Р Е Ш Е Н И Е № 98

 

гр.София, 10.07.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският окръжен съд, търговско отделение 1-ви състав, в открито заседание на 31-ви май две хиляди и деветнадесета година в състав:

Съдия: Ради Йорданов

 

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията Йорданов т.д. №243 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С исковата молба на Д.Х.Х., ЕГН********** , с адрес: ***, чрез пълномощника им адвокат Т.П. е предявил срещу З. „А.Б.“ АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление:*** обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането, (отм.) във връзка с чл.45 ал.1 ЗЗД и по чл.86 ал.1 от ЗЗД и §22 ПЗР на КЗ.

На 17.11.2015г., около 10,40 часа, по Г. в посока към Р., З. Д.Х.Х. заедно с колегата си Д.Г. и състезателя А. П. отивали да проведат ски-тренировка. Пътували с автомобил Ауди модел Q5 с ДК №СВ6002АТ, управляван от Д. Г., който нарушава правилата за движение по пътищата, като управлява с несъобразена с пътните условия скорост и при навлизане в завой автомобила излиза от платното за движение и пада в 275м. дълбочина пропаст по стръмен и частично скален терен в Р.. В автомобила на предната дясна седалка седял Д.Х.Х.. При настъпилото ПТП Д.Х.Х. получил тежки наранявания. За настъпилото ПТП е съставен констативен протокол от Полицейската инспекция З., в който е отразено, че причина за настъпилото ПТП е виновното поведение на водача на автомобил Ауди модел Q5 с ДК №СВ6002АТ, управляван от Д. Г.. Досъдебното производство е прекратено, поради смъртта на виновния водач.

В следствие на настъпилото ПТП на 17.11.2015г. Д.Х.Х. е получил физически и психически травми, изразяващи се в травма на гръден кош, малък мантиен пневмоторакс вляво и малък парамедиастинален пневмоторакс вдясно, серийна фрактура на ребрата вдясно, контузия на белия дроб в горната, средната и долната част на десен лоб, контузия на белия дроб в горната част на ляв десен лоб, фрактура на най-горната част на гръдната кост, тъпа травма на корема със субкапсулярен хематом на черен дроб вдясно, фрактура на краниолатералната маса в дясно, недислоцирана фрактура на близкото до ацетабулума дясно горно отклонение на срамната кост, фрактура на вертално десния ръб на ацетабулума недислоцирана, фрактура на долното разклонение н срамната кост, фрактура на резеца, счупване на зъби.

В деня на събитието 17.11.2015 г. е бил откаран по спешност в болница със спасителен хеликоптер, където са го прегледали, извършени са многобройни манипулации, стабилизиращи мероприятия, изследвания. От 17.11.2015г до 29.11.2015г. той е бил в интензивно отделение, подложен е на консервативна терапия на фрактурата на таза и фрактурите на ребрата с дихателна гимнастика. Направен е преглед и са му били положени зъболечебни грижи в областта на счупения зъб.

Изписан е на 02.12.2015 г., като лечението му продължило и в Б.. Около 6 месеца е подложен дихателни гимнастики.

От претърпените травми пострадалият Д.Х.Х.  дълго време изпитва болки и редица неудобства, дълго време спазва леглови режим. През този период трудно се придвижвал сам и трудно е можел да покрива ежедневните си нужди, като е бил принуден да ползва чужда помощ.

Вследствие на претърпените травми от процесното ПТП пострадалия търпи болки и страдания, не се чувства добре физически и емоционално. Към датата на инцидента пострадалия е бил здрав и активно спортуващ. Д.Х.Х. е ски треньор в националния отбор и дълго време не можел да изпълнява служебните си ангажименти.

Лишен е за дълго време от обичайния си динамичен живот, а преживеният шок и стрес вследствие на претърпяната злополука ще останат завинаги в съзнанието му.

