необходимо демонстриране намерението за своене от страна
на добросъвестния владелец на имота. Съгласно трайната практика на съдилищата, при
сключване на правна сделка, целяща придобиване на право на собственост върху недвижим
имот, ако вещноправният ефект не е настъпил, тъй като праводателят не е бил собственик
или формата на сделката е била опорочена, за приобретателя, на когото е предадено
владението по силата на сделката, който е добросъвествен владелец, самото правно
основание (придобивната сделка, по която е страна) се явява демонстриране на
завладяването. Поради което за придобиването на собствеността, е достатъчно владелецът да
упражнява фактическа власт в определения петгодишен срок, без да е необходимо да
20
демонстрира намерението си за своене чрез други действия, които да са противопоставени на
действителния собственик. /В този смисъл са Решение № 31/15.02.2011г. по гр.д. №
1273/2009г. на ВКС, II г.о., решение от 22.03.2017г. по гр.д. № 2746/2016г., I г.о., ВКС./
В тази връзка настоящият състав намира за неоснователно възражението на
въззивниците - ищци, че както Б. и Д., така и Ш., са знаели за съсобствеността върху имота и
за правата на Г.и върху него, защото са придобивали същия чрез последователно сключване
на договор за дарение, а непосредствено след това на договор за покупко-продажба, с цел
избягване задължението по чл. 33 ЗС, (т.е., че са недобросъвестни). Посочените начини за
прехвърляне на имота са били предприети от страните по сделките едва след решението на
ОСЗ, с което на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост
върху 0.400 дка, които са прибавени към площта на имота от 5262кв.м. и за които 400/5662
ид.части от имота е издаден акт за частна държавна собственост. Тоест именно включването
на държавата в съсобствеността върху имота е обстотелството, наложило последният да
бъде прехвърлян по посочения начин. Като във връзка с това следва да се отбележи и че е
неоснователно твърдението на въззивниците-ищци, че първоинстанционният съд се е
произнесъл по иск за собственост на държавата. Доколкото предмет на предявения
ревандикационен иск, съгласно изготвения по делото доклад, приет без възражения от
страните, е 1/2 ид.част от 5262/5662 ид.част от процесното дворно място, цялото с площ от
5662 кв.м., ведно с 1/2 ид.част от построената в него сграда, то, на първо място, направената
констатация, както в мотивите на първоинстанционния акт, така и в настоящото решение, че
прибавените към площта на имота 400 кв.м. принадлежат на държавата, сама по себе си не
представлява произнасяне по иск за собственост на държавата, а на второ място, предвид
заявения петитум на иска, тази част от имота не е обхваната от предмета на делото.
За неоснователно следва да се приеме и възражението, че с обжалваното решение е
разгледан непредявен иск на третите лица помагачи за собственост върху имота, придобита
на основание давностно владение – действително, първоинстанционният съд неточно е
формулирал по този начин мотивите си, но следва да се приеме, че доколкото се е
произнесъл по възражението на ответницата по чл. 79, ал. 2, вр. чл. 82 ЗС за присъединяване
към нейното добросъвестно владение на владението на нейните праводатели, то не е налице
твърдяното произнасяне по непредявен иск за собственост от третите лица, а същото
представлява произнасяне по направеното още с отговора на исковата молба възражение по
чл. 82 ЗС.
В същата насока е и направеното с въззивната жалба на ищците оплакване, че
първоинстанционният съд се е произнесъл по иск по чл. 17, ал. 2 ЗЗД, който не е бил
предявяван в хода на прозводството нито от ответницата, нито от третите лица помагачи, и
това представлявало процесуална изненада за ищците, за която разбрали едва при
постановяването на съдебния акт, а оттам - и основание за обезсилването му. Този довод е
изцяло неоснователен, доколкото още с отговора на исковата молба ответницата е изложила
правоизключващите си възражения, че е собственик на имота по силата на правните сделки
от 2016г., тези възражения са включени в изготвения доклад по делото и въз основа на тях е
21
разпределена доказателствената тежест между страните (като изрично в тежест на ищците е
поставено оборването на презумпцията за добросъвестност, т.е. да докажат наличието на
знание у ответницата за притежаваното от тях право на собственост върху процесните
имоти, каквото доказване, впрочем, ищците не са успели да проведат). От своя страна,
извършената проверка от съда за наличие предпоставките за приложение на разпоредбата на
чл. 17, ал. 2 ЗЗД и по отношение останалите приобретатели на имота (в т.ч. и по отношение
третите лица помагачи), придобили го от привидния приобретател, не представлява
признасяне по непредявен от тези лица иск, а е неразривно свързано с проверката за
основателност на възражението на ответницата, че е собственик на имота по силата на
правни сделки. Това е така, доколкото, за да се провери дали същата се ползва със защитата
по чл. 17, ал. 2 ЗЗД, следва да се проверят налице ли са предпоставските на тази норма и по
отношение нейните праводатели /В този смисъл Определение № 50036 от 30.01.2023 г. на
ВКС по гр. д. № 3072/2022 г., I г. о., ГК и Решение № 50120 от 10.01.2023 г. на ВКС по гр. д.
