№ 6082
гр. София, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Людм. Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20221100512419 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв ГПК.
Подадена е въззивна жалба от „Н.Г.**“ ЕООД, ответник пред СРС,
срещу решение № 9428 от 23. 08.2022 г., постановено от СРС, ГО, 70 състав
по гр.д.№70356 по описа за 2021 г., в частта в която е уважена претенциите
на ищеца по чл.1,т.1 от Конвенцията СMR и ответника /въззивник е осъден да
заплати на ищеца „Т.С. А-Е БГ“ ЕООД, сумата от 2 733,60 лв. с ДДС,
представляващо дължимо превозно възнаграждение за извършен
международен автомобилен превоз на стоки съгласно заявка-договор № FNG
2020.09-009/08.09.2020 г. и фактура № **********/14.09.2020 г., ведно със
законната лихва от 08.12.2021 г. до окончателното плащане.
Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение в обжалваната му част. Същото било
постановено при допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в
погрешен анализ на установените факти и разпределението на
доказателствената тежест. С доклада по чл.140 ГПК било указано на
1
ответника единствено, че следва да установи погасяване на дълга, не и, че 75
на сто от зарибителския материал е погинал в резултат на неспазване на
указанията на превозвача за поддържане на температурата и времето за
превоза. Сочи, че такива твърдения имало още в отговора по исковата молба,
но не му било указано, че не сочи доказателства. Неправилно СРС бил приел,
че товара е комплексен. Неправилни били изчисленията на СРС, че по-лекият
контейнер, който бил приет без забележки, съставлява 45 на сто от общия
товар, за който бил отговарял превозвача. Действително, в единия контейнер
имало повече рибки, но възражението на ответника /въззивник било, че
рибките са погинали поради неподдържането на температурата на водата в
диапазона + 23/+ 24 градуса по Целзий. Неправилно СРС не бил кредитирал
протестните писма от Ф., в които се излагали твърдения, че 75 на сто от
товара им бил погинал. Наистина това били частни свидетелстващи
документи, но още в товарителницата получателят Ф. бил удостоверил, че 60
на сто от рибките са погинали при пристигането и до часове ще погинат още.
Неправилно било прието и, че само повишаването на температурата, не и
понижаването й е довело до погиване на рибките. От приложената по делото
термолента било видно, че за периода от 10.09.2020 г.- 11.09.2020 г.
температурата била падала между 19 и 14 градуса по Целзий. Установявало
се, че почти през цялото време превозвачът не бил поддържал температурата
в изискуемите граници. С оглед на тези си доводи се иска съдът да приеме, че
не 67 на сто от зарибителския материал е приет без забележки, а около 25 на
сто, т.е. така, както било прието в протестното писмо на Ф.. Това се
установявало и лесно при пресмятане на теглото на една рибка и разликата в
теглото на двата контейнера. Неправилни били и мотивите на СРС, че при
частично погиване на товара, превозвачът имал право на съразмерно
възнаграждение. Намира, че от разпоредбата на чл.23, ал.4 и чл.25, ал.1 от
Конвенцията за международен автомобилен превоз не следвал подобен извод.
Уредените там въпроси касаели отговорността на превозвача за вреди, а не и
правото му на възнаграждение. Освен това от протестните писма на
получателя Ф. се установявало, че същият приема погиналата част от рибките
за пълна загуба, защото цялостния му производствен процес бил забавен.
Съгласно общите правила на ЗЗД кредиторът не бил длъжен да приеме
частично изпълнение, още по-малко такова, което е толкова малко спрямо
неизпълнената част и поради това било безполезно. В конкретния случай 75
2
на сто от товара на получателя бил погинал като останалите 25 на сто не му
били достатъчни за графика за производство, т.е. частичното изпълнение
прието от СРС било на практика безполезно.
Иска се от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното
решение в обжалваната му част и да постанови друго, с което претенцията на
ищеца да бъде отхвърлена изцяло. Претендират се разноски.
По въззивната жалба не е постъпил отговор от ищеца пред СРС-„Т.С.
А-Е БГ ЕООД. В течение на производството се излага становище за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното от
СРС, решение. Счита, че от страна на първоинстанционния съд не са
допуснати сочените от въззивника процесуални нарушения по събиране и
обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Претендира разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За първоинстанционното въззивникът е уведомен на 31.08.2022 година.
Въззивната жалба е подадена на 26.08.2022 година, следователно
възивната жалба е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Тъй като въззивникът е ответник в производството пред СРС и
предявеният срещу него иск е частично уважен, то е налице правен интерес
от обжалване.