Предвид изложеното, причинените неудобства, болки, страдания и пропуснати спортни възможности на пострадалия следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и съответно се оценяват по-високо. Паричното обезщетение неможе да замести накърнените блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално заличаване на неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждания в следствие на процесното ПТП. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относителна степен в пълен обем психически и емоционални болки, страдания неудобства и изобщо нематериалните последици от претърпяното ПТП.

За процесния лек автомобил на „Ауди“, модел „Q5” с ДК № СВ 6002 АТ има сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” валиден към дата на ПТП с З. „А.Б.“ АД с полица №BG/01/115002603840 с валидност от 20.10.2015г. до 20.10.2016г. Застрахователят отговаря за вредите, който виновния водач е причинил, съгласно българското законодателство.

Предвид горното ищецът Д.Х.Х. моли съда да осъди ответника З. „А.Б.“ АД, да му заплати сумата от 250 000,-лв. (двеста и петдесет хиляди лева) представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени, вследствие на процесното ПТП, ведно със законната лихва от дата на ПТП 17.11.2015г. до окончателното плащане, както и направените разноски, включително адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.

            В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът З. „А.Б.“ АД е подал писмен отговор. Намира иска за допустим, но изцяло неоснователен.

Твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като не е посочена банкова сметка ***.

Доколкото не са налице доказателства за влязла в сила присъда, оспорва механизма на настъпване на ПТП, като счита, че изброените наранявания и страдания не са в причинно-следствена връзка с твърдяното произшествие. Твърди, че уврежданията не са последица от виновното поведение на водача на лек автомобил Ауди модел Q5 с ДК №СВ6002АТ, управляван от Д.Г.. Твърди, че водачът не е нарушил правилата за движение и събитието е случайно.

Загубата на контрол над автомобила се дължи на обстоятелства, стоящи извън контрола и възможностите на водача на МПС. Не може да се приеме, че е налице непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, защото съществени елементи за осъществяването му са вината и противоправното поведение.

Отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента и застрахователят дължи обезщетение за вредите ако и дотолкова, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увредените лица.

Тъй като в настоящия случай, застрахованият при „А." по застраховка "Гражданска отговорност" не е отговорен за възникване на произшествието, то не може да бъде ангажирана и отговорността на неговият застраховател.

З. „А.Б.“ АД счита, че няма налице доказателства изброените телесни наранявания и претендираните болки и страдания да са в причинно-следствена връзка с твърдяното произшествие, като в тази връзка оспорва пряката причинно- следствена връзка между претендираните увреждания, болки и страдания, и настъпилото ПТП.

В условията на евентуалност, З. „А.Б.“ АД твърди наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца като твърдим, че същият е бил без поставен предпазен колан. Видно от настъпилите травматологични увреждания, същите са резултат само и единствено от противоправното поведение на ищеца. Твърди, че при ползване на обезопасителен колан, същият би бил в състояние да задържи пътника в седалката на автомобила, така че уврежданията да не бъдат реализирани.

З. „А.Б.“ АД твърди, че всички телесни наранявания са в резултат от свободното придвижване на тялото на ищеца в пространството на автомобила и вследствие ударите в предметите и частите от автомобила, като това е и основната причина за констатираните телесни наранявания.

З. „А.Б.“ АД твърди, че с поведението си, поради неизползването на предпазните средства, ищецът в значителна степен е допринесъл за настъпилия по отношение на него вредоносен резултат.

С оглед на гореизложеното, З. „А.Б.“ АД счита твърденията на ищеца, направени в исковата молба за недоказани, а размера на претенциите за необосновано завишен. Заявеното в исковата молба по отношение на претърпените болки и страдания не е доказано да отговаря на обективната действителност.

Претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е адекватно и съразмерно на претърпените от ищеца болки и страдания. З. „А.Б.“ АД счита, че претендираната сума като обезщетение от 250 000,00 лева не кореспондира с претърпяното. Ищецът не е губил съзнание, стабилен /степен 13 по Г.скалата/, травмите му са лекувани консервативно, без оперативна намеса, изписан в добро общо състояние. Обезщетението не е съобразено и със съдебната практика, нито със социално - икономическата обстановка в страната и твърдим, че претенцията е силно завишена.

Не съществува обективно основание и критерий в закона, въз основа на което, съдът да презюмира действително претърпените неимуществени вреди.

Съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД, за вреди причинени от непозволено увреждане, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Тези вреди трябва да са действителни, реално причинени - да съществуват обективно. При непозволеното увреждане, вредата не се предполага, а подлежи на доказване, при условията на пълно и главно доказване, от страната, която претендира обезщетението, в конкретния случай ищцата по спора.

Вредите, за които се претендира обезщетение, трябва да бъдат сигурни, както от гледна точка на съществуването, така и по отношение на възможността да бъдат оценени. Една актуална вреда е сигурна само тогава, когато вредата вече е настъпила към датата, на която е претендирано нейното обезщетяване, както и в случаите на една бъдеща вреда, по отношение на която съществува сигурност дали би настъпила, както и достатъчно елементи за определяне на нейната степен. Предвид това, бъдещата вреда трябва да бъде разграничена от евентуалната вреда, която е лишена от сигурност и следователно не може да оправдае предоставянето на обезщетения. Основание да се задължи застрахователят да изплати обезщетение е само за доказаните причинени вреди и доказаните бъдещи вреди и степента им на тежест. Определянето на вредата не може да бъде направено на база приблизителна оценка, а въз основа на доказателства, водещи до обосновано заключение, които са предоставени въз основа на искане от заинтересованата страна.

Съгласно основните правила на деликтната гражданска отговорност, поправянето на нанесени вреди, вследствие на деликтното деяние, трябва да визират реална и сигурна вреда, нанесена на пострадалото лице. Това означава, че пълното поправяне на вредата (включително и на неимуществената) трябва да бъде осигурено независимо от финансовото състояние и/или възможности на автора на вредата и/или на други лица които, съгласно гражданския закон, трябва да гарантират и/или да покрият причинената сигурна вреда.

Тъй като за оценяването на неимуществените вреди не е въведен обективен законен критерий за определяне, е необходимо те да бъдат оценени разумно, въз основа на равнопоставеност, отнесена към негативните последици, понесени от пострадалото лице, така че обезщетението да не се превърне в неоправдани източници на приходи.

Точно заради постигането на това равновесие, при определянето на размера на неимуществените вреди трябва да се има предвид принципа на пропорционалност между справедливостта и социалната необходимост, като това е основата, върху която доктрината на Европейския съд за правата на човека, прибавя още един принцип, този на отнасянето на нивото на моралните вреди спрямо нивото на нетна минимална заплата в страната на произход на пострадалото лице.

С оглед горното, намира иска за неимуществени вреди за недоказан и завишен по размер.

Неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорния иск за лихви.

Моли да се присъдят направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.

            В срока по чл.372 ГПК ищецът Д.Х.Х. е подал допълнителна искова молба.

В нея се оспорва възражението на ответника З. „А.Б.“ АД, че водачът е бил в невъзможност да избегне удара, тъй като е управлявал с несъобразена с пътните условия скорост с 70км./ч. при ограничение 40км/ч. Възражението за съпричиняване е неподкрепено с доказателства, тъй като видно от заключителния доклад пострадалият Д.Х.Х. и бил с поставен предпазен колан. Отново не почиват на представения доказателствен материал възражението, досежно получените травми. Неоснователно е и възражението за размера на обезщетението като представя епикриза.

            Ответникът З. „А.Б.“ АД в срока по чл.373 ГПК е представил допълнителен отговор.

            Поддържа направените с отговора на исковата молба възражения.

Не възразява да се обяви за безспорен между страните факта, че Ауди модел Q5 с ДК №СВ6002АТ е бил застрахован при ответника З. „А.Б.“ АД със застраховка „гражданска отговорност“ към датата на настъпване на ПТП.

Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представените по делото писмени доказателства (разпит на свидетеля Б. Ш. от 17.11.2015г., разпит на свидетеля С. Б., от 17.11.2015г. разпит на свидетеля А. С., от 17.11.2015г. разпит на свидетел А. П.от 24.11.2015г. пред Регионална полиция дирекция И., Доклад за произшествие от 26.11.2015г. на Инспекция на полицията гр.З., А., заключителен доклад от 06.01.2016г. на Инспекция на полицията гр.З.), на 17.11.2015г., около 10,40 часа, по Г. в посока към Р., З. Д.Х.Х. заедно с колегата си Д.Г.и състезателя А. П. отивали да проведат ски-тренировка. Пътували с автомобил Ауди модел Q5 с ДК №СВ6002АТ, управляван от Д.Г.. Водачът Д.Г.нарушава правилата за движение по пътищата, като управлява с несъобразена с пътните условия скорост и при навлизане в завой автомобила излиза от платното за движение и пада в 275м. дълбочина пропаст по стръмен и частично скален терен в Р.. В автомобила на предната дясна седалка седял Д.Х.Х.. При настъпилото ПТП Д.Х.Х. получил тежки наранявания. За настъпилото ПТП е съставен констативен протокол от Полицейската инспекция З., в който е отразено, че причина за настъпилото ПТП е виновното поведение на водача на автомобил Ауди модел Q5 с ДК №СВ6002АТ, управляван от Д.Г.. Досъдебното производство е прекратено, поради смъртта на виновния водач.

По делото се назначи съдебно-автотехническа експертиза, видно от заключението на която лек автомобил Ауди модел Q5 с ДК №СВ6002АТ, управляван от Д.Г.след като е изпреварил друг автомобил се е движил с около 70км./ч. След изпреварването е влязъл в остър десен завои, сигнализиран с пътни знаци и без ограничение на скоростта, при което автомобилът продължил в права посока, преминал през лентата за насрещно движение и продължил по ската на река, като пропаднал 275м. и се установил по таван. Причина за настъпване на ПТП са субективните действия на водача Д.Г.. Пострадалият Д.Х.Х., който се е возил на предна дясна седалка до водача по данни на доклада за разследването е намерен с поставен обезопасителен колан.  Получените увреди на пострадалия са в следствие на навлизане на тавана на автомобила в посока на пътническия отсек, както и от навлизане на части и детайли от автомобила.

Видно от представените писмени доказателства (заключителен доклад от Клиника М. и епикриза, в следствие на настъпилото ПТП на 17.11.2015г. Д.Х.Х. е получил физически и психически травми, изразяващи се в травма на гръден кош, малък мантиен пневмоторакс вляво и малък парамедиастинален пневмоторакс вдясно, серийна фрактура на ребрата вдясно, контузия на белия дроб в горната, средната и долната част на десен лоб, контузия на белия дроб в горната част на ляв десен лоб, фрактура на най-горната част на гръдната кост, тъпа травма на корема със субкапсулярен хематом на черен дроб вдясно, фрактура на краниолатералната маса в дясно, недислоцирана фрактура на близкото до ацетабулума дясно горно отклонение на срамната кост, фрактура на вертално десния ръб на ацетабулума недислоцирана, фрактура на долното разклонение н срамната кост, фрактура на резеца, счупване на зъби.

По делото се назначи и изслуша заключението на съдебно-медицинска експертиза. Според вещото лице получената от Д.Х.Х. гръдна травма с контузия на белия дроб двустранно е причинила разстройство на здравето временно опасно за живота. Получен е пневмоторакс, навлизане на въздух в гръдната кухина, което е разстройство на здравето временно опасно за живота. Серийната фрактура на ребра е причинило трайно затруднение на движението на снагата за период от 1,5-2 месеца. Травматичното разкъсване на бурсата на дясната колянна става, е причинило трайно затруднение на движението на долен десен крайник за срок по-голям от 30 дни. Счупването на дясната главулечна ямка е причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на десен долен крайник за срок от около 12 месеца. Счупване на срамната кост двустранно, причинило на пострадалия ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ДОЛНИТЕ КРАЙНИЦИ за срок от около 1,5- 2 месеца за всеки един от тях поотделно. Травматичен подкапсулен хематом на черния дроб, причинил на пострадалия РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Счупване на маса латералис- счупването минава през страничните отвори на сакрума (кръстцовата кост) вдясно като е причинило на пострадалия ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ДЕСЕН ДОЛЕН КРАЙНИК за срок по-голям от 30/тридесет/дни. Травма на дясното коляно, изразяваща се в разкъсване на задния рог на вътрешния мениск,което увреждане е причинило на пострадалия ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ДЕСНИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК за срок по-голям от 30 дни. Счупване на зъб, описан като резец, без да е ясно на какво ниво е фрактурата. Увреждането е причинило ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Налице са били значителни по интензитет болки и страдания, причинени от множеството травматични увреждания, като срокът за тяхната продължителност е в рамките на посочените възстановителни периоди за различните травми. Налице е причинно-следствена връзка между механизма на процесното ПТП и получените от ищеца Д.Х.Х. увреждания. Пострадалият е бил подложен на следното хирургично и медикаментозно лечение, както и на рехабилитационни процедури: В деня на събитието 17.11.2015г. е бил откаран по спешност в болница със спасителен хеликоптер, където са го прегледали, извършени са многобройни манипулации, стабилизиращи мероприятия, изследвания. От 17.11.2015г до 29.11.2015г. той е бил в интензивно отделение, подложен е на консервативна терапия на фрактурата на таза и фрактурите на ребрата с дихателна гимнастика. Направен е преглед и са му били положени зъболечебни грижи в областта на счупения зъб. Изписан е на 02.12.2015 г., като лечението му продължило и в България. Около 6 месеца е подложен дихателни гимнастики. Пострадалият е бил с поставен предпазен колан, като самият механизъм на произшествието-падане по склон с височина 275 метра, тежките пластични деформации на купето и изцяло дясната локализация на травматичните увреждания по пострадалия дават основание да се твърди, че той би получил по-тежки наранявания, ако е бил без поставен колан в момента на произшествието.

Страните по делото не оспорват факта, че лек автомобил марка Ауди модел Q5 с ДК №СВ6002АТ е бил застрахован при ответника З. „А.Б.“ АД със застраховка „гражданска отговорност“ към датата на настъпване на ПТП с полица №BG/01/115002603840.

По делото се разпита свидетелката С. Х., майка на ищеца Д.Х.Х.. Свидетелката Х.заявява, че когато разбрала за катастрофата нямала възможност да отиде веднага и се получило едно безпокойство и притеснение. На другия ден отишла и състоянието му било страшно синът й бил целият подут, с голяма глава, твърдо тяло, черен, със счупени зъби отпред, леко му беше отворена устата и го приспивали умишлено, защото болките били невероятни, връзвали го с колани, слагали му лапи, защото искал да си сваля медикаментите от себе си. Леко като го отпуснели лекарствата ставал и просто буйствал и за нея било много притеснително това нещо. В момента на катастрофата била вкъщи, а той с националния отбор в А. на лагер там. Синът й бил помощник-треньор. На визитация ги пускали от два часа следобяд и до 6-7 часа, а преди това имало процедури. През цялото време той спял и не можел да разбере, родителите му са там. Били там 10 дни и си тръгнали, тъй като нямали възможност да останат. Д.Х. останал в интензивното отделение в болницата. Около месец продължило лечението му в болницата. Не бил в състояние да лети със самолет, защото здравословното му състояние не му позволявало и го докараха с автомобил от ски-федерацията. Той се прибрал вкъщи и след това имал операция на менискуса тук в Б.. Доста време продължило лечението му. Бил доста стресиран и се затворил се в себе си. Около една година продължило лечението му. От клиниката му дали апарат за упражнения за вдишването на кислорода, иначе възстановяването му ставало вкъщи постепенно. Започнали да му говорят, че трябва да се връща, с приятели да се среща, те също му помогнали да тръгне към спорта. Синът й е със силен характер и решил да започне отново работа пак в тази среда. Не може да каже какви лекарствата е взимал.

            При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

            Съдът намира, че искът е допустим и частично основателен.

            Увреденото лице Д.Х.Х. е предявило пряко срещу застраховател осъдителен иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, в резултат на настъпване на застрахователното събитие, причинено от делинквент, чиято гражданска отговорност е застрахована по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Правното основание на иска е чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането, (отм.) във връзка с чл.45 ал.1 ЗЗД и по чл.86 ал.1 от ЗЗД и §22 ПЗР на КЗ.

            Видно от събраните доказателства се установява настъпването на 17.11.2015г. ПТП, при което Д.Х.Х. пътувал заедно с колегата си Д.Г.и състезателя А. П. с автомобил Ауди модел Q5 с ДК №СВ6002АТ, по Г. в посока към Р., З.. Автомобилът е управляван от Д.Г., който нарушава правилата за движение по пътищата, като управлява с несъобразена с пътните условия скорост и при навлизане в завой автомобила излиза от платното за движение и пада в 275м. дълбочина пропаст по стръмен и частично скален терен в Р.. В автомобила на предната дясна седалка седял Д.Х.Х.. При настъпилото ПТП Д.Х.Х. получил тежки наранявания.

            От това следва  несъмнен извод за наличието на обективния и субективния елементи от общия деликтен фактически състав по чл.45 от ЗЗД: деяние, противоправност на деянието, вреди, вина, причинна връзка между поведението на Д.Г.и уврежданията, получени от пострадалия Д.Х.Х..

            Страните не спорят за наличието на задължителна застраховка „гражданска отговорност” по полица №BG/01/115002603840 при ответника З. „А.Б.“ АД към 17.11.2015г. за процесния автомобил и водач.

            При настъпилото ПТП пострадалият Д.Х. получил множество травми, изразяващи се в травма на гръден кош, малък мантиен пневмоторакс вляво и малък парамедиастинален пневмоторакс вдясно, серийна фрактура на ребрата вдясно, контузия на белия дроб в горната, средната и долната част на десен лоб, контузия на белия дроб в горната част на ляв десен лоб, фрактура на най-горната част на гръдната кост, тъпа травма на корема със субкапсулярен хематом на черен дроб вдясно, фрактура на краниолатералната маса в дясно, недислоцирана фрактура на близкото до ацетабулума дясно горно отклонение на срамната кост, фрактура на вертално десния ръб на ацетабулума недислоцирана, фрактура на долното разклонение н срамната кост, фрактура на резеца, счупване на зъби. Налице са били значителни по интензитет болки и страдания, причинени от множеството травматични увреждания. Извършени са оперативни и лечебни процедури и продължителен възстановителен процес, според изслушаната СМЕ и показанията на разпитаната свидетелка.

            Дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпените от ищеца Д.Х. болки и страдания следва да бъде определено по справедливост-чл.52  ЗЗД и съобразно общественото разбиране за справедливостта. Гореописаните множество травми, някои от които временно опасни за живота и здравето на пострадалия са свързани с интензивни болки и продължителен лечебно-възстановителен процес.

С оглед на горното размерът на обезщетението за неимуществени вреди, болки и страдания следва да бъде определен на сумата от  80 000 лв. До този размер искът е основателен и доказан, а за разликата до пълния размер от  250 000 лв. е неоснователен. Съгласно чл.84 ал.3 ЗЗД върху така определеното обезщетение ответникът дължи обезщетение за забава от датата на непозволеното увреждане- 17.11.2015г.

            Неоснователно е възражението на ответника З. „А.Б.“ АД, че деянието е настъпило случайно и делинквентът, респективно неговият застраховател не носят отговорност за претърпените вреди. Видно от събраните доказателства и изслушаната съдебно-автотехническа експертиза вина на настъпилото ПТП е несъобразената с пътните условия скорост на  водача Д.Г..

            Неоснователни са възраженията на ответника З. „А.Б.“ АД за наличие на съпричиняване. С поведението си пострадалият Д.Х.Х. не е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, като видно от доказателствата по делото е бил с поставен предпазен колан, което не е могло да предотврати настъпването на получените увреждания, но го е предпазило от получаването на по-тежки увреждания.

            Ето защо съдът намира предявения от Д.Х.Х. срещу З. „А.Б.“ АД иск с правно основание по чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането, (отм.) във връзка с чл.45 ал.1 ЗЗД и по чл.86 ал.1 от ЗЗД и §22 ПЗР на КЗ за основателен в посочения по-горе размер и за неоснователен за остатъка до пълния предявен размер.

            На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът З. „А.Б.“ АД следва да понесе направените от ищеца Д.Х.Х. деловодни разноски. Ищецът е извършил следните разноски: държавна такса 2000,-лв. и 800,-лв. възнаграждения за вещи лица. Съобразно уважената част от иска на ищеца следва да се присъди сумата 896,-лв.

            На адв. Т.П., следва да се присъдят разноски в размер на 937,60лв., съобразно чл.38 ал.2 Закона за адвокатурата и чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. и съобразно уважената част от исковете.

            Ответникът З. „А.Б.“ АД е направил разноски в размер на 1250,-лв. При този изход на спора и на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК и чл.25 Наредба за заплащането на правната помощ ищецът Д.Х.Х. следва да понесе направените от ответника разноски в размер на 850,-лв., съответно на отхвърлената част от исковете.

            Съгласно чл.78 ал.6 ГПК ответникът З. „А.Б.“ АД следва да бъде осъден да заплати на СОС 800,-лв. (дължимата държавна такса 2800,-лв., от които от ищеца внесени 2000,-лв.)

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА на основание чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането, (отм.) във връзка с чл.45 ал.1 ЗЗД и по чл.86 ал.1 от ЗЗД и §22 ПЗР на КЗ, З. „А.Б.“ АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.Х.Х., ЕГН**********, с адрес: *** по сметка IBAN ***,-лв. (осемдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, търпени от Д.Х.Х. от ПТП, настъпило на 17.11.2015г. и наличие на застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №BG/01/115002603840, за л.а марка Ауди модел Q5 с ДК №СВ6002АТ, ведно със законната лихва върху сумата от 17.11.2015г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за остатъка до пълния предявен размер от 250 000 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК З. „А.Б.“ АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.Х.Х., ЕГН**********, с адрес: *** по сметка IBAN ***, сумата от 896,-лв. (осемстотин и деветдесет и шест лева), представляващи разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ал.1 т.2 Закона за адвокатурата З. „А.Б.“ АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат Т.И.П. с ЕГН********** ***-13 офис 5, сумата от 937,60лв. (деветстотин тридесет и седем лева и шестдесет стотинки), представляващи разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК Д.Х.Х., ЕГН**********, с адрес: ***, да заплати на З.З. „А.Б.“ АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, сумата от 850,-лв. (осемстотин и петдесет лева), представляващи разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 ГПК З. „А.Б.“ АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД гр.София Бул.Витоша №2 сумата   800,-лв. (осемстотин лева), представляваща държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.София в двуседмичен срок връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: