№ 194
гр. Ямбол, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова И.ова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова И.ова Гражданско дело
№ 20242330102599 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от И. Д. П. против „Максима
Транс“ЕООД искове, с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от : 6000 лв. – представляваща обезщетение по чл. 222,ал.3 от КТ в
размер на 6 брутни месечни работни заплати и 2000 лв. – обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 54 работни дни, за 2022 год., 2023 год. и 2024 год. ,както и
разноски в производството.
Ищецът посочва, че е била в ТПО с ответника от 14.12.2010 год. , прекратено на
основание чл. 327, ал.1,т.12 КТ със заповед от 23.02.2024 г. В Заповедта за
прекратяване на ТПО било отбелязано да му се изплати обезщетение по чл. 222,ал.3 от
КТ, но до момента не му било изплатено. Т.к. имал 13 год., 2 месеца и 5 дни стаж при
ответника, т.е. работил е повече от 10 години, счита че му се дължи обезщетение в
размер на 6 БРЗ, или сумата от 6000 лв., т.к. последното му БТВ било в размер на 1000
лв. месечно. Посочва и, че работодателят не му е изплатил обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск от 54 работни дни, за 2022 , 2023 и 2024 год. в
размер на общо 2000 лв.
Претендират се за уважаване на исковете, както и за присъждане на разноски за
настоящата инстанция.
В депозирания отговор ответникът посочва, че исковата молба е неоснователна и
недоказана. Изложените в същата твърдения не били верни. Посочва, че
претендираните от ищеца суми били вече получени. Твърди, че претенцията по чл. 224
от КТ е неиндивидуализирана, неподкрепена със съответните доказателства, както и че
ищецът е ползвал платения си годишен отпуск за исковия период. Твърди се и, че
претенцията по чл. 222,ал.3 от КТ е неиндивидуализирана, не е посочено как е
формирана цената на искането. През исковия период според ответника ищецът бил
получил повече от дължимите му се суми за командировъчни пари по ч. 31 от НСКСЧ,
като надплатената сума била повече от дължимото се обезщетение по чл. 222,ал.3 от
КТ.
1
Иска се отхвърляне на исковете, както и присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния представител
на ищеца и последния лично.
Процесуалния представител на ответното дружество оспорва исковете.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че между страните е съществувало валидно
трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника
длъжността „******************“ за периода 14.10.2020 год. – 21.02.2024 год.,
прекратено с приложената заповед № *******/23.02.2024 год., на осн. чл. 327,ал.1, т.
12 от КТ. В заповедта е вписано на лицето да се изплати следното обезщетение – по чл.
222,ал.3 от КТ /с непосочен размер/.
Ищецът е представил разпореждане на ТП на НОИ – гр. Я. от 30.08.2021 год.,
както и Справка актуално състояние на всички трудови договори.
Към отговора на ИМ ответникът е приложил – копие от трудов договор
***/14.12.2010 год.; рекапитулация за отсъствия за 2022; 2023 и 2024 год., 6 бр.
заповеди за разрешаване на платен годишен отпуск за периода 2022- 2023 година;
копия от разчетно – платежи ведомости за месец юни и юли 2022 год. и за месец
януари , май и декември 2023 година.
По делото е назначена и изслушано заключението на ССЕ, вещото лице по
която посочва, че полагащия се на ищеца платен годишен отпуск за 2022, 2023 и
2024 година е 54 дни. В случай ,че бъде възприето, че същият не е изплатен , то
обезщетението би било в размер на 2 331, 13 лв. – бруто и 2098, 06 лв. – нето. Във
ведомостите за заплати при работодателя няма данни за начислено и изплатено
обезщетение по чл. 224 КТ. На основание заповеди за разрешен годишен отпуск във
ведомостите за заплати за периода 01.2022 – 02.2024 год. е начислено възнаграждение
за 41 дни платен годишен отпуск в размер на 1656, 80 лв. – бруто и 1491,13 лв. – нето.
От извършените преводи по сметка с получател ищеца П. за периода 10.06.2022 –
13.02.2024 год.., с основание – заплата, командировки в размер на общо 49 881 лв.
може да се възприеме, че начислените възнаграждения за ПГО във ведомостите за
заплати са изплатени.
Обезщетението по чл. 222,ал.3 от КТ в размер на 6 месечни БРЗ е 5 698, 74 лв.
По данни от ведомостите на работодателя същото е начислено в посочения размер и не
е изплатено. Последният превод с основание – заплати, командировки е на 13.02.2024
год.
