РЕШЕНИЕ
№ *****
гр. Пловдив, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20255300501255 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от П. В. К., ЕГН
**********, чрез процесуалния представител адв. В. Х. срещу Решение
№1107/11.03.2025г. постановено по гр.д.№9405/2024г. по описа на ПРС,
двадесети гр.с., с което се отхвърлят предявените от П. В. К., ЕГН
********** от гр.***** против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. ***** искове за признаване за установено,
че П. В. К. не дължи сумите по издаден на 18.11.2009г. по ч.гр.дело №
14694/2009г. по описа на ПРС изпълнителен лист , а именно: сумата от 1000
лв. главница, 378.97 лв. лихва за периода от 19.04.2008г. до 12.11.2009г., ведно
със законната лихва от 13.11.2009г. до окончателното изплащане, както и сума
в размер на 127.58 лв. разноски по делото, за събиране на които е образувано
изп. дело № 2009*****0400869 по описа на Частен съдебен изпълнител *****
с рег. № *****, район на действие Окръжен съд – Пловдив. С постановения
съдебен акт в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ***** е присъдена сумата
от 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение. В жалбата се навеждат
доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеният съдебен
1
акт, по съображения подробно изложени в същата. Иска отмяна на
обжалвания акт, като вместо това съдът постанови друг, с който да уважи
предявените искове. Претендират се разноски, съгласно представения списък
с направени такива
Въззиваемата страна „ЕОС МАТРИКС ” ЕООД с ЕИК: *****, чрез
процесуалния представител главен юрисконсулт М. М., оспорва жалбата като
изцяло неоснователна по съображения подробно изложени в отговора, моли
да се потвърди обжалвания акт като правилен и законосъобразен. Претендира
разноски пред въззивната инстанция, изразяващи се в юрисконсулско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските
претендирани от жалбоподателя.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по
същество.
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 124 във вр.
с чл. 439 ГПК, предявен от П. В. К., ЕГН **********, за признаване за
установено, че ищеца не дължи на ответника сумите по издаден на
18.11.2009г. по ч.гр.дело № 14694/2009г. по описа на ПРС изпълнителен лист ,
а именно: сумата от 1000 лв. главница, 378.97 лв. лихва за периода от
19.04.2008г. до 12.11.2009г., ведно със законната лихва от 13.11.2009г. до
окончателното изплащане, както и сума в размер на 127.58 лв. разноски по
делото, за събиране на които е образувано изп. дело № 2009*****0400869 по
описа на Частен съдебен изпълнител ***** с рег. № *****, район на действие
Окръжен съд – Пловдив.
Иищецът твърди, че е конституиран като длъжник, в качеството на
законен наследник на първоначалния длъжник – неговия баща В. П. К., поч. на
*****.2021г., по изп.дело № 2009*****0400869 по описа на ЧСИ *****,
образувано въз основа на изпълнителен лист от 18.11.2009г. по ч.гр.дело №
14694 по описа на ПРС за 2009г. По това изпълнително дело, образувано по
молба от 30.11.2009г., бил наложен запор на трудовото възнаграждение на
2
първоначалния длъжник на 16.12.2009г., като по делото еднократно била
постъпила сумата от 100 лв. на 30.07.2010г. По молба от 29.12.2016г. бил
конституиран нов взискател на дата 16.01.2017г. – ответното дружество. По
делото били насрочвани описи на движими вещи на дати 25.05.2017г.,
09.05.2017г., 20.03.2023г., за които длъжникът не бил уведомяван, нямало
връчени призовки за тях, които описи не се били състояли. Последният
насрочен опис бил след смъртта на длъжника.
Твърди се, че че давността за процесните вземания е почнала да тече
още от 16.12.2009г., като е прекъсната с налагането на запор на трудовото
възнаграждение на длъжника. След тази дата в продължение на над 5 години
не били предприемани изпълнителни действия, поради което вземането било
погасено по давност на 16.12.2014г.. Твърди се, че вземането е недължимо,
поради изтекла петгодишна погасителна давност на 16.12.2014г.
Ответникът „ЕОС МАТРИКС ” ЕООД с ЕИК: ***** оспорва исковете
като неоснователни.
Първоинстанционният съд е приел, че е давност не е текла в периода от
датата на издаване на изпълнителния лист – 18.11.2009г. до 25.06.2015 г.
Доколкото с депозирана молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД на 29.12.2016г., е
направено искане за конституиране на дружеството в качеството му на
взискател въз основа на сключения договор за цесия, и на 18.01.2017 г.
ответникът е конституиран на основание чл. 429 ГПК, то решаващият съд е
приел, че давността за вземанията е прекъсната от датата 18.01.2017г. С
разпореждане на ЧСИ от 20.04.2017г. е насрочен опис на собствени на
длъжника движими вещи за 25.05.2017г. от 10.00 ч.; с разпореждане на ЧСИ от
27.03.2019г. е насрочен опис на собствени на длъжника движими вещи на
09.05.2019г. от 10.00 ч., с разпореждане на ЧСИ от 19.01.2023г. е насрочен
опис на собствени на длъжника движими вещи за 20.03.2023г. от 10.00 ч., и
макар тези описи да не са осъществени, районният съд е приел, че това са
действия, прекъсващи давността. С оглед на това, е направил извода, че не е
изтекла погасителната давност за вземанията, предмет на изпълнителното
дело, поради което предявения отрицателен установителен иск се явява
неснователен и недоказан, и като такъв го е отхвърлил.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК, съдът намира, че
3
същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да
бъде проверена правилността на решението единствено по изложените
във възззивната жалба доводи. Пред въззивната инстанция не са събрани
нови доказателства, поради което съдът постановява акт си на базата на
събраните такива пред първата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез
иск изпълнението, който иск се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Ищецът твърди, че вземането е недължимо,
поради изтекла петгодишна погасителна давност.