№ 71/2022 г., I г.о./.
Тук е моментът се отбележи, че настоящият състав намира за неоснователно и
възражението на ищците, че защитата на правата на третите добросъвестни лица,
регламентирана в разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД, е неприложима по отношение А.иев и Б.
и Д., доколкото сделките, въз основа на които тези лица са придобили права върху имота (с
Нотариален акт № 129, том I, peг. № 771, нот. дело № 123/06.04.2009 г., Нотариален акт №
189, том I, peг. № 1207, нот. дело № 186/16.09.2010 г. и Нотариален акт № 190, том I, peг. №
1209, нот. дело № 187/17.09.2010 г.), са недействителни на собствено основание - нищожни
на основание чл. 26, ал. 1, вр. чл. 152 и чл. 209 ЗЗД, тъй като волята на страните по тях била
с прехвърлянето на имота да се обезпечи паричен заем, даден на Г. А. от А. А.иев и от А. Б.
и В. Д., а ако сумата им бъде върната от А. – да му прехвърлят имота. Съгласно чл. 152 от
ЗЗД, съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено,
кредиторът ще стане собственик на вещта или с което се уговаря предварително начин на
удовлетворяване на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е
недействително, а съгласно чл. 209 от ЗЗД недействителна е и продажба с уговорка за
изкупуване. От материалите по делото не може да се установи да е уговарян предварително
начин за удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона, нито е уговаряна
възможност кредиторът да стане собственик на имота при неизпълнение на задължението,
както и да е уговаряно обратно прехвърляне на имота на някой от предходните му
собственици. Дори и действително сумата, получена от продажбата на имота на А.иев да е
отнесена за погасяване задължение по договор за кредит на Б. К., а известно време след
придобиването на имота от А.иев, последният да е предложил на ползвателя А. да му
прехвърли собствеността, ако той му заплати платената от него продажна цена, както и дори
последващите приобретатели на имота Б. и Д. да са разрешили на А. да продължи да ползва
обекта като дърводелски цех, посочените обстоятелства не доказват нито привидност на
договорите, сключени с тези нотариални актове, нито уговаряне на начин за удовлетворяване
на кредитора, различен от предвидения в закона.
22
Твърдяното основание за нищожност на сделките като сключени при заобикаляне на
закона и в нарушение на чл. 152 ЗЗД, не може да се установи и от приетото по делото
заключение по изготвената съдебно-техническа експертиза. В случая, дори и действително
да се установява, че имотите са прехвърлени със сделките от 2009г. и 2010г. на стойност под
пазарната оценка, това обстоятелство не е достатъчно, за да докаже, че прикриват заемно
правоотношение за сума, равна на покупната стойност на имота. Видно от самите
нотариални актове, имотите са прехвърлени на стойност, близка до данъчната им оценка, а
от свидетелските показания и обясненията на третите лица помагачи се установи както, че
това е била реално договорената и платена цена и по двете сделки, така и какви
обстоятелства са наложили прехвърлянето на имота от А.иев на Б. и Д. (влошеното
здравословно състояние на майка му и възникналата му в тази връзка нужда от парични
средства), поради което следва да се приеме, че продажбата им под пазарната цена не
представлява дори индиция за наличие на твърдяното основание за нищожност -
заобикаляне на закона. Нещо повече - предвид събраните доказателства по делото (в
частност съдебно-техническата експертиза) и с оглед задължителните указания, дадени с ТР
№ 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК, макар и при липса на подобно
твърдение от ищците, следва да се посочи, че установената по делото продажба на имотите
под пазарната им стойност, но на стойност близка до данъчната им оценка и наличието на
основателни причини на страните за това, не би могла да обоснове и нееквивалентност на
насрещните престации на страните по сделките до степен, че същата да представлява
нарушение на добрите нрави като основание за нищожност на сделките.
С оглед изложеното и при така установената от настоящата инстанция основателност
на възражението на ответницата за придобиване по давност на основание чл. 79, ал. 2, вр.