При изслушването си в с.з. вещото лице посочва, че чисто технически няма как
да установи кога са издадени заповедите за отпуск. Не е възможно и с оглед общото
посочено основание да се установи коя част от изплащаните суми са за заплата и коя
част за командировки. Твърди и, че от страна на работодателя не са му предоставени
молби за ползване на ПГО, като не е категорично отпуските да са изплатени, а
единствено може да се приеме. Фишове за заплата, съответно начислен и изплатен
отпуск, не са предоставени на вещото лице.
Съдът счита, че експертизата следва да бъде кредитирана като изготвена от
лице разполагащо със съответните специални знания, обоснована, пълна и неоспорена
от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
2
изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 222,ал.3 КТ и
чл. 224 КТ.
За безспорен по делото е обявен фактът, че страните са били в ТПО за периода
14.12.2010 – 23.02.2024 год., прекратено на осн. чл. 327,ал.1,т.12 от КТ.
По иска с правно основание чл. 222,ал.3 от КТ:
Съгласно разпоредбата на чл.222, ал.3 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст,независимо от основанието за прекратяването,той има право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок
от два месеца,а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от
трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение
за срок от 6 месеца и това обезщетение е допустимо да се изплаща само веднъж.
Предпоставки за придобие правото на обезщетението по ал.3 са : прекратяване на
трудовото правоотношение,без значение на какво основание и към момента на
прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.Критерий за придобие право на увеличения размер на
обезщетението е придобието на последните 10 години трудов стаж при един и същ
работодател.В процесния случай не е спорно между страните, че към датата на
прекратяване на ТПО ищецът е придобил право на право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст /Разпореждане на ТП на НОИ – гр. Я. от 30.08.2021 год./. Безспорно е
още обстоятелството, че е полагала труд при същия работодател за период повече от
10 год./14.12.2010 – 21.02.2024 год./.Не се твърди по делото или доказва такова
обезщетение вече да е било изплащано на ищеца.
С оглед на всичко изложено до тук, ЯРС намира, че по делото са установени
всички кумулативни предпоставки, водещи до основателност на претенцията. Искът
следва да бъде уважен в размера по неоспорената ССЕ, а именно за сумата от 5 698,
74 лв. и отхвърлен за горницата до претендирания размер от 6 000 лв. Законна лихва
върху главницата не е претендирана.
По иска с правно основание чл. 224, ал.1 от КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работника/служителя има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава
за трудов стаж, като посоченото обезщетение не е обвързано с основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение, нито с причините поради които отпуска е
останал неизползван през времетраенето на същото. Претенцията на ищеца касае
обезщетение за платен годишен отпуск от общо 54 дни , за 2022, 2023 и 2024 година
и е в размер на 2000 лв.
Страните не спорят, че полагаемия се за процесните години две години и два
месеца ПГО на ищеца е в размерна 54 дни. Спорен е фактът използвал ли е ищецът
целия или част от полащия му е ПГО, като в тази връзка ответникът е представил
заповеди издадени от работодателя за разрешен такъв в размер на 41 дни , а ищецът е
оспорил посочените заповеди с твърдението, че не е подавал молби и не е използвал
ПГО.
Платеният годишен отпуск е субективно право на работника или служителя по
трудовото правоотношение, което се упражнява чрез волеизявление на неговия
носител и на насрещната страна по трудовото правоотношение - работодателя.
3
Волеизявлението на работника или служителя се обективира в писмена молба (така чл.
22, ал. 2 от НРВПО), в която се посочват основанието и размерът на искания отпуск,
както и календарния период на неговото ползване. Волеизявлението на работодателя
се обективира в писмена заповед за разрешаване на отпуска (така чл. 173, ал. 1 от КТ).
Тя следва да съдържа разрешение за ползване на отпуск на определено основание с
определена продължителност и през точно определен календарен период от време.
Само въз основа на това разрешение работникът или служителят може да започне
ползването на отпуска и то след като е узнал за писменото изявление за разрешение.
Така с решение РЕШЕНИЕ № 44 ОТ 15.02.2012 Г. ПО ГР. Д. № 532/2011 Г., Г. К., ІІІ Г.
О. НА ВКС се приема, че от разпоредбата на чл. 173 КТ следва, че субективното право
на платен годишен отпуск се упражнява по определен в закона ред, който включва
както писмено волеизявление на работника или служителя, с което се отправя искане
за ползване на отпуска и в което се посочват видът, размерът, календарният период от
време за ползване на искания отпуск /освен в изрично предвидените случаи, в които
платеният годишен отпуск може да се ползва независимо от желанието на работника
или служителя/, така и писмено волеизявление на насрещната страна по трудовото
правоотношение /работодателя/, с което се разрешава отпускът. Ползването на отпуск
без писмено разрешение от работодателя представлява нарушение на трудовата
дисциплина, за което работникът или служителят носи дисциплинарна отговорност.