Следователно въззивната жалба се явява допустима.
В частта в която претенциите на ищеца по чл.1,т.1 от Конвенцията
СMR и по чл.86, ал.1 ЗЗД са били отхвърлени решението като
необжалвано е влязло в сила.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка настоящата инстанция приема, че
обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е посочил, че е
3
сезиран с иск по чл.1, т.1 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки /CMR/, т.е. иск за реално изпълнение на парично
задължение по договор за международен автомобилен превоз на стоки, в
която хипотеза в тежест на ищеца било да докаже, че страните по спора са
обвързани от валидно облигационно отношение по силата на което същият е
престирал точно съобразно уговореното и с дължима грижа, а за ответника
възниквало задължение за плащане на възнаграждение в претендирания
размер. В случая договора бил обективиран в заявка от 08.09.2020 г., която
заявка не била оспорена. Възложител по заявката за осъществяване на превоза
бил ответника, а възложеният превоз бил осъществен от ищеца-превозвач.
Съгласно заявката страните били уговорили натоварване на два броя празни
контейнера на 09.09.2020 г. от адрес на територията на страната – с.Голец с
товарен пункт в Нидерландия, където на 11.09.2020 г. следвало да бъде
натоварена стоката – жив товар, зарибителен материал /малки рибки/ в 2 бр.
контейнери в които рибките следвало да бъдат транспортирани, като
контейнерите общо с водата следвало да бъдат не повече от 1 100 кг. Товарът
следвало да бъде доставен на 13.09.2020 г. в два разтоварни пункта, както
следва: първият – с.Долно Белотинци и вторият – с. Голец и двата на
територията на страната. В заявката-договор били изрично посочени
специалните изисквания към превоза, а именно: използваният от превозвача
автомобил следвало да е хладилен такъв като се изисквал температурен
режим от + 26 градуса по Целзий и да не пада под + 25 градуса по Целзий;
време на транспортиране на стоката – до 30 астрономически часа; превозното
средство да бъде чисто, както и, че при нередност по маршрута, която можела
да възпрепятства безпроблемното транспортиране на товара, водачът бил
длъжен да уведоми обслужващия спедитор /ответника/ - Ф.Ч., който бил
разпитан по делото като свидетел, по което и да е време. Страните били
договорили навло в размер на 3 400 лв. без ДДС или 4 080 с ДДС. Ответникът
бил възложил превоза при условията на CMR на ищеца въз основа на сключен
между него и „Ф.“ ООД договор, обективиран в заявка-договор от 08.09.2020
г. Посочен бил изискуем температурен режим + 23/+ 24 градуса по Целзий,
който следвало да бъде поддържан през целия път. От представения по
делото проект на фактура от 06.08.2020 г., изходящ от нидерландския
контрахент на „Ф.“ ООД, било видно, че се касае до продажба на произведен
в Нидерландия зарибителен материал- 24 бр. малки сомчета, около 4-5 г
4
всяко, на обща цена 2 663,10 евро, за натоварването на която следвало да
бъдат внесени 2 бр. Ай Би Си контейнера. От представените по делото 2 бр.
международни товарителници било видно, че превоза е осъществен от ищеца
с автомобил с рег.№ ******* ВМ. От представения по делото запис от
термографа било установено, че температурата в превозното средство, с което
бил извършен превоза, достигала изискуемите се + 24/+25 градуса по Целзий
на 11.09.2020 г. в 13:09 ч. Термографът отчитал стойностите на интервали
през 30 минути. Температурата била поддържана в диапазона от + 24/+26
градуса по Целзий до 13.09.2020 г. 12:09 ч., с няколко изключения при които
достигала до + 27 градуса на 12.09.2020 г. на 12.09.2020 г. в 00:09 ч., отчетен
бил и спад на температурата до +20/+21 градуса в 10:09 ч., до + 22 градуса в
два последователни отчетни интервала на 13.09.2023 г. в 08:39 ч. и в 09:09 ч.