чл. 82 ЗС на ½ ид.част от 5262/5662 ид.части от процесното дворно място и присъединяване
към нейното владение на владението върху имота, осъществено от праводателите й,
първоинстанционното решение, в обжалваната от въззивника В. Ш. част, с която е уважен
предявеният срещу нея ревандикационен иск, се явява неправилно и следва да бъде
отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен
като неоснователен предявеният иск по чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците
са собственици на ½ ид. част от 5262/5662 ид.части от процесното дворно място и за
осъждане ответницата да им предаде владението върху нея.
По отношение иска за собственост върху ½ ид. част от процесната стопанска сграда,
предвид съвпадението в крайните изводи на двете инстанции за неговата неоснователност,
макар и при различни съображения за това, в частта, с която е отхврлен предявеният иск по
чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици и на ½ ид. част от
построената в дворното място стопанска сграда – овчарник и за осъждане ответницата да им
предаде владението върху нея, решението следва да бъде потвърдено.
23
По отношение обжалваното Определение № 260016 от 13.06.2023г., постановено по
гр.дело № 208/2021г. по описа на Районен съд – Велинград по реда на чл. 248 ГПК:
Съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от
надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество,
същата се явява неоснователна по следните съображения:
С молба от ищците по реда на чл. 248 ГПК, е поискано да бъде изменено
постановеното по делото решение, като в полза на Т. Г. се присъдят разноски в размер на
1000лв. за процесуално представителство по делото пред първата инстанция и сумата в
размер на 533,28лв., представляваща заплатена държавна такса по гр.д. №3623/2020г. по
описа на ВКС. Молбата е била подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и при наличието на
своевременно представен по делото списък на разноските по чл. 80 ГПК.
С обжалваното определение е приета за неоснователна молбата на ищците за
изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските и същата е оставена без
уважение.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че съгласно чл. 18, ал. 1 от
ТДТССГПК държавната такса за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение е в
размер на 50% от дължимата такса за първоинстанционното производство върху
обжалваемия интерес. С оглед предявения пред първоинстанционния съд иск с правно
основание чл. 108 ЗС, влязлото в сила решение по който е поискано от Т. Г. да бъде
отменено, то правилно е пресметнат размерът на дължимата държавна такса по него
съобразно правилото на чл. 71, ал. 2, вр. чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК върху ¼ от цената на иска /т.е.
в случая – върху данъчната оценка на процесните ид.части от имота/, а именно – сумата в
размер на 117,35 лева. Следователно, изчислена съобразно чл. 18, ал. 1 от ТДТССГПК,
дължимата държавна такса в производството по гр.д. №3623/2020г. по описа на ВКС,
образувано по молбата за отмяна на влязлото в сила решение №113/02.04.2019г. по в.гр.д.№
127/2019г. по описа на ОС – П., е 58,68 лева, каквато сума е присъдена на молителката с
решението, чието изменение в частта за разноските се иска.
Неоснователно е възражението на молителката, че доколкото по делото се установява
същата да е внесла по сметка на ВКС държавна такса в размер на общо 533,28лева, то тези
разходи следва да й бъдат присъдени. Посочената сума е надвнесена над реално дължимия
размер на държавната такса за производството по гр.д. №3623/2020г. по описа на ВКС, в
изпълнение на грешни указания от администриращия съд, поради което и за нея не следва да
се прилагат правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК и същата да се възлага в тежест на
насрещната страна, а тя, като недължимо платена, подлежи на връщане по молба на
заинтересованата страна (чл. 4б от ЗДТ).
Настоящият състав намира за правилни и изводите на първата инстанция за
недължимост на претендираните от молителката разноски за един адвокат в размер на 1000
лева за осъщественото процесуално представителство по гр.дело № 208/2021г. по описа на
РС – Велинград. Доколкото до приключване на устните състезания по делото пред първата
24
инстанция не е бил представен договор за правна защита и съдействие между Т. Г. и адв. В.,
в който да е бил договорен размер на адв.възнаграждение и начин на плащането му, както и
до тогава не са били представени доказателства за действително заплащане на
претендираното възнаграждение (а такива са представени впоследствие едва с молбата по
чл. 248 ГПК), изводите на първоинстанционния съд са правилни и изцяло в съответствие със
задължителните постановки на ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. на ОСГТК на
ВКС.
Предвид изложеното, частната жалба на Т. Г. се явява неоснователна, а обжалваното
определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобрано.
По разноските в първоинстанционното производство:
При този изход на спора и предвид приетата от настоящата инстанция пълна
неоснователност на предявената искова претенция, следва да бъде ревизирано
първоинстанционното решение и в частта относно присъдените с него разноски в тежест на
ответницата, като същото бъде отменено в частта, с която е осъдена В. М. Ш. да заплати на
Г. М. Г. и Т. Б. Г. сумата от 199,45 лева, представляваща разноски в първоинстанционното
производство по гр.д. № 208/2021г. на РС – Велинград, съобразно уважената част от иска. С
оглед разпоредбата на чл. 308, вр. чл. 294, ал. 2 ГПК, първоинстанционното решение следва
да бъде отменено и в частта, с която е осъдена ответницата да заплати на ищците сумата от
98,66 лева, представляваща разноски по гр.д. 1427/2017г. на РС – Велинград и сумата от
33,68 лева, представляваща разноски по в.гр.д. № 127/2019г. на ОС – П..
По разноските за въззивното производство:
С оглед изхода на спора и предвид основателността на въззивната жалба на
ответницата В. Ш., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на същата следва да се присъдят
своевременно претендираните и доказани като реално извършени разноски по делото, които
са включени в представения по делото списък по чл. 80 ГПК. Претендира се сумата от 4503,
68 лв., от която 2970лв – заплатено адв.възнаграждение по представени договори за правна
защита и съдействие за обжалване първоинстанционното решение, 1500лв. - заплатено
адв.възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие за изготвяне на
отговор на въззивната жалба на насрещната страна, и 33,68 лв. - внесена държавна такса по
сметка на ПОС. От процесуалния представител на ищците своевременно е направено
възражение за прекомерност на претендираната сума за адвокатско възнаграждение, което
настоящият състав намира за основателно. При определяне размера на адвокатското
възнаграждение съдът съобрази решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С 438/2022 г., с
което е възприето становището, че съдът не е обвързан с определения размер на
минималните адвокатски възнаграждения, съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. При определяне размера на
25
адвокатското възнаграждение, дължимо на адв. Н. за осъщественото от него процесуално
представителство на ответницата по въззивната й жалба и оказана защита по въззивната
жалба на насрещната страна, съдът съобрази от една страна наличието на правна и
фактическа сложност на делото, а от друга страна - обстоятелството, че производството пред
настоящата инстанция се е развило в едно единствено публично съдебно заседание, като в
рамките на него не са били събирани никакви доказателства. В този смисъл, съдът приема,
че адвокатско възнаграждение, определено в общ размер на 3000 лева (от които 1500 лв. – за
осъществената правна защита и съдействие за обжалване първоинстанционното решение и
1500лв. - за осъществената правна защита и съдействие за изготвяне на отговор на
въззивната жалба на насрещната страна) съответства напълно на реално положения от
адвокат Н. труд за осъщесвената от него правна защита и оказано съдействие на ответницата
по делото, поради което и до този размер от 3000лева следва да бъде уважена претенцията за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, а претенцията за присъждане на
внесената по делото държавна такса за въззивно обжалване, следва да бъде уважена изцяло.
С оглед неоснователността на въззивната жалба на ищците, на същите не се дължи
присъждане на разноски за настоящото производство.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260003 от 27.02.2023г., постановено по гр.дело № 208/2021г. по
описа на Районен съд – Велинград, поправено поради допусната в него очевидна фактическа
грешка с Решение № 260002 от 06.03.2024г., постановено по гр.дело № 208/2021г. по описа
на Районен съд – Велинград, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на
В. М. Ш., с адрес: гр. К., ул. „К." №*, че ищците Г. М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
ж.к. Д., бл.**, вх.*, ет.*, ап.** и Т. Б. Г., ЕГН **********, с адрес САЩ, ****, Х., ДР Ф. МД
*****, са собственици на ½ ид. част от 5262/5662 ид. части от поземлен имот с
идентификатор *****.***.** по КККР гр. К., общ. Р., обл. П., одобрени със Заповед № РД-
18-1637/20.09.2018г. на ИД на АГКК, целият с площ от 5662 кв.м., при граници и съседи на
имота ПИ с идентификатор *****.**.**, ПИ с идентификатор *****.**.**, ПИ с
идентификатор *****.***.**, ПИ с идентификатор *****.***.**, ПИ идентификатор
*****.***.**, ПИ идентификатор *****.***.**, който имот е идентичен с имот с номер
****** по картата на възстановената собственост, находящ се в землището на гр. К. с
ЕКАТТЕ *****, община Р., местността „С. д.”, при граници и съседи: ****** - нива на
наследниците на Б. Я. Л., имот № ******- местен път на общ. Р., имот № ****** -
напоителен канал на МЗХ -ХМС, имот № ****** - пасище мера на общ. Р. и имот № ******
- местен път на общ. Р., идентичен с описания в Нотариален акт за покупко - продажба № 9,
том III, нот. дело № 816/17.10.1995 г. на Районен съд Велинград, вписан в Служба по
вписванията при РС - Велинград с вх. рег. № 569, том 64, стр. 569, съставляващ дворно
26
място от 5262 кв. м., на основание договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт
№ 9, том III, нот. дело № 816/17.10.1995 г. на нотариус с район на действие Районен съд –
Велинград, КАКТО И В ЧАСТТА, с която е осъдена В. М. Ш. да предаде на Г. М. Г. и Т. Б.
Г. владението върху гореописания имот и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Г. М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
С., ж.к. Д., бл.**, вх.*, ет.*, ап.** и Т. Б. Г., ЕГН **********, с адрес САЩ, ****, Х., ДР Ф.
МД *****, против В. М. Ш. с адрес: гр. К., ул. „К." №*, иск за признаване за установено, че
ищците са собственици на ½ ид. част от 5262/5662 ид. части от поземлен имот с
идентификатор *****.***.** по КККР гр. К., общ. Р., обл. П., одобрени със Заповед № РД-
18-1637/20.09.2018г. на ИД на АГКК, целият с площ от 5662 кв.м., при граници и съседи на
имота ПИ с идентификатор *****.**.**, ПИ с идентификатор *****.**.**, ПИ с
идентификатор *****.***.**, ПИ с идентификатор *****.***.**, ПИ идентификатор
*****.***.**, ПИ идентификатор *****.***.**, който имот е идентичен с имот с номер
****** по картата на възстановената собственост, находящ се в землището на гр. К. с
ЕКАТТЕ *****, община Р., местността „С. д.”, при граници и съседи: ****** - нива на
наследниците на Б. Я. Л., имот № ******- местен път на общ. Р., имот № ****** -
напоителен канал на МЗХ -ХМС, имот № ****** - пасище мера на общ. Р. и имот № ******
- местен път на общ. Р., идентичен с описания в Нотариален акт за покупко - продажба № 9,
том III, нот. дело № 816/17.10.1995 г. на Районен съд Велинград, вписан в Служба по
вписванията при РС - Велинград с вх. рег. № 569, том 64, стр. 569, съставляващ дворно
място от 5262 кв. м., на основание договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт
№ 9, том III, нот. дело № 816/17.10.1995 г. на нотариус с район на действие Районен съд –
Велинград, и за осъждане на ответницата да предаде на ищците владението върху
гореописания имот.
ОТМЕНЯ Решение № 260003 от 27.02.2023г., постановено по гр.дело № 208/2021г. по
описа на Районен съд – Велинград, поправено поради допусната в него очевидна фактическа
грешка с Решение № 260002 от 06.03.2024г., постановено по гр.дело № 208/2021г. по описа
на Районен съд – Велинград, В ЧАСТТА с която е осъдена В. М. Ш. с адрес: гр. К., ул. „К."
№*, да заплати на Г. М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. Д., бл.**, вх.*, ет.*, ап.** и
Т. Б. Г., ЕГН **********, с адрес САЩ, ****, Х., ДР Ф. МД *****, сумата от 199,45 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното производство по гр.д. № 208/2021г. на РС
– Велинград, сумата от 98,66 лева, представляваща разноски по гр.д. 1427/2017г. на РС –
Велинград и сумата от 33,68 лева, представляваща разноски по в.гр.д. № 127/2019г. на ОС –
П..
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260003 от 27.02.2023г., постановено по гр.дело №
208/2021г. по описа на Районен съд – Велинград, поправено поради допусната в него
очевидна фактическа грешка с Решение № 260002 от 06.03.2024г., постановено по гр.дело №
208/2021г. по описа на Районен съд – Велинград, в останалите обжалвани части.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260016 от 13.06.2023г., постановено по гр.дело №
208/2021г. по описа на Районен съд – Велинград.
27
ОСЪЖДА Г. М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. Д., бл.**, вх.*, ет.*, ап.** и Т.
Б. Г., ЕГН **********, с адрес САЩ, ****, Х., ДР Ф. МД *****, да заплатят на В. М. Ш., с
адрес: гр. К., ул. „К." №*, сумата от 3033, 68 лева, представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса в производството пред въззивната
инстанция.
Решението е постановено при участието на А. С. Б. с ЕГН ********** и адрес: гр. Р.,
ул. „Х. Б." №* и В. Д. Д. с ЕГН ********** и адрес: гр. С., ул. „Л." №**, като трети лица
помагачи на страната на ответника В. М. Ш..
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС и при наличие на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
28