Доказването на ползвания платен годишен отпуск като положителен факт, който
изключва вземането по чл. 224 КТ, е в тежест на работодателя, а той може да я
проведе с помощта на всички доказателствени средства /решение № 247/ 25.02.2020 г.
по гр.д. № 3200/ 2018 г. ВКС, Трето ГО/. При иск за обезщетение по чл.224 ал.1
КТ,основан на отрицателното твърдение за неползван полагаем годишен отпуск от
работника или служителя,възражението че отпуск е ползван е установим факт в
трудовия спор. Доказването,че за времето на отсъствие от работа работника или
служителя е ползвал именно платен годишен отпуск е в тежест на работодателя и е
допустимо с всички доказателствени средства, като начисляването и получаването на
възнаграждение като за разрешен платен годишен отпуск също имат доказателствено
значение. В конкретния случай начисляването и получаването на възнаграждение като
за разрешен платен годишен отпуск не е установено по делото по безспорен и
категоричен начин. Освен, че липсват представени от работодателя молби от
работника за ползване на ПГО, издадените заповеди са оспорени своевременно от
ищеца. Представени са разчетно – платежни ведомости, в които е посочено, че е
ползван ПГО, но същите не се установява да са доведени до знанието на работника
преди завеждането на настоящия съдебен процес. Не без значение е обстоятелството,
че от приетото и неоспорено заключение на назначената ССЕ не се установява с
категоричност да е получавано възнаграждение именно като за начислен платен
годишен отпуск. Вещото лице изрично посочва, че при проучването е установило, че
всички изплатени в процесния период суми от ответника по сметка на ищеца са с
основание- заплата, командировки, като не може да бъде дадено категорично
заключение, че е ползван, съответно заплатен ПГО.
С оглед на всичко гореизложено съдът намира претенцията за основателна и
доказана, поради което и същата следва да бъде уважена в претендирания размер от
2000 лв. /предвид невъзможността съдът да присъди нещо повече или различно от
поисканото/. И върху тази сума не е претендирана лихва за забава от датата на
исковата молба.
Релевираното едва в пледоарията по същество възражение на ответника , че
4
претенцията е погасена по давност, т.к. отпускът не е използван в рамките на две
години и не е поискано с нарочна молба прехвърлянето му освен преклудирано е и
неоснователно. Според чл. 176 а от КТ посочената давност тече от края на годината, за
която отпускът се полага, в случая края на 2022 год. , а ИМ е депозирана в съда на
20.08.2024 год.
Само за пълнота следва да бъде посочено, че в случай, че ответникът счита, че е
заплатил на ищеца суми за командировъчни пари в повече от полагащите се за
периода 2022- 2024 година, за същия съществува възможност да търси права си в
отделен процес.
По разноските:
На основание чл. 78,ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съобразно
уважената част от исковете. Своевременно релевираното възражение за прекомерност
съдът намира за неоснователно, т.к. уговореният и заплатен адвокатски хонорара е в
минимума предвиден в чл. 7,ал.2, т. 2 от Наредба № 1/2004 год. В полза на ищеца
следва да се присъдят разноаки в размер на 1058 лв.- заплатено адвокатско
възнаграждение.
Ответникът има прави на разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете
по смисъла на чл. 78,ал.3 от ГПК в размер на 31 лв.
Предвид разпоредбата на чл. 78,ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ЯРС дължимите държавни такси – 307, 95 лв. , както и сумата от
250 лв., сторени от бъджета на съда разноски за вещо лице.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 222,ал.3 от КТ „Максима Транс ЕООД, ЕИК
*************** да заплати И. Д. П., ЕГН ********** сумата от 5698, 74 лв., като
претенцията за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 6000 лв., като
неоснователна - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА на основание чл. 224,ал.1 от КТ „Максима Транс ЕООД, ЕИК
*************** да заплати И. Д. П., ЕГН ********** сумата от 2000 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 54
дни, за 2022 , 2023 и 2024 година.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.1 ГПК „Максима Транс ЕООД, ЕИК
*************** да заплати И. Д. П., ЕГН ********** сумата от 1058 лв. –
разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.3 ГПК И. Д. П., ЕГН ********** да заплати
на „Максима Транс ЕООД, ЕИК *************** сумата от 31 лв. – разноски за
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Максима Транс ЕООД, ЕИК
*************** да заплати по сметка на РС- Ямбол сумата от общо 557, 95 лв. -
ДТ върху уважения размер на исковете и сторени от бюджета на съда разноски за
5
вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6