На 13.09.2020 г. в 12:39 ч. била отчетена стойност + 27 градуса, която била
последната отчетена от термографа стойност. Установило се от представената
по делото товарителница, че единият от контейнерите с тегло 450 кг бил
разтоварен в първия разтоварен пункт в с.Долно Белотинци на посочената в
документа дата – 13.09.2020 г. От съдържанието на товарителницата било
видно, че стоката е била приета, за което представител на получателя Ф.И.“
ООД- Е.Ц. била положила подпис. Възражения относно доставянето в
товарителницата не били отразени. При разтоварването във втория разтоварен
пункт в с.Голец на втория контейнер с тегло 550 кг на посочената в
товарителницата дата – 13.09.2020 г. в 13:10 ч. , от страна на получателя „Ф.“
ООД била отразена забележка, че рибките са пристигнали след 48 часа при
уговорени 30 часа; температурата на водата е над 30 градуса по Целзий, както
и, че „около 60 % от рибките са мъртви и в следващите няколко часа ще има
още. Загубите са големи“. По делото било представено, изходящо от
товарополучателя „Ф.“ ООД, протестно писмо, което съобразно показанията
на свидетеля Ф.Ч. било получено от ответника по имейл. От съдържанието на
документа било видно, че товарополучателя е възразил писмено пред
ответника, че 75 % от доставените 24 000 броя малки рибки са били погинали
и продължават да измират поради неспазени условия на транспорт. Посочено
било превишение с 18 часа на срока за транспортиране, както и температурата
на водата, която била над 32 градуса по Целзий. Твърдяло се и, че освен
финансови загуби товарополучателя търпи и вреди от цялостното объркване
на графика си за производство и забавял изпълнението на условията за
5
произведено количество от ЕФ „Земеделие“, контрахенти и доставчици;
претендирало се и обезщетение. Посочено било и, че и друг път бил възлаган
превоз на товар на „Н.Г.**“ ЕООД. Тези обстоятелства се потвърждавали и от
показанията на свидетеля Ф.Ч.. Установявало се и, че товарополучателя
отказал да плати на превозвача навлото. От страна на товарополучателя „Ф.“
ООД се твърдяло, че погиването на рибките се дължи на забавянето на
превоза, а от страна на „Н.Г.**“ ЕООД, че рибките в единия контейнер били
повече отколкото би трябвало да бъдат и на това се дължало погиването им.
Превозени били два контейнера в едно и също товарно помещение, с еднакъв
обем вода, но с различно количество риби – 7 хиляди бр. и 24 хил.броя. В
оригиналната фактура на изпращача било посочено, че за превозване на 24
хил.броя рибки са необходими 2 контейнера. При предходен транспорт били
превозени 20 хил. рибки в два контейнера по 12 хил. бр. и транспортът бил
напълно успешен. Отбелязвало се, че в трите контейнера при нормално
количество риби нямало проблем, а такъв проблем се явявало при контейнера
с 24 хил. рибки. Това означавало, че вината не е на превозвача. „Н.Г.**“
ЕООД настоявали, че не дължат обезщетение и претендирали транспортът да
бъде заплатен. На 16.09.2020 г. по имейл било изпратено писмо от
товарополучателя до ответника, в което първия отново настоявал, че вината
за погиване на рибките е забавения транспорт. Изложено било, че при
предишен транспорт били превозени 20 хил.рибки в същото количество вода
за 30 астрономически часа и не била погинала нито една рибка. Посочено
било, че спедитора /ответника/ изрично бил предупреден и запознат с
характеристиките на превозвания жив товар още при предходен превоз и
съгласявайки се да осъществи превоза бил поел отговорността да достави
товара невредим до получателя. Според свидетеля Ф.Ч. нямало разбивка
колко броя рибки били за единия и колко за другия разтоварен адрес.
Свидетелят си спомнял, че доставката е закъсняла, но не можел да посочи с
колко. СРС е преценил показанията на свидетеля по реда на чл.172 ГПК като
е приел, че същите следва да бъдат кредитирани. Показанията на свидетеля Е.
не са били кредитирани в частта, в която свидетелят сочел, че едва в
Нидерландия узнал, че зарибителния товар следва да бъде натоварен в три, а
не в два контейнера, както и, че в първия разтоварен контейнер имало 8 хил.