Спорът в конкретният случай се свежда до това, дали в периода от
16.12.2009г. до 16.12.2014г. е изтекла петгодишната давност, поради което
вземането е погасено и дали насрочените след този период описи на движими
вещи, които не са осъществени, са валидни изпълнителни действия,
прекъсващи давността .
С Тълкувателно решение, обявено на 28.03.2023 г. по тълк. дело №
3/2020 г., ОСГТК, ВКС се прие, че погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.по
тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Ето защо следва да се приеме, че по
изп.дело № 2009*****0400869 по описа на ЧСИ *****, образувано въз основа
на изпълнителен лист от 18.11.2009г. по ч.гр.дело № 14694 по описа на ПРС за
2009г. в периода от 16.12.2009г. до 16.12.2014г., погасителната давност не е
текла, поради което възражението на жалбоподателя, че вземането се е
погасило по давност, се явява неоснователно.
В т. 3 на ТР № 2 от 4.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г. по описа на
ОСГТК на ВКС е даден отговор, че погасителната давност се прекъсва от
изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция. При отговора на въпроса е съобразено, че перемпцията
и давността са различни правни институти, с различни правни последици.
Давността е институт на материалното право, установен в интерес на правната
сигурност с цел да стимулира кредитора да не бездейства и своевременно да
упражнява субективните си права, да иска принудително изпълнение на
4
своите притезания, както и да поддържа висящността на изпълнителния
процес със своята активност. Прекратяването на делото на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК не прегражда възможността да се иска принудително
изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не настъпва
докато посочен изпълнителен способ бива реализиран, не се съотнася към
основанието по чл. 116, б. "в" ЗЗД, не следва да се приравнява с прекратяване
на дело, заведено по иск пред съд и следва да се отличава от обективната
невъзможност за извършване на изпълнителни действия, дължаща се на липса
на имуществени право на длъжника – чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК. От друга страна,
перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното
процесуално правоотношение, но не и субективното право на кредитора да
иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на
съдебния изпълнител като орган на принудително изпълнение, който от своя
страна дължи подчинение на изпълнителния лист.
Ето защо, ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след
настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално
правоотношение. За давността и нейното прекъсване водещо значение има
искането на кредитора-взискател, чиято проекция дори и да не се осъществи
чрез изпълнителното действие в рамките на искания изпълнителен способ,
давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини,
независещи от кредитора. Активността на взискателя е достатъчна за
прекъсване на давността, дори и по перемирано дело, защото той не може да
извърши сам изпълнителното действие. Образуването на изпълнително дело е
задължение на съдебния изпълнител, чието изпълнение или неизпълнение не е
обуславящо за материалноправния ефект от действието на кредитора. За
прекъсването на погасителната давност определящо е условието в
материалноправната уредба, но е необходимо да се съобразяват и
императивните предпоставки за редовност на сезиращото искане, т.е. молбата
на кредитора за изпълнение да е редовна, като се съобразява възможността за
възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, както е в конкретния случай – първоначалния
взискател „Първа инвестиционна банка“ АД, с молбата за образуване на
изпълнително производство е възложил всички действия по чл.18 ЗЧСИ на
ЧСИ ***** /л.55 от делото/.
Ето защо, доколкото водещо значение има искането на кредитора-
взискател, то действията по насрочения опис на движими вещи на
5
09.05.2019г. от 10.00ч. на адрес гр.***** /лист 136 от делото на ПРС/, и
насрочен опис на собствени на длъжника движими вещи за 20.03.2023г. от
10.00 ч., на адрес гр.***** / л.146 от делото на ПРС/,чиято проекция дори и да
не се осъществила чрез изпълнителното действие в рамките на искания
изпълнителен способ, в каквато насока са направените от жалбоподателя
възражения, прекъсват давността, тъй като непредприемането им се отдава на
причини, независещи от кредитора.
Гореизложеното обосновава извода, че не е изтекла петгодишна
погасителна давност, поради което претенцията, че вземането се явява
недължимо, е неоснователна.
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционния съд е
постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден, а жалбата
като неоснователна оставена без уважение.
С оглед изхода на спор, вземайки предвид фактическата, и правна
сложност на делото, на въззиваемия се дължат разноски пред настоящата
инстанция в размер на 100лв юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1107/11.03.2025г. постановено по гр.д.
№9405/2024г. по описа на ПРС, двадесети гр.с.
ОСЪЖДА П. В. К., ЕГН ********** от гр.***** да заплати на „ЕОС
МАТРИКС ” ЕООД с ЕИК: *****, с адрес на кореспонденция: гр. *****, *****
сумата от 100 лв /сто лева/, представляваща разноски пред въззивната
инстанция за юрисконсултско възнаграждение
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7