рибки, а във втория – 24 хил. , защото показанията му противоречали на
представените по делото писмени доказателства – фактурата, издадена от
6
нидерланския доставчик, както и на представеното по делото на л.38 писмо-
запитване, както и на заявката –договор от 08.09.2020 г. и на показанията на
свидетеля Ч.. Освен това свидетелят Е. сочел в показанията си, че
товародателя говорел немски, а свидетелят не владеел езика, а просто го
разбирал по-добре в сравнение с английския език. СРС не е споделил
възраженията на ищеца, че процесния превоз е следвало да бъде извършен с
три контейнера като се е позовал на възраженията на самия ищец /превозвач/,
че няма вина за погиването на товара. Освен това твърдението, ч с процесния
превоз били превозени общо 31 хил.рибки /7 хил.+ 24 хил./, не съответствало
на количеството договорено от товарополучателя „Ф.“ ООД и нидерланския
му контархент по фактурата от 06.08.2020 г. за 24 хил.броя. При преценка на
съдържанието на представените по делото три имейла, СРС е приел, че
ответника визира двата контейнера от предходно извършен превоз на общо 20
хил.броя рибки и разтоварените при процесния транспорт на първия
разтоварен пункт в с.Долно Белотинци, без да излага твърдение, респ. да
прави признание, че процесия превоз е следвало да бъде извършен с три
бр.контейнери, в които да бъде нотоварен зарибителния материал.
Показанията на свидетеля Е. в частта, в която същият сочел, че закъснението
на превоза с 18 часа се дължи на инструкциите на товарополучателя,
предадени му от съпругата му, че следва да спира на час, час и половина и да
проветрява товарното помещение на буса, не се подкрепяли от нито едно от
доказателствата по делото, вкл. от записите на термографа. Наред с това
такива твърдения не се правели от самия ищец- превозвач, нито били видни
от представената имейл кореспонденция. Затова и в тази им част показанията
на свидетеля Е. не са били кредитирани.
При тези си мотиви СРС е приел, че доставката на товара в първия
разтоварен пункт в с.Долно Белотинци е приета без възражение като се е арг.
с чл.30, т.1 от Конвенцията. Този товар ведно с водата бил с тегло 450 кг или
40 % от зарибителния материал. По отношение на втория товар СРС е приел,
че са погинали 60 % от рибките, така както било посочено в забележката при
получаване на стоката. Последващото възражение в което било посочено, че
са загинали 75 % не било подкрепено с доказателства. Затова съдът е приел,
че не е налице пълно неизпълнение от страна на ищеца. В случая се касаело
до частична повреда на това по причини за които превозвачът отговаря и като
се е арг. с чл.23, ал.4 и чл.25, ал.1 от Конвенцията, СРС е приел, че ищеца-
7
превозвач ще има право на възнаграждение пропорционално на запазената и
предадена на получателя част от товара. Относно отговорността на
превозвача за погиването на част от товара СРС се е позовал на чл.17, т.1 от
Конвенцията. В чл.17, т.4, б.“ е“ била предвидена възможност превозвачът да
се освободи от отговорност във връзка с особения риск при превоз на
животни. Това било възможно само, ако превозвачът докаже, че всички
мерки, които е бил длъжен да вземе според обстоятелствата, са били взети от
него и, че се е съобразил с дадените му специални нареждания, арг. от чл.18,
т.5 от Конвенцията. В случая изрично било посочено, че стоката следва да
бъде транспортирана до 30 астрономически часа. Ищецът-превозвач не бил
спазил това изискване. Точно обратното, бил допуснал закъснение с 18 часа,
което значително надвишавало уговореното /60 %/. Превозвачът следвало да
действа с грижата на добър стопанин при сключването на договора за превоз.
Превозвачът следвало да познава и особеностите на маршрута за превоз и при
възникване на правоотношение да приеме срок за изпълнение, който е
достатъчен, за да бъде спазен, вкл. при съобразяване на нормативните
изисквания, свързани с превоза. В случая, според СРС, превозвачът не се бил
съобразил със специалните изисквания на превоза- живия зарибителен
материал. Затова и съдът е приел, че ищеца не е изпълнил предпоставките на
чл.17, т.4, б.“е“ от Конвенцията, за да бъде освободен от отговорност за
погиването на 60 % от доставения в с. Голец зарибителен материал. Затова и
полагащото се на ищеца възнаграждение следвало да бъде определено
пропорционално на запазената и предадена на получателя част от товара. Тъй
като товарът бил „комплексен“ и по делото не били ангажирани
доказателства за това колко броя рибки от общо 24 хил.броя са превозени във
всеки контейнер, при формиране на пропорциите съдът е изходил от теглото
на товара, като е приел, че съотношението вода/зарибителен материал е
съответно във всеки от контейнерите. Или при превозен товар общо 1000 кг,
от които 450 кг доставени в първия разтоварен пункт без забележки и 40 % от
550 кг доставени във втория пункт в състоянието в което били приети при
натоварването. Затова ищецът имал право на възнаграждение за 67 % от
доставения товар, което възнаграждение е изчислено с оглед уговореното
навло в заявката-договор. Възражението на ответника за погасяване на
вземането по давност е прието за неоснователно, тъй като във въззивната
жалба липсва довод във връзка със същото, настоящата инстанция не излага
8
мотивите на СРС за това.
По отношение на претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД СРС е приел, че
страните са се съгласили плащането да бъде сторено в 15-дневен срок от
представянето на оригинална фактура и редовно заверена товарителница. В
представената фактура с дата от 14.09.2020 г. било посочено, че плащането
следва да бъде сторено на 28.09.2020 г. От тази фактура, обаче, не се
установявало същата да е приета от ответника посредством полагане на
подпис за получаването й, затова съдът е приел, че същата няма характер на
покана за плащане по смисъла на чл.84, ал.2 ЗЗД. Наред с това от
заключението на СЧЕ не се установило фактурата да е отразена в
счетоводството на ответника. Други доказателства за получаване на
фактурата не били ангажирани. След като от страна на ищеца не било
доказано изпадането на ответника в забава, то тази претенция е приета за
неоснователна и като такава – отхвърлена. /В частта по иска по чл.86, ал.1
ЗЗД настоящата инстанция не е сезирана с въззивна жалба и както посочихме
вече по-горе, първоинстанционното решение в тази му част е влязло в сила/.
Главницата е била присъдена ведно със законната лихва от 08.12.2021 г.
до окончателното погасяване.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, приема
следното:
Съгласно чл. 361, ал.1 от ЗЗД със спедиционния договор спедиторът се
задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на
доверителя договор за превоз на товар.
Съгласно чл. 367 ЗЗД с договора за превоз превозвачът се задължава
срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или
товар.
Превозвачът е длъжен да извърши превоза в определения срок, да пази
товара от приемането до предаването му, да уведоми получателя за
пристигането на товара и да му го предаде в местоназначението- чл.368, ал.1
ЗЗД.
Ищецът твърди да е извършил международен превоз с автомобилен
транспорт по възлагане от страна на ответника. Твърди да е извършил
услугата качествено и в срок. След извършването на транспорта, на
9
14.09.2020 г. издал фактура /л.42/. Въпреки отправените до ответника покани,
последният не изплатил договореното възнаграждение в размер на 4080 лв. с
ДДС.
В срока по чл.131 ГПК с отговора по исковата молба /л.26 от делото
пред СРС/ ответникът е възразил по това, че ищеца е извършил услугата
качествено и в срок. Твърди се, че ищеца не се бил съобразил с нито едно от
указанията на товародателя в резултат на което товарът бил погинал. Вина за
това имал превозвачът-ищец, тъй като товара не бил доставен в уговорения
срок, а със закъснение от 18 часа. В резултат на тази забава температурата на
водата се била повишила над 32 градуса по Целзий и 75 % от рибките били
погинали при доставянето им, а останалата част от рибките били погинали
впоследствие. Позовал се е на кореспонденцията с товарополучателя „Ф.“
ООД. След като ищецът не бил изпълнил задълженията си по договора, то
нему възнаграждение не се следвало. Направено е и възражение за погасяване
на вземането по давност.
Видно от доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определение № 10047
от 19.04.2022 г. /л.48 по делото пред СРС/ съдът е посочил кои са
релевантните факти в процеса. Доказателствената тежест е разпределена
между страните. По отношение на ищеца е посочено, че следва да докаже
сключването на валиден договор за международен автомобилен превоз на
стоки, точното изпълнение на възложения превоз, както и доставянето на
превозената стока на получателя и получаването на същия без забележки, т.е.
точното изпълнение на договора е в тежест на превозвача, както и е посочил
първоинстанционния съд. Същевременно на всяка една от страните е указано,
че носи тежестта да докаже фактите на които основава възраженията си, т.е.
ответника следва да докаже възраженията си в договора, че вследствие на
забавата температурата в контейнера с който са били превозени рибките се е
повишила над 32 градуса по Целзий и това е довело до погиването на 75 % от
рибките при доставянето им, а останалата част от рибките били погинали
впоследствие. Ответникът твърди в срока по чл.131 ГПК, че е налице пълно
неизпълнение поради което на ищеца не се следва възнаграждение за превоза.
От събраните по делото писмени доказателства, вкл. имейл
кореспонденция, се установява, че получателя на товара - „Ф.“ ООД е имал
следните изисквания за превозните средства с които ще се осъществи
10
превоза- бус, който да поддържа 23-24 градуса през целия път, двама
шофьори, които да се сменят, за да се намали времето на доставката и
възможността от загуба на рибки, както и маршрутът да е през Румъния.
Товарът бил два контейнера всеки с по около 600 л. вода и общо тегло около
1000 кг-1100 кг. Контейнерите се намирали в с.Голец от където следвало да
бъдат взети и напълнени в Холандия. Тъй като се касаело до работа на две
партньорски фирми, на всяка една следвало да бъде доставен товара –
зарибителен материал, а именно: едната доставка следва да се извърши в
с.Голец, Ловешко, а другата в с.Долно Белотинци, Монтанско. Възложителят
Ф. ООД е посочил също, че условията са като по предходната заявка за
транспорт, единствено разтоварването може да е първо Монтана, а после
с.Голец, виж запитването на л.38 от делото пред СРС, до ответника „Н.Г.**“
ЕООД.
Впоследствие е уточнено, че разтоварването в двата обекта е уговорено
за 13.09., л.39 от делото пред СРС.
От заявката – договор на л.40, сключен между „Ф.“ ООД и ответника
„Н.Г.**“ ЕООД се установява, че се касае до т.нар. „групаж“; като дата на
товарене в България, с.Голец е посочена 09.09.2020 г., в Нидерландия –
11.09.2020 г. Посочени са и спецификите на товара – жив товар, зарибителен
материал /малки рибки/, 2 бр.контейнери в които ще бъдат транспортирани
рибките. В контейнерите общо с водата следва да бъдат не повече от 1 100 кг,
а температурния режим +23/+24 градуса по Целзий. За дата на разтоварване
на товара в България е посочена 13.09.2020 г. , а като първи адрес е посочен
този в с. Долно Белотинци, община Монтана, а втория- в с.Голец , община
Угърчин. Договорено е навло в размер на 4100 лв. с ДДС, а като платец е
посочен „Ф.“ ООД; индивидуализирано е и МПС, с което следва да се
извърши товара.
Аналогични са и уговорките между ответника „Н.Г.**“ ЕООД
/спедитор/ и превозвача /ищец/ в заявката –договор от 08.09.2020 г., л.44 по
делото пред СРС. Като време на транспортиране на стоката е посочено до 30
астрономически часа. В т.17 е посочено, че всички липси и повреди по товара
са за сметка на превозвача.
Де факто, ответникът позовава възраженията си на протестното писмо
на товарополучателя от 14.09.2020 г./л.45 по делото пред СРС/ в което същия
11
е посочил, че е налице забава в доставката от 18 часа в резултат на което 75 %
от рибките били погинали при получаването им поради дългото време на
транспортирането им и температурна стойност на водата, надвишаваща 32
градуса по Целзий. Посочено е още, че в следствие на неспазените условия на
транспорт рибките продължават да измират. Товарополучателят е оценил
това като тотална загуба. Освен финансовите загуби се обърквал и графика
им за производство и забава на изпълнението на условията за произведено
количество от ЕФ „Земеделие“, контрахенти и доставчици. Предявена е и
претенция за обезвреда.
В уведомителното писмо от 16.09.2020 г. до ответника /в резултат на
отговора на последния на протестното писмо/ е посочено, че категорична
причина за погиването на рибата е просроченото време за транспорт, л.46.
Даден е пример с предходна доставка при която в същото количество вода,
над 20 хил. живи рибки били доставени без нито една да загине, но при
извършен транспорт в рамките на 30 астрономически часа.
В отговор на това протестно писмо спедитора /ответник/ е възразил на
същата дата – 16.09.2020 г. като е посочил, че превозвача няма вина за
погиване на товара. Посочено е, че съгласно термолентата температурата е
била същата, която е заявена. Посочено е още, че при предходната заявка
контейнерите отново са били 2 бр., но разпределени в двата по 12 хил.бр. При
три броя контейнери няма проблем с доставката, проблем е един контейнер с
24 хил.рибки /л.76/.
Ищецът се позовава и на фактурата от нидерландския контрахент
/изпращач на товара/ в която е посочено, че 24 хил. рибки е следвало да се
транспортират в два броя „Ай би си“ контейнери, а в договора, който
ответното дружество изпратило се сочели два контейнера общо за двата
адреса. Тази теза е изложена от процесуалния представител на ищеца в
първото по делото публично съдебно заседание, л.86 пред СРС. Дори да
приемем, че този довод е своевременно направен /виж възражението на
ответника в същото съдебно заседание/ тезата на ищеца не съответства на
събраните по делото писмени доказателства, а именно:
Във фактурата на изпращача /нидерландското дружество/ са посочени
два контейнера /two pieces/ „Ай би си“, а общия брой на рибките е 24 хиляди,
виж л.43. /Надлежен превод на български език на тази фактура е представен
12
на л.98 от делото пред СРС/.
Видно от двете товарителници, л.74 и 75 в т.5 липсват указания на
изпращача.
Следователно изискването на изпращача на стоката /нидерландското
дружество/ е контейнерите да са два, а не три. Общият брой на живия товар е
24 хил. рибки, а не 7 хил. + 24 хил., както се твърди в протестното писмо на
товарополучателя.
Въззивната инстанция намира за правилен извода на СРС, че
показанията на свидетеля на страната на ищеца – Е. /л.105 по делото пред
СРС/ не следва да бъдат кредитирани. Същият е заинтересован по смисъла на
чл.172 ГПК, първо защото е съпруг на управителката на ищцовото дружество.
Второ, защото той е извършил процесния превоз, т.е. тезата му е защитна.
Освен това правилно СРС е констатирал, че изложеното от него, че
изпращача се е учудил, че контейнерите са два, а не необходимите три, не
съответства на събраните по делото писмени доказателства, вкл. фактурата,
изготвена от самия изпращач в която контейнерите са посочени като два.
Освен това свидетелят е признал, че разговора с изпращача се извършва на
немски език, а разговора по телефона за който свидетеля не дава конкретни
данни между кои лица се състои, е проведен на английски. Самият свидетел
заявява, че не разбира английски много добре. Дори да приемем, че свидетеля
Е. знае да брои на немски език, както същият е заявил при разпита си,
изложеното от него, че по данни на съпругата му получателят е казал, че
следва да почива на час, час и половина не се потвърждава от нито едно
доказателства, вкл. и във връзка с доводите и възраженията на процесуалните
представители на страните по спора.
Наред с това в нито един от писмените документи не става ясно във
всеки от контейнерите по колко рибки е имало.
Дори да приемем, че в единия контейнер рибките са били повече, съдът
споделя тезата на адв.В., че това не би се дължало на вина на превозвача, а на
товародателя /изпращач/.
Съгласно чл. 19 от Конвенцията CMR, счита се, че има забава при
доставянето, когато стоката не е била доставена в уговорения срок,
По делото се установява, че превозвача /ищец/ е допуснал забава от 18
13
часа при доставянето. Спорно по делото с оглед своевременно направените
от ответника възражения е доколко тази забава е станала причина за
погиването на част от живия товар /рибки/.
От записа от термографа на л.41, обаче, не се установява температурата
в контейнера да е надвишила 32 градуса, както се сочи от страна на ответника
в отговора му по исковата молба; максималната стойност, която е достигнала
температурата в следобедните часове на 10.09.2020 г. е +27 градуса по
Целзий.
Ответникът е оспорил извлеченията от термографа, като твърди, че не
може да се установи за кой от контейнерите се отнася. При такова оспорване
в негова тежест е да докаже, че справката от термографа не са от превозното
средство, осъществило превоза. Настоящият състав приема, че така
представената справка от термографа е годно доказателствено средство за
установяване на температурата при осъществяване на превоза. Това е така,
защото доказателства, оборващи отразеното в същия не са ангажирани
своевременно пред първата съдебна инстанция. С нарочно определение,
четено на 01.12.2022 г. настоящата инстанция прие, че от страна на СРС не са
допуснати нарушения на чл.266, ал.3 ГПК поради което доказателственото
искане за събиране на такива доказателства беше прието за преклудирано.
Сочените в протестното писмо на товарополучателя „Ф.“ ООД
констатации за състоянието на товара не са подкрепени с никакви
доказателства по делото, вкл. резултати от замерване на температурата,
протоколи за погинала стока и т.н. Съдът не е длъжен да кредитира
изложеното в протестното писмо на получателя на стоката при положение, че
същото представлява частен свидетелстващ документ и отразеното в него не
се подкрепя от доказателствата по делото.
Следва да отбележим, че температурния график за превозване на л.41
касае именно процесното МПС с рег.№ ******* ВМ, както е отбелязано в
самия документ.
Доколкото двата контейнера пътуват в едно превозно средство, то няма
как температурата за единия контейнер /пристигнал и получен без забележки/
да е спазена, а за другия – не.
Доводът, че рибките са погинали поради понижение на температурата
се прави едва с въззивната жалба поради което същият като преклудиран не
14
подлежи на обсъждане от съда.
Съгласно чл. 9 от Конвенцията, товарителницата удостоверява, до
доказване на противното, условията на договора и получаването на товара от
превозвача.
Следователно меродавни са забележките отразени в товарителницата –
т.16, виж л.75 по делото пред СРС, където е отбелязано, че при получаването
на товара 60 % от рибките са мъртви.
Видно от представената по делото фактура от 17.09.2020 г. /л.42/ сумата
в размер на 4920 лв. с ДДС касае цената на превоза за целия транспорт, т.е. за
двата адреса; по този начин е било договорено и навлото между страните по
спора, а не само за адреса на който стоката е получена с възражения поради
частичното погиване на рибките.
Наред с това от съдържанието на двете товарителници се установява, че
единия товар е с бруто тегло 450 кг /този който е разтоварен в с.Долно
Белотинци, община Монтана/, а другият /който е разтоварен в с.Голец/ е с
бруто тегло 550 кг, виж л.74 и л.75 по делото пред СРС.
При положение, че товара в първия разтоварен пункт в с. Долно
Белотинци /поредността се установява от свидетелските показания на
свидетеля Ч. и тези на свидетеля Е., л.103 и л.105 по делото пред СРС/ е приет
без забележки, то не може да приемем тезата на ответника, че се касае до
пълно неизпълнение от страна на превозвача. В случая се касае до неточно
изпълнение.
Следва да отбележим и, че СРС е мотивирал изводите си за
неизпълнение от страна на превозвача, именно на съдържанието на двете
товарителници във връзка с бруто теглото на товара. В този смисъл тезата на
въззивника, че същото следва да се определи на база тежината на една рибка,
не съответства на начина по който е извършен превоза на товара, респ. на
отразеното в двете товарителници CMR.
Както вече посочихме, в нито един от писмените документи не става
ясно във всеки от контейнерите по колко рибки е имало.
С подаването на заявката за международен превоз от страна на
ответника и нейното приемане от страна на ищеца е сключен договор за
международен автомобилен превоз на стоки с всичките последици от това,
15
включително и задължението на възложителя да заплати договореното
възнаграждение за превоза при изпълнение от страна на превозвача на
неговите задължения по осъществяването на самия превоз,виж в този смисъл
и РЕШЕНИЕ № 135 ОТ 05.10.2011 Г. ПО Т. Д. № 1103/2010 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС.
Вътрешните отношения между ответника и доверителя му/получател на
товара/ не са предмет на настоящия правен спор поради което съдът не се
произнася.
Видно от заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото
съдебно-счетоводна експертиза, фактурата от 14.09.2020 г. е надлежно
осчетоводена в съответствие с нормативните изисквания. От страна на
ответника не е сторено плащане /л.81 по делото пред СРС/.
Настоящата инстанция споделя извода на СРС, че при частично
погиване на товара, превозвачът има право на съразмерно възнаграждение.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции в
обжалваната си част първоинстанционното решение като правилно ще
следва да бъде потвърдено.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника разноски не се следват.
На въззиваемата страна се следват разноски и такива са сторени в
размер на 900 лв. – адв.възнаграждение за процесуално представителство.
По възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Същото е основателно: материалния интерес е 2733,60 лв. Освен това
пред настоящата инстанция не бяха допуснати за събиране доказателства. Ето
защо при съобразяване с разпоредбата на чл.7, ал.2,т.2 от НМРАВ съдът
приема, че разноски за адв.възнаграждение следва да бъдат присъдени в
размер на 574 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9428 от 23. 08.2022 г., постановено от
СРС, ГО, 70 състав по гр.д.№70356 по описа за 2021 г., в частта в която е
16
уважена претенциите на ищеца „Т.С. А-Е БГ“ ЕООД, по чл.1,т.1 от
Конвенцията СMR и ответника „Н.Г.**“ ЕООД, е осъден да заплати на „Т.С.
А-Е БГ“ ЕООД, сумата от 2 733,60 лв. с ДДС, представляващо дължимо
превозно възнаграждение за извършен международен автомобилен превоз на
стоки съгласно заявка-договор № FNG 2020.09-009/08.09.2020 г. и фактура №
**********/14.09.2020 г., ведно със законната лихва от 08.12.2021 г. до
окончателното плащане, както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА „Н.Г.**“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.*******, съдебен адрес: гр.София, бул.“******* –
адв.В., да заплати на „Т.С. А-Е БГ“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.Русе, ул.“*******, съдебен адрес: гр.София,
ул.“******* – адв.*******, сумата в размер на 574 лв. – разноски за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва, арг. от